Обзор на откритията и изводите дотук
В броя на списание ‘8’ от м. април 2013 г. е поместена обширна статия(вж. по-долу), посветена на загадъчните олтарни плочи, изписани на неразбираема засега Кирилица. Повод за това станаха поредицата материали по темата, които публикувам в този блог през последните две години. Една от целите ми, когато започнах да се занимавам с този проблем, беше именно да сезирам институциите и учените, които се занимават с епиграфика, за да получим обективно и професионално мнение по един въпрос от първостепенна важност за българската история.
Когато разгърнах броя (това се случи няколко месеца след излизането му), изпитах задоволство от факта, че екипът на списанието беше поканил двама изтъкнати наши специалисти по епиграфика да се произнесат по данните и хипотезата, публикувани на www.prarodinata.blog.bg. Нещо повече, от статията личеше, че е бил взет под внимание и моят призив за организиране на експедиции за заснемането и документирането на надписите (макар в случая това да е направено от екипа на списанието, а не от научна институция).
Друг плюс на статията е, че споменава за две нови олтарни плочи, които не са ни били известни досега, с които общият брой на тези надписи надминава десет. За съжаление с това достойнствата на публикацията се изчерпват…
Доколко професионално се е отнесъл към темата екипът на списанието всеки ще може сам да прецени, ако прочете статията; аз ще се съсредоточа върху основното – анализите, които правят двамата наши учени – проф. Казимир Попконстантинов и доц. Коста Хаджиев. Впрочем, преди да продължа с моя коментар, новите открития и обзора на наученото дотук, нека представя на вниманието на читателите и самата статия от сп. ‘8’:
Умишлено забавих своя отговор на публикацията в списанието, тъй като имах основания да смятам, че лятото на 2013-а щеше да донесе нови открития, които да направят анализа на проблема с плочите по-точен и обективен. Така и стана. Освен, че открихме още две олтарни плочи с надписи – едната от Средните Родопи, а другата – от Средногорието, най-накрая след четиригодишни изследвания получихме твърдо доказателство, че една от плочите, изписани на Кирилица, е наистина много стара и датира векове преди Кирил и Методий.Това доказателство не беше нужно за мен и моите съмишленици, защото никога не сме се съмнявали в правотата на тезата си, но това никак не прави стойността му по-малка…
Но – всяко нещо по реда си.
Тук ще се опитам да изложа накратко основните въпроси, които породиха у мен констатациите, които двамата учени правят от позицията на научния си авторитет. Проф. Попконстантинов защитава тезата, че надписите са на тайния език на дюлгерите и тъй като майсторите, които са познавали този език, вече не са сред нас, ще бъде много трудно да разберем смисъла на посланията върху камъка. Тази теза не е нова, тя бе изказана от В. Фол в хода на дискусията след първатапубликация, посветена на Плочите. Още тогава ме порази липсата на аргументация за една подобна хипотеза. Тайния дюлгерски /мещренски/ език е обстойно проучен от големия български филолог и библиотечен специалист Стоян Аргиров и резултатите са публикувани в това изследване. Повече за личността и делото на Аргиров може да се прочете тук.
Всеки, който прочете изследването за тайния дюлгерски език, ще забележи, че навсякъде в него се говори за таен ГОВОР, а не за тайно писмо, шифър или какъвто и да е тайнопис. Изследователят е проучил детайлно фактите, разговарял е с владеещите тези тайни жаргони, записал е 390 думи от брациговския говор и НИКЪДЕ В СТАТИЯТА СИ НЕ СПОМЕНАВА ТАЙНО ПИСМО! Тайно дюлгерско писмо никога, никъде и никой не е засвидетелствал. По тази причина считам тезата за ‘дюлгерската’ писменост за лишена от всякакво основание и недостойна за каквото и да било по-нататъшно обсъждане.
Повече внимание заслужава хипотезата на доц. Хаджиев. Той твърди, че плочите съдържат списъци с имената на всички, дарили средства или труд за построяването на храма. И тъй като дарители са всички от селото, имената са съкратени само до инициалите. По думите на епиграфа: „Ние не можем да възстановим имената по съкращенията, но навремето всички в селото са знаели например кой е МН”
Прави впечатление на първо място, че двамата наши специалисти изказват две различни хипотези, които си противоречат. В това не би имало нищо лошо, все пак истината се ражда в сблъсъка на мнения. В тези две противоречащи си хипотези, обаче, има нещо общо и то е желанието проблемът с плочите да бъде омаловажен, те да бъдат представени като нещо тривиално, което не заслужава по-нататъшно изследване. Нещо повече, обща и за двете хипотези е идеята, че ние днес няма как да разберем какво точно пише там, защото в единия случай последните хора с познания по тайния дюлгерски език са измрели, а в другия инициалите на имената не са достатъчни, за да ги възстановим. Внушението и целта на тези анализи, които поне според мен умишлено се плъзгат по повърхността на проблема и прекомерно го опростяват, е твърде прозрачно – плочите не са интересни, а дори и някой да се опита да възстанови смисъла на надписите, той е предварително обречен на неуспех, защото НИКОЙ днес не е в състояние да ги разчете.
Допускам, че двамата уважавани учени не са споделили всичко, което са научили за тези плочи с журналистите от списанието, били са ограничени от комерсиалния формат на това популярно издание или от други неизвестни фактори. Затова считам за уместно да задам поредица от уточняващи въпроси, които да дадат възможност на проф. Попконстантинов и доц. Хаджиев да изяснят позициите си по няколко основни логически несъответствия, фактологически пропуски и явни неистини, които открих в публикацията на сп. ‘8’, а именно:
1. В отговор на моето твърдение, че плочите официално не съществуват статията споменава, че „… паметниците са известни на науката и са проучвани”. Това твърдение не е подкрепено с факти. Това, че един или друг учен е отишъл в някой параклис да хвърли едно око, не означава, че паметниците са известни на науката и проучвани. Тук е нужно да се цитира съответната научна публикация или известие, оформени по установения в научната практика ред. В противен случай говорим за манипулация.
2. Защо след като не съществува нито едно сведение за надписи на дюлгерски език, проф, Попконстантинов изтъква тази теза? Съмнявам се професорът да не е запознат с изследването на Ст. Аргиров…
3. Според доц. Хаджиев „Целта на ктиторските надписи е да разгласят имената на дарителите, за да се изтъкне заслугата им за построяването на храма и богоугодното им дело да бъде похвалено.” Ако е вярно това, защо плочите са скрити в олтара, където достъп има само и единствено свещеника?Напомням, че повечето от плочите се използват за свети престол (олтарна маса), който е ‘облечен’ в няколко плащаници и покривала и разповиването му става само при извънредни случаи (например ремонт на храма), свързано е със специален ритуал, извършван от свещеника, и очевидно се прави изключително рядко.
4. Ако това са ктиторски списъци, те представляват изключение от общото правило имената на ктиторите да бъдат обявявани на лично място в българските църкви – паметна плоча или стенопис. Как нашите учени ще коментират това?Защо списъкът с ктиторите да се крие в олтара, където няма да бъде видян никога от никого?
Любопитен в това отношение е т. нар. „Странният случай от Драгойново”.Буди умиление скромното признание на доц. Хаджиев, че единствено плочата от Драгойново /за която местните хора от селото твърдят, че е намерена в разрушената от иманяри тракийска Петелова могила – само една от огромния брой тракийски старини в района/ е по-ранна и е изписана преди 19-и в. Предвид това, че само тя от досега известните ни плочи не се съхранява в църквата на селото, наистина е трудно тя да бъде подведена под общия знаменател като ‘ктиторски списък’. Още повече, че при търсене в Интернет излиза следната информация за построяването на църквата в с. Драгойново: „Тогава на мраморна плоча, поставена в средата на църквата, и над гевгирения (решетъчен) каменен вход откъм запад била издълбана с длето годината "1853", а по стените били изписани имената на всички дарители и строители, запазени и до днес.”
Недвусмислено историческо опровержение на нелогичната теза, че списъците с инициалите на десетки и стотици ктитори и строителите са скривани в олтара на храма! Напротив – в Драгойново имената на ктиторите са по стените на черквата, за да могат всички да ги виждат и да ги споменават с благодарност за достойното им дело.
5. Според проф. Попконстантинов „В съдържанието на надписите няма нищо необикновено. Изписано е на кого е посветен параклисът, кои са ктиторите, по време на кой владика или свещеник е построен храмът…” Само на някои от плочите се разпознават имена. Защо професорът прехвърля тази теза върху всички останали плочи? Може ли да посочи имена на ктитори, свещеници или светии на тези две плочи?
6. Някои от текстовете са много дълги. Какъв е смисълът да се записват няколкостотин имена само с инициалите и да се крият за вечни времена в олтара, след като дори и след няколко десетки години няма да е ясно чии са тези имена?
7. Защо в плочата от Стара планина ‘обикновеният списък с имена на ктитори’ е изписан с над 120 различни знака, някои от които са напълно идентични със знаци от Линеар А, рунически и други палеобалкански писмености от преди няколко хиляди години?
8. Защо някои от плочите носят следи от изветряне и излагане на стихиите, след като те би трябвало да са стояли през всичките „150-200“ години от съществуването си добре защитени в олтара на храма?
9. Доц. Хаджиев споменава разпознаваемия надпис „С иждивение Г.С. Мирчов 3 юли 1889” на плочата от с. Солища. Защо обаче епиграфът пропуска да спомене, че въпросният надпис е издълбан не върху основната повърхност на плочата, а отстрани на нея, а буквите са с различно изписване и много по-запазени от основния надпис върху лицето на плочата? Та нали, ако плочата представляваше списък на ктиторите, името на главния спомоществовател трябваше да стои на челно място отгоре на плочата, а не отстрани, където само внимателен наблюдател би го забелязал?
Могат да бъдат изброени още въпроси, но нека дадем възможност на учените да отговорят първо на тези. И така, стигаме до
ОТКРИТИЕТО
Цитирам от интернет-страницата, посветена на с. Солища:
„Приемането на християнството от местните траки създало проблем на властта и църквата в Империята, която си поставила за цел на мястото на старите светилища да издигне християнски храмове. Това се отнасяло с голяма сила за изолираните вътрешни части на планината, какъвто е районът на Солища.
Вероятно от V - VI век е и старото църковище на сегашното централно гробище на Солища, което досега носи името Чорквицата. Когато дошли сегашните заселници, на мястото имало развалини. Оттам, през 1892 година, са взети дяланите камъни за стъпала пред вратите и за прозоречните первази на сегашния храм "св. Неделя". На това място била намерена ножица, ползвана вероятно при ритуала на кръщение. ОТКРИТА БИЛА И ПЛОЧА С НАДПИС, ПРИБРАНА ОТ СВЕЩЕНИКА САВА МИРЧЕВ. Преданието твърди, че тази стара църква, на малкия хълм под селото, била посветена на Св Атанас. В югоизточната част на гробището съществува и старо аязмо.”
Името на първия свещеник и ктитор – Сава Стоев Мирчев – може да се види и на стенописите зад олтарната плоча:
Заключения:
В началото на третото хилядолетие сл. Хр. писателят Никола Гигов съобщава за особени надписи от района на с. Широка лъка и излага хипотезата, че това е писменост от времето на траките. Сведенията публикува в книгата си ‘Орфей и азбуката’. През 2009-а година заедно с неколцина съмишленици предприех обиколка из района с цел да документирам надписите и да проверя хипотезата на нашия известен писател. В хода на проучването и след като видяхме няколко плочи, у нас се затвърди мнението, че плочите са много по-стари от параклисите и църквите, в които се намират в момента. Редица особености на буквите и изписването, както и фактът, че старините се съхраняват в храмове, издигнати на местата на тракийски светилища дават основание на всеки непредубеден и подвластен на здравата логика изследовател да заключи, че това са древни надписи, полагани в олтарите като светини.
Продължих изследванията и през 2012-а и 2013-а г. открих подобни олтарни плочи и в Средна гора и Стара планина. Географията на тази традиция се разширяваше, но заедно с това се откроиха и съществени разлики между плочите на север и тези от Родопите. Последната плоча, която заснех в едно средногорско село, следваше същия модел – разбираем, четим текст отгоре и поредица от букви по-надолу. Изписването на буквите и степента на ерозия на надписа не оставяха място за никакво колебание – и двата вида текст са изписани по едно и също време, а именно в края на 19-и в. Това потвърди изводите, които бяха започнали да се оформят в хода на проучването:
1. За разлика от родопските плочи, някои от които наистина са древни, плочата от Средна гора е изписана от първата до последната буква в края на 19-и в. Всеки може да сравни степента на износване на надписите от родопските плочи, които са престояли столетия на открито под развалините на старите храмове, с тази на новата плоча от Средна гора и да се увери с очите си:
Плочата от Ср. гора
Плочата от с. Широка лъка
2. Откриването на плочата от Средна гора допълва и обогатява разбирането ни. В нея, както и в тази от Стара планина се споменава дюлгерската задруга (руфет), който е построил храма и се изброяват имената на майсторите. Убеден съм, че именно тези (или подобни на тях) паметници има предвид доц. Хаджиев, когато твърди, че плочите не представляват нищо повече от обикновени списъци с имена. Дори и в тези конкретни случаи да има доза истина в това твърдение, неправилно е и родопските плочи, които са очевидно много различни, да бъдат приравнявани под общ знаменател.
3. Очевидно е, че поне три от родопските плочи (Солища, Гела и една от широколъшките) са изписани преди IX-и век, когато Кирил и Методий ‘създават’ българската азбука. Те са единствените засега известни ни паметници, изписани на Кирилица от онази далечна епоха – безценно свидетелство за хилядолетната писмена традиция на българите тук, в нашата Прародина на Балканите.
За надписа от Солища съществува категорично доказателство: в хрониката на селото е запазена информация за старо светилище, вероятно от V-VI-и в. – Чорквицата – където е намерена плоча с надписи, прибрана от свещеника Сава Мирчев. Името на Мирчев е изписано върху плочата, която заснехме в църквата „Света Неделя” в с. Солища и не може да има никакво съмнение, че именно това е намерената в развалините на древното светилище плоча, дарена от свещеника за новопостроения храм.
4. Полагането на плочи със стари надписи в по-нови храмове е българска традиция, която вероятно датира от Средновековието и дори по-рано. Тази традиция е израз на изконната за българина почит към предците и техните светини – основно условие за невероятната приемственост при съхраняването самобитността на нашия народ на Балканите през всичките тези хилядолетия.
5. Налага се изводът, че съществуват поне два вида олтарни плочи. Едните датират поне от Античността и са били полагани в олтарите заради причините, които изтъкнах в предната точка. Другите плочи, някои от които наистина са от 19-и век, просто следват една вече утвърдена традиция с дълбоки корени в българската земя.
Земите на траките и техните прадеди
ТРЕТА РЕПУБЛИКА В РУСИЯ ПОИСКА ДА СЕ КАЗ...
Долмените на Странджа - доказателство за...
ТРЕТА РЕПУБЛИКА В РУСИЯ ПОИСКА ДА СЕ КАЗ...
Долмените на Странджа - доказателство за...
Дописвам заключителните редове:
Другите плочи, някои от които наистина са от 19-и век, просто следват една вече утвърдена традиция с дълбоки корени в българската земя.
6. Религиозният фундаментализъм никога не е бил характерен за нашия народ – дори светините да са ‘езически’, те са преди всичко наследство от нашите деди и мястото им е в храма! Чудесен пример тук са оброчните плочки на ‘тракийския’ Конник, които в не един български православен храм са заели своето подобаващо място като икони на св. Георги (вж. Теодоров, Евг., Древнотракийско наследство в българския фолклор). Защото сме преди всичко Българи и нашата Вяра първо е Българска и чак след това християнска, мюсюлманска или друга.
Надявам се, че съм успял да покажа колко сложен, многопластов и нееднозначен е въпросът за произхода на олтарните плочи с надписи в България. За да разберем какво са ни оставили предците, освен задълбочен научен подход и систематични изследвания, са нужни и вдъхновение, и вяра, които за съжаление рядко спохождат нашите научни работници.
Всяко опростяване на проблема и желание той да бъде неглижиран говори за липса на професионализъм и/или за умишлен опит за укриване на важни страници от историята на българите. Както виждаме, предварително готовите клишета, в които нашите учени напъхаха светините на дедите ни, се оказаха тесни и не издържаха под напора на фактите и здравата логика. Да се надяваме, че проф. Попконстантинов, доц. Хаджиев и други техни колеги ще проявят научна доблест и ще преразгледат заключенията си в светлината на новите открития и данни.
Това е наложително, защото твърде малко са запазените писмени паметници в България. Пренебрежителното отношение към тези извори на познание за самите нас във времена на ужасни изпитания за българския народ, когато имаме нужда повече от всякога от духовни ориентири и източници на вътрешна сила, е равносилно на престъпление.
цитирайДругите плочи, някои от които наистина са от 19-и век, просто следват една вече утвърдена традиция с дълбоки корени в българската земя.
6. Религиозният фундаментализъм никога не е бил характерен за нашия народ – дори светините да са ‘езически’, те са преди всичко наследство от нашите деди и мястото им е в храма! Чудесен пример тук са оброчните плочки на ‘тракийския’ Конник, които в не един български православен храм са заели своето подобаващо място като икони на св. Георги (вж. Теодоров, Евг., Древнотракийско наследство в българския фолклор). Защото сме преди всичко Българи и нашата Вяра първо е Българска и чак след това християнска, мюсюлманска или друга.
Надявам се, че съм успял да покажа колко сложен, многопластов и нееднозначен е въпросът за произхода на олтарните плочи с надписи в България. За да разберем какво са ни оставили предците, освен задълбочен научен подход и систематични изследвания, са нужни и вдъхновение, и вяра, които за съжаление рядко спохождат нашите научни работници.
Всяко опростяване на проблема и желание той да бъде неглижиран говори за липса на професионализъм и/или за умишлен опит за укриване на важни страници от историята на българите. Както виждаме, предварително готовите клишета, в които нашите учени напъхаха светините на дедите ни, се оказаха тесни и не издържаха под напора на фактите и здравата логика. Да се надяваме, че проф. Попконстантинов, доц. Хаджиев и други техни колеги ще проявят научна доблест и ще преразгледат заключенията си в светлината на новите открития и данни.
Това е наложително, защото твърде малко са запазените писмени паметници в България. Пренебрежителното отношение към тези извори на познание за самите нас във времена на ужасни изпитания за българския народ, когато имаме нужда повече от всякога от духовни ориентири и източници на вътрешна сила, е равносилно на престъпление.
Здрастии :) Марти, ти нали осъзнаваш с какво се захващаш? Мисълта ми е, че май ще е по-добре да не разчиташ на историците, просто защото те нямат желанието да си ритат кариерата. По-удобно им е да си правят оглушки, защото истината нарушава удобството! Забелязвам също че тези надписи са много желани да са на ктитори (имаше един господин тук, в блога, който твърдеше същото) ама нещо не се получава май. :D Ако решиш да продлжиш с проучванията ( което се надявам да направиш :) ти стискам палци защото "авторитетите" няма да се оставят лесно да преобърнеш крехкия им свят на който се крепят дипломите им!
П.С. Като ходите по разни пущиняци и светилища, си вземете някакъв талисман за защита! Без майтап, траките са си разбирали от работата. :)
цитирайП.С. Като ходите по разни пущиняци и светилища, си вземете някакъв талисман за защита! Без майтап, траките са си разбирали от работата. :)
Поздрави за новия постинг и сериозната аргументация в защита на твоята теза.
Аз бих започнал анализът от последната публикувана от теб родопска плоча. На нея се вижда следното изписване МММ или ЛЛ или КК и т.н. Същото и при плочата от Гела, където също се повтаря съчетанието МММ, СС или дори СССС. Трудно ми е да приема че това са лични имена. По скоро по този начин са записани някакви древни текстове, може би песни или химни. Може и това да са своеобразен вид ноти, чрез които е посочено как точно се пее химна. Т.е. ноти предадени чрез букви - кирилски букви и други "некирилски" знаци.
Дори и плочите да са нови 18-19 век, мисля че на повечето от тях са записани някакви стари текстове, но по един кодиран начин. Този код вероятно не е толкова трудно да бъде разгадан, стига да има желание от страна на българските учени. Но и много важно - да има правилно разбиране за нещата!
цитирайАз бих започнал анализът от последната публикувана от теб родопска плоча. На нея се вижда следното изписване МММ или ЛЛ или КК и т.н. Същото и при плочата от Гела, където също се повтаря съчетанието МММ, СС или дори СССС. Трудно ми е да приема че това са лични имена. По скоро по този начин са записани някакви древни текстове, може би песни или химни. Може и това да са своеобразен вид ноти, чрез които е посочено как точно се пее химна. Т.е. ноти предадени чрез букви - кирилски букви и други "некирилски" знаци.
Дори и плочите да са нови 18-19 век, мисля че на повечето от тях са записани някакви стари текстове, но по един кодиран начин. Този код вероятно не е толкова трудно да бъде разгадан, стига да има желание от страна на българските учени. Но и много важно - да има правилно разбиране за нещата!
vestitelkata написа:
Здрастии :) Марти, ти нали осъзнаваш с какво се захващаш? Мисълта ми е, че май ще е по-добре да не разчиташ на историците, просто защото те нямат желанието да си ритат кариерата. По-удобно им е да си правят оглушки, защото истината нарушава удобството! Забелязвам също че тези надписи са много желани да са на ктитори (имаше един господин тук, в блога, който твърдеше същото) ама нещо не се получава май. :D Ако решиш да продлжиш с проучванията ( което се надявам да направиш :) ти стискам палци защото "авторитетите" няма да се оставят лесно да преобърнеш крехкия им свят на който се крепят дипломите им!
П.С. Като ходите по разни пущиняци и светилища, си вземете някакъв талисман за защита! Без майтап, траките са си разбирали от работата. :)
П.С. Като ходите по разни пущиняци и светилища, си вземете някакъв талисман за защита! Без майтап, траките са си разбирали от работата. :)
Здравей, Йо!
Благодаря ти за окуражителните думи! Борбата срещу статуквото няма да е лесна, но виждаме вече първите успехи, така че си оставам непоправим оптимист. Дали някой доскоро е смятал, че именити професори ще вземат отношение по разни писания на 'лаици' в едно смотано блогче :))) Повярвай ми, ще става все по-интересно. И да, разбира се, че всички, за които Истината за българите е кауза, ще продължим с проучванията до пълната победа – пренаписването на учебниците по история на България и българите. Всъщност, пълната победа ще дойде, когато отново станем велика Държава, но нека караме стъпка по стъпка ;)
А за талисмана – не се бой за нас, имаме си Кой да ни закриля...
andorey написа:
Поздрави за новия постинг и сериозната аргументация в защита на твоята теза.
Аз бих започнал анализът от последната публикувана от теб родопска плоча. На нея се вижда следното изписване МММ или ЛЛ или КК и т.н. Същото и при плочата от Гела, където също се повтаря съчетанието МММ, СС или дори СССС. Трудно ми е да приема че това са лични имена. По скоро по този начин са записани някакви древни текстове, може би песни или химни. Може и това да са своеобразен вид ноти, чрез които е посочено как точно се пее химна. Т.е. ноти предадени чрез букви - кирилски букви и други "некирилски" знаци.
Дори и плочите да са нови 18-19 век, мисля че на повечето от тях са записани някакви стари текстове, но по един кодиран начин. Този код вероятно не е толкова трудно да бъде разгадан, стига да има желание от страна на българските учени. Но и много важно - да има правилно разбиране за нещата!
Аз бих започнал анализът от последната публикувана от теб родопска плоча. На нея се вижда следното изписване МММ или ЛЛ или КК и т.н. Същото и при плочата от Гела, където също се повтаря съчетанието МММ, СС или дори СССС. Трудно ми е да приема че това са лични имена. По скоро по този начин са записани някакви древни текстове, може би песни или химни. Може и това да са своеобразен вид ноти, чрез които е посочено как точно се пее химна. Т.е. ноти предадени чрез букви - кирилски букви и други "некирилски" знаци.
Дори и плочите да са нови 18-19 век, мисля че на повечето от тях са записани някакви стари текстове, но по един кодиран начин. Този код вероятно не е толкова трудно да бъде разгадан, стига да има желание от страна на българските учени. Но и много важно - да има правилно разбиране за нещата!
Андрей, напълно съм съгласен с теб! Хипотезата ти е много правдоподобна. И моето усещане е, че някои от плочите са късни, но носят древен дух :) Виж, за плочата от Солища нещата вече са ясни. Когато получа повече информация, ще я споделя тук. Иначе, не е зле да намерим човек, който разбира от стари нотописи. Напълно е възможно това да са химни и песнопения, още повече, че и Н. Гигов имаше такава хипотеза за един друг тракийски надпис.
Поздрави!
Това си е наистина откритие.Тази история с плочата от Солища...много интересно и "в полза Роду".И малко дете ще види очевадната разлика в надписа отстрани с този от лицето на плочата.А тези с научните титли не виждат.Странно.
Тази история по откриването и поставянето на плочата дава много...
Някак си "връзва нещата".Това ,и статията ти ,като цяло,би трябвало да посъбуди някои "умни глави"...Дано!
Много,много интересен постинг!Дали не може да се разбере историята и на други плочи?В бъдеще.
Поздрави!!!
цитирайТази история по откриването и поставянето на плочата дава много...
Някак си "връзва нещата".Това ,и статията ти ,като цяло,би трябвало да посъбуди някои "умни глави"...Дано!
Много,много интересен постинг!Дали не може да се разбере историята и на други плочи?В бъдеще.
Поздрави!!!
bgwest написа:
Това си е наистина откритие.Тази история с плочата от Солища...много интересно и "в полза Роду".И малко дете ще види очевадната разлика в надписа отстрани с този от лицето на плочата.А тези с научните титли не виждат.Странно.
Тази история по откриването и поставянето на плочата дава много...
Някак си "връзва нещата".Това ,и статията ти ,като цяло,би трябвало да посъбуди някои "умни глави"...Дано!
Много,много интересен постинг!Дали не може да се разбере историята и на други плочи?В бъдеще.
Поздрави!!!
Тази история по откриването и поставянето на плочата дава много...
Някак си "връзва нещата".Това ,и статията ти ,като цяло,би трябвало да посъбуди някои "умни глави"...Дано!
Много,много интересен постинг!Дали не може да се разбере историята и на други плочи?В бъдеще.
Поздрави!!!
Здравей, Благо! Благодаря ти за хубавите думи. Ще се опитаме да научим историята и на другите плочи. Нужни са вяра, упоритост и постоянство и резултатите идват, лека-полека кълбото се разплита. Бъдещето ще донесе още изненади, убеден съм в това...
Жив и здрав!
Български учени ли? Ти се шегуваш. Това са по-скоро чиновници и рядко напускат кабинетите си, така че е безсмислено да се разчита на тях.
цитирай
Няма БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ. МОЖЕ ДА ИМА ДРУГАДЕ - В ГЕРМАНИЯ, В КАНАДА..НА ДЖОМОЛУНГМА, НО НЕ И ТУК....
Тук цари безвремието и безхаберието на русо-гърко-сърбо-туркофилите, което ще трае до смъртта на последния етнически българин.
Благородна е мисията ти!
Провъзгласявам те за АВАТАР на изтребваните българи и на месията на Вангя...
Побъркал съм се нали?..
КАК НЯМА ДА СЕ ПОБЪРКА ЧОВЕК, КОГАТО СЕ БЛЪСКА В ИДИОТИ, КОИТО ВОДЯТ ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ ЗА ДА ОСТАНАТ В БЛАТОТО ПРИ ЖАБИТЕ...
ГОСПОД ДА ТИ ДАВА ЗДРАВЕ ДА ЗАВЪРШИШ ТОВА КОЕТО СИ ЗАХВАНАЛ.
ПРОСТИ НА МЕН ЛУДИЯ, ЧЕ НЕ ВИЖДАМ СВЕТЛИНАТА В ТОЗИ БЕЗКРАЕН ТУНЕЛ БЪЛГАРИЯ.
цитирайТук цари безвремието и безхаберието на русо-гърко-сърбо-туркофилите, което ще трае до смъртта на последния етнически българин.
Благородна е мисията ти!
Провъзгласявам те за АВАТАР на изтребваните българи и на месията на Вангя...
Побъркал съм се нали?..
КАК НЯМА ДА СЕ ПОБЪРКА ЧОВЕК, КОГАТО СЕ БЛЪСКА В ИДИОТИ, КОИТО ВОДЯТ ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ ЗА ДА ОСТАНАТ В БЛАТОТО ПРИ ЖАБИТЕ...
ГОСПОД ДА ТИ ДАВА ЗДРАВЕ ДА ЗАВЪРШИШ ТОВА КОЕТО СИ ЗАХВАНАЛ.
ПРОСТИ НА МЕН ЛУДИЯ, ЧЕ НЕ ВИЖДАМ СВЕТЛИНАТА В ТОЗИ БЕЗКРАЕН ТУНЕЛ БЪЛГАРИЯ.
Ако бяха тракийски щеше да има повече износване на буквите от времето.
цитирай
Вашето мнение
.jpg)
