понеделник, 24 март 2014 г.

ЗА СТАРИННИТЕ КНИГИ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ - КИРИЛ МИЛЧЕВ-БЛОГ - 24.03.2014.

11:03 - Сириец съхранява булгарски дастан от ІХ в. Книгите на Волжка Булгария.


Във волжко-българският компилативен летописен труд от ХІІІ в. „Барадж тарих“, чийто съчинител е Баба Худжей, пише: „От Микаил останала книгата „Шан кизи дастани”, подарена от него на Бат-Угир (изглежда това е неволна грешка на автора, който на няколко други места в текста изрично посочва, че дастана е подарен при възкачването през 865 г. на Джилки, бащата на Бат-Угир Мардан. Последният е на власт от 882 до 895 г. - б. м.) при издигането му на трона. Аз съм я чел. В нея думите на стария дастан на българите за подвига на тримата елбири-побратими се преплитат със съчиненията на самия Микаил. Сеид Ахмед Бакир (Ибн Фадлан - б. м.) я намерил за непристойна и я забранил. Но у моя баща се е запазил списък на книгите на моллата, подарени на бега Гузи. Моллата Хасан ибн Исхак, известен с книгата си „Сборник от удивителни истории - наслаждение за читателя и слушателя”, занесъл един от малкото на брой ръкописи на дастана в Хордистан” (с. 50).


Човекът, който разпространил „един от малкото на брой ръкописи” на епоса на Микаил Башту, е сириец.

Това е известният в арабския свят преводач Хунайн ибн Исхак, р. през 809 г. и починал през 877 г. (според Н. Пигулевска) или 873 г. (според Анри Корбен).

Iluminure form the Hunayn ibn-Ishaq al-'Ibadi manuscript of the Isagoge

Неговият син се е казвал „Хубайш ибн ал-Хасан” (с. 34, Корбен), което показва, че Хасан е арабизираната форма на Хунайн.


Името на „Хубайш”  в „Барадж тарих” е предадено като „Худжа” (с. 50). Изглежда самият автор на летописа „Барадж тарих”, т.е. Баба Худжей от ХІІІ в., също произхожда от тази фамилия. Това е рода на Омар-Худжа, мар Худжа...

The eye according to Hunain ibn Ishaq. From a manuscript dated circa 1200.


Анри Корбен пише: „Хунайн е несъмнено най-прочутият преводач на гръцките произведения на сириански и арабски език; подобава да се спомене наред с неговото и името на сина му Хубайш ибн ал-Хасан. Имало е една истинска ковачница за преводи с екип, превеждащ или адаптиращ най-често от сириански на арабски език и много по-рядко директно от гръцки на арабски език. Така през ІХ век на арабски език се е изработила цялата техническа терминология на теологията и философията.” (с. 34).


НПигулевска пише: „В каква тясна зависимост от сирийската медицина се е развивала арабската, става ясно от сведенията, съхранени за забележителният лекар в епохата на халифата Хунайн ибн Исхак. Хунайн ибн Исхак (809/10 - 877 г.) е владеел превъзходно гръцки език и с еднакво умение е превеждал от сирийски и арабски. Той бил продължител на традицията на Сергей Рейшански по преводите на гръцките медицински книги”.


„Барадж тарих” също упоменава, че професията „табиб” (лекар) се е предавала по наследство в тази фамилия (с. 50).


Благодарение на „Барадж тарих” знаем и наименованието на един от преводните сборници на Хунайн (Хасан) ибн Исхак: „Сборник от удивителни истории - наслаждение за читателя и слушателя” (с. 50).


Баба Худжей отбелязва, че „у моя баща се е запазил списък на книгите” (с. 50) притежавани от Хасан ибн Исхак. Явно това е нещо като търговски тефтер, по който може да се проследи пътя на всеки ръкопис (къде е подарен или продаден). Именно благодарение на този списък, Баба Худжей твърди, че има екземпляри от дастана на Микаил и един от тях е занесен от Хасан ибн Исхак на градоначалника (бег) на гр. Хорисдан, чисто име е Гузи (с. 50).


Баба Худжей не може да приеме думите на Якуб ибн Нугман в „История на България” (ХІ в.): „Аз не съм видял с очите си нито един екземпляр от дастана, а не мога да вярвам на устни сведения” (с. 50).


Баба Худжей не може да приеме това твърдение и отбелязва: „Между другото, в краен случай поне един екземпляр е бил донесен от банджийския търговец Калган от Хорисдан.” (с. 50). Тоест „донесен” в гр. Болгар.


Ще рече, сирийският екземпляр на Хасан ибн Исхак, не случайно не е продаден, а „подарен” (с. 50) на градоначалника на Хорисдан. Очевидно целта е била да бъде размножен и тогава да влезе в разпродажба, от търговец като Калган...


Явно гръкофил като Хасан ибн Исхак доста се е зарадвал на красивата легенда за Александър Македонски в епоса на Микаил; и на „Бун и Гар”, воини на Александър, които били изоставени в „пещерата Болгар”, за да не заразят останалата войска от смъртоносна болест. Пещерата обаче, вместо да им стане гроб, ги изцерила. Тогава двамата се прегърнали и решили вече да се казват „българи”...

Поетичната красота на тази легенда на булгарския дастан от ІХ в. за произхода на българите от войниците на Александър Македонски,(чиито имена са Бун и Гар), е вдъхновила и персийският автор от началото на ХІІІ в. Низами от гр. Ганджя (дн. град в Азербайджан), който я включва в епоса си „Искандер наме“ …


Очаквайте: Защо Ахмед ибн Фадлан, който посещава през 921 г. гр. Булгар в състава на халифатското посолство, забранява легендарния дастан „Шан кизи дастани“ (или „Шах кизи дастани“)на булгарския книжовник Микаил ибн Башту?
Ахмед ибн Фадлан с един от малкото арабоезични средновековни автори, за които не се знае почти нищо, освен че през 922 година участва в посолство на Арабския халифат до град Болгар и написва доста обемисто съчинение за това събитие. „Барадж тарих” (ХІІІ в.) описва: „През 922 г. Абдалах се върнал в България с Великото посолство на халифа. Главен негов посланик бил Рази, а секретар - Ахмед” (с. 56 ). По-нататък: „Всички участници в посланическата свита били възнаградени с щедри дарове. Мнозина от тях останали в България и сложили начало на известни български родове. Сред тях били Джакин, Барис, Балус и Ахмед (ибн Фадлан - б. м.). Канът (Алмъс - б. м.) назначил Ахмед за сеид на Болгар с името менла Бакир...” (с. 56) .
 Родословно дърво на Ахмед ибн Фадлан до пристигането му в гр. Болгар:
                                                         Джафар 
            
                                                     Хамад Бармак  
                                                         
                                                                                                                                Рашид   
                             Яхя                                            
                                                                                   Абас
          везир Джафар;        Фадлан                       
                                                                                 Фадлан
                                                                               
                                                                             Ахмед ибн Фадлан
Когато през 1923 г. бяха намерени от Валиди Тоган /1890-1970/ в ирански архиви  пълните текстове  на „Записки от Болгар”/”Рисала”/ на Ахмед ибн Фадлан, бе прочетено: „Тази книга е написана от Ахмад ибн Фадлан ибн Аббас ибн Рашид ибн Хаммад”.
Българското родословно дърво на потомците на Ахмед ибн Фадлан:
Ахмед ибн Фадлан (922 г., остава в гр.Болгар)
Насър
Мохамед        
Хамид
Нугман - умира 1061
шейх Дауд;  
                      Якуб ибн Нугман (ученик на имама Абу-л-Масали Джууейни, съученик на ал-Газали.)
Нугман ибн Хамид написва книгата „Казий китаби” (с. 105). Първоначално името на тази книга е „Кади китаби” (с. 17). Вероятно „Кадим китаби”, от араб. дума „кадим” (околовръст). Сиреч, в превод нещо като „Книга за нещата около нас”.
Синът на Нугман, Якуб „собственоръчно преписал и дописал „История на България”, която нарекли „Казий китаби”” (с. 105). Ще рече, тюркският превод на арабското „кадим”, е схванато като „казий” и заглавието е „Книга за земята ни”.
През ХІІ век андалузкият географ ал - Гарнати чете тази книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Цит. съч./ ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Болгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...”).
През ХІІІ век Баба Худжей компилира при написването на „Барадж тарих” от този труд.
Баба Худжей компилира и от още един източник. Това са летописите Шан кизи дастани на Микаил Башту  и съчинението на сина му Абдула ибн Башту.
Абдула ибн Башту довежда през 922 година посолството на Арабския халифат в Болгар, в което секретар е Ахмед ибн Фадлан. В началото на „Записки от Болгар” (922 г.) Ахмед ибн Фадлан съобщава, че посолството на Арабския халифат в гр. Болгар е осъществено, благодарение на посредническата мисия на пратеникът на българският владетел Амъс, „мъж по име Абдула бну Башту ал - Хазари” (Ахмед ибн Фадлан. Пътешествие до Волжка България.С.,1992, с. 1).
Баба Худжей съобщава, че Ахмед ибн Фадлан, след като приел длъжността „сеид на Болгар”, забранил дастана на Микаил Башту „Шан кизи”. ( Баба Худжей, Цит.съч., с.50). Обиден от това, неговият син Абдула ибн Башту отива в столицата на Хазария град Итил, където продължава литературното дело на баща си.
Явно спречкването между Ахмед ибн Фадлан и Абдула ибн Башту не е било безобидно. Това става ясно от факта, че Ибн Фадлан, който пише своя труд „Записки” /”Рисала”/ в гр. Болгар, си позволява в предговора да нарече Абдула ибн Башту с низбата „ал - Хазари”, което влиза в противоречие със собственото му твърдение, че той е „посланик” (Ахмед Ибн Фадлан, Цит.съч., с.1) до халифата на владетеля на гр. Болгар, Алмъс.
Заглавието на епосът на бащата на Абдула, Микаил Башту, е „Шан кизи дастани” (или „Шах кизи дастани”). Историческата достоверност за съществуването на такъв епос сред волжките българи от ІХ век, е несъмнена. За съжаление от него са съхранени само откъслечни фолклорни преработки, които се появиха в края на ХХ век и бяха преведени в България под неточното заглавие „Сказание за дъщерята на Хана”.
Епосът на Микаил е завършен през 882 година и се казва дастани (разказ, разкази) за земята (кизи) на Шан (или „шах”, владетел).
За да разберем пълната и многозначна семантика на хунските термини „кизи, кесе”, които по-късно са заети и в тюркския език, е необходимо да интегрираме тюркоезичното значение на тази дума като територия (земя, кааза), със съхраненото у дунавските българи (и у русите) значение за вербалност (сказание, казвам, сказал, указ, приказ, наказ), за да се уясни, че запазеният у Багрянородни (Константин Багрянородный. Об управлении империей (превод на руски от американското издание: Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967)) (Х век) топоним „Атил кезе”, не означава буквално „междуречие”, а „земята на Атила”.
В руските производни „указ, наказ, приказ” много ясно се е съхранило значението за „държавна реч”, следователно „киси, кезе”, не е просто абстрактно-географско понятие за земя, а държавно понятие за земя.
Това е причината „Кади (м) китаби” на Нугман да стане „Казий китаби”, понеже арабското значение на „кадим” (крачка, околовръст) постепенно се развива в арабската теология в посока на суфизма (крачките на дервишкото изкуство) и не удовлетворява историческата семантика в книгата на Нугман.
Абдула ибн Башту в периода 922 година - 943 година живее в хазарската столица Итил, където продължава литературното дело на баща си Микаил. Това го прави изключително интересен автор за хазарологията, понеже неговата книга по-късно става известна като „Хазар тарих” (История на Хазария). В нея се съдържат важни данни, не само за българската, но и за хазарската история. Тези данни „Барадж тарих” компилира през ХІІІ век.
Книгите „История на Хазария” /Х век/ от Абдула ибн Башту и „История на България”/ХІ век/ от Нугман, не са запазени. Но много от тях е компилирано в книгата „Барадж тарих” /”История на Барадж”/, писана от Баба Худжей през ХІІІ век. Тази книга се смяташе за изгубена, но един ръкопис от нея се оказа спасен от сталинските погроми през 1938-1940 г.г. върху старите книги с арабско писмо в СССР и той бе издаден в края на ХХ век в елцинова Русия.
Както казахме, около 922 година Ахмед ибн Фадлан забранява епоса „Шан кизи дастани” на Микаил Башту и неговият син, Абдула ибн Башту, напуска гр. Болгар и се установява в гр. Итил, хазарската столица.
Едва през 943 година Абдула ибн Башту, „доволен от реформите (на владетелят на Болгар Мохамед, син на Ялкау, който е балтавар от 943 до 976 г. - б. м.) посветил на кана своя дастан „Кисек - баш”, който започнали да наричат и „Кисекбаш китаби” (с.76).
Дастанът на Абдула ибн Башту е продължен след 944 година от неговият син Мамли. Тази книга става известна като „Хазар тарих” /”История на Хазария”/ и съдържа сведения за Хазария до нейният крах през 969 година.
През ХІІІ век владетелят Барадж, чието родословие (шеджере) е съхранено в съчинението „Дафтар-и Чингиз-наме”, казва на летописецът Баба Худжей, че в семейната му библиотека се пазели книги от „Бакир (Ибн Фадлан - б. м.), дастана на Микаил, дастана на Абдула и много други...” (с.105).
Нугман /автора на книга за България през ХІ в./, както посочихме, е потомък на Ибн Фадлан и до 1061 г. написва своята историческа книга, известна по-късно като „История на България”. „През 1061 г. куманите нахлули и убили кана и сеида Нугман” (с.103).
Якуб, син на Нугман, „собственоръчно преписал и допълнил” (с.105) книгата на баща си.
Фактически през ХІІІ век Баба Худжей е първият средновековен историк, който синтезира в своята хроника „Барадж тарих” летописите на две разграничени една от друга и враждуващи волжко-български писателски династии.
Нугман и неговият син Якуб до последно остават верни на волята на Ибн Фадлан и не включват като извор в книгата си по българска история дастанът на Микаил Башту „Шан кизи” от 882 година.
Баба Худжей пише:
„Интересно, че този кадия ( Якуб ибн Нугман - б. м.) даже не споменал дастана на Микаил в своето изложение „История на България” и се оправдал така: „Аз не съм видял с очите си нито един екземпляр от дастана, а не мога да повярвам на устни сведения”. Между другото - продължава Баба Худжей - в краен случай поне един екземпляр е бил донесен (в гр. Болгар – б.м.) от банджийския търговец Калган от Хорисдан (Харков - б.м).” (с.50).

четвъртък, 20 март 2014 г.

ЗАЛИЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ - БЛОГ-БГ - 20.03.2014.

Планът за заличаването на българите

12

Българската нация е най-застаряващата и е първата в списъка на нациите в Европа, които в близко бъдеще са застрашени от изчезване.  България преживява невиждан демографски срив и се стига до там, че според световната банка през 2020г. всеки четвърти гражданин на България ще е циганин.
Изпълняват ли чужд план българските политици? Според плана Ран-ЪТ българската нация трябва да се стопи. През 1997г. посланика на САЩ в България заявява: „Вие не ни трябвате повече от 4 млн.“
Има ли план за тотално овладяване на България от външни сили? България  се стопява като във военен период. От население близо 9млн. през 1987г. към 2009г. населението на България вече е 7 млн.
Защо се изредиха толкова правителства от всички големи партии в България и никое от тях не предприе дори и минимални мерки против демографския срив?! Държавата изплаща милиони левове за помощи на многодетните цигански семейства от джоба на данъкоплатците, а отказва да вложи пари за стимулиране на раждаемостта на етническите българи.
Нужно ли е да се раждат милиони деца, които да живеят в катуни и да препълват домовете за сираци?! Най-малкото това е нехуманно!
Защо детските помощи не се изплащат само на семействата, които образоват децата си? Защо държавата прави всичко възможно да принуди българите да не правят деца?
Големия срив започва непосредствено преди демократичните промени. Дали българските политици не изпълняват на ръката „вие не ни трябвате повече от 4млн.“ ?! Ако го правят умишлено това е най-големия им успех в работата им като държавници. Но дори и да не е умишлено факт е, че това ще се случи съвсем скоро.

Но това не се случва само в България. Населението на цяла Европа е застаряващо, демографска криза има в почти всички европейски държави.
Всичко това е част от плана на световния елит за намаляване на популацията на Човечеството. На най-високи ръководни постове се назначават хора, които изпълняват този план.
ООН издава меморандуми за регулирането на раждаемостта. Онези, които вярват в тази философия, постоянно говорят за необходимостта от “облекчен достъп” до аборт, контрацепция и другите услуги по “семейното планиране”.
  • България е с най-висока смъртност в ЕС
  • България е 6-тата най-застаряваща страна в света
  • Милиони Българи са емигрирали в чужбина, търсейки по-добри условия за живот и реализация