неделя, 29 декември 2013 г.

ЗА ИМЕТО БЪЛГАРИ - ФБ, 29.12.2013.

Името Българи или защо ни мразят евреитеИзпрати E-mail
България - Древна България
Дата на публикуване: 19 Август 2012
Публикацията е прочетена: 27874 пъти
 Автор: dalida  

                                                                         Името Българин има много разнообразни говорни имена - по цял свят името Българин се произнася различно, но означава едно и също име. Получава се заради това че:
 -  Българският етноним съществува прекалено дълго време на земята, още преди 7 хиляди години, а може би от преди 25 000 години, когато седем племена се събрали и създали държавата ИДЕЛ. /всяка буква има свое значение/. И всички имена -етноними носят в началото си буквата Б. (Бурогари), Балти (Балхи, Балги), Келти (Белти, Белги), Белуджи (Бълъджи), Пелазги (Бълъзци, Бълъджи, Българи, Бугари, Бугри, Болгари, Волгари, Бургари, Вургари, Балгаръй, Балакрии, Бългери, Бюльгари, Бугури).

Истината е, че няма нито един друг народ освен нашия, който да може да се похвали с толкова много синоними на своето народностно име, а това определено говори в полза на становището, че Българите са най-древния народ на земята, както е казал през XV век византийският книжовник Лаоник Халкокондил.

Всеки народ наричал българите с различни имена, но значението било едно, а в зоните около Алтай казват, че "Булгар" означавало "Човек, който оцелява". И това е вярно, колко са годините, които Българите са били под чужда власт (робство)? И...пак са оцеляли.

Народностното име "Българи" е толкова старо, че няма народ на земята, който да помни неговото истинско значение!

То е много по-старо от народностните имена на гърци, римляни и египтяни, китайци, келти и германи, индуси, евреи и шумери.

Голямото преселение на народа Богари започва преди третия потоп, от тогава са и изворите запазени дълбоко в Историята (в Русия и Ватикана в последствие, след Вт.св.война).

Хиляди години пр.Хр. от Балканите на изток тръгва огромна преселническа вълна. Първоначалното й име очевидно е било Богари (Богарати), понеже част от тях пристигат в Египет вече под името Бохари, а в Индия- под името Бхарати (Бохарати). Векове след това от Памир на изток тръгва голяма вълна от преселници-Бохари, а народът пристигнал в Тарим вече носи името Тохари. А след още векове част от Тохарите тръгва на изток и североизток, те се установяват из новите си места под името Тотари (Татари) и т.н.
Болги, Волки, Белги, Балхи, Бахли, Бугри, Бурги и пр., при които е пропусната пояснителната наставка "Ари" (Ора, Хора, Гури, Гали и пр.), но това не променя особено тяхното значение на Боги (Божи), Велки (Велики), Белки (Белци, Бели- ще рече "От Белия"), Горни (От онзи горе) и т.н. Част от тези названия означават също Челяци -човеци.

БЪЛГАРИТЕ -  са единственият народ на земята, който има законно и морално право да се нарича Богари (Бог-Ари, Бог-Ора) т.е. Божиите хора (Синовете на Бога, Синовете Божии, Синовете на Слънцето, Богоизбраните) е Българският, а всички останали народи от Британия и Тарим до Сахара до Сибир са негови деца!

Празници, които и днес празнуваме НИЕ БЪЛГ-арите
Древната религия на нашите прадеди

Зоро - зората
астра - звезда
из - от
ъм - аз / съм/

Заратустра:
зара - гледам
туст /устра - звезда
ра - бог Слънце

Зороастризъм, това  е най-древната религия на прадедите ни, религия която учи човек да познава доброто и да се пази от злото. Това е религията, в която доброто и злото са в постоянна битка. Кой, ще спечели войната - доброто или злото?

Зороастризмът - религията на поклонниците на Огъня, който олицетворява Светлината, която побеждава тъмнината. Най - доброто доказателство за това е празника на българите - СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ.

Празникът се пада  Седем ( 7 ) седмици  преди  Великден. (седем, заради това, че в НАЧАЛОТО седем племена се побратимили  и образували  държава с името ИДЕЛ, по-късно преименували на БОЛГ)

Великият празник Сирни Заговезни се празнува  Седем дни, в които се показват Седем различни обичаи и ритуали, свързани с празника. Трапезата се отрупва с различни ястия - млечни и яйчни, а в Неделята се иска прошка от по-възрастните с думите: "Прощавай!" и отговора е -"Простено да ти е от мене и от Господа!" Празникът се свързва с различни ритуали свързани с огъня - нестинарските танци, прескачането на огнените клади, само Хамкането не е свързано с огъня, но си е в реда на празника и се почита.

Историята на Човечеството започва от Седемте Рода - племена.
ИДЕ - ЕЛ  където ИДЕ е Седем,   ЕЛ  е  Род.
ИДЕЕЛ = СЕДЕМ РОДА = ИДЕ - ЕЛ.

И следват:
СЕДЕМ Рода, СЕДЕМ континента, СЕДЕМ са дните от Седмицата, СЕДЕМ са нотите в Гамата. ТОВА не са съвпадения случайни. ТОВА Е Закономерност във ВСЕЛЕНАТА, която БЪЛГАРИТЕ първи са усвоили и са го предали на другите народи чрез Българският Календар.

БЪлгарите в Европа, Нашите Предци са оставили много доказателства, че са съществували от древни времена, не са изчезнали и не са претопени - винаги и навсякъде където са се установявали са давали БЪлгарските имена на районите, градовете, селата, реките и езерата, низините и планините са носили БЪлгарските Древни Имена, запазили се и до днес.

Българските занаяти, прославили българите в цял свят.

НАЙ - СТАРИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗАНАЯТИ

- шаръчии   -   художници
- кънигачии  -  книжовници
- чувенчии - металоработници
- кърчии - водач на кораб
- кратуяри - соколари

- писчии - писари
- корабчии - моряк
- ловчии - ловец
- прелагчии - преводач


Българи!  Запомнете едно важно правило!

* Гръбнакът на всяка цивилизация е материалната култура и стопанският живот на народа.

Всяка цивилизация се основава на най-важните си качества, които трябва да притежава:

*  Силна държавност
*  Развита материална култура
*  Собствени духовни традиции
*  Свой собствен език

Древна България е притежавала всичко това, затова и народът й бил велик още когато е живял в земите на Памир, още когато е била Първата българска цивилизация.


БЪЛГАРСКА ДУХОВНА  ИМПЕРИЯ


През средните векове съществува българска духовна империя, чийто очертания значително надхвърлят географските граници. Така, че Балканската култура е създадена от българите.

Летописите, в които е отразена българската история с леки проблясъци на истината, в повечето събития са били щателно цензурирани, намираме доказателство, че българите са основатели на много научни творения.

Макар че, българите живеят отпреди хилядолетия, българското писмо (писменост) навлиза сред народа едва през 4768 година преди Хр., и доказателството за това е:

Именникът на българските ханове, той  е построен върху 12-годишен животен кръговрат, изискващ системни наблюдения на небето, звездите, планетите, изискващ изследвания -астрономически, дълги години наблюдения.
На базата на този календар цар Борис поставя началото на българското летоброене в 4768 г. пр. Хр.

допълнителна информация:  Международно генно изследване на Y-хромозоми доказва:
Българите са най-древният народ в Европа - http://www.geo-bg.bg/nauka/b-lgarite-sa-naj-drevniyat-narod-v-evropa


2137 г. пр. Хр. – 668 г. сл. Хр.

Българите - това е народът, който имаше всичко, което е пожелал.

Този народ вярваше че светът е открит за него, българите вярваха, и никога не се съмняваха в победата си, това е народът на който се учеше светът.
Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.
Ние имаме големи учени историци, издадени са мону­ментални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната; от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила, та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка;а може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като на род, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме…

Тъй или иначе, България е най-старата европейска държа­ва, която не е сменила името си през вековете. Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България от 681 година.

Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.

Но преди осем години пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем, но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:

- Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си; победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предва­рително за него и нарочно нападнали същия ден;аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето мад­жарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв;не по друга причина, а за да спасят империята си от не­удържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена, но не успели още да я довършат и ето ги – българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стената китайки-циркаджийки и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената;като разбрали измамата, прабългарите напопържалики тайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената;те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят – така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едни те тръгнали на север, другите – на юг.
Ха наздраве!

Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тян Шан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра – така се казва върхът и досега – Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си – Болгар;продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали вто­ра държава, наречена също България, но понеже другите народи не можели да произнесат ъ(то) във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия (то аслъ кой може да произнесе правилно името ви: руснаците ви викат балгари, англичаните – балгейриън, французите – бюлъгар, немците – булгарен, арабите – бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали полгар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците – балхар, индийците – балгхар, персийците – болгар…).

Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете – вика унгарецът, допивайки първата ракия, живели известно време край планината Мадара, после пре хвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слез ли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа;после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава; наричали на рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име – Балкис, това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа.

По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а све щената си планина – Мадара; те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове – Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н…
Ха наздраве!

Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир.

Девизът на тези прабългари някога бил: 'Не замръквай, където си осъмнал!', после станал: 'Не умирай, където си роден!', но тук, под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато; Древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столица та на Балхара, 'перлата на Азия', тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра[2] е написал свещената си 'Зенд-Авеста'.

Кога е било основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като от пива от втората ракия, но известно е, че египетският фараон Рамзес II, съблаз нен от богатствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос и докато българите разгромявали войската му в подно жието на Памир, Мойсей решил да избяга от Египет и повел поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан, така че вашата история е по-стара от Библията, вика ун­гарецът, и вий, българите, сте спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано.

През 329 година преди Христа и Александър Македонски нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало – вместо войска, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала :- 'Какво търсиш тук, Александре?'; пленен от красотата й, той отвърнал:- 'Намерих повече от това, което търсех', паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата – и единствената – жена на Александър, и тя била българка!); на другия ден се качили двамата навръх планината Хиндукуш – Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан, но като погледнал от върха на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини – и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял.

Просъществувала тази велика ваша държава до 230 го дина след Христа, когато я покорява персийският цар Арташир I.

Далече преди това обаче, неизвестно защо, старият цар Кардама оставил престола на сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия четвъртата българ ска държава. Наричала се тя също Балхара и просъществувала едно временно със старата Балхара много векове. Споменът за нея е запазен в индийските веди – в 'Адхарваведа', написана на санскрит през X век преди Христа.

Нещо повече – индийски царе до X век след Христа продължавали да се наричат Кардамити, както династията на Бурбоните във Франция или на Романовите в Русия, а пред името си слагали титлата балхара – името на древната държа ва се превърнало в титла, както името на Цезар. Оттогава са и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будя, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, сандал, тава, халка, чорба, компот, соя и много други.
Бежанци от покорената памирска Балхара тръгват на север и край днешния град Самарканд основават петата българска държава, а голямото езеро, до което стигала границата им на изток, нарекли на себе си – Балхаш; просъществувала тази държава до VII век след Христа; други от победените българи тръгват на запад, прекося ват пустинята Каракум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, кръщават морето Болгар дингезе (Българско море), така се наричало то до Късното средно­вековие, а планината, в подножието на която спират, наричат Балхани – както и вие наричате най-голямата си планина в днеш­на България; трети от българите отиват отвъд Каспийско море и там основават седмата българска държавица, наречена Балкария (така се нарича и до днес тази автономна републичка в Руската федерация), а градовете си нарекли пак със старите български имена Балхар и Булкар-Балх;четвърти от българите, водени от вожда си Вунд, през 127 година преди Христа прехвърлят планината Кавказ и се заселват в земите на днешна Армения, там основават осмата българска държава, нарекли местността Булхар, главния си град – Балк, тези имена те носели до IX век след Христа, а една от реките там и сега се нарича Балгаручай.
Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оставят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния азиатски континент.

