неделя, 28 февруари 2016 г.

ЗА ЛОТОФАГИТЕ - ФБ - 28.02.2016.

НАРОД ОТ ЛОТОФАГИ

                                       Мълчанието им за истината е равносилно на предателство
                                                                 Бездействието им е кражба на доверия
                                                         Говоренето на лъжите е убийство на история...

Всеки навярно е чувал за категоричната забрана, наложена на нашите историци и археолози - да не се проучва историята на България и на българите преди 
681 г.Разрешено е било да се правят предположения, но научно разработени изледвания и проучвания – не…
И още - не се е разрешавало и споменаването на жив трак след 6 век!..
В Историята на Балканите е можело да има само „велики гърци”, които са претопили траките за около 100-тина години, както и митично „море от славяни”-
разляло се ВЕДНАГА и ТОЧНО след „претопяването” на траките и НЕПОСРЕДСТВЕНО И ТОЧНО преди идването на някакви митични „прабългари” от „незнайное место”.
Ролята на „измислените придошли славяни” била важна. За тях трябвало да се уточни, че за рекордно време от 100 до 200 години са претопили пък туй „нечисто племе” „прабългарското”. 

На гърците славяните не трябвало да посягат, щото те били … „велики”…:):)
Цялата тази помия от лъжи е било наредено да се налее в главите на малки и големи „азбукарчета” в България. Даже върху държавния български герб изписали сакралната година „681”, та да не би някой да вземе да се обърка…


Така всички, цял един народ, започнал да повтаря стъкмените измислици, лъжите. И те … зазвучали правдиво и даже „научно обосновано”!
Истината потънала в забрава - сякаш попаднала сред лотофаги!...


Днес държавният ни герб вече е друг.

Казват, че е дошъл нов ред – народовластие, тъй де – демокрация.

Но „башовете” на Българската историческа наука продължават да поддържат и да налагат „научно-обоснованите” лъжи. 
Всичката учебна литература по история на България е изпъстрена с тях.


Дали обаче българите отвориха вече очите си? Видяха ли лепкавата заблуда, в която са ги натикали като народ?...
...


Не минава и ден, в който да не получа на ЛС или на ел. поща кратки и по-пространни размишления  от много хора, все българи, живеещи наблизо и далече. Раздумваме се все за неща, които отдавна българските учени трябваше да са открили, да са написали и поднесли на народа си. Това са все факти, които обръщат историята на българите към Истината, за тях има достатъчно доказателства, извори, косвени данни… 



Мислещите българи вече са отворили очите си – малко са, но пък задават правилните въпроси, надсмиват се над съшитите с бели конци измислици и … търсят, мислят, четат, пишат, ОТКРИВАТ …

За немалка част от българите обаче лотофагията продължава…
Именно за тях и за тези, които често ме питат:
„Защо са им били необходими тези лъжи на учените ни?”, 

днес поднасям това:


§§§
Ясно е, че ако нашите историци решат да извадят върху белия лист на Истината древната история на траките, първото, което ще напишат без колебание и с пълния набор от аргументи, ще бъде, че те, траките, никъде не са бягали, нито пък са ги претопявали за няколко години, нито пък са онези скални хора с кожи и боздугани, както ни се представят от дълги години.
Това обаче едва ли скоро ще стане.
Не и докато за български учени се считат хора, сдобили се със звания и с буквички пред името си, доказвайки какви ли не фанариотски и руско-имперски измислици, ползвайки фалшифицирани до неузнаваемост извори и прекланяйки се „до земи” пред измислена „византийска култура” и измислена „руска подкрепа” на „славянския свят”. 

Изваждането на истината за траките ще свали фалшивия „древногръцки” ореол над пантеона от богове в богатата и древна съкровищница на тракийската митология, както и над постиженията в  архитектурата, литературата, музиката, занаятите, писмеността, и прочее елементи на тракийската цивилизация…


Изваждането на истината за траките, за тяхната древност и високоразвита култура, ще разсипе на пух и прах и стъкмените измислици за нахлулите „славяни” и за извънземните им „асимилаторските способности”. 


Ще стане ясно – всички живели и живеещи популации ПРЕДИ И ВЪВ това възлово за лъжите време /5-6 век/, са си все същите общности, наричани в един период с обобщеното название „траки”. Общности, говорещи близки езици, със сходни етнокултурни характеристики, и всъщност цивилизация, която в хода на своето развитие, подобно на всички останали великолепни цивилизации по света, започва да записва знанието и разбиранията си за света и за живота … 

Тези общности не спират развоя си – създават държави. И част от тях носят името България! 


Придошли племена, нападения и смяна на владения е имало на Балканите, както навсякъде по света по всяко време. Но езикът – думите в говорната, а по-късно и в писмената реч, са били едни и същи. И още в Първата държава България, създадена в края на 4-ти век и обхващаща териториите на Тесалия, Илирик, Дардания и двата Епира, се е пишело на този език, с азбука, наричана впоследствие "коуриловицѣ", а векове по-късно названа „глаголица”. 

На тази азбука са продължили да пишат в повечето от държавите, създадени ПО ТЕЗИ МЕСТА чак до 18 век. На тази азбука именно е написана и Библията на Урфила. В няколкото откъса, запазени от „История на църквата” на Филосторг, е написано: „…по това време (
349 г.) Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи… …Той бил ръкоположен от Евсевий и неговите привърженици (т.е. арианите) за епископ на християните в гетската земя. Като се грижел и за другите техни работи, той им изнамерил собствена азбука и превел на техния език цялото Писание (т.е. Библията), с изключение на „Книгите на царете”…”.
Това е недвусмислено сведение, указващо важно обстоятелство – Урфила е говорел същия език, като хората, живеещи в границите на България – наричани вече „българи”. 


Азбуката на българите не са успели да изличат и да „претопят”:
- нито „божията латиница”,
- нито „божията елиница”,
- нито безбройните лъжи, че е готска,
- нито измислицата, че е дар от Византия,
- нито пък манипулацията, че е стъкмена за „славяните”. 

Азбуката, наричана днес „глаголица”, с която са си служили българите в България от 4 в. /Тесалия, Илирик, Дардания и епирите/ – става официална ПЪРВОМ в т.нар. „Дунавска” България. На нея има написани книги, приписки, държавни документи… - все книжнина БЪЛГАРСКА, на български език, с българските букви. 

Писмената реч, съхранена в нея не е нито църковна, нито „славянска”, нито пък „кирило-методиевска”. Това е живата българска реч на българите в България през Средновековието. Доказателствата за този факт вече са неопровержими, част от тях са в сравняването й с настоящата българска реч на българите в днешна България!…



§§§

Етноси, групи, разселвания, религиозни борби, пришълци и прочее събития, регистрирани в историята на Балканите, променят много названия и много съдби на народи. Но по отношение Историята на българите и на България, паралелно с тези закономерните процеси, в няколко други държави се е „работело” настоятелно и последователно за заличаване горепосочените факти и всъщност за обезкръвяване на нашето минало. Заличаване, продължаващо векове наред, с помощта на всички средства и механизми на политическата манипулация и историческата фалшификация.


И като резултат, сред фундамента на Българската История, СТЪКМЕНА от„наши и чужди гости”, днес имаме:

  траки – говорили на НЕЗНАЕН език, "асимилирани" от „гърци” или "избягали от „славяни” НЕЗНАЙНО къде /?!?!/; 
– "славяни” – дошли НЕЗНАЙНО откъде, съществували
НЕЗНАЙНО как, без да оставят следа на полуострова /?!?!/;
 „прабългари” – дошли НЕЗНАЙНО откъде, говорили на НЕЗНАЕН език, монголоиди, чиито външни черти се стопяват за рекордното време от 100-200 години /?!?!/;
  Българска държава – създадена в НЕЗНАЙНО време - за начална година е закотвена /неслучайно/ избрана дата от някакъв договор, дето не е ясно и точно какъв е /?!?!/;
   Българска държава, наричана навсякъде /неслучайно/ „първа славянска държава”/?!?!/.
  Българска култура, наричана навсякъде НЕЗНАЙНО защо „славянска”/?!?!/, след като дори и едно гърне „славянско” не е открито досега /?!?!/;
  Българска азбука, НЕЗНАЙНО защо наричана от всички „славянска”/?!?!/, след като с нея е изписана българска реч – т.е. говорим език в държавата България, откакто съществуват Българии;
  Българи, наричани НЕЗНАЙНО защо „славяни”, след като никъде в Средновековието няма държава Славяния./?!?!/ Но пък е имало и продължава да има България.
/В коментарите си нека всеки продължи списъка от „НЕЗНАЙНИ”, с които изобилства историята ни…/
В днешно време, когато учените откриват и най-малкия детайл от събития, от външния вид на човека, от флората и фауната, били на Земята преди милиони години, вярвате ли, че е възможно да има толкова „незнайни” детайли от историята на Българите и на България?! 
Не, напротив - всички историци са наясно какво и кога се е случило, колко и кои сведения са манипулирани и фалшифицирани. Но … мълчанието им продължава…


„Незнайното”, битуващо в Историята, е всъщност Задънената улица,
до която достигат Лъжите.
Краката им са къси – те не могат да стигнат далече.

НО 

могат да останат завинаги! 
И да зазвучат като „истини”

От „Истини” с къси крака се ражда История–invalid
- невалидна, 
безполезна
и всъщност МЪРТВА ИСТОРИЯ!



Преди няколко дни имах поредна словесна битка с един от яростните защитници на измислената „мъртва” История на България. За финал му написах: 

„… Колкото важна е чистотата на храната ни, толкова важна е и чистотата на Историята ни. Храната храни нашето тяло, историята храни нашия корен и спойката помежду ни като народ. Консервантите, оцветителите, и умъртвителите, добавени в нашата История, тровят духа ни, разсипват общността ни, превръщат ни 

в НАРОД ОТ ЛОТОФАГИ!”

А е достатъчно просто да спрем
редовния прием на лъжите, 
ЗА ДА СИ СПОМНИМ!!!
И да побутнем останалите…


---------------

***лотофаги - митично племе, което се хранело с плодове на лотоса, като всеки, вкусил от този плод, забравял миналото си.

събота, 27 февруари 2016 г.

ЕКЗАРХИЯТА - ПРОТОДЪРЖАВНОСТ - ФБ - 27.02.2016.

ЕКЗАРХИЯТА КАТО БЪЛГАРСКА ПРОТОДЪРЖАВА
На 27 февруари (ст. ст.) се навършват 146 години от издаването на дългоочаквания султански ферман от 1870 г., с който след десетилетни борби е удовлетворено желанието за признаването на българския народ като отделна общност в империята чрез създаването на Българска екзархия. Диоцезът на автономната Българска православна църква обхваща почти всички земи, населени преобладаващо с българи. Това са общо 18 епархии: в Добруджа, Северна България, Нишко, Северна Тракия и Македония (Скопска и Охридска епархия са присъединени по-късно след допитване). Екзархията е резултат от общонационално движение – религиозно по форма и политическо по характер. Учредителното й събрание (Църковно-народният събор от 1871 г.) и приетата от него екзархийска конституция (Устав за управлението на Екзархията 1871 г.) са събития и актове, характеризиращи не толкова специфична религиозна различност и солидарност, колкото национална съобщност и политическа съпричастност към общобългарско национално-държавно бъдеще. Екзархията подготвя исторически новата българска държавност, тя е своеобразна българска протодържава, при това с модерно устройство и управление, независимо от религиозната си форма . Забележително е например, че делегатите на Църковно-народния събор решават екзархът да не е пожизнен, каквато е практиката в православния свят, а да се избира за срок от четири години, което е по-характерно за държавен глава на република .
Макар и просъществувала твърде кратко, за да развие целия си протодържавен потенциал, от конституирането си до войната 1877-1878 г. Екзархията проявява твърде разнородна активност, само част от която е строго религиозна: тя събира данъци и разпределя приходи (финансова); издържа/обгрижва училищата на българите (образователна); тя представлява съгласно фермана и обичая в империята, но и съгласно с устава си своето паство пред властите и отговаря за него (политическа; оособено показателно това става през 1876 г. след българското въстание – мисията на Др. Цанков и М. Балабанов - и в края на годината по повод нежеланата от българите османска конституция – случая с демонстративното отсъствие на българския предстоятел екзарх Антим І от османския парламент); тя има съдебни правомощия и дейности; тя проявява дори международна активност (дипломатическа), доколкото чуждите представители в империята гледат на екзарха като на главен изразител на българските интереси, нагласи, желания и контактуват с него в този смисъл и в това му качество . Впрочем като главен представител на българите в империята и пред външния свят гледат на екзарха и османските управници; иначе те едва ли биха инициирали свалянето му от екзархийския пост през 1877 г. заради активната му подкрепа за стремежите на собствения му народ към политическа автономия и реално държавно самоуправление.
Съществуването на Екзархията като българска протодържава обаче е за сметка на основните й духовни религиозни функции и задължения. Отказът дори да се мисли Екзархията като духовно, душеспасително учреждение от повечето българи до 1878 г. е само преобладаваща тенденция в българското общество, която от 1879 г. по ред причини става водеща държавна политика в Княжество България.
Значителна част от българското общество приема учредяването на Екзархията като успешен завършек на продължително и справедливо движение за национално признаване. Но още през 70-те години на ХІХ в. българската общественост се раздвоява в преценката си какво е основното предназначение на Екзархията - духовно или национално-политическо. По-малко са привържениците на истинското, духовно предназначение на Българската православна църква (Екзархията), които аргументирано и последователно апелират: “нека не забравяме, че преди всичко екзархията е църква; нека не забравяме това никога, защото само тогава тя ще може да отговори на целта си, като влезе и в правилния онзи път, в който я води самото й високо назначение” .(М. Балабанов, Трета народна нужда. - Век, бр. 29, 27.07.1874 г.) По-лесно се възприема (а след 1879 г. окончателно се налага) национално-политическото внушение на Христо Ботев: “Екзархията е такова учреждение, което има смисъл само за оние епархии, които още не са смъкнали от шиите си ненавистното фанариотско иго и които се раздират от убийствените пропаганди на гърцизмът и на сърбизмът. Екзархията, повтаряме ние, е потребна само затова, за да прибере разпръснатите части на народът и да ги свърже в едно цяло; а сичкото друго - не е за нейната уста лъжица... Един от най-главните врагове на прогресът и на свободата са били, а може би още дълго време ще да бъдат духовенството и религията” . Подчинени на господстващия през ХІХ в. дух на национализма, повечето представители на българския елит (както и някои висши духовници и най-вече Йосиф І ) са убедени в приоритета на националноохранителните функции на Екзархията, те я възприемат предимно като “сечиво” на националната политика.
По същата причина мнозинството депутати в Учредителното събрание от 1879 г. налагат в конституцията на Българското княжество един „мъртвороден” и неприложим чл. 39, който не само че не се прилага в бъдеще, но и блокира нормалното, ефективно самоуправление на Българската православна църква в Княжеството, доколкото по конституция тя трябва да се управлява от „върховната духовна власт” – общ Синод, какъвто обаче (общ за българите в Княжеството и Османската империя) никога не се свиква . (П. Ст. Петков, За един „мъртвороден” член от Търновската конституция. – DE JURE. Официално издание на Юридическия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, № 1, 2010, с. 79-84)
Пак поради същите национално-политически причини и обстоятелства, Екзархията след 1878 г. се мисли (поне от българите) и се изявява като свръхдържавна институция, доколкото се занимава с държавно-присъщи задачи и функции в територии, признати й за диоцез и населени с българи, но след съществените международноправни промени през 1878 г. включени в няколко различни държави: Княжество България, Османската империя, Румъния и Сърбия. Що се отнася до последните две, екзархът и българското държавно ръководство още през 1879 г. разбират, че независимо от гръмко-пожелателния текст на чл. 39 от княжеската конституция, частите от „българската църковна област” в Северна Добруджа и Нишко са завинаги загубени за българско църковно управление и окончателно откъснати от екзархийския диоцез . Екзархията след 1878 г. и особено след 1908-1909 г. е своеобразен субект на международното право, тъй като нейната юрисдикция не се ограничава само в пределите на Османската империя. Както твърдят някои автори още през 30-те години на миналия век, „Българската екзархия неусетно се превърна от чисто национална или административна, вътрешна организация, в извъндържавна” . (Ил. К. Секулов, Българската екзархия от гледището на международното право. С., 1934, с. 8) Но ако това може да се твърди с известна условност за периода до Балканските войни, то за времето след 1913 г. упоритостта на Ил. Секулов да отстоява валидността на същото твърдение е неоснователна. Заключението му, че и през 1934 г. „Екзархията продължава да бъде, както в миналото, единственият законноустановен и признат от международното право църковно-просветен институт на всички българи от източноправославно изповедание, където и да се намират те – в пределите на свободната българска държава, под гръцко или сръбско иго, в Албания и другаде из Европа и Америка и въобще всякъде по света” надвишава по пожелателно-заклинателния си заряд дори ентусиазма и ината на учредителите, решили че с един текст от конституцията на Княжество България (чл. 39) могат действително, независимо от реалните условия и обстоятелства, да гарантират националното единство чрез въображаемо съподчинение на всички български църковни области на една обща „върховната духовна власт” – Синода на Екзархията, „дето и да се намира тя”...
Българската екзархия подготви исторически новата българска държавност, тя би могла да се разглежда (макар и условно и при коректното прилагане на един нов термин) като своеобразна българска протодържава. Но така тя можеше и успя да функционира за кратко време, и то само в условията, в които беше създадена, т.е. в Османската империя 1870-1878 . (Ако само за миг успеем да си представим, че финалът на преддържавната нова българска история не е реално случилият се в годините от 1876 до 1879, че еволюционният път на почти двувековния български преход към Новото време не беше така рязко прекъснат през 1876 г., независимо че нарушаваме догмата „в историята няма „ако”, ще можем много ясно и дори ярко да си представим Екзархията като българска протодържава).
Известно е, че „българите наследяват от Османската империя минимален опит в държавните дела” . Но значителна част от този скромен, но важен опит е свързана с устройването, функционирането и управлението на Екзархията през 70-те години на ХІХ в. не само като религиозно учреждение, а и като българска протодържава. Именно нейните ръководители – екзархът, митрополитите, епископите, както и миряните, участвали в борбата за учредяването й и в конституирането й като институция – Г. Кръстевич, д-р Ст. Чомаков, П. Р. Славейков, Т. Икономов, М. Балабанов и др. – са първите и почти единствените държавници с някакъв управленски опит. В това отношение духовните лица имат предимство пред светските – те управляват цели епархии и отговарят за всички изброени дейности на Екзархията в тях.
Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, всъщност Българската екзархия е не само резултат от десетилетните усилия на българите за национална еманципация в условията на Османската империя, тя е и върховно постижение на българската преддържавна модерност (доколкото „идеята за модернизация от края на ХІХ в. е неотделима от цялата гама протекции на „националното”. - Р. Аврамов, Стопанският ХХ век на България. С., 2001, с. 21), което обаче не можеше да оцелее в първоначалния си вид при променените политически и международноправни условия след 1878 г. Това, че като историческа конструкция Екзархията просъществува и след 1878 г. и продължава да действа предимно като българска националноохранителна институция в Османската империя до войните 1912-1913 г. е неоспорим факт и заслуга на цяла плеяда духовни и светски дейци от „века на национализма”. Но функционирането й като Православна църква на българите със специфични и предимно духовни задачи и след 1878 г. е поставено пред трудно преодолими пречки и препятствия, част от които са свързани с необратимите политически резултати от руско-турската война 1877-1878 г., а други произтичат от самия характер на продължителните българо-гръцки църковно-национални борби, завършили от църковна гледна точка без победител . (П. Ст. Петков, Църковно-духовното и национално-политическото начало в българо-гръцката разпра през ХIХ и началото на ХХ век. - В: Международна конференция в чест на професор доктор Тотю Коев. Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново. 2005, с. 188-197; Същото в: П. Ст. Петков, Историята като полифония. Изследвания по нова история на България (От Българската завера 1835 до Крайовския договор 1940 г.). Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново. 2005, с. 82-94. За да не бъда разбран неправилно, ще цитирам целия абзац от статията, посветена неслучайно на проф. Т. Коев: „...Независимо от това, че Цариградската патриаршия провокира национално-политически конфликт с българите и няма същински (а само формално канонични) църковни основания, като остава в същата (сиреч национално-политическата) плоскост, т.е. като се отклонява от църковното начало, българското антипатриаршеско движение автоматично се натоварва с предимно минусите и малкото плюсове от политическия характер на борбите дотолкова, че по мое мнение дори в края на ХХ век не може да се твърди със сигурност коя от двете страни е спечелила и дали от църковна гледна точка изобщо има победител. Изводите за справедливия характер на движението и постигнатите значими резултати - национално-политическото признаване и оцеляване на българската общност (1870-1913 г.) - са исторически аргументирани, но с тези постижения не могат да се оправдаят и компенсират трайните негативни последици за духовните функции на БПЦ, резултат от развитието на продължителния българо-гръцки спор предимно в руслото на национализма”).
Публикувано в: Петко Ст. Петков, Българската православна църква и държавната власт в Княжество/Царство България 1878-1912 г. (Институционални отношения). В. Търново : Изд. „Фабер”, 2012, с. 10-20.

ЛЕГЕНДАРНИЯТ БАЛХ В АВГАНИСТАН - ФБ - 27.02.2016.

ЛЕГЕНДАРНИЯ ГРАД БАЛХ

Двойникът на Мадарският Конник, открит от българска експедиция на 2 500 метра височина в Северен Афганистан, земите на древна Бактрия/Балхара, носещ също името - МАДР



... български дири в Евразия / Петър Добрев 

 

ЛЕГЕНДАРНИЯ ГРАД БАЛХ



....продължение от "САГА ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ"  -http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_24.html


І І  ЧАСТ

През 4 в.пр.н.е. Александър III Македонски или Александър Велики  с походите си на Изток раздвижил Централна Азия и следващите 1000 години Балх останал основен кръстопът по Пътя на коприната, водещ към Китай. Когато арабите пристигнали тук през седми век, нарекли Балх Майката на градовете.



/Балх, не е проучен дори бегло, а археолозите тепърва започват да пишат с златно букви в историята му/

Историческите сведения сочат, че най-прочут от тамошните градове бил именно древният Балх, наричан от гърците Бактра, откъдето дошло и тяхното име на цялото царство - Бактрия. За разлика от тях, персите го наричали Балх и Зариаспа, което значи на персийски Златоконният град, т.е. градът на Златните коне.

Балх се намирал в благодатна земеделска област - така нареченият Балхски оазис, който е едно равно обширно поле, напоявано още в древността от безброй канали. Там процъфтявало открай време земеделието и градинарството, а на изток от полето - по ниските хълмове и предпланини на Хиндукуш, са се простирали обширни и богати на трева пасища, където някога се отглеждала една прочута порода коне - легендарните Балхски коне.


Каменно изображение на кон от Бактрия

Китайците наричали тези коне с името Небесните коне, а изразът "кон от Балх" се среща и в старите санскритски ръкописи като нарицателно название на бързите и добре отгледани коне.

За облика на древния Балх говорят твърде картинно изразите, с които го наричали чуждите народи. В най-старата арменска книжнина той се споменава като „царственият Балх" и „майката на всички градове", защото от него в древността произлезли редица видни царски династии, включително династиите на Партянските царе и Арменските Аршакиди. 

 

„Царственият Балх - майката на всички градове"


Роланд Бесенвал (на снимата в долу, в центъра на Балх) е истински факир. С няколко думи и необичайни жестове, френският археолог, изважда от небитието историята за величествен град, корона на широкото плато в крайният север на Афганистан. Посочвайки с пръст, към вече отдавна ерозирали скали и обяснява как около тях е имало масивни съоръжения за защита и възспиране на варварските нашествия от север. Балх, с всичките му богатства, определено е имал нужда от тях. 



Преди повече от 1000 години, Марко Поло, посещава руйните, прочути из античния свят, като средище на антично богатство и напреднала култура. Тук е хвърлена пъпната връв на една от първите монотеистични религии - зороастрийството, а Александър Велики избира оттук своята втора жена, Роксана. Изглеждащ разсеян, Бесенвал, разказва необикновенно и пъстро описание на Зороастрииски огнени олтари, Будистки манастири, Християнски обители, и Мюсюлмански джамии. "Тук сме на над 3000 години живот, казва той, а в Афганистан, историята буквално е под всяка човешка стъпка”. 

Разположението на страната на кръстопътя на Азия и големите търговски пътища, привличали търговци, изкуствоведи, номади и завоеватели (не е случайно, че по-късно българите са избрали Балканите, един друг кръстопът, за своя нова страна). Руините на Балх, наред с още стотици открити древни градове и религиозни капища, показват наследството обхващащо много векове и култури. Находки, в тези пазарни средища, осветляват, не само Бактрииската История, но тази на Западната Цивилизация и цяла Евразия.



Изглед от крепостната стена на Балх днес






Арабите, които се появили там през VIII век, твърдели, че от Балх произлезли египетските фараони, а от съседния град Серахс - техните везири. За големината на Балх се разказвали легенди в древния свят. Според арабския книжовник Ибн-Надим /IX в./ Балх е бил един от седемте най-големи градове на света и стените му в древни времена били толкова високи, че когато вятърът отвял едно знаме, издигнато върху тях, то отлетяло на няколко фарса-ха /десетки километри/. Арабите твърдели също, че от Бактрия, която те наричали Балхара, били пренесени в Египет някои ценни култури и особено едрите балхски пъпеши.






И Днес в Афганистан все още има плодородна земя - като тази снимката... в оазис намиращ се на 50 километра от Балх...



Но защо Балх е възникнал именно там, между планините на Хиндокуш и реката Амударя? От една страна географското местоположение е ключово. Балх е разположен на място обградено от високоплодородни почви, и напоявано от реката БАЛКАБ, и до днес. По този начин градът е бил вечно осигурен откъм храна. И действително в древността си Балх е бил известен със първокачественото си грозде, портокали, уникалните си водни лилии, а по късно и със високодобивната захарна тръстика. И до днес се смята че най-сочните дини идват от близкият Кундуз, а най-добрите камили - от района на Балх.























Друг фактор древните българи да построят столицата си на това място са няколкото търговски пътя, на запад към Херат и Иран, или на север пресичайки Аму-даря към Самарканд. Долината на река Балкаб не е изменила древното си корито и все още върви през долината Бамиян, чак до Кабул. По поречието и е вървял и пътя пресичащ Хиндокуш. Но географското разположение е само възможност, а Балх достига световно величие, със свойте отлични майстори и занаятчии, добрата търговска политика, и множеството поети. Можем да заключим че Балх винаги е бил по-богат, отколкото силен, и това го е правило апетитна плячка за множество диви племена.



















/Останки от Балх, и плодородното поле, със което е обграден и до днес/

Китайците наричали този град с две имена БОТИ и БОЛО, първото от които произлизало от гръцкото име Бактра, а второто - от собственото му име Балх. Те също рисуват древния Балх като огромен и дори уникален град. Според някои сведения, преведени неотдавна от китаиста И. Малявкин, обиколката на града била повече от 80 ли /над 24 км./, а според други по-скромни данни - 20 ли /6 км./, но дори и втората величина е внушителна, защото в древността най-големите градове рядко са надхвърляли 3 - 4 ли /1 - 1,5 км./.


/Руини от Джамия, построена в Балх през средните векове. Стилът е подобен на този от Бухара и Самарканд/

Вътре в града и около него имало три концентрични крепостни стени, строени още преди III-ти в.пр. н.е. (Фиг. 3). Площта на древния град Балх била разделена на три части, всяка обградена със стена. Най-вътрешната част представлявала замък на владетеля. Средната част на града е била разделена на занаятчийски квартали. Най-отвън е имало предградие, чието многолюдно население е било заето със земеделие и животновъдство. В това предградие е имало многобройни пазари. По този начин, ядрото на средновековния град Балх се състои от три части: “кухандиз” (цитадела, замък) наречен вътрешен град (шахр-и дарун), “мадина –араб.” или “шахристан”, известен като външен град (шахр-и бирун) и предградие (рабад-араб.).



Рис. 3. Разположение на вътрешния и външния град в пределите на Балх. Концентричните кръгове изобразяват крепостните стени. Показани са схематично и вратите по крепостните стени. Подобен план на изграждане е имал и град Плиска.

Стената на “мадината”, т.е. втората градска стена, била построена от глина и нямала ров, но била извънредно мощна. В епохата до арабското нашествие, в тази стена имало 6 врати, които били наричани: Сатманд, Бахи, Хинд, Йахудийа, Турк и Чин. Предполага се, че до тези врати е имало и квартали, компактно населени съответно с индийци (хинд), евреи (йахудийа), тюрки (турк) и китайци (чин).

Улиците на древния Балх били широки и просторни. В града имало множество великолепни дворци и канали с чиста и проточна вода, покрай които нагъсто растели дървета. Жилищните квартали на средновековния Балх се намирали в «шахристана», където са били разположени и отделните квартали на занаятчиите. Самият «Шахристан», т.е. външния град бил обкръжен с обширен «рабад», т.е. крайградски квартал, в който били разположени многобройни пазари. Обширният «рабад» в древността е бил обкръжен с голяма стена, която обхващала също и всички прилежащи поселища, земеделски участъци и места за паша. Разстоянието от нея до втората градска стена на Балх е било 5 фарсанга. В стената на рабада имало 4 врати, разположени на разстояние от 12 фарсанги една от друга.

 Развалините на стария Балх заемат площ не по-малко от 4500 дка. По археологически данни, първите две градски стени на Балх, т.е. стената на «кухандиза» и стената на «шахристана» са издигнати още в епохата на античността. Към това време се отнася и построяването на третата градска стена, т.е. стената на «рабада». Тя е построена в III в. пр. н.е. и има дължина над 200 км. В древността тази стена обкръжавала обработваемите земи и целия Балхски оазис и го защищавала от настъпването на пясъците и от нашествията на чергарите. Външната стена на Балхския оазис не е толкова мощна като вътрешните две градски стени, но тя е усилена отвън с кули и има многобройни бойници.



Освен Балх в стари времена в тази страна съществували и множество други градове, от които най-известни били Варну, Мадр, Хулм /дн. Ташкурган/, Тармита, /дн. Термез/, Наутак, Рави /дн. Роб/, Каписа /Кабул/ и др. В полетата и ниските долини градовете на някои места се редували през 4-5 км. един от друг, затова някои гръцки автори са нарекли завоюваните от Александър земи край Балх с красивото име „Страната на хилядата градове".

На снимката по-долу е разчетен от проф. Симс-Уилиямс документ е написан на място, наречено Варну. То е близко до днешния Аорнос, споменато от Ариян, като един от двата най-важни града на Бактрия.Според Пол Бернард и други Аорнос е разположен близо до Кхулм или Ташкуган, където долината на река Кхулм, в която Рон и Саминган са разположени, се разтваря в плато. След като почти цялата колекция на бактрийски документи е част от царския архив на царете на Роб, то присъствието на този документ може да означава, че Варну също е било част от важните селища в Бактрия.

Това е дело за продажба от 525 бактрийска година, което е 757 година след Христа (снимка 28). За мен, като юрист той е изключително интересен.Искам само да привлека вниманието ви на два от пасажите, които описват правата на новите собственици. Първият пасаж е серия от клаузи: "Да го има и държи, да го продава, да го дава под наем, да го сменя за друго парче земя, да го даде за сватба на сина или като зестра за дъщерна сватба, да го направи манастир или храм или да го направи гробище".


Договора за продажба

След като само в една долина от 50 км. /Сурхан даря/ по сведение на споменатите археолози се наброяват около 110 старинни крепости и градове, а почти толкова има и в Бишкентската долина край Кафирниган и редица други долини в Южен Таджикистан, не е трудно да се пресметне, че около I век сл. Хр. броят на постоянните селища извън главната столична област около град Балх е възлизал на не по-малко от няколко стотици, поради което изразът „Страната на хилядата градове" никак не е неуместен.



/само част от "хилядата градове" на Бактрия/

Интересно е също, че за големите богатства на някогашна Балхара е оставил сведения и известният римски историк Тацит, който обаче за разлика от Ктесий не споменава нищо за асирийския поход, а съобщава, че това царство привлякло апетитите нa египетските фараони и било нападнато от войските на Рамзес ІІ в ХІІІ в. пр. Хр., който успял за известно време да го завоюва. (Вж. сведенията на Тацит и техният коментар В: V . Niconor о v . The Armies of Bactria . London , 1997, v. I, p. 4)

Раните китайски хроники също споменават едно старо българско постижение. Според тях някога откъм древния град Балх, столица на източното царство Балхара, дошли в Поднебесната империя изкусни майстори-стъклари, които предали на китайците един от най-сложните древни занаяти - отливането на цветни стъкла. Били обучени повече от 1000 ученици. "Оттогава цветните стъкла поевтиняха в Поднебесната империя" - отбелязва по този повод историческата хроника на династия Тан.

В същите летописи се възхваляват и необикновените коне, отглеждани в така наречения "Западен край", към който е принадлежала и някогашната Древна Бактрия /Балхара/. Китайците наричали тези коне с името Небесните коне, а изразът "кон от Балх" се среща и в старите санскритски ръкописи като нарицателно название на бързите и добре отгледани коне.


Бактрииски коннен стрелец днес изложен в Историческият музей в Лондон

Към старите български постижения принадлежи несъмнено и особеният начин на заквасване на кисело мляко чрез късче сушено чревце от новородено агне или козле. Днес този вид закваска се употребява най-вече в планините на някогашното царство Балхара, сред дардите от Хиндукуш, което показва, че той е бил изобретен в българската прародина и заедно с българите е изминал дългия път от планината Имеон до Балканския полуостров.

Сензационни открития в Азия от последните години

Един от най-големите археологически обекти в Афганистан е Ай Канъм,Лунна жена-от перс./ или още известен като Александрия на река Окс (днешна Аму Даря). Градът се намира на 4945км от Рим, на 4070км от Пела, но не отстъпва по нищо на блясъкът им. Все още се спори кой е изградил града. Според едни това е Хефестион - близък приятел на Александър Македонски, но е открит културен пласт от два века преди идването на Александър Македонски по тези земи.

Крепостта се открива съвсем случайно през 1961. Преди това се е смятало че наличието на такъв град е само легенда. Ай Канъм (луната жена), преименуван от Александър на "Александрия на Оксус", пред 328 преди новата ера, все още пази и единични екземпляри на елинистична култура.



Градът погледнат от близкия хълм. Намира се на самата река.

Именно там в древната обсерватория, преименувана от Александър Велики на негово име е открит т.н. „прабългарски календар”.

О.Прицак (Българският именник и езикът на протобългарите. Висбаден 1955 г.)цитира китайска география от 10 в. в която са предадени данни от изчезнал труд писан през 7 в. Тук, именно, се потвърждава безспорния факт, че 12 годишния цикъл е използван за календарни цели от жителите на областта между Самарканд и Бухара. 

Научно е доказано, че Българите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял святсъздаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо .”


За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето, Българите не само знаели това - издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак),та още [b]през 4768 година преди Христа тези умни прабългари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко" с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време, измерено днес!!! [/b]

Основавайки се на тези свои астрономически знания, Българите създали най-съвършения календар, известен досега.


На първата снимка - календар от Александрия на Оксус, а на втората календар, намерен край древнобългарската крепост до Каспичан през 2010 година.

Според професор Васил Златарски за начална година на хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5505г. преди Христа, което съвпада с времето на потопа в Черноморския басейн след образуването на Босфора.. Ако приемем тази хипотеза, настоящата 2011 година би трябвало да бъде 7516 поред по българското летоброене - или 7516 IYI (ЮВИ), т.е. от акта на сътворението, (което всъщност означава този този изконно български символ от Ранният Неолит на възраст повече от повече от 7000 години - виж повече наhttp://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- ). 

В древната българска хронология има периоди от 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332 и др., които служат като общоприети интервали от време.Най- дългият известен такъв интервал е от 6328 години. Той е споменат в един непълен надпис от времето на хан Омуртаг от 823 година след Христа. Текстът се състои от 14 реда, вероятно представляващи заключителната част от договор между Дунавска България и Византия. Надписът е върху мраморна плоча по всяка вероятност от престолния град Плиска. Ето какво пише на нея: ”[…от управлението на владетеля] името му е [Хан Омуртаг Ювиги]. Годината на явяването на истинския бог беше 6328. Те принесоха жертва и се заклеха в написаното в книгите [договорите]…”

Така че прабългарите са сред народите с най-ранна календарна система в света–факт, който доказва древността на българската цивилизация.

Българската експедиция, наречена Българи - Прародина - Балхара , през 2008 година откри Двойник на Мадарският Конник открит в земите на Бактрия!



Реплика на Конника "Мадара" в Афганистан 

Българската експедиция, наречена Българи - Прародина - Балхара , през 2008 година откри "двойник" на Мадарския конник в Северен Афганистан.Едно от шокиращите открития е, че конникът се нарича Мадара. В Афганистан имало и местности Шумен и Варна, а учените са записали легенди за героя Ходжа Болгар. Над 800 думи с еднакво звучене и значение са открити в българския и фарси, официалния език на Иран. И до днес в региона за красавиците се казвало, че "са хубави като българки", а фолклористите чертаели паралели между местните ритми и българската народна музика.

Наложените хипотези за произхода на българите се пропукват, смята иранистът доц. д-р Иво Панов. Не можем да твърдим, че са хуни - монголоидността не им е присъща, не би трябвало да ги сродяваме и с тюрките, казва участникът в експедицията "Българи-прародина", проведена в края на 2008 г.

Според доц. д-р Панов планината Памир, в чиито скали е изсечен конникът, вероятно е прародина на българското племе.


Мадарския конник

Названието на конника, който е открит в областта Шамарк в Афганистан е сходно с това на нашия в Мадара, но е пресилено да се твърди, че конникът в Северен Афганистан е близнак на този, който се намира у нас.Това обясни в интервю за Дарик иранистът доц. Иво Панов, един от участниците в научната експедиция, която посети Афганистан през август и септември миналата година, както писа "Списание 8". „Всъщност афганистанският конник има две названия..." – казва доц. Панов.

Доц. Ружа Нейкова от Института за фолклор БАН, заяви във връзка с това откритие: "За мен, както казах, е много сериозно предизвикателство самото название. На толкова хиляди километри... Названието. Значи, нашият е Мадарски, този е Модар или Мадр, така се нарича конникът и мястото. На толкова хиляди километри едно и също название на два каменни релефа не може да бъде случайно. Това е нещо, което тепърва трябва да се, поне да се опитаме да разберем каква е причината за този паралел. В индо-иранския свят „мадар" означава майка...



Ако приемем, че това е нашата прародина, съвсем логично е, българите да разнасят топонимията на тази територия на запад, те просто я транспонират. Имаме много паралели с топонимията на север от Кавказ, там където е била Велика България. Имаме, естествено, и на Балканите.Имаме много съответствия в тази топонимия, например Хисар, ето този Модар или Мадр, Шипка, шипки, Варна, варно, шуман, Шумен. Това е, което ми идва в момента в ума. А иначе езиково има много съответствия и съответствията не са само на езиково равнище, те се проявяват на различни равнища и тепърва... Това беше нашата цел, така, да прокараме една пъртина, ако мога да се изразя, едно пътище за бъдеща работа и да огледаме една такава територия, която според летописите вероятно е наша прародина."

Освен изключително размирния Афганистан, по време на 25-дневното пътуване, учените от България посещават още Узбекистан и Таджикистан. „В Афганистан се ограничихме с посещение на най-спокойната част от страната – северната, където на около 2 500 метра надморска височина в областта Шамарк се намира скалния релеф, изобразяващ конник” – разказва доц. Панов. „До мястото, където е той около 40 мин. се придвижвахме с джип, още около половин час по кози пътеки” – обяснява той. По думите му нишата, където се намира афганистанския релеф е издълбана в червена скала, в краката на коня се вижда чудовище - вероятно е дракон, тъй като той присъства навсякъде в персийската митология, вижда се иранското влияние.



При посещението си в Шамарк учените установяват, че част от главата на коня и тялото на конника липсват. Унищожени са от талибаните след 2003 г. при една от поредните им инвазии.

Пред Дарик доц. Панов каза още, че е рано да говорим за датировки на скалния релеф, да се правят изводи и паралели. Нужно е да се направят много проучвания, да се дадат много отговори, свързани с хипотезата за иранския произход на прабългарите, за техните памирски корени.

Името е едно предизвикателство в този случай, каза доц. Ружа Нейкова от Института за фолклор - БАН за открития конник в Северен Афганистан и съпоставянето му с Мадарския у нас. Не може да е случайно. Но анализите тепърва ще започнат и на самия обект, и съпоставките, разбира се, заяви доц. Нейкова пред БНТ. Има няколко датировки на открития в Памир паметник.Едната, която на мен ми е известна, е IV век, но всички казват, че той е по-ранен. Много е рано да се определи по-точно, необходимо е интердисциплинарно изследване на археолози, историци, езиковеди.

Изключително интересен обект на изследване за учените са думите в българския и персийския език, които имат общ произход. Наброяват около 800. Част от тях липсват в турския и арабския език. Сред примерите са думи като механа, шадраван, диване и др.



Освен доц. Иво Панов, в експедицията са участвали още: Петко Колев – председател на Общо българска фондация „Тангра”, доц. д-р Ружа Нейкова – фолклорист, етнолог и музиковед, Иво Леонтиев – преподавател в НАТФИЗ, оператор, фотограф, д-р Славян Стоилов – специалист по вътрешни болести. Ръководител на експедицията е бил доц. д-р Александър Илиев – преподавател в НАТФИЗ, режисьор, оператор, фотограф с интереси в областта на културната антропология. Пътуването се е осъществило под егидата на БАН, СУ и министъра на външните работи Ивайло Калфин.

Днес в земите,където на времето т се намирала българската държава Балхара - или Бактрия, както я наричат гърците, живеят пущуните.

Пущуните са европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан и северозападните райони на Пакистан. Общата им численност е около 8 000 000 души. По религия са мюсюлмани-сунити. Делят се на племена. По-големите са африди /apri-di/, моманди, оракзаи в района на Хайберския проход. Северно от Пешавар обитават юсуфзаите, а западно, хаттаки и вазики. В Северен Белуджистан е племето какари.

Пущуните пазят много български думи, използват звука "ъ". И до днес в региона за красавиците се казвало, че "са хубави като българки", а фолклористите намират непосредствени паралели между местните ритми и българската народна музика. От всички военни контингенти днес там афганистанците се разбират най-добре с нашия. Такива примери са много.

Снимка на пущунско момиче

 

сряда, 24 февруари 2016 г.

УНИКАЛНА КНИГА ЗА ЕВРЕЙСТВОТО В БЪЛГАРИЯ - 1930 - ФБ - 24.02.2016.

Какво направиха евреите за България? (книга – безценна)

  в България


(Тази книга е издадена в София през 1933 година. Нейната уникалност се подсилва от факта , че в България са останали от нея 2 или 3 екземпляра. Разбира се , в нея се застъпват тези, различни от официално наложените. Дошло е времето да се преосмислят доста неща в живота на българите.)
Вместо предговор
За да съдим за значението на политическата дейност на евреите в България‚ най-напред е необходимо да изучим и да опознаем отечеството си‚ неговите исторически пътища‚ неговите идеали‚ неговите минали и настоящи политически и икономически явления. След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския полуостров‚ България става център и разсадник на православната вяра. В нейните манастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения‚ подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра. От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия‚ стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Синедрионът‚ който винаги се е стремял да унищожи‚ обезсили и насочи на лъжлив път учението на Исуса Христа. В XVI век членове на Синедриона са били всички венициански евреи – банкери. Благодарение на това‚ че в техни ръце се е намирал капитала‚ те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги‚ евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили‚ а сами оставали в сянка. Тази политика на веницианските банкери евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоносна за България.
Царица Сара и Синедриона
Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват‚ че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара‚ дъщеря на един венециански банкер‚ и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България‚ населението на която и било напълно предано. Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81). В историята на християнството на Балканите‚ тя изиграла почти същата роля‚ като Попея в Рим, само че в друга форма. Нейните наемни агенти‚ със средствата на веницианските търговци‚ разпространявали между народа слухове‚ че Исус Христос е само мит‚ че не е имало никакво Възкресение‚ а че всичко това е измислено от поповете‚ които проповядвайки тази лъжа‚ живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа). Злите семена били посеяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва‚ появил се разврат‚ пиянство‚ започнал да процъфтява материализма. Развлеченията‚ противни на нравствения дух‚ се поощрявали. Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си‚ понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила – Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области‚ което безспорно‚ го е унищожавало‚ но което е било дело на тъмните сили‚ решили да разложат държавата.
Падането на България
На фона на тези тревожни събития‚ в България през XIV в. се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на България‚ и дори извън пределите й. Неговата вяра‚ учението му‚ неговите пламенни речи започнали отново да връщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднъж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех‚ тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4) Въпреки това‚ Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров‚ а цар Иван Александър‚ смятайки го за свой близък съвременник‚ му подарил един манастир‚ гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по-широките маси. Тогава веницианските банкери евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък‚ снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги‚ Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това‚ византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това‚ Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната‚ но помощ от запад не дошла. По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя‚ подстрекавана от венецианските евреи. Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров‚ те заели със съдействието на жената на Иван Александра – Сара‚ Родосто‚ Бая‚ Ески‚ Люле, Бургас‚ Одрин и сключили с България договор‚ който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за понататъшни походи в християнските страни‚ а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа. Сключвайки този неизгоден договор‚ Иван Александър разчитал‚ че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част‚ и че останалата България ще бъде спасена. След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние‚ той се обявил за открит враг на Турция в същото време‚ когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага‚ подстрекаван от еврейството. Нарушавайки договора сключен от баща му‚ със своя неутралитет той предизвикал‚ а в същото време не се погрижил да потърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия‚ които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейстовото чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и ЛалаШахин против България‚ при което първият заел областта между Марица и Черно море‚ а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад‚ да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си хубавата Мара. Такава е била волята на венецианските евреи!… В 1382 година турците превзели София‚ която им била нужна по стратегически съображения‚ да си отворят път към Сърбия. В 1388 година султан Мурад изпратил 30 000 армия под командата на великия везир Али паша‚ който преминал Стара планина и завладял Провадия‚ Преслав‚ Шумен и Силистра. От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери. На нейна територия се появили предатели‚ които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа‚ стр. 9)
Обсадата на Велико Търново
Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв. Защитата на ВеликоТърново била възложена на патриарх Евтимий‚ понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята свидетелствува‚ че патриарх Евтимий е бил по това време велик учител на българската писменост‚ че той е запазил звездата на българската национална култура‚ неугаснала в продължение на петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града‚ но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища. Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир.
Предателството
С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона‚ които били в Бургас и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили‚ че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие‚ евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се един‚ който бил снабден с всички нужни за тази цел средства‚ включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание‚ че един неизвестен евреин предал Търново. Този неизвестен евреин‚ който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен‚ чийто потомци братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794-1807 година… Лазар Коен‚ получил заповед от членовете на Синедриона‚ проникнал в българската крепост Царевец‚ явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил‚ че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал‚ че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана‚ той се клел‚ че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта‚ с което го снабдили евреите – членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век‚ том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска‚ която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето‚ тя се превърнала в страшен рев‚ който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение‚ а евреинът Коен‚ като Юда Икариотски‚ тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон‚ който възползувайки се от това‚ че цялото население било обхванато от ентусиазъм‚ отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада‚ гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век‚ том IV. стр. 318). По това време град Велико Търново бил център на внимание в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на българския народ‚ а когато нахлули турците‚ благодарение на еврейското предателство‚ града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ била разрушена веднага‚ а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка‚ започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания и мъчения са били подложени великотърновските жители‚ ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак‚ Конст. Костенецик‚ Йосиф Видински и др. Величественият владика Евтимий‚ макар изгонен от Храма‚ не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишъл при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси‚ и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа‚ стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист‚ евреина Челеби Нафталион с щаба му‚ състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов‚ Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче‚ отбелязва това събитие само с краткото съобщение‚ че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина‚ който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му‚ какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил‚ историята за угода на „богоизбраните“ мълчи. А не е ли смешно да се мисли‚ че името на заместника на султана‚ толкова всесилен по това време‚ не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност‚ която се крие в думите: „Ние си играем с народите като с шахматни фигури‚ а самите оставаме в сянка!…“
Избиването на българската интелигенция
Пристигайки във Велико Търново‚ Нафталион заповядал незабавно да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в манастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена‚ евреинът Нафталион отива в манастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза: „Помоли своя Бог‚ може би той ще те спаси“‚ и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век‚ том 6‚ стр. 452).
Съдбата на патриарх Евтимий
Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота‚ да го поставят над пропастта и да му отсечат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място‚ той коленичил с вдигнати ръце и високо казал: „Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им‚ Господи! И аз ще кажа твоите думи: „Защото те не знаят какво правят!“ На палача‚ който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец‚ неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч‚ докато го отвели другите войни‚ а патриарх Евтимий продължавал да се моли. (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 462‚ Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона‚ и последният заповядал да заточат патриарха във великотърновските катакомби. Когато го отвеждали от Търново‚ под конвой като престъпник‚ целият народ‚ лишен вече от граждански права‚ чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел: „Отче! На кого ни оставяш?“ От тези отчаяни вопли може да се заключи‚ какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата‚ обхванала тълпата‚ останала без вожд и духовен пастир‚ свидетелствува‚ че тази звезда‚ изгряла над Балканите‚ е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството‚ но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи. Защо тъй жестоко се е отнесъл с владиката Нафталион? Отговорът е ясен! Затова‚ че патриарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд‚ който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква. Голготата‚ на която той е бил закаран от враговете на Христа‚ дава ярък пример‚ до каква степен на зверство дохождат евреите при всяко изменение на политическата обстановка! Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век‚ том б‚ стр. 493)‚ Нафталион‚ поругал се над патриарха‚ го заточил във великотърновските катакомби‚ гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух‚ а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п.‚ стр. 18). Българската история се утешава с кратка забележка‚ че патриархът бил изпратен в Бачковския монастир‚ гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир? Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския монастир? Ние знаем‚ че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише: „Мълчание … пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя‚ и целия ужас е в това‚ че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!….“ (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 528). Патриарх Евтимий е влязъл в историята като светъл и ярък лъч‚ озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра‚ че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци‚ докарано й от евреите. Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго‚ е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа „Под игото“. Ние знаем‚ че българинът не е смеел да живее тъй‚ както е искал‚ не е смеел да обича този‚ който му е харесвал‚ не смеел да се ползува от благото‚ добито с труд и пот‚ и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е преживяла по милостта на „богоизбраните“. За съжаление‚ както тогава‚ така и днес има елементи‚ които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината‚ у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянскохристиянския дух и националния порив. За съжаление‚ и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведат православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала. Евреите завладели България‚ станали господари на положението. Ползувайки се с голямо влияние върху турския султан‚ те започнали да прокарват в живота всичко‚ което им било угодно‚ а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството‚ за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство. Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на някои българи‚ спечелвали са ги на своя страна и ползувайки се от техните услуги‚ оказвани им под вида на лъжлив либерализъм‚ заблуждавайки народните маси и ги насъсквали срещу ония‚ които безстрашно проповядвали своите национални идеи. Това явление се наблюдава и сега‚ защото има още много наивници между българите!…
Ролята на евреите във Видинската област
Всички данни‚ които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България‚ трябва да черпим от безбройните източници на историята. А кой може да бъде по-справедлив от нея? Никой евреин не е бил и не може да бъде истински патриот на оная страна‚ в която живее. Ние имаме много ясен и жив пример от следния историческия факт в България. В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него‚ – единият се наредил като негов личен касиер‚ а другия – като придворен лекар. Благодарение на тези двама „представители“ евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството‚ наречено „Пурим Видински“. Въпреки упоритата борба на султанските войски с привържениците на Осман Пазвантооглу‚ последният владял Видинската област в продължение на тринайсет години‚ благодарение само на помощта на евреите. Но когато султанът издал указ за даруване на видинските евреи с особени политически привилегии‚ ако помогнат да се свърши работата със самозванеца‚ лекарят Коен бърже разрешил този въпрос – веднага отровил Пазвантооглу. Положението на пашата било безнадеждно‚ смъртта се приближавала‚ а привържениците му се приготвили да изколят всички видински евреи‚ за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреите заплашили‚ че за кръвта на техните едноверци ще заплатят със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Осман Пазвантооглу‚ за да спаси жените и роднините си‚ поканил всички военноначалници на еничерите и им заповядал да не бутат нито евреите‚ нито техните имоти. Подчинявайки се на желанието на умиращия си водач‚ военноначалниците обещали и съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет. В деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали и заедно с брата си избягали в Румъния. По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници‚ на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговорите против турското иго. Особена роля евреите са играли в турското управление‚ гдето са си поставили за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения. Само благодарение на всичко това е продължило тъй дълго турското иго!
Епохата на Освободителната война 1877-1887 г.
Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат за развитието на християнските народи‚ евреите смятали за свой дълг да помагат на турците‚ ако не с въоръжено партизанство‚ то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действуваща армия. Не е било по вкуса на евреите това‚ че на българска територия стъпили християнски полкове! От гледна точка на всеки евреин‚ основана на учението на Талмуда‚ християнинът е добитък‚ който трябва да се подчинява на евреина‚ да му служи и да му работи. Затова‚ те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война‚ евреите хвърляли отрова във водата‚ виното и съесните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите‚ изгнаници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските‚ карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин – Йосиф Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година‚ когато руско-турската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници‚ поради еврейския шпионаж‚ руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази предпазна мярка руските войски одържали колосалната победа над турците. Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите‚ ямболските евреи избягали в Лозенград‚ за да разпространяват слухове‚ че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми. От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжени сили‚ за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава. Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест‚ който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски. По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили‚ че западноевропейските държави не са решават да воюват против Русия‚ и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава‚ те бърже се ориентирали в новата политическа обстановка. След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите‚ за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната‚ набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание‚ но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано‚ който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове‚ издържани с щедрите пожертвувания на барон де Иерш‚ „Alians israelite“ и американските еврейски общества‚ и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии. При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати‚ френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. от договора за даруване на евреите в България пълни граждански и политически права‚ които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание‚ в което участвувал старшия равин и масон 33 степен Гавриел Алмозино Аврамов. На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно. В 1884-1885 година било разкрито първото ритуално убийство в София. В същата година е създадена подмолната организация „Макаби“ в градовете Видин‚ Казанлък‚ Чирпан‚ Хасково и Дупница. Политическата организация „Макаби“ постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за гимнастическо дружество. Под тази маска тя съществува и до днес. В 1890 година става второ ритуално убийство във Вратца‚ след което евреите‚ участвували в това организирано престъпление‚ се преселват в други градове. Процесът по това дело‚ поради намесата на бившия секретар на княза д-р К. Стоилов‚ бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!…
Задкулисната политика на евреите през Балканската война‚ 1912-1913 г.
Българското общество‚ особено македонците и до днес осъждат начина на действие на бившия руски император Николай II през Балканската война 1912-1913 година. Разбира се‚ не може да не се признае печалната действителност‚ че след Балканската война едновремешната българска земя е била разкъсана на части. Но кой е главният виновник за това? Ако бяхме се по-често вглеждали в източниците на историческите събития‚ ние не бихме осъждали невинните и оправдавали виновните. Както е отдавана известно‚ колелото на политическите събития винаги се обръща на оная страна‚ от която „богоизбраните“ ще могат да извлекат желаната полза. Балканският полуостров‚ център на вниманието на Англия‚ Франция и „другите“‚ привлича към себе си погледите и на Русия. Историческата мисия на Русия се заключава в стремление да освободи подтиснатите народи и да поддържа тяхното независимо съществуване. Но в същото това време‚ докато Русия скланя балканските държави към мир и приятелство‚ Англия‚ Франция и Америка създават вражда и омраза. Причината за тези разногласия е много ясна. Монархическа Русия действува на световната политическа арена по свое собствено съображение‚ а Англия‚ Франция и Америка се прислушват към гласа на „международните“ [„интернационалистите“] и действуват по тяхната строго определена програма. Това именно е солта на балканските политически спорове. Доколко е вярна това‚ свидетелствува долуприведения исторически документ. На 31 май 1913 година в № 3900 на вестник „Мир“ е напечатана с много дребен шрифт телеграмата на руския император от 29 май 1913 година до българския цар и сръбския крал: „Отговорът на проектираната среща в Солун между министър-председателите на четирите съюзни държави‚ които после биха могли да се срещнат в Петербург‚ ни причини най-голямо задоволство‚ тъй като от тяхното намерение личи желанието на балканските държави да се споразумеят и заякчат съюза‚ който даде досега най-бляскави резултати. С мъчително чувство узнавам‚ че това решение още не е изпълнено и че балканските държави се готвят за братоубийствена война‚ която е от естество да затъмни славата‚ която задружно си придобиха. В такъв съдбоносен момент апелирам направо към Ваше Величество‚ както ме задължават моето право и моя дълг. На Русия именно двата народа – българския и сръбския – са предоставили чрез своя съюзен акт‚ разрешението на всички спорове‚ отнасящи се до прилагането постановленията на договора и на отнасящите се към него конвенции. Искам‚ прочее от Ваше Величество да останете верни на сключените от Вас задължения и да се отнесете до Русия за разрешението на сегашния спор между България и Сърбия. Като не смятам длъжността на арбитър за мъчително задължение‚ от което не бих могъл да се отърва‚ смятам за свой дълг да предупредя Ваше Величество‚ че не бих могъл да остана равнодушен пред една война между съюзниците. Дължа да заявя‚ че онази държава‚ която би започнала тази война‚ ще понесе отговорността за нея пред славянското дело‚ както и че си запазвам пълна свобода‚ що се отнася до поведението‚ което ще възприеме Русия спрямо евентуалните резултати от една тъй престъпна борба“. Каква топлота дишат тези думи и от каква радост е озарена душата на руския император‚ който следи за изхода на Балканската война‚ когато победата вземат съюзните славянски държави! Престъпно е дори да се допусне‚ че Николай II по своя собствена инициатива е могъл да разкъса на части старата българска земя. Обаче България бива разделена. Какво става? Гледната точка на руския император и съюза на цялото славянство не са по угодата на някой и главно на евреите. Още в самото начало на Балканската война софийската централна еврейска община под председателството на шефа си Блументал солидарно с представителите на белградската еврейска община решава да разтури съюза на балканските държави. Евреите се ръководят от съображението‚ че Русия‚ която тъй щедро подпомага балканските държави с пари‚ амуниции‚ снаражения‚ продоволствие и други военни запаси‚ ще пожелае‚ разбира се‚ да засили влиянието си. Евреите се плашат от страшен призрак! На тях им се струва‚ че ако не откъснат от Русия най-силната държава на Балканския полуостров‚ каквато е в това време България‚ руското влияние ще вземе широки размери и току-виж‚ че те им позволили да живеят само на определени места. От същата тенденциозна реформа се опасява и Англия. България‚ която по своето географско положение е най-близо до проливите‚ съединяващи Черно с Мраморно и Средиземно море‚ би могла да окаже голяма подкрепа на Русия. Страхувайки се да не загуби авторитетното си влияние в международната политика‚ Англия решава да действува в същия дух като евреите‚ т.е. да скара балканските държави помежду им‚ да откъсне България от Русия и с това да я отслаби. В това направление голямо влияние оказват масоните. Председателят на софийската еврейска община масонът Блументал е в тясна връзка по масонска ложа с английския представител в Петербург, Бюкенен. Той започва действията си чрез посредничеството на последния‚ който за щастие на евреите има подобни указания от своето правителство. Бюкенен се ползува с голяма симпатия пред министъра на външните работи Сазонов‚ също масон‚ и това са трите здрави звена от една и съща политическа верига. Планът е обмислен в началото на януари 1913 г. в Берлин от двамата братя Бюхенен и Блументал. В същото време се разпространяват слухове‚ че България‚ увлечена от своите бойни успехи‚ решила да превземе Цариград и да го поднесе на Русия като дар за освобождението от турското иго. Тези слухове постепенно започват да се засилват и проникват в кулоарите на Народното събрание. Някой представители започват да споменават за същото и преждевременно се разделят на два противни лагера – едните „за“‚ другите „против“. А сред народните маси‚ тези съвсем неоснователни слухове вземат много широки размери. Правителството не се погрижи да опровергае официално тази басня‚ която в последствие Блументал използува твърде умело. Той съобщава на Бюкенен‚ че решението за превземането на Цариград и проливите и предаването му в пълно владение на Русия е единодушно взето от съюзните държави на Балканския полуостров. Това тревожно донесение предизвиква в отговор ултимативна нота – да бъде разкъсан по тайни пътища съюзът на балканските държави. Преди да пристъпят към осъществяване на приготвения план‚ евреите пущат в ход интриги‚ на които в последствие придали реална форма. Понеже българската армия изнася централната тежест на войната върху своите рамене‚ на Блументал не е мъчно да убеди председателя на министерския съвет да наруши сключения със съюзниците договор‚ в който е казано‚ че цялата завоювана територия ще се дели между трите воюващи съюзни държави по равно. А в случай на някакви недоразумения между съюзниците‚ бива избран за арбитър руския император Николай II. От самото начало на военните действия симпатиите на Русия са на страната на България и няма никакво съмнение‚ че оценката на общото положение би се разрешила в полза на последната‚ но България‚ без да чака арбитражния съд‚ напада‚ без да обяви война на Сърбия‚ без да оцени своите бойни сили‚ изтощени от непрекъсните боеве и холерата. Сега ние ще запознаем читателя със задкулисната политическа обстановка‚ и той ще види‚ как братята масони – сръбски и български – са действували заедно под диктовката на масоните Бюкенен и Сазонов. От една страна евреите масони упражняват натиск върху сръбския главокомандуващ генерал Путник‚ като му внушават да окупира всички завоювани места и да не ги отстъпва на България‚ а от друга – Блументал подстрекава генерал Савов да убеди цар Фердинанд в необходимостта да нападне сръбските войски‚ без да обявява война‚ без да чака арбитражния съд. Така най-напред възникват спорове между Сърбия и България. Сърбия‚ под натиска на Англия‚ се бави да изпрати своите мемоари на арбитражния съд на руския император и за това получава известие чрез своите представители Новакович и Николич‚ че по набелязания проект на мирния договор Македония и Западните покрайнини ще бъдат нейни. Този резултат се дължи на политическата работа на Блументал. В същото време Бюкенен в Петербург сполучил да изтръгне обещанието от Сазонов‚ че Македония ще принадлежи на Сърбия. Докато стават дипломатическите спорове между Сърбия и България‚ Гърция се присъединява към Сърбия‚ защото чрез специален пратеник‚ масона Алкалай‚ й обещава Тракия. Тази подялба е много съблазнителна‚ както за Сърбия‚ така и за Гърция. Решаваща роля в това дело изиграва Пашич. За да отложи изпращането на мемоарите на арбитража‚ той симулира на няколко пъти подаване на оставката на кабинета. Тази игра на жмичка продължава шестдесет и четири дни‚ и генерал Севов‚ получил съгласието на цар Фердинанд‚ дава заповед на действуващата армия да нападне сръбските войски‚ без да обявява война‚ и през нощта на 16 срещу 17 юни 1913 година съюзниците‚ вплели нови лаври в своите победоносни венци‚ ги окървавят с братска кръв. Такава е била волята на българските евреи. Едва след започването на войната на 18 юни Нехлюдов връчва на император Николай II мемоарите на българското правителство за арбитража. Сръбският крал Петър изпраща на Николай II телеграма с молба да бъде присъединена към кралство Сърбия Македония‚ защото в противен случай сръбската династия е застрашена. Сложността на тази обстановка се затъмнява още повече от пресата‚ която изиграва също така престъпна роля. Българската преса надава глас към цивилизованото обществено мнение за това‚ че се възнамерява да бъдат откъснат части от българската земя‚ които са населени изключително с българи: румънските вестници с въодушевление се мъчат да подействуват на правителствените кръгове‚ че е необходима намесата на военна сила за да се усмири България‚ която претендирала самостоятелно да владее целия Балкански полуостров; а в руските вестници се появили статии‚ доказващи‚ че в България всеки ден расте русофобството. Всички тези сплетни се подхващат от гръцката преса и в края на краищата се получава такава неразбория‚ че никакви арбитри не биха били в състояние да изгладят конфликта‚ който взема все по-остър и по-остър характер. Осветление по въпроса за конфликта руският император получава от министър Сазонов‚ който се ръководи от съображенията на английския представител Бюхенен. А последният не отстъпва от инструкциите‚ дадени му от по-възрастния „брат“ по масонска ложа‚ евреина Блументал. Руският посланик Нехлюдов‚ също изпраща едностранчиви доклади в угода на сръбския пълномощен министър в България г. Спалайкович. При такива условия става невъзможно да се знае същинската политическа обстановка на Балканите. Задкулисната кaмпания се води от опитни „стратези“! Всъщност България се разпродава изцяло и по отделно на търг и този търг е ръководил Блументал‚ получил неограничени пълномощия от всички балкански еврейски тайни общества. Император Николай II има намерение с ултиматум да прекрати братоубийствената война и се надява да изглади конфликта‚ но в Петербург се разпространяват слухове‚ че България изцяло се придържа към немската ориентация‚ че прави всичко във вреда на русофилското течение‚ за да даде на Русия да разбере‚ че неговата политика не е по духа на българския народ. Министър Сазонов обвинява България‚ че тя първа е вдигнала меч против своите съюзници и затова трябва да бъде наказана. Заедно с това английският дипломатически представител Бюкенен изказва дълбокото си убеждение‚ че българите са неблагодарен народ и не заслужават затова никакво снизхождение. Думите на Достоевски: „Русия трябва да освободи България от турското иго‚ но последната никога няма да бъде признателна за това и при първата възможност ще й отплати със зло“, също са изиграли ролята си. Великият руски мислител говори изобщо за всички потиснати племена‚ които са били в робство и са загубили чувството на благодарност. След всичко това император Николай II дава съгласието си с Румъния да се заеме с умиротворяването на България. Ето до къде водят умелите масонски маневри!
Диктатът на Лондонският договор
Условията на Лондонския договор диктуват английските евреи – играчи на борсата по предварително съгласие с Блументал‚ заминал за Лондон специално с тази цел. Като се връща от Лондон‚ Блументал казва още на първото еврейско събрание: „Мога да ви зарадвам‚ братя мои‚ че антисемитизмът у нас е предотвратен своевременно и успешно и мисля‚ че в България той никога няма да има почва‚ понеже ние се чувствуваме толкова силни‚ че ще го изтръгнем от корен при най­малкото зараждане. Благодарение на нашата умела международна политика‚ Русия‚ това антисемитско гнездо‚ изгуби своя авторитет в България завинаги!…“ И тъй ние виждаме‚ че постепенното завоюване на България е ставало по заповедта на веницианските банкери евреи‚ че Венеция в това време е била център на тайните еврейски общества‚ че Турция е била избрана за сляпо оръдие само затова‚ че е нехристиянска страна‚ и само с нейна помощ е ставало систематичното покоряване на християнските държави. Тези планове са били направени от Синедриона и са изпълнени. Ние виждаме‚ че по милостта на евреите България е била пет века под страшното турско иго! По настояване на същите господа евреи се изменя Санстефанския договор‚ а Македония‚ Тракия‚ Добруджа и Западните покрайнини на България трябва да бъдат навеки признателни на бившия председател на софийската еврейска община‚ Блументал‚ ползуващ се с огромно уважение между висшето българско общество‚ благодарение на което е могъл с голям успех да заблуждава българските политически кръгове.
По какви пътища и защо са се появили тези „най-добри граждани“ на българската земя‚ които са причинили толкова беди и нещастия?
След разрушението на Йерусалим от Веспасиана‚ остатъците от размирната банда са избягали на Балканския полуостров и заседнали на брега на Дунав в Бдин (Видин), Акчар‚ Свищов и Никопол‚ а една част от тях се поселили на брега на Черно море в Анхало. Когато евреите и тук подели своята обичайна революционна дейност и почнали да въвеждат обичайните за религията си ритуални обреди и вярвания‚ това зверско учение възмутило славянската нация‚ и в 279 година след Р. Хр. избухнало първото гонение и избиване на евреите…
Злато и валута
Наблюдавайки действията на евреите в България като безпристрастен зрител‚ човек идва до заключението‚ че за тях‚ в тази страна няма никаква власт. Междувременно евреите по предписание на своето „световно правителство“ вече подготвят страната за неизбежния финансов крах под прикритието на пресата. Тази изразителка на общественото мнение в интерес на „богоизбраните“ преминава с мълчание това престъпление против държавата, за което трябва да крещи на всички кръстопътища. Евреите като паяци бавно‚ но сигурно изсмукват всички сокове на България по много умел начин. В основа на тяхната задача им е заповядано „от горе“ да понижат курса на лева. С тази цел евреите са изпратили свои агенти по провинцията‚ които откупват от селяните златото в стари турски монети. Това злато изливат на кюлчета и по контрабанден път го изпращат зад граница. Тези златни монети‚ намиращи се в селата в доста голямо количество‚ са един вид неприкосновен държавен златен запас‚ с който държавата би могла в труден момент да осигури своя държавен бюджет. Евреите са пресметнали това обстоятелство и техният начин на действие в скоро време ще се отрази пагубно върху държавния организъм. Българското правителство в желанието си да запази курса на своите кредитни билети‚ наложи запор върху размяната на пари в чужда валута без знанието на Народната банка‚ но никаква строга система не може да бъде пречка за евреина. Кой систематически нарушава този закон‚ който ограничава износа на чужда валута от държавата?! Между нарушителите му досега не е имало нито един „неевреин“. Въпросът за финансовото състояние на държавата е много важен и сериозен‚ а патриотичната столична преса го отбелязва като нещо незначително. А защо? В програмата на Сионските мъдреци № 2 се казва: „В ръцете на съвременните държави има една велика сила – пресата‚ която създава движението на мисълта у народа. Тя се намира в наши ръце. Чрез нея ние добихме влияние‚ като сами оставаме в сянка‚ благодарение на нея ние събрахме в своите ръце всичкото злато“… Голяма част от софийските столични вестници се намират в еврейски ръце‚ а останалите – под техния строг контрол и силен материален натиск. Това обстоятелство свидетелствува‚ че „Йерусалимските орачи“ са вече дълбоко забили своите рала в нивата на българския живот.
Лицемерието на българските евреи
Много често чуваме‚ че съвременното еврейство вече не изповядва старите учения на Талмуда‚ които се заключават в думите: „Отдели се от народите и знай – че ти си един на Бога‚ а останалите изтреби‚ или превърни в роби‚ или експлоатирай. Вярвай в победата над целия свят и знай‚ че всичко ще ти се подчини. Гнуси се строго от всичко и не посвещавай другите в своя бит. Вярвай‚ че всичко‚ което ти е обещано в нашия закон ще стане‚ а до тогава се готви‚ гнуси се от всичко‚ съединявай се‚ експлоатирай и чакай‚ убивай най-добрия от „гоите“‚ “ и т.н. Заблудените „лидери“ твърдят‚ че в настояще време евреите вече тясно се сливат с живота на страната‚ в която се намират и ревностно поддържат всички интереси на държавата. Това убеждение особено е помрачило умовете на либералствуващите лица‚ които с усърдие се мъчат да наложат тази самоизмама на широките християнски маси. Но делата на съвременните евреи никак не отстъпват от заветите на техните зли фанатици – прадеди‚ с тая само разлика‚ че сегашните евреи прикриват политическите си планове в поскрита и умела форма. Среща се и мисълта‚ – че в Русия евреите създавали революционното движение само защото ги притеснявали и не им давали никакви права. А в България те няма нужда да се занимават с революционни дела‚ защото се ползуват с равноправие. За да докажем неверността на това твърдение‚ ще направим нагледен паралел между задкулисната работа на евреите в предишна Русия и сегашна България. В 1914 година‚ когато императорът Николай II в началото на войната посетил града Вилно‚ старшият равин на този град му поднесъл в дар осветената Тора с приветствени думи в смисъл‚ че цялото еврейство‚ което населява Русия‚ гори от желание да изрази верноподанническите си чувства на Негово Величество и че за защитата на скъпото отечество не ще пожали и живота си. А в същото това време под редакцията на същия равин вече са били напечатани позиви със съдържание: „Равинът и жертвеното животно“. На тези позиви нарисуваният евреин държал петел‚ главата на който представлявала Николай II с корона с надпис „жертвеното животно“. Едновременно с тези позиви евреите усилено разпространявали една брошура с най-нахално съдържание – Руската династия на Романовци на подсъдимата скамейка‚ в която призовавали революционерите да убият царя. Подобно явление се наблюдава сега и в България. Евреите поднасят чрез старшия равин сватбени подаръци на цар Борис и също така изразяват верноподаническите си чувства‚ а едновременно с това лицемерие централната еврейска консистория заповядва да гласуват в общинските избори за комунистите‚ и всички евреи безпрекословно изпълняват това нареждане. Подобен случай е станал на 3 ноември 1932 г. на ционистическия конгрес. При откриването на конгреса Алберт Романо от името на ционисите изпраща на цар Борис приветствена телеграма‚ а в същото време същите тези ционисти разпространяват бунтовнически прокламации. На 3 ноември – деня на детето‚ устроен от Н. В. Царица Йоанна‚ те подканят работниците да не изпращат там децата си‚ а понеже този ден съвпада с тържествата по случай 15 годишнината от болшевишкото владичество в Русия‚ поканват всички заедно със семействата си да излязат демонстративно на улицата и да настояват да се предаде софийската община в ръцете на комунистите. Доброжелателността на евреите към развитието на националния живот на България се определя напълно от тези два факта. Когато евреите в лицето на висшите си политически деятели поднасят на Цар Бориса сватбени подаръци и го поздравяват по случай откриването конгреса на ционистите‚ тогава други техни едномисленици под прикритието на това лицемерие се мъчат да подпалят косата на българската глава. Евреите наричат българите будали и разчитат‚ че действията им няма да бъдат разкрити‚ но самите обстоятелства помагат да бъдат те изобличени в престъпни деяния против държавния строй. Едновременно със софийските общински избори бяха произведени избори и за училищни настоятели‚ за каквито евреите по закон не гласуват. Всички комунисти едновременно са гласували за своите кандидати и за общински съветници и за училищни настоятели и в резултат се оказа‚ че комунистическите гласове за общински съветници са 16 000, а за училищни настоятели 13 800‚ т. е.‚ с 2 200 гласа по-малко. По такъв начин става ясно‚ че определените от закона гласове от страна на еврейското население на София‚ са почти всички на страната на комунистите. Този факт дава пълна възможност да се даде заслужена оценка на еврейската верноподаническа подлост! Ние знаем‚ че евреите стават членове във всички политически организации‚ обаче‚ нито един евреин не гласува за партията‚ на която е член. Евреите се маскират с партизанщина‚ само за да наблюдават политическата дейност на всички партии. Всъщност всички евреи са на страната на комунистите‚ защото знаят‚ че с ръцете на болшевизма ще разрушат целия национален живот в България. Затова в прокламацията‚ разпространена изключително между еврейското население‚ се казва: „Черните облаци‚ застанали на еврейския хоризонт‚ трябва да ни сплотят още по-силно‚ но вече не само за планомерна работа‚ а за енергична борба за довършване на световното дело…“ „Борбата против антисемитизма е борба против белогвардейщината‚ борба за социализма‚ борба за защита на СССР‚ където черносотниците се преследват от самата власт….“ „Нека празникът ЙомАшекел да ни свърже с безпощадната борба срещу антисемитизма…“ „Да се засили класовото работническо движение – класовата работническа партия – те са единствените наши съюзници… За да прикове на позорния стълб „Родна защита“‚ „Кубрат“ и другите „родолюбиви организации“… Тази прокламация свидетелствува‚ че съществуващото понастоящем в България политическо движение се създава от болшевиките и се подкрепя от евреите. Ние ще приведем още и други документални данни за лицемерието на българските евреи. На 14 ноември 1923 година еврейската централна косистория в България е подала заявление в Дирекцията на полицията в което искала: „По отношение брошурите „Франкомасонството“‚ „Евреите и гоите“ и „Паневрейството“ да бъдат подведени авторите им под чл. 7 от Закона за защита на държавата [ЗЗД]‚ понеже с тези брошури насъскват класите в България и се всява омраза срещу част от българския народ“ (В. „София“ Nr. 90 от 12.XI. 1929 г.) А в бюлетините на същата конситория от 26 юли 1929 г. № 44 и на софийската еврейска ешкеназка община от 29 август 1929 г. № 2‚ се подканват всички евреи на енергична работа за разпространение‚ литература‚ която възбужда непримирима вражда към християнското население. Любовта към родината изисква да се създаде в редовете на младежта истински патос за борба срещу заливащото се влияние на евреите‚ защото катастрофалния период на партийни раздори в България тласка безпросветните маси в лагера на воюващия Юда. Тук става въпрос и за бъдещето съществуване на държавата‚ а за да го спасим от политическата и финансова криза‚ нима не е задължително условие единението на всички национални сили? Но‚ за съжаление‚ както печатните‚ така и устните тълкувания по този въпрос ще отзвучат‚ и като погребално ехо ще замлъкнат гласовете. Всичко отминава в областта на преданието. Остава само постоянната еврейска провокация и подмолна пропаганда‚ което се вижда от долуприведеното факсимиле от еврейски официални документи. (Виж стр. 29‚ 30‚ 31 и 32) Евреите събират пари за печатане на положително лъжлива литература‚ издават специални циркуляри и се мъчат колкото се може повече да заблудят народните маси‚ за да си създадат изгодна позиция с тази нахална провокация. Съдържанието на посочената в документите книга е чиста измислица‚ но тя е издадена с цел да закрепи у евреите чувството на погнуса към християнските народи‚ да подрови доверието на населението към управниците на страната и да предизвика възмущение към действията на правителството. Подобна литература има престъпен характер‚ но евреите не се съобразяват с интересите на страната‚ за тях е важно да всеят смут. Лъжата и провокацията – това са постоянните еврейски спътници‚ това е техния щит‚ с който те се прикриват и из зад който убиват всичко нееврейско.
––––––––––––––
–––––––
Стр. 29;
стр. 30;
стр. 31;
стр. 32.
–––––––
––––––––––––––
А отношението на българите към евреите е най-безобидно и не им дава право да водят подмолна пропаганда против интересите на страната. Защото тогава те така се силят да всеят смут и да разрушат националните устои на българската държава? Затова‚ защото това е тяхната вековна цел…
Пробивът на Добро поле
Във време на Великата война българската команда бе възложила разузнавателната служба в тила на неприятеля на евреите. Разбира се‚ че евреите имат голяма способност за шпионаж. Всички участници във войната сигурно помнят‚ че от месец април 1918 година някой систематически пише: „Ние ще седим в окопите само до 15 септември! Войници! На 15 септември хвърлете пушките и напуснете фронта! Ще се бием само до 15 септември и т.н.“ Командуващите не можеха да разберат‚ кой така систематически дезорганизира армията и защо посочва 15 септември. Както се изясни в последствие‚ съюзническото неприятелско командуване решило да даде генерално сражение на 15 септември за да се увенчае с успех това сражение‚ Англия повикала на помощ великите стратези от рода на Юда като им обещала декларацията на Балфур‚ в случай‚ че победата бъде на тяхна страна. Най-добрите граждани на България проявиха такова усърдие‚ че на Солунския фронт пробивът на Добро поле се оказа катастрофален за българската действуваща армия.
Списъкът на евреите‚ извършили престъпления срещу държавния ред през 1930 год. и търсени от Дирекцията на полицията
1. Аврамов Буко‚ 2. Аврамов Гершон, 3. Аврамов Исак, 4. Аврамов Хаим, 5. Аврам Сами‚ 6. Аврам Соломон‚ 7. Аврам Шалон‚ 8. Алкалай Гершон Аврамов‚ 9. Алкалай Исак Д.‚ 10. Алкалай (Йосиф) Леон‚ 11. Алкалай Шабат Леон‚ 12. Алкулумбри Исак Бохоров‚ 13. Алмозин Бениамин Исаков‚ 14. Алтерман Гмич Мориц‚ 15. Амес Ресиналд‚ 16. Ардити Бохор‚ 17. Ардити Жак Бенаминов‚ 18 Ардити Хорси Коен Мошон‚ 19. Арие Хаим‚ 20. Аронов Жак‚ 21. Аронов Исак Жак Майоров‚ 22. Арон София Грюнванд‚ 23. Арон Израел‚ 24. Аса Санто Бохор‚ 25. Бабнак Йосиф‚ 28. Балзон Гулиус‚ 29. Барух Буко‚ 30. Барух Изаел‚ 31. Др Бауман‚ 32. Бехеман Алберт‚ 33. Бено Моис‚ 34. Бергман Ерих‚ 40. Берихард Барух‚ 51. Бехаров Рудолф Нафтали‚ 42. Бехар Израел‚ 43. Бехар лазар П.‚ 44. Бехар Сами Аврам‚ 45. Бехомоарам Исак Саломонов‚ 46. Бохоров матилда Мазел‚ 47 Бирнбаум Мано‚ или Биргман Макс‚ 48. Блументал Франц Йозеф‚ 49. Бохоров Исак‚ 50. Бохор Исак‚ 51. Бохор Исак‚ 52. Бохор Матилда мазал‚ 53. Бохор Маше‚ 54. Брогобор‚ 57. Бродски Давид Исакович‚ 58. Буко Алберт‚ 59. Буков Натан‚ 60. Вайзер Яков‚ 65. Варсанов Саломон‚ 66. Вершински Яко‚ 67. Голденберг С.‚ 68. Голнштайни Е.‚ 69. Голнштаийн Яко Борис‚ 70. Голдхард Ф. Паулман‚ 71. Голдшмит Лео‚ 72. Гохбаум Янкел‚ 73. Грасян Йосиф‚ 74. Грунсвалд Самуил‚ 75. Грундвалд София‚ 76. Давидов Зайдер‚ 77. Данаил Гершон Иосиф (Леон Ешкенази)‚ 78. Данаил Енана‚ 79. Ездра Яко Юда‚ 80. Енбауер Оли‚ 81. Елиезеров Елиезер‚ 82. Елиезер Габраил 83. Емануил Енвиля данаил‚ 84. Ефраим Леон‚ 85. Ешкенази Елизер Мордохай‚ 86. Ешкенази Исак‚ 87. Ешкенази Мико‚ 88. Ешкенази Моис Д.‚ 89. Ешкенази Соломон Нисим‚ 90. Жак Алберт‚ 91. Забец Яков‚ 92. Залантурен Марко‚ 93. Зас Хенрих‚ 94. Зиберт Маргарита‚ 95. Зилберман Мориц‚ 96. Зонен Сабетай Мордохай‚ 97. Исферсон Шарум Т. 98. Израел Солмон‚ 99. Илел Исак Мордо‚ 100. Илия Яко Мамоах‚ 101. Исаков Давид‚ 104. Др Исаков Наим‚ 105. Исаков Яков‚ 106. Исак Бохор‚ 107. Исак Левин‚ 108. Исак Мордохай Барух‚ 109. Исак Соломон‚ 110. Йеньо Юда‚ 111. Йосифов Моис Моисеев‚ 112. Йосифов Самуил‚ 113. Йосифов Шалима‚ 114. Йосиф Франц Блументал‚ 115. Калев Марко‚ 116. Калев Мошон Йонтова Аврамов‚ 117. Калю Челеби А.‚ 118. Камхи Давид Елизар‚ 119. Кара Бенсамин Хаим‚ 120. Каракаш Жак‚ 121. Катцар Фрида‚ 122. Клайнкрамер Ханеман‚ 123. Ково Леон Яков‚ 124. Ково Яков Леон‚ 125. Коен Аврам‚ 126. Коен Азраел‚ 127. Коен Херси‚ 128. Коен Яков Исаков‚ 129. Кон Макс (Мани)‚ 130. Конфорти Исак Бохор. 131. Кори Бенаамин Х.‚ 132. Крихембаум Е.‚ 133. Кришевски‚ Мордше Хауем‚ 134. Леви Адолер‚ 135. Леви Бохор Яков‚ 136. Леви Елизер Леон‚ 137. Леви Ерна‚ 138. Леви Жак Аронов‚ 139. Леви Йошер‚ 140. Леви Йошер‚ 141. Леви Йошер Н.‚ 142. Леви Исак Яко‚ 143. Леви Сабатай Леон‚ 144. Леви Сами‚ 145. Леви Самули Йосиф‚ 146. Леви Шалом Аврам‚ 147. Леви Яко‚ 148. Др Левин Исак‚ 149. Лейбович Геновева‚ 150. Лейбович хаим‚ 151. Лемина ГАул‚ 152. Леон Елизер‚ 153. Леон Ешкенази‚ 154. Леон Йосиф‚ 155‚ Леон Никола‚ 156. Леон Сабат‚ 157. Леон Сабетай‚ 158. Леон Яко‚ 159. Либерман Соломно‚ 160. Либет Албет Бексман. 161. Лютинген З. 162. Майер Е.‚ 163. Майер Израел Бохор‚ 164. Др Майлер‚ 165. Майоров Исак (Жак), 166. Малко Исак, 167. Машоах Яко‚ 168. Машиах Самуил Хаим‚ 169. Машиах Олга‚ 170. Машиах Соломон Израел‚ 171. Мошон Нисим Б.‚ 172. Медем Самуел С.‚ 173. Мезан Марко Нисим‚ 174. Мелмед Никола Леон‚ 175. Меламед Соломон‚ 176. Мемиш Зулбехар‚ 177. Менахемов Аврам‚ 178. Ментел Давид‚ 179. Мешулам Жак‚ 180. Мешулам Нисим‚ 181. Мешулам Арон‚ 182. Мизрахи Соломон Хаим‚ 183. Мише (Муше) Алфред‚ 184. Моисеев Давид‚ 185. Моисеев Моис Йосифов‚ 186. Момхо Исак‚ 187. Мордо Исак‚ 188. Мордохай Елиезер‚ 189. Мордохай Сабитай‚ 190. Мерена йосиф Дженев‚ 191. Моше Бохор‚ 191‚ Моше Давид Йотов‚ 193‚ Моше Леон‚ 194. Моше Моис Шомвид Йотов‚ 195. Мошон Хорси‚ 196. Мундштайн З.‚ 197. Натанов натан Буков‚ 198. Нафтали Рудолф‚ 199. Нисимов Алберт Лазаров‚ 200. Нисимов Витали‚ 201. Нисим Марко‚ 204. Нисим Фафаел‚ 205. Нисим Соломоно‚ 206. Нихелес Отто‚ 207. Озес Жак‚ 208. Папо Леон Ефраим‚ 209. Паулман Ф. Галхард‚ 210. Пинкас Пине‚ 211. Др Поляк Рудллф‚ 212. Файторт Леонард‚ 213. Райс Емилил‚ 214. Рахамимов Буко‚ 215. Рахамим Шалима Йосифов‚ 216. Рахамим Яко‚ 217. Ревашавайц Яков‚ 218. Ригнер Ралтер‚ 219. Роде Йозеф‚ 220. Разанис Саул‚ 221. Розети Рене‚ 222. Сабат Йосиф‚ 223. Сабитай Фердинанд‚ 224. Соломон Ашер‚ 225. Самен Алберт‚ 226. Самуилов ЕрнаЛеви‚ 227. Самуилов Аврам‚ 228. Самуилов Аврам (Аврамикото), 229. Самуилов Жак Мешулам. 230. Самуил Йосиф Шабат‚ 231. Сафир Жак Озес‚ 232. Само Хаим Аврамов‚ 233. Синци Бруно‚ 234. Соянино Алберт Жак‚ 235. Соломонов С.‚ 236. Соломонов Исак‚ 237. Соломонов Нисим‚ 238. Таджер др Хенрик‚ 239. Таджер Йосиф‚ 240. Таджер Яков‚ 241. Узиел Габриел‚ 242. Узиел Гаврил‚ 243. Увиел Исак Р.‚ 244. Узиел Фафале Нисим‚ 245. Фаийер Юда Йеньо‚ 246. Фархи Ашер Ц.‚ 247. Фархи Ашер Соломов‚ 248. Фархи Леон‚ 249. Ферт Алберт‚ 250. Финци Леон‚ 1251. Финци Марко‚ 252. Фишер Ерих‚ 253. Фишлезин Израизл Берух‚ 254. Франкел Емануел Херш‚ 255. Функа Йосиф‚ 256. Хевас Людвиг. 257. Хзан Алфрид Яков‚ 258. Хаимов Бохор Исак‚ 259. Хаимов Симеон‚ 260. Хаимов Юзеф‚ 261. Хаим Бенеамин‚ 262. Хаим Самуил‚ 263. Хаим Соломон‚ 264. Хайсман Луна‚ 265. Хандлой Йозеф‚ 266. Хербер Йосиф‚ 267 Херш Емануел‚ 268. Хелцингер Каролина‚ 269. Холбаум Янкел‚ 270. Цимерман Макс‚ 271. Шандар Йохас‚ 272. Шапира Барух Бернхард‚ 273. Шармашер Густав‚ 274. Шоер Мориц Хеорн‚ 275. Шолер Йозеф‚ 276. Шомтов Моис‚ 277. Шонтов Мошон Авр.‚ 278. Штайн Йозеф‚ 279. Шулце Вернр‚ 280. Шайнер Карл‚ 281. Щернкопар Карл‚ 282. Юда Яков‚ 273. Юда Моше Бохор‚ 284. Юмо Брам‚ 285. Язман Мануел‚ 286. Яко Алберт‚ 287. Яко Бениамин‚ 288. Яко Рахамим‚ 289. Яко Алфред‚ 290. Яков Бохор‚ 291. Яков Каза‚ 292. Яков Исак‚ 293. Яков Леон‚ 274. Яков Леон Моше‚ 295. Яков Мордохай (Мордо)‚ 296. Яков Раиф Самуилов‚ 297. Яков Яша‚ 298. Яков Урлих‚ 299. Якомов Шимон‚ 300. Яр Алфонс‚ 301. Яков Вайзер‚ 302. Ково Леон Яков‚ 303. Рахамимов Буко‚ 304. Аврамов Жак‚ 305. Адаш Изан Юда‚ 306. Аихбугл Валтер Сонда‚ 307. Алкалай Моис‚ 308. Алтхади М. Ф.‚ 309. Анис Амемури‚ 310. Анис Кури‚ 311. Арав Адуард Ефрай‚ 312. Арав‚ Мак Аврамов‚ 313. Арие Алберт Хаимов‚ 314. Арке Возер‚ 315. Арон Е. Еюрай‚ 316. Аронов Рафаел‚ 317. Др Арон Зигфрид‚ 318. Арниах Айрам Молахиевич‚ 319. Аска РАхамим‚ 320. Азнол Буко‚ 321. Ашер Йосиф‚ 322. Ашер Мико‚ 323 Бакиш Алберт Буко‚ 324. Баумгертнер Афред Леонов‚ 325. Бела Алберт‚ 326. Бенадо Жекоко Жаб.‚ 327. Банамин Емануеил‚ 328. Бенароя Леон Х.‚ 329. Бенаенисти Мазан Ешая‚ 330. Бенмейор Eлизер Хаим‚ 331. Бенционов Буко‚ 332. Берах Челеби И. 333. Берах Буко Леон‚ 334. Берах Рахамим Аска‚ 335. Береджик Юда Моше‚ 336. Берлин хаим Ц. 337. Бехмоарам Майр‚ 338. Бецалин Елиас‚ 339. Бони Офео‚ 340. Бохорова Мариам‚ 341. Брумер Макс‚ 342. Буко Алберт‚ 343. Бура Нисим Исаков‚ 344. Варсанов Исак Х.‚ 345. Вентура Сало‚ 346. Вюрцингер др Велибалд‚ 347. Герон Израел И.‚ 348. Гершон Жак‚ 349. Гутман А.‚ 350. Гюля Жак‚ 351. Гюнтер К. 352. Давидов Сарика Аврамов‚ 353. Давидов Алберт Янов‚ 354. Давидов Изидор‚ 355. Давидов Леон‚ 356. Давидов
––––––––––––––
–––
Стр. 38 и 39 липсват!
–––
––––––––––––––
Йосиф‚ 522. Шнурпфайн Армадан‚ 523. Шандер Шохас‚ 524. Шапира Барух Бернхард‚ 525. Шермашер Гусенав‚ 526. Шоер Мориц Ксорк‚ 527. Шолер Йозеф‚ 528. Шомтов Моис‚ 529. Шонтов Мошон Аврам‚ 530. Штайн Йозеф‚ 531. Шулце Вернер‚ 532. Щайнер Карл‚ 533. Щерполди Карл‚ 534. Юда Яков‚ 535. Щандер Албер Бела‚ 536. Щейман Александер‚ 537. Щиферл Юлиус‚ 538. Юда Аврам‚ 539. Юда Бохор‚ 540. Юда Буко Моше‚ 541. Юда Яко‚ 542. Юда Моше Бохор‚ 543. Юсио Брам‚ 544. Язман Мандел‚ 545. Яко Алберт‚ 546. Яко Бениамин‚ 547. Яко Рахамим‚ 548. Яко Алфред‚ 549. Яковд. 550. Яков Исак‚ 551. Яков Алфред‚ 552. Яков Соломон.
(Бюлетин‚ Дирекция на полицията‚ за 1930 г.)
Докато един такъв брой престъпници всяка година нанасят материални и морални загуби на държавата‚ не може да става и дума за подобряването материалното и политическото положение на страната. Но във връзка със завземането на властта в Германия от нацоналсоциалистите‚ като непримирими противници на юдаизма‚ трябва да се предполага‚ че борят на евреите в България значително ще се увеличи и тогава ще може със сигурност да се каже‚ че България е окупирана от най-старите войни от рода Израилев. Между споменатите в този списък лица преобладава броят на контрабандистите.
Заключение
Нашето отношение към “миналото” и към “настоящето” съвсем не е политическо‚ а представлява само грижливо историческо изследване. Разглеждайки тези голи факти‚ трябва да вникнем в техните главни причини и да направим общи заключения‚ за да ни послужат сега като урок за открита борба с подлото и нахално еврейство. Ние виждаме резултатите от тежките грешки на нашия безсмислен и късоглед либерализъм‚ който доведе народа до затъмняване на националното съзнание. Разглеждайки действителното състояние на създаденото тежко икономическо положение‚ ние дойдохме до дълбокото убеждение‚ че то се дължи на политиката на демокрацията‚ която се намира под диктатурата на евреина – борсов играч и търговец. Всичко се свежда до покупко-продажба и на първо място нацоналните ценности се разпродават на едро и на дребно. Често се срещат българи‚ сляпо вярващи‚ че евреите са също такива патриоти‚ в държавата‚ както и всички останали. Какво заблуждение! Ако това е така‚ то защо те са тъй изолирани от българите? Отделни политически и благотворителни общества‚ отделни първоначални‚ средни и висши учебни заведения‚ отделни клубове‚ организации и съюзи. Дори‚ ако се погледне строго‚ евреите в България имат несъмнено кадър от своята национална армия. Последният конгрес на макабистите остави позорни щрихи в страниците на българската история. Всички къщи бяха украсени със знамена. Спряно беше трамвайното движение – минават стройни редици с музика с национални еврейски знамена‚ палестински (евреи) войници… Тържество! Същинско тържество! … Радост и възторг… Минават “най-добрите граждани”, както ги наричат някой “либерали” по улиците на София… Къде е националното самолюбие на българите‚ които позволяват евреите да строят нова вавилонска стълба на тяхна земя? Всичко това се дължи на либералните възгледи на партийните водачи. Те са така помътили умовете на народните маси. Но събитията не облагоприятствуват нашия християнски либерализъм. Времето‚ неумолимо в своя вървеж‚ вече позволява да се направи равносметка на неговата несъстоятелност. Ние се убедихме‚ че умопомраченият либерализъм не може да даде на българския живот онзи размах на мисълта и делото‚ който може да му даде патриотичния и неподкупен национализъм. Само той‚ този национализъм може да стане исторически и културен център‚ за обединение на целия български християнски народ‚ който ще смогне да даде необходимия отпор на еврейските и еврействуващите сили на злото. Трябва да бъдат спасени от духовна смърт онези‚ които още мога да закрепнат. Трябва да се покаже на евреите‚ че българският национализъм влиза в открита борба с духовния упадък и разложението на националния бит‚ в който така се давят “слабите”. Нека бъде известно на всички‚ че еврейството носи на човечеството кръст‚ Голгота‚ всемирен жертвеник и всемирен ад. Възлите се затягат и докато не е късно‚ трябва да се секат със звънлива лъскава стомана!… Време е да разберете‚ че евреите систематически нанасят страшни загуби на България. Ето‚ и последната разкрита контрабанда “Хероин” е на евреите Мориц Шалом Блиц и Александър Голдщайн. Няма никакво съмнение‚ че в тази контрабанда участвуват и други евреи. А колко още различни еврейски машинации, които нанасят вреди и загуби на държавата‚ остават неразкрити?!