събота, 14 декември 2013 г.

ПОРЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗЦЕПКА, 14.12.2013.

"Възродителен процес" за местностите с турски имена във Варна

13 декември 2013, 22:35 | Росица Колева
  • Снимка:
    © Varnautre.bg / Архив

Най-после съветниците гласуваха преименуване на Кочмар, Боклук Тарла, Дилбер чешма, Орта Бурун и още стотици други местности с подобни названия

Местностите с турски имена във Варна бяха преименувани. Решението взеха съветниците от местния парламент на Варна на днешната сесия. След двугодишна сага преименуването на Кочмар, Боклук Тарла, Ментеше, Дилбер чешма, Балъм дере, Орта Бурун и още стотици други местности с подобни названия най-после е факт. Турски, гръцки и арабски названия на общо 215 географски обекти на територията на община Варна бяха сменени с български.
В началото на 2012 година съветникът Костадин Костадинов внесе предложение за смяната на имената.В няколко поредни комисии и сесии обаче се разразяваха луди скандали и дори се стигна до твърдението, от страна на противници на идеята, че ако наименованията на местностите бъдат промени ще се застраши националната сигурност. 
Днес на сесия обаче изненадващо предложението за "възродителен процес" на местностите събра нужните гласове. За улеснение на гражданите, които живеят там и промяната ще се отрази на адресните им регистрации общинарите дори гласуваха при необходимост да им се издават служебни бележки безплатно. 
Ето и пълният списък на преименувани обекти:
Землище с. Каменар
Акча ач – Ялово
Армут табия – Крушев редут
Еши тарла – Зелената нива
Кайнаците – Изворите
Кайряк – Камънака
Кама тарла – Крайна нива
Кара ач – Чернево
Караач – Брястово
Каракуш – Орлово
Карасолук – Стръмното
Каратекемлика – Трънището
Костадин йолу – Костадинов път
Костандилер – Костандовци
Куванлъка – Кошера
Кум тарла – Пясъчника
Кърчанлък – Кичевско
Кърши тарла – Насрещното
Кьор бунар – Слепия кладенец
Мезарлък – Старото гробище
Пелит тарла – Жълъдова нива
Пунар алча – Под кладенеца
Пъндъклък – Лешниково
Саракайлар – Жълт камък
Чукур тарла – Чернозема
Яйла – Поляната
Мера бою – Голямата мера
Землище с. Тополи
Арпалъка – Луково
Ачмите – Коренището
Беглик чеир – Сбора
Бостан тарла – Овчага
Гебеджански път – Белославски път
Герен чеир – Мочурище
Ибиш йолу – Иваново
Каваклък – Тополница
Какракуш тепе – Орлов хълм
Камбура – Асфалтова база
Клисе баир – Църковище
Козаджи – Козарско
Таш тарла – Каменяк
Ченгене чешма – Кривата чешма
Чукур тарла – Долна нива
Землище кв. Виница
Кокар пунар – Миризлив кладенец
Кълчикли кайнак – Къпинов извор
Коджа тепе – Големия хълм
Драгу кула – Кукерово
Парашкева алтъ – Св. Петка
Долаплъ кая – Долапа
Тепелер аркасъ – Зад хълмовете
Шидерин малкою – Шидерова стока
Чукур тарла – Долна нива
Куру тарла – Горска нива
Ямач тарла – Гранична нива
Банала чешма – Болярска чешма
Кълчикла – Къпинака
Кара таш – Черния камък
Канара юсти – Над канарата
Джевизли тарла – Орехова нива
Дере бою – Край дол
Парашкева алтаса – До св. Петка
Акчелар – Белица
Баба алино – Светеца
Аязма – Извора
Бостан тарла – Динена нива
Бостанджика – Бостана
Варна йолу – Варненски път
Дели сава – Сава
Дермен йолу – Воденичарския път
Джеферли йолу – Кичевски път
Дилбер чешма – Хубава чешма
Драгу дере – Кукерското
Кабакум – Големия пясък
Каваклар – Тополите
Казълджик пунар – Дрянов извор
Канара йолу – Скалния път
Кара али – Чернака
Кара тепе – Черни връх
Каракаш – Черновеждия
Кокодива – Градището
Кору тепе – Горски връх
Ламбур пунар – Гъстака
Лафолу – Приказките
Манастир тепе – Манастирски връх
Манда гьолджу – Биволската локва
Мантар тепе – Манатарката
Мешелик – Дъбака
Мешелика – Дъбака
Мишелика – Дъбака
Палат йолу – Дворцовия път
Папаз чаир – Попови ливади
Пелит тарла – Жълъдова нива
Саръ баир – Жълтия баир
Таушан тепе – Зайчи връх
Телки пунар – Лисичи кладенец
Тепеджиклер – Връхчетата
Узун келеме – Дългия дол
Фатрико – Дълбокото
Шидер малкою – Шидерова стока
Ясарлък – Залеза
Орта ачма – Средния корен
Баир баши – Големия баир
Малкою – Стоката
Кьор дермен – Сухата воденица
Ачма – Коренището
Ана дере – Майчин дол
Токат баши – Портата
Ян тепе – Страничния връх
Алтън тарла – Златна нива
Гермето – Преградата
Канара юстю – Под канарата
Каракаш юстю – Черново
Драгу тарла – Кукерска нива
Ямач (ямача) – Граничар
Хор тепе – Голия връх
Горен каракаш – Горно черново
Кору дере – Горски дол
Димитри чешме – Димитрова чешма
Ерек тарла – Сливова нива
Ян тарла – Странична нива
Бати пунар – Срутения кладенец
Еникьой йолу – Кумановски път
Чукура – Ниското
Фъндъклък – Лещака
Тонево тепе – Тонев връх
Драгу кола – Кукерово
Екши алма – Киселицата
Каракаш тепе – Черни връх
Землище с. Звездица
Адата – Острова
Бонджук дере – Мънистов дол
Екши алма – Киселицата
Каракольов чукур – Каракольово
Кемекчията – Кости
Олуклу тепе – Шарен връх
Палаза – Охраната
Перлекини – Блясък
Ташлъ гечит – Калдъръма
Тепето – Хълма
Улуклията – Вадата
Юртлука – Селището
Кору чешма – Горска чешма
Миликия – Имението
Землище с. Константиново
Белия ямач – Белия скат
Бигич – Вира
Боаза – Прохода
Бонджук дере – Мънистов дол
Герена – Мочура
Далън чешма – Потъналата чешма
Есек борун – Високия нос
Ешек тарла – Магарешка нива
Ешекчия – Старо село
Исек борун – Високия нос
Иски бостан – Старата градина
Кабата – Стара нива
Караманачмасъ – Биволари
Каратепе – Врани връх
Картала – Орлов връх
Кокар пунар – Миризлив кладенец
Колузлука – Усоето
Кулактърла – Кулашко
Кьомен дере – Могила
Мениджитърла – Мъжка нива
Миликия – Имението
Мимикия – Имението
Озмина – Къпалото
С/у юрдере – Биволски дол
Снапонар – Ясен кладенец
Снапунар – Ясен кладенец
Срещу бонджук дере – Срещу мънистовия дол
Срещу юрдере – Срещу биволския дол
Съзлъкола – Тръстиков дол
Табите – Редута
Чеира – Ливадата
Юр дере – Биволски дол
Язалджика – Надписа
Кокар понар – Миризлив кладенец
Гюргенджата – Габъра
Баладжалъка – Хармана
Землище кв. Галата
Герген чешме – Габрова чешма
Каин гечик – Бабин проход
Карач борун – Брястов нос
Кокарджа – Боище
Кору кокарджа – Горско боище
Манол чешме – Манолова чешма
Мимишона – Приселско
Орта борун – Средния нос
Патрабана – Стражата
Сакама дере – Пясъчния дол
Таушанлията – Зайково
Тепе тарла – Високата нива
Токат янъ – Вратника
Чиган – Тъпана
Чок бунар – Големия кладенец
Паша дере – Царски залив
Ески балар – Старите лозя
Ада бахча – Еленско
Землище кв. Аспарухово
Малкия джанавар – Малко Шкорпилово
Мара сарта – Пещера
Араб табия – Редута
Кючук караач – Брестак
Джанавара – Шкорпилово
Туфла кула – Тухлената кула
Землище кв. Владиславово
Атанас тарла – Атанасова нива
Боклук тарла – Нивата
Герен чаир – Мочурище
Джанаварски път – Шкорпиловски път
Дюсчелии – Равни връх
Кайряк – Синора
Кьор бунар – Сух кладенец
Кюклюк – Кореняка
Мешели тепе – Дъбов връх
Узун давлам – Кошарите
Яйла баши – Равна поляна
Балъм дере – Дъбов дол
Байряка – Знамето
Землище кв. Изгрев
Кокарджа – Гледка
Франга дере – Каменарски дол
ЕТИКЕТИ
ВарнаКостадин КостадиновВъзродителен процесместностипреименуванетурски имена

МУЛТИМЕДИЯ

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Топ новини

Коментари (2)

Потребител
БРАВО БРАВО БРАВО
ГОЛЯМО БРАВО КОСТАДИНОВ. ЕДНА МАЛКА СТЪПКА , НО В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА
ReplyОтговор
Up0Down0
Днес, 10:44 ч.
Потребител
Хеми ВАРНАЛИУС
ЛЕСЕН КИМИОНГЕОРГИЕВСКИ ПАТРИОТИЗЪМ . НЕ СТАВАЙТЕ СМЕШНИ - ГУУГЪЛ ЩЕ СИ ИСКА ПАРИТЕ. ЛЕСНО СЕ ЗАТРИВА ИСТОРИЯ - ТРУДНО СЕ ИЗГРАЖДА НОВА. ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ - ТА - ИСТОРИЯТА!?! - НЕ Е МОМЧЕШКАЯ ПРИУМИЦА - И НЕ ТРЪГВА ОТ КАБИНЕТ НА ПРОВИНЦИАЛЕН МУЗЕЙ. Я - ДА НЕ Я ЗАТРИВАТЕ - ЧЕ ТОВА НЕ СА ТУРСКИ НАЗВАНИЯ АМИ ГАГАУЗКИ - АНАДЪНМЪ!?!
ReplyОтговор
Up0Down1
Днес, 10:43 ч.

Добави коментар

Публикувано от в Няма коментари:

петък, 13 декември 2013 г.

НЕРАЗГАДАНАТА КИРИЛИЦА, ФБ-13.12.13.

Обзор на откритията и изводите дотук
В броя на списание ‘8’ от м. април 2013 г. е поместена обширна статия(вж. по-долу), посветена на загадъчните олтарни плочи, изписани на неразбираема засега Кирилица. Повод за това станаха поредицата материали по темата, които публикувам в този блог през последните две години. Една от целите ми, когато започнах да се занимавам с този проблем, беше именно да сезирам институциите и учените, които се занимават с епиграфика, за да получим обективно и професионално мнение по един въпрос от първостепенна важност за българската история.
            Когато разгърнах броя (това се случи няколко месеца след излизането му), изпитах задоволство от факта, че екипът на списанието беше поканил двама изтъкнати наши специалисти по епиграфика да се произнесат по данните и хипотезата, публикувани на www.prarodinata.blog.bg. Нещо повече, от статията личеше, че е бил взет под внимание и моят призив за организиране на експедиции за заснемането и документирането на надписите (макар в случая това да е направено от екипа на списанието, а не от научна институция).
             Друг плюс на статията е, че споменава за две нови олтарни плочи, които не са ни били известни досега, с които общият брой на тези надписи надминава десет. За съжаление с това достойнствата на публикацията се изчерпват…
Доколко професионално се е отнесъл към темата екипът на списанието всеки ще може сам да прецени, ако прочете статията; аз ще се съсредоточа върху основното – анализите, които правят двамата наши учени – проф. Казимир Попконстантинов и доц. Коста Хаджиев. Впрочем, преди да продължа с моя коментар, новите открития и обзора на наученото дотук, нека представя на вниманието на читателите и самата статия от сп. ‘8’:





