България е била тук много преди Аспарух
Ожесточени спорове се водят в интернет пространството за това дали историята казва истината за създаването на българската държава. В защита на тезата, че по тези земи е имало държава с името България, учени и родолюбци – лаици прилагат няколко доказателства, видни от исторически документи. За някои от тях обаче се твърди, че са от по-ново време, отколкото претендират. Други се позовават на аналогии в езика на лингвистични особености на името България или Вулгария. А има и такива, които твърдят, че траките всъщност са „необразовани, диви българи“. Кой е прав в този спор, преценете сами.
Картата на Равенски космограф
Една от най обсъжданите и неудобни карти – картата на Равенски космограф е от 6 век. Направена е повече от 100 години преди официалната 681г. На нея е отбелязана територия, която отдавна е позната под показаните названия (ясно се виждат наименованията Тракия и Българи). Картата е датирана и като по късна, но истинската й възраст остава неуточнена. На картата е посочено и Боспорското царство което спира да съществува 370 г. от новата ера. Картата дори е определено по-стара от заявената датировка, смятат радетелите за националната кауза.
На карта на света от 6 век от Равенски космограф е отбелязано името „bulgare“ и следния текст: „В Тракия и Македония и Долна Мизия отскоро българи живеят…“. За автор на тези думи, косомографа посочва Йорданес – готски историк от 6 в. (‘Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant’. Ravennati Cosmographus, IV)
Думата „modo“ погрешно бе превеждана от латински, като „само“, въпреки че първите три значения на думата са „сега“, „отскоро“, и „от някое време“
Българи или траки
Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин „траки“ не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното „траки“ е добило значение на „необразовани“, „диви“, „варвари“, „неелини“.
Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ, (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.
Сведението на космографа е интересно не само поради това, че като родоначалник на българите е поставен човек с тракийско име. Съществуват и други данни свързващи названието българи с народа на Залмоксис и Орфей. В картата на Свети Йероним (IV век), нашата територия е отбелязана като Мизия, а още и България. Учените знаят прекрасно, че да се наложи един етноним на значителна територия, са нужни около 50-100 години. Това ще рече, че още в III век в земите на юг от Дунава със сигурност е имало българи.
В този период обаче – III век на юг от Дунава живеят траки, а също римски и гръцки колонисти. След като нашите деди не спадат нито към латино, нито към гъркоговорящите, то следва, че предците ни са тези, които чуждите окупатори са наричали с името траки. Тук е мястото да се отбележи, че местното население – предците ни, не са се разпознавали под това название.
Траки е гърцизирано име на едно палеобалканско племе. За добро или за лошо това название се е наложило върху всички местни балкански племена. В по-късни времена то е въведено като научен термин, който ще употребяваме още известно време, докато той не бъде изцяло заместен с доста по-подходящия – древни българи.
Името „българи“
Благодарение на епиграфски паметник от Южна Тракия разбираме, че етническото ни име е познато и през I век. На посветителски надпис от село Дъждец, Ивайловградско, ce среща посвещение на бог Зевс Блегур. От същият период – I век, но от друг регион – долното течение на река Волга от село Сосновка е известен друг надпис – този на Арес Блегур.
Понеже Арес и Зевс са различни по характер богове, то епитета Блегур е етнически, т.е. преди около 2000 години на Балканите и по долното течение на Волга са живели хора, които са носели името блегури. Това име не е нищо друго освен древният, а и гърцициран вариант на българи.
Един от най-древните варианти на народностното ни име записано с кирилица е бльгар(инъ). Формата бльгар отговаря прекрасно на епитета Блегур, с който са назовани трако-пеласгийските божества Арес и Зевс.
От Британия до Мала Азия името на дедите ни е засвидетелствано многократно. По-интересно е обаче да разберем кога за първи път в историята то е споменато. В кой период и кои събития е свързано названието българи?
Обикновено повечето наши учени посочват сведение от IV век. Става дума за споменатото от анонимния римски космограф ZIEZI EX QUO VULGARES. Нито нашите, нито чуждите учени са обърнали внимание на интересната подробност, че Зиези е тракийско име. То е документирано във вариантите Ζισις, Ζεισις, Ζεισζις, Ζια, Ζεισσις.
Още доказателства
1. В хрониката от 7 в. на владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена „провинция България“. България, не Славяния, Славония, или каквото и да е от този род. Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, българин Виталиан (Биталиан) се е бил надигнал (516 г., според други – 514 г.) против император Анастасий. Срещу него Анастасий изпратил военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в провинцията България.
2. Византийския летописец Теофан потвърждава: през 514 година Виталиан въстанал против имп. Анастасий и армията му се състояла от събирани в Мизия и Тракия българи. Ето какво разказва Теофан за 538 година: „В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други.“
Първо българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили българите. Връщайки се към Цариград обаче, византийците били посрещнати в Тракия от българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели една шепа хора. И Теофан, както и по-ранният хронист Йоан Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата български предводители Булг и Дронг, което е гръцката форма на тракийската благородническа титла РЕКС, РИХ. Тази титла е доказано ползвана от българските владетели Аспар-Рих, Теле-Рих, Кот-Раг и др.
През 5 век:
1. През 480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с местните българи, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Причината е, че Зенон бил притиснат от готите, водени от двама съюзни готски владедетели с еднакво име – Теодорих. Българите нападнали единия Теодорих (Триаровият син), но той ги отблъснал и продължил към Цариград. Тези българи преди това ту били подчинени на Византия, ту отхвърляли нейната власт. Това описва Йоан Антиохийски.
Теофан допълва по този повод: „И многото българи населиха цялата земя: от Карвуна до Драч [Дурес, Албания]
2. „В тази година (494 г. сл. Хр. – а според други учени годината 5994 от Сътворението у Теофан е 502 г.) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек.“, пише същият византийския хронист Теофан.
3. През 447 г. Калиник, ученик на св. Хипатий, пише: “Хунският народ, който живее в Тракия, дотолкова нарасна, че зае повече от сто града и малко остана да завземе и Цариград”. Няма как хуногурите и хуногондурите на кан Исперих да са новодошли. Но се казва, че дотърчали от земите зад Кавказките планини.
4. В Манасиевата хроника се твърди, че по времето на император Анастасий ( 491 – 518г. ) българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония.
Пише го и Паисий Хилендарски, но го няма в нашите учебници.
През 4 век
1. На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността – Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България). Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски (270-338), наричан „баща на църковната история“. Картата е запазена в препис от 12 в.
2. Хронографът на Момзен (Анонимен римски хронограф) от 354 г. споменава за българите, които живеели в днешните ни земи.
3. Император Константин Велики (274-337) поради партизанските нападки на българите направил от Тракия особена тема (за защита на Цариград), пише император Константин Порфирогенет. Тук става дума за нападенията на българите от Старата Велика България (днешна Украйна), докато голямата част от местните българи са били римски, а след това и ромейски граждани. Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за удобство и излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия.
4. Българите се споменават и при едно тържество от времето на Константин Велики, където са поканени местните народи българи, Сини (венети) и Зелени (гърци), както и разни чужди племена.
5. В своя „Неделник“ Софроний Врачански пише за времето на римския император Константин: „Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име.“
6. Френските историци византолога Шарл Дюканж (1610–1688), Льо Киен и други започват списъка на архиепископите на България с Протоген Сердикийски (Софийски), който живял по времето на Константин Велики – 4 в.
7. Анастасий Библиотекар (ок.810 – 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) „българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав“. Анастасий Библиотекар пояснява също така, че „БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“.
От това излиза, че в края на 4 век българите са представлявали силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий пояснява събитието с любопитната подробност, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. Тези провинции били двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания.
8. Според Теофан, Стара България е опирала до Босфора.
9. Според Йордан, “в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят”.
10. През 499 г. в хрониката си Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист. Византийците панически бягат зад Босфора.
http://www.bgnow.eu/
Няма коментари:
Публикуване на коментар