СИМЕОН ІІ или СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ или ЦАРЯТ – ГАЛЕНИКЪТ НА СЪДБАТА!
„Единствената ми цел в живота е богата жена” – Симеон ІІ.
1965 година. Съветско военно разузнаване – ГРУ.
На бюрото на висш офицер има дебела папка със сигнатура „Строго секретно” и кодово наименование „Барон”.
Това е разработката на Симеон ІІ Сакскобургготски. Пълна е с оперативни материали, придобити от руската резидентура в Париж с помощта и на българското разузнаване.
1965 година. Българско посолство в Париж.
Посланикът
Костадин Атанасов е събрал цялата резидентура. Обсъжда се важна
информация – бившият Цар Симеон ІІ е в Париж и ще остане дълго време.
Основна задача на българското разузнаване по това време е „вражеската емиграция”.В Париж тя е най-компактна и най-активна, в сравнение с емиграциите в другите страни.Българското
разузнаване хвърля много сили и средства да следи емиграцията, да
вербува агенти или да извежда и внедрява сред емиграцията”изменници” от
България, с цел да я разлага и неутрализира.
В
Париж, земеделците начело с Ценко Барев са най-организираните и
активни. На резидентурата е поставена задача да работи активно срещу
тях.
Центърът (София) нарежда да започне активното изучаване на Симеон ІІ, като специално да следят отношенията му с Ценко Барев.
Нарежда се също, да уведомят „съветските другари” и да потърсят помощ от тях при изучаването на бившия цар.
По
това време Симеон ІІ работи като екскурзовод на марокански и испански
фирми, посреща туристите на летището. Много често, сред нощ, той ги
развежда по хотелите, а после ги води и по нощните заведения.
Симеон
е млад мъж, с приятни обноски и с нищо не показва, че във вените му
тече „синя кръв”. Като всеки млад и хубав мъж, слабостта му са жените,
но го влече и хазарта. Обича залаганията, обикновено с чужди пари.
Агентурата
донася, че младият Симеон има дългове – взел е пари назаем и от
македонския войвода Ванче Михайлов, а няма пари и не може да ги върне.
Ванче го заплашвал, че ще прати хора и насила ще си вземе парите.
Резидентурата съобщва в Центъра, че буйният Ванче може и да убие Симеон.
От там нареждат да вземат всички мерки за опазването му. Потърсена е помощ и от съветската резидентура. Да се пази Симеон – това е нареждането.
Центърът информира резидентурата, че е открила оперативна разработка на бившия цар Симеон под кодовото име „Крупие”, която по-късно прераства в разработка “Двор”.
Това разказва полковник Александър Кюлев – разузнавач в парижката резидентура. Той е баща на убития в София мафиотски банкер Емил Кюлев.
Александър Кюлев споделя това пред висш офицер от съветското военно разузнаване, който се казва Христо Вълчев и е от български произход. За бившия цар Вълчев казва:
„За
Симеон Втори се интересуваха непрекъснато българските тайни служби – ДС
и шефовете й както тук в Париж, така и в България. Голям интерес
проявяваха и от Комитета за държавна сигурност на СССР – КГБ”.
Симеон Втори – Сакскобургготски дълго време е наблюдаван и изучаван от службите на ДС и на КГБ .
Заключението на българската резидентура в Париж е, че
той не е подходящ за използването му като агент. Не притежава
необходимите лични качества – подходяща професия, завършено висше
образование, има кратко военно обучение в частен колеж в САЩ.
Мнението на българското разузнаване не се споделя от КГБ. Те следят внимателно неговото развитие и Симеон вероятно вече е кандидат агент в специалната категория – „агенти за влияние”.
Безпаричен Цар – престолонаследник, кандидат за агент и то за”влияние” – това рядко се случва и КГБ няма да изпусне тази възможност. Те знаят, че титлата му отваря всички врати и му дава достъп до висшите среди, където други агенти не могат да припарят.
Младият и неопитен Симеон ІІ не предполага, че в Париж е обект на такова специално внимание, обграден от агентите на ДС и КГБ.