Прекрачвайки от старата в новата ера, българите пре­крачват от Азия в Европа – стигат до Азовско и Черно море и там митичният цар Авитохол, както свидетелства 'Именникът на българските ханове', основава през 165 годи на след Христа деветата българска държава, призната – нещо нечувано – дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор:[3]

ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!

Вий, вика унгарецът като допи втората ракия, и тази България не броите, защото била на друга територия. Кое, обаче, е по-важно: земята, където се намира държавата – или народът, който е основал всичките тези български държави?

Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Атила, 'бичът Божий', но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел христи­янството през 619 година – през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед.

Това за образованието не го казвам случайно, вика унга­рецът, защото вий, българите, след този Кубрат имате само един учен цар – Симеон Велики, който също живял в Константинопол и учил там в най-стария европейски университет – Магнаурската академия, а всичките ви по-сетнешни царе, до последния, са прости и необразовани.

Тъй че напразно вий се отричате от прабългарите, вика все по-ядосано унгарецът и си поръча третата ракия, ако има нещо свястно във вас, наследили сте го от тях, защото те не са били монголци, както ви разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космически познания.
За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето, прабългарите не само знаели това – издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 пла­нети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабългари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това 'без малко' с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 дено нощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време, измерено днес.
Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестоене, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два – по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон – с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния сезон – с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон – с есенното равноденствие. На всеки четири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец – в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го наричаме Еньовден.

НАЗВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И  МЕСТНОСТИ  ДАДЕНИ ОЩЕ ОТ  ДРЕВНИ ВРЕМЕНА.                           
От   I век    до    XII век.

Някога древните българи са назовавали селищата и планините с особени имена. Някогашната крепост  Дуросторум българите са наричали Дръстър.  А, старото име на Варна е било - Одесос.
Българите, където и да са живяли са наричали местностите и градовете със свои български имена.

Характерното за българските имена още от древни времена е, че са  давали окончания на повечето думи:  за мъжки род окончанието е било "А",  за женски род - "ВА".

На историческата карта на България са нанесени имената на най-старите селища. (от "Кирило - Методиевската енциклопедия" БАН,1985г.)


Името на главното българско светилище Мадара, което на древнобългарски е означавало "свещено място" често се е използвало през VI, VII, VIII век.

Освен това име  в българския етимологичен речник. I-III. са и други думи използвани като говорими в различните краища на България.
Например, в източна България хората са използвали имена, които и днес използваме:
Дръстър, Карвуна, Мадара, Тутракан, Шабла, Каспичан, Синдел, Чирпан, Абоба - старото име на Плиска.

Другата дума е  "боила", чийто превод на старобългарски означавала  болярин.
Думите:  рът, рид и урва се срещат и на изток от балканите. Имената на върхове и планински дялове са се запазили и днес: Руй, Руен, Бурел, Миджур, Бунай, бохот - предполага се че произлиза от "бох" - градина, другото наименование за градина е  "лахан" - зеленчук или градинар. Произлиза от думата "лаха"(леха) и се е използвала през IX - X век.

Думите - галата, верегава, колубря са имали по две форми - едната за мъж, другата за жена. Думите от мъжки род завършвали на "а", а за женски род с  "ва". В родопския край хората казвали на върхът - "врохот"  или  "връот". Днес старите родопчани си  използват същите думи.
През XI в., в източните Родопи се използва думата "лаханара" за определение на градинар.

Определителни окончания древните българи са използвали и през X - XII век: галата, турда, орша, бутра, мадара, чукара, мачката, гъвана, тънтава, плъскова, чубра, рабоша, обай - гора, байна - баша. Някои от думите и днес се използват като наречия и в различните райони на България, особено в родопския край и в югозападна България.

Неотдавна имах един случай в Сандански, едно малко дете беше паднало в една локва и старата жена, която беше наблизо казва:" то, малко се утепа, ама нищо му няма". Направо ми изкара акъла, защото утепа в моя край му викаме - утрепа, значи се е убил. Това - между другото.

За българските окончания, май друг народ няма такива, като нашите - за мъжки и за женски род. На чужденците им е много трудно да кажат - "Пеева", казват "Пеев" -  и а-то отсъства.
Съдбата на всеки голям народ сякаш е да остави на поколенията си нещо знаменито, нещо, което другите народи нямат. Типични български имена на планини, градове, местности, църкви и др. 
...


/ПЛЕВЕН ОНЛАЙН ПОРТАЛ
д-р инж. Никола Тодоров, доцент


ЗА БЪЛГАРСКАТА КАРАМАНИЯ В ТУРЦИЯ - ФБ - 29.12.2013.


krepost-ermenek

Във връзка с материала от 30 май в сайта www.burgasnews.com за съществуването на българска държава в Турция, читатели се свързаха с нашата редакция и помолиха за повече информация за проучването, проведено от ВМРО Бургас. Оказа се, че вече има историци, които са работили по този проблем. Поради големия интерес към темата, публикуваме част от книгата на Катерина Венедиктова за караманските българи "Българите в Мала Азия от древността до наши дни".

Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в. "Историята на Караман" ("Караман Тарихи") или "Историята на Караманската династия" е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. "Историята на Караман" е разказ и за компактно българско население, живяло на и около Булгар Дагъ (Планината Булгар, Българската планина) в Тороските планини.

То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници от 1227 до 1517 г. Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.

bg-durjawa-turciq1

Професорът по история на турския език и по история на Турция в Истамбулския университет Неджип Асъм има заслугата и смелостта пръв да публикува сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" (1921 г.) 

