БЪЛГАРИТЕ СА КОРЕННИ ЖИТЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ

20.08.2010 18:35 - БЪЛГАРИТЕ СА КОРЕННИ ЖИТЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ

Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1843 Коментари: 13 Гласове:

4

Българи, траки, славяни, скити, хуни, беласки, белгари – са различни названия на един и същ народ, обединяващ множество братски племена, с различни диалекти!  В земите, в които живеят днешните славянски народи, те живеят от хилядолетия и никакви “велики преселения” не е имало!  Това се отнася за всички балкански славянски народи, но особено за Българите, които са били центърът на предисторическия свят. Старите летописци недвусмислено свидетелстват, че българите доминират етнически и военно целия Балкански полуостров, векове преди мнимото “основаване на българската държава”.  Така че, нито славяните са дошли през пети-шести век, нито някакви азиатски прабългари са идвали и са създали България, но местните славянобългарски племена, след постепенното им покоряване от доминирания, от юдеите Рим, непрестанно са се борили да си върнат бащините градове в Беломорието, някои от които били колонизирани от гърци, след римското завладяване на Балканите. Измамата, че българите не са местни, коренни жители, а късни пришълци, от някакъв, и досега неустановен, азиатски (тюркски, угрофински, или всякакъв друг, но не европейски) произход, е нагла лъжа и провокация, срещу нашия, най-велик в древността, народ.                                                                                                                                                                              
Всички данни за траките показват, че имената на реки, планини и градове; езикът, писмеността (каквато уж нямали), облеклото, оръжията и земеделските сечива, са еднакви с нашите. А и част от стигналите до нас имена на тракийските племена са еднакви с названията на днешните ни етнографски области. Нещо повече: прадедите ни са най-старият цивилизован европейски народ, с най-стара писменост и материална култура. Те са били неоспорим културен и политически авторитет в целия древен свят – в продължение на хиляди години.  Прославяните днес робовладелски цивилизации на Гръция и Рим, “с нашата слава се славят, и с древната ни култура се кичат”!  Достатъчно е да се прочетат свидетелствата на старите летописци, цитирани в историческите книги на най-подготвения ни, и най-достоен, но забранен и “забравен” български историк - Ганчо Ценов, и нещата си идват на място. Ганчо Ценов е получил възможно най-доброто, за времето си, образование по история. Знаел е перфектно латински, старогръцки и староеврейски. Той наново издирил и превел думите на летописците, и разобличил официалния ни историк Златарски, че преднамерено е преиначавал или премълчавал най-важните за историята ни, източници, за да заличи древната ни история и да прокара измислената тюркска - азиатска теза. С тази манипулация са ни нанесени оромни вреди! Загубили сме законното си правото за неоспоримо наследство над бащините земи на Балканите, понеже са ни нарекли – пришълци – завоеватели!  И второ: Изкуствено сме скарани с родствените ни балкански народи, и сме въвлечени в непрестанни войни и вражди с тях!  И ако това сега ви се струва невероятно – вината е в онези, които са скривали фактите и са ни лъгали – повече от век!
Тук няма място за цитиране на източници, но те са в интернет. Достатъчно е да проучите два - три източника: Ганчо Ценов, в чиито трудове ще намерите автентичните свидетелства на старите летописци, и поредицата публикации в: sparotok.blog.bg.                                                                          Важното е, че многобройните тракийски надписи се разчитат добре – само на български!
Но най-важният, най-обемист и най-автентичен източник за нашата велика древност, са около хилядата запазени до днес, предисторически и предхристиянски, наши народни песни "Веда Словена", записани в родопите и Източна Македония, през 19-ти век, от учителя Гологанов, по настояване на хърватина, на сръбска служба - Стефан Веркович. След многогодишни пречки и страдания, Веркович успял да издаде стотици от тези песни, в два тома. А третият, подготвен за издаване том, след като престоял неколко години при един наш министър на просветата, във вече свободна България, с обещание за издаване – така и останал неотпечатан, и накрая Веркович прибрал ръкописа си! А на още толкова песни, следите им се губят, след смъртта на събирача им - Гологанов.
След Издаването на “Веда Словена”, песните предизвикали фурор в европейските научни среди, заради древността им и затова, че между тях има песни за Орфей (Орфен юнак или Орпю), за Филип, за Александър Македонски, и за други познати от историята велики личности. Но знаенето на историята, не е в интерес на слугите на дявола. С подмолното си масонско влияние те подели мръсна клеветническа кампания срещу Веркович и Гологанов, обвинявайки ги безпринципно, че са фалшификатори и че, уж заедно с екип ентусиасти, били измисляли, тези песни. А опроверженията на Гологанов и на набедените “помагачи”, и подписките на селяните, че песните наистина са народни и части от тях се знаят във всяко село, никъде не били публикувни!                                                                            
А песните Веда Словена, никой гений неможе да измисли, понеже са хиляди, и много от тях съдържат по хиляди стиха!  Песните са записани на родопско и източномакедонско наречие, но в тях има запазени и хиляди свещенни строфи от почти неразбираем език, който, след по внимателно проучване се оказва, че е със славянски корени!
Помислете сами: ако песните Веда Словена бяха съчинени от някого, щеше ли българският народ да бъде държан в пълно неведение за тяхното съществуване?!  Затова всеки буден човек трябва да прочете юдомасонските "тайни протоколи", в които пише и това:  “Ще заличим от паметта на народите всички спомени за миналите векове, които не са в наш интерес..."!

