петък, 15 юли 2016 г.

ПРАБЪЛГАРСКИЯТ БОГ, ФБ-БРАДВА - 15.07.2016.

Ето ЦЯЛАТА ИСТИНА за древните българи и ИЗВЪНЗЕМНИТЕ! /Уникални СНИМКИ+Доказателства/

Версия за печатSend by email
Прабългарите имали един бог. Това става ясно от Пресиановия надпис, в който е казано: - "Бог вижда". Не се уточнява кой бог, за това се предполага, че прабългарите са били монотеисти и са имали само един бог.
Така не е било необходимо да се уточнява за кой бог става дума, а като казвали бог, разбирали само него. От един надпис на Омуртаг научаваме, че българите почитали бог Тангра. Тангра е име от китайски произход, означава небе и идва от китайското Танг - небе. Среща се и при тюрките, монголци и други източни народи като Тенгри, но при тях Тенгри са придобили формата на езически богове и са много. Древните българи от друга страна имали само един бог - небето, което е олицетворение на Вселената. Омуртаг, за да покаже величието на своя бог, показвал на византийските пленници християни небесните тела, Слънцето, Луната и звездите и ги карал да се дивят на красотата им. Небесните тела били схващани като част от небето, Вселената, а може би древните българи имали по-задълбочени астрономически познания и знаели, че Вселената се състои от небесните тела и празно пространство - всичко това било небето Тангра.
Старите българи са позанавали и митраисткия Зерван - времето. Зерван и древно партско, иранско божество на времето. Името му означава време. В митраизма е представен като върховен бог. На Нова Година в България сурвакарчетата налагат с дрянянови пръчки хората по гърба и наричат: - Сурва, сурва година, до година, до амина... Сурва е дошло от Зерван, а Новата Година е празник на новата година, на новия цикъл на времето. Само че за разлика от митраистите българите не почитали като върховен бог времето, а Тангра-Вселената и дори не смятали времето Сурва за бог, макар да го чествали и почитали.
Древните българи имали особена дума за идол - кумир. Всъщност кумир идва от древната индоевропейска дума идвам - в немски - комен, англ. - ком. В българския език е остонала като предлога към, който озаначаво посока, насоченост -  отивам към. Кумир означава идващ, дошъл или пришелец. Така древните българи са наричали НЛО астронавтите - пришълци(от космоса, от бъдещето). Те били почитани като богове или придставяне като богове. Имали тела и били антропоморфни. Така че кумир наричали езическите богове, по-късно идентифицирани с идолите. Българите обаче не ги приравнявали към истинския бог - Небето-Вселена.
Това означава, че древните българи имали добри космически познания, знаели, че НЛО астронавтите са пришълци и не са никави богове, а може би са знаели и още много неща.

Кумовата слама - така старите българи наричали Млечния път. Според легендата един човек откраднал слама от сламника на своя кум, но като я носел, разпилял слама по пътя. на сутринта кумът видял разпиляната слама, разбрал за кражбата и проклел сламата да се вдигне на небето, да се запали и вечно да гори, за да напомня за тази кражба. По всяка вероятност първоначалната легенда се е отнасяла не за кум, а за кумир, но след християнизацията, езическото кумир и приправено на кум. Така става ясно, че значението на този мит е следното. Някои откраднал космическите технологии от кумира, пришелеца, но станал теч на информация и технологиите се разпространили по целия свят. За това всички сдобили се с тях и се качили на небето - овладели космоса - станали НЛО астронавти. Тяхното проклятие било вечно да се борят и воюват по между си. За това сламата вечно гори. Тази легенда повтаря легендата за Граала и тази за Гаруда. Както видахме, те описват кражбата на космическите технологии, разработени от комунистите, от САЩ или от нацистите и изтичането на информация, с което стават достояние на всички, на цялата Земя. НЛО астронавтите вероятно обитават Галактиката, Млечния път, за това той е наречен Кумовата слама от древните българи. Може би кумова слама, значи всъщност кумирова слама, тоест Галактиката е обиталище на кумирите - пришълците от бъдещето.

Медното гумно. Медното гумно присъства в народните предания на българите. За пръв път обаче го срещаме в историческите извори от средните векове. "Послание на тримата патриарси до император Теофил"  В него се предава по-ранно предсказание за византийския император Лъв V, според което той щял да забие ромфеята(двуостра сабя с дълга около метър дръжка, подовна на японската нагина) си в медното гумно на българите. Смята се, че "предсказанието" се отнасяло за някакъв поход на Лъв към България през 814 г. Медното гумно тук се явява символ на българската държалност или религия, център на Българите.

Във народните предания медното гумно имало златен стожер. Гумното е мястото за вършитба, а стожерът служел за завръзване на впрегатните животни теглещи диканите, с които се вършее и те обикаляли в кръг около него. В народното предание на гумното вършее детенце качено на кон. Златният стожер символизира слънцето, което прилича по цвят и блясък на златото. Медното гумното символизира света - вселената, а вършеещият, който обикаля в кръг около стожера-слънце е Земята. Това показва че древните българи са познавали хелиоцентричната система. Наистина хелиоцентричната система не била непозната на астрономите и преди Коперник. Знае се ,че древногръцкият астроном Аристарх Самоски я е предложил още през Античността. Възможно е подобна теза да са изказвали и други астрономи от древността, но Аристарх е първият, за когото това е известно със сигурност. Древните български астрономи може да са били открили, че земята и планетите обикалят около Слънцето, а не обратното. Това не бива да ни учудва.

Янкул е народното име на Юпитер според писателя и изследовател Йордан Вълчев. Старите българи използвали 12 годишния цикъл на Юпитер да вмъкват три дни за изравняване на календара. Това е еквивалентно на високосните години на Юлианския календар. Това заключение прави Йордан Вълчев на  база народни предания и на изображения в църквите. Например изобразяването на Янкул като старец с издадени очи и нос - символ на трите допълнителни дни на 12 годишния му цикъл. Според Йордан Вълчев, основавайки се на изображения върху сгради, свързани с годините им на построяване и на народни предания древните българи са имали дванадесетгодишен цикличен календар с животни като китайския. Разбира се българите са били на Изток и са имали връзки с Китай. Може да са имали животински дванадесетгодишен календар, но не са го използавале за летоброене, а само за астрология( и астрономия), защото цикълът не е подходащ за отчитане на дълги периоди от време. Както ведяхме в "Именника на българските ханове(князе)" и в приписката на Тудор Докс не е използавно животинско летоброене, а е давана само характеристика на годинните на упрадвление, а самото летеброене се основава на броя години на властване на владетелите. Такова е летоброенето в Древен Египет, при древните евреи в Стария Завет. Такова са използавли и древните българи. Може да са имали и друга сестема за летоброене, но тя да не е достигнала до нас.

Произходът на това народностно име на планетата Юпитер-Янкул може да има два варианта.
Янкул е възможно да е вариация на името Ин Лун - Крилатия дракон, цар на драконите, повелител на гръмотевицата и дъжда. В българското народно християнство и идентифициран със свети Илия. Като гръмовержец е идентифициран със Зевс, римския Юпитер, за това на него е кръстена и планетата. 
Янкул може да е идентичен с Юпитер-Зевс - Тодор Живков. Партизанското име на Живков е Янко. Оттам може да идва названието Янкул.
Българите извеждали своя произход от някой си Зиези според Анонимния римски хронограф. Зиези може да е Зевс - Живков. Той е наричан от българите Тато, като баща на народа, за това и древните българи са го взели за свой прародител под влияние на българските НЛО астронавти. Според един литовски източник прародителят на българите, не е споменато името му, бил отгледан от кошута в гората. Кошутата е женскта на елена, а елен може да свързан с Ленин в българския език - Ленин - Лена - Елена - елен. Това значи, че Живков-Зиези е рожба на Ленин, ленинизма и сам е ленинист.

