Кармата на богомилите
Здравейте! Иска ми се да ви помоля да напишете какво виждате за времето под османско робство. Толкова се спекулира с исторически данни – имало ли е или е нямало турско робство? Мисля, че на читателите родолюбци ще е доста интересно!
Алена: Всичко виждам и мога да разкажа ден по ден за място по място в цяла България за всичките 500 години робство под ятагана, но не искам. Ако трябва да нарека този исторически период с вярното му име – това е било робство на българския народ, което може да се изрази само с една дума – геноцид. Систематично избиване и асимилиране на българското население. На османлъка му е трябвала земя, свободна от местното население, което и да е то и независимо каква религия е изповядвало. Българите след турското робство имат малко допирни черти с българите от преди поробването ни.
Когато е започнало завземането на територии на Балканите, не е имало турци. Имало е османлии. Примитивни племена, които са населявали териториите на днешен Диарбекир. Жените от тези племена са раждали много деца. Не са били нищо повече от утроби. Не всички са оцелявали в онези сурови времена, но все пак в един момент толкова са се размножили, че било неизбежно да си търсят прехрана и нови територии за живот. Именно тези пълчища, въпреки че не искам да обиждам никого, но не знам как да ги нарека по различен начин, са се обединили и са започнали да завземат чужди територии, унищожавайки до корен съществуващата култура. Истината за робството на българина в Османската империя е много по-жестока от тази в нашата писана история. Поне в това, което аз съм чела, а мисля, че много съм прочела. Зверствата, които са извършвани по нашите земи, мога да сравня с тези, които са извършвали кръстоносците по Светите земи, колейки местното население, за да се заселят в готовите домове и да ползват чуждите блага. Същото се е случило и у нас. Има обаче и една разлика. Докато кръстоносците са избивали редово, османлъкът, преди да убие, е измъчвал и се е гаврил със своите жертви.
Сигурно вече сте озадачени защо сравнявам османското нашествие на Балканите като част от Европа с кръстоносците. Има причина и сега ще разкажа за нея за първи път. Убедена съм, че никой никога не е направил тази връзка, защото логиката не би я допуснала. Но Кармата е нещо съвсем различно. Рано или късно всеки получава наградата или възмездието за своите действия и се радва на кармична отплата и блага или на кармична мъст. Знам, че ще има и скандализирани.
За разлика от историческите данни, запазени до днес, в които богомилството се определя като зародило се по времето на цар Петър след 927 г. и бързо разпространило се в цяла Европа, всъщност истината е малко по-различна и не толкова достойна за богомилите.
Хипотетичният поп Богомил като родоначалник на богомилството не съществува. Тези хора съзнателно са се нарекли богомили, за да се отличат от всички останали в България, които за тях са били богонемили.
Богомилството се заражда след средата на управлението на цар Симеон Велики. Неслучайно неговото време се нарича Златният век на България. При това не толкова заради развитието на книжнината, духовността и образованието сред народа, а заради факта, че държавата е натрупала огромни богатства, които не са останали скрити в царската съкровищница. В това сурово, даже жестоко време цар Симеон Велики е имал особена и неповторена от никой друг български владетел политика спрямо народа. Сплотявал е поданиците си до степен да го боготворят и да демонстрират надменност и превъзходство към всичко небългарско. На всеки селянин е давал толкова златици, колкото е бил неговия добив от стопанството му за година, независимо какво е произвеждал. По времето на цар Симеон бедните и низшите, но трудолюбиви хора са забогатели. Имащите са станали двойно по-имащи, което, колкото и парадоксално да звучи, е създало социално напрежение. Недоволни обаче са били най-богатите прослойки в държавата и някои от боилите, наричани след покръстването сановници, за които разликата в имането и богатствата между хората е била най-верният показател за разликата в социалното им статукво. Сред тези недоволни богати, които не са искали да се равнят със селяните и са възприемали изкуственото забогатяване на селячеството с дарения от царя като удар по техния произход, се е зародило богомилството. То е било протестът и противопоставянето на царската власт, но по начин, който им е гарантирал, че главите им ще си останат на рамената. Споменът за избитите боилски родове от княз Борис I все още е жив. Тези недоволни и мразещи цар Симеон Първи