Нагоре

18.10.2009 11:49 - Разговори на Гологанов - събирачът на древните наши песни ‘Веда Словена’, с певците – помаци, от 19-ти вк.

РАЗГОВОР С ХАСАН ОТ СЕЛО КОРОВА

– Тези песни що си ми казал, от кого си ги научил?

– Научих ги от амижето (байно) ми, който беше прочуен песнопоец на секъде по нашите села.  Той знаеше и много други песни, но не можах вред (всичките) да ги науча.  Знаеше и една песна, която, когато я пееше, траеше три дни и три нощи.  Аз имах много мерак да я науча, но не можах, че беше исафтан дишери (необикновено) голяма.  Още ма е много яд, че не можах я запомне, но що да правя, че Господ не ми е дал толкоз ум, колкото дал на амиджето.  Много пъти ми я казуваше, за да я науче, но после като виде, че неша мога да я науче, плачеше и думаше:  – “Ах!  Докога съм аз жив ша се славет нашите дедове с тази песна, която изпели нашите царе.  Като умра яз, със мене заедно ша загине и песната, която останала и са сохранила между нас да са пее от толкова неброене години, а сега може от гюнефете (греховете ни) повелил Господ да загине”...  Та и ти ли са чудеш бе чорбаджи, колцина други са се чудили като тебе!  Я нет ни сме (Нима не сме) били като вас кабадани (юнаци), затова и Господ ни е давал сила на ума, та лу що чуехме, запомнювайме го, като как ти писуваш на книгата, тъй и аз съм писувал на умът си, онова що съм слушел.  Абе и това е от Аллах (от Бога), за да се учюва (съхрани) нещо от нашите дедове.  Имал съм толко мерак на песните, щото само еднош да чуех некоя песна, лу колко (колкото) голема да и да била, записувах е като на книга.  Затова са е чюдил и дедо ми, и ми е думал, че съм бил като него на умът.  Ние сме имали мерак на песните и драго ни е  било да ги слушаме, но сега нашите момчета нещат да знаят, защото хми (им) кажуват ходжите, че е гюнеф да пеят песни, а и кой пея, имат го за безверник.  Преди 5 години дойде в селото един хоже от Арчелебийско, по времето на рамазанът.  Той тимбих (разпит) усторил на нашите ходжи, кой пея песни да го не пущат на джамията.  Тога и на мене тимбих усториха да не пея.  Три нидели ни отидох на джамията, и от тога вече  ни съм пел.  Сега само на тебе що казах (песните). 

– Как ти е казувал дедото песните, та си ги научил?

– Той ми казуваше, че негов дедо, от когото той изучил песните, заръчал му бил и го приклел, че не ще има хаир, ако не ги каже на друг, който има мерак.  Сека вечер ми казуваше и за малко време научих, колкото песни знаеше.

РАЗГОВОР С ПОМАКЪТ ХАСИМ ОТ СЕЛО ЧАВДАРЛИ,

ПАЗАРДЖИЙСКА КААЗА, ОТНОСИТЕЛНО НАРОДНОСТТА

– Благодаря ти много амиже, че ми исказа толко песни, които са от годините още на нашите стари дедове, и са ги запазили досега за техен ихтибар (почит), но сега ша та питам и за други работи и ти са моля да ми кажеш.

– А бе, чорбаджи, питай ме каквото сакаш, и онова що знам, ша ти кажа.  Аз от сега та имам като брат, чунки бакшишът що ми даде, падна ми като от небето, като от бога, та да си купя жито на децата да поминат барем две недели, а сетне аллах кирим (бог е милостив).  Ако ми веруваш чорбаджи, оставил съм децата си с 10 оки жито, ... но докат са върна дома си, ща има ли що да ядат децата, и аз не знам, че остави моите деца, но и на синът ми децата аз ги храня, че е на кура аскери (служба по жребие) вече от две години.

– Има господ, амиже, за сички и за тебе.  А знаеш ли или чул ли си, вие помаците как сте дошли и сте се заселили в планината Доспат.

– Кога дедо ми ма учеше и ми казваше песните, разплакуваше се и ми думаше, че едно време нашите дедове били най-прочуените по земята за юнаштвото си, и тие седели на край земя.  Техният войвода, Помаша юдица, назоваем, бил фъркат като пиле, та ходил дур по небето, та лафувал с бога, който му дал изим (разрешение) да ходи и на Юдинската (самодивската) земя, та го учили юдите (наречници – самодиви) на секакви занаяти, и най-вече, как да се бие, кога ходи на юрдие (на война).  Той като ходил залюбил дъщерята на самодивския крал и се оженил за нея, та си я откарал в сарая.  Един ден дошли мнозина в сарая му с плач, че немало место където всички да орат и да им пасе стоката.  Той се зачудил какво да прави.  Ханката му (Жена му) захванала да му думе, че е стига вече да седи на оная земя, но да си земе сабята и стрелата, да поведе юнаците си и да тера (търси) друга земя.  Той послушал жена си и като закарал най-младите юнаци, моми и ханки (невести), от дето минавал, заптисвал (завладявал) и оставял негови войводи да управляват онези места.  Които градове завладявал, турял им други имена, с каквито имена били градовете им на край земя.  Тъй правел и с реките и с моретата, та на дружината му да се струва, че са си на край земя.  На юнаците той бил войвода, а на момите и невестите, глава била жена му. 

Като завладял много земя и му се додяло да ходи повече, попитал жена си, дали е добре да събере войводите си и да подели земята що е завладял, на девет големи града, да хвърли чоп и всеки войвода да управлява земята, паднала му се на чопът, а той да им е първ войвода и за секо нещо да се допитват с него.  Ханката му (жена му) не станала каил (не се съгласила) и му казала, че трябва да ходи още по земята, дорде намери такава планина, каквато била юдинската (самодивската) планина.  И нея като завладее, тамо да се засели, да построи градове и села, а другите войводи да се заселят по полето, а той в планината, и както на край земя войводите живеели в планината при самодивската краля, та се допитвали до него и се учели от него на всичко. 

Затова той послушал ханката си и терал такава планина, дорде дошел в Доспат, която тогава била пуста, но той изградил градове и села, та я заселил и за спомен от оная планина в крайна земя, нарекъл я Бела гора и Белюр планина.  И като се заселил в нея, започнали да идват от край земя самодивите и учели човеците на секакви занаяти.  После захванали да вярват, че сам Господ слязъл в планината и учел човеците на всяко нещо.  А от онойзи войвода Помаше, сме останали ние и закачаме от помашкия сой.  Че когато ние сме имали царе, от нас по-юнаци нямало, защото ни помагали самодивите.  Но пак, казваше дедо ми, когато и да е, ще се завърнат за нас онези златни години, в които пак нашите синове ще показват юнаштво, с което ще плашат всички.

– Когато са дошли нашите дедове по тая земя, нямали ли са те писмо и китапе (книги)?

– Ама чорбаджи, какво ме питаш?  Дума ти казувам, че тие били най учени от онова време.  Дедо ми казваше, че тие си имали ходжи (духовници) които им колели курбана и им казвали какво ша стане.  Тяхната вяра имали много книги, но които били най-почитани били пет, които ги пели, когато отивали на юрдия и когато ги нападало некакво зло.  Ходжата пеял и колел курбанът на бога, а моми свирели със свирки и служили.  Ако сакаш чорбаджи вярвай, че онова време нашите дедове били най-учените по земята, и другите сички дохождали , та се допитвали до ходжите им за секакви работи.

– Чул ли си нейде да е имало скоро от онези книги или китапе?

– Дедо ми казваше, че такива китапе имало в секо село в Доспат, дур да станат кауре (преди да станат неверници).  Тогава нашите душмане, като ги надвили нашите дедове с вярата, която никой юнак с никакво юнаштво не можел да достигне, най сетне зафанали да горят онези наши книги с техното (нашето) умение (наука).  Тогавашни наш цар издал заповед, у кого се намерят онези стари китапе, ще го накажат със смърт.  Тогава едни се противили на царската повеля, дори кавга устроили, но царят спомогнат от душманите, ндвил им и ги разгонил.  И те предпочели да оставят отечеството си, а не вярата си, и тръгнали по земята, а други скришом си чували старата вяра и китапите.  Това го правели нашите душмане, не че ги е било грижа за нашите дедове, но да достигнат с вярата онова, което с юнаштво не могли и да се запази почитта към нас, че всичко от нас е излязло (Неяснотата в изказа е според оригинала!).  Но пак ще дойде време, когато нашите дедове пак ще си върнат нашата слава, защото и Господ не е съгласен да страдат толко онези, от които всичко е зависело на земята.

– Сега не знаеш ли да има скриени нейде такива китапе?

– Може да има скриени нейде по земята, за да не ги найдат душманите.  Сега има вече 5 години от как ми е казвал един от село Дьовлен, че като правил къщата си, изкопал един сандък от куршуми, в който нямало нищо друго, а само 5 китапе от кожи, които, като ги извадил, показал на хожата.  Той му рекъл да ги чува (пази) харно и да не ги дава на никого, дур дойде некой да ги тера от Московската земя, за които ще му даде много пари и ша има голяма почит, че са намерили дома му такива стари китапе, още от онова време, когато биле на край земя нашите дедове.  Приятелят ми, както го учил хожата, до ден днешен ги чувал в сандък, закопани на едно място в къщата.  А от как ги е изкопал (намерил) от земята, може да има вече 20 години.  Друг един приятел от село Баня ми казваше, че като орал на нивата си, намерил една малка пещеря, в която имало много човешки кокале, а сред тях имало едно малко сандъче от желязо, в което имало златни пръстене, наушници и гердане, и два много големи китапа (книги).  Китапете ги оставил и закарал хожата от селото да ги види и да ги прочете.  Хожата не можал нищо да познае (прочете), затова се ядосал та запалил огън и ги изгорил.  Казал му че (книгите) са още от каурските писания и ако ги найде некой каурин (гяур), ша ги прочете и ша се научи, че и тие имале едно време царщина, което не ще е добре за турците.  А златото претопил при един куюмджия (златар) в Пазарджик и си направил такъми (накити) за ханката си.   И тъй чорбаджи, по нашите села трябва да има на много места стари китапе, заровени в земята или скрити по къщите, но чинки нема кой да ги тера, тъй си таят по кюшетата.  Едно време имало много повеке, че хожите не ги горели, а сега много приятели са ми казвали, че са намирали такива китапе, но нашите хожи ги са горели.   

– Господ та е амижа, максус пратил (Господ те е байно, нарочно пратил) при мене, за да куртулисаш (спасиш) нещо от онези златни години на нашите дедове, а през тебе вие помаците да си дотъкмите (придобиете) онзи ихтибар (слава), който сте имали едно време.  Затова ти се моля, от сега нататък да питаш за такива китапе и да идеш нарочно в село Дьовлен, и колкото дни се забавиш по тая работа, ша ти платя за секой ден гюнделък (надница) по 6 гроша, а ако направиш да искараш ония китапе, и ако са от онези китапе, на които са писани песните на нашите дедове, ша ти дам бакшиш, до 1000 гроша.

–  Арно бе чорбаджи, аз ша хода по село за един месец да питам за такива китапе, и ставам каил (и съм съгласен) да ми платиш по 6 гроша гюнделък, а ако кандардисам приятеля си от Дьовлен да ми продаде китапите, тога какво да правя, че нямам жито за 20 гроша в къщата си, а без пари може да не даде, а може и скъпо да ги тера (да иска).

– Ти гледай само да го кандардисаш да ги даде, а за парите тъй ще правим, сам той да дойде тука да донесе китапите, та каквото и да е ша са погодиме за апзарлъкът.  Ако ли не може да дойде, тога ша направиш ти пазарлъкът и ша дойдеш до мене да земеш парите.

– Тъй чорбаджи бива, и сега за това ша са мъче, ша терам и по други села по достовете, но скоро не мога да дойда при тебе, че сега вейке по нашите села влизат в работа.

– Добре, но когато можеш, тога да дойдеш, само гледай да намериш нейде стари китапе.

....................

Коментар:  Ясно е какъв ще да е бил резултаът от това търсене на стари книги, защото в началото на разказа си, първия певец – помак казва, че вече пет години не е смеел да пее старите песни, макар толкова да е ценял, и песните, и дедите си (ни), а какво остава за останалите помаци, наплашени и объркани от ходжите и от страха да не сторят грях и да ги нарочат за неверници!   Да не говорим за по-късните години, когато почват войните срещу Турция, и помаците се оказват на границата между два враждебни свята – техния, мюсулманския, а от другата страна - християнския! 

А отделна и решаваща е била юдомасонската контра пропаганда срещу песните “Веда Словена”, срещу събирача и записвача им – Гологанов, и срещу издателя им – Веркович!   От тогава, та и до сега!                                                                          

Разговорите са преписан от книгата на Иван Богданов “Веда Словена и нашето време”.

Нагоре

EXTRACT FROM BLOG.BG

Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 12 Коментари:

Автор: grigorsimov

Юдите за които се говори много по песните какво нещо са били?
– Абе холан, зер ти не знаеш що са били юдите! Тие били человеци като нас, имали царство голямо; а бе едно время нишите дедови, когато били на Край Земя, носили това имя - Юди; тие били много прочуени, че само тамо на Край Земя тие работили секакви занаяти, а другите места били запустени, и когато ги заселявали нашите дедови, тога ги обработвали и учили человеците на всекакви занаяти, затова им давали чест, като на Бога, като мислили че тие сляли от небето и били пратени от Бога, максус, за да ги изучат да урат и да работат всекакъв занаят; но после дедовете като се разпространили по всичката земя, от тех се загубило това имя - юди, защото на всекоя ордия, която състояла от 5 - 10 хиляди души, и утивали да се заселет на другое некое пусто место, давало са онова имя, което носил войводата хми, и което имя у тех оставало за всегда; за това нашите дедови като се поразделали много пъти на много ордии, приели и много имена, и тъй дур днес останали разделени от помежду си само по имято на войводата си или царът. Като поминало много время и се загубило от тех името Юди, и тие самите захванали да верват за юдите, че не били человеци, но че слели от небето и научили человеците всекакво нещо. Когато слизали на земята, обиталището им, деня били по горите, а нощя ходили по градовето и селата; Юда - значи, че всичко знае.

Най първо, некой си царот на имя Кръсник, прочуен билар на онова время захванал да учи нашите дедови че юдите били божества по горни от человеците, затова той ги обожавал и хми колел Курбан; той най-първо изпеял песни за юдите, в които песни ги назовава не само юди, но и Веди Самодиви; За този цар казваше дедо ми, че бил чобанин със голямо стадо, и когато пасал стадото си, с овчарската тояга правил лу каквито чуда сакал, т.е. с тоягата маел стадото и пасло по горите. Когато слънцето загревало силно и стадото му се разбегвало да се крие под сенките на дърветата, махнувал тоягата на високо, и се замръчавало слънцето, та му са стадото ухладявало и пасло по горите; Когато не нахождал вода да пия и той, да напои стадото си, фърлел тоягата на кое место и да е, и завчас излявала вода, та пие и той и стадото му, и много други такива чуда правил, дур сполучил да бъде и цар.

Едно время като си навалил огънят в гората където му било и стадото, дошли при него повече от хиляда Юди Самодиви, все девойки, от които слънце грело, и косите хми били до земята, и го обиколили, та се карали помежду си коя от тях да го залиби, но той пренебрегвал техната красота, защото не бил зевал от майка си изим за женене, и без да са съвсем уплаши от тех, налютил ся и махнал с тоягата по тях, и побегнал та са избавил от тех; от тога вейке не се върнал в гората, но оставил стадото и станал цар, но не хтял да седи в оная земя, защото се боял да не би пак дошли Юдите и го измамали, понеже майка му не му давала да либи Юда, и тък като закарал една чета момчета и моми, заселил се на друга земя. Тука в тая земя захванал да пея песни за Юдите и да ги обожава, че видел юдите като моми убедил нашите дедови че са били юдите жени; а за онези юди, които утишли при него на оганьът, казвал че като видели че побегнал от тях и не могли да го измамет, от многото любов, която имали на него, фърлили се в оганът, и затова много се нажелил, та фърлил тоягата си в оганът, и той изгаснал, та тъй ги избавил, и тие вейке се скрили в гората като посрамени че хми надвил Кръсникът.

Този цар Кръсник много пъти отпосле ходил в гората при юдите и хми Колел Курбан, но тие го вейке не закачали, но го учили онези занаяти, които той до тога не знял, и от това се прочул по всичката земя.

– Църново море, за което се много говори по песните, да ли е това, което е в тая земя, или е друго некое?

– А бе, не знаеш що ми кликаш (казваш); Църното море за което се говори по песните, той е на Край-Земя; зовяло се Църно, не от друго, но само че много от нашите войводи утивали до него, и не се вейке връщали, щото захванали да веруват че Бог Църнийт седял тамо, и лу който идел, фърлел го в морето, до дето Бог станал каил та научил человеците да правет курабе и да пливат по морето, като че ходет по сухо; а когато дошли нашите дедови в тая земя, назовали и това море Църно за спомен, че и на Край-Земя имало море, което носило имято Църно; ето как е, достум, а не както ти мислиш че за това море се говори по песните.

– А двата бели Дунава, които се споминат по песните, каде са били?

– И тие били на Край-Земя, а бе, нашите дедови дошли на тая земя, понеже са желаели (жалеели) че са оставили бащовата земя, за това войводата хми или царьот, градовете и реките съ такива имена назовавали, съ каквито били и на Край-Земя, която била толко плодовита и заселена, а където тие дохождали всичко било пусто, и нито един человек работник на полето.

– А змеювете, които толкоз се споминат по песните, що са били?

– И тие били человеци като нас, но били много юнаци; всекой един цар от Край-Земя бил под длъжност да праща всекоя година по три юнака в гората, в която гора имало сарая, и в тях седял некой си цар на имя Змея, на него тие правили хизмет (слугували) три години, после сам царот утивал тамо, и зкалал Курбан на Змея, който задоволен от Курбанът, сам си наточвал вода от Кладенецът, и давал вода на юнаците да пиет, на които, от водата дохождала много голяма сила, щото летали като пилета, и на която борба и да ходили, все тие надборвали, затова все седяли в сарая на царьот, при когото имали голяма чест; но от много години после загубил се този хадет (обичай), и от тога захванали да верват нашите дедови, както за юдите, тъй и за змеювете, че не били человеци, но когато били человеците безгрешни, слевали от небето на земета и помагали на человеците, а когато захванали да грешат, Бог се налютил, и не ги пращал на змея; а онзи, който се случило да се в онова време на земята, Бог не ги Кабулил на небето, като съучастници с човеците на грехът, но пак не ги уставил на земята при човеците, но хми заповедал да са навъртат - деня по гората, а нощя да ходет по земята.
..................................

  Бележки от Григор Симов:

Юдите Самовили са и Наречници, а названието - Юда, най-вероятно произлиза от Юдел, Удел - полагащ се, наречен или предречен Дял, късмет, участ в живота.

Долу съм извадил имената, може би на всички Юди Самовили (или Самодиви), които се споменават в песните Вада Словена, издадени от Стефан Веркович, през 19-ти век.
Най интересна е Кали Юда, защото е идентична с индо-ведическата Кали Юга - епохата на желязото или на злото (в която живеем сега).  Месеците в годината също са носили имената на основните девет Юди Самовили. 

Имената на Юдите Самовили (Самодиви) са записани в различните песни, по доста различен начин, в зависимосто от певците и местата в които са записани песните. Затова, на първо време, не може да се установи, кои названия се отнасят за една и съща "Юда" и кои са си отделни персонажи.
Изглежда че юдите са били 9 или 10, колкото са били навремето и месеците в годината, защото на некои месте се "пее": "Мои сестри девет Юди"!?

Баваница Юда – движела времето
Барва Юда - Богиня на пролетта (Бърва Юда или - Първа Юда) - първият месец в годината
Вида Юда Самовила
Гроздица Самудива (Грозда Самувила)
Гора Юда Самувила
Друда Юда Самовила (Дурга, Дорга)
Димна Юда Самувила;
Дорга Юда Самувила (Дурга; Дургана)
Кали Юда
Жива Юда
Мора Юда
Магата Юда
Марга Юда

THE TEN GREAT HIGH CIVILIZATION

(C) 2012-Padre Antone

10-те най-големи древни цивилизации с напреднали технологии

Автор: padreantonii Категория: История
Прочетен: 2311 Коментари: 4 Гласове: 40


Като Индиана Джоунс в реалния живот, археологът-маверик Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пишейки за изгубени градове и древни цивилизации, той е автор на повече от шест книги (серията „Тhe Lost Cities”), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохеньо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан).
С Дейвид Хечър Чайлдрес успяхме да се свържем малко преди заминаването му на поредната археологическа експедиция в Нова Гвинея и го помолихме да напише статия за 10-те най-големи древни цивилизации с напреднали технологии. Той се съгласи да се порови из архивите си и да ни предостави плода на своя труд.

1. Древният Мю или Лемюрия
(Ancient Mu or Lemuria)

Според различни езотерични източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години, на гигантски континент, известен като Мю или Лемюрия, и е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години, или приблизително през 24 000 г.пр.н.е..

Докато Mю не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации, казва се, че тя е достигнала някои модернистични технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на Мю.

Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на Империята, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е довело до великолепен просперитет.

Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст, за да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години.

2. Древна Атлантида
(Ancient Atlantis)

Съобщава се, че когато континентът Мю потъва, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихи океан. Относително малките острови, съществували в Атлантически океан по време на Лемюрската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида”, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон.

Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети”, продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 г. от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 г. продължение „Завръщане на обитателя за земята”, се споменава за такива изобретения и устройства като климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси - въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването.

Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той говори също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение.

3. Индийската империя Рама
(Rama Empire of India)

За щастие, древните книги от Индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна Америка и Перу. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да съхрани голяма част от своята древна история.

Дълго време се смяташе, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г. пр.н.е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но миналият век бяха открити извънредно сложните градове на Мохеньо Даро („Могилата на мъртвите”) и Харапа, намиращи се в Индуската долина на днешен Пакистан.

Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на Индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло: забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-забележителен е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тези на Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес.

4. Озирийската цивилизация на Средиземноморието
(Osirian Civilization of the Mediterranean)

Казва се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази предшестваща Египетската династия древна цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад, минавайки през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния, и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове).

След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн, унищожавайки големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата, принуждавайки техните жители да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания.

Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Според теорията, останки от тази велика древна култура са Египетската цивилизация, Минойската на остров Крит и Микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки, и е имала електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както Атлантида и Рама, те са имали дирижабли и други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж.п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега.

Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната платформа, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни, прочутите дялани камъни на Баалбек. Някои от тези камъни са дълги 25 м и дебели над 4.5 м, и се смята, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки!

5. Цивилизацията Уигер на пустинята Гоби
(Uiger civilization of the Gobi Desert)

Много древни градове се казва да са съществували при цивилизацията Уигер на пустинята Гоби, по време на Атлантида и Рама. Въпреки, че сега Гоби е пустиня, тези градове са били някога океански пристанища. Едгар Кейси каза веднъж, че в изгубен град в пустинята Гоби ще се открият асансьори, и въпреки, че това все още не се е случило, то не е невъзможно.

Вимани (древни летателни апарати, бел. ред.) и други напреднали устройства се съобщава да са били използвани в областта Уигер.
Показателно е твърдението, че Старейшините на Лемюрия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те изграждат библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство.

Например, великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г.пр.н.е., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написва прочутата книга „Тао Те Чинг”, може би най-популярната книга някога писана на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска Китай, той пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, това е било седалището на Древните.

6. Tиахуанако
(Tiahuanaco)

Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен, древната Mю.

Домове и обществени здания са били изградени от мегалитни каменни блокове. Заради голямото значение, което са придавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били ствоени за да съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако биват поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Кузко, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес, след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Кузко днес имат стари стени, които са на много стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят).

Само няколкостотин мили на юг от Кузко се намират фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутите руини на Tиахуанако, руините на Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от видът, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили.

Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които могат да бъдат открити близо до езерото Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там.

7. Mаи
(Mayans)

Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази пирамида е еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал.

Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които устройства са излъчвали етерни вибрации, специфични за съответния вредител.

Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания: Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък. Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които те знаят толкова малко!).

Смята се, че някъде в района на маите се намира древната Зала на Архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация - подобно на съвременните компактен дискове.

8. Древен Китай
(Ancient China)

Древен Китай, известен като Хан Китай, се казва че като всички цивилизации идва от огромния Тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани.

Според антрополозите, Таоисткото влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да идва от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити.

Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение - от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, ракетната технология, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули. През 1959 г. археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият обикновено се произвежда от боксит с помощта на електричество!

9. Древни Етиопия и Израел
(Аncient Ethiopia and Israel)

От такива древни текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от древни Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил основан на три гигантски блока дялан камък, подобни на тези при Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация.

Като много от по-късните финикийски конструкции, сградата на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите, както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните конструкции от камък. Масивният храм Монт, изграден от Цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил построен за да подслони древната реликва, известна като Ковчежето със Заветите.

10. Аройското кралство на слънцето в Тихи океан
(Aroi Sun Kingdom of the Pacific)

Последната в моя списък на древни цивилизации е тази на неизвестната древна култура на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият изгубен континент Mю е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките.

Напреднала островна нация със земни площи по-големи от тези на Тихоокеанието в момента се е разраснала около Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски легенди отдават забележителността на тази цивилизация на Кралството Aрой, което съществувало много хиляди години преди европейците да преоткрият Тихи океан. Според преданията, аройците са строителите на много от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и статуи, намиращи се в централната част на Тихоокеанието днес.

Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, намерените там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950-та и 5 120 г.пр.н.е. Тези странни циментени колони може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете.

Според жителите на Великденските острови, статуите от островите ходили или се издигали във въздуха за да се въртят по посока на часовниковата посока. А микронезийците твърдят, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани за да се поставят на съответното им място.

Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити вярват, че техните предшественици са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до друг.
Нагоре