четвъртък, 28 януари 2016 г.

КАРМАТА НА БОГОМИЛИТЕ - АЛЕНА - ФБ - 28.01.2016.

Кармата на богомилите


bogomili
Здравейте! Иска ми се да ви помоля да напишете какво виждате за времето под османско робство. Толкова се спекулира с исторически данни – имало ли е или е нямало турско робство? Мисля, че на читателите родолюбци ще е доста интересно!
Алена: Всичко виждам и мога да разкажа ден по ден за място по място в цяла България за всичките 500 години робство под ятагана, но не искам. Ако трябва да нарека този исторически период с вярното му име – това е било робство на българския народ, което може да се изрази само с една дума – геноцид. Систематично избиване и асимилиране на българското население. На османлъка му е трябвала земя, свободна от местното население, което и да е то и независимо каква религия е изповядвало. Българите след турското робство имат малко допирни черти с българите от преди поробването ни.
Когато е започнало завземането на територии на Балканите, не е имало турци. Имало е османлии. Примитивни племена, които са населявали териториите на днешен Диарбекир. Жените от тези племена са раждали много деца. Не са били нищо повече от утроби. Не всички са оцелявали в онези сурови времена, но все пак в един момент толкова са се размножили, че било неизбежно да си търсят прехрана и нови територии за живот. Именно тези пълчища, въпреки че не искам да обиждам никого, но не знам как да ги нарека по различен начин, са се обединили и са започнали да завземат чужди територии, унищожавайки до корен съществуващата култура. Истината за робството на българина в Османската империя е много по-жестока от тази в нашата писана история. Поне в това, което аз съм чела, а мисля, че много съм прочела. Зверствата, които са извършвани по нашите земи, мога да сравня с тези, които са извършвали кръстоносците по Светите земи, колейки местното население, за да се заселят в готовите домове и да ползват чуждите блага. Същото се е случило и у нас. Има обаче и една разлика. Докато кръстоносците са избивали редово, османлъкът, преди да убие, е измъчвал и се е гаврил със своите жертви.
Сигурно вече сте озадачени защо сравнявам османското нашествие на Балканите като част от Европа с кръстоносците. Има причина и сега ще разкажа за нея за първи път. Убедена съм, че никой никога не е направил тази връзка, защото логиката не би я допуснала. Но Кармата е нещо съвсем различно. Рано или късно всеки получава наградата или възмездието за своите действия и се радва на кармична отплата и блага или на кармична мъст. Знам, че ще има и скандализирани.
За разлика от историческите данни, запазени до днес, в които богомилството се определя като зародило се по времето на цар Петър след 927 г. и бързо разпространило се в цяла Европа, всъщност истината е малко по-различна и не толкова достойна за богомилите.
Хипотетичният поп Богомил като родоначалник на богомилството не съществува. Тези хора съзнателно са се нарекли богомили, за да се отличат от всички останали в България, които за тях са били богонемили.
Богомилството се заражда след средата на управлението на цар Симеон Велики. Неслучайно неговото време се нарича Златният век на България. При това не толкова заради развитието на книжнината, духовността и образованието сред народа, а заради факта, че държавата е натрупала огромни богатства, които не са останали скрити в царската съкровищница. В това сурово, даже жестоко време цар Симеон Велики е имал особена и неповторена от никой друг български владетел политика спрямо народа. Сплотявал е поданиците си до степен да го боготворят и да демонстрират надменност и превъзходство към всичко небългарско. На всеки селянин е давал толкова златици, колкото е бил неговия добив от стопанството му за година, независимо какво е произвеждал. По времето на цар Симеон бед­ните и низшите, но трудолюбиви хора са забогатели. Имащите са станали двойно по-имащи, което, колкото и парадоксално да звучи, е създало социално напрежение. Недоволни обаче са били най-богатите прослойки в държавата и някои от боилите, наричани след покръстването сановници, за които разликата в имането и богатствата между хората е била най-верният показател за разликата в социалното им статукво. Сред тези недоволни богати, които не са искали да се равнят със селяните и са възприемали изкуственото забогатяване на селячеството с дарения от царя като удар по техния произход, се е зародило богомилството. То е било протестът и противопоставянето на царската власт, но по начин, който им е гарантирал, че главите им ще си останат на рамената. Споменът за избитите боилски родове от княз Борис I все още е жив. Тези недоволни и мразещи цар Симеон Първи богати и не толкова богати хора са се отказали от богатството си. Облекли са сиви роби с миши цвят, за да се различават от духовенството, закачили са по един дървен кръст на шията си и са тръгнали да обикалят по крепости и паланки. Първоначалната им и все още мъглява философия, опираща се на стълба, че царят и духовенството са богати и зли, защото парите и богатството са ги развратили и само лишението от материалното е верният път към Бога, в един момент е станала стройна, ясна, дуалистична теория за материалното, духовното и пътя към Бога. И докато при цар Симеон Велики на тези хора никой не им е обръщал внимание и не са ги чувствали като опасност за държавата, за да бъдат унищожени, то при неговия наследник цар Петър богомилството постепенно е набрало сила. При цар Петър държавата вече далеч не е била толкова богата, че да раздава незаслужени блага на селячеството. Бедността и лишенията отново се настанили сред селяните, които се превърнали в естествена хранителна среда за разпространение на богомилството. Движението зародило се като протест на богатите против царя набирало сила до момента, в който границите на България са му станали тесни. Плъзнало е към Византия и към Западна Европа, тласнато и от гоненията, на които са били подложени вече богомилите. След средата на IX век богомилството в България и Византия се възприема като опасна ерес, която трябва да бъде унищожавана. Някъде към 960 г. богомилите вече са стигали и до Франция, където започват да ги наричат с името катари, албигойци, бугри. Богатите в тогавашна Франция са малко, а бедните цяло море. Голяма част от бедните не са били просто бедни хора, а са били на прага на оскотяването. Каква по-благодатна среда за развитие на богомилството.
През 981 г. във Франция спонтанно се заражда и бързо се разпространява сред простолюдието идеята за поход към Светите земи от бедни християни, мечтаещи да се поклонят на гроба Господен с надеждата докосването до святото място да облекчи тежкото бреме на техния живот. Бедняците и голтаците, 8000 на брой, чули немалко проповеди на българските богомили, намерили почти от 20 години добър прием във Франция, крещят „Да живее Бог“ и се записват в народния кръстоносен поход. Вече им е казано, че щом тръгват на поход в името на Бог, всичките им грехове ще бъдат опростени веднага след като се поклонят на Божия гроб.
Няма да разказвам историята на кръстоносните походи, отнели стотици хиляди животи на „неверници“. За Кармата съществуват хора, мисли, постъпки. Понятията „неверници“ и „правоверни“ са без никакво значение. Ето защо кармичното наследство на кръстоносните походи е трябвало да намери своето уравновесяване, което не е било достатъчно само с връщането на Светите земи във властта на исляма.
В историята идеята за кръстоносните походи е останала с авторство на папа Урбан II. Да, наистина първият въоръжен кръстоносен поход през 1095 г. е благословен от него. Следващите седем също са получили папска благословия. Но близо сто години преди първия кръстоносен поход началото е положено от поклонническите походи на бедняците и голтаците. Първият през 981 г. Вторият през 989 г. Групата е от 10 000 души. Третият поклоннически поход е събрал под хоругвите с кръстния знак 12 000 души. Групата хора отново е зле организирана и тръгва по пътя на своето поклонничество в края на 1001 година. Всичките тези хора загиват. Въпреки че това са поклоннически походи те са и кръстоносни, защото проточилите се на километри и даже на седмици разстояние една от друга групи хора са носили върху себе си кръстния знак и хоругвите с кръста. Те са се възприемали като кръстоносци.
Ето я и причината, заради която България е заслужила кармична мъст, която е трябвало да дойде като някаква форма на нашествие на мюсюлмани по българските земи.
Идеята за кръстоносните поклоннически походи е родена и проповядвана от катарите и албигойците във Франция, които всъщност са българските богомили, избягали от България след 950 г.
Без съмнение натрупаната Карма за унищожените стотици хиляди човешки същества по време на поклонническите и кръстоносните походи, сътворена от българските богомили и удобно използвана от папската институция, трябва да бъде уравновесена. За лош късмет на България османското нашествие ни сварва със слаба държава, която, колкото и да се е противопоставяла, не е могла да се защити. Платили сме прекалено висока цена, като сме страдали под османско иго цели 500 години – време, през което почти е била заличена нашата култура, а народът е бил доведен до оскотяване. Платили сме Кармата, създадена от богомилите.
Няма как целият този период да бъде отречен и да бъде вместен в удобното определение османско владичество, както и няма как да приема, а нито един българин родолюбец не би приел, че Балканската война е била с цел етническо прочистване. Кой точно етнос сме прочистили? Нима поробителите, които са съсипали държавата ни? Ще излезе, че тези озверели пълчища, едва ли не ще изявят сега териториални претенции към България. А и да не говорим, че сегашна Турция няма общо с Османската империя и че дори сред турското население да има наследници на османлиите, те не са мнозинство. Затова Кемал Ататюрк се опита да въдвори гражданско общество, което сегашните турски управници се опитват да заличат и да върнат времето на фереджетата, времето преди Балканската освободителна война, защото вярват, че така ще са силни и неуязвими.
Факт е, че българите са били роби в Османската империя.
Не обичам да странствам в това време, защото е изпълнено с много смърт и жестокост, но и с лицемерното поведение на някои от богатите българи, които като във всяка епоха, са намерили начин да богатеят, като предават род и родина и са се чувствали добре по време на игото. Тази историческа епоха от 5 века никога няма да бъде заличена даже ако по политически причини изпадне от писаната ни история. На родолюбците българи, към които се числя и аз, мога да кажа, че не бива да приемат опитите тези факти и унищожения да бъдат заличени. Да отстояват своята идентичност и да бъдат борци за съхраняване териториалната цялост на България, въпреки че все още сме далеч от естествените си граници. Разделени сме и заради войните в предходния век, и заради робството, но и защото дори и днес, в XXI век има държави – световни лидери, даже и в Европа, които се страхуват от Велика България, въпреки че са ни длъжни. Тяхното благополучие във вековете назад и до днес се дължи в немалка степен на хан Тервел спрял арабското нашествие към Европа.
Може да ви звуча парадоксално и даже като фантастика на фона на настоящото ни дередже и липсващи морални устои на българина, но думите ми са истина.
Аз знам, че ще дойде момент, приемете, че съм го видяла, в бъдещето на планетата Земя, когато българският народ ще бъде възмезден за това, че заедно с Византия е обезсилил нашествието на османлъка към Европа. Единственото условие е да запазим своето българско самосъзнание, без значение къде сме по света.
Знам, че не разказах както очаквахте за робството ни под ятагана, но поне засега нямам желание да го сторя.


