(C) 2013 - Dessy KARAVELIKOVA
Написа: Деси Каравеликова Снимки: Деси и Румен Кехайови
Макар и не толкова известно на обикновения турист,
светилището на нимфите и Афродита край
хасковското село Каснаково е интересно място за посещение, още повече, че се намира само на няколко километра от главния път Хасково-Пловдив и е подходящо място за отмора по време на дълъг път. През 1968 год. обектът е обявен за национален паметник на културата.
Маршрут
Село Каснаково е разположено на 11 км. северно от Хасково по поречието на р. Банска река. Ако сте тръгнали от Хасково в посока Пловдив, точно след моста на Клокотницатрябва да свиете вдясно, покрай полуразрушените сгради на нещо, което прилича на някогашно ТКЗС. В Каснаково попитайте в коя уличка точно да свиете, за да излезете на пътя за светилището. После пътят се разделя на две - десният стига до информационното бюро, където може да ви разкажат интересни неща за светилището, а левият път ще ви отведе нагоре, право на поляната пред светилището на нимфите и Афродита.
Място за отмора
Ако сте изморени от дълъг път, или просто искате да си направите пикник, до светилището има навес с голяма маса и пейки, както и чешма с изворна вода. Поляната пък е чудесно място за игра за малките.
Светилище на нимфите и Афродита
Тракийското светилището на нимфите и Афродита включва останки от култови постройки датирани към ІІ век, страноприемница от ІІІ век, амфитеатър от ІV век и архитектурно оформени три извора с басейни разположени върху елипса.Това е единственият нимфеум в България.
Кои са нимфите и защо траките ги почитат?
Нимфите са женски същества, покровителки на природата. Те могат да бъдат земни, морски или други нимфи. Отличават се със своята красота и хората са се отнасяли към тях със страхопочитание. Техен "приемник" в по-късния български фолклор са самодивите. Макар че Афродита е известна като гръцка богиня на любовта и красотата, е известно, че още преди гърците да дойдат на Балканския полуостров, траките са почитали някои от боговете, които по-късно намират място в гръцкия пантеон. Най-типичен пример за това е култът към Дионис, който сред траките е известен като Загрей, Сабазий и Бромий. Освен на любовта и красотата, Афродита е и богиня на плодородието, пролетта и живота. Афродита се отъждествява с финикийската Астарта, вавилонско-асирийската Ищар и египетската Хатхор. Подобно на тях, Афродита се явява със свита от диви зверове - лъвове, вълци, мечки.
Светилището
Светилището на нимфите и Афродита край Каснаково е вградено в скала, където има подпорна стена с форма на полуелипса. На входа е била издигната монументална колонада, основите от която са запазени. В стената са вдълбани три ниши - каптажи на малки извори, разположени симетрично- два в краищата и един централен извор. Местните вярват, че символизират танца на нимфите. Някои хора твърдят, че в центъра на полянката пред светилището усещат неспокойна енергия и бързат да си тръгнат от това иначе живописно място.
Крайните извори са свързани с централния с открит каменен улей, който минава покрай подпорната стена. Над централния извор е издълбан надпис с имената на строителите му. Водата блика от цепнатина в скалата и е студена и кристално чиста. Хората вярват, че е лековита. През времето на турското владичество мястото било известно, като "Гяур бунар" (тур. - кладенец на неверниците), което вероятно означава, че мястото е било почитано от българите и през късното средновековие.
Благодарение на разкопките (първоначално мястото е разкопано през 1945-1946г) става ясно, че древното тракийско светилище е било част от римска вила, собственост на тракиеца Тит Флавий и съпругата му Клаудия Монтана. Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос получил земя като награда за 30 годишната си вярна служба към Рим. Ветеранът от римската армия и неговата съпруга Клавдия Монтана издигнали светилище в чест на нимфите и Афродита. Надпис на гръцки език, издълбан върху лицевата страна на каменния свод над централния извор на светилището, гласи:
"На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита."
За съжаление през 1923 година мястото е било разчиствано от трудоваци, а не от археолози и вероятно завинаги са изгубени ценни предмети и археологическа информация.
Снимки
Традициите, свързани със светилището на нимфите и Афродита днес, които водят към миналото
По време на християнизацията тук е бил изграден параклис на името на свети Спас, но днес от него не е останало нищо. Ежегодно жителите на Каснаково организират събори на "празника на светеца", в чест на който се оставят дарове, палят се свещи и се коли курбан край изворите. Православен светец на име Спас обаче няма! Какво тогава празнуват жителите на Каснаково и на кого носят те своите дарове?
Спасовден по традиция се отбелязва 40 дни след Великден и етимоголията на думата "спасов" не идва от името Спас, а от "спасение". Тогава църквата отбелязва Възнесение Господне. 40 дни след като умира на кръста, Господ се възнася на небето или "спасява". Най-интересното в случая е, че в седмицата след Спасовден е така наречената
"русалска седмица", за която вече писахме подробно в Роден Край. Това е езически обичай, който църквата така и не успява да премахне чак до
началото на 20 век! Днес спонът за него пазят само някои фолклорни групи, които изпълняват обредите символично за забавление на публиката. По време на русалската седмица в миналото са се лекували болните от така наречената "русалска болест" (вероятно става дума за хора с душевни разстройства). Смята се, че те са смутили самодивите, които за наказание са ги разболяли. През русалската седмица обаче самодивите са благосклонни към хората и чрез най-различни ритуали хората са можели да се избавят от самодивската болест. Ето защо именно на Спасовден каснаковци са ходели на светилището на нимфите и Афродита с дарове! Не за да почитат някой си светец Спас, а за да измолят здраве и "спасение" от нимфите/самодивите! Това е чудесен пример за устойчивостта на древните традиции във времето. Макар и с леко изменен смисъл, този празник продължава да се отбелязва със сигурност вече 19 века (ако приемем за вярна датировката на археолозите, че светилището е изградено през II-III век). Никак не е случаен фактът, че много християнски църкви са изградени или върху, или близо до тракийски светилища. Дори и на Демир Баба Теке до Сборяново - един мюсулмански храм е издигнат върху скала, на която ясно личат белезите на тракийско древно светилище. На няколко метра от него също има извор, чиято вода се смята за лековита.
Като
заключение на моя разказ за тракийското светилище на нимфите и Афродита аз отноо ще задам резонния въпрос: ако траките са били изчезнали през 681г, както твъдят нашите учени и учебници и ние не, съвременните българи нямаме във вените си тракийска кръв, то как така се получава, че спазваме ритуали, които имат ясен тракийски произход? Нали прабългари и славяни (две понятия, които имат нужда от сериозно преразглеждане!) не са се срещали и не са били повлияни от траките? Защо толкова упорито, даже след християнизацията, спазват тракийски обичаи? И защо нито един именит български учен не забелязва това, което може да види всеки българин, посетил няколко музея и археологически обекти...
Източници
nymphs.dimitrovgrad-info.bg/ - повече информация за светилището на нимфите и Афродита
kultura.dimitrovgrad.bg/4.php?id=26 - повече информация за светилището на нимфите и Афродита
bg.wikipedia.org/wiki/Афродита - Коя е Афродита
http://sparotok.blog.bg/politika/2010/10/06/skitskata-boginia-ditagoia.616533 - Тракийската богиня Дитагоя
http://history.rodenkrai.com/new/drugi_izsledvaniq/shamanskite_tehniki_na_rusaliite.html - Любопитна информация за обичая Русалии
Снимки
http://ludetini.blogspot.com/2011/03/blog-post.html - Блогът на лудетините с много снимки от различни местенца в България
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com