богати и не толкова богати хора са се отказали от богатството си. Облекли са сиви роби с миши цвят, за да се различават от духовенството, закачили са по един дървен кръст на шията си и са тръгнали да обикалят по крепости и паланки. Първоначалната им и все още мъглява философия, опираща се на стълба, че царят и духовенството са богати и зли, защото парите и богатството са ги развратили и само лишението от материалното е верният път към Бога, в един момент е станала стройна, ясна, дуалистична теория за материалното, духовното и пътя към Бога. И докато при цар Симеон Велики на тези хора никой не им е обръщал внимание и не са ги чувствали като опасност за държавата, за да бъдат унищожени, то при неговия наследник цар Петър богомилството постепенно е набрало сила. При цар Петър държавата вече далеч не е била толкова богата, че да раздава незаслужени блага на селячеството. Бедността и лишенията отново се настанили сред селяните, които се превърнали в естествена хранителна среда за разпространение на богомилството. Движението зародило се като протест на богатите против царя набирало сила до момента, в който границите на България са му станали тесни. Плъзнало е към Византия и към Западна Европа, тласнато и от гоненията, на които са били подложени вече богомилите. След средата на IX век богомилството в България и Византия се възприема като опасна ерес, която трябва да бъде унищожавана. Някъде към 960 г. богомилите вече са стигали и до Франция, където започват да ги наричат с името катари, албигойци, бугри. Богатите в тогавашна Франция са малко, а бедните цяло море. Голяма част от бедните не са били просто бедни хора, а са били на прага на оскотяването. Каква по-благодатна среда за развитие на богомилството.
През 981 г. във Франция спонтанно се заражда и бързо се разпространява сред простолюдието идеята за поход към Светите земи от бедни християни, мечтаещи да се поклонят на гроба Господен с надеждата докосването до святото място да облекчи тежкото бреме на техния живот. Бедняците и голтаците, 8000 на брой, чули немалко проповеди на българските богомили, намерили почти от 20 години добър прием във Франция, крещят „Да живее Бог“ и се записват в народния кръстоносен поход. Вече им е казано, че щом тръгват на поход в името на Бог, всичките им грехове ще бъдат опростени веднага след като се поклонят на Божия гроб.
Няма да разказвам историята на кръстоносните походи, отнели стотици хиляди животи на „неверници“. За Кармата съществуват хора, мисли, постъпки. Понятията „неверници“ и „правоверни“ са без никакво значение. Ето защо кармичното наследство на кръстоносните походи е трябвало да намери своето уравновесяване, което не е било достатъчно само с връщането на Светите земи във властта на исляма.
В историята идеята за кръстоносните походи е останала с авторство на папа Урбан II. Да, наистина първият въоръжен кръстоносен поход през 1095 г. е благословен от него. Следващите седем също са получили папска благословия. Но близо сто години преди първия кръстоносен поход началото е положено от поклонническите походи на бедняците и голтаците. Първият през 981 г. Вторият през 989 г. Групата е от 10 000 души. Третият поклоннически поход е събрал под хоругвите с кръстния знак 12 000 души. Групата хора отново е зле организирана и тръгва по пътя на своето поклонничество в края на 1001 година. Всичките тези хора загиват. Въпреки че това са поклоннически походи те са и кръстоносни, защото проточилите се на километри и даже на седмици разстояние една от друга групи хора са носили върху себе си кръстния знак и хоругвите с кръста. Те са се възприемали като кръстоносци.
Ето я и причината, заради която България е заслужила кармична мъст, която е трябвало да дойде като някаква форма на нашествие на мюсюлмани по българските земи.
Идеята за кръстоносните поклоннически походи е родена и проповядвана от катарите и албигойците във Франция, които всъщност са българските богомили, избягали от България след 950 г.
Без съмнение натрупаната Карма за унищожените стотици хиляди човешки същества по време на поклонническите и кръстоносните походи, сътворена от българските богомили и удобно използвана от папската институция, трябва да бъде уравновесена. За лош късмет на България османското нашествие ни сварва със слаба държава, която, колкото и да се е противопоставяла, не е могла да се защити. Платили сме прекалено висока цена, като сме страдали под османско иго цели 500 години – време, през което почти е била заличена нашата култура, а народът е бил доведен до оскотяване. Платили сме Кармата, създадена от богомилите.
Няма как целият този период да бъде отречен и да бъде вместен в удобното определение османско владичество, както и няма как да приема, а нито един българин родолюбец не би приел, че Балканската война е била с цел етническо прочистване. Кой точно етнос сме прочистили? Нима поробителите, които са съсипали държавата ни? Ще излезе, че тези озверели пълчища, едва ли не ще изявят сега териториални претенции към България. А и да не говорим, че сегашна Турция няма общо с Османската империя и че дори сред турското население да има наследници на османлиите, те не са мнозинство. Затова Кемал Ататюрк се опита да въдвори гражданско общество, което сегашните турски управници се опитват да заличат и да върнат времето на фереджетата, времето преди Балканската освободителна война, защото вярват, че така ще са силни и неуязвими.
Факт е, че българите са били роби в Османската империя.
Не обичам да странствам в това време, защото е изпълнено с много смърт и жестокост, но и с лицемерното поведение на някои от богатите българи, които като във всяка епоха, са намерили начин да богатеят, като предават род и родина и са се чувствали добре по време на игото. Тази историческа епоха от 5 века никога няма да бъде заличена даже ако по политически причини изпадне от писаната ни история. На родолюбците българи, към които се числя и аз, мога да кажа, че не бива да приемат опитите тези факти и унищожения да бъдат заличени. Да отстояват своята идентичност и да бъдат борци за съхраняване териториалната цялост на България, въпреки че все още сме далеч от естествените си граници. Разделени сме и заради войните в предходния век, и заради робството, но и защото дори и днес, в XXI век има държави – световни лидери, даже и в Европа, които се страхуват от Велика България, въпреки че са ни длъжни. Тяхното благополучие във вековете назад и до днес се дължи в немалка степен на хан Тервел спрял арабското нашествие към Европа.
Може да ви звуча парадоксално и даже като фантастика на фона на настоящото ни дередже и липсващи морални устои на българина, но думите ми са истина.
Аз знам, че ще дойде момент, приемете, че съм го видяла, в бъдещето на планетата Земя, когато българският народ ще бъде възмезден за това, че заедно с Византия е обезсилил нашествието на османлъка към Европа. Единственото условие е да запазим своето българско самосъзнание, без значение къде сме по света.
Знам, че не разказах както очаквахте за робството ни под ятагана, но поне засега нямам желание да го сторя.
Светлана Тилкова - Алена
Светлана Тилкова е редовен член на Германския съюз на астролозите (DAV) от октомври 1999 г. Член е на Интернет общество - България от 2001 година. От юли 2006 г. е член на Световната астрологична асоциация (ISAR), а от 3 декември 2011 г. е първи председател на Международният приятелски кръг на DAV в България. --- Svetlana Tilkova on Google+
Петък, 8 Май 2015 
• В 1344 – 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че „Тогава живите облажаваха умрелите по-рано“.
Много често ние чуваме какви ли не небивалици за произхода на кирилицата. Много често тя бива наричана славянска... Но в старобългарската книжнина е запазен произходът на тази азбука, а тази "славянска" азбука, се използва от Таджики, Молдовци, Казахи, Узбеки, Киргизи и други народи... Какви славяни са те, и защо тогава ползват уж славянската азбука, която не се позлва в чистославянските Чехия, Словакия и Полша, на чиито територии(не само), са живеели древните славяни. На тези и други въпроси умишлено не се дава отговор, но той съществува... Кирилицата е преработен вариянт на глаголицата, създаден от Климент Охридски, по заповед на Симеон I, за нуждите на българската държава. Универсалната роля на българите като разпространители на цивилизация я разпространява, също така яростно, както преди половин век бе популяризирала глаголицата(която остава държавна азбука в Босна и Хърватия векове наред). Поради универсолността си Кирилицата успява да се наложи и над много далечни за нас народи. Въпреки това, тя графично изменя своят вид, и звуково съкращава някой от глаголическите букви. По този начин тя се доближава до азбука за масова употреба, каквато е била по нуждите на Симеон.
Век по-късно Димитри Хоманиан, пише в творбата си "Кратко житие на Климент Охридски", следното важно утночнение за кирилицата, като започва разказът си за светецът така:
По-нататък Хоматиан стига до важният за темата негов цитат, който гласи следното:
Веднага след нейното създаване, кирилицата се налага, сред българите. Любопитни са две надгробни плочи на видни българи от времето на симеон. Голямото изображение, е на надгробната плоча на Чъргубиля(Ичиргу Боила), Мостич, български боляр, от поколението което никога не е живяло в славните езически времена... текстът изпиан на него гласи: