Кои сме ниеВЕСЕЛИН КАНДИМИРОВ: БЪЛГАРИТЕ СА ИМАЛИ ПИСМЕНОСТ ПРЕДИ КИРИЛ И МЕТОДИЙАко градиш националната си идентичност върху измислици, ще се изправиш пред пропастРЕНИ НЕШКОВА
12.02.2016
12.02.2016
През 1957 г. край добруджанското селище Мурфатлар беше открит скален манастир от Първото българско царство. По стените му са издълбани множество надписи, повечето от които на езика на аспаруховите българи, изписани с оригинална писменост.
Книгата на Веселин Кандимиров е опит за цялостно изследване на мурфатларската писменост. Какво ни говорят тези древни надписи за нас самите, за предците ни, за науката ни, за опитите на политиката да яхне истината кои сме ние.
Корицата на книгата
- Какво предизвика интереса ти да проучваш надписите от Мурфатлар и Плиска? Не е ли рисковано да влизаш в територията на професионалистите? Всъщност какви са отзивите за твоето проучване от гилдията? Потърси ли контакти с тях?
- Макар да не ми е специалност, отдавна храня интерес към историята, в частност към българската, и най-вече – към историята на Първото българско царство, която е най-слабо проучена и същевременно най-вълнуващата. Това всъщност е и история на създаване на българската народност – тогава в продължение на няколко века от завареното местно население и поне два вида пришълци се получава народността, която наричаме българи. Интересът към предмета на настоящата книга се появи преди три години, значи около 2012. Един ден, не помня по какъв повод, може да е било и без повод, започнах да разглеждам внимателно знаците върху розетата от Плиска. Този предмет е доста известен и има много съвременни реплики, носят ги апапите на Расате, атакисти и пр. „националисти”.
Може би по тази причина дотогава не го бях приемал сериозно. Но тогава се загледах в знаците по него и видях редом с някои неизвестни такива и буквата Ъ, друга буква, подобна на е двойно, трета на Ж, четвърта на Е. Първото впечатление беше, че това е дело на някой несръчен фалшификатор, който е решил да наподоби непозната писменост, но е бил дотолкова наивен, че е използвал и букви от кирилицата. Обаче розетата е автентичен предмет, открит при редовни археологически разкопки от известен учен. Не може да става и дума за фалшификация.
Това ме накара да започна да издирвам всички надписи от манастира в Мурфатлар, за които се знае, че са с подобна писменост. (Това е единственото друго място, където се срещат тези знаци. Намира се близо до Кюстенджа, румънска Добруджа и е открит пред 1957 г.) Интернет помага много и за относително кратко време имах почти всичко публикувано от там в снимки или преписи.
Надгробният надпис на Тудора от Преслав (Исторически музей в Преслав), където на последния ред Е ДВОЙНО е написано като в мурфатларската азбука
Разбира се, тогава и през ум не ми минаваше, че мога да разчета нещо. От просто любопитство започнах да броя и сравнявам знаците (тук ми помогна много наученото по буквопис и история на шрифта благодарение на един от малкото ревностни преподаватели в Художествената академия, покойния Васил Йончев). Установих, че в тези надписи се срещат не повече от 30 знака. Следователно това беше азбука, подобна на тази, с която си служим и днес.
Според Веселин Бешевлиев, най-добрия познавач на първобългарската палеография, тези надписи са на езика на аспаруховите българи. Мисълта, че тези българи са имали писменост на собствения си език беше много възбуждаща.
Така пред мен бяха текстове от езика на прабългарите, но не можех да прочета нито дума. С тяхното разчитане би могъл да се заеме само тюрколог, а аз нямах никакви познания в тази област. Без някаква надежда, че ще се справя, просто от любопитство, изтеглих от Интернет колкото можах старотюркски граматики и речници, един етимологичен речник на чувашкия език и започнах да навлизам по малко в материята. За голяма моя изненада един ден открих, че мога да прочета един от тези надписи. Как се стигна до това, е описано в самата книга. Трябва да призная: усещането, че четеш нещо, писано от хора преди хиляда години, и че си единственият човек, който може да го прави, отначало е странно.
Когато установих, че четенето на добре запазените надписи е сигурно, се появи и идеята да публикувам резултата. Наложи се и да посетя скалния манастир в Мурфатлар. Така се стигна до идеята да изложа материала в книга.
Да, рисковано е да се влиза в територията на професионалистите. Много лесно можеш да станеш за смях. Но повод до го направя ми даде обстоятелството, че самите професионалисти като че ли не желаят да влязат там.
Публичното пространство изобилства с „изследвания” на тази писменост, но почти всички са без никаква научна стойност. Единствените сериозни български учени, които са се занимавали с това са В. Бешевлиев и К. Попконстантинов. И двамата не са тюрколози и са се ограничили да действат в рамките на специалността си. Въпреки това техният принос е голям и без него не бих стигнал до резултат. Всъщност Попконстантинов е човекът, дал ключа за разплитане на загадката. Аз само го пъхнах в ключалката.
Пратил съм екземпляри от книгата на професионалисти, между които и Попконстантинов. Засега нямам отговор.
- Каква е връзката на българите с тюрките?
- Прабългарите са тюркски народ. Това означава, че са говорили на език от тюркската група. Както знаем, народността в Европа се определя от езика.
Тюркската езикова група се дели на два главни клона – български или r/l езици, и собствено тюркски. Разделянето е станало преди повече от две хиляди години. В българския клон влизат прабългарският и вероятно хунският, хазарският и панонският аварски. Казвам вероятно, защото няма достатъчно останки от тези езици, за да твърдим това със сигурност. От прабългарски обаче има достатъчно паметници, за да го класифицираме. Единственият жив днес език от този клон е чувашкият.
Както споменах, днес сме свидетели на странни опити да се изкара езикът на аспаруховите българи не тюркски, а ирански. Единственото обяснение на този феномен е политическо – авторите му (нека подчертаем, че те не си служат с научни доказателства, защото такива няма) изразяват собствените си антитурски настроения. Използването на историята за политически нужди е старо явление. Нека напомним само принципът, възприет в съветската историография – „историята е политика, насочена към миналото”.
Преиначаването на историята, и въобще науката, за политически цели, е опасно. Науката се основава на закони, чието нарушаване има лоши последствия за нарушаващия ги. Ако пренебрегнем закона за гравитацията и излезем през прозореца на осмия етаж, ще пострадаме незабавно. Последствията от пренебрегването на историческите закони, за разлика от физическите, настъпват по-бавно и това изкушава да ги нарушаваме.
Нека погледнем Република Македония например, където историческата фантастика се упражнява на правителствено равнище. В нашия случай не мога да разбера какво ще спечели българското общество, ако нарече прабългарите иранци, а не тюрки. По-скоро ще загуби. Първо – историческата истина. И второ, в България има значително турско малцинство, което би се почувствало далеч по-комфортно, ако знае, че основателите на държавата, в която живее, имат езиково родство с него. Тоест, че тя е толкова тяхна, колкото и на останалите етноси в нея. Това крие огромен потенциал за сплотяване на нацията, който се пренебрегва от глупост.
- Как да съвместим тази писменост и азбуката, измислена от Кирил и Методий, като време и държавни отношения? Ако не бъркам, Черноризец Храбър пише, че "преди българите пишели "чертами и рязами", но дошли братята и ни дали писмото.
- Появата на мурфатларската писменост и тази на Кирил става по едно и също време – девети век. Не можем да кажем коя е по-стара и дали е имало влияние на едната върху другата. Очевидно обаче има влияние на византийската писменост върху мурфатларската. Не като графика, а като идея – да се създаде чисто фонетична азбука. Очевидно е също така, че последната е повлияла върху кирилицата. Това отбелязва още Бешевлиев през 1976 г. Знаците за Б, Ъ, Ь, е двойно, Ж и др. са заети в кирилицата от мурфатларската писменост, и то, както се вижда от дешифровката, защото са били близки или еднакви по звукова стойност.
За съжаление тази писменост не е имала шанс за оцеляване след 886 г., когато в България идва писмеността на Кирил и Методи. Тя носи със себе си богата литература – преводите на богослужебни книги, нещо, което мурфатларската не е притежавала. Като добавим към това и факта, че старобългарският език е станал официален, е ясно защо тя е оставила толкова малко следи. Когато Черноризец Храбър пише, че преди Кирил българите са пишели „чьрътами и рязами”, той няма предвид тази писменост (макар да е бил неин съвременник), защото говори за друг език – старобългарския, който е славянски.
