сряда, 31 декември 2014 г.

КАК ДА ДЕКОДИРАМЕ ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ? - ФБ - 31.12.2014.

КАК ДА ДЕКОДИРАМЕ ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ?
За да нямат българите древна история се премълчават извори и се налагат политически догми. Касиодор прокарва през VІ век първата политическа поръчка, че хуни са само българите?
Според Йоан Антиохийски, византийския император Зенон е поканил към 484 г. "така наречените българи" в Тракия. Българите дошли към 488 г . Според Куликовски, точно те са причина готите на Теодорих да напуснат Тракия през 488 г. и да създадат своя държава в Италия.
 Готският историк Йордан пише своята история към 551 г., заемайки много от готската хроника от началото на VІ в. на Касиодор.
Защо Касиодор настоява, че хуни са само българите?

 При Мавро Орбини (1600) e съхранен един пасаж от изгубената днес готска хроника на Касиодор, според който българите са воювали още през 390 г. срещу Теодосий Велики при гр. Сирмиум. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І  (ум. през януари 395 г. - бел.К.М.); след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).
Касиодор пише в епохата на Теодорих, когато последният в началото на VІ в. се опитва да обедини в Италия остроготи и визиготи под един скиптър. Целта на „Готската хроника” на Касиодор е да забравят западните визиготи, че източните остроготи са били до 455 г. хунски народ. Ето защо навсякъде, където други автори пишат за хуни, Касиодор директно пише за българи. Очевидно това е ставало по молба на самия Теодорих, за да се знае, че именно българите са създатели на Хунския съюз, а остроготите са били техни „роби”, както е писал Касиодор и както четем при заемащия сведения от него Йордан.
Защо предполагаме, че това е била политическа поръчка на Теодорих?
Защото още през 507 г., когато епископ Енодий пише панагерик за Теодорих от Амалите, панегериста акцентира, че тези същите българи от 504/507 години, са онзи стария народ, на който „принадлежеше всичко, което той искаше”, пише патетично Енодий.
Касиодор в своята Готска хроника (ок. 519/530 г.) под 504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум”. И още на друго място: „Пълководецът Толвин в младостта си участва в сирмийският поход, изпита триумфът над хуните, в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по цялата земя.”
Целта на Енодий и Касиодор става видна при Йордан, който заема от Касиодор и пише, че остроготите са били „роби” и визиготите не трябва да им се сърдят, че през 451 г. са воювали срещу тях под знамената на Атила и дори е убит визиготския крал от рода на Балтите при Каталунските полета.
ЕТО ТОВА Е ШИФЪРЪТ НА АТИЛА.  
В началото на VІ в. Теодорих води политика, с която да приобщи в своята държава в Италия визиготите и Енодий, и Касиодор работят за да докажат, че остроготите не са хуни, а такива са само българите. Фактически обаче, визиготите много добре са знаели, че след 379 г. остроготите са част от Хунския съюз...
 Когато в началото на VІ в. Касиодор решава да изчисти образа на остроготите като хунски народ, той смело, ако се вярва на цитата при Мавро Орбини, въвежда на мястото на неопределеното съюзническо име „хуни”, името на народа, известен като „българи” и пише, че българите  воюват през 390 г. с Теодосий Велики при Сирмиум (а от другите източници знаем, че това са просто хуните).
В тази „готска линия” за изчистване на хунското минало на остроготи се включва през 551 г. плахо и Йордан, сам признаващ, че е недостатъчно грамотен. Той явно не може да се справи с учената витиеватост при Касиодор, ето защо споменава за „българи” едва при пост-атиловите хуни. Но в този откъс, съвсем в духа на Касиодор, вметва, че българите били онези, с които „бяхме наказани заради нашите грехове”. Тоест, Йордан приписва на българите старият АТИЛОВ ШИФЪР  за „бичът Божий”. От една страна, говори за тях по времето на пост-атиловите хуни, от друга страна пише за понесени в миналото наказания от страна на българите, и от трета пък въобще не пише в своята „Готската история” (за разлика от съчинението му за римската), че българи са воювали с готи (?).
„Готската линия” през VІІІ в. е продължена от Павел Дякон, апологет на Касиодор, в неговата „Лангобардска история”, който твърди, че няколко поколения преди времето на Одоакър, старите лангобарди са атакувани от българи и е пленена дъщерята на краля. Павел Дякон отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.

Учените отнасят това събитие неправилно към 450 г. Това е неправилно, защото Одоакър побеждава близо до Павия през 476 г. (или 477)  Орест, т.е. няма как да се визира 450 г. за първия лангобардски крал Агелмунд, тъй като самият Павел Дякон разяснява, че вторият вожд на лангобардите се казвал Ламисио. „Трети на власт дошъл Лет. След като управлявал около 40 години, оставил за наследник своя син Алдихок, който бил четвърти наследник на трона. Когато този умрял, пети крал станал Годехок” (кн.І,18). Едва Годехок е съвременник на Одоакър (кн.І,19), според Павел Дякон.
Какво излиза? Павел Дякон нарича с етнонима „българи” всъщност хуните...И това не е случайно, той просто следва стила на Касиодор, от когото се е учил, както сам пише...
Парадоксалното е, че Йордан пише, че готите заели много думи в езика си от хунския, при това прави сравнение със заемането на гръцки думи в латинския, а се оказва, че днес учените не могат да открият дори няколко хунски думи, които да са със сигурност на някакъв отделен народ хуни?
През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор споменава 13 т.н. от учените „хунски народа”, но нито един от тях не се казва „хуни”?
Йордан и Агатий през VІ  в. изброяват много хунски народи, но нито един от тях не се казва „хуни”. Прокопий през същият VІ в. пише, че хуни е име за онези, които в миналото са се казвали кимерийци.
Ето защо, старата българска история не е сложна, ако приемем факта за синтез между кимерийци-хуни-българи...Най-слабото звено, което винаги е пречело на учените да си изяснят древната българска история, несъмнено е приетата априори догма, че други, а не кимерийците, са в основата на създаването на Хунския съюз.
За да нямат българите история се премълчават извори и се налагат политически догми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар