петък, 3 юни 2016 г.

Родопски диалект - РЕЧНИК - фб - 03.05.2016.

Родопски диалект – речник на туриста в Родопите!

Речник на най-популярните родопски думи

Ако отидете на почивка в Родопите вие искате да изживеете напълно културата и традициите в планината. За да се насладите на родопските песни и за да разбирате местните хора, когато ви разказват историите си, е необходимо да разбирате родопския диалект.
За тази цел тук създадохме този кратък речник с най-използваните родопски думи, който да ви служи като наръчен инструмент при пътуването ви в Родопите. Ако знаете думи, които не намирате тук, моля добавете ги в коментарите.

Видове родопски диалект:

В зависимост от това къде се намирате в Родопите, вие може да чуете няколко различни вида диалекти.
Не е изключено човек от източните родопи да изпитва трудности в разбирането на човек от западните.
Основните категории диалекти в Родопите са:
  • смолянски
  • широколъшки
  • хвойненски
  • баташки
  • чепински
  • павликянски
  • златоградски
  • западнородопски.
Всеки от тези диалекти има своите уникални думи и характеристики, които не присъстват в другите региони.
Отделно всяко село и град добавя свои „украски“ и още повече обогатява езика с нови думи и фрази.

Ето и кои са най-известните думи:

А

Абаджия – производител, шивач, производител на аба
Абанджия – чужденец, който не е местен
Авджия – ловец
Авлия – двор
Авелзаманско – много отдавнашно
Ага – когато, след като
Агльовам са – оглеждам се
Аглак – хавлия
Аго – батко, по-голям брат
Агуптин – циганин
Аднож – веднъж
Анджак – вероятно
Але ке- нали ще..(за извършване на някъква работа/дейност)
Апап – приятел, другар
Арадисва – харесва, допада ми
Ачтиса – свършвам (нещо), довършвам
Аратлик – приятел
Армаган – подарък
Артисва – остава
Aнсъздaн-внезaпно
Анайка – майка; някъде се използва и за тъща, свекърва
Ана – баба
Аслъ – наистина, и без това
Ачик – открито (за място), директно, направо
Аръгедже – късно
Ашкоусум – браво

Б

Баднош – понякога
Байгънев – нехубав, лош (байгънево време)
Бално – тъжно, мъчно
Бетер – повече, по- …
Бендисвам – харесвам
Букадър – много
Бунар – кладенец
Баловам – преча, досаждам
Барем – поне
Башка – отделно
Бинва – излъчва мирис, аромат
Борже – бързо
Брус – плосък камък за точене на коса за трева
Бадама – грим, маска
Борбунь-бръмбар
Барни/ Борни – устни
Батардиса – развали, счупи, повреди
Брав – коч, стар овен
Баруга – локва, малък гьол
Билье – плевел, трева
Билюк – стадо, много, чета, множество
Биджури-ледени висулки 
Бичкия – трион
Бонела-Вилица
Бобайко – баща, също „бобо(тате)“
Бахчона – градинка
Боба моолу – брат
Бърканица – айрян
Бъжеци – бедра
Бубамулия – батко, по-голям брат
Булушик – нечистоплътен
Бошем – тази вечер
Бугюм – днес
Барце – високо място

В

Възкади – опуши
Вакъл – черноок
Вардя – пазя, грижа се
Виран – много зле
Всакатам – развалям
Влепям – хващам, сграбчвам (да та влепи горския)
Внисам – внасям
Вольк – вълк
ВолЯника / ударение на „и“ – мащерка в с. Стойките и наоколо…
Воря – вървя
Впинам се – противопоставям се, дърпам се
Воса – оса
ВолЯника – / ударение на „и“ – мащерка в с. Стойките и наоколо…
Влюдно – хубаво, добре направено
Возбарце – нагоре, по нанагорнище
Вапсувам – боядисвам
Врис – извор
Врут – всички
Въргулка – камък
Всохнат – изсъхнал

Г

Га – щом, като
Гивдьо – торс, тяло, снага
Гиздава – добре пременана, красива (мома)
Гиздило – украшение, гердан …
Главен – женен, или на който му е определена жена
Гльодам – виждам
Гьон – дебела кожа на животно
Гьотере – прекалено много, излишно
Гюбря – тор
Грънна-градина
Гумар -магаре /Бачково /
Гьорултия – шум, караница
Гьой – ужким