Българското разузнаване ще продължи да пълни с „оперативни материали”разработката „Крупие”,
без да знае дали някога те ще влязат в употреба. Но архивът на ДС е
ценен, винаги е под ръка и винаги идва времето, той да бъде използван,
както и става.
КГБ, със своя дългогодишен опит и големи възможности отдавна са хвърлили въдицата и Симеон се е хванал на нея. После както винаги, ще продължат внимателно да го обработват и готвят негласно, даже и без самият той да разбира, ще му помагат, най-вече с подходяща работа или с пари и ще чакат да дойде времето да го използват.
И времето за неговото използване действително идва.
След 1964 г. българският посланик във Франция Костадин Атанасов се завръща в България и става началник на българското разузнаване с чин генерал и доста години заема този важен пост, след което става заместник на всеизвестния генерал Мирчо Спасов, който тогава е в ЦК на БКП и отговаря за ”Задграничните кадри”.
Койчо Белчев е богат български емигрант с няколко висши образования.
Най-дълго е живял в САЩ, където е развил успешен бизнес като собственик на втората по големина в Америка финансово-брокерска къща ”Хейдън Стоун”.
Белчев води аристократичен начин на живот и обича да урежда пищни тържества в скъпи хотели в чест на негови приятели.
Тържества е давал в чест на Симеон ІІ, за президента на Мексико Мигел Алеман, на външния министър на Финландия Ахти Кариялайнен, който по-късно става и м-р председател и на други високопоставени личности от световната аристокрация . Г-н Белчев споделя:
„През
1981 г. за Св. Валентин наех луксозен хотел в Швейцарските Алпи.
Празникът беше в чест на моя приятел Кариялайнен, който дойде с дъщеря
си и зет си. Оказа се, че дъщеря му Кукка Мария е женена за българина
Атанас Тилев. На празника беше и Симеон с Маргарита. Бях останал с
впечатление, че аз съм запознал Симеон с Атанас Тилев, но после видях,
че те през цялото време си говорят в едно кюше. И си викам, откъде
накъде Атанас Тилев – човекът на КГБ и ДС да си говори така потайно със
Царя?”
На снимката Симеон, Тилев и руският престолонаследник, на един от приемите на Белчев.
През 1981 г. немският в-к „Велт ам Зонтаг” пише за Атанас Тилев, че е „живият микрофон на КГБ”.)
„Минаха години и в началото на прехода аз бях в България”.
“Разбирам,
че Атанас Тилев е подарил на Царя 5 или 10 % от акциите на
застрахователно дружество ”Витоша”, което притежава. И кой е директор на
„Витоша”- ген.Бриго Аспарухов. От синдичката на Банка Земеделски кредит
разбирам, че Тилев е откраднал 50 млн. долара и го заплашва отмъщение –
разстрел или съд и затвор. Ген.Бриго Аспарухов го спасява, като го
извежда нелегално от България. А след това унищожава и агентурното му
дело – (агент ”Румянцев”), в което сигурно е имало и материали за Симеон. Значи Симеон – и той като Тилев е замесен с КГБ и ДС…. няма никакво съмнение”.
” Това е мнението на г-н Белчев.
Досието
на Атанас Тилев, като секретен сътрудник на разузнаването в Държавна
сигурност под псевдоним “Румянцев” е унищожено през 1993 г. Това става
по заповед на Бриго Аспарухов, който по онова време директор на
Националната разузнавателна служба.
През
2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото
унищожаване на 5 тома по 300 страници агентурно досие на Тилев. Това е
тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8
години.
През
2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в
Софийския военен съд с обвиняем Бриго Христофоров Аспарухов и е
образувано наказателно дело от общ характер №196/2001 г.
Тъй като подсъдимият Аспарухов е избран на 17 юни 2001 г. за народен представител, съдът прекратява производството.
В обвинителния акт пише, че с унищожаването на досието на Тилев Аспарухов е целял “да набави за себе си имотна облага”. Преднамерено наивно обвинение за заблуда на обществото.
Става
дума за следното: “за периода от 25 юни 1997 г. до м. март 2001 г.
обвиняемият о.з. ген. Бриго Аспарухов от участието си в управителните
органи на търговските дружества “Дару кар” ООД, застрахователно и
презастрахователно дружество “Витоша” АД, “Лазурит-94” ООД и “Дару
финанс” ЕООД е получил общо 1783,02 деноминирани лева, а дъщеря му
Светла Бригова Аспарухова от назначаването є по трудов договор в
“Лазурит-94” ООД през м. август 1998 г. до м. март 2001 г. 13 010
деноминирани лева”.
От
унищожаването на 5-те тома от делото на банкера “са произлезли тежки
последици за Националната Разузнавателна Служба, изразяващи се в
намаляване на архивния фонд на службата от документи с поверителен
характер и се е уронил престижът на държавната институция”, пише още в обвинителния акт.
Аспарухов
е превишил властта си и е нарушил Постановление №61 на МС от 1991 г. за
опазване на явната и поверителната документация в България, без да са
изтекли задължителните срокове за съхранението му. Досието е трябвало да
бъде пазено, докато Тилев навърши 75 години.
От
тези мъгляви обвинения явно проличава намесата от най-висока инстанция и
не без участието на всемогъщия КГБ. И всичко около Бриго Аспарухов се
разминава, за разлика от предишния началник на ПГУ – ДС ген. Владимир
Тодоров, който за унищожаване делото на дисидента Георги Марков, беше
осъден и лежа в затвора.
Атанас
Тилев, който в мътния преход на България развиваше успешен, но
съмнителен бизнес, създавайки множество фирми като “Дару Кар” и Банка
Земеделски Кредит, Застрахователна компания “Витоша” и др. изпадна в
положение да бъде преследван от съда и трябваше с помощта на ген. Бриго
Аспарухов бързо и нелегално да избяга. Напусна България и се укри във
Виена, за да избегне българското правосъдие.
Благодарността
към Бриго Аспарухов затова, че спаси двама агенти на българските и
руски секретни служби – Атанас Тилев и Симеон Сакскобургготски беше
голяма.
Освен
парите от Тилев, той стана и народен представител, за да получи
имунитет, а после и кандидат на БСП в изборите за кмет на София.
А
Симеон, когато стана премиер искаше да направи Бриго Аспарухов съветник
по въпросите на разузнаването и сигурността, но от НАТО бързо
реагираха, предупредиха Симеон, че приемането на България в НАТО ще е
под въпрос и той беше длъжен да оттегли кандидатерата на Аспарухов.
СИМЕОН ІІ или СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ или ЦАРЯТ – ГАЛЕНИКЪТ НА СЪДБАТА!
Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в гр.София. В
периода 1943 – 1946 г. е цар на българите с името Симеон ІІ. Поради
това, че е малолетен, от негово име управлява Регентски съвет.
След
проведен референдум, който отхвърля монархията в България,
комунистическото правителство на 16.9.1946 г. изселва от страната цялото
царско семейство – вдовицата царица Йоана, Симеон ІІ и сестра му Мария
Луиза. Те заминават за Египет, където живее в изгнание бащата на
царицата – италиянският крал Виктор Емануил ІІІ. В Александрия Симеон
се записва да учи в британски колеж. През 1951 г.семейството се
установява в Испания. В Мадрид Симеон учи за кратко във френски лицей,
следва право няколко семестъра, за кратко учи и политика. Майката на
Симеон – царица Йоана наема български частен учител, политическият
емигрант Стефан Попов да преподава на Симеон. Но ентусиазираният
преподавател бързо се разочарова от престолонаследника и от самата
Царица майка Йоана и пише следното писмо:
Писмо на политическия емигрант Стефан Попов – философ и писател, до Царицата – майка Йоанна.
