В тишината на старите къщи
Домът на добруджанеца
Народното
жилищно строителство се развива на основата на донесените от славяни и
прабългари традиции и заварената на Балканите архитектурна култура. Още
древногръцкият летописец Страбон описва една от най-старите форми на
традиционно жилище в Добруджа – уземната /вкопана/ къща, използвана от
някогашните обитатели на равнината – траките. Подходящите
природо-географски условия, лесният начин на изграждане, обуславят
дългия период на съществуване и широката област на разпространение на
този ранен, примитивен тип жилище. Льосовата почва благоприятства
изкопаването на 1,50 – 2 м дълбоки ями, които представляват
пространството на уземната къща. Землянката е обикновено двуделна. През
дървена врата, разположена в южната й част, се влиза в първото помещение
с огнище /оджак/, наричано „къща”, където обитателите приготвяли
храната и прекарвали по-голямата част от деня. В съседната стая –
„соба”, където се спи, имало зидана печка за отопление. По-късно към
жилищното пространство се прибавя и трета стая.
От
древните уземни жилища, с промяната на обществено-икономическите
условия, възникват едноделните и двуделни наземни къщи. През следващите
столетия постепенно се добавят редица нови конструктивни елементи и
архитектурни детайли, променят се строителните материали и техниката на
градеж, оформя се външния и вътрешен художествено-декоративен облик.
Дошли в равнината от различни места на България, заселниците градят
своите домове, следвайки традициите на своя край, претворявайки по
неповторим начин наследените умения на строителното си майсторство, но и
съобразявайки се с местните природни и социално-битови особености, за
да създадат специфичната като форма, пространство, планова композиция и
функционално разпределение добруджанска къща, която придава неповторимия
архитектурен стил на селата в цялата област.
Широко
разпространение има традиционната двуделна къща, изградена от кирпич
/непечени тухли/, камък, дърво, с подове от трамбована глина или дъски, с
характерния четиристрешен покрив и състояща се от стая с огнище –
„къщи” и стая за спане – „соба”. Животът на семейството се
съсредоточавал в помещението „къщи”, което е било основното пространство
за задоволяване на битовите потребности. Собата, чиято първоначална
функция е била само за спане, предимно за по-младите, постепенно
увеличава своите размери и се използва за домакинска работа и посрещане
на гости. Обикновено по цялата дължина на предната фасада е имало
покрито пространство – навес, познат с различни имена сред отделните
етнографски групи население – сундурма, кьошк, чардак и др.
къща с. Крушари къща с. Безмер къща с. Красен
С
богати архитектурно-композиционни елементи се отличават триделните и
многоделни жилища. на по-заможните стопани, в които основен
организационен и композиционен център е отново помещението с огнище.
Издаденият напред и издигнат над земята чардак придава лекота,
изисканост и красота на къщата. Каменна или дървена стълба, открояваща
се на фасадната симетрия, води от приземния етаж към просторните соби.
Дървени миндерлици покрай стените очакват гостите. Традиционното жилище е
съградено сред обширен двор, в който са разположени стопански
постройки, обори, кошари, хамбари, свързани с поминъка на населението.
Високи каменни, кирпичени или дървени огради с големи порти опасват
дома.
Добруджанската
къща се отличава със сравнително бедни архитектурни детайли, но с
изключително богата, специфична полихромна украса от постни бои – охра,
червена, синя, жълта, черна. Обикновено външно е варосана, а в различни
комбинации от цветове или чисти тонове са боядисани гредите, парапетите,
вратите, прозорците, което придава особена топлина и уют на жилището и е
една прекрасна самобитна изява на народното изкуство. На фона на тази
пъстроцветна, жизнена, ефектна украса, умело съчетана с предназначението
на всяко едно от помещенията, се открояват отделните предмети от
покъщнината, задоволяващи ежедневните потребности на стопаните.
Традиционната
добруджанска къща е винаги чисто поддържана, добре подредена, отличава
се с простота и целесъобразност на вътрешното обзавеждане, като
различните архитектурни елементи и покъщнина, които оформят интериора,
създават и специфичния му художествено-декоративен облик. Извършването
на основната домакинска работа се съсредоточава в помещението „къщи”,
в което своеобразен център е огнището с подредените около него предмети
за разпалване на огъня и приготвяне на храната. Съществен елемент от
вътрешната уредба е „водникът” /бакърницата/ – мястото за окачване на
кобилицата и менците /съдовете за вода/.
Върху
белите, варосани стени, ярко се открояват тъмните дървени полици с
наредените пъстри глинени паници, шарени стомнии гювечи, медни сахани и
синии /големи тави/,лъжичници за прибиране на дървените лъжици и вилици.
Меката светлинана газеничето придава уют на стаята. А върху рогозката, с
която е постлан подът, около кръглата, ниска софра и малки, трикраки
столчета, се събира цялото семейство.
В килера
са подредени сандъкът за брашно, нощвите и панакодата за приготвяне на
хляба, дървените лопати за печене, делвите с петмез и рачел, гърнетата с
мас, оцетарниците – глинени съдове за оцет. В мазата се съхраняват
съдовете за приготвяне на зимнината, бъчвите за вино и ракия, тулуми със
сирене; дървената буталка за избиване на масло, кратуните със сол,
вили, дикани и дребен селскостопански инвентар, свързан със земеделския
бит на добруджанеца. Тук е и мястото за стана, чекръците, хурките и
други уреди, необходими за домашните занаяти.
Представителна функция има собата,
в която се посрещат гостите. Характерен елемент е високата, зидана
печка – „кюмбе”, край която в студените зимни месеци, върху постелки на
пода, нощува цялото семейство. За бебетата се приготвя специална висяща
люлка от прегънато парче черга, спусната с въжета от гредата на тавана.
На дървен одър до печката се подреждат дюшеците, чергите, завивките и
възглавниците. Писаните „брашовски” сандъци крй стената пазят чеиза
/прикята/ на невестата и спомена за моминството. Цялата северна стена
обикновено е запълнена с вградените долапи, в които се „надиплят”
различните тъкани. Върху глинен одър край печката или на дървени пейки
сядат гостите.
С
изключително видово разообразие, прекрасни багри и богати орнаменти, се
отличават декоративните тъкани, предназначени за ежедневни битови
нужди, украса на дома или традиционни празници. С много умение,
творческа фантазия и естетически вкус, са изработени различните черги,
килими, възглавници, пешкири, торби, които внасят свежест и красота в
дома, и показват майсторството и изискания художествен усет на
добруджанката.
Като най-стари са познати „тупаните”
черги в естествения цвят на вълната – бял, черен, бозов, които след
изтъкаването се тупат на тепавица. По-късно се наблюдава разнообразяване
на използваната техника на тъкане – „бабчена”, „лита” „дигана дъска”;
обогатявяне на колорита и добавяне на редуващи се тесни и широки ивички в
различни цветове; а известните като „пъстри”
добруджански черги създават уют и празничност във всеки дом. Със своя
ярък колорит, многообразие от геометрични орнаменти, изпълващи цялото
поле, или редуващи се с хоризонтални цветни ивици , се отличават котленските черги и килими.
Творческата фантазия и висок естетически критерий на добруджанката намират своя широк простор за изява в изработката на въглавниците – съществен елемент от уредбата и украсата на дома. В свежи червени, жълти, сини, оранжеви, зелени тонове са „вадените”
възглавници. Те се отличават с богат колорит и изключително
разнообразие от композиционни решения и мотиви, растителни, геометрични,
животински орнаменти – силно стилизирани слънца, звезди, кръстове или
реалистично изработени лалета, рози, пауни, петли, коне, елени и др,
разположени по цялото поле, в средата или в редуващи се ивици.
Красиви
вадени въглавници невестата подарява на свекъра, свекървата и кумата в
израз на почит и уважение и като доказателство за своите тъкачески
умения и майсторство. Позната още на славяните е старинната техника на
орнаментиране чрез „дигана дъска”. Красиви са и „масурчените” възглавници, при които на едноцветното поле като пъстра броеница се открояват редовете от разноцветни масури.
Различни по предназначение, размери и орнаметика са пешкирите.
Наред с чисто утилитарната си /практическа/ функция, те служат и за
украса на дома – за „поред”/за нареждане/, за дар на близки и роднини
при календарни и семейни празници и са неотменна, съществена част от
чеиза на момата С много любов и старание са изработени дългите до 3 м
„годенишки” пешкири, които имат специфична украса, символ на любов и
плодовитост – широка, ажурена ивица, с втъкани в нея две птици и червена
роза. Антропоморфни женски фигури, красиви зооморфни елементи, вази с
цветя, редуващи се ритмично цветни ивици по цялата дължина или богато
украсени с различни мотиви краища, са само малка част от неповторимата
орнаментика на добруджанските пешкири.
Задължителен елемент във вътрешната уредба на жилището е и ковьорът.
Изработени в големи размери, спуснати по цялата стена, с различни
животински и растителни мотиви, разположени в хоризонтални ивици,
шахматни редове или цели килимени композициии, тези декоративни тъкани
са прекрасни художествени произведения на народното изкуство.
Орнаментите
в декоративните тъкани разкриват следи от древни вярвания и представи.
Старинни астрални мотиви са кръгът, ромбът, звездите. Митологичната
представа за космическото дърво, т. нар. дърво на живота, намира израз в
неговото често, стилизирано по специфичен начин изображение. От дълбока
древност водят началото си и различните животински и растителни
орнаменти, свързани с почитта към природата и израз на хармонията, в
която човек живее със света около себе си. Магическа сила според
народните представи притежават и различните цветове. Самобитният народен
творец вярва, че съчетанието от различни орнаменти в определени багри
превръща везбената или тъканна украса в своеобразен знак, който може да
предпази човек от злини, да му осигури здраве и благоденствие, а чрез
изкуството, предавано от майка на дъщеря, могат да се разчетат древните
послания на предците. Шарен за добруджанката означава красив. Пъстри са
чергите, с които тя постила дома си, възглавниците, с които краси
къщата, ковьорите, които окачва по стените, дрехите, с които се гизди.
Червеният цвят предпазва от лоши очи и от уроки, прогонва злините и
зарежда човека със сила и енергия. Белият дарява хората с младост,
чистота и дълголетие. Зеленият омайва с дъха на вечно възраждащия се
живот и непрекъсната обновителност, ведрината на синия приближава човек
към небесата и към божественото. Златният жълт цвят, свързан със
слънцето, огъня и светлината, носи блясъка на вечността и богатството,
кафявият напомня за уханието на чернозема и щедростта на земята.
Събрало
вековния опит на българката от общуването с природата, превърнато в
хиляди символи и знаци, родени от опита да се разбере заобикалящия свят и
се разкрият неговите тайни, самобитното народно изкуство носи своята
неповторима, художествена магия и стародавното желание на всеки човек за
здраве, щастие и благоденствие.
В тишината на старите къщи
Домът на добруджанеца
Народното
жилищно строителство се развива на основата на донесените от славяни и
прабългари традиции и заварената на Балканите архитектурна култура. Още
древногръцкият летописец Страбон описва една от най-старите форми на
традиционно жилище в Добруджа – уземната /вкопана/ къща, използвана от
някогашните обитатели на равнината – траките. Подходящите
природо-географски условия, лесният начин на изграждане, обуславят
дългия период на съществуване и широката област на разпространение на
този ранен, примитивен тип жилище. Льосовата почва благоприятства
изкопаването на 1,50 – 2 м дълбоки ями, които представляват
пространството на уземната къща. Землянката е обикновено двуделна. През
дървена врата, разположена в южната й част, се влиза в първото помещение
с огнище /оджак/, наричано „къща”, където обитателите приготвяли
храната и прекарвали по-голямата част от деня. В съседната стая –
„соба”, където се спи, имало зидана печка за отопление. По-късно към
жилищното пространство се прибавя и трета стая.
От
древните уземни жилища, с промяната на обществено-икономическите
условия, възникват едноделните и двуделни наземни къщи. През следващите
столетия постепенно се добавят редица нови конструктивни елементи и
архитектурни детайли, променят се строителните материали и техниката на
градеж, оформя се външния и вътрешен художествено-декоративен облик.
Дошли в равнината от различни места на България, заселниците градят
своите домове, следвайки традициите на своя край, претворявайки по
неповторим начин наследените умения на строителното си майсторство, но и
съобразявайки се с местните природни и социално-битови особености, за
да създадат специфичната като форма, пространство, планова композиция и
функционално разпределение добруджанска къща, която придава неповторимия
архитектурен стил на селата в цялата област.
Широко
разпространение има традиционната двуделна къща, изградена от кирпич
/непечени тухли/, камък, дърво, с подове от трамбована глина или дъски, с
характерния четиристрешен покрив и състояща се от стая с огнище –
„къщи” и стая за спане – „соба”. Животът на семейството се
съсредоточавал в помещението „къщи”, което е било основното пространство
за задоволяване на битовите потребности. Собата, чиято първоначална
функция е била само за спане, предимно за по-младите, постепенно
увеличава своите размери и се използва за домакинска работа и посрещане
на гости. Обикновено по цялата дължина на предната фасада е имало
покрито пространство – навес, познат с различни имена сред отделните
етнографски групи население – сундурма, кьошк, чардак и др.
къща с. Крушари къща с. Безмер къща с. Красен
С
богати архитектурно-композиционни елементи се отличават триделните и
многоделни жилища. на по-заможните стопани, в които основен
организационен и композиционен център е отново помещението с огнище.
Издаденият напред и издигнат над земята чардак придава лекота,
изисканост и красота на къщата. Каменна или дървена стълба, открояваща
се на фасадната симетрия, води от приземния етаж към просторните соби.
Дървени миндерлици покрай стените очакват гостите. Традиционното жилище е
съградено сред обширен двор, в който са разположени стопански
постройки, обори, кошари, хамбари, свързани с поминъка на населението.
Високи каменни, кирпичени или дървени огради с големи порти опасват
дома.
Добруджанската
къща се отличава със сравнително бедни архитектурни детайли, но с
изключително богата, специфична полихромна украса от постни бои – охра,
червена, синя, жълта, черна. Обикновено външно е варосана, а в различни
комбинации от цветове или чисти тонове са боядисани гредите, парапетите,
вратите, прозорците, което придава особена топлина и уют на жилището и е
една прекрасна самобитна изява на народното изкуство. На фона на тази
пъстроцветна, жизнена, ефектна украса, умело съчетана с предназначението
на всяко едно от помещенията, се открояват отделните предмети от
покъщнината, задоволяващи ежедневните потребности на стопаните.
Традиционната
добруджанска къща е винаги чисто поддържана, добре подредена, отличава
се с простота и целесъобразност на вътрешното обзавеждане, като
различните архитектурни елементи и покъщнина, които оформят интериора,
създават и специфичния му художествено-декоративен облик. Извършването
на основната домакинска работа се съсредоточава в помещението „къщи”,
в което своеобразен център е огнището с подредените около него предмети
за разпалване на огъня и приготвяне на храната. Съществен елемент от
вътрешната уредба е „водникът” /бакърницата/ – мястото за окачване на
кобилицата и менците /съдовете за вода/.
Върху
белите, варосани стени, ярко се открояват тъмните дървени полици с
наредените пъстри глинени паници, шарени стомнии гювечи, медни сахани и
синии /големи тави/,лъжичници за прибиране на дървените лъжици и вилици.
Меката светлинана газеничето придава уют на стаята. А върху рогозката, с
която е постлан подът, около кръглата, ниска софра и малки, трикраки
столчета, се събира цялото семейство.
В килера
са подредени сандъкът за брашно, нощвите и панакодата за приготвяне на
хляба, дървените лопати за печене, делвите с петмез и рачел, гърнетата с
мас, оцетарниците – глинени съдове за оцет. В мазата се съхраняват
съдовете за приготвяне на зимнината, бъчвите за вино и ракия, тулуми със
сирене; дървената буталка за избиване на масло, кратуните със сол,
вили, дикани и дребен селскостопански инвентар, свързан със земеделския
бит на добруджанеца. Тук е и мястото за стана, чекръците, хурките и
други уреди, необходими за домашните занаяти.
Представителна функция има собата,
в която се посрещат гостите. Характерен елемент е високата, зидана
печка – „кюмбе”, край която в студените зимни месеци, върху постелки на
пода, нощува цялото семейство. За бебетата се приготвя специална висяща
люлка от прегънато парче черга, спусната с въжета от гредата на тавана.
На дървен одър до печката се подреждат дюшеците, чергите, завивките и
възглавниците. Писаните „брашовски” сандъци крй стената пазят чеиза
/прикята/ на невестата и спомена за моминството. Цялата северна стена
обикновено е запълнена с вградените долапи, в които се „надиплят”
различните тъкани. Върху глинен одър край печката или на дървени пейки
сядат гостите.
С
изключително видово разообразие, прекрасни багри и богати орнаменти, се
отличават декоративните тъкани, предназначени за ежедневни битови
нужди, украса на дома или традиционни празници. С много умение,
творческа фантазия и естетически вкус, са изработени различните черги,
килими, възглавници, пешкири, торби, които внасят свежест и красота в
дома, и показват майсторството и изискания художествен усет на
добруджанката.
Като най-стари са познати „тупаните”
черги в естествения цвят на вълната – бял, черен, бозов, които след
изтъкаването се тупат на тепавица. По-късно се наблюдава разнообразяване
на използваната техника на тъкане – „бабчена”, „лита” „дигана дъска”;
обогатявяне на колорита и добавяне на редуващи се тесни и широки ивички в
различни цветове; а известните като „пъстри”
добруджански черги създават уют и празничност във всеки дом. Със своя
ярък колорит, многообразие от геометрични орнаменти, изпълващи цялото
поле, или редуващи се с хоризонтални цветни ивици , се отличават котленските черги и килими.
Творческата фантазия и висок естетически критерий на добруджанката намират своя широк простор за изява в изработката на въглавниците – съществен елемент от уредбата и украсата на дома. В свежи червени, жълти, сини, оранжеви, зелени тонове са „вадените”
възглавници. Те се отличават с богат колорит и изключително
разнообразие от композиционни решения и мотиви, растителни, геометрични,
животински орнаменти – силно стилизирани слънца, звезди, кръстове или
реалистично изработени лалета, рози, пауни, петли, коне, елени и др,
разположени по цялото поле, в средата или в редуващи се ивици.
Красиви
вадени въглавници невестата подарява на свекъра, свекървата и кумата в
израз на почит и уважение и като доказателство за своите тъкачески
умения и майсторство. Позната още на славяните е старинната техника на
орнаментиране чрез „дигана дъска”. Красиви са и „масурчените” възглавници, при които на едноцветното поле като пъстра броеница се открояват редовете от разноцветни масури.
Различни по предназначение, размери и орнаметика са пешкирите.
Наред с чисто утилитарната си /практическа/ функция, те служат и за
украса на дома – за „поред”/за нареждане/, за дар на близки и роднини
при календарни и семейни празници и са неотменна, съществена част от
чеиза на момата С много любов и старание са изработени дългите до 3 м
„годенишки” пешкири, които имат специфична украса, символ на любов и
плодовитост – широка, ажурена ивица, с втъкани в нея две птици и червена
роза. Антропоморфни женски фигури, красиви зооморфни елементи, вази с
цветя, редуващи се ритмично цветни ивици по цялата дължина или богато
украсени с различни мотиви краища, са само малка част от неповторимата
орнаментика на добруджанските пешкири.
Задължителен елемент във вътрешната уредба на жилището е и ковьорът.
Изработени в големи размери, спуснати по цялата стена, с различни
животински и растителни мотиви, разположени в хоризонтални ивици,
шахматни редове или цели килимени композициии, тези декоративни тъкани
са прекрасни художествени произведения на народното изкуство.
Орнаментите
в декоративните тъкани разкриват следи от древни вярвания и представи.
Старинни астрални мотиви са кръгът, ромбът, звездите. Митологичната
представа за космическото дърво, т. нар. дърво на живота, намира израз в
неговото често, стилизирано по специфичен начин изображение. От дълбока
древност водят началото си и различните животински и растителни
орнаменти, свързани с почитта към природата и израз на хармонията, в
която човек живее със света около себе си. Магическа сила според
народните представи притежават и различните цветове. Самобитният народен
творец вярва, че съчетанието от различни орнаменти в определени багри
превръща везбената или тъканна украса в своеобразен знак, който може да
предпази човек от злини, да му осигури здраве и благоденствие, а чрез
изкуството, предавано от майка на дъщеря, могат да се разчетат древните
послания на предците. Шарен за добруджанката означава красив. Пъстри са
чергите, с които тя постила дома си, възглавниците, с които краси
къщата, ковьорите, които окачва по стените, дрехите, с които се гизди.
Червеният цвят предпазва от лоши очи и от уроки, прогонва злините и
зарежда човека със сила и енергия. Белият дарява хората с младост,
чистота и дълголетие. Зеленият омайва с дъха на вечно възраждащия се
живот и непрекъсната обновителност, ведрината на синия приближава човек
към небесата и към божественото. Златният жълт цвят, свързан със
слънцето, огъня и светлината, носи блясъка на вечността и богатството,
кафявият напомня за уханието на чернозема и щедростта на земята.
Събрало
вековния опит на българката от общуването с природата, превърнато в
хиляди символи и знаци, родени от опита да се разбере заобикалящия свят и
се разкрият неговите тайни, самобитното народно изкуство носи своята
неповторима, художествена магия и стародавното желание на всеки човек за
здраве, щастие и благоденствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар