сряда, 31 декември 2014 г.

КАК ДА ДЕКОДИРАМЕ ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ? - ФБ - 31.12.2014.

КАК ДА ДЕКОДИРАМЕ ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ?
За да нямат българите древна история се премълчават извори и се налагат политически догми. Касиодор прокарва през VІ век първата политическа поръчка, че хуни са само българите?
Според Йоан Антиохийски, византийския император Зенон е поканил към 484 г. "така наречените българи" в Тракия. Българите дошли към 488 г . Според Куликовски, точно те са причина готите на Теодорих да напуснат Тракия през 488 г. и да създадат своя държава в Италия.
 Готският историк Йордан пише своята история към 551 г., заемайки много от готската хроника от началото на VІ в. на Касиодор.
Защо Касиодор настоява, че хуни са само българите?

 При Мавро Орбини (1600) e съхранен един пасаж от изгубената днес готска хроника на Касиодор, според който българите са воювали още през 390 г. срещу Теодосий Велики при гр. Сирмиум. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І  (ум. през януари 395 г. - бел.К.М.); след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).
Касиодор пише в епохата на Теодорих, когато последният в началото на VІ в. се опитва да обедини в Италия остроготи и визиготи под един скиптър. Целта на „Готската хроника” на Касиодор е да забравят западните визиготи, че източните остроготи са били до 455 г. хунски народ. Ето защо навсякъде, където други автори пишат за хуни, Касиодор директно пише за българи. Очевидно това е ставало по молба на самия Теодорих, за да се знае, че именно българите са създатели на Хунския съюз, а остроготите са били техни „роби”, както е писал Касиодор и както четем при заемащия сведения от него Йордан.
Защо предполагаме, че това е била политическа поръчка на Теодорих?
Защото още през 507 г., когато епископ Енодий пише панагерик за Теодорих от Амалите, панегериста акцентира, че тези същите българи от 504/507 години, са онзи стария народ, на който „принадлежеше всичко, което той искаше”, пише патетично Енодий.
Касиодор в своята Готска хроника (ок. 519/530 г.) под 504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум”. И още на друго място: „Пълководецът Толвин в младостта си участва в сирмийският поход, изпита триумфът над хуните, в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по цялата земя.”
Целта на Енодий и Касиодор става видна при Йордан, който заема от Касиодор и пише, че остроготите са били „роби” и визиготите не трябва да им се сърдят, че през 451 г. са воювали срещу тях под знамената на Атила и дори е убит визиготския крал от рода на Балтите при Каталунските полета.
ЕТО ТОВА Е ШИФЪРЪТ НА АТИЛА.  
В началото на VІ в. Теодорих води политика, с която да приобщи в своята държава в Италия визиготите и Енодий, и Касиодор работят за да докажат, че остроготите не са хуни, а такива са само българите. Фактически обаче, визиготите много добре са знаели, че след 379 г. остроготите са част от Хунския съюз...
 Когато в началото на VІ в. Касиодор решава да изчисти образа на остроготите като хунски народ, той смело, ако се вярва на цитата при Мавро Орбини, въвежда на мястото на неопределеното съюзническо име „хуни”, името на народа, известен като „българи” и пише, че българите  воюват през 390 г. с Теодосий Велики при Сирмиум (а от другите източници знаем, че това са просто хуните).
В тази „готска линия” за изчистване на хунското минало на остроготи се включва през 551 г. плахо и Йордан, сам признаващ, че е недостатъчно грамотен. Той явно не може да се справи с учената витиеватост при Касиодор, ето защо споменава за „българи” едва при пост-атиловите хуни. Но в този откъс, съвсем в духа на Касиодор, вметва, че българите били онези, с които „бяхме наказани заради нашите грехове”. Тоест, Йордан приписва на българите старият АТИЛОВ ШИФЪР  за „бичът Божий”. От една страна, говори за тях по времето на пост-атиловите хуни, от друга страна пише за понесени в миналото наказания от страна на българите, и от трета пък въобще не пише в своята „Готската история” (за разлика от съчинението му за римската), че българи са воювали с готи (?).
„Готската линия” през VІІІ в. е продължена от Павел Дякон, апологет на Касиодор, в неговата „Лангобардска история”, който твърди, че няколко поколения преди времето на Одоакър, старите лангобарди са атакувани от българи и е пленена дъщерята на краля. Павел Дякон отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.

Учените отнасят това събитие неправилно към 450 г. Това е неправилно, защото Одоакър побеждава близо до Павия през 476 г. (или 477)  Орест, т.е. няма как да се визира 450 г. за първия лангобардски крал Агелмунд, тъй като самият Павел Дякон разяснява, че вторият вожд на лангобардите се казвал Ламисио. „Трети на власт дошъл Лет. След като управлявал около 40 години, оставил за наследник своя син Алдихок, който бил четвърти наследник на трона. Когато този умрял, пети крал станал Годехок” (кн.І,18). Едва Годехок е съвременник на Одоакър (кн.І,19), според Павел Дякон.
Какво излиза? Павел Дякон нарича с етнонима „българи” всъщност хуните...И това не е случайно, той просто следва стила на Касиодор, от когото се е учил, както сам пише...
Парадоксалното е, че Йордан пише, че готите заели много думи в езика си от хунския, при това прави сравнение със заемането на гръцки думи в латинския, а се оказва, че днес учените не могат да открият дори няколко хунски думи, които да са със сигурност на някакъв отделен народ хуни?
През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор споменава 13 т.н. от учените „хунски народа”, но нито един от тях не се казва „хуни”?
Йордан и Агатий през VІ  в. изброяват много хунски народи, но нито един от тях не се казва „хуни”. Прокопий през същият VІ в. пише, че хуни е име за онези, които в миналото са се казвали кимерийци.
Ето защо, старата българска история не е сложна, ако приемем факта за синтез между кимерийци-хуни-българи...Най-слабото звено, което винаги е пречело на учените да си изяснят древната българска история, несъмнено е приетата априори догма, че други, а не кимерийците, са в основата на създаването на Хунския съюз.
За да нямат българите история се премълчават извори и се налагат политически догми.

събота, 27 декември 2014 г.

БОГИНЯТА БАСТЕТ - ФБ-27.12.2014.

Легенда за богинята погребана в Странджа
Векове наред Странджа планина е била дом на различни религиозни култове и мистерии. Според някои легенди и твърдения на езотерици именно в Странджа се намира гробът на египетската богиня-котка Бастет.Твърди се, че ясновидката Ванга споделяла, че в областта Градище, близо до Малко Търново се крие каменен ковчег от черен гранит, донесен преди хиляди години и скрит дълбоко под земята. Според пророчицата дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото, а то е много важно, пише chudesa.net.
„Саркофагът е донесен от Египет, по море. После хората, които са присъствали на цялата тази церемония, са били убити, за да може тайната за Бастет да остане скрита” – споделя журналистката Ганета Сагова.
Според египетската митология Бастет била дъщеря на бога на Слънцето Амон Ра. През 1981 г. дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова, инициирала експедиция и в местността Градище в Странджа планина започнали разкопки. „Ставаше дума за ценна информация, която е скрита в земите на Странджа” – споделят хора от експедицията.
Но какво всъщност представлява Бастет – богиня-котка или…
„Бастет е много интересно същество. Древните са я наричали богиня, но всъщност може да се каже, че това е високо развито същество от т. нар. „долна лунна династия”. Те са се помещавали на Луната като определени енергийни същности. Имало е две династии – горна лунна и долна лунна. Ние, в езотеричните среди го знаем и твърдим, че Бастет е тази, която всъщност довежда част от душите, които са от друга система във Вселената на Земята” – твърди езотерик.
Според много езотерици нашата страна е един от трите енергийни центъра на планетата заедно с Тибет и Чили и Перу в Южна Америка. За скептиците това е просто проява на излижен шовинизъм, но много други съзират в това твърдение истина. Древни гробници, светилища, заредени със силна енергия, местности, легенди за древни и дори извънземни цивилизации крие малката България. Загадки, които тепърва предстои да бъдат разкрити. И една от тях е за богинята Бастет.
Ето как е описана цялата мистична история в journey.bg с коментар от шефката на историческия музей в Малко Търново Мария Михалева
Мистика и легенди около историята за тайнствен некропол и злополучните му откриватели. Ванга предупредила да не се пипа мястото, където подозирали, че е погребана жената-котка Бастет.
Макар че Странджа е смайваща и омайваща планина, тази история е странна и загадъчна дори и за такова място. В нея като че ли има твърде много мистика и твърде малко наука. Въпреки това тя се разказва в региона и дори се е окичила със загадъчна слава. Повече от 20 години тя вълнува въображението и мами авантюристите към затънтените гори, на метри от границата с Турция. Загадъчни случки и необясними явления са съпътствали през годините всеки, който се е докоснал до нея. Някои дори са споходени от нещастия, факт достатъчен, за да се говори, че става дума за странно проклятие.
Всичко започва в началото на 1981 г. с една особена карта. Тя била от животинска кожа, а на нея имало някакви драскулки. Твърди се, че старинният чертеж бил турски и по необясним начин се подмятал в ръцете на прочутия в района иманяр Мустафа. Именно той е в основата на редица събития, които едно след друго се нижат през тази знаменателна година. Казват, че иманярят предприел рискована стъпка и занесъл картата не на кого да е, а на Людмила Живкова – председател на Комитета за култура и Първа дама в държавата през онези години. Мустафа споделил с Людмила и твърде любопитна информация – парчето кожа описвало район в Странджа, където се намира тайнственият некропол на египетската богиня-котка Бастет.
На пръв поглед такава информация изглеждала, меко казано, невероятна. Иманярът посочил точното място и защо то е покрито с мистично обаяние. То било в местността „Седлото“, между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, досами границата. Това също е обяснение за неговата тайнственост, тъй като попада в строго охраняван от военните район. Именно мистиката направила впечатление на Людмила Живкова. Още тогава бродели легенди за интересите на дъщерята на Първия към окултното, посещенията й в Индия, връзките с Рьорих и увлеченията по тайни учения.
Така че информацията за гробница на египетска богиня в Странджа предизвикала изключителен интерес у тогавашната Първа дама на България. Твърди се, че тя дори прибрала картата в личния си сейф. Тук е мястото да кажем, че Бастет е сред най-почитаните божества в Древен Египет. Богинята е смятана за дъщеря на бога на слънцето Ра. Египтяните почитали изображенията й във вид на жена с глава на котка.
Повечето учени се отнесли твърде скептично към иманярската находка. Местните хора разказват, че дори били правени опити за каузата да бъде привлечен и проф. Александър Фол, но той отказал с мотива, че се занимава единствено с наука. Някои от приближените на Людмила Живкова взели присърце загадъчната информация. Още повече, че като оставим настрана мистиката, близо до споменатото място в местността Мишкова нива се намира една от най-интересните тракийски куполни гробници в Странджа. Там са работили сериозни научни археологически експедиции. Пак на Седлото има и древен рудник с две хоризонтални галерии. Това също е напълно обяснимо, като се има предвид, че районът е бил център на рудодобив по времето на траките.
Мястото, на което се твърди, че е погребана Бастет, през годините оставало извън интереса на археолозите. То всъщност представлявало скала, на която при взиране се виждали две извити линии. Според местни хора има и отвор, в който на определени дати се появява силуетът на египетската богиня-котка.
Заради интереса, който картата предизвикала, приближените на Людмила Живкова потърсили помощ от пророчицата Ванга и й занесли парчето кожа. Тогава от нейните уста чули странни думи:
Много, много отдавна дошли по вода хора от Египет. Те били високи и стройни, с черни коси, носели маски на лицата си и били облечени с нещо подобно на нашите кукери. Ванга казала, че картата сочи място, на което има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя Около нея имало несметни богатства – злато на буци, предмети и оръжие. До жената можел да бъде намерен древен папирус, който обяснявал човешката история две хиляди години назад и какво ще се случи на хората две хиляди години напред. Според пророчицата ценностите били закопани на шест места, а човеците, които донесли всичко това, били заплашени от голяма опасност, пролята била много кръв от загиналите роби. Ванга посочила, че мястото е свещено и има особена сила и енергия. До него е имало път, който минавал покрай храм и светилище, казала пророчицата, имайки вероятно предвид светилището в Мишкова нива. Тя казала и нещо много важно – предупредила хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят в мястото.
Това очевидно е било съвсем навременно, защото започнали да се случват неприятни неща. Иманярът Мустафа, който открил и занесъл картата на Людмила, бил заловен от милицията, разпитван и бит. Заради тези изпитания здравето му се влошило и не след дълго умрял. Така той е първият застигнат от жестоката съдба, която изпраща проклятието на Бастет, за което предупредила и Ванга.
Думите й засили интереса към мистериозната гробница, като с издирването й се заел един от доверените хора на Людмила – Кръстю Мутафчиев. За него в Малко Търново се говори, че е бил офицер от Държавна сигурност, който имал силно влияние върху дъщерята на Тодор Живков.
Пак през 1981 г. той организирал секретна експедиция, която трябвало да открие тайнствената египетска гробница. Сега това може да изглежда като подвизите на Индиана Джоунс, но в онези времена намеренията били съвсем сериозни. Проучвателите допускали, че на картата имало план на скалната гробница на египетската царица Бастет, полубогиня на „светлината в мрака“ и била построена по космически архитектурен план от съзвездието Цефей. Тази гробница съществувала в Космоса, а в Странджа било огледалното й изображение. Според плана тя се състояла от секретна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля.
Участниците в експедицията от 1981 г. били убедени, че мястото е заредено с особена енергия и в определен момент, най-често в нощта на 5 срещу 6 май, на скалата може да се види сияние и две фигури. Едната на мъж, облегнат на стол и готов всеки миг да стане, а втората била по- неясна и на жена, която сякаш говорела. Сходни неща твърдял и пенсиониран учител от Малко Търново, който пък бил виждал силуета на Бастет през деня.
За секретната експедиция уведомили ограничен кръг хора от ръководството на БКП в Малко Търново и офицер от близката застава. Участниците в мисията отишли в местността и започнали да копаят. Помагали им граничари от близката застава. Какво и дали изобщо са намерили нещо, не може да се каже. Те не са оставили дневник от проучванията в местния исторически музей, както е прието да се прави в подобни случаи.
В този смисъл не може да се твърди за каквото и да било научно покритие и резултати от търсенията през 1981 г., казва директорката на музея в Малко Търново Мария Михалева. Тя е убедена, че цялата работа е ненаучна измислица, която се е ползвала с покровителството на увлечената по мистични явления Людмила Живкова.
Мълвата си е мълва. Тя раздухва странностите около експедицията, които не свършват дотук. През 1981 г. по мистериозен начин умира Людмила Живкова. И до днес се водят спорове и бродят слухове за причините, довели до кончината на дъщерята на Живков. По селата в Странджа ще намерите хора, които отдават това на странното проклятие на Бастет и предупреждението на пророчицата Ванга.
Нещо повече – през 1981 г. се случват и лоши за България неща. Тогава страната е замесена като организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II, а тежките последствия от това продължават с години. В това привържениците на легенди пак виждат дългата ръка на египетската богиня.
След смъртта на Людмила експедицията светкавично е прекратена. Върхушката на БКП гледала с огромно недоверие на странностите на височайшата дъщеря. Освен това иманярството не било на почит, а експедицията твърде много напомняла на него. В добавка, още от самото начало тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов изразил неодобрението си от чудатите хрумвания на дъщерята на Първия.
С прекратяването на експедицията следва и жестока разправа с Кръстю Мутафчиев. Разкопките в местността Седлото са прекратени, а той отзован в София. На 4 март 1982 г. в София започва закрит съдебен процес срещу приближени на Людмила Живкова. Той приключва на 22 март същата година, обвиняемите получават различни тежки присъди, а Кръстю Мутафчиев е осъден на 20 години затвор. Изпратен е в Пазарджишкия затвор, където остава осем години. Когато излиза от килията, здравето му е разклатено, заболява от рак и умира. Той е последният човек, който е бил в състояние да обясни попаднали ли са на нещо ценно участниците в експедицията в местността Седлото.
В Малко Търново все още има хора, които вярват на тази история, макар че недоверчивите са повече. Шефката на историческия музей Мария Михалева е твърде скептична за възможността там да има каквото и да било и предпочита да обяснява за многобройните тракийски светилища в Странджа.
Според местни изследователи и иманяри, напълно е възможно нещо особено да се е таяло между двата странджански върха. Дали то е било некропол на Бастет, е друг въпрос. Но и да се е криело нещо ценно там, то е разграбено през вековете. Легенда разказва, че през 1949 г. в района са работили съветски геолози, които попаднали на интересни старини. Находките отпътували към Бургас, а след това с кораб за Съветския съюз.
Дали това е вярно, вече никой не може да потвърди или отрече. Така стои положението между впрочем и с цялата история около некропола на Бастет в Странджа. Всички участници в събитията са починали и отнесли тайната със себе си. А дали въобще има някаква тайна? Кой знае – в планина с магическо обаяние като Странджа, всичко е възможно./Блиц
8

сряда, 17 декември 2014 г.

ВЪРХЪТ РТАН - ФБ - БРАДВА-БГ . 17.12.2014.

Феномен! Връх с перфектни пропорции до България издава мистериозни звуци! /Снимки/

Версия за печатSend by emailPDF version
Само на 40 км от българо-сръбската граница се намира една планина, наречена Ртан, а в нея – загадъчен връх, привличащ вниманието на учени, футуролози, метафизици и най-обикновени хора с тайните си!
 
Ртан е планина, която е част от Южните Карпати, чийто най-висок пирамидален връх се издига на 1560 м.
Идеалната му форма кара мнозина да се съмняват в неговия естествен произход. През годините на мистериозната планина са правени различни изследвания, показващи, че има излъчване на електромагнитни вълни 28 kHz, нискочестотни звукови вълни и ултразвукови вълни.
През последните шест години сръбската планина е обект на системни проучвания от изследователски екипи, организирани от центъра за изследване и екология „Духът на Ртан“, а най-интересни се оказват резултатите от „Ртан експеримент 2013″, който се провежда от 2 до 11 август 2013 г. с участието на 20 учени от осем държави.
Главният експеримент продължава 60 часа, като отново се потвърждава електромагнитното излъчване с честота 28 kHz, а на самия връх са измерени звукови вълни с честота от 22 Hz, като звукът може да се чуе с просто ухо и прилича на дишане.
Към момента учените не са в състояние да кажат какъв е по-точно източникът на електромагнитни и звукови вълни, както и къде се намира той.
 
Общата мистика на мястото се подсилва и от почти постоянното присъствие на един облак около върха, приличащ на ореол в слънчеви дни.

ЗА АРХЕОЛОГ - КИТОВ - СЕГА-БГ - ФБ - 17.12.2014.

Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов

Почти няма тракийска могила, която да не е копана от търсачите на съкровища, покровителите им стават все по-силни. С иманярство са прехранват от обикновени невежи до учени
ТАНЯ ПЕТРОВА, ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА



15 000. Толкова са древните тракийски могили в България. Само около 1000 са разкопани от учените. Причината е ясна - пари държавата няма. Останалите 14 000 могили са в ръцете на иманярите. Стотици хиляди долари напускат всяка година България под формата на безценно и безвъзвратно загубено археологическо наследство. Вече 10 години търсачите на съкровища умело се изплъзват от законите. Сега към очевидната безнаказаност се прибави и съмнението, че иманярската мафия е оплела в пипалата си и най-високите етажи на властта.



Бомбата бе хвърлена от известния траколог Георги Китов



Около Китов, открил най-големия култов тракийски храм на Балканите - гробницата край Старосел, постоянно се шуми. Я покрай открития, я покрай скандали с официалните институции. Китов много-много не си поплюва - както в работата, така и в критиките, и логично е недолюбван от властта и част от колегите си. Сега към опонентите му се прибави друг, по-страшен враг - безименните покровители на иманярите.

"Няколко телефонни обаждания и намеци на живо ме накараха да си спомня, че през последните години при странни обстоятелства напуснаха земята няколко колеги и да си дам сметка колко силна е иманярската мафия у нас". Това написа миналата седмица Китов в писмо до главния прокурор Никола Филчев и министъра на културата Божидар Абрашев. Китов дори стигна по-далече - заподозря прегръдката на мафията в действията и бездействието на властта.

Преднамереното отношение към моята експедиция е очевидно, твърди в писмото си тракологът. "То не може да се обясни по друг начин освен като някаква поръчка, най-вероятно от иманярската мафия", добавя той.



Какво накара археолога да провиди ръката на мафията



в действията на официалните институции?

От 22 февруари т. г. на археолога е наложена едногодишна забрана да прави разкопки. А това не е никак малко. Защото открай време Китов диша във врата на иманярите, измъквайки им изпод носа ценности за хиляди долари.

Решението за забрана е на Съвета за теренни проучвания към БАН, в който участват и чиновници от Министерство на културата. Изброените причини са шест. Китов ги оспорва всичките.

Едно от обвиненията е, че археологът е разкопал 3 могили повече в местността "Ушите", отново край Старосел. Именно това е и основната причина Китов да се съмнява, че забраната е наложена заради иманярски интереси в региона.

"Ние действително разкопахме 3 могили повече, отколкото бяхме предварително заявили в програмата си", обяснява Китов. Според него обаче това е бил единственият начин да спаси могилите. Защото те вече са били белязани за плячка от иманярите.

"В една от могилите, заради които нашият екип е наказан, имаше един тунел, който стига на 80 см от гроба. Това е зидан гроб. В него има злато, сребро, бронз, произведения на изкуството за стотици хиляди долари.



Иманярите са стигнали на 80 см от гроба



и чакат ние да си тръгнем, за да влязат в гроба. Ние обаче разкопаваме гроба. И вадим нещата, които те са разчитали да извадят", обяснява археологът.

Останалите прегрешения на Китов също изглеждат най-малкото спорни. Според решението на съвета за теренни проучвания той е използвал неправомерно земекопна техника и е правил едновременно разкопки на няколко обекта, занемарявайки ръководството им. "Не мога да си го обясня. Забележките към мен са толкова неоснователни, че не знам какво да си мисля", обяснява Китов. "В разрешението за разкопки, което е от 2000 г., изрично пише, че мога да използвам земекопна техника. Всеки знае, че при разкопки се работи на сектори, а не поотделно", обяснява той.

Археологът представя пред медиите писмо, според което официално е уведомил съвета за възраженията си по забраната за разкопки за още през месец май. От там обаче твърдят, че такъв документ никога не е постъпвал. "Срещу констатациите на комисиите до този момент писмено засегнатият д-р Китов не е депозирал своите възражения, решението е взето от 13 души, сред които двама професори, 7 доценти и 1 доктор. ", отговори във факс до "Сега" шефката на археологическия институт с музей към БАН проф. Йорданка Юрукова.

Юрукова твърди диаметрално противоположни неща и за останалите случаи, описани от Китов в писмото му до прокуратурата. Според археолога те са поредното потвърждение на факта, че Съветът за теренни проучвания толерира хора, които откровено целят унищожение на културните паметници.

"През 1999 г. директорите на музеите в Пловдив и Хисар получават разрешение за разкопки в землището на с. Мътеница. Вместо там, те започват работа на 4 могили край Старосел", разказва археологът в писмото си до Филчев. Според Китов местните разправяли как до разкопките участвали органичен кръг хора, а куче "вълкодав" пазело обекта от любопитни погледи. Според Китов по същата схема е работено тази година край с. Дуванлии, въпреки че разрешението било само за с. Чернозем.

Юрукова оспорва и двата случая. "Разкопките край с. Мътеница са отчетени на годишната сесия на Секцията за тракийска археология, ръководена от Китов и отчетът е приет без възражения", твърди пък Юрукова. Според нея археологът е трябвало да сигнализира, ако е имало някакви нарушения, но той не го направил.

"Не мога да се съглася с обвиненията на д-р Китов, че имам предубедено отношение към неговата експедиция. Още по-абсурдни за мен са обвиненията, че изпълнявам поръчки на някаква иманярска тайнствена мафия, връзката ми с която е само във фантазиите на д-р Китов", твърди още шефката на АИМ.

Надежда за разплитането на гордиевия възел даде миналата седмица новият министър на културата Божидар Абрашев. Китов се закани да съди съвета за теренни проучвания, ако забраната не бъде вдигната. След срещата с Абрашев обаче той изрази надежди, че няма да се стигне дотам. "Министър Абрашев прояви много голямо разбиране. Със зам.министъра обещаха да съдействат и да направят всичко възможно, доколкото е по силата на тяхната власт, да се премахне тази забрана", обяснява той.

Докато държавата и учените взаимно си извиват ръцете, изнемогват финансово и си завиждат един на друг, разкопките продължават. Иманярите имат и пари, и техника, и вратички за измъкване от закона. "Мащабите на иманярството са огромни

и след 30 години ние ще бъдем жестоко съдени, защото сме позволили това разграбване на държавата", обяснява Китов. Примерът, който дава, е достатъчно фрапиращ, за да шокира и най-апатичните. "Досега в България учените са открили 50 колесници, общо. Иманярите успяха да изровят повече в рамките на 2 години", разказва той.



Търсачите на съкровища често се подиграват с археолозите



"Оставят ни железата на колесниците, а прибират всичко ценно - фигурите от бронз, сребро и злато, всички предмети на изкуството", обяснява Китов.

Съществуват два вида иманяри - конвенционални и модерни, разказва той. Едните копаят с допотопна техника и често на сляпо, започват, отказват се и се прехвърлят на друго място. При вида на техниката, с която разполагат модерните иманяри обаче, лицата на археолозите неизбежно биха позеленели. "Имат машини, с които учените изобщо не разполагат. Именно тези иманяри са най-опасните, те са и хората с покровителите", обяснява Китов. Модерните иманяри установявали безупречно местата на гробовете и са насочвали с тунели право към тях. "И те са се научили от нас - копаят едни хубави шахти, правилни, в които се виждат пластовете, те четат пластовете, ориентират се по тях, след това от дъното на шахтата тръгва един тунел и понякога стигат до това, което ги интересува", разказва археологът.

Такъв е бил случаят с гробницата край с. Александрово. Храмът с уникални стенописи - вторият до момента в България след Казанлъшката гробница, бе открит миналата година от Китов с вече прокопана от иманярите шахта към помещенията.

Полицията често лови иманяри, но е принудена да ги пуска заради калпавите закони, обяснява Китов.

Според наказателния кодекс търсачите на съкровища са длъжни да съобщят до 2 седмици за намереното от тях, иначе подлежат на санкция - глоба или лишаване от свобода. Да докажеш подобно провинение, обаче е почти невъзможно, твърди тракологът. Иманярите най-често се оправдават, че имат старинните предмети в наследство. А хванатите в крачка пък масово твърдели, че



току-що се канели да предадат богатствата в музей



"Навсякъде е залято с незаконно продавани древни монети и други предмети на изкуството, включително и в центъра на София, пред храм паметника "Александър Невски". Тези хора са просто над закона", обяснява Китов.

Освен стотиците хиляди долари, въртени незаконно от иманярите, и безценните експонати, България губи и възможността да пише историята си. "За търговските отношения в дадено древно селище например се съди по монетите. Изравяме монети, сравняваме кои се срещат най-често и решаваме - този град е имал най-активни търговски връзки с Атина", обяснява Китов. "След иманярите обаче монети няма, а в историята попада още един търговски изолиран град", обяснява Китов.

Никой не знае каква част от историческото наследство до момента е напуснала България. Истината обаче е една - неограбените могили все повече намаляват. Докато държавата бездейства, из частните колекции по света се появяват все повече и повече български находки. Които ще си останат за винаги непознати за българина, историята, а и за света.



Китов: Заплашиха ме, че ще бъда ликвидиран

Нямам друго обяснение за предубеденото отношение на институциите към мен, освен поръчка на мафията, твърди археологът



- Г-н Китов, кой и как ви е заплашвал?

- Знам името само на единия човек, но не мога да го кажа, защото тогава с мен е свършено. Тези хора ми казаха да си седна на задника, да не се мяркам в оня район и да знам, че всички, които са им се изпречвали на пътя, са били отстранявани. Точната дума всъщност беше "ликвидирани".

- Колко пъти ви заплашваха?

- Обаждаха ми се по телефона 4-5 пъти и веднъж лично.

- Във връзка с гробницата в Старосел ли беше заплахата?

- Във връзка със Старосел и една афера със златни предмети от миналата година. Не искам да коментирам.

- Изразихте съмнение, че смъртта на ваши колеги археолози не не е била естествена и може да е свързана мафията. Ще конкретизирате ли за кои случаи става дума?

- Нека да не ровим в паметта на колегите. Ще кажа, само че

няколко археолози, млади, здрави и прави внезапно се споминаха. И сега, след като получавам аз такива заплахи, се питам дали и те не са получавали заплахи, дали не са били жертва на иманярската мафия? Бяха съвестни археолози, които не се поддаваха... Твърде често се получава така да се предлага на някой археолог да прави разкопки за частни цели. Сещам се за един случай от 1993 г., когато един възрастен мъж с бастун дойде и ми каза - имате от мен 1 млн. долара, обаче това, което намерите, е за мен. И естествено аз го изгоних и му отказах. Не искам да твърдя, че колеги се поддават на такива неща, но при това безпаричие...

- Какво означава, че са се споминали еднотипно, какво точно им се е случило?

- Ами инсулти, инфаркти.

- Заявихте, че считате отношението на институциите към вас за преднамерено и че това може е да свързано с поръчка от страна на иманярската мафия. Кое ви кара да мислите така?

- Мафията по принцип включва в себе си срастване на престъпността с властта. Така че при всички случаи мафията има хора във властта.

- Вие познавате ли ги тези хора?

- Не.

- Все някой във вашите среди трябва да ги познава.

- Сигурно ги знае някой, някой контактува с тях и ги знае. Аз познавам този човек, който естествено е подставено лице. Той беше пратен при мен, за да ми обясни, че ако аз не направя еди кво си, те ще вземат мерки.

- Как се получава така, че около вас постоянно избухват скандали?

- Защото работя много. Това явно не се харесва.

- На кого не се харесва? Забраната за разкопки идва от ваши колеги.

- Ами на иманярите не им се харесва. Това е положението. В една от могилите, заради които нашият екип е наказан, имаше един тунел, който стига на 80 см от гроба. Това е зидан гроб. В него злато, сребро, бронз, произведения на изкуството за стотици хиляди долари. Иманярите са стигнали на 80 см от гроба и чакат ние да си тръгнем, за да стигнат до гроба. Ние обаче разкопаваме гроба. И вадим нещата, които те са разчитали да извадят.

- Искате да кажете, че според вас в случая иманярите са работили съвместно с институциите?

- Нямам друго обяснение, надявам се да не е така, но нямам друго обяснение за това, че аз съм преследван. Ние, които спасяваме паметници на културата, сме преследвани, а хора, които нехаят и го прахосват, се толерират по всякакъв начин.



СТАТИСТИКА



16 май 2001

Спецполицаи задържат група от петима иманяри, търсещи археологически ценности в местността Калето край село Оряхово. Четирима от арестуваните - Върбан С. (40), Иван П. (37), Иво Д. (32) и Цветан К. (33), са от Монтана, а петият - Огнян П. (47), е от Бойчиновци. Полицаите иззели от групата 23 римски медни монети и 5 металотърсача. В РПУ-Оряхово е образувана преписка срещу тях.



12 януари 2001

Шестима мъже от Пазарджишко са задържани, докато копаят могила край село Горно Вършило. Касае се за антично селище и античен път. Ангел А. (40), Николай Н. (44), Георги Ц. (50), Бойко Ц. (45), Ангел П. (33) и Стоян И. (35) намерили старинна делва с диаметър 32 см. У иманярите са открити десет римски монети, две от които сребърни. В началото на месец май проверката на криминалистите от РПУ-Пазарджик приключи с мнение за съд.



10 декември 2000

Тракийска гробница в района на село Голяма железна, Троянско е разрушена от иманяри. Сигналът е подаден от директора на местния Археологически музей Тотьо Тотевски. Гробницата е датирана от 5-3 век преди Христа. Ограбени са най-ценните керамични съдове.



13 април 2000

Предварителни производства срещу 8 иманяри правят спецполицаи от ДНСП и РПУ в Гоце Делчев. По време на акцията са претърсени 10 къщи в Кочан, Хаджидимово, Огняново, Рибново, Петерлик и Плетена. Полицаите намират части от римска колесница, тракийски накити, дарове от гробници, римски императорски монети, средновековни пръстени. Конфискувани са 4 металотърсача.



Март 2000

Иманярска група атакува тракийската гробница в Старосел. Направен е изкоп, дълбок 8 метра и широк около 1,5 метра. Пробити са и каменните блокове, които обвиват древния храм. От могилата не липсва нищо. Шефът на Археологическия музей в Пловдив д-р Костадин Кисьов и шефът на музея в Хисар д-р Митко Маджаров правят оглед на изкопа и съставят констативен протокол.



14 февруари 2000

Иманяри изтърбушват тракийска могила в местността Терасите край пловдивското село Първенец. Изкопан е правоъгълен ров с дълбочина 12 метра и ширина 2 м. Сигналът в кметството е подаден от о. з. Манол Кавръков, чиято вила е близко до могилата. Преди това некрополът, е изравян от иманяри няколко пъти подред. Близката до него могила от римско време също е дупчена от иманяри.



8 септември 1999

Полицията установява по сигнал на местни хора, че тракийската гробница в местността Три могили край панагюрското село Поибрене е ограбена. Неизвестни иманяри са изкопали 40-метров отвор, дълбок 6 метра. Повредени са погребалната камера и куполната част на гробницата. Открити са части от човешки скелет. Образувано е следствено дело.



12 август 1999

37-годишният В. К. и 44-годишният О. С. са заловени да правят "проучвания" с металотърсач в района на средновековната базилика край Силистра. От няколко години археолозите правят разкопки на обекта. Вече са открити гробове на висши български аристократи. Полицаите изземват от иманярите част от метален саркофаг и монета.



11 октомври 1998

Екип от РПУ в Стара Загора задържа двама иманяри, докато разкопават тракийска могила, недалеч от града. У Андрей А. (32) и Данаил Д. (28) са открити супермодерен металотърсач, древно копие и една стрела.

ЗА СЛАВЯНСКИТЕ РУНИ - ФБ - 17.12.2014.


Dmitry Rig added 2 new photos.
СЛАВЯНСКИЕ РУНЫ
______________________
Мир
Форма руны Мир суть образ Древа Мира, Мироздания. Символизирует также внутреннее Я человека, центростремительные силы, стремящие Мир к Порядку. В магическом отношении руна Мир представляет защиту, покровительство богов.
Чернобог
В противоположность руне Мир, руна Чернобог представляет силы, стремящие мир к Хаосу. Магическое содержание руны: разрушение старых связей, прорыв магического круга, выход из любой замкнутой системы.
Алатырь
Руна Алатырь — это руна центра Мироздания, руна начала и конца всего сущего. Это то, вокруг чего вращается борьба сил Порядка и Хаоса; камень, лежащий в основании Мира; это закон равновесия и возвращения на круги своя. Вечное круговращение событий и неподвижный их центр. Магический алтарь, на котором совершается жертвоприношение суть отражение камня Алатыря. Это и есть тот сакральный образ, который заключен в этой руне.
Радуга
Руна дороги, бесконечного пути к Алатырю; путь, определяемый единством и борьбой сил Порядка и Хаоса, Воды и Огня. Дорога — это нечто большее, чем просто движение в пространстве и времени. Дорога — это особое состояние, равно отличное и от суеты, и от покоя; состояние движения между Порядком и Хаосом. У Дороги нет ни начала, ни конца, но есть источник и есть итог… Древняя формула: «Делай, что хочешь, и будь, что будет» могла бы послужить девизом этой руны. Магическое значение руны:стабилизация движения, помощь в путешествии, благоприятный исход сложных ситуаций.
Нужда
Руна Вия — бога Нави, Нижнего Мира. Это — руна судьбы, которой не избежать, тьмы, смерти. Руна стеснения, скованности и принуждения. Это и магический запрет на совершение того или иного действия, и стесненность в материальном плане, и те узы, что сковывают сознание человека.
Крада
Славянское слово «Крада» означает жертвенный огонь. Это руна Огня, руна устремления и воплощения стремлений. Но воплощение какого-либо замысла всегда есть раскрытие этого замысла Миру, и поэтому руна Крада — это еще и руна раскрытия, руна потери внешнего, наносного — того, что сгорает в огне жертвоприношения. Магическое значение руны Крада — очищение; высвобождение намерения; воплощение и реализация.
Треба
Руна Воина Духа. Значение славянского слова «Треба» — жертвоприношение, без которого на Дороге невозможно воплощение намерения. Это сакральное содержание данной руны. Но жертвоприношение не есть простой дар богам; идея жертвы подразумевает принесение в жертву себя самого.
Сила
Сила — достояние Воина. Это не только способность к изменению Мира и себя в нем, но и способность следовать Дороге, свобода от оков сознания. Руна Силы есть одновременно и руна единства, целостности, достижение которой — один из итогов движения по Дороге. И еще это руна Победы, ибо Воин Духа обретает Силу, лишь победив самого себя, лишь принеся в жертву себя внешнего ради высвобождения себя внутреннего. Магическое значение этой руны прямо связано с ее определениями как руны победы, руны могущества и руны целостности. Руна Силы может устремить человека или ситуацию к Победе и обретению целостности, может помочь прояснить неясную ситуацию и подтолкнуть к правильному решению.
Есть
Руна Жизни, подвижности и естественной изменчивости Бытия, ибо неподвижность мертва. Руна Есть символизирует обновление, движение, рост, саму Жизнь. Эта руна представляет те божественные силы, что заставляют траву — расти, соки земли — течь по стволам деревьев, а кровь — быстрее бежать по весне в человеческих жилах. Это руна легкой и светлой жизненной силы и естественного для всего живого стремления к движению.
Ветер
Это — руна Духа, руна Ведания и восхождения к вершине; руна воли и вдохновения; образ одухотворенной магической Силы, связанной со стихией воздуха. На уровне магии руна Ветра символизирует Силу-Ветер, вдохновение, творческий порыв.
Берегиня
Берегиня в славянской традиции — женский образ, ассоциирующийся с защитой и материнским началом. Поэтому руна Берегини — это руна Богини-Матери, ведающей и земным плодородием, и судьбами всего живого. Богиня-Мать дает жизнь душам, приходящим, чтобы воплотиться на Земле, и она отнимает жизнь, когда приходит время. Поэтому руну Берегини можно назвать и руной Жизни, и руной Смерти. Эта же руна является руной Судьбы.
Уд
Во всех без исключения ветвях индоевропейской традиции символ мужского члена (славянское слово «Уд») связывается с плодородной творческой силой, преображающей Хаос. Эта огненная сила называлась греками Эрос, а славянами — Ярь. Это не только сила любви, но и страсть к жизни вообще, сила, соединяющая противоположности, оплодотворяющая пустоту Хаоса.
Леля
Руна связана со стихией воды, а конкретно — Живой, текучей воды в родниках и ручьях. В магии руна Леля — это руна интуиции, Знания вне Разума, а также — весеннего пробуждения и плодородия, цветения и радости.
Рок
Это — руна трансцендентного непроявленного Духа, который есть начало и конец всего. В магии руна Рока может применяться для посвящения предмета или ситуации Непознаваемому.
Опора
Это руна оснований Мироздания, руна богов. Опора — это шаманский шест, или дерево, по которому шаман совершает путешествие на небо.
Даждьбог
Руна Даждьбога символизирует Благо во всех смыслах этого слова: от материального богатства до радости, сопутствующей любви. Важнейший атрибут этого бога — рог изобилия, или, в более древней форме — котел неисчерпаемых благ. Поток даров, текущих неиссякаемой рекой, и представляет руна Даждьбога. Руна означает дары богов, приобретение, получение или прибавление чего-либо, возникновение новых связей или знакомств, благополучие в целом, а также — удачное завершение какого-либо дела.
Перун
Руна Перуна — бога-громовержца, защищающего миры богов и людей от наступления сил Хаоса. Символизирует мощь и жизненную силу. Руна может означать появление могучих, но тяжелых, сил, могущих сдвинуть ситуацию с мертвой точки или придать ей дополнительную энергию развития. Символизирует также личное могущество, но, в некоторых негативных ситуациях, — могущество, не отягощенное мудростью. Это и подаваемая богами прямая защита от сил Хаоса, от губительного воздействия психических, материальных или любых других разрушительных сил.
Исток
Для верного понимания этой руны следуест вспомнить, что Лед — одна из творческих изначальных стихий, символизирующая Силу в покое, потенциальность, движение в неподвижности. Руна Истока, руна Льда означает застой, кризис в делах или в развитии ситуации. Однако следует помнить, что состояние замороженности, отсутствия движения, заключает в себе потенциальную силу движения и развития (означаемую руной Есть) — так же, как и движение заключает в себе потенциальный застой и замерзании.
И на 2-ом рисунке- Древние Сакральные Символы Жизни (Ведрусские Руны).