Светлана Тилкова - Алена
Светлана Тилкова е редовен член на Германския съюз на астролозите (DAV) от октомври 1999 г. Член е на Интернет общество - България от 2001 година. От юли 2006 г. е член на Световната астрологична асоциация (ISAR), а от 3 декември 2011 г. е първи председател на Международният приятелски кръг на DAV в България. --- Svetlana Tilkova on Google+

Хронология на кланетата FB - 28.01.2016.

Робство ли е било? Хронология на кланетата ...


Петък, 8 Май 2015 

• В 1344 – 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че „Тогава живите облажаваха умрелите по-рано“.
• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив
• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.
• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.
• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.
• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се „за кашмер“ са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.
• На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени [4], а селищата са изгорени и сринати до основи. [5]. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района.[6] за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.
• В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. [8]При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.[9]
• В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София“, много българи от Западните български земи бягат в Банат.
• В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград. Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ.1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян1796, Севлиево1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско – три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири. В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени. Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.
• В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста. Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.
• В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.
• В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.
• През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.
• През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.
• На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.
• На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.
• На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание.
• На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.
• На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.
• На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.
• На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.
• На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.
• На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.
• На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни – 200 българи, младежите са накарани да играят „кърваво хоро“ преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.
• От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като „башибозук“, редовната войска – низам, свиканите запасни части – редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
• На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.
• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.
• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.
• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.
• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.
• На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.
• На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.
• През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.
• В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.
• В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.
• В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.
• В 1903г. турците жестоко потушават илинденско-преображенското въстание като избиват 994 въстаници и 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, 30 000 са прогонени в България, 201 опожарени са села, 12 440 опепелени къщи .
• От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.
• На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.
• На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени.[35] Клането ускорява избухването на Балканската война.
• На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.
• На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.
• В началото на юли 1913г. турците избиват и проганват българското население на Ордринска Тракия. На 7 юли 1913г. и следващите дни са изкклани над 1100 българи мъже и жени в голямото село Булгаркьой, селото е опожарено, а останалото население към 1050 души, които не успяват да избягат са отвлечени в Мала Азия. Същото време турците унищожават още над 60 български села, като 24 са напърно изгорени, общо в областта към 55 000 българи са избити и още толкова са отвлечени в Мала Азия или прогонени от родните им села и градове към България.
• В 1913 г. редовната турска войска извършва клането на Илиева нива при с. Глумово Ивайловградско. Турците избиват до едно над 200 пеленачета скрити на южния бряг на река Арда, деца на българи, бягащи от Одринска Тракия. На мястото е издигнат мемориал.
• На 9 март 1985г. в 21:32 часа на гара Буново от протурски терористи е взривен вагона за майки с деца на бързия влак Бургас-София. Планирано е бомбата да убие възможно най-много хора като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но закъснението на влака с 2 минути ги спасява и взривът става на гарата. При Атентата на са са тежко ранени 9 души (включително 2 деца) и загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци).

ЗА ЛЕВСКИ - ЛИЧЕН ЖИВОТ - ФБ - 28.01.2016.

Васил Левски бил женкар! Монахиня споделяла леглото му! Имал над 20 любовници из България и Сърбия!

На 27 декември е поредната годишнина от залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче през 1872 г. Независимо от постоянните опити да се развенчае светостта на Апостола, като се подхвърлят уж нови разкрития за него, Левски винаги ще е националният герой на България. На когото нищо човешко не му е чуждо, включително и жените.
васил левски
Образът на Апостола като аскет, който не пие, не пуши и по жени не ходи е създаден от Захари Стоянов през 1883 г. в книгата „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му“. Захари Стоянов пише: „Никакви любовни сцени няма да срещнат читателите в живота на Левски. Няма да срещнат те затова, защото ги няма, а аз от себе си не исках да ги създавам. Не пожелах да правя фалшификация, защото ни един бунтовник не зная да се е лигавил с „ах“ и „ох“. Да се е пленил от черни очи, при всичко, че мнозина автори, когато захващат да описват някой въстаник, срам ги е ако техният херой остане така сух, без нежни погледи. Аз казах за моят херой онова, което е положителна истина и което е той вършил, а комуто се види грубо неговото поведение и характерът му, то нека го облагородява отпосле по вкуса на своята публика“.
С тези думи авторът на „Записките…“ задава рамката, в която повече от век е изследван и представян образът на Апостола – като средновековен светец, на когото всичко човешко е чуждо. Така че дори днес все още изглежда светотатство да се говори, че Левски убива момче и до края на живота си не може да си прости това. Както и че Апостола е нормален мъж, който не се жени, но приема ласките и помощта на нежния пол.
апостола васил левски
Смята се, че пръв покойния проф. Николай Генчев загатва, че в живота на Левски е имало жени. В своите „12 мита за българската история“ Божидар Димитров пише преди десетилетие: „Политиците, особено успелите политици, не са светци. И Левски не е светец в средновековния смисъл на понятието. Около него има и жена, която споделя леглото му, и то монахиня, и расото хвърля (суперсветотаство), и хора трепе в Белгарадската легия и четата на Панайот Хитов (светците не трепят дори неверници), и рекет упражнява над тогавашните български бизнесмени да дават пари за революцията“.
Васил Иванов Кунчев се влюбва за пръв път през 1867 г., когато е във Втората българска легия на Георги Раковски в Белград, изтъква един от най-големите изследователи на Левски проф. Дойно Дойнов и посочва, че зимата и пролетта на 1968 г. са може би най-щастливи в лично отношение мигове на Апостола. Той ги прекарва с голямата си любов. Васил се сблъсква случайно на улицата в сръбската столица с Ана Бояджиева от Калофер. Тя е по-малка с около 10 г. от него. Двамата се познават от Карлово, където е първата им срамежлива среща на улицата в размяната на влюбени погледи.
Ана е една от седемте дъщери на бояджията Иван Томов. Тя е доста симпатична, освен това е забавна и умна. Завършва девическото училище в Калофер и незнайно по какви причини решава да стане монахиня. Заминава да учи богословие в Белград. Където с Васил стават неразделни след като се срещат в една августовска вечер.
васил левскиСпоред Божидар Димитров между Васил и Ана е имало и любов, и секс. Други изследователи обаче отхвърлят това. В Белград Васил подарява на Ана, която го моли да я нарича с калугерското й име Емилия, своя снимка. На нея бъдещият апостол е с четническа униформа и сабя. Без преувеличение може да се каже, че до края на живота си през 1912 г. монахиня Емилия държи снимката на Левски до сърцето си. В Белград, където любовта между двамата се разгаря Емилия му плете ръкавици и превързва раната му от несполучливата операция от апендисит, която Васил преживява.
Според свидетелствата на Васил Караиванов, син на сестрата на Емилия – София Бояджиева в Белград „отношенията между Левски и леля стават сърдечни“. „Упорито Левски понасял тежката участ на беден емигрант, но може би близостта на Емилия му давала сили. Емилия, чийто почерк и образование надвишавали тези на Левски, често му пишела писмата. И той с удоволствие казвал, че си има секретар. Така в дни на лишения и революционен живот се започва една велика забранена и от Бога любов, за да бъде забранена за цял живот“, отбелязва в спомените си Васил Караиванов и така намеква, че връзката на Левски с монахиня Емилия никога не прекъсва до бесилото.
Двамата се срещат в Карлово, където Емилия е назначена за учителка. Тя така и не може да приеме до смъртта си, че любимият й мъж е обесен. Но никога не говори за връзката си с Апостола, с изключение на изпуснати фрази пред най-близките.
Васил Караиванов е убеден, че Левски пише песен за леля му и дори твърди, че чувал как двамата я пеят. Казва се „Одавна ли си момне ле калугерица“. Песента има типични народни еротични мотиви.
Има недоказани твърдения, че карловската фамилия Поплуканови гласяла Левски за годеник на най-малката щерка на поп Лукан – Йорданка. Но тя починала на 16 г. в края на 1872 г. малко преди залавянето на Дякона.
Сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово често крият Апостола в дома си. В тяхната къща той не само съхранява революционни документи, но стои преоблечен като жена ако някоя любопитна съседка реши да погледне какво става зад прозорците. Дори ако някой влезе вътре, той веднага грабвал хурка и вретено и започвал уж да преде, навел глава, задълбочен в работата.
На Неда хрумва идеята да преоблече Левски като бременна булка, за да го изведе по-лесно от града, а в останалото време тя обикаля предрешена като дрипава бабичка, за да подслушва заптиетата на площада и да разнася документи.
Революционни книжа пренасят и съхраняват и други съгражданки на Апостола – Неда Маджарова и дъщеря й Мария, чиято къща също служи за скривалище. Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева – това е една малка част от жените, рискували живота си заради Левски.
Някъде между легендата и истината е и друга история на Левски и жените, които са му помагали. След дълго пътуване Дяконът отседнал в женския метох в Калофер, където игуменка била неговата леля – монахинята Христина. Когато конски тропот на заптиетата нарушил тишината и спокойствието, Левски скочил, облякъл женски монашески дрехи и побързал да се присъедини към монахините, които отивали на вечерна молитва. Спокойно минал покрай насядалите под асмата турци, погледнал ги срамежливо, поздравил ги и продължил към черквата на метоха.
Друг път турците пак дошли в метоха, левски пак бил там. Игуменката се изплашила, но той пак облечен като монахиня им поднесъл кафе и те пак не го познали.

вторник, 26 януари 2016 г.

Кирилицата - не славянска, а българска азбука, създадена по българско нареждане!

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 
Кирилицата - не славянска, а българска азбука, създадена по българско нареждане!
Много често ние чуваме какви ли не небивалици за произхода на кирилицата. Много често тя бива наричана славянска... Но в старобългарската книжнина е запазен произходът на тази азбука, а тази "славянска" азбука, се използва от Таджики, Молдовци, Казахи, Узбеки, Киргизи и други народи... Какви славяни са те, и защо тогава ползват уж славянската азбука, която не се позлва в чистославянските Чехия, Словакия и Полша, на чиито територии(не само), са живеели древните славяни. На тези и други въпроси умишлено не се дава отговор, но той съществува... Кирилицата е преработен вариянт на глаголицата, създаден от Климент Охридски, по заповед на Симеон I, за нуждите на българската държава. Универсалната роля на българите като разпространители на цивилизация я разпространява, също така яростно, както преди половин век бе популяризирала глаголицата(която остава държавна азбука в Босна и Хърватия векове наред). Поради универсолността си Кирилицата успява да се наложи и над много далечни за нас народи. Въпреки това, тя графично изменя своят вид, и звуково съкращава някой от глаголическите букви. По този начин тя се доближава до азбука за масова употреба, каквато е била по нуждите на Симеон.

/На снимката в дясно - Похвално Слово за Симеон - 10 век, анонимен автор - Похвалното слово коствено ни разкрива за събитията около създаването на глаголицата/
Текстът гласи:
ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН

Великият между (царете цар Симеон),
възжаждал със желание пресилно —
той, мощният владетел, — да открие
познанията, 
скрити в дълбината
на тез труднодостъпни книги
и в мислите на многомъдрия Василий,
заповяда на мене, немъдрия по знание,
да променя речта във друга форма,
но да запазя смисъла на мислите му.


Тях, сякаш и пчела трудолюбива
от всеки цвят отделен на Писанието,
събрал ги като във едничка пита,
излива ги, подобно на мед сладък
от своите уста пред първенците,
за да настави умовете техни.

Нов Птолемей като им се представи,
но не по вяра - по желание най-вече,
и поради сбирката от всички
божествени и многоценни книги,
с които, своите палати преизпълнил,
той си създаде вечна памет.

Отплатата на паметта за да получи,
то нека и душата му христолюбива
да има за възмездие венците
на мъжете святи и блажени
в непреходния век на вековете. 
От похвалното слово, научаваме че Симеон желаел да придаде друга форма на словата, но да запази смисъла. Както вече знаем всички църквовни книги са били окончателно преведени на глаголиза през края на управлението на Борис-Михаил, което означава че Симеон е българският държавник дал пряка заповед за създаването на кирилацаа. Любопитни са също така апликациите по страницата от краткото слово,  както и богата образност на средновековният български писател. Разбира се, вижда се и християнското влияние, което се впива из основите на българският мироглед.
Век по-късно Димитри Хоманиан, пише в творбата си "Кратко житие на Климент Охридски", следното важно утночнение за кирилицата, като започва разказът си за светецът така:
Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи... Те със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.Преподобният мъж водел произхода си оттам. Той още от майчината си утроба бил избран от бога и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с бо­жествено съдействие на тукашния български диалект от Ки­рил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра.
По-нататък Хоматиан стига до важният за темата негов цитат, който гласи следното:
Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях на­писал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни, на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан. Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апостолска благодат.
Изводите от текста са:
  • Светецът е по произход Българин, а Българите са "завзели" всички съседни области след като преминали Дунава. Това е важно и поредното известие за българското пристигане на балканите.
  • Климент Охрдиски се явява изпълнител на Симеоновата заповед както се вижда от двата посочени средновековни извора
  • Кирилицата се явява директен дериват от глаголицата, но сравнение с нея, много повече от Кирилическите букви са гръцки, което все пак показва едно заместване на старите български руни интерпретирани в глаголицата, със гръцки знаци
  • Името Кирилица вероятно произхожда от благодарност и посвещение на новата азбука към Свети Кирил Философ. Това обаче е само догатка, тъй като извор който да го посочва няма, а и не е представена друга теория по отношение на името "Кирилица"
Веднага след нейното създаване, кирилицата се налага, сред българите. Любопитни са две надгробни плочи на видни българи от времето на симеон. Голямото изображение, е на надгробната плоча на Чъргубиля(Ичиргу Боила), Мостич, български боляр, от поколението което никога не е живяло в славните езически времена... текстът изпиан на него гласи:
"Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот."
Тя е уникална, като един от запазените старобългарски надписи, продължаващ българската традиция за пусане върху каменни колони, но вече със кирилица, а не с руническо писмо, или гръцки букви. За пръв път се появява и мотивът за отдаването на имуществото и замонашаването, който никога не са били типични за българският народ.
Втората плочка е на българин, на име Тудор(име навлязло с Християнството), и гласи:
"Гроб съм на Тудора, раба Божия. От този камък (са) ... лакти до стената."
Подобни надгробни плочи, и надписи на смесен кирилицо-глаголически шрифт са намерени и в Муртфатлар, Румъния, както и на други места из България. Изследвайки епохата, можем да заявим че това е било време на борба между цивилизации и епохи - Глаголическият дериват на българското руническо писмо, срещу нововъведената Кирилица, със графични знаци подобни на гръцките. Тази борба е предварително решена от факта че държавата власт залага на кирилицата, но продължава чак до края на първата дунавско-българска държава.
/Сравнителна таблица между глаголическата азбука и кирилицата/