"...за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхши хан и сина му Айдън, в близост до крепоста Маре (вер. дн. Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228 г. сл.Хр.); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243 г. сл. Хр. в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273 г. на страната на караманския владетел Мехмед, при р. Чаршамба сую (между Ларенде и Коня) в сраженията между селджуските и караманските войски.

Един клон от българското племе от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 г. сл. Хр.) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната планина Еренколоф (вероятно това е планината Еренлер с височина 2319 м., която се намира на североизток от Бейшехир). Към края на XV и началото на XVI б. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки. Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вер. след 1487 г.), селяните от границите на Коня до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.

karta-karaman

Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, преди похода му до Египет и Арабия (1516 г.) Особено ценни са бележките на Неджип Асъм за езика, религията и произхода на тези българи. Той отбелязва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Бейшехир до Коня) и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи."

Езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска. Това показва, че те са от балканските българи.
Изворите и изследванията сочат български преселения там поне от VIII в., ако не и от по-рано. Вярно е, че тези българи са били компактна маса, както и че в летописа са указани някои от елементите на държавност сред тези българи. Преданието за "Маненската крепост" на "Мано, български войвода на преселените много отдавна българи с хиляди във времето на българските царе" свързва крепостта Меннан с българското присъствие. Крепост с такова име се намира в околностите на Ерменак в Южен Анадол. В нея често се подслонявали караманските владетели.

Географското понятие Булгар Дагъ, Българска планина, се споменава в "Данишменднаме" във връзка със събитията от 1098 г. сл.Хр. и че по същото време е съществувало понятието българска граница (булгар хаддъ - bulgar haddi) и тази граница се е простирала в полите на Българската планина. Следователно още в края на XI век българите в Южен Анадол са били обединени на териториален принцип. Ибрахим Татарлъ, позовавайки се на стиховете на Дж. Руми, отбелязва, че българите през тази епоха (XIII в.) са били популярни в Централна, Източна и Южна Мала Азия, че българските племена са били организирани в държавност и през определен период някои малоазииски държави били задължени да плащат данък на българската държава.

karaman

Татарлъ правилно регистрира, че според "Историята на Караман" от началото на XIII до началото на XVI в. българите вземат активно участие в повечето събития в големи области на Мала Азия и част от Близкия Изток, че българските племена населявали подножията и областите на Булгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не целия Тавърски масив; че и до днес са запазени руините на голям средновековен град по пътя между Коня и Гьоксу, в близост до град Бозкър, известен сред населението като Булгар.В Малоазииската българска държава били включени християнски славянизирани българи от Балканския полуостров, тюркоезични българи, къпчаци, кумани и др.

Татарлъ изказва предположението, че е възможно една част от българите около Булгардаг да са се преселили в Западна Мала Азия и да са поставили основите на Айдънското княжество. Друга част останали в Южна Мала Азия и са се разселили в съседната Чукурова и равнината на Коня и постепенно се асимилирали. Вероятно други продължили да съществуват като т.нар. караманлии, говорещи тюркски, а изповядващи християнска религия.

Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова (по наши хронологически уточнения ок. 1217 - 1228 г. сл. Хр.), те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях. След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвместни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век.
Някои автори са обърнали внимание в изследванията си на Българската планина, която често е арена на действия в "Историята на Караман", а и в други извори. Тороските планини са от най-важните планински вериги на Турция. Простират се в Южен и Източен Анадол по протежение на Средиземно море.

Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив. Някои учени са обръщали внимание в изследванията си и на Българския рудник (Bulgar madeni), който се намира в Българската планина. За Българския рудник (Bulgar madeni) или за рудника в Българската планина (Bulgar dagi madeni) е отбелязано, че е "прочут оловно-сребърен рудник на северния склон на Булгар дагъ, южно от големия път на кервани от Коня Ереклиси до прохода Кюлек, югоизточно от Ули къшла". Бил разработван с прекъсване от 1825 г. до Първата световна война. Още в средните векове Ибн Фазл аллах говори за сребърен рудник в околностите на [славянската крепиост Лулуа] и това е същият Булгар мадени.

bulgar-dagu

Турският учен проф. д-р Зеки Веледи Тоган споменава за придвижвания от Северен Кавказ към Анадола на племена, свързани с прабългарите, през време далеч преди новата ера. Той излага следните интересни мисли:
"Когато скитите идват към Източна Европа, те подгонват киммерийците, kоито живеят в Северен Кавказ, към южната част на Кавказ и към Мала Азия. Гръцкият автор Прокопий показва тези киммерийци като прадеди на по-сетнешните българи. Подобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимарийците като прадеди (деди) на българите...

M.И. Артаманов отбелязва: "От древноизточните извори е известно, че кимерийците са се появили в Мала Азия в 20-те години на VIII в.пр.Хр." В такъв случай може би ние би следвало да отнесем тази първа поява на прадеди на по-сетнешните българи в Анадола около това време.

Неведнъж потомци на българските владетели са играли важна роля в Анадола. За 1045 г. арменски източници разказват, че Арон Булгар, син на Българския цар Иван Владислав, бил един от първите управители на бившата столица на Армения - Ани. През 1048 г. една от трите византийски армии, които се сражават против тюрките селджуци, била командвана от Арон, син на българин, който владеел Васпураканския край.

И извори за XII в. регистрират славянско и българско присъствие в Мала Азия. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските страни Сувар, Булгар и Анкара..." (цитат по Татарлъ). В османските регистри Анкара е посочена като едно от местата, в което летуват и зимуват български джемаати - юруци.

вторник, 24 декември 2013 г.

ЗА НЛО-ОТВЛИЧАНИЯТА - ОТНОВО - БЛОГ.БГ - 24.12.2013.

08:21 - 58 вероятни признаци на отвличане от извънземни
Автор: ufonlo Категория: Новини   
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове: 

22
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bgПостингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Това е може би най-популярният списък на признаци, по които можете евентуално да си направите някакви изводи за това дали сте били отвличани от извънземни. Освен това по същите признаци може да се определят и много други неща, като параноя, ОИТ, страхова невроза или просто прекомерно развита фантазия.Същите тези въпроси са въведени и като част от теста на MUFON.

58 вероятни признаци на отвличане от извънземни
от

Бил Фостър


1. Загуба на време. Период от време, от няколко минути до няколко дни, за който не можете да си спомните какво се е случило или какво сте правили.

2. Необикновени следи: събуждате се с необясними следи по тялото като ранички, вдлъбнатини, серийни лазерни разрези по глезена, китката или по гърба. Всякакви белези, които не сте в състояние да обясните от къде са се появили.

3. Почукващи или бръмчащи звуци: чуването на подобни звуци при особени случаи, например като преди сън, точно преди заспиване.

4. Чувството, че сте наблюдаван: усещане, което имате по време или точно преди заспиване вечер.

5. Ходите на сън: събуждате се на друго място, не там, където сте заспали и не знаете как сте се озовали там.

6. Виждали сте НЛО или странни светлини в небето.

7. Неудържима нуждата да пътувате: странен необясним импулс да пътувате или да тръгнете на някъде, да отидете на друго място.

8. Необясними медицински проблеми: внезапно заболяване, синузитни проблеми, преумора, мигрена, обриви.

9. Безсъница: страдате от безсъние, кошмари, сънища за НЛО или сънувате, че сте наблюдаван от животни с големи черни очи (обикновено диви животни като бухали, вълци, и т.н...).

10. Импланти: вашият лекар или вие сам откривате малък, странен предмет в тялото си, който не може да бъде обяснен. Най честите места са: бедро, глезен, крак, нос, ръка.

11. Прекъсната бременност: забременявате и след няколко месеца бременността ви е прекъсната без обяснение и без изхвърляне на плода.

12. Проби на сперма: вярвате, че сте имали полов акт през нощта или от тялото ви е извличана сперма.

13. Екстрасензорни способности. Внезапно имате чувството, че сте придобили способности на екстрасенс без всякакво обяснение.

14. Парализиране в леглото: събуждате се неспособен да се движите. Поради някаква причина не можете да движите тялото си за няколко секунди или минути.

15. Светлинни ефекти: забелязвате с ъгъла на очите си или директно светкавици или светлинни лъчи, които идват към стаята ви през нощта.

16. Сънувате че летите: повтарящи се сънища в които можете да летите, или летите над своя дом или позната местност.

17. Силен спомен: много силен спомен за нещо необикновено като летене, че лежите на операционна маса, виждате игла на спринцовка, странно хилаво бебе и т.н.

18. Космическа осъзнатост: внезапен интерес към екология, обкръжение, вегетарианство или, като зрял човек, внезапно ставате силно социално осъзнат без явна причина.

19. Вашата мисия: вие осъзнавате че имате силно чувство на дълг, мисия в живота. Имате импулсивен подтик да изпълните задача, но не знаете точно каква е тя или защо имате това чувство.

20. "Специален": имате чувство, че тайно, известно само на вас, вие сте специален или избран от някого, някак си.

21. Необясними събития: имате случки в живота си, които не можете да разберете или обясните на никого.

22. Ясновидство: имали сте случаи да знаете, че нещо ще се случи преди да се е случило наистина.

23. Сънища за очи: спомняте си сънища за големи очи, например на диви животни като елени, бухали, вълци. Всичко, което си спомняте за сънищата са необикновено големите очи.

24. Стряскане: събуждате се през нощта, понякога често, с чувство за паника или напрежение без видима причина.

25. Рисунки на извънземни: изпитвате отвращение да гледате всякакви картинки на извънземни.

26. Страхове или фобии: имате необясним страх от височина, змии, паяци, насекоми, определени звуци, ярки светлини, страх да останете сам.

27. Специално място: спомняте си за специално място с особено значение за вас като дете.

28. Проблем със самочувствието: повечето време от живота си изпитвате ниско самочувствие.

29. Виждали сте в сън: някой с вас, партньорът ви, е парализиран, обездвижен или замръзен във времето, особено вечер или през нощта.

30. НЛО: някой, когото познавате твърди, че е виждал НЛО, бил е отвличан от извънземни, или му липсват спомени за определен период от време.

31. Кръв: понякога намирате кръв или капчици от нея на възглавницата си без всякакво обяснение.

32. НЛО или извънземни: тези теми неудържимо ви интересуват без да знаете защо.

33. Отвращение: изпитвате огромно отвращение да разговаряте, виждате или изобщо към всякакво споменаване на НЛО, извънземни и отвличания.

34. Наблюдаван: имате чувството, че повечето време сте наблюдаван, особено вечер и през нощта.

35. Твърди материали: имате чувството, че сте минавали през твърди обекти - стени, врати, прозорци.

36. Мъгла или мараня: виждали сте мъгла или мараня там, където не би трябвало да има.

37. Кървене от носа: в известен период от живота си сте имали кървения от носа без явна причина или сте се събуждали с кървене от носа.

38. Дразнения: събуждали сте се с дразнения по гениталиите си, които нямат обяснение.

39. Проблеми с гърба или врата. Гърбът ви боли без причина или се събуждате с необикновени схващания в различни части на тялото си.

40. Електронни уреди: определени електронни уреди (компютри, часовници и др.) спират да работят във ваше присъствие. Уличните лампи спират да светят, когато минавате под тях или има смущения в радиото или телевизията, когато вървите край тях.

41. Звънене в ушите: често или постоянно звънене в ушите или в едното ухо.

42. Очите: болка зад едното от очите ви, главоболие, по-специално в синусите или само в едното ухо.

43. Медицински процедури: сънища за лекари провеждащи медицински процедури на тялото ви.

44. Полудяване: имате чувството, че полудявате само като мислите за тези неща.

45. Имате паранормални, екстрасенсни преживявания, включително интуиция.

46. Неспособност за въздържане и пристрастяване към нещо в определен период от зрелия ви живот.

47. Неудържима нужда за пиене на витамини. Имате чувството, че те някак си "запълват" тялото ви.

48. Страхувате се от гардероба в стаята си или от някой гардероб в къщата. Винаги проверявате, че е добре затворен.

49. Сексуални и лични проблеми: имали сте или имате странното чувство, че не трябва да имате лични отношения с никого, защото това би попречило на нещо друго.

50. Бдителност. Страх, че ако не сте постоянно нащрек ще бъдете отвлечени от някой.

51. Трудности с доверието: трудно ви е да вярвате на хората, особено на авторитетни фигури и/или лекари.

52. Сънища за разрушения, катастрофи и катаклизми като например - за края на света.

53. Не говори: имате чувството, че не трябва да говорите или ви е забранено да говорите за тези неща.

54. Леглото ви трябва на всяка цена да е до стената, да спите до стената.

55. Два пъти и три пъти проверявате дали сте заключили вратите през нощта, за да попречите на нещо или някой да влезе в дома ви.

56. Децата и/или родителите ви също споменават за тези неща или сте ги дочули да говорят за тях.

57. Опитвали сте се да си обясните някои от тези проблеми в съзнанието си, но напълно безуспешно.

58. Никакъв спомен: имате много от тези признаци, но не си спомняте нищо свързано с отвличане.


14 допълнителни признаци от Раймънд Фаулър:

1. Събуждате се в друго положение или място.

2. Сънища за летене през прозорци.

3. Сънища за летене в лъч от светлина.

4. Сънища за извънземни, лекари и операции.

5. Страстно желание да станете вегетарианец.

6. Страстно желание да изучавате астрономия.

7. Страстно желание да изучавате квантова физика.

8. Имате чести случаи на синхронност.

9. Имате опитности извън тялото (ОИТ).

10. Имате кратки ретроспективни видения (спомени): странен летателен апарат, конференция, коридори, осветена, мъглива кръгла стая, преглед, инструменти, бебета, НЛО и т.н...

11. Изпитвате страх от определено място.

12. История на НЛО преживявания в семейството ви.

13. Постоянно виждате едни и същи цифри на часовника.

14. Виждате фигури с качулки, странни хора облечени в черно.

Източник: http://www.abduct-anon.com/58_possible_signs_of_alien_abduc.htm

http://www.xnetbg.com/new/content/view/537/40/ 

събота, 21 декември 2013 г.

РУСКИЙ ЯЗыК - ДИАЛЕКТ БОЛГАРСКОГО - ФБ-21.12.2013.

Русский язык — диалект болгарского2

 русский языкВсем известен избитый постулат московской имперско-исторической «науки», что русский язык является наследником, так называемого, древнерусского языка, а украинский и белорусский языки являются его же побочными продуктами, которые возникли из-за существенных иностранных, в первую очередь, польских влияний.
На самом же деле, эту сентенцию целиком отрицают научные факты, которые, к сожалению, известны лишь узкому кругу специалистов-лингвистов.
Вот, к примеру, что говорит доктор филологических наук, ведущий научный сотрудник Российской Государственной библиотеки, профессор Татьяна  Миронова: в современном русском языке более 55 процентов слов – церковнославянские. И грамматика у нас общая, процентов на 70. Большинство из нас даже не догадывается, что говорит на чистом церковнославянском, используя привычные слова и обороты.
Ей вторит профессор В. Троицкий: по исследованию лингвистов, 55 процентов русского языка восходит к церковнославянскому.
А вот, что по этому поводу говорит Церковь. Епископ Иларион (Алфеев): Церковнославянский язык отличается от русского только некоторыми грамматическими формами, семантикой отдельных слов и словосочетаний, особенностями синтаксиса, который в славянском языке чаще всего копирует греческий синтаксис, и небольшим количеством слов (несколько десятков), отсутствующих в современном русском языке. На освоение этого материала требуется не так уж много времени и сил.
Для тех, кто не знает, следует объяснить, что церковнославянский язык возник на основе древнеболгарского путем переводов на него с греческого Библии и других религиозных книг, осуществимых славянскими просветителями Кириллом и Мефодием в IX веке, но, в целом, это фактически — древнеболгарский язык.
Вот, к сравнению, примеры из живого болгарского языка:
наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам, ругая; разписка, дописка, преработка, сказка, доклад, ужас, данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, склад, випуск, недостатък; усърден, сложен, способен, опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небрежен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен, преждевременен, произволен, недосегаем, умел; непременно, даже, вероятно, съблюдавам, занят,обязателен, удовлетворявам, сторонник, давление, съставление, ослабление, укрощение, основаване, съставяне, изследване, затъмнение, заседание, събрание, известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие, качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам, учител, спасител, създател, читател, възпитател, просветител, доброжелател.
Эта лишь маленькая часть, тех слов, которые являются общими, как в русском, так и в болгарском языках. При этом, нужно отметить, что современный болгарский весьма отличается от староболгарского. А вот современный русский и староболгарский имеют большое сходство!
И так, основываясь на заключениях учёных можно смело констатировать тот факт, что русский язык, по меньшей мере, процентов на 55 — это СТАРОБОЛГАРСКИЙ!
Касательно остальной части слов в русском языке. Вот, к примеру, мнение представителя Совета Федерации РФ от правительства Калужской области Валерия Сударенкова:
— Достаточно взять словарь Ожегова, — сказал В. Сударенков, — и посмотреть на букву “а”. Там 900 иностранных слов, теперь уже ставших русскими, ибо как мы сегодня обойдемся без слов: “абажур”, “авиация”, “автобиография”, “автомат”, “агония” и так далее. Это только на одну букву. А если взять весь словарь, то найдем десятки тысяч слов, которые стали русскими. 
Возникает, вполне логичный вопрос: Может ли язык, имеющий в своём составе более 55 процентов слов из ДРУГОГО языка, а также десятки тысяч слов тоже иностранного происхождения, называться САМОСТОЯТЕЛЬНЫМ ЯЗЫКОМ ? 
Реконкиста

вторник, 17 декември 2013 г.

ДОКАЗАНО: НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО В СВЕТА Е БЪЛГАРСКОТО - ФБ -СОФИЯ-ПРЕС - 17.12.2013.

ДОКАЗАНО: НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТО В СВЕТА Е БЪЛГАРСКОТО

0 КОМЕНТАРА
 17 ДЕК 2013 

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

   

Американската наука призна, че най-древната цивилизация в Европа  е процъфтявала на територията на България и част от Балканите от 6200 г.до 4500 г пр.н.е. Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“, писа “The New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката.
В последните дни на 2009 много американски специализирани издания, а и ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на света. Отбелязват още, че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище.
Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древно гръцки цивилизации, най-старата от които ок. 2700–1120 пр. Хр. — е Микенската цивилизация.
Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“следното: “Способността да създават, използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива. Тази способност обединява нас съвременните хора със хората от неолита и художниците от палеолита“.
Свидетелство за това са експонатите златни, медни и керамични образци, като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове. Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА.
От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ – от 3500 – 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската – около 3000 г. пр.н.е.
Поради големия интерес изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“ продължи до 25 април 2010 година. Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”.
Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес – камина, маслина, керамика, метал, химн и др.
Писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман потвърждава това, което отдавна знаем, че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.
Източник:svetovnizagadki

събота, 14 декември 2013 г.

ПОРЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗЦЕПКА, 14.12.2013.

"Възродителен процес" за местностите с турски имена във Варна

13 декември 2013, 22:35 | Росица Колева
  • Снимка:
    © Varnautre.bg / Архив

Най-после съветниците гласуваха преименуване на Кочмар, Боклук Тарла, Дилбер чешма, Орта Бурун и още стотици други местности с подобни названия

Местностите с турски имена във Варна бяха преименувани. Решението взеха съветниците от местния парламент на Варна на днешната сесия. След двугодишна сага преименуването на Кочмар, Боклук Тарла, Ментеше, Дилбер чешма, Балъм дере, Орта Бурун и още стотици други местности с подобни названия най-после е факт. Турски, гръцки и арабски названия на общо 215 географски обекти на територията на община Варна бяха сменени с български.
В началото на 2012 година съветникът Костадин Костадинов внесе предложение за смяната на имената.В няколко поредни комисии и сесии обаче се разразяваха луди скандали и дори се стигна до твърдението, от страна на противници на идеята, че ако наименованията на местностите бъдат промени ще се застраши националната сигурност. 
Днес на сесия обаче изненадващо предложението за "възродителен процес" на местностите събра нужните гласове. За улеснение на гражданите, които живеят там и промяната ще се отрази на адресните им регистрации общинарите дори гласуваха при необходимост да им се издават служебни бележки безплатно. 
Ето и пълният списък на преименувани обекти:
Землище с. Каменар
Акча ач – Ялово
Армут табия – Крушев редут
Еши тарла – Зелената нива
Кайнаците – Изворите
Кайряк – Камънака
Кама тарла – Крайна нива
Кара ач – Чернево
Караач – Брястово
Каракуш – Орлово
Карасолук – Стръмното
Каратекемлика – Трънището
Костадин йолу – Костадинов път
Костандилер – Костандовци
Куванлъка – Кошера
Кум тарла – Пясъчника
Кърчанлък – Кичевско
Кърши тарла – Насрещното
Кьор бунар – Слепия кладенец
Мезарлък – Старото гробище
Пелит тарла – Жълъдова нива
Пунар алча – Под кладенеца
Пъндъклък – Лешниково
Саракайлар – Жълт камък
Чукур тарла – Чернозема
Яйла – Поляната
Мера бою – Голямата мера
Землище с. Тополи
Арпалъка – Луково
Ачмите – Коренището
Беглик чеир – Сбора
Бостан тарла – Овчага
Гебеджански път – Белославски път
Герен чеир – Мочурище
Ибиш йолу – Иваново
Каваклък – Тополница
Какракуш тепе – Орлов хълм
Камбура – Асфалтова база
Клисе баир – Църковище
Козаджи – Козарско
Таш тарла – Каменяк
Ченгене чешма – Кривата чешма
Чукур тарла – Долна нива
Землище кв. Виница
Кокар пунар – Миризлив кладенец
Кълчикли кайнак – Къпинов извор
Коджа тепе – Големия хълм
Драгу кула – Кукерово
Парашкева алтъ – Св. Петка
Долаплъ кая – Долапа
Тепелер аркасъ – Зад хълмовете
Шидерин малкою – Шидерова стока
Чукур тарла – Долна нива
Куру тарла – Горска нива
Ямач тарла – Гранична нива
Банала чешма – Болярска чешма
Кълчикла – Къпинака
Кара таш – Черния камък
Канара юсти – Над канарата
Джевизли тарла – Орехова нива
Дере бою – Край дол
Парашкева алтаса – До св. Петка
Акчелар – Белица
Баба алино – Светеца
Аязма – Извора
Бостан тарла – Динена нива
Бостанджика – Бостана
Варна йолу – Варненски път
Дели сава – Сава
Дермен йолу – Воденичарския път
Джеферли йолу – Кичевски път
Дилбер чешма – Хубава чешма
Драгу дере – Кукерското
Кабакум – Големия пясък
Каваклар – Тополите
Казълджик пунар – Дрянов извор
Канара йолу – Скалния път
Кара али – Чернака
Кара тепе – Черни връх
Каракаш – Черновеждия
Кокодива – Градището
Кору тепе – Горски връх
Ламбур пунар – Гъстака
Лафолу – Приказките
Манастир тепе – Манастирски връх
Манда гьолджу – Биволската локва
Мантар тепе – Манатарката
Мешелик – Дъбака
Мешелика – Дъбака
Мишелика – Дъбака
Палат йолу – Дворцовия път
Папаз чаир – Попови ливади
Пелит тарла – Жълъдова нива
Саръ баир – Жълтия баир
Таушан тепе – Зайчи връх
Телки пунар – Лисичи кладенец
Тепеджиклер – Връхчетата
Узун келеме – Дългия дол
Фатрико – Дълбокото
Шидер малкою – Шидерова стока
Ясарлък – Залеза
Орта ачма – Средния корен
Баир баши – Големия баир
Малкою – Стоката
Кьор дермен – Сухата воденица
Ачма – Коренището
Ана дере – Майчин дол
Токат баши – Портата
Ян тепе – Страничния връх
Алтън тарла – Златна нива
Гермето – Преградата
Канара юстю – Под канарата
Каракаш юстю – Черново
Драгу тарла – Кукерска нива
Ямач (ямача) – Граничар
Хор тепе – Голия връх
Горен каракаш – Горно черново
Кору дере – Горски дол
Димитри чешме – Димитрова чешма
Ерек тарла – Сливова нива
Ян тарла – Странична нива
Бати пунар – Срутения кладенец
Еникьой йолу – Кумановски път
Чукура – Ниското
Фъндъклък – Лещака
Тонево тепе – Тонев връх
Драгу кола – Кукерово
Екши алма – Киселицата
Каракаш тепе – Черни връх
Землище с. Звездица
Адата – Острова
Бонджук дере – Мънистов дол
Екши алма – Киселицата
Каракольов чукур – Каракольово
Кемекчията – Кости
Олуклу тепе – Шарен връх
Палаза – Охраната
Перлекини – Блясък
Ташлъ гечит – Калдъръма
Тепето – Хълма
Улуклията – Вадата
Юртлука – Селището
Кору чешма – Горска чешма
Миликия – Имението
Землище с. Константиново
Белия ямач – Белия скат
Бигич – Вира
Боаза – Прохода
Бонджук дере – Мънистов дол
Герена – Мочура
Далън чешма – Потъналата чешма
Есек борун – Високия нос
Ешек тарла – Магарешка нива
Ешекчия – Старо село
Исек борун – Високия нос
Иски бостан – Старата градина
Кабата – Стара нива
Караманачмасъ – Биволари
Каратепе – Врани връх
Картала – Орлов връх
Кокар пунар – Миризлив кладенец
Колузлука – Усоето
Кулактърла – Кулашко
Кьомен дере – Могила
Мениджитърла – Мъжка нива
Миликия – Имението
Мимикия – Имението
Озмина – Къпалото
С/у юрдере – Биволски дол
Снапонар – Ясен кладенец
Снапунар – Ясен кладенец
Срещу бонджук дере – Срещу мънистовия дол
Срещу юрдере – Срещу биволския дол
Съзлъкола – Тръстиков дол
Табите – Редута
Чеира – Ливадата
Юр дере – Биволски дол
Язалджика – Надписа
Кокар понар – Миризлив кладенец
Гюргенджата – Габъра
Баладжалъка – Хармана
Землище кв. Галата
Герген чешме – Габрова чешма
Каин гечик – Бабин проход
Карач борун – Брястов нос
Кокарджа – Боище
Кору кокарджа – Горско боище
Манол чешме – Манолова чешма
Мимишона – Приселско
Орта борун – Средния нос
Патрабана – Стражата
Сакама дере – Пясъчния дол
Таушанлията – Зайково
Тепе тарла – Високата нива
Токат янъ – Вратника
Чиган – Тъпана
Чок бунар – Големия кладенец
Паша дере – Царски залив
Ески балар – Старите лозя
Ада бахча – Еленско
Землище кв. Аспарухово
Малкия джанавар – Малко Шкорпилово
Мара сарта – Пещера
Араб табия – Редута
Кючук караач – Брестак
Джанавара – Шкорпилово
Туфла кула – Тухлената кула
Землище кв. Владиславово
Атанас тарла – Атанасова нива
Боклук тарла – Нивата
Герен чаир – Мочурище
Джанаварски път – Шкорпиловски път
Дюсчелии – Равни връх
Кайряк – Синора
Кьор бунар – Сух кладенец
Кюклюк – Кореняка
Мешели тепе – Дъбов връх
Узун давлам – Кошарите
Яйла баши – Равна поляна
Балъм дере – Дъбов дол
Байряка – Знамето
Землище кв. Изгрев
Кокарджа – Гледка
Франга дере – Каменарски дол

Коментари (2)

Потребител
БРАВО БРАВО БРАВО
ГОЛЯМО БРАВО КОСТАДИНОВ. ЕДНА МАЛКА СТЪПКА , НО В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА
Днес, 10:44 ч.
Потребител
Хеми ВАРНАЛИУС
ЛЕСЕН КИМИОНГЕОРГИЕВСКИ ПАТРИОТИЗЪМ . НЕ СТАВАЙТЕ СМЕШНИ - ГУУГЪЛ ЩЕ СИ ИСКА ПАРИТЕ. ЛЕСНО СЕ ЗАТРИВА ИСТОРИЯ - ТРУДНО СЕ ИЗГРАЖДА НОВА. ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ - ТА - ИСТОРИЯТА!?! - НЕ Е МОМЧЕШКАЯ ПРИУМИЦА - И НЕ ТРЪГВА ОТ КАБИНЕТ НА ПРОВИНЦИАЛЕН МУЗЕЙ. Я - ДА НЕ Я ЗАТРИВАТЕ - ЧЕ ТОВА НЕ СА ТУРСКИ НАЗВАНИЯ АМИ ГАГАУЗКИ - АНАДЪНМЪ!?!
Днес, 10:43 ч.

Добави коментар