”Докато
аз считах, че трябва да се стремя да създам в него (Симеон) съзнанието
за трайни и дълбоки ценности в живота, да всадя у НЕГО сериозно
отношение към хората и нещата и да му вдъхна чувството на абсолютна
отговорност пред събития и бъдещи задължения, скоро трябваше да се
убедя, че Вашите намерения са да се продължи по утъпкания път. Н.В.
Симеон да бъде насочван към преходни и повърхностни ценности или даже
само към забавления. В него да бъдат развивани наклонности към
подигравка с хората и въобще вземане на живота от несериозната му
страна. И че всичките илюзии, които му се създават за бъдещите му
задължения като владетел, се състоят само в привилегиите и облагите,
които това му качество носи…. Фактите са на лице – бъдещият цар на една
страна, в която хиляди изнемогват в непоносима трагедия, минава в
чужбина дните си в кино, кориди, танцови забави, приеми и пр. Готов съм
да понеса – казвайки истината, която Вие уж много обичате, съдбата на
омразния Вам човек, както и презрението, което Вие изглежда, храните
поначало към всеки БЪЛГАРИН”.
В
писмото на философа и писателя Попов, съгласил се да стане учител на
разглезения Симеон, има много достойнство, но също така горчилка,
разочарование и обида. С какво право разглезеният Симеон, с майка
италианка, която презира българите и баща германец, остовил немското
дълбоко у сина си, ще претендира да е български цар?
И
както пише в писмото, вместо Симеон да се занимава със сериозни неща,
царицата – майка го учи, че бъдещите му задължения като владетел се
състоят само в привилегии и облаги.
Симеон
от жажда за развлечения и мързел, остава необразован, без висше
образование, с незавършено частно военно училище в Америка и все увлечен
по хазарта и лекия начин на живот.
Но
Симеон Сакскобургготски е глезеник на съдбата. В сложните игри на
големите държави, България е „пионка” на политическата шахматна дъска и в
тази игра, съдбата отрежда място и на Симеон. При разпадащата се
социалистическа система, бившият Цар трябва да влезе в ролята на
„спасител” на българската нация.
В
началото на 60-те години модните таблоидиге на Стария континент отблизо
следят любовните подвизи на Симеон Втори – младият и харесван български
Монарх в изгнание.
Преди да започне връзката си с младата мадридска аристократка Маргарита Гомес-Асебо , Симеон е бил сгоден за принцесаАна Френска, която по-късно се омъжва заинфанта дон Карлос Бурбонски. Причина за раздялата им със Симеон станала католическата вяра на принцесата, но и безпаричието и начина му на живот.
Говори се за негови авантюри – с югославска коронована особа и с една от принцесите на шведския кралски двор.
В сп. „Ел” от 1958 г. пише, че е имал задявка с Дезире – една от четирите дъщери на шведското кралско семейство.
Престолонаследникът Симеон
бил чест гост там – за лов, игра на карти или гледане на филми.
Впечатлявал дамите като изкусен танцьор на валс но също така и на
по-екзотични танци като мамбо, ча-ча и рок.
На 21 януари 1962 г. Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес – богата испанска наследница от аристократичен род. Роднините
на Симеон са били срещу този брак, защото Маргарита нямала царско
потекло. Родствениците на Маргарита също не одобряват брака, защото
предполагали, че Симеон се жени заради парите й. Но двете страни намират
компромисно решение и бракът се състоял.
Ревностна католичка възпитана от монахини, Маргарита трудно приела православната вяра на мъжа си. Тя била принудена „да
изтърпи и униженията от приказки, че е избрана от Симеон заради парите
й, че той много обича хазарта и казината, че бил женкар и че се бил
съюзил с руски мафиоти”.
Но
достойното представяне на Маргарита Гомес в обществото се оказало
голямо предимство за Симеон ІІ и повлияло положително, както на неговото
поведение, така и на кариерата му.
За
периода след 1965 г. до 1996 г. за бившия цар има много малко и
противоречиви данни. Вероятно се е занимавал с бизнес в САЩ, Франция и
Испания. Бил е представител в испанския филиал на френската групировка
”Томсън” за отбранителна и електронна промишленост. Работил също като
консултант за фирми в сферата на хотелиерството, електрониката и
доставка на хранителни продукти.
На
16 юни 1955 г. по повод навършване на пълнолетие, Симеон ІІ прочита
Прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да
бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и
на принципите на свободна България.
В
Прокламацията той демонстрира амбицията си за завръщане, но не като
обикновен гражданин, а облечен във „царска власт” която счита, че му се
полага.
Първото му посещение в България е през 1996 г., когато иска да му бъде издаден български паспорт и ЕГН.
Тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него, но не малко българи приветстват посещението му.
През
1999 г. с кораб по Дунав, пак с проучвателна цел Симеон идва в
България. Предлогът е участие на международна религиозно-екологична
конференция. Не е ясно с какъв паспорт е пътувал. Според синовете му,
имал испански паспорт но не като на испански гражданин.
До
окончателното му завръщане през 2001 г. Симеон проявява голяма
активност и се старае да осъществява всевъзможни контакти с
представители на българската общественост, най-вече с определени
политически дейци. Интересът от българска страна за установяване на
контакт и поддържане на връзки със Симеон също расте.
По информация на „Дарик” радио, през 70-те години на миналия век, Симеон два
пъти е бил в СССР. Има и други данни, според които той бил в добри
отношения с руски представители, вероятно и с такива от КГБ.
В
интервю за в-к „Дневник” от април 2003 г. Димитър Иванов – бивш
началник на отдел в VІ управление ДС твърди, че през 1989 г. той посетил
„тайно” Симеон Сакскобургготски в Мадрид. Целта на срещата била да разбере дали Симеон възнамерява да се завърне в България, като какъв и има ли намерение да участва в политическия живот.
Според
о.з. полковник Иванов, Симеон ІІ показал, че има намерение да се
завърне в България. За такова желанието вече говорят и много други
факти.
Интерес
към Симеон има и от страна на не малко български политици. Един от
първите, който посещават Симеон е Ахмед Доган. Неговата среща била
негласно договорена. Обиграният и хитър Доган, прави това
посещение формално като политик, но всъщност, той е изпратен като агент
от Държавна сигурност. Обучен добре, той знае как се изучава”обект” и се
прави професионален анализ.
Доган
е знаел, че Симеон отдавна е бил изучаван от ДС и че за тази цел, като
него са били използвани десетки агенти. За ДС Симеон ІІ е като прочетена
книга – знаят се любовните му похождания, хазартните му увлечения,
годежа, брака му по сметка, руските му контакти и много други
подробности. Историята на Царския живот е в папката „Крупие” при ПГУ-ДС.
Службите
вече са убедени в голямото желание на Симеон да се върне в България, но
също така разбират, че той иска да се завърне на „бял кон” като Цар.
ДС
генералите от кръга “Монтерей” начело с обиграния о.з. ген. Любен Гоцев
оценяват това като възможност, която може да се използва. Защото
ситуацията в България е сложна и дори взривоопасна и явно моментът за
използването на Симеон наближава.
Това мнение се споделяло и от съветските
съветници – чекисти в България.
Причините, които налагат да се действа за завръщането на Симеон в България са много, но най-важната е, че правителството
на Жан Виденов е провалено. Докарало е България до ръба на граждански
бунт и вероятно ще има съдбата на двете предишни правителства на БСП
начело с Андрей Луканов – да бъде смъкнато насила от народа.
Катастрофално спадналият авторитет на БСП и разочарованието на голяма част от партийните членове, отчуждеността на традиционните привърженици на партията и на обикновените хора – всичко това говорило, че партията ще загуби окончателно и за дълго властта, ако не се вземат мерки. Трябвало
да се прибегне до спасителния план за „реанимация” на партията, защото
БСП е тази, която крепи”статуквото” – властта на червените олигарси.
Такава била оценката на генералския кръг “Монтерей”. И преценяват, че спешно трябва да се използва „политическият коз” Симеон ІІ като „спасителен пояс”.