Проучвайки старите народни предания и църковни стенописи Йордан Вълчев стигнал до извода, че древните българи са познавали девет планети в Слънчевата система. Древните шумери са познавали десет планети, което дълго озадачаваше учените коя е десетата планета, но неотдавна дяха открити отвъд Плутон още планети. Поради малките им размери и за да не се усложнява планетарното устройство на Слънчевата система те и Плутон бяха обявени на за планети, а за друг тип космически тела.  Планетите отвъд Сатурн, обаче не се виждат с просто око. Открити са с телескопи. Как шумерите и древни българи са ги познавали. Може да са ги научили от НЛО астронавтите, но може да са имали и собствени телескопи. В древното Двуречие в асирийския град Нимруд е открита голяма изпълнала оптична леща, направена от планински кристал - кварц и датирана на възраст от около 3000 години, за която някои изследователи предполагат, че е била част от телескоп.

Лещата от Нимруд на 3000 години.
Също така в древността са познавали вдлъбнатите огледала и с тяхна помощ биха могли да направят телескопи. Възможно е древните българи и шумери да са броели за небесни тела не невидимите с просто око планети като Уран, Нептун и Плутон, а космическите станции на НЛО астронавтите разположени около Земята. Те биха се виждали с просто око, както се виждат спътниците, като движещи се звезди. По-късно тези станции са били оттеглени, но са останали в паметта на древните като планети. Оттеглянето им може да се е дължало на конфликтите между НЛО астронавтите за власт над Земята и намеса в земните работи или просто не са искали да останат свидетелства в астрономията от по-късни времена за НЛО - загадъчни небесни тела, които да озадачават впоследствие земляните и да провокират мисленето им като космически кораби-станции с извънземен произход, да не издадат присъствието и съществуването на НЛО астронавтите пред земното човечество - нещо което те се опитват да прикрият.
В тази връзка съществува древен индийски мит, че асурите демони построили три небесни града над Земята, в които имало и влизали и излизали от тях летящи колесници, но бог  Шива ги разрушил, като ги прострелял с една стрела. Небесните градове са космически градове, космически станции или големи базови космически кораби, а летящите колесници са малки космически кораби, които стоели на борда им, влизали и излизали от тях. Тези станции били поразени със стрела - ракета или някакво друго оръжие. Така че сведения за космически станции изкуствени спътници на Земята в древността има. Те, както разказват индийците, били унищожени при война между НЛО астронавтите, смятани за богове и демони от древните хора на Земята.
Любопитно е, че шумерите наричали десетата планета Нибиру - кръстопът. Може би това название идва от кръстосвач, голям боен космически кораб на НЛО астронавтите установен на орбита около Земята. Така че това може да не е била планета, а изкуствен спътник. Той обаче бил зачислен като небесно тяло от древните шумери и за това бил приравнен на планентите.

Вече видяхме, че старите българи са познавали пришълците - кумири, а също и змейовете, ламите, халите. Да видим имат ли и други космически познайници.

Светци - понятието светец, свещен и други производни идва от превода на названието на древните индо-ирански божества деви, чието име означава светли. Българите явно са познавали значението на тяхното име и са го използвали. След покръстването понятията свещен и светец, производни на девите, се използавт за християнските светци. В древнобългарския пантеон имало само един истинки бог - небето Тангра, но девите-светци били явно почитани като по-нисши свещени същности, макар и не богове. Тази структура се запазила и при християнизацията на българите. От българите това понятие светци е преминали и при славянските народи.
Самодивите. Името им самодива означава сама дива или дева - богиня. Те са вид горски нимфи. Красиви са, но са опасни. Омагьосват хората. Понякога обаче им правят добро и им помагат. Обичат да играят нощем хоро в гората. Според много предания играят голи. Тази им функция на танцьорки и стриптизьорки ги доближава до апсарите от индийската митология. Назването им самодиви - сами диви-богини показва, че не са омъжени. Може би те са куртизанките на луциферовите нацистки НЛО астронавти. Силата на самодивите е в тяхното самодивско облекло. Без него те са обикновени жени. Можеш да плениш самодива, като й откраднеш дрехата и дори да се ожениш за нея. Очевидно облеклото им - космонавтския им костюм е с прикрепено по него техническо оборудване което им дава възможностите на НЛО астронавтите, а и имат комуникационни уреди за връзка със своите НЛО космичеки кораби или с базата си. Самодивите могат да летят между другото. 
Змейовете също имали някакви технически устройства под формата на пръстен, а може би всъщност гривна - устройство носено на ръката като ръчен часовник, но преиначена в народното предание на пръстен, защото в българската традиция мъжене не посели гривни, а само пръстени. Когато змейовете идвали сред хората прикрити като обикновени момци юнаци, скривали пръстените си, но не губели силата си без тях. Една мома например видяла тайно как змейовете скриват пръстените си и откраднала змейски пръстен, но змеят я намерил и отвлякъл заедно с пръстена.
Древните асирийци носели украшения на ръката напомнящи ръчен часовник, които могат да се видят по асирийските релефни изображения. Често божествата са изобразяване с подобни украшения. Дали това не е просто подражание на НЛО астронавтите, смятани за богове, които носели някакви технически устройства на ръцете си подобно на ръчен часовник. 



Асирийски изображения на "ръчни часовници".
Самодивите според преданията живеят в село Змейково или според друг вариант в село Кушкундалево. Змейково е олицетворение на НЛО астронавтите, НЛО са представяни като змейове в народните представи. Името Кушкундалево означава земя на прогонените далеч - Куш - къш - махай се от тук - народна дума за прогонване, кун - земя на китайски - древните българи са имали близки контакти с китайците и са заизмсвали някои думи от тях, а далево означава далечно. Това название показва, че самодивите са били прогонени на далеч от Земята със своите НЛО астронавти и живеели в някакъв далечен свят.
Самовили или вили. Те приличат на самодивите. Живеят в горите. Като цяло не са добронамерени към хората. Омагьосват ги и им правят зло. Обичат дивата природа и я пазят от хората. Вероятно името им е заимствано от германските валкирии. Така те всъщност дублират самодивите-апсари, само че едните са взети от германски източник, а другите от индо-арийски.
Русалки - те са речни нимфи. Славянската дума русло означава речно корито. Обитават, реки, езеро и други водни басейни. Служат на водния дух Водник, но го мразят и за това понякога помагат на хората, за да пречат на плановете му. Русалките омагьосват и разболяват хората. С тях трябва да са били свързани и духовете русиян. Името издава също речен произход. В народната традиция същетвуват таканаречените русалии, групи от хора заклинатели, които прогонват ритуално злите сили и лекуват болните. Това показва, че злите сили били свързвани със русалките и русияните. Връката с реката говори за това, че става дума за НЛО астронавтите на Ленин - речния, от река Лена. Българите не са намирали ленинистите за много добри, за това и са ги представяли като носители или причинители на лошо.

Гори Тилилейски - срещат се във фолкрора като далечни и пусти гори, затънтено място. Названието Тилилейски идва от Туле - крайния север. Древнет гърци са заели името Туле от северните си съседи, траки, кимери, скити или сармати. Близки до българите народи, за това името произлиза от дълбок, дълбочина - дълбокия север. Тилилейските гори са тайгата, огромните северни гори, сибирските гори. Българите са ги познавали, тъй като когато са живели в района на Средна и Централна Азия са били съседи на тайгата, а може да са пребевавали по някое време и в самия Сибир. За това Тилилейските гори са познати на българите като пусти, дълбоки и затънтени. Името на стария български владелски род Дуло може да е производно на старото българско название на Сибир, тоест сибирци. Дуло - дълбоко нещо, дълбока дупка, дълбочина, дълбок.

Както виждаме древните българи са имали забележителни познания за космоса и НЛО асронавтите, но са били изгубени в хода на времето и превратностите на историята.

 
loading...

ВАМПИРИ - СТРАНДЖА, ФБ - 15.07.2016.

Етнолог изучава вампиризма в Странджа

Опровергава холивудски митове и легенди
Татяна БАЙКУШЕВА
Има ли вампири в Странджа и какво са таласъмите? Защо вярата в тях е толкова силна и днес? Как се обезвреждат тъмните сили? На всички тези въпроси отговор вече от няколко години търси Горан Стефанов, изследовател от Историческия музей в Малко Търново. А ако за повечето хора тази тема е по-скоро приемана като филмов или приказен сюжет, за младия мъж тя е поставена на научна основа и всички въпроси, свързани с нея, се подлагат на строг анализ.
Горан Стефанов
Горан Стефанов

Митологичното явление, наречено вампиризъм, и неговият произход във времето и проявленията му днес са подробната му научна разработка.
Съвместно със своята колежка Стефана Минчева от ПУ "Паисий Хилендарски", той разработва цял научен труд на тема „Представите за вампиризма в Югоизточна Тракия – странджанската перспектива”. И систематизира наличната информация в базата данни, с които официалната наука разполага. За да я съпостави с тази, с която се сблъсква на терен – при разговори и срещи с хората от странджанските села.
Резултатите от своите изследвания Горан Стефанов представи пред свои колеги археолози и историци по време на кръгла маса, организирана от „Сдружение Черноморска Странджа“, която се проведе в Ахтопол наскоро.

Вампир, рисунка на художника Виктор Паунов
Вампир, рисунка на художника Виктор Паунов
„Много искахме да направим снимка на истински вампир и да ви го покажем, но за съжаление не открихме такъв“, започна лекцията си шеговито Горан Стефанов. Веднага след това обаче изнесе изключително интересни факти, с които предизвика сериозна дискусия.
Вярата във вампирите е свързана с погребалната обредност и нарушаване на част от правилата в нея, обяснява изследователят. Според него, идеята за вампиризма в цяла Югоизточна Тракия е свързана с архаичните представи на хората за живота, за смъртта и за душата. Според тези вярвания, вампирите са умрели не по реда си хора. Съзнателно или случайно, те са нарушена част от правилата на погребалната обредност или социалните правила.
Думата вампир означава буквално горящ памук, обяснява авторът на изследването за демоничните сили. Това е свързано с обреда по опалване на трупа след неговата физическа смърт. Самата дума съдържа информация за начина, по който се е вярвало, че се противодейства на това зло създание. Названията на кръвопиещите демони в Югоизточна Тракия и Странджа са различни – вампирин, таласъм, устрел. А в иманярските предания се среща наименованието гробник.
Изработка на "кол против гробници" в село Радовец
Изработка на "кол против гробници" в село Радовец
Според народните предания, вампирите са лишени от покой с мъртвите, но не са живи сред живите. Те винаги копнеят по своя изгубен живот. И това обяснява и специфичното им поведение, тяхната постоянна жажда за кръв. А кръвта в древността е смятана за вместилище на живота, субстанция, която се идентифицира с жизнената енергия и с душата. Вампирът според представите на хората, изглежда като кърлеж, пълен с кръв, която пие от своите жертви. Описва се също като кожа без кости, като кожен мях, пълен с кръв. Това вярване е в основата и на метода, който се използва за унищожаване на вампирясалия вече мъртвец – пробождането.
Вярва се, че във вампир се превръща всеки мъртвец, прескочен от котка, затова около мъртвеца, преди погребението му, стоят хора, които го пазят от животните.
Вампир-гробник, иманярски фолклор, рисунка на Виктор Паунов
Вампир-гробник, иманярски фолклор, рисунка на Виктор Паунов
В Странджа преди да се извърши погребение, се практикува следният ритуал: изприда се нишка от коноп или памук, с която трупът се огражда. После тя се запалва, като се следи огънят да се движи от дясно наляво. Всичко това се прави от възрастни жени, които изричат различни заклинателни формули, които да предпазят покойника от вампирясване. Тези култове кореспондират с древните тракийски погребални практики, установили са изследванията.
Ако има съмнение, че някой покойник е вампирясал и тормози близките си или други хора, се предприемат различни ритуали за обезвреждането му, сочат данните. Това най-често става чрез пропарване на гроба му с вряла вода. Твърди се, че след това на мястото остава само петно от кръв, казват хората в Странджа. Устрелите и гробниците се различават от останалите вампири. Устрелите се описват като зли демони, представляващи глава с крила, без врат. Според информатори от селата Стоилово, Граматиково и Варвара, те имат светещи очи. По думите им, тази глава лети и пие кръв от добитъка и от хората. И много често пострадалите умират от посегателството на устрела. Той пребивава така – спи в гроба си няколко месеца, а после се премества в хралупа на стари дървета, които се намират близо до гробищата. В устрели се превръщат всички умрели некръстени деца. Нощем хората ги чували – те писукали като пилета. Устрели ставали също и самоубийците, убийците и други грешни покойници. Устрелите излизат от своите обиталища нощно време, тропат по вратите, чупят посудата в дома и пакостят. Денем те понякога застават между рогата на едрия рогат добитък. Страхуват се от съботниците – хора, родени в събота. Именно те могат да ги преследват и да се справят с тях. Според иманярските предания, в гробници се превръщали нарочно убити от войводата в хайдушките дружини хора. Те се заравят в непосредствена близост до имане, заровено от хайдутите и тяхната цел е да го пазят. Изглеждат като сенки на много слаби хора, които могат да преминават през заключени врати. Напускат своя гроб само ако бъде нарушена целостта на повереното им съкровище. Този вид демонични създания могат бъдат убити само чрез разкопаване на гроба, където са закопани, и пробождане на тленните им останки с кол, изработен от растението глог. В противен случай те се превръщат в сенки, които преследват иманярите и им изпиват кръвта.
Има истории, които разказват, че понякога самите воеводи се превръщат във вампири. Горан Стефанов припомня, че самият граф Дракула, най-известният вампир в света, е наричан от своите подчинени Войводата. Предания разказват и че странджанският войвода Вълчан се е превърнал във вампир, след като на 8-мата година след смъртта му, по стар тогавашен обичай, костите му са извадени от гроба, за да бъдат измити с вино. Оказало се, че трупът на Вълчан не е разложен. Подобна е и легендата за Кара Петко войвода, който бил толкова грешен, че след смъртта си вампирясал.
Знае се, че преди да положат хайдушка клетва, дружбата на бунтовните мъже, господари на планината, хайдутите, се скрепявала с човешка кръв и плът. В доказателство на тезата си изследователят цитира фолклорна песен: „Ние се клетва заклехме, де кого срещнем и стигнем, с кръвта му ще се комкаме, от месо му нафор ще вземем“. Клетвата на хайдутите и кървавия обред наподобяват изопачен църковен ритуал. И са имали за цел да извадят хайдутите от социума и да ги превърнат в част от хаоса. Към този хаос принадлежат и демоничните същества. Така на мито-фолклорно ниво този хайдутин се възприема като част от извън социалния хаос.
Тези обреди са жестоко заклеймявани и отричани от църквата – и преди, и сега.
Има данни, че през Средновековието се е вярвало, че голяма част от епидемиите, връхлитали хората, са дело на вампири. И тази вяра се е била превърнала в истинска истерия. Това е причина днес археолозите масово да намират средновековни некрополи, в които над мъртвите тела са били подлагани на различни практики за предотвратяване на превъплътяването на трупа. Но в представата на хората има съществена разлика между вампир и покойник, който е подложен на обред срещу вампирясване. Във връзка с това Горан Стефанов е изследвал и така наречения „Божидаровски вампир”, които беше открит в Созопол и изложен в Националния исторически музей. Последният добре илюстрира средновековна практика против превъплъщаване, която очевидно е била популярна и в древния Созопол.
Холивудизирането на вампиризма е причина дори и малкото запазени автентични данни днес да бъдат изопачени и изкривени, категоричен е Горан Стефанов. Младият учен опровергава изкуствено създадените от филмовата индустрия персонажи и предупреждава, че фаворизирането им може да бъде опасно.