ПЛАН НА МАРЦИАНОПОЛИС ОТ 1898 ГОДИНА
„Към плана на Марцианополис*, който е направен от починалия по-късно професор по геодезия към Виенския университет Х. Хартл**, неговият спътник А. Щайн дава следните обяснения:
На мястото на стария Марцианополис днес има 35 воденици, които принадлежат заедно с няколко хана към разположената три километра по на запад община Девня. От 20 септември до 27 октомври 1898 г. там бяха организирани по-малки разкопки на северозападния ъгъл, на югозападната кула и на южната страна на обходната стена. На голяма част от тази стена бил отнет горния слой, тъй като материал от дълго време е бил използван за строеж на укреплението във Варна и на тукашните воденици, никъде вече не може да се види издигащата се стена. Където може да се познае линията на стената само по разкопаната земя, линията на плана е пунктирана. Северната страна, североизточният и югоизточният ъгъл не могат да се констатират със сигурност заради намиращите се там стопански обекти. Но пък навсякъде наоколо лежат много камъни от строежа, архитектурни късове, фрагменти от склуптури и други подобни; и в околността е разпръснат доста материал от строежа в Марцианополис. Особено воденицата на бившия селски депутат Лазар Дуков е място, където могат да се намерят множество малки обекти; в неговата недалеч разположена нива беше открит изнесения сега в Софийския музей саркофаг (№ 376)***; от предложението на собственика да се предприемат в полето му разкопки не беше възможно да се възползваме поради липса на време.
Водата, която подкарва водениците, тече от север на юг и се влива в Провадийските езера, името й Карахюсейн-дере идва от местността, разположена северно от водениците, по-нататък тя носи името на следващата местност Козлуджа-дере или също Хамам-дере на името на тамошните турски бани, които лежат сега в руини. Изворите, които подхранват рекичката, някои от които, както показва планът, се разширяват във вид на блато, са термични: през зимата не замръзват, а димят.
Според извора Халкали най-северната девненска воденица се нарича Халкалия. Хълмът, с чието подножие реката тече паралелно, се нарича Кайраци (голи хълмове); различаваме голям и малък кайрак.
„Към плана на Марцианополис*, който е направен от починалия по-късно професор по геодезия към Виенския университет Х. Хартл**, неговият спътник А. Щайн дава следните обяснения:
На мястото на стария Марцианополис днес има 35 воденици, които принадлежат заедно с няколко хана към разположената три километра по на запад община Девня. От 20 септември до 27 октомври 1898 г. там бяха организирани по-малки разкопки на северозападния ъгъл, на югозападната кула и на южната страна на обходната стена. На голяма част от тази стена бил отнет горния слой, тъй като материал от дълго време е бил използван за строеж на укреплението във Варна и на тукашните воденици, никъде вече не може да се види издигащата се стена. Където може да се познае линията на стената само по разкопаната земя, линията на плана е пунктирана. Северната страна, североизточният и югоизточният ъгъл не могат да се констатират със сигурност заради намиращите се там стопански обекти. Но пък навсякъде наоколо лежат много камъни от строежа, архитектурни късове, фрагменти от склуптури и други подобни; и в околността е разпръснат доста материал от строежа в Марцианополис. Особено воденицата на бившия селски депутат Лазар Дуков е място, където могат да се намерят множество малки обекти; в неговата недалеч разположена нива беше открит изнесения сега в Софийския музей саркофаг (№ 376)***; от предложението на собственика да се предприемат в полето му разкопки не беше възможно да се възползваме поради липса на време.
Водата, която подкарва водениците, тече от север на юг и се влива в Провадийските езера, името й Карахюсейн-дере идва от местността, разположена северно от водениците, по-нататък тя носи името на следващата местност Козлуджа-дере или също Хамам-дере на името на тамошните турски бани, които лежат сега в руини. Изворите, които подхранват рекичката, някои от които, както показва планът, се разширяват във вид на блато, са термични: през зимата не замръзват, а димят.
Според извора Халкали най-северната девненска воденица се нарича Халкалия. Хълмът, с чието подножие реката тече паралелно, се нарича Кайраци (голи хълмове); различаваме голям и малък кайрак.
Шосето, което пресича Марцианополис по средата, води на запад до Девня и по-нататък до Провадия, на изток до Варна. Гарата в югоизточната част на плана е крайна гара на локалната линия, която бе открита на 9 октомври 1898 г.; тя се отклонява от линията Варна-Русчук между Синдел и Карагач и е определена главно да осигури транспорта на брашно от Девненските воденици до Варна, за който до този момент са били използвани волски коли. Тази гара бе даденият изходен пункт за нивелиране, при което според предприетото от инженер Казимир Мазалски, строителя на линията, измерване, нейната плоскост показва абсолютна височина от 25,004 м. Около 300 м северно бе намерен стълб (с означение на разстоянието в мили) (№ 58)****, който сега също се съхранява в музея в София“*****.
_____________
* Марцианопол (Marcianopolis) - римски и ранновизантийски град изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори (днес под кв. Река Девня на гр. Девня) след Втората дакийска война (завършила през 106 г.) от Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) (98-117). Наречен по името на сестра му Марциана (Марция). Вж.: Chr. Danoff. Marcianopolis. - In: Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike. Alfred Druckenmuller Verlag, Stuttgart, 1969, Dritter Band, col. 994-995; B. Gerov. Marcianopolis im Lichte der historischen Angaben und der archaologischen, epigraphischen und numismatischen Materialien und Forschungen. // Studia Balcanica. Recherches de geographie historique, 10. Sofia, 1975, S. 49-72.
** Heinrich Joseph Franz Hartl (1840-1903). През 1856-1859 г. Хартл следва във висшето техническото училище във Виена, през 1859 г. е кадет в инфантерията, а през 1861-1865 г. е морски кадет. От 1865 г. е на работа във Военно-географския институт, а през 1887-1898 г. е и негов ръководител. От 1899 г. Хартл е професор по геодезия във Виенския университет.
*** Б. Геров. Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики. Ч. II. // ГСУ ФФ, XLVIII, 1952-53, 388 (586).
**** G. Mihailov. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae. II. Inscriptiones inter Danubium et Haemum repertae. Serdicae, MCMLVIII, 183-184 (797).
***** E. Kalinka. Antike Denkmaler in Bulgarien (Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung IV). Wien, 1906, S. 359-362.
Анастас АНГЕЛОВ
_____________
* Марцианопол (Marcianopolis) - римски и ранновизантийски град изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори (днес под кв. Река Девня на гр. Девня) след Втората дакийска война (завършила през 106 г.) от Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) (98-117). Наречен по името на сестра му Марциана (Марция). Вж.: Chr. Danoff. Marcianopolis. - In: Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike. Alfred Druckenmuller Verlag, Stuttgart, 1969, Dritter Band, col. 994-995; B. Gerov. Marcianopolis im Lichte der historischen Angaben und der archaologischen, epigraphischen und numismatischen Materialien und Forschungen. // Studia Balcanica. Recherches de geographie historique, 10. Sofia, 1975, S. 49-72.
** Heinrich Joseph Franz Hartl (1840-1903). През 1856-1859 г. Хартл следва във висшето техническото училище във Виена, през 1859 г. е кадет в инфантерията, а през 1861-1865 г. е морски кадет. От 1865 г. е на работа във Военно-географския институт, а през 1887-1898 г. е и негов ръководител. От 1899 г. Хартл е професор по геодезия във Виенския университет.
*** Б. Геров. Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики. Ч. II. // ГСУ ФФ, XLVIII, 1952-53, 388 (586).
**** G. Mihailov. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae. II. Inscriptiones inter Danubium et Haemum repertae. Serdicae, MCMLVIII, 183-184 (797).
***** E. Kalinka. Antike Denkmaler in Bulgarien (Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung IV). Wien, 1906, S. 359-362.
Анастас АНГЕЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар