сряда, 23 ноември 2016 г.

Principality of Ongal - Passports, coins, stamps, insignia and uniforms

събота, 8 октомври 2016 г.


НЯКОЙ - ЗА СМЯХ!?!


НЯКОЙ СИ ПРАВИ СМЯХ - С ДЪРЖАВНОСТТА!?! - НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ!?!
ЗА НАРОДО - ОБАЧЕ!?! - ПОДОБНИ ШЕГИ - НЕ СА УМЕСТНИ.
МЕЖДУВПРОЧЕМ - ТАКА Е!?! - И ВЪВ ПЪЛНОТО НАШЕ ВАРНЕНСКОЕ ЕЖЕДНЕВИЕ.
КИЧ - ДО БОГА!?! - НАРИЦАЕМ "КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА - 2019.".
АБЕ - КОГА ЩЕ БЪoАТ АНАЛИЗИЛАНИ - НЕПОМЕРНИТЕ И НЕАДЕКВАТНИ ПЛАЩАНИЯ - И КРОСИНГ-РЕКЛАМАЖИ ИНТЕРЕСИ - НА ОТДЕЛ "КУЛТУРА" ПРИ ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД!?! 

вторник, 13 септември 2016 г.

ТРАКИЙСКИ КОННИК - В АНГЛИЯ

ЛОНГИНУС СДАПЕЗЕ ОТ СЕРДИКА - НАЙ-СТАРИЯТ ЖИТЕЛ НА... АНГЛИЯ

Яхнал слон, Лонгинус Сдапезе от днешна София влязъл с тракийската си конница в Колчестър  през 43 г. Сл. Хр.
По материали на ВВС, archeurope.сom, в. Телеграф

ТРАКИТЕ ОКУПИРАЛИ АНГЛИЯ
Надгробният камък на тракийския конник на римска служба Лонгинус Сдапезе бе избран за един от артефактите, които най-добре представляват историята на английското графство Есекс и мястото му в света, писа местният в."Дейли газет".
Монументът, който се пази в замъка в Колчестър, бе заснет за проекта на Би Би Си "История на света". Надгробната плоча от 48 г. сл. Хр. е била открита през 1928 г. в колчестърското предградие Лексдън.
НАДПИСЪТ
На плочата пише на латинси: "Тук почива Лонгинус Сдапезе, син на Матигус, дуплирайки /вероятно зам.командир-б.р./ на първи тракийски конен полк, роден в района на Сердика, на 40 години, с 15 години служба. Наследниците му издигнаха този паметник съгласно неговото завещание".
ЕЗДАЧИТЕ
Според Би Би Си Лонгинус влязъл зрелищно в Камулодунум /римското име на Колчестър/, яздейки на слон. Първи тракийски конен полк, който бил разквартируван в тази римска колония, според източници в интернет наброявал 500 кавалеристи, мобилизирани от долното течение на Дунава.
Лицевата част на скулптурата била намерена през 1996 година и през 2000 година възстановена /горе/, а ето и реконструкция от британски риенактори

СТАРЕЙШИНАТА ОТ СЕРДИКА
Музейният служител Филип Уайз твърди, че Лонгинус е най-старият зарегистриран жител на Колчестър, който е най-старият град на Острова. "Той е дошъл от България и е имал ранг в римската конница, еквивалентен на главен старшина. Той вероятно е дошъл с нашествениците от армията на император Клавдий /през 43 г. сл. Хр.-б.р./. Надгробната му плоча дава най-ранното и най-пълно изображение на римски конник, което е достигнало до нас. То представлява победата на Римската империя над местните жители-британците", обяснява музейният служител. На плочата се вижда как конникът тъпче, свил се в утробна поза гол човек.
Останки от крепостта „Сердика” в най-ниското ниво на Централни хали – София, 2013

ОБЕЗГЛАВЕН
Както пише сп."Бритиш аркитекчър", надгробният паметник на Лонгинус бил поруган по време на възстанието на келтската кралица Будика през 61 г. След потушаването на бунта монументът бил издигнат наново, но без главата, която била намерена от любители археолози едва през 1996 г. След реставрация тя била прекрепена към останалата част от монумента.

Източници: ВВС, в. Телеграф 2010
http://www.bbc.co.uk/ahistoryoftheworld/objects/fBZMlxMASUGgyMVgp8_zfw
Фотографии: www.archeurope.com, www.camulos.com
Virtual Tour of Colchester - Part E

понеделник, 29 август 2016 г.

НАЙ-СТАРАТА НИ ПИСМЕНОСТ - 29.08.2016.

Откриха най-старата писменост у нас и я ....скриха

Докога ще ни държат в неведение за нашата история?
2016-08-24 14:47:34
Откриха най-старата писменост у нас и я ....скриха
Едно заглавие за най-старата писменост в света, открита отново в българските земи, провокира купища въпроси. Плочката е на над 7 000 години, според директора на Регионален исторически музей – Плевен Володя Попов. Хубаво е, че човекът е побързал да обяви това откритие. Защото можеше и да не разберем. Както за много други открития по земите ни, които окончателно могат да извадят на показ лъжите за началото на човешката цивилизация. От тази плочка ясно се виждат символи, които намираме по-късно край Плиска върху Розетата. 
Притеснително в случай е, че тази древна писменост, която принадлежи като артефакт на държавата и на Суверена, който сме ние, няма да бъде показана скоро на всички нас. Което е грубо погазване на законите в България. 
Според официалната информация, цитирам: "Засега обаче ценната плочка не може да бъде видяна от неспециалисти. Това ще стане едва след националната конференция на Археологическия институт на БАН в началото на следващата година." Всички питаме защо?
Не е тайна, че наши съседи и водещи световни сили крадат с помощта на наши учени доказателства и артефакти за древния произход на предците ни. И за тяхната водеща роля в днешната цивилизация. Затова в чуждите музеи изобилстват артефакти, изнесени от България през последните десетилетия. Не само от времето на прехода, а и от соцвреме, когато на държавно ниво се развива най-мащабната контрабанда с културно наследство. 
Цитирам публикация в сайта на БНР: "В своето изследване “Държавна сигурност и изчезналите съкровища”, превърнало се в изключително интересна книга, журналистката Богдана Лазарова разкрива тайни, свързани с културното наследство. “Стари иманяри разказват, пише тя, че преди 10 ноември 1989 година по върховете на България имало два големи иманярски клана - Троянско-Великотърновският с босове Милко Балев и самият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, и другият - Странджанско-Сакарския клан, към който причисляват и хората от кръга “Културно наследство”, и най-вече Кръстю Мутафчиев..” 
По темата за подкрепената на високи управленски нива контрабанда с културно-историческо наследство пише от дълги години и моят преподавател в третата ми магистратура "Защита на културно-историческото наследство на България" проф. Евгений Сачев. 
В редица интервюта той подчертава, че контрабандата с нашето културно-историческо наследство носи годишно приходи, които надвишават всички други контрабанди в страната ни.
Проф. д. и. н. Евгений Сачев е специалист по музейно дело и автор на много издания по темата, като “Въведение в комуникативната музейна политика”, “Основи на социокомуникативния мениджмънт на културно-историческото наследство”, “Социокомуникативна музеология”, “Социомузейна култура. Речник” и др. От години той се опитва да внесе промени в закона за Културното наследство свързани с наказателната отговорност за контрабанда и иманярство, които в момента подлежат на административно наказание само. И някои кръгове във властта имат интерес тази контрабанда да не подлежи на тежки законови санкции.
 
"Време да се подготвят и други важни закони - за музеите, за библиотеките, за архивния фонд, а също и закон за използването на българския език, като една от най-големите културни ценности. След като по Конституция всички субекти в областта на културно-историческото наследство са равнопоставени, това означава, че трябва да се създаде законова уредба, която да дава еднакви права и отговорности на всички, които участват в опазването на културните ценности и тяхната социализация. България е третата европейска страна, в която по Конституция е заложено опазването и съхраняването на културното наследство като национален приоритет. Така е и в Италия, и Унгария.  Ние сме и единствената страна в Европейския съюз, която няма стратегия за своята култура. Тази стратегия трябва да има два основни дяла - за културното наследство и за културната дейност. Дори е редно у нас да се създаде държавен орган на ниво агенция, който да се занимава с опазването на българското културно наследство. Както в Италия - там има Министерство на културното наследство и информацията. А в Македония има управа на културното наследство, която е с ранг на агенция по културното наследство. Така е и в Гърция, и в Румъния", категоричен е професор Сачев и допълва, че културното наследство е в основата на националната сигурност. Защото национална сигурност означава защита на националните интереси и е свързана със защитата на националните ценности, сред които е и културното ни наследство. 
 
Aвтор: Патриция Кирилова

2016-08-24 14:47:34

четвъртък, 11 август 2016 г.

DESPITE - ВЪПРЕКИ, № 04 - SUMMER/SUMMER - 2016.

DESPITE - ВЪПРЕКИ, № 04 - SUMMER/SUMMER - 2016.

ANCIENT BULGARIAN SIMBOLISM - FB - 11.08.2016.

Сбъдва се пророчество на Ванга: Показаха сензационния надпис край Първомай! Символите разкриват тайната за българите


Сряда, 3 Февруари 2016 

Току що изследователят Павел Серафимов обяви сензационното си откритие.
Публикуваме без редакция неговият разказ и снимки от надписа край Първомай, който не просто задава въпроси около историята на траките и българите, но направо има потенциала на ядрена бомба, която може да взриви цялата официална световна история.
Ето какво пише Серафимов в блога си   sparotok.blogspot.nl
Доста българи знаят за думите на покойната Ванга, за това, че скоро земята ще разкрие тайните си и истината за народа ни ще стане известна.


Макар да не отдавам голямо внимание на пророчества, самият аз се уверявам, че по отношение на откритията от последно време Ванга е права. Все пак, на територията на България е намерено най-старото колело в света, а и най-старото обработено злато. В нашите земи са издигнати най-старите градове на Европа. Става дума за древните постройки от Провадия и Юнаците, чиито стени са се появили преди повече от 6500 години.
Не е за пренебрегване и факта, че организираното земеделие и скотовъдство се появават в Европа първо на Балканите. Важните за развитието на обществото знания достигат Западна и Северна Европа няколко хилядолетия по-късно. Отново в нашите земи започва най-ранната обработка на желязото и то дълги векове преди ковачите на гали, германи, ибери, римляни и др. се научат как да обработват здравия метал.
Заслужава си да се спомене и това, че най-ранната писменост в цял свят е изобретена не в Месопотамия, или страната на пирамидите - Египет, а тук, на наша територия. Знаците по керамиката от Градешница, Караново, Хотница и други места предхождат шумерския клинопис и египетските йероглифи с около 1000-2000 години и са ярко свидетелство за невероятните способности на предците ни. Те спокойно могат да бъдат наречени прометеевци, защото благодарение на тях Европа, а и региони от Азия са извадени от мрака посредством искрата на познанието.
Жалко е само, че в миналото съществуваше и все още съществува яростна, дори фанатична съпротива против виждането, че траките не само са имали писменост, но и, че са първите хора изобретили буквите. Създадена и усилено поддържана бе заблудата, че дедите ни са заели гръцката азбука при направата на надписите от Ситово, Кьолмен, Езерово, Браничево, Дуванлий, Надарци, Самотраки, Гордион, Птерия, Тиана, Даскилеон и т.н.
Писмените знаци от тези места са различни и не са копие на която и да е гръцка азбука, но това не притесняваше изобщо определена група специалисти. Те също така не се стряскаха и от факта, че Алкидамант определя не кой да е, а тракиеца Орфей като създател на буквите. Непопулярното твърдение на гръцкия автор е подкрепено от свидетелството на Диодор Сицилийски, който е напълно уверен, че хората ползвали най-старите букви са траките Орфей и Лин. Да не забравяме и говорещия за тракийска писменост Еврипид, който споменава за орфеева мъдрост документирана върху плочици.
Някои изследователи не бяха притеснени и от важната подробност, че по времето когато са изсечени фригийските монументални надписи по фасадите на внушителни и невероятно красиви постройки, гърците живеят все още в сламени колиби.

                    https://c1.staticflickr.com/1/5/9811512_202fbc82e2.jpg
            ФРИГИЙСКА МОНУМЕНТАЛНА СГРАДА С НАДПИСИ -VIII ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
Макар да се намериха учени като Вл. Георгиев и И. Дуриданов, които да определят писмените паметници от Градешница, Караново и др. локации за тракийски, тези важни свидетелства не бяха популяризирани и така българския читател бе лишен от ценна информация.
Традицията на спиране на важни данни подължава и до днес. Понастоящем само малцина сънародници знаят заоткритието на Пeтер Ван Сусберген, който спомена преди доста време за значителния брой на тракийски лични именасрещащи се в минойски и микенски документи. Като пример могат да се посочат Арей, Диза, Питак, Резос, Котело, Мокос, Одрис, Перкон, Котис, Рескупорис, Гетас, Бузас и др.
Ограничен е и броя на хората запознати с виждането на д-р Харалд Хаарман и др. относно това, че използваните на остров Крит и континентална Гърция писмености Линеар А и Линеар Б, произлизат от доста по-старата Дунавска(Балканска) писменост. Доста преди Хаарман и колегите му да открият връзката между Тракия и остров Крит, Владимир Георгиев отбеляза сходството на знаци от ранната критска писменост и тези от Градешница и Караново.

Линеар А
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Linear_A_cup.png

Линеар Б
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/NAMA_Linear_B_tablet_of_Pylos.jpg
Тези данни показват, че създателите на минойската и вдъхновителите на микенската писменост са нашите деди, които в древността са наричани траки, а в по-нови времена са познати под името българи. Има и други доказателства за това, че без предците ни нито минойската, нито микенската писменост щяха да възникнат.
Присъствието на дедите ни на остров Крит  се доказва и от разпространението на така наречената линейна керамика(Bandkeramik) – съдове украсени със сложни спирали и вълнисти линии. Най-ранните образци са от Балканите и Черноморските степи – шесто-пето хилядолетие преди Христа, докато на о-в Крит съдове от този тип се появяват едва в края на третото хилядолетие преди Христа и там те се доразвиват до степен на изящност. Този въпрос е разгледан преди около 70 години от проф. Бедрих Хрозни в работата му “Ancient History of Asia Minor, India and Crete”.

http://media.web.britannica.com/eb-media/85/92985-004-2B53B164.jpg
http://kids.britannica.com/elementary/art-87672/Ancient-Greeks-of-the-Minoan-civilization-made-decorated-pots-in
Точно с появата на линейната керамика на територията на Крит, се наблюдава и появата на най-древната писменост в този регион. Трябва да се отбележи и нещо друго, което е от голяма важност – най-древните критски топоними Ида, Кносос, Пергам, Гортиния, Даво, Капа и т.н. са от тракийски произход.
Самото име Кносос е сродно на българския топоним Книшава (местност в Рила), чието значение според проф. И.Дуриданов е изкоп, ерозирало място. Това е точно описание на релефа на терена на минойската столица, за която знаем от Плиний, че е разсечена на две от руслото на река Кайратус.
Както се уверяваме – има предостатъчно сведения за това, че предците ни са създателите, или поне едни от създателите на минойската и микенска цивилизация, и най-вече писменостите Линеар А, Линеар Б. До неотдавна обаче съществуваше един проблем – имаше хиатус, прекъсване на писмената традиция от Неолита и Халколита с тази от Средната Бронзова Епоха. Докато знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Тартария и т.н. са от пето хилядолетие преди Христа, то Линеар А и Линеар Б са едва от второ хилядолетие преди Христа.
Слава Богу, вече е намерено липсващото звено и така празнината бе запълнена. Недалеч от Първомай, г-н Паун Ташев открива древен паметник създаден от дедите ни в дълбока древност. По-късно г-н Ташев обръща вниманието на Сребрин Сребрев, Йордан Стайков и Мартин Константинов на скалата със странни знаци и така камъчето се търкулва по склона.

Откривателят на древния надпис – Паун Ташев – първият човек на снимката
Уникалният паметник е бил известен на местното население под името Писан камък. Не е трудно да се досетим, че причината за това са особените знаци, които са изсечени върху скалната повърхност. Знаците са шест и са с височина 35-50 см, а това е нещо забележително – става дума за първия монументален надпис в историята на човечеството!
Понеже древното послание не се намира в храм с определени архитектурни особености и няма нито керамика, нито пък друг артефакт, с чиято помощ може да се направи датировка, остава само една възможност – сравняването на формите на знаците с епиграфски паметници от различни епохи.
Tака наречената гръцка, а и латинската азбука могат да се изключат веднага. Няма връзка и с хетския, шумерския и персийския клинопис, нo съществува известна прилика с хето-лувитските йероглифи от второто хилядолетие преди Христа.
Разполагането на знаците от Писан камък обаче е доста по-различно от начина на разполагане на хето-лувитските йероглифи. Това може да се види от надписа от Булгар Маден (Български Рудник) в Анатолия – днешна Турция.  

http://proel.org/img/alfabetos/picthit10.gif
Прилика има и с критската йероглифна писменост от края на трето и началото на второ хилядолетие преди Христа.Както обаче бе споменато знаците от Градешница и Караново също са сходни с критските, но за сметка на това са по-стари.

http://proel.org/img/alfabetos/picthit9.gif

http://proel.org/index.php?pagina=alfabetos/pictcret
Йордан Стайков е първия, който прави опит за дешифровка на надписа от местност край Първомай. Г-н Стайков намира прилики с йероглифите от Стария Египет. Не може да се отрече, че действително се наблюдава близост във формите. Имаме дори пълно съвпадение в някои случаи. Трябва да се добави и това, че в нашите земи са откривани египетски артефакти, а имаме също сведенията на Херодот и Йордан за идване на египтяни в Тракия, т.е. г-н Стайков има основание да търси връзка със страната на пирамидите. Понеже обясненията и тълкуването на нашия изследовател са твърде дълги, тук ще представя само една част:
“Бог Хапи, който е в храма, рече да се претеглят за садене 4,8 л лимец (зърно), като ¼ от тях да бъдат засяти под ъгъл”
“Бог Хапи повели на бог Непри да вземе (изнесе) за сеитба от храма (зърнохранилището) 4,8 л (хекат) лимец, като ¼ от това количество да бъде засято под ъгъл.”
 “Царят (Фараонът) принесе на бог Хапи в храма, един хекат (4,8 л зърно) като ¼ от него да бъде засята под ъгъл.
Повече подробности относно тълкуването могат да се намерят на този линк
  http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=3916
Дали четенето на г-н Стайков е правилното ще покаже времето. Изучавал съм староегипетски преди около двадесет години и знанията ми вече не са на нужното ниво, за да имам правото да възразя за определени подробности, или пък напълно да се съглася с прочита предложен от г-н Стайков.  
Аз лично виждам връзка с най-древната писменост, която специалисти като Хаарман, Мерлини, Ръгли, Кейхил и др. наричат Дунавска, Староевропейска, Балканска и т.н. Тази писменост присъства на много места по Балканите, като най-известните локации са Градешница, Караново, Тартария, Винча, Турдош, Вълчи Дол.

1.Плочка от Градешница.
2.Керамика от Вълчи Дол.
3.Керамика от Винча.
4.Керамика от Турдош.
5.Плоча от Тартария.
* Първият знак от скалата отговаря перфектно на знак от плочата от Градешница, която е датирана пето хилядолетие преди Христа.
* Вторият присъства на артефакт от Вълчи Дол, датиран пето хилядолетие преди Христа. Среща се също сред рисунките от пещерата Магура, които според някои изследователи са на около 7000 години.
* Третият знак отговаря на този от Дунавската Балканска писменост познат под регистрация ОЕ (Old Euroepaen script) 72 а. Подобен знак има и в пещерата Магура.
* Четвъртият знак се може да се види и на плочата от Тартария – пето хилядолетие пр. Христа и е регистриран като ОЕ 141. Среща се също сред рисунките от пещерата Магура.
* Петият може да се оприличи с ОЕ 70, а шестия е идентичен на ОЕ 76. И двата знака имат успоредици със знаци от стените на Магура.
Ясно е, че всички “букви” от надписа, без изключение имат ясни успоредици с най-древната писменост от историята на човечеството – тази създадена от дедите ни преди повече от 6500 години. Понеже знаците показват по-силна прилика с тези от Градешница, Тартария, Вълчи Дол и т.н. отколкото с минойската и микенска писменост, то е съвсем логично да се заключи, че става дума за някакъв преходен вариант на Балканската писменост, вариант, който е възникнал през Ранната Бронзова Епоха – някъде към 3000 -2900 пр. Христа, т.е. надписа от местността край Първомай е на около 5000 години, а пък монументалния му характер го прави уникален за историята на човечеството.
Това е изключително важно, но още по-важно е да разберем какво е древното послание. Аз поддържам виждането на Хаарман и др. по отношение на това, че използваните на остров Крит Линеар А и Линеар Б са вдъхновени от по-старата с хилядолетия Балканска писменост, следователно има логика на знаците от Писан камък да се даде звукова стойност въз основа на тяхната прилика с Линеар А и Линеар Б.

1.Знаци от Писан камък.
2.Знаци от древната балканска писменост.
3.Знаци от Линеар А и Линеар Б.
4.Четене въз основа на приликите със знаците от Линеар А и Линеар Б.
На първия знак може да се даде стойност ПО
Вторият знак е идентичен на Линеар А и Линеар Б знак със стойност РО.
Третият знак може да се оприличи с Линеар А и Линеар Б знак със стойност ВА.
Четвъртият знак отговаря на Линеар А и Линеар Б знак със стойност ТУ.
Четенето до тук дава думата ПОРОВАТУ. Смятам, че това е име на божество в склонен вид, т.е. ПОРОВАТУозначава – на Пороват. За повечето от нас това име е странно и непознато. То обаче се среща доста по-късно в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа във формата ПОРОВИТОЙО, отново в склонен вид.
На микенския документ PY Tn 316 са споменати и други имена на божества, но учени като Чадуик смятат, чеПОРОВИТОЙО, не е теоним, а название на месец – Пловистиос – месеца на плаването. Въпреки, че приликата със стблг. плавати е смайваща, смятам, че ПОРОВИТОЙО не е название на месец, а за име на бог, което е сродно на хетския теоним Перва, на епитет на Тракийския Херос – Перкос/Перкон и на името на почитания на остров Рюген (Северна Германия) бог Поревит. Сродна е и арийската дума парвата-планинаскалисто място.
За името на Тракийския Херос Леонид Гиндин дава следната конструкция - Ἥρως < *Pērw, добавя също, че името на древния топоним Пеиросос, който е в Троада може да се изтълкува като скалисто място – “Πειρωσσός — область в Трое вблизи Зелеи (Strabo. 589. 17), < *perwosso-/perwassa- «каменистая, горная местность”.
Хетският Перва е бог на бурята и покровител на конете, почитаният на Рюген Поревит е бог-боец, какъвто е и Хероса, чийто епитет е било Перкос/Перкон. Този епитет е свързван с по-древното име на Тракия – Перке. Значението на Перкос/Перкон и Перке е скала, този, който удря, а най-добра етимология предлагат българските глаголи перкам, пера-удрям.
Трудно е да се разгадае значението на последните два знака, които могат да се оприличат на “римско четири” – IV. Смятам, че този символ е вариант на свещения за старите българи знак IYI имащ разновидност IVI. За присъствието на особения символ IYI върху неолитната керамика от Винча е писал J.Todorovic през 1970 година. Веселин Бешевлиев вярва, че IYI е символ на върховното божество на дедите ни, за чието име нашият учен твърди, че е Тангра.
В случая обаче, на открития от Паун Ташев надпис срещаме не Тангра, а Пороват – древен вариант на епитет на Тракийския Херос. Коренът в това име е пор, а етимология можем да получим от стблг. прати, порѭ-режа, от своя страна сроднo на пера-бия, удрям, което пък лингвистите извеждат от ие. *por, per (удрям, режа). Наставката ВАТ(У)в теонима ПОРОВАТ(У) срещаме в името на фригийското божество Митрават(а).
Благодарение на надписа, а и на тълкуването на Гиндин разбираме, че най-древното име на Хероса е било Пороват. По-късно то се е развило в Первос→Перкос→ Херос.
На този момент е трудно да се каже какво точно е значението на комбинацията ПОРОВАТУ IV. Каквото и да се предложи, то ще си остане спекулация. Нужни са повече изследвания и проверки. Възможно е на скалата първоначално да е имало знак IVI (явяващ се вариант на IYI), но поради ерозия на скалата, или пък умишлено вредителство последния знак да е бил загубен. Когато скалата бъде изследвана по-обстойно, тогава ще получим и повече подробности, които ще хвърлят по-голяма яснота по въпроса.
Трябва да се добави още нещо, което е от изключително голямо значение. Знаците от надписа открит от Паун Ташев не само имат успоредици с най-древната писменост, Линеар А и Линеар Б, но също така и със старобългарските руни. Интересно е, че особената комбинация IV от надписа край Първомай се среща и по стените на Плиска. Под последният знак на надписа – V има точка, абсолютно същия знак се среща и сред руните на дедите ни. Тук не става дума за някаква забележителна случайност, а по-скоро виждаме продължение на една древна традиция, чиито корени са от преди 6500 години.

1.Знаци от Писан камък.
2.Старобългарски руни.
Понеже знаците от надписа имат паралели с древната балканска писменост, но и с Линеар А, Линеар Б, то е редно да очакваме и, че повече старобългарски руни биха показали, че техните прототипи са възникнали не в дивата пустош на Сибир, или в бруленият от ветрове Памир, а в райската градина на далечното минало – Балканите.
Не една-две, а 26 руни показват невероятна близост с писмеността сътворена преди повече от 6500 години.
БР- Български руни
ТП- Тракийска писменост от Неолита и Халколита
Направим ли сравнение и с Линеар А, Линеар Б, става още по интересно защото в този случай успоредиците са 42.
БР- Български руни
ЛП- Линеарна писменост
Розетката от Плиска сякаш е пратена от Бога. На нея абсолютно всички руни притежават успоредици със знаците от Линеар А и Линеар Б.
ПЛ- руни от Плиска
ЛА-Линеар А
ЛБ-Линеар Б
Поради приликите на знаците от Писан камък със старобългарските руни, нашите специалисти навярно ще са склонни да датират уникалния надпис като сътворен през Средновековието. Няма логика за това разбира се, понеже знаците показват силни прилики и с най-древната писменост в света – тази от Балканите. Успоредиците със знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Турдош, Тартария и не на последно място знаците от пещерата Магура показват убедително, че се касае не за нов, средновековен надпис, а за творение от Ранната Бронзова Епоха.
Има и други индикации за това, че надписа е много древен, теонима Пороват е почти идентичен на почитания на о-в Рюген (Балтийско Море) бог Порeвит.  За култа към Поревит в Северна Европа свидетелства датския летописец Саксо Граматик, но споменатият бог не е местен, култа към него е донесен от балкански преселници. За присъствие на траки в Северна Европа има данни в изобилие. Находки от датските погребални могили, а и керамиката на намиращата се малко по на юг Лужишка Култура показват ясна връзка с Тракия. 
Датските археолози признават, че чужд народ, който е дошъл от юг е въвел бронза и погребалния обред кремация, но избягват да уточнят за кой народ става думаОт друга страна интереса на датската кралица към траките показва, че скандинавските изследователи знаят прекрасно, кой е дал силен тласък на цивилизацията на дедите им.
Най-логичната причина за тракийското преселение на север е дал проф. Асен Чилингиров в своята работа“ВУЛКАНИТЕ, НАВОДНЕНИЯТА, АРХЕОЛОГИЯТА И ПОЛИТИКАТА”, Херон Прес, 2013. Талантливият и прогресивен български учен е обяснил, че след избухването на вулкана на остров Санторини, (част от дедите ни) са били принудени да напуснат Балканите. Едни са се отправили към Испания и Британия, други към Скандинавия. За връзка на траките със Скандинавия е писал и Erik Nilén в “Der Norden und die Verbindungen mit dem Thrakish-Dakisheem Raum, Studia Gothika, Stokholm, 1972.
Миграцията на траки описана от проф. Чилиггиров е и причина за появата на бог Перва при хетите, които са обитавали Централна Мала Азия и са били доста далеч от вулкана на о-в Санторини. В Хетската Империя намират приют част от дарданите, а и мизите наречени в по-късни времена българи. За дардани и мизи в хетската армия знаем от египетско хроники от Бронзовата Епоха.
Благодарение на учени като О. Гърни и др. знаем също, че хетите приемат в пантеона си боговете на своите васали. Това става причина в Хатуса да бъдат почитани хиляда божества. Ето за това не бива да се удивяваме на присъствието на тракийския Пороват, който хетите преименуват Перва. Ще добавя  и това, че в Хатуса са били на почит също Кубаба- Кибела и Яриш-Арес – тракийския бог на войната...
Паун Ташев едва ли е предполагал какво земетресение може да предизвика надписа от Писан Камък. Този уникален паметник е забележителен с много неща:
* явява се най-стария монументален надпис;
* документирано е най-старото име на Тракийския Херос;
* знаците показват връзка с най-древната писменост в света;
* знаците показват връзка с Линеар А и Линеар Б;
* знаците показват връзка със старобългарските руни;
* името Пороват показва връзка с почитания в Северна Европа бог Поревит;
* името Пороват показва връзка с почитания от хетите Перва;
* името Пороват притежава българска етимология;
Не очаквам голям шум в научните среди. По правило учените са длъжни да подхождат предпазливо към важните неща, а нашите учени са едни от най-предпазливите. Разбрах, че за този надпис се знае от доста време и съм удивен, че няма популяризиране на епиграфския паметник. 
Дори да не се предложи превод, поне връзката с най-древната писменост, а и със старобългарските руни би могла да се посочи. Това би затруднило работата на спекулиращите с произхода на българския народ и би дало заслужено самочувствие на много българи.
Грехота е да сме потомци на хора, които са считани за богове от много народи и да не знаем това. Грехота е да сме потомци на ковачите на историята, а да сме принудени да се свием в ъгъла и да се подчиняваме покорно на прищевките на чужденци. Грехота е в гените ни да са закодирани сила и способности, но те да бъдат подтискани.
Историята не е само изучаване на прашните книги, тя е и средство за възпитание. Както родителите оформят бъдещето на детето си посредством пример, съвети и напътсквия, така също и историята оформя бъдещето на един народ посредством примера на достойните наши предци. За тях трудностите не бяха проблем, а предизвикателство, за тях опожаряването на земята им не бе край, а ново начало. Така дедите ни оцеляха на кръстопътя наречен Балкани, днес ние имаме примера им, трябва само да го следваме.

Източник: Petel

петък, 15 юли 2016 г.

ПРАБЪЛГАРСКИЯТ БОГ, ФБ-БРАДВА - 15.07.2016.

Ето ЦЯЛАТА ИСТИНА за древните българи и ИЗВЪНЗЕМНИТЕ! /Уникални СНИМКИ+Доказателства/

Версия за печатSend by email
Прабългарите имали един бог. Това става ясно от Пресиановия надпис, в който е казано: - "Бог вижда". Не се уточнява кой бог, за това се предполага, че прабългарите са били монотеисти и са имали само един бог.
Така не е било необходимо да се уточнява за кой бог става дума, а като казвали бог, разбирали само него. От един надпис на Омуртаг научаваме, че българите почитали бог Тангра. Тангра е име от китайски произход, означава небе и идва от китайското Танг - небе. Среща се и при тюрките, монголци и други източни народи като Тенгри, но при тях Тенгри са придобили формата на езически богове и са много. Древните българи от друга страна имали само един бог - небето, което е олицетворение на Вселената. Омуртаг, за да покаже величието на своя бог, показвал на византийските пленници християни небесните тела, Слънцето, Луната и звездите и ги карал да се дивят на красотата им. Небесните тела били схващани като част от небето, Вселената, а може би древните българи имали по-задълбочени астрономически познания и знаели, че Вселената се състои от небесните тела и празно пространство - всичко това било небето Тангра.
Старите българи са позанавали и митраисткия Зерван - времето. Зерван и древно партско, иранско божество на времето. Името му означава време. В митраизма е представен като върховен бог. На Нова Година в България сурвакарчетата налагат с дрянянови пръчки хората по гърба и наричат: - Сурва, сурва година, до година, до амина... Сурва е дошло от Зерван, а Новата Година е празник на новата година, на новия цикъл на времето. Само че за разлика от митраистите българите не почитали като върховен бог времето, а Тангра-Вселената и дори не смятали времето Сурва за бог, макар да го чествали и почитали.
Древните българи имали особена дума за идол - кумир. Всъщност кумир идва от древната индоевропейска дума идвам - в немски - комен, англ. - ком. В българския език е остонала като предлога към, който озаначаво посока, насоченост -  отивам към. Кумир означава идващ, дошъл или пришелец. Така древните българи са наричали НЛО астронавтите - пришълци(от космоса, от бъдещето). Те били почитани като богове или придставяне като богове. Имали тела и били антропоморфни. Така че кумир наричали езическите богове, по-късно идентифицирани с идолите. Българите обаче не ги приравнявали към истинския бог - Небето-Вселена.
Това означава, че древните българи имали добри космически познания, знаели, че НЛО астронавтите са пришълци и не са никави богове, а може би са знаели и още много неща.

Кумовата слама - така старите българи наричали Млечния път. Според легендата един човек откраднал слама от сламника на своя кум, но като я носел, разпилял слама по пътя. на сутринта кумът видял разпиляната слама, разбрал за кражбата и проклел сламата да се вдигне на небето, да се запали и вечно да гори, за да напомня за тази кражба. По всяка вероятност първоначалната легенда се е отнасяла не за кум, а за кумир, но след християнизацията, езическото кумир и приправено на кум. Така става ясно, че значението на този мит е следното. Някои откраднал космическите технологии от кумира, пришелеца, но станал теч на информация и технологиите се разпространили по целия свят. За това всички сдобили се с тях и се качили на небето - овладели космоса - станали НЛО астронавти. Тяхното проклятие било вечно да се борят и воюват по между си. За това сламата вечно гори. Тази легенда повтаря легендата за Граала и тази за Гаруда. Както видахме, те описват кражбата на космическите технологии, разработени от комунистите, от САЩ или от нацистите и изтичането на информация, с което стават достояние на всички, на цялата Земя. НЛО астронавтите вероятно обитават Галактиката, Млечния път, за това той е наречен Кумовата слама от древните българи. Може би кумова слама, значи всъщност кумирова слама, тоест Галактиката е обиталище на кумирите - пришълците от бъдещето.

Медното гумно. Медното гумно присъства в народните предания на българите. За пръв път обаче го срещаме в историческите извори от средните векове. "Послание на тримата патриарси до император Теофил"  В него се предава по-ранно предсказание за византийския император Лъв V, според което той щял да забие ромфеята(двуостра сабя с дълга около метър дръжка, подовна на японската нагина) си в медното гумно на българите. Смята се, че "предсказанието" се отнасяло за някакъв поход на Лъв към България през 814 г. Медното гумно тук се явява символ на българската държалност или религия, център на Българите.

Във народните предания медното гумно имало златен стожер. Гумното е мястото за вършитба, а стожерът служел за завръзване на впрегатните животни теглещи диканите, с които се вършее и те обикаляли в кръг около него. В народното предание на гумното вършее детенце качено на кон. Златният стожер символизира слънцето, което прилича по цвят и блясък на златото. Медното гумното символизира света - вселената, а вършеещият, който обикаля в кръг около стожера-слънце е Земята. Това показва че древните българи са познавали хелиоцентричната система. Наистина хелиоцентричната система не била непозната на астрономите и преди Коперник. Знае се ,че древногръцкият астроном Аристарх Самоски я е предложил още през Античността. Възможно е подобна теза да са изказвали и други астрономи от древността, но Аристарх е първият, за когото това е известно със сигурност. Древните български астрономи може да са били открили, че земята и планетите обикалят около Слънцето, а не обратното. Това не бива да ни учудва.

Янкул е народното име на Юпитер според писателя и изследовател Йордан Вълчев. Старите българи използвали 12 годишния цикъл на Юпитер да вмъкват три дни за изравняване на календара. Това е еквивалентно на високосните години на Юлианския календар. Това заключение прави Йордан Вълчев на  база народни предания и на изображения в църквите. Например изобразяването на Янкул като старец с издадени очи и нос - символ на трите допълнителни дни на 12 годишния му цикъл. Според Йордан Вълчев, основавайки се на изображения върху сгради, свързани с годините им на построяване и на народни предания древните българи са имали дванадесетгодишен цикличен календар с животни като китайския. Разбира се българите са били на Изток и са имали връзки с Китай. Може да са имали животински дванадесетгодишен календар, но не са го използавале за летоброене, а само за астрология( и астрономия), защото цикълът не е подходащ за отчитане на дълги периоди от време. Както ведяхме в "Именника на българските ханове(князе)" и в приписката на Тудор Докс не е използавно животинско летоброене, а е давана само характеристика на годинните на упрадвление, а самото летеброене се основава на броя години на властване на владетелите. Такова е летоброенето в Древен Египет, при древните евреи в Стария Завет. Такова са използавли и древните българи. Може да са имали и друга сестема за летоброене, но тя да не е достигнала до нас.

Произходът на това народностно име на планетата Юпитер-Янкул може да има два варианта.
Янкул е възможно да е вариация на името Ин Лун - Крилатия дракон, цар на драконите, повелител на гръмотевицата и дъжда. В българското народно християнство и идентифициран със свети Илия. Като гръмовержец е идентифициран със Зевс, римския Юпитер, за това на него е кръстена и планетата. 
Янкул може да е идентичен с Юпитер-Зевс - Тодор Живков. Партизанското име на Живков е Янко. Оттам може да идва названието Янкул.
Българите извеждали своя произход от някой си Зиези според Анонимния римски хронограф. Зиези може да е Зевс - Живков. Той е наричан от българите Тато, като баща на народа, за това и древните българи са го взели за свой прародител под влияние на българските НЛО астронавти. Според един литовски източник прародителят на българите, не е споменато името му, бил отгледан от кошута в гората. Кошутата е женскта на елена, а елен може да свързан с Ленин в българския език - Ленин - Лена - Елена - елен. Това значи, че Живков-Зиези е рожба на Ленин, ленинизма и сам е ленинист.

Проучвайки старите народни предания и църковни стенописи Йордан Вълчев стигнал до извода, че древните българи са познавали девет планети в Слънчевата система. Древните шумери са познавали десет планети, което дълго озадачаваше учените коя е десетата планета, но неотдавна дяха открити отвъд Плутон още планети. Поради малките им размери и за да не се усложнява планетарното устройство на Слънчевата система те и Плутон бяха обявени на за планети, а за друг тип космически тела.  Планетите отвъд Сатурн, обаче не се виждат с просто око. Открити са с телескопи. Как шумерите и древни българи са ги познавали. Може да са ги научили от НЛО астронавтите, но може да са имали и собствени телескопи. В древното Двуречие в асирийския град Нимруд е открита голяма изпълнала оптична леща, направена от планински кристал - кварц и датирана на възраст от около 3000 години, за която някои изследователи предполагат, че е била част от телескоп.

Лещата от Нимруд на 3000 години.
Също така в древността са познавали вдлъбнатите огледала и с тяхна помощ биха могли да направят телескопи. Възможно е древните българи и шумери да са броели за небесни тела не невидимите с просто око планети като Уран, Нептун и Плутон, а космическите станции на НЛО астронавтите разположени около Земята. Те биха се виждали с просто око, както се виждат спътниците, като движещи се звезди. По-късно тези станции са били оттеглени, но са останали в паметта на древните като планети. Оттеглянето им може да се е дължало на конфликтите между НЛО астронавтите за власт над Земята и намеса в земните работи или просто не са искали да останат свидетелства в астрономията от по-късни времена за НЛО - загадъчни небесни тела, които да озадачават впоследствие земляните и да провокират мисленето им като космически кораби-станции с извънземен произход, да не издадат присъствието и съществуването на НЛО астронавтите пред земното човечество - нещо което те се опитват да прикрият.
В тази връзка съществува древен индийски мит, че асурите демони построили три небесни града над Земята, в които имало и влизали и излизали от тях летящи колесници, но бог  Шива ги разрушил, като ги прострелял с една стрела. Небесните градове са космически градове, космически станции или големи базови космически кораби, а летящите колесници са малки космически кораби, които стоели на борда им, влизали и излизали от тях. Тези станции били поразени със стрела - ракета или някакво друго оръжие. Така че сведения за космически станции изкуствени спътници на Земята в древността има. Те, както разказват индийците, били унищожени при война между НЛО астронавтите, смятани за богове и демони от древните хора на Земята.
Любопитно е, че шумерите наричали десетата планета Нибиру - кръстопът. Може би това название идва от кръстосвач, голям боен космически кораб на НЛО астронавтите установен на орбита около Земята. Така че това може да не е била планета, а изкуствен спътник. Той обаче бил зачислен като небесно тяло от древните шумери и за това бил приравнен на планентите.

Вече видяхме, че старите българи са познавали пришълците - кумири, а също и змейовете, ламите, халите. Да видим имат ли и други космически познайници.

Светци - понятието светец, свещен и други производни идва от превода на названието на древните индо-ирански божества деви, чието име означава светли. Българите явно са познавали значението на тяхното име и са го използвали. След покръстването понятията свещен и светец, производни на девите, се използавт за християнските светци. В древнобългарския пантеон имало само един истинки бог - небето Тангра, но девите-светци били явно почитани като по-нисши свещени същности, макар и не богове. Тази структура се запазила и при християнизацията на българите. От българите това понятие светци е преминали и при славянските народи.
Самодивите. Името им самодива означава сама дива или дева - богиня. Те са вид горски нимфи. Красиви са, но са опасни. Омагьосват хората. Понякога обаче им правят добро и им помагат. Обичат да играят нощем хоро в гората. Според много предания играят голи. Тази им функция на танцьорки и стриптизьорки ги доближава до апсарите от индийската митология. Назването им самодиви - сами диви-богини показва, че не са омъжени. Може би те са куртизанките на луциферовите нацистки НЛО астронавти. Силата на самодивите е в тяхното самодивско облекло. Без него те са обикновени жени. Можеш да плениш самодива, като й откраднеш дрехата и дори да се ожениш за нея. Очевидно облеклото им - космонавтския им костюм е с прикрепено по него техническо оборудване което им дава възможностите на НЛО астронавтите, а и имат комуникационни уреди за връзка със своите НЛО космичеки кораби или с базата си. Самодивите могат да летят между другото. 
Змейовете също имали някакви технически устройства под формата на пръстен, а може би всъщност гривна - устройство носено на ръката като ръчен часовник, но преиначена в народното предание на пръстен, защото в българската традиция мъжене не посели гривни, а само пръстени. Когато змейовете идвали сред хората прикрити като обикновени момци юнаци, скривали пръстените си, но не губели силата си без тях. Една мома например видяла тайно как змейовете скриват пръстените си и откраднала змейски пръстен, но змеят я намерил и отвлякъл заедно с пръстена.
Древните асирийци носели украшения на ръката напомнящи ръчен часовник, които могат да се видят по асирийските релефни изображения. Често божествата са изобразяване с подобни украшения. Дали това не е просто подражание на НЛО астронавтите, смятани за богове, които носели някакви технически устройства на ръцете си подобно на ръчен часовник. 



Асирийски изображения на "ръчни часовници".
Самодивите според преданията живеят в село Змейково или според друг вариант в село Кушкундалево. Змейково е олицетворение на НЛО астронавтите, НЛО са представяни като змейове в народните представи. Името Кушкундалево означава земя на прогонените далеч - Куш - къш - махай се от тук - народна дума за прогонване, кун - земя на китайски - древните българи са имали близки контакти с китайците и са заизмсвали някои думи от тях, а далево означава далечно. Това название показва, че самодивите са били прогонени на далеч от Земята със своите НЛО астронавти и живеели в някакъв далечен свят.
Самовили или вили. Те приличат на самодивите. Живеят в горите. Като цяло не са добронамерени към хората. Омагьосват ги и им правят зло. Обичат дивата природа и я пазят от хората. Вероятно името им е заимствано от германските валкирии. Така те всъщност дублират самодивите-апсари, само че едните са взети от германски източник, а другите от индо-арийски.
Русалки - те са речни нимфи. Славянската дума русло означава речно корито. Обитават, реки, езеро и други водни басейни. Служат на водния дух Водник, но го мразят и за това понякога помагат на хората, за да пречат на плановете му. Русалките омагьосват и разболяват хората. С тях трябва да са били свързани и духовете русиян. Името издава също речен произход. В народната традиция същетвуват таканаречените русалии, групи от хора заклинатели, които прогонват ритуално злите сили и лекуват болните. Това показва, че злите сили били свързвани със русалките и русияните. Връката с реката говори за това, че става дума за НЛО астронавтите на Ленин - речния, от река Лена. Българите не са намирали ленинистите за много добри, за това и са ги представяли като носители или причинители на лошо.

Гори Тилилейски - срещат се във фолкрора като далечни и пусти гори, затънтено място. Названието Тилилейски идва от Туле - крайния север. Древнет гърци са заели името Туле от северните си съседи, траки, кимери, скити или сармати. Близки до българите народи, за това името произлиза от дълбок, дълбочина - дълбокия север. Тилилейските гори са тайгата, огромните северни гори, сибирските гори. Българите са ги познавали, тъй като когато са живели в района на Средна и Централна Азия са били съседи на тайгата, а може да са пребевавали по някое време и в самия Сибир. За това Тилилейските гори са познати на българите като пусти, дълбоки и затънтени. Името на стария български владелски род Дуло може да е производно на старото българско название на Сибир, тоест сибирци. Дуло - дълбоко нещо, дълбока дупка, дълбочина, дълбок.

Както виждаме древните българи са имали забележителни познания за космоса и НЛО асронавтите, но са били изгубени в хода на времето и превратностите на историята.

 
loading...

ВАМПИРИ - СТРАНДЖА, ФБ - 15.07.2016.

Етнолог изучава вампиризма в Странджа

Опровергава холивудски митове и легенди
Татяна БАЙКУШЕВА
Има ли вампири в Странджа и какво са таласъмите? Защо вярата в тях е толкова силна и днес? Как се обезвреждат тъмните сили? На всички тези въпроси отговор вече от няколко години търси Горан Стефанов, изследовател от Историческия музей в Малко Търново. А ако за повечето хора тази тема е по-скоро приемана като филмов или приказен сюжет, за младия мъж тя е поставена на научна основа и всички въпроси, свързани с нея, се подлагат на строг анализ.
Горан Стефанов
Горан Стефанов

Митологичното явление, наречено вампиризъм, и неговият произход във времето и проявленията му днес са подробната му научна разработка.
Съвместно със своята колежка Стефана Минчева от ПУ "Паисий Хилендарски", той разработва цял научен труд на тема „Представите за вампиризма в Югоизточна Тракия – странджанската перспектива”. И систематизира наличната информация в базата данни, с които официалната наука разполага. За да я съпостави с тази, с която се сблъсква на терен – при разговори и срещи с хората от странджанските села.
Резултатите от своите изследвания Горан Стефанов представи пред свои колеги археолози и историци по време на кръгла маса, организирана от „Сдружение Черноморска Странджа“, която се проведе в Ахтопол наскоро.

Вампир, рисунка на художника Виктор Паунов
Вампир, рисунка на художника Виктор Паунов
„Много искахме да направим снимка на истински вампир и да ви го покажем, но за съжаление не открихме такъв“, започна лекцията си шеговито Горан Стефанов. Веднага след това обаче изнесе изключително интересни факти, с които предизвика сериозна дискусия.
Вярата във вампирите е свързана с погребалната обредност и нарушаване на част от правилата в нея, обяснява изследователят. Според него, идеята за вампиризма в цяла Югоизточна Тракия е свързана с архаичните представи на хората за живота, за смъртта и за душата. Според тези вярвания, вампирите са умрели не по реда си хора. Съзнателно или случайно, те са нарушена част от правилата на погребалната обредност или социалните правила.
Думата вампир означава буквално горящ памук, обяснява авторът на изследването за демоничните сили. Това е свързано с обреда по опалване на трупа след неговата физическа смърт. Самата дума съдържа информация за начина, по който се е вярвало, че се противодейства на това зло създание. Названията на кръвопиещите демони в Югоизточна Тракия и Странджа са различни – вампирин, таласъм, устрел. А в иманярските предания се среща наименованието гробник.
Изработка на "кол против гробници" в село Радовец
Изработка на "кол против гробници" в село Радовец
Според народните предания, вампирите са лишени от покой с мъртвите, но не са живи сред живите. Те винаги копнеят по своя изгубен живот. И това обяснява и специфичното им поведение, тяхната постоянна жажда за кръв. А кръвта в древността е смятана за вместилище на живота, субстанция, която се идентифицира с жизнената енергия и с душата. Вампирът според представите на хората, изглежда като кърлеж, пълен с кръв, която пие от своите жертви. Описва се също като кожа без кости, като кожен мях, пълен с кръв. Това вярване е в основата и на метода, който се използва за унищожаване на вампирясалия вече мъртвец – пробождането.
Вярва се, че във вампир се превръща всеки мъртвец, прескочен от котка, затова около мъртвеца, преди погребението му, стоят хора, които го пазят от животните.
Вампир-гробник, иманярски фолклор, рисунка на Виктор Паунов
Вампир-гробник, иманярски фолклор, рисунка на Виктор Паунов
В Странджа преди да се извърши погребение, се практикува следният ритуал: изприда се нишка от коноп или памук, с която трупът се огражда. После тя се запалва, като се следи огънят да се движи от дясно наляво. Всичко това се прави от възрастни жени, които изричат различни заклинателни формули, които да предпазят покойника от вампирясване. Тези култове кореспондират с древните тракийски погребални практики, установили са изследванията.
Ако има съмнение, че някой покойник е вампирясал и тормози близките си или други хора, се предприемат различни ритуали за обезвреждането му, сочат данните. Това най-често става чрез пропарване на гроба му с вряла вода. Твърди се, че след това на мястото остава само петно от кръв, казват хората в Странджа. Устрелите и гробниците се различават от останалите вампири. Устрелите се описват като зли демони, представляващи глава с крила, без врат. Според информатори от селата Стоилово, Граматиково и Варвара, те имат светещи очи. По думите им, тази глава лети и пие кръв от добитъка и от хората. И много често пострадалите умират от посегателството на устрела. Той пребивава така – спи в гроба си няколко месеца, а после се премества в хралупа на стари дървета, които се намират близо до гробищата. В устрели се превръщат всички умрели некръстени деца. Нощем хората ги чували – те писукали като пилета. Устрели ставали също и самоубийците, убийците и други грешни покойници. Устрелите излизат от своите обиталища нощно време, тропат по вратите, чупят посудата в дома и пакостят. Денем те понякога застават между рогата на едрия рогат добитък. Страхуват се от съботниците – хора, родени в събота. Именно те могат да ги преследват и да се справят с тях. Според иманярските предания, в гробници се превръщали нарочно убити от войводата в хайдушките дружини хора. Те се заравят в непосредствена близост до имане, заровено от хайдутите и тяхната цел е да го пазят. Изглеждат като сенки на много слаби хора, които могат да преминават през заключени врати. Напускат своя гроб само ако бъде нарушена целостта на повереното им съкровище. Този вид демонични създания могат бъдат убити само чрез разкопаване на гроба, където са закопани, и пробождане на тленните им останки с кол, изработен от растението глог. В противен случай те се превръщат в сенки, които преследват иманярите и им изпиват кръвта.
Има истории, които разказват, че понякога самите воеводи се превръщат във вампири. Горан Стефанов припомня, че самият граф Дракула, най-известният вампир в света, е наричан от своите подчинени Войводата. Предания разказват и че странджанският войвода Вълчан се е превърнал във вампир, след като на 8-мата година след смъртта му, по стар тогавашен обичай, костите му са извадени от гроба, за да бъдат измити с вино. Оказало се, че трупът на Вълчан не е разложен. Подобна е и легендата за Кара Петко войвода, който бил толкова грешен, че след смъртта си вампирясал.
Знае се, че преди да положат хайдушка клетва, дружбата на бунтовните мъже, господари на планината, хайдутите, се скрепявала с човешка кръв и плът. В доказателство на тезата си изследователят цитира фолклорна песен: „Ние се клетва заклехме, де кого срещнем и стигнем, с кръвта му ще се комкаме, от месо му нафор ще вземем“. Клетвата на хайдутите и кървавия обред наподобяват изопачен църковен ритуал. И са имали за цел да извадят хайдутите от социума и да ги превърнат в част от хаоса. Към този хаос принадлежат и демоничните същества. Така на мито-фолклорно ниво този хайдутин се възприема като част от извън социалния хаос.
Тези обреди са жестоко заклеймявани и отричани от църквата – и преди, и сега.
Има данни, че през Средновековието се е вярвало, че голяма част от епидемиите, връхлитали хората, са дело на вампири. И тази вяра се е била превърнала в истинска истерия. Това е причина днес археолозите масово да намират средновековни некрополи, в които над мъртвите тела са били подлагани на различни практики за предотвратяване на превъплътяването на трупа. Но в представата на хората има съществена разлика между вампир и покойник, който е подложен на обред срещу вампирясване. Във връзка с това Горан Стефанов е изследвал и така наречения „Божидаровски вампир”, които беше открит в Созопол и изложен в Националния исторически музей. Последният добре илюстрира средновековна практика против превъплъщаване, която очевидно е била популярна и в древния Созопол.
Холивудизирането на вампиризма е причина дори и малкото запазени автентични данни днес да бъдат изопачени и изкривени, категоричен е Горан Стефанов. Младият учен опровергава изкуствено създадените от филмовата индустрия персонажи и предупреждава, че фаворизирането им може да бъде опасно.