Идването
на Симеон трябвало да стане сега, за което благоприятствал провалът на
управление на СДС и Иван Костов. Последвалото голямо разочарование
сред сините привърженици и симпатизанти на СДС и въобще на народа,
генералите преценяват, че сега е момента да се даде една нова насока на народните очаквания – довеждането на„Царят спасител”.
Планът
на „генералите” е подкрепен от Москва. Връщането на Симеон напълно
отговаря и на интересите на КГБ, и те активно се включват да съдействат.
След
посещенията на прикрити и явни разузнавачи и агенти, като Димитър
Иванов, Ахмед Доган и много други, в ход вече е тежката артилерия – о.з.
генерал Любен Гоцев. Той е с голям оперативен, политически и
дипломатически опит и чрез разработките на Симеон ІІ от ДС,
о.з.генералът го познава по-добре от самия него.
Негласно, през 1996 г. Лююбен Гоцев посещава Симеон в Мадрид.
В интервю по БТВ през юни 2003 г.„глашатаят” на генералите Димитър Иванов съобщава за посещението.
След това, самият Любен Гоцев в интервю също говори за това, че е бил в Мадрид на посещение при Симеон.
Той не крие, че са разговаряли и за евентуалното бъдещо участие на Симеон в политическия живот на страната.
Друг голям играч, „агитатор” и активен участник в завръщането на Симеон в България е Спас Русев.
Той
е приятел както на Симеон, така и на царския братовчед – италианският
принц Емануел, който има световна известност като специалист по “корупционни схеми”.
Не са много тези които знаят, че Спас Русев е един от най-ловките обитатели на „потайното задкулисие”на
българския демократически преход, част от много и различни схеми и
сценарии, които той винаги умело осребрява в собствения си джоб.
Много често към сделките му се прибавят и прилагателните „тъмни”или “мръсни”.
От
бивш шофьор на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Стоян Марков, в
голямата мътилка на прехода Спас Русев се издига до високата позиция на
“сив кардинал”.
Червената Леа Коен, неусетно става „синя” и се вмъква сред лидерите на СДС, става близка и с президента Желев. От
служител в Концертна дирекция Леа Коен урежда Спас Русев да стане
заместник шеф на Агенцията за чуждестранна помощ. Ловкият и хитър Спас
бързо разбира, че е попаднал на златна мина. Тихомълком започва да
източва чуждестранната помощ, продавайки или изнасяйки тонове храни чрез
собствената си фирма „Артемис – 6” и да прави пари. А храните са били
предназначени за гладуващите българи.
След
близо 2 години активна далавера, надушват го ревизори и следователи. Но
той навреме се скрива в Лондон, в таванска стаичка в посолството,
осигурена му от посланик Иван Станчов, с когото е близък покрай Леа
Коен. В Англия Русев е стипендиант на Банка земеделски кредит – банката на Тилев. В Лондон той учи език и бизнес.
Жена му, явно не по-малко „оправна” от
него, след като е била секретарка на шефа на закъсалата банка Атанас
Тилев и тя сигурно успява да измъкне пари от съзнателно фалиращата и
потъваща банка. В Лондон Спас Русев бързо става успял бизнесмен и
милионер, защото явно е скътал от България доста парици.
Очевидно Симеон има някакъв афинитет към хората, на които обществото е прикачило особеното име „Сив Кардинал”.
Такъв
е и пребоядисаният от червен в син ръководен кадър на СДС, бивш външен
министър и вицепремиер на България, авантюрист по природа и изгнаник по
съдба – Стоян Ганев.
На
него Симеон възлага шефското място в политическия си кабинет, въпреки
силната съпротива, включително и на повечето приближени от неговото
НДСВ, но той е непреклонен. Не са безпочвени твърденията, че за да вземе
това решение, важна е била ролята на солидното парично „дарение” на
Муун за кампанията му.
Друг един сътрудник на ДС, Кеворк Кеворкян - агент ”Димитър” в
предавания по БНТ които той води, става най-добрият адвокат и безплатен
рекламен агент на Симеон в България, като му изгражда истински ореол.