Д

Дандардисвам – убеждавам
Даврандиса се – оправи се, оздравя
Данга – марка/ печат на животно
Дарак/ Даргнач – гребло
Дармадан – нещо скъсано, непотребно вече ( да го стори дармадан)
Двар – стена
Дениз – море
Дено/у – където
Дерменджия – воденичар
Дерт – грижа, мъка
Джам – прозорец
Джанабетин – проклетник
Джука  – устна
Дилаф – маша за печка, ръжен
Дипло – двойно, сгънато
Дерек – стълб, греда
Длибок – дълбок
Дльог – дълъг
Докундисвам се – засягам се от нщ
Долап/ Дулап – шкаф
Дорде – докато
Досурна – домъкна
Доходам – идвам
Дур – стой, почакай
Дюздисал – оформил, украсил, направил
Дюмбелек – хлопка, звънец за животни
Дуня – свят
Дарнак – крак
Думам – говоря, казвам
Дерин – много

Е

Евел – отдавна
Ейсва – това
Ейнъй – така
Енява – онези
Евро – лош, лошо (дете)
Етуй/ Етува – тук

Ж

Жаука – квищи, пищи, крещи
Женабетин – проклетник, непослушен човек
Жин – дух, зъл дух
Жолва – костенурка
Жиносват – обикалят=обиграват късно през ноща
Жихан – много
Жарда/ Жорда – дълъг прът, греда

З

Забарям – забравям
Забаружено – заблатено, мокро
Зяр – все едно (зяр ни знаеш)
Зьома – взема
Заврати – нави, обърна ръкави
Зафатам – започвам
Завтарям – повтарям
Завтасам – изпреварвам, успявам на време
Загалил  – заобичал, залюбил
Загечил – закъснял
Загрибам – хващам, загребвам
Зазноих се – изпотих се
Закършил го е – загазил е
За кина? – защо?
Залагунка – играчка за деца
Залог – хапка
Зам – за да (зам да иде…)
Заборявам – забравям
Замясвам – заприличвам
Заник – залез
Запинам – запъвам
Засемен – замаян
Затокновам – заделям, събирам
Защим – защо, за какво
Зной – пот
Зоници – горски ягоди
Зорлем – насила
Зян – зле

И

Ибрик – съд с вода, чайник за миене
Ибрет – беля, неслука, чудо невиждано
Избрусвам – казвам нещо неподходящо, изтървавам се
Извратил – преобърнал
Изет – мъка, зор
Изник – изгрев
Изнисам – изнасям
Изпроводя – изпратя нкг
Изрукам се – извикам се
Изсулил – измъкнал, изчезнал, свлякъл
Изтапанил – гордо се изправил
Изтефенил – излегнал
Изтросил – изсипал, излял
Изчеластри – изрита, удари
Илач – лекарство, лек, цяр
Ингья – леля, кака, по-възрастна жена
Ихтибар – почит, убажение
Ищам – искам

Й

Йе/ Я – Аз
Йенкесаджие – разбойник, крадец
Йербап – смел, куражлия
Йодър – едър

К

Каба – тежък, плътен, също нисък
Кабадалия – наперен, известен
Кабак – овен без рога
Каблица  –  ведро
Калцуне-чорапи
Каварма – нарязано на дребни късчета месо, ястие
Кавя – кафе
Катога – като че ли
Кади – пуши
Кадия – съдия
Кадона – мохамеданска жена
Кесене – излишно
Капия – врата
Каик – лодка
Кайдисвам – посмявам, дръзвам; убивам
Каймет – края на света
Кайнак – изворче
Кайно – както
Калесвам – каня
Кайрят – воля
Калпазан – пакостник, непослушен
Каматен/ Каматна – хубав/а, красив/а
Кандардисвам – убеждавам
Камен – камък
Кина/ Кена –  какво?
Капица – шушулка  грах/фасул
Карагьоз – хубав, голям овен
Карар – мярка за разстояние (един карар ливада)
Каращисвам – смесвам
Карпуз – диня
Кат – чифт, етаж, ниво на нщ
Каталясал – уморен, капнал от умора
Катро/ Кутро – Кое?
Катил – убиец, мъчител
Каун – пъпеш
Кахоре – притеснения, грижи
Кемер – тобра за пари (за кръста); куп пари, монети
Кесек – пряка пътека, път
Кетап – книга
Кехая – овчар
Кесмя/ Кисмьо – твърда зема, почва
Киша – ъгъл
Клепчия – клюкар, доносник
Клеп – клюка, слух
Кладам – слагам
Колай – начин, решение (ще му надейм колая)
Колаци – парчета хляб, питки
Катма – родопска палачинка
Компир – картоф
Коландисвам – управлявам (имот), стопанисвам
Конущисвам се – занимавам се с нщ с удоволствие, със спокойствие
Копаня – съд за храна за животни; попова лъжичка
Копа – сено събрано на куп
Кокуди-юмруци
Корст – кръст
Корместа – бременна, дебела жена
Къснувам/ Коснувам – хапвамс
Котмач – ястие от овче мляко
Кравен – дебел, охранен, едър
Кюприя – мост
Кюлюнк- лопатка за събиране на боклук
Крата се – свършва се, приключва се
Креват – легло
Кроп/ Крап – къс
Кукумаре – гъби
Кувет – мощ, сила
Кукам – клякам
Кукумаре- гъби
Кънкалига-иглика
Кърши – срещу, насреща

Л

Ляска се – светка се
Лети – вали
Лефтер – не женен
Лонгур – скитник (човек, куче)
Лочка – дупка, локва
Лопя – говоря много, излишна (кена лу лопиш)
Летве – директно, направо
Лабут – бой
Лятос – Лятото, през лятото
Лупка – похлупак

М

Манаф – черен
Марцина – умряло незаклано животно
Марудник – родопска палачинка
Месал – плат, покривка, върху който се слага обядът, завива се храната
Махана – недостатък
Ма(х)сус/ Мъсус -занарочно – нарочно, с цел
Мелемьо – смотан човек
Мендиль – престилка
Ментараджия – измамник, лъжец
Мериса – мирише
Мижо – чичо
Мум-свещ
Миндил – мазна кърпа, обида за разкрепостена жена
Мисир – царевица
Михлюз – нехубав човек, с лош характер
Михлюзин – опърничав, инат, чепат човек
Мяне – яде лакомо
Млати – удря силно
Могла – мъгла
Мазга/ Мозга – слузеста течност под кората на дърво
Моркна се – стъмни се
Моско/ Маско – мъжко
Мрази – студено е
Момаран – сватовник (от момичето)
Мутек – малък
Мущурак-тоалетна
Мушама – лечебен компрес срещу болки
Мъндахерца – клати, люлее

Н

На ейтува – насам
Наворшвам – напълвам, довършвам нещо докрай
Навосен – намръщен, сърдит
Нагадам – нагласям
Навратил – обърнал
Нагизден – добре облечен, пременен, украсен
Нагодя – приготвя
Нагрибам – взимам много, хващам, загребвам
Наджак – брадва
Назландисвам се – чудя се, ослушвам се
Найде – намери
Наквасвам се – напивам се, намокрям се
Накипрям се – нагримирам се, обличам се хубаво
Накладам – паля (огън), слагам дърва, „обиждам“ някого
Накусвам – вкусвам (храна), опитвам
Напреж – напред
Нужник – тоалетна
Нам – нас, на нас
Намахан – наточен, наострен (за коса)
Намитам – ям лакомо
Наня – баба
Назландисвам са-трая си,пущамям са
Напинам се – мъча се
Нарами – тръгна (без да каже)
Наруквам се – карам се на нкг
Насмитам – скарвам се на нкг
Насор – на куп
Насущя – направя боклук
Натапта – натъпча докрай, натаптах се (преядох)
Нах – към
Нахавая – напразно
Находам – намирам
Нахтар-ключ
Начеперих се – покатерих се
Нашли – намерили, открили
Нащорбен – назъбен, наръфан
Не ще би – няма да стане
Невяста – млада неомъжена жена
Насосвам – нареждам, удължавам; също скарвам се на нкг
Ноги – крака (нога, ноджинки)
Немой – недей
Нефелит – лош, прокълнат
Низборце – надолу
Никина – нищо
Никогаш – никога
Никотри – никой
Нишан – подарък, дар
Нуска -момиче
Нужник – тоалетна
Нянки – гърди

О

Обивидам – водя, разкарвам нкг
Обигравам – обикалям, ходя без цел
Обинисам – разнасям, нося, прехвърлям от ръка на ръка
Обифирвам – гоня, преследвам
Оглюдвам се – оглеждам се
Одая- стая
Оджак – огнище
Окаушвам – арестувам, прибирам в затвор
Окумуш – оперен, смел, отворен
Ол – обръщение за мило (дете)
Омакнат/ Омокнат – оскубан, отмъкнат
Опатвам – попадам в беля, загазвам
Опинам – дърпам
Опишквам се – убождам се
Опрашил – оплевил
Ортак – колега, партньор
Ортосвам – 1. свършвам нщ, приключвам нщ.
Орталък – околност
Осефервам се – съвземам се
Опишках се-убодох се
Орище-Център! Но може да означава и място на което се е вършеело житото едно време!
Отава – тревата есента (от второто косене)
Отколе- отдавна
Оти – защо
Откоцвам – откъсвам
Отпарям – удрям силно, ям лакомо
Отсувам се – оттеглям се, отдръпвам се
Отфоркам – „излитам“, тръгвам бързо някъде

П

Паратик – лош, нехубав
Пис – лош човек
Понч – греяна ракия
Падина – дере
Пазлак – голо скалисто място
Пазлама – нечист, греховен човек, животно
Палавра – измислица
Палавраджия – лъжец
Пикул – пакет, найлоново пликче
Паница – купа, чиния
Пинюзев – лош, недъгав (за обида, презрение)
Пла(д)нина – обяд
Панчуга – дънер
Папучник- голяма жаба
Паснов-мъж/Бачково /
Потун- коридор
Пашалници- хватки, ръкохватки
Патрашилка – сурогватка
Папуце – обувки
Присник – прясно мляко
Парча – парче
Паршница – диария
Патак – картоф
Патета – картофи
Патуре – мъжко долнище от аба
Пашка/ Пошка – костилка
Петланисам – бавя се, мотам се
Пехливан – юнак
Пикоч – урина
Пилце – птички, птици
Пенджере-прозорци
Пинтия – скръндза, стиснат
Писа – смола
Писвам – пиша
Пияндурка- пияница
Питар – лой от овче месо в буркан (зимнина)
Пишкал – бодел, трън
Пишман си – съжаляваш за нщ
Пищисвам – ядосвам се, писва ми
Платам – плащам
Плет – ограда
Погльодвам – поглеждам
Подзима – между есента и зимата
Понник – обор
Полени там – Погледни там
Попрелка – седянка
Поренка – одеве, преди малко
Поруквам – повиквам
Посувам се – премествам се
Потрисам са – потресвам се
Подрипкам – скачам
Подсувам се – хлъзвам се
Потон-таван
Полшище – голям плъх
Препинам са – препъвам се
Привалям – превалям, минавам, преминавам
Принисам – пренасям
Прифатничав – сприхав
Провадам – изпращам
Простря – разстели, изпъна
По калце – по терлици
Пуна -работа /Бачково /
Пощамявам се – спотайвам се, успокоявам се
Премена – нов чифт дрехи за празници
Покин-по-малко
Прогюма – храна за из път, закуска
Продумвам – проговарям
Пукут – бой, шум
Пунгя – торба/ кесия за тютюн, портфейл
Пульочка – бавничко
Пърле – малко магаре
Порсни са – пръсни се

Р

Разбудам  – събуждам
Развидам – развеждам
Разгеле – най-накрая
Расул-кисело зеле
Разпинам – разпъвам
Ра(х)метлия – покойник
Разшенвам се – развеселям се, освежавам се
Разчоквам – разглабям
Рачиш – искаш
Рипкам – скачам
Ройкам  – развалям
Рукам – викам
Рухо – парцал

С

Сае – бозае (животно)
Сакалдисвам – притеснявам
Салмен – охлюв
Сачак- дърварник
Сандардисвам – досаждам на нкг, омръзвам му
Саджак – горещина
Сая – тази
Сбирам – събирам
Сборкам – сгреша
Сгадам – оправям нщ, приготвям
Сакатлък – беля, телесна повреда
Сакантия – дискомфорт, напрежение
Сербез – с желание, нахъсано
Сабахлен – сутринта
Сгорчвам – прегъвам
Силюк – пиявица
Сеир – гледане отстрани на нещастие
Семендрек – шматка, будала
Семьо – идиот, глупак
Сетне – после
Серт – рязък, избухлив
Сефте – за пръв път
Сенкя – сянка
Синор – граница между ливади, градини
Синевица-место малко или изобщо неогрявано от слънце.
Син – обръщение към по-младо момче или мъж
Сюндюрмя – родопско ястие от мляко
Синдюк – който избира хубавото първо и не бара по-гадното и трудно
Синек – вид гущер
Сингур = синек
Сирке – оцет
Скала – стълба
Сушка- прашинка
Скапвам се – преуморявам се
Скоршвам – счупвам
Скацам – скъсам
Снага – торс
Скондапца – умря
Снуве – обикаля насам-натам
Софра – дървена поставка за хранене
Соба – печка
Спинам  се – спъвам се
Стипам – стъпвам
Суган – кромид лук
Суквам – забърсвам
Сукак-дере(заблатено място)
Сульо – дрипам, мръсен човек
Сур – рус
Сурна – нося, влача
Сухар – сухо дърво или клон за горене
Суще – боклуци
Съчак – дървалник, място за дърва
Сюрия – голямо стадо
Сюнет – обрязване
Сюдривам са – пасвам си (судриха са)
Сяйнах са- ударих се

Т

Табетлия – който работи с мерак и умение
Таман – добре, наред
Тапта – тъпкам
Тарла – необработваема площ зема
Тарнак – копито
Тирпан – коса за косене
Тасма – кожена лента
Тарнахутка-глог
Тартанисам – приказвам много, излишно
Теска – леля
Теглило – тъга, мъка, тъжни случки
Тейзе- леля
Терзия – шивач
Тертип – ред, начин, порядък
Теспих – броеница
Тифек – пушка
Токмак – голям чук за камъни; студен безсърдечен човек; също топка
Топтам – тъпча
Топуз – метална топка за чистене на комин
Торна – тръгна
Торча – търчаа
Трахана – ястие с царевица и месо
Тузла – място за кърмене на овце със сол
Тумрук – нацупен човек
Тупурдия – тропот, силен шум
Туря – сложа
Турма – пушек
Тьонка – тънка
Тюмбелек – чан от мед
Тьовно – тъмно

У

Угадам – угаждам, уцелвам
Удривам – удрям
Уйдисва – пасва
Умут – надежда
Учина-вуйна
Уйко-вуйчо
Упузун – много зле
Урама – глупак, будала
Урда – извара
Уращисвам – задълбочено работя върху нещо
Урсус – зла
Уцутра – от сутринта/ тази сутрин

Ф

Фазла – остатък, нещо „над“ , повече
Фарням – хвърлям
Фасит – ненужна, нехубава работа
Фиря – гоня
Форка – хвърчи
Фортума – въже

Х

Хабер – известие
Хава – положение, състояние (как е хавата)
Хавая – напразно, излишно
Хамам- баня
Хальо -тоалетна
Хаймано- некадърник, скитник
Хазър – готово
Хайванин – животно
Хляв-обор
Хлепки-чехли
Хаир – добро дело, добрина
Харкома – меден съд за вода, менче
Харле – сополи
Хас – наистина, вярно
Хлацкам – удрям

Ц

Цирикам – викам, крещя
Цапина – инструмен за дърпане на трупчета
Цонкам – звъня, дрънкам
Црокнеш-пийнеш
Цвик-суроватка

Ч

Чал – висок, заоблен връх
Чабужак – веднага…….втутака……веднага
Чамур – мръсотия
Чаир – ливада, пасище
Часко – довечера, привечер
Чеперя се – катеря се
Чепрашик – опак, инат човек
Четуна – клони от дървета
Чевръсто – гъсто, добре направено, с умение, желание
Чоп – жребий
Чувам нкг – чакам нкг; в Ардинския район също „пазя нкг“

Ш

Шарлан – олио
Шайка – пирон
Шейтан – дявол
Шелмен – охлюв
Шиле – овца
Шикер-захар
Шлюбка- обелка на плод
Шоша – път
Шетам – домакинствам, чистя, готвя

Щ

Щоркел -стършел

Я

Я – аз
Яла – ела
Ятце – много

А някои интересни фрази от Родопите вижте ТУК!


Сега е ваш ред! Добавете думи, които знате от родопския диалект, но не виждате в нашия речник долу в коментарите!
Поздрави,