Розетата от Плиска
- Защо изключително важното за българите откритие от Мурфатлар не е предизвикало навремето си научен ентусиазъм?
- За мен е необяснимо защо откритието от Мурфатлар не предизвиква научен ентусиазъм у българските езиковеди и историци. Далеч не всеки народ може да се похвали с такова културно постижение. За да стане това част от националното съзнание, то трябва да бъде интерпретирано от науката. По време на откриването му отсъствието на такава интерпретация е донякъде обяснимо – тогава приносът на прабългарите в етногенезата на българския народ е негласно омаловажаван. Бешевлиев (по това време самият той е избутан встрани като „буржоазен” учен) успява да направи публикация по въпроса едва през 1976 г., т.е., двадесет години след откритието, и то в едно маргинално списание – „Векове”. Днес тази липса можем да обясним единствено с недъгавостта на настоящата българска историческа наука. Погледнете такъв масов източник на информация като Уикипедия – поради липса на сериозни научни постановки статиите, засягащи нашата тема, са пълни с дилетантщина. Но дилетантите не могат да заменят истинския учен. Надявам се моята книга да поразлае кучетата.
- Какво беше най-трудното в това проучване?
- Колкото и да звучи странно, техническите работи по издаването ме затрудниха най-много. Прабългарската азбука трябваше да се направи на шрифт, годен за печатане. Първоначално го нарисувах върху хартия, но превръщането му в компютърен шрифт отне много повече време, защото съм доста бос в компютърната грамотност. Нейсе, оправих се.
- Защо са толкова обширни „белите полета“ в познанието ни за аспаруховите българи? Попълни ли се някое от тях с това проучване?
- Те са обширни по две причини: оскъдността на историческия материал и неангажираността на нашите историци. Днес равнището на българската историческа наука е ниско. Създаденият вакуум се заема от дилетанти, създаващи някаква алтернативна история, която всъщност е научна фантастика. Например изобилстват напъните да се убеди (защото не може да се докаже) обществото, че българите на Аспарух са били иранци, а не тюрки. Това изглежда смешно, но в действителност е опасно. Последствията от алтернативната история, също като последствията от алтернативната медицина са за сметка на тези, които я ползват. Ако градиш националната си идентичност върху измислици, ще се изправиш пред пропаст, когато осъзнаеш, че са такива.
- Какво бе най-странното в твоето проучване, какво откри за езика на нашите предци?
- Странен от езиковедско гледище беше фактът, че тази писменост се оказа азбучна. В нея гласните и съгласните са равностойни, за всеки звук има знак. В старите тюркски писмености, напр. Орхонската, има различни знаци за меки и твърди съгласни, няколко гласни се означават с един и същи знак, има знаци за съчетания от съгласни и пр. Смяташе се, че ако имат писменост, прабългарите са я донесли от старите си земи и тя трябва да е нещо подобно. Фактът, че тя е азбука като днешната българска, говори за друго – че тя е създадена на местна почва по модела на друга азбука – несъмнено гръцката, с която прабългарите са имали досег дълго време. А това означава, че тя трябва да има и автор – някой прабългарски Кирил. А обстоятелството, че много от нейните букви се срещат като знаци по артефакти от Първото българско царство, говори, че този автор е имал интересното хрумване да използва прабългарски родови знаци за графична основа на буквите си.
Материалът от Мурфатлар потвърждава някои известни особености на прабългарския език – например явлението ротацизъм. Това е замяната на звука „з” с „р”. Пример за това е думата „шаран”, която в другите тюркски езици е „сазан”.
Графитите от Мурфатлар
- Разкажи нещо около разчитането на надписите?
- По-голямата част от надписите са фрагменти, дори отделни букви и не могат да се дешифрират. Повечето от надписите, които се четат, са с религиозно съдържание. Това навежда на мисълта, че в манастира край Мурфатлар може да е извършвано богослужение и на езика на прабългарите. Любопитен факт: на един от надписите се чете старобългарската дума „крьстъ”, написана с азбуката от Мурфатлар. Това говори за заимстване на терминология.
- Какво представлява „Розетата от Плиска“?
- Това вероятно е обикновен предмет от бита с неясно, за съжаление, предназначение, който е ценен само защото носи образци от тази писменост. При това тези образци са гравирани грижливо и ни дават по-добра представа за графичния вид на буквите, отколкото графитите от Мурфатлар, които са по-скоро нещо като ръкописен вариант на азбуката. Пак за съжаление не може да дешифрираме надписа върху нея, защото това са съкращения. Но в тях не можем да открием имената на дните от седмицата или на седемте планети, каквито предположения се изказват. Очевидно предметът не е с магически или култов характер. Нека оставим решаването на този въпрос за други ентусиасти.
- Докъде според теб са верни представите ни за аспаруховите българи, описани в учебниците по история?
- Представите, които създават учебниците, са елементарни. По-важно е каква е представата за тях в общественото съзнание. За жалост, ще повторя, че по този въпрос се говорят и пишат какви ли не глупости, включително и от хора, които минават за учени и дори са хабилитирани.
- Къде стои България на Аспарух сред другите държави, племена и изобщо в средновековното устройство на Европа?
- Държавата на Аспарух е една от немалкото държави и държавоподобни обединения на нахлуващите от изток в Европа племена. От тях единствено България и Унгария успяват да се превърнат в трайни държави, устояли до днес. България има щастието и нещастието да завладее и отстоява територия, разположена изключително близо до центъра на една от европейските цивилизации, византийската. Нещастие, защото това я обрича на постоянно противоборство с нея. Щастие, защото поради тази близост рано усвоява културата ѝ и дори съперничи с нея за водачество. А най-голямото ѝ постижение е създаването на собствена писменост. Това успяват да направят само още два народа в Европа – арменците и грузинците. Но за разлика от тях българската писменост, по стечение на обстоятелствата, става една от големите световни писмености.
Смятам,
че това не е някаква точна обсерватория, защото по ония времена тук не
е имало толкова развито общество, което да се нуждае от точен
календар. Хората са се ориентирали по природните белези. Моята
представа е, че това е бил маркер за най-късия ден. Имаме хълм със
стръмен склон, по който Джонова е преброила 9 извора. Ако хората от
онова време са искали вода, те биха предпочели най-долното място,
където тя е почти на повърхността. Те обаче са избрали да изкопаят
най-дълбокия кладенец, при това в скала. През лятото целият склон се
огрява от слънцето, но през зимата – само горната му част. Предполагам,
че те са търсели онова място на склона, което е огрявано от слънцето
през зимата и същевременно има вода. Стълбата към помещението долу е
ориентирана на юг. Затова второто ми предположение беше, че те са
търсели не просто зимното слънце, а кулминацията на зимното слънце. И
трето, ако строителите искат да постигнат комбинация от зимното слънце
по пладне и водата астрономически точно, коридорът трябваше да е точно
на юг, с азимут 180°. Но коридорът е леко отместен на изток – азимутът е
170°. Когато реконструирах хоризонта с контура на хълмовете в района,
се оказа, че ако кладенецът има коридор точно на юг, слънцето ще се
скрива зад хълма и няма да може да прониква. Затова строителите са
отклонили коридора леко на изток, което позволява слънцето да влезе в
помещението долу почти по пладне. За хората от онова време изглежда е
било важно съчетанието на слънцето в най-късия ден от годината и
водата. Според религиите от онова време водата, слънцето, въздухът и
земята, в която се намира храмът, са четирите елемента на живота. Освен
това след най-късия ден денят започва да расте. В старите религии това
се свързва с жизнетворческата дейност. Вероятно на 25 или 22 декември
някакви жреци са чакали в това съоръжение момента, в който слънцето е
влизало по пладне и са чели молитви, свързващи слънчевата светлина с
водата.
Подземен
град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла. Входът към
лабиринта се пази в строга тайна и по думите на хората ще бъде разкрит,
когато „дочакаме по-добри времена".
Според
малцината пазители на тайната България все още не е готова за
богатствата на това място. Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и
водопади, едва когато премине ерата на псевдоархеологията.