Умишлено забавих своя отговор на публикацията в списанието, тъй като имах основания да смятам, че лятото на 2013-а щеше да донесе нови открития, които да направят анализа на проблема с плочите по-точен и обективен. Така и стана. Освен, че открихме още две олтарни плочи с надписи – едната от Средните Родопи, а другата – от Средногорието, най-накрая след четиригодишни изследвания получихме твърдо доказателство, че една от плочите, изписани на Кирилица, е наистина много стара и датира векове преди Кирил и Методий.Това доказателство не беше нужно за мен и моите съмишленици, защото никога не сме се съмнявали в правотата на тезата си, но това никак не прави стойността му по-малка…
Но – всяко нещо по реда си.
Тук ще се опитам да изложа накратко основните въпроси, които породиха у мен констатациите, които двамата учени правят от позицията на научния си авторитет. Проф. Попконстантинов защитава тезата, че надписите са на тайния език на дюлгерите и тъй като майсторите, които са познавали този език, вече не са сред нас, ще бъде много трудно да разберем смисъла на посланията върху камъка. Тази теза не е нова, тя бе изказана от В. Фол в хода на дискусията след първатапубликация, посветена на Плочите. Още тогава ме порази липсата на аргументация за една подобна хипотеза. Тайния дюлгерски /мещренски/ език е обстойно проучен от големия български филолог и библиотечен специалист Стоян Аргиров и резултатите са публикувани в това изследване. Повече за личността и делото на Аргиров може да се прочете тук.
Всеки, който прочете изследването за тайния дюлгерски език, ще забележи, че навсякъде в него се говори за таен ГОВОР, а не за тайно писмо, шифър или какъвто и да е тайнопис. Изследователят е проучил детайлно фактите, разговарял е с владеещите тези тайни жаргони, записал е 390 думи от брациговския говор и НИКЪДЕ В СТАТИЯТА СИ НЕ СПОМЕНАВА ТАЙНО ПИСМО! Тайно дюлгерско писмо никога, никъде и никой не е засвидетелствал. По тази причина считам тезата за ‘дюлгерската’ писменост за лишена от всякакво основание и недостойна за каквото и да било по-нататъшно обсъждане.
Повече внимание заслужава хипотезата на доц. Хаджиев. Той твърди, че плочите съдържат списъци с имената на всички, дарили средства или труд за построяването на храма. И тъй като дарители са всички от селото, имената са съкратени само до инициалите. По думите на епиграфа: „Ние не можем да възстановим имената по съкращенията, но навремето всички в селото са знаели например кой е МН”
Прави впечатление на първо място, че двамата наши специалисти изказват две различни хипотези, които си противоречат. В това не би имало нищо лошо, все пак истината се ражда в сблъсъка на мнения. В тези две противоречащи си хипотези, обаче, има нещо общо и то е желанието проблемът с плочите да бъде омаловажен, те да бъдат представени като нещо тривиално, което не заслужава по-нататъшно изследване. Нещо повече, обща и за двете хипотези е идеята, че ние днес няма как да разберем какво точно пише там, защото в единия случай последните хора с познания по тайния дюлгерски език са измрели, а в другия инициалите на имената не са достатъчни, за да ги възстановим. Внушението и целта на тези анализи, които поне според мен умишлено се плъзгат по повърхността на проблема и прекомерно го опростяват, е твърде прозрачно – плочите не са интересни, а дори и някой да се опита да възстанови смисъла на надписите, той е предварително обречен на неуспех, защото НИКОЙ днес не е в състояние да ги разчете.
Допускам, че двамата уважавани учени не са споделили всичко, което са научили за тези плочи с журналистите от списанието, били са ограничени от комерсиалния формат на това популярно издание или от други неизвестни фактори. Затова считам за уместно да задам поредица от уточняващи въпроси, които да дадат възможност на проф. Попконстантинов и доц. Хаджиев да изяснят позициите си по няколко основни логически несъответствия, фактологически пропуски и явни неистини, които открих в публикацията на сп. ‘8’, а именно:
1. В отговор на моето твърдение, че плочите официално не съществуват статията споменава, че „… паметниците са известни на науката и са проучвани”. Това твърдение не е подкрепено с факти. Това, че един или друг учен е отишъл в някой параклис да хвърли едно око, не означава, че паметниците са известни на науката и проучвани.  Тук е нужно да се цитира съответната научна публикация или известие, оформени по установения в научната практика ред. В противен случай говорим за манипулация.
2. Защо след като не съществува нито едно сведение за надписи на дюлгерски език, проф, Попконстантинов изтъква тази теза? Съмнявам се професорът да не е запознат с изследването на Ст. Аргиров…
3.  Според доц. Хаджиев „Целта на ктиторските надписи е да разгласят имената на дарителите, за да се изтъкне заслугата им за построяването на храма и богоугодното им дело да бъде похвалено.” Ако е вярно това, защо плочите са скрити в олтара, където достъп има само и единствено свещеника?Напомням, че повечето от плочите се използват за свети престол (олтарна маса), който е ‘облечен’ в няколко плащаници и покривала и разповиването му става само при извънредни случаи (например ремонт на храма), свързано е със специален ритуал, извършван от свещеника, и очевидно се прави изключително рядко.
4. Ако това са ктиторски списъци, те представляват изключение от общото правило имената на ктиторите да бъдат обявявани на лично място в българските църкви – паметна плоча или стенопис. Как нашите учени ще коментират това?Защо списъкът с ктиторите да се крие в олтара, където няма да бъде видян никога от никого?
Любопитен в това отношение е т. нар. „Странният случай от Драгойново”.Буди умиление скромното признание на доц. Хаджиев, че единствено плочата от Драгойново /за която местните хора от селото твърдят, че е намерена в разрушената от иманяри тракийска Петелова могила – само една от огромния брой тракийски старини в района/ е по-ранна и е изписана преди 19-и в. Предвид това, че само тя от досега известните ни плочи не се съхранява в църквата на селото, наистина е трудно тя да бъде подведена под общия знаменател като ‘ктиторски списък’. Още повече, че при търсене в Интернет излиза следната информация за построяването на църквата в с. Драгойново: „Тогава на мраморна плоча, поставена в средата на църквата, и над гевгирения (решетъчен) каменен вход откъм запад била издълбана с длето годината "1853", а по стените били изписани имената на всички дарители и строители, запазени и до днес.” 
 Недвусмислено историческо опровержение на нелогичната теза, че списъците с инициалите на десетки и стотици ктитори и строителите са скривани в олтара на храма! Напротив – в Драгойново имената на ктиторите са по стените на черквата, за да могат всички да ги виждат и да ги споменават с благодарност за достойното им дело.
5.  Според проф. Попконстантинов „В съдържанието на надписите няма нищо необикновено. Изписано е на кого е посветен параклисът, кои са ктиторите, по време на кой владика или свещеник е построен храмът…” Само на някои от плочите се разпознават имена. Защо професорът прехвърля тази теза върху всички останали плочи? Може ли да посочи имена на ктитори, свещеници или светии на тези две плочи?


6.  Някои от текстовете са много дълги. Какъв е смисълът да се записват няколкостотин имена само с инициалите и да се крият за вечни времена в олтара, след като дори и след няколко десетки години няма да е ясно чии са тези имена?


  7.  Защо в плочата от Стара планина ‘обикновеният списък с     имена на ктитори’ е изписан с над 120 различни знака, някои             от които  са напълно идентични със знаци от Линеар А, рунически и  други палеобалкански писмености от преди няколко хиляди години?
 
8.  Защо някои от плочите носят следи от изветряне и излагане на      стихиите, след като те би трябвало да са стояли през всичките „150-200“ години от съществуването си добре защитени в олтара на храма?

            9.  Доц. Хаджиев споменава разпознаваемия надпис „С иждивение Г.С. Мирчов 3 юли 1889” на плочата от с. Солища. Защо обаче епиграфът пропуска да спомене, че въпросният надпис е издълбан не върху основната повърхност на плочата, а отстрани на нея, а буквите са с различно изписване и много по-запазени от основния надпис върху лицето на плочата? Та нали, ако плочата представляваше списък на ктиторите, името на главния спомоществовател трябваше да стои на челно място отгоре на плочата, а не отстрани, където само внимателен наблюдател би го забелязал?
Могат да бъдат изброени още въпроси, но нека дадем възможност на учените да отговорят първо на тези. И така, стигаме до
ОТКРИТИЕТО
Цитирам от интернет-страницата, посветена на с. Солища:
„Приемането на християнството от местните траки създало проблем на властта и църквата в Империята, която си поставила за цел на мястото на старите светилища да издигне християнски храмове. Това се отнасяло с голяма сила за изолираните вътрешни части на планината, какъвто е районът на Солища.
Вероятно от V - VI век е и старото църковище на сегашното централно гробище на Солища, което досега носи името Чорквицата. Когато дошли сегашните заселници, на мястото имало развалини. Оттам, през 1892 година, са взети дяланите камъни за стъпала пред вратите и за прозоречните первази на сегашния храм "св. Неделя". На това място била намерена ножица, ползвана вероятно при ритуала на кръщение. ОТКРИТА БИЛА И ПЛОЧА С НАДПИС, ПРИБРАНА ОТ СВЕЩЕНИКА САВА МИРЧЕВ. Преданието твърди, че тази стара църква, на малкия хълм под селото, била посветена на Св Атанас. В югоизточната част на гробището съществува и старо аязмо.”
Удивителното е, че тези данни се потвърждават и от надписа върху самата плоча „Сас иждивение (средства, спомоществователство) Г.С. Мирчов 3 юли 1889” Без съмнение зад инициалите Г. С. Мирчов стои името на самия първи свещеник и учител в селото Г.(осподин) Сава Мирчев. И така, от с. Солища дойде първото непоклатимо доказателство за тезата, която изказах още в самото начало, а именно: плочата е намерена в развалините на древно светилище (църковище), прибрана е от най-издигнатия човек в селото – свещеника Сава Мирчев, който впоследствие я е дарил, за да бъде вградена в олтара на новопостроената църква!

Името на първия свещеник и ктитор – Сава Стоев Мирчев – може да се види и на стенописите зад олтарната плоча:

Заключения:
В началото на третото хилядолетие сл. Хр. писателят Никола Гигов съобщава за особени надписи от района на с. Широка лъка и излага хипотезата, че това е писменост от времето на траките. Сведенията публикува в книгата си ‘Орфей и азбуката’. През 2009-а година заедно с неколцина съмишленици предприех обиколка из района с цел да документирам надписите и да проверя хипотезата на нашия известен писател. В хода на проучването и след като видяхме няколко плочи, у нас се затвърди мнението, че плочите са много по-стари от параклисите и църквите, в които се намират в момента. Редица особености на буквите и изписването, както и фактът, че старините се съхраняват в храмове, издигнати на местата на тракийски светилища дават основание на всеки непредубеден и подвластен на здравата логика изследовател да заключи, че това са древни надписи, полагани в олтарите като светини.
Продължих изследванията и през 2012-а и 2013-а г. открих подобни олтарни плочи и в Средна гора и Стара планина. Географията на тази традиция се разширяваше, но заедно с това се откроиха и съществени разлики между плочите на север и тези от Родопите. Последната плоча, която заснех в едно средногорско село, следваше същия модел – разбираем, четим текст отгоре и поредица от букви по-надолу. Изписването на буквите и степента на ерозия на надписа не оставяха място за никакво колебание – и двата вида текст са изписани по едно и също време, а именно в края на 19-и в. Това потвърди изводите, които бяха започнали да се оформят в хода на проучването:
1. За разлика от родопските плочи, някои от които наистина са древни, плочата от Средна гора е изписана от първата до последната буква в края на 19-и в. Всеки може да сравни степента на износване на надписите от родопските плочи, които са престояли столетия на открито под развалините на старите храмове, с тази на новата плоча от Средна гора и да се увери с очите си:

      Плочата от Ср. гора


      Плочата от с. Широка лъка
2. Откриването на плочата от Средна гора допълва и обогатява разбирането ни. В нея, както и в тази от Стара планина се споменава дюлгерската задруга (руфет), който е построил храма и се изброяват имената на майсторите. Убеден съм, че именно тези (или подобни на тях) паметници има предвид доц. Хаджиев, когато твърди, че плочите не представляват нищо повече от обикновени списъци с имена. Дори и в тези конкретни случаи да има доза истина в това твърдение, неправилно е и родопските плочи, които са очевидно много различни, да бъдат приравнявани под общ знаменател.
3. Очевидно е, че поне три от родопските плочи (Солища, Гела и една от широколъшките) са изписани преди IX-и век, когато Кирил и Методий ‘създават’ българската азбука. Те са единствените засега известни ни паметници, изписани на Кирилица от онази далечна епоха – безценно свидетелство за хилядолетната писмена традиция на българите тук, в нашата Прародина на Балканите.
За надписа от Солища съществува категорично доказателство: в хрониката на селото е запазена информация за старо светилище, вероятно от V-VI-и в. – Чорквицата – където е намерена плоча с надписи, прибрана от свещеника Сава Мирчев. Името на Мирчев е изписано върху плочата, която заснехме в църквата „Света Неделя” в с. Солища и не може да има никакво съмнение, че именно това е намерената в развалините на древното светилище плоча, дарена от свещеника за новопостроения храм.
4. Полагането на плочи със стари надписи в по-нови храмове е българска традиция, която вероятно датира от Средновековието и дори по-рано. Тази традиция е израз на изконната за българина почит към предците и техните светини – основно условие за невероятната приемственост при съхраняването самобитността на нашия народ на Балканите през всичките тези хилядолетия.
5. Налага се изводът, че съществуват поне два вида олтарни плочи. Едните датират поне от Античността и са били полагани в олтарите заради причините, които изтъкнах в предната точка. Другите плочи, някои от които наистина са от 19-и век, просто следват една вече утвърдена традиция с дълбоки корени в българската земя.
Нагоре



Гласувай:
24
0


Прочелите постинга прочетоха и:
Земите на траките и техните прадеди 
ТРЕТА РЕПУБЛИКА В РУСИЯ ПОИСКА ДА СЕ КАЗ... 
Долмените на Странджа - доказателство за... 

Предишен постинг

Коментари
1. prarodinata - Текстът стана много дълъг и блогът отказва да го приеме.
10.12 01:40
Дописвам заключителните редове:

Другите плочи, някои от които наистина са от 19-и век, просто следват една вече утвърдена традиция с дълбоки корени в българската земя.
6. Религиозният фундаментализъм никога не е бил характерен за нашия народ – дори светините да са ‘езически’, те са преди всичко наследство от нашите деди и мястото им е в храма! Чудесен пример тук са оброчните плочки на ‘тракийския’ Конник, които в не един български православен храм са заели своето подобаващо място като икони на св. Георги (вж. Теодоров, Евг., Древнотракийско наследство в българския фолклор). Защото сме преди всичко Българи и нашата Вяра първо е Българска и чак след това християнска, мюсюлманска или друга.
Надявам се, че съм успял да покажа колко сложен, многопластов и нееднозначен е въпросът за произхода на олтарните плочи с надписи в България. За да разберем какво са ни оставили предците, освен задълбочен научен подход и систематични изследвания, са нужни и вдъхновение, и вяра, които за съжаление рядко спохождат нашите научни работници.
Всяко опростяване на проблема и желание той да бъде неглижиран говори за липса на професионализъм и/или за умишлен опит за укриване на важни страници от историята на българите. Както виждаме, предварително готовите клишета, в които нашите учени напъхаха светините на дедите ни, се оказаха тесни и не издържаха под напора на фактите и здравата логика. Да се надяваме, че проф. Попконстантинов, доц. Хаджиев и други техни колеги ще проявят научна доблест и ще преразгледат заключенията си в светлината на новите открития и данни.
Това е наложително, защото твърде малко са запазените писмени паметници в България. Пренебрежителното отношение към тези извори на познание за самите нас във времена на ужасни изпитания за българския народ, когато имаме нужда повече от всякога от духовни ориентири и източници на вътрешна сила, е равносилно на престъпление.
цитирай
2. vestitelkata - Здрастии :) Марти, ти нали осъзн...
10.12 09:44
Здрастии :) Марти, ти нали осъзнаваш с какво се захващаш? Мисълта ми е, че май ще е по-добре да не разчиташ на историците, просто защото те нямат желанието да си ритат кариерата. По-удобно им е да си правят оглушки, защото истината нарушава удобството! Забелязвам също че тези надписи са много желани да са на ктитори (имаше един господин тук, в блога, който твърдеше същото) ама нещо не се получава май. :D Ако решиш да продлжиш с проучванията ( което се надявам да направиш :) ти стискам палци защото "авторитетите" няма да се оставят лесно да преобърнеш крехкия им свят на който се крепят дипломите им!
П.С. Като ходите по разни пущиняци и светилища, си вземете някакъв талисман за защита! Без майтап, траките са си разбирали от работата. :)
цитирай
3. andorey - Поздрави за новия постинг и сери...
10.12 10:42
Поздрави за новия постинг и сериозната аргументация в защита на твоята теза.
Аз бих започнал анализът от последната публикувана от теб родопска плоча. На нея се вижда следното изписване МММ или ЛЛ или КК и т.н. Същото и при плочата от Гела, където също се повтаря съчетанието МММ, СС или дори СССС. Трудно ми е да приема че това са лични имена. По скоро по този начин са записани някакви древни текстове, може би песни или химни. Може и това да са своеобразен вид ноти, чрез които е посочено как точно се пее химна. Т.е. ноти предадени чрез букви - кирилски букви и други "некирилски" знаци.
Дори и плочите да са нови 18-19 век, мисля че на повечето от тях са записани някакви стари текстове, но по един кодиран начин. Този код вероятно не е толкова трудно да бъде разгадан, стига да има желание от страна на българските учени. Но и много важно - да има правилно разбиране за нещата!
цитирай
4. prarodinata - Здрастии :) Марти, ти нали осъзн...
10.12 13:44
vestitelkata написа:
Здрастии :) Марти, ти нали осъзнаваш с какво се захващаш? Мисълта ми е, че май ще е по-добре да не разчиташ на историците, просто защото те нямат желанието да си ритат кариерата. По-удобно им е да си правят оглушки, защото истината нарушава удобството! Забелязвам също че тези надписи са много желани да са на ктитори (имаше един господин тук, в блога, който твърдеше същото) ама нещо не се получава май. :D Ако решиш да продлжиш с проучванията ( което се надявам да направиш :) ти стискам палци защото "авторитетите" няма да се оставят лесно да преобърнеш крехкия им свят на който се крепят дипломите им!
П.С. Като ходите по разни пущиняци и светилища, си вземете някакъв талисман за защита! Без майтап, траките са си разбирали от работата. :)


Здравей, Йо!
Благодаря ти за окуражителните думи! Борбата срещу статуквото няма да е лесна, но виждаме вече първите успехи, така че си оставам непоправим оптимист. Дали някой доскоро е смятал, че именити професори ще вземат отношение по разни писания на 'лаици' в едно смотано блогче :))) Повярвай ми, ще става все по-интересно. И да, разбира се, че всички, за които Истината за българите е кауза, ще продължим с проучванията до пълната победа – пренаписването на учебниците по история на България и българите. Всъщност, пълната победа ще дойде, когато отново станем велика Държава, но нека караме стъпка по стъпка ;)
А за талисмана – не се бой за нас, имаме си Кой да ни закриля... 
цитирай
5. prarodinata - Поздрави за новия постинг и сери...
10.12 13:53
andorey написа:
Поздрави за новия постинг и сериозната аргументация в защита на твоята теза.
Аз бих започнал анализът от последната публикувана от теб родопска плоча. На нея се вижда следното изписване МММ или ЛЛ или КК и т.н. Същото и при плочата от Гела, където също се повтаря съчетанието МММ, СС или дори СССС. Трудно ми е да приема че това са лични имена. По скоро по този начин са записани някакви древни текстове, може би песни или химни. Може и това да са своеобразен вид ноти, чрез които е посочено как точно се пее химна. Т.е. ноти предадени чрез букви - кирилски букви и други "некирилски" знаци.
Дори и плочите да са нови 18-19 век, мисля че на повечето от тях са записани някакви стари текстове, но по един кодиран начин. Този код вероятно не е толкова трудно да бъде разгадан, стига да има желание от страна на българските учени. Но и много важно - да има правилно разбиране за нещата!


Андрей, напълно съм съгласен с теб! Хипотезата ти е много правдоподобна. И моето усещане е, че някои от плочите са късни, но носят древен дух :) Виж, за плочата от Солища нещата вече са ясни. Когато получа повече информация, ще я споделя тук. Иначе, не е зле да намерим човек, който разбира от стари нотописи. Напълно е възможно това да са химни и песнопения, още повече, че и Н. Гигов имаше такава хипотеза за един друг тракийски надпис.
Поздрави!
цитирай
6. bgwest - Това си е наистина откритие. Тази ...
10.12 15:32
Това си е наистина откритие.Тази история с плочата от Солища...много интересно и "в полза Роду".И малко дете ще види очевадната разлика в надписа отстрани с този от лицето на плочата.А тези с научните титли не виждат.Странно.
Тази история по откриването и поставянето на плочата дава много...
Някак си "връзва нещата".Това ,и статията ти ,като цяло,би трябвало да посъбуди някои "умни глави"...Дано!
Много,много интересен постинг!Дали не може да се разбере историята и на други плочи?В бъдеще.
Поздрави!!!
цитирай
7. prarodinata - Това си е наистина откритие. Тази ...
10.12 19:55
bgwest написа:
Това си е наистина откритие.Тази история с плочата от Солища...много интересно и "в полза Роду".И малко дете ще види очевадната разлика в надписа отстрани с този от лицето на плочата.А тези с научните титли не виждат.Странно.
Тази история по откриването и поставянето на плочата дава много...
Някак си "връзва нещата".Това ,и статията ти ,като цяло,би трябвало да посъбуди някои "умни глави"...Дано!
Много,много интересен постинг!Дали не може да се разбере историята и на други плочи?В бъдеще.
Поздрави!!!


Здравей, Благо! Благодаря ти за хубавите думи. Ще се опитаме да научим историята и на другите плочи. Нужни са вяра, упоритост и постоянство и резултатите идват, лека-полека кълбото се разплита. Бъдещето ще донесе още изненади, убеден съм в това...
Жив и здрав!
цитирай
8. raders - Български учени ли? Ти се шегуваш. ...
10.12 21:30
Български учени ли? Ти се шегуваш. Това са по-скоро чиновници и рядко напускат кабинетите си, така че е безсмислено да се разчита на тях.
цитирай
9. demograph - Поздрав. Вангя била казала че ще се отвори земята ни и .....
10.12 23:02
Няма БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ. МОЖЕ ДА ИМА ДРУГАДЕ - В ГЕРМАНИЯ, В КАНАДА..НА ДЖОМОЛУНГМА, НО НЕ И ТУК....
Тук цари безвремието и безхаберието на русо-гърко-сърбо-туркофилите, което ще трае до смъртта на последния етнически българин.
Благородна е мисията ти!
Провъзгласявам те за АВАТАР на изтребваните българи и на месията на Вангя...
Побъркал съм се нали?..
КАК НЯМА ДА СЕ ПОБЪРКА ЧОВЕК, КОГАТО СЕ БЛЪСКА В ИДИОТИ, КОИТО ВОДЯТ ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ ЗА ДА ОСТАНАТ В БЛАТОТО ПРИ ЖАБИТЕ...
ГОСПОД ДА ТИ ДАВА ЗДРАВЕ ДА ЗАВЪРШИШ ТОВА КОЕТО СИ ЗАХВАНАЛ.
ПРОСТИ НА МЕН ЛУДИЯ, ЧЕ НЕ ВИЖДАМ СВЕТЛИНАТА В ТОЗИ БЕЗКРАЕН ТУНЕЛ БЪЛГАРИЯ.
цитирай
10. zelas - Ако бяха тракийски щеше да има по...
12.12 21:54
Ако бяха тракийски щеше да има повече износване на буквите от времето.
цитирай
Вашето мнение
Публикувано от в Няма коментари:

неделя, 8 декември 2013 г.

ЗА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ - ОТНОВО И ОТНОВО, Хеми ВАРНАЛИУС


© 2012-Bogomil Kostov AV

ПРОФ. АС. ЗЛАТАРОВ – ЗАВЕТИ

(04.02.1885-22.12.1936.!)
от
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

Роден в Хасково, израстнал в София, изучен в Европа, професор д-р Асен Златаров незаслужено остава в сянката на новоизпечени национал-борчета. Нсеговият принос в развитие на съвременната българска наука, изкуства и култура е незаслужено игнориран.Дори през 2005 и 2006, не се видя да бъде честван наиироко из страната. Този ученик на голимят натур-философ Емил Юнг, завършил Женевския университет, докторирал в Гренобъл и специализирал в Мюнхен, несъмнено заслужава повече. Главен и отговорен редактор на безброй периодически и апериодически издания, председател на Химическото дружество, на Дома на изкуствата, и др. под, умира подир тежка операция в една известна клиника във Виена. Преди това, той успява да представи черно на бяло в два тома „В страната на съветите“. Бележит журналистически успех, преди приемане ЗЗД. През 1937., един „Общограждански комитет“ на неговото име, издава на два пъти издава малък сборник „ЗАВЕТЪТ НА АСЕН ЗЛАТАРОВ“. В него личи намесата на тогавашната официална цензура.Тук предлагаме цитати, от тази полузабравена книга.

КОМУ ПРИНАДЛЕЖИ ХРИСТО БОТЙОВЪ
  • “... той избра жребия на вечната немотия, като не забравяше, че „сиромашията е престъпление“.

  • „... защото този народ „храни, пои и облича“ всички, а сам тъне в мизерия и беди.“““

  • „... братът на онеправданите и огорчените не може да дели трапезата на ситите и самодоволните.“““

  • „И Ботьовъ възропта и възстана срещу всички угнетители: той разбра, че робството се таи в гнилостта на един порочен обществен ред, който „допуща да има султани и капиталисти“.

     
ОБАЯНИЕТО ОТ АЛЕКА

  • „... бай Ганю биде възлюбен, и с него си послужиха като с нарицателно за похвала ...“““

  • „... това е писано от човек, който не познава жлъчната умраза, комуто са чужди интригата, користта и лицемерието.“““

  • „Смехът е кислород на живота. Той е културна придобивка: робът не се смее, дивакът – също.“““

  • „И той падна жертва на злото и тъмното, което убива из прикритие, подло и сатанински.“““

     
ТРАГЕДИЯТА НА ЯВОРОВ

  • „ ... на съвестта на българската интелигенция висне един грях: че оклевети един невинен и изостави един мъченик ... „““

     
ИСТИНАТА ПЛАШИ

  • „Дори, когато ПЕН-КЛУБ ме е избирал за делегат, аз съм отказвал, защото е трябвало да получа помощ за пътни от правителството . . . „““
  • „А истината е, че Университетът е бил настрана от 5-6 души професори, които играха роля в събитията от близкото минало: какво общо имат с тях останалите 150 души преподаватели и толкова асистенти – хора, които си гледат научната и преподавателска работа и нито са били питани, нито са бъли зачитани от тия, които експлоатираха с името на Университета?

     
ДЪРЖАВАТА И ПИСАТЕЛИТЕ

  • „ Да се мисли, че у нас писателят би могъл да живее само от литературният си труд е слепота ... „““

  • „... малка ни е държавата, бедни са читателите, култ към книгата още нямаме.“““

  • „ Ето защо, намесата на държавата, нейната закрила на писателя трябва да се прояви. Да се прояви с грижа, с метода, с резултат.“““

    „ Изкуството е средство, да се изрази пълнотата на живота ...“““

     
THE END
17.03.2012 г.11:49:18
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)