През 1999 Симеон вече счита, че е длъжен да взима отношение по обстановката в България, да прави преценки и да дава мнения.
Ето една малка част от обърканите и неясни политически позиции на Симеон ІІ и невероятните му изводи и заключения:
Във испанският в-к „АБС”, масовите народни митинги срещу управлението на БКП Симеон нарича „стачките срещу Младенов и Луканов” и се обявява против тях.
На 29.11.1990 г., пак в испанският в-к ”АБС” той коментира събитията в България. Вестникът припомня , че ” Симеон е бил винаги критичен към отказа на опозицията да сътрудничи с правителството.” Вестникът го пита: „Какви последици би имало падането на правителството на Луканов” и Симеон ІІ отговаря:
”Оставките трябва да се гласуват в Парламента…. Лошото
е, че се налага навикът, УЛИЦАТА да предизвиква оставките. Ако България
осъмне с един министър-председател от опозицията, вече няма да могат да
се говорят нелепости от рода, че е най-бавната от всички
източноевропейски страни. В този смисъл едно споразумение за
правителство между КОМУНИСТИТЕ и ОПОЗИЦИЯТА от СДС може би е най-доброто
решение”.
Ще простим на Симеон ІІ изказа и ще го оправдаем с изгнанието му. Но не можем да оправдаем пълната му заблуда и това, че той нищо не знае какво става в ”неговата” България.
Мъгла
и наивността в политическите му виждания, след като смята, че е
възможна коалиция между БКП и СДС говори не само за политическа
обърканост, но и за пълна неграмотност. Да не говорим пък за това, дето
счита, че българският народ ще търпи отново управлението на БКП.
Под заглание ”Да се върне царят” в-к „Ел Паис” от 29.11.1990 г. пише:
„Профсъюзните
ръководители, политици и членове на сегашното правителство търсят
контакти с цар Симеон в Мадрид; включително и в министерство на Външните
работи в София вече се говори за „ Негово Величество цар Симеон”.
Машината,
която действа за довеждането на Симеон в България работи на пълни
обороти, включвайки и испанската преса с цел пропаганда.
Симеон Сакскобургготски още преди идването си е създал връзки и с български бизнесмени. Активно съдействие му е оказал „човекът в сянка”, или ”Сивият Кардинал” – Спас Русев, който след време Симеон ІІ ще провъзгласи за съветник по„връзки с чуждестранни инвеститори”.
Спас
Русев прави екипа от Лондонското”Сити” и довежда в България верните на
Симеон “ЮПИТА”, на които той възлага основните постове в управлението на
страната – икономика и финансии.
В
България Симеон ІІ открито демонстрира добрите си отношения с Илия
Павлов, собственик на ”Мултигруп” обвинена за най-голямата и
най-престъпна организация в България от Държавния департамент на САЩ.
Симеон
ІІ е знаел, че Илия Павлов е креатура на ДС и че, лустрото, което
получава след като става мултимилионер, не може да замаскира мафиотското
му минало. Но явно те имат прикрита мотивация за близост.
По време на пребиваването на Симеон ІІ у нас през 2001 година Илия Павлов поема всичките му разноски.
Илия Павлов подпомага парично пропагандната предизборна кампания на Симеон.
Атанас Тилев – собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит, е друг един от най-добрите приятели на Симеон ІІ.
Тилев
умишлено докарва банката си до фалит и открадва над 50 млн. долара, а
също така, завлича и депозираните пари на много фирми и граждани. Той е
собственик на застрахователното дружество „Витоша” и групировката „Дару
Финанс” и още други фирми.
Симеон ІІ е получил солиден подарък – акции от застрахователното дружество наАтанасТилев,
а също така хонорари и заплати от фирми, в които участва и банкера.
Тилев също се хвали, че е уредил Симеон ІІ да консултира огромният
финландски концерн „Тампела”.
За Тилев има издадена заповед за арест, но той е изведен нелегално от ген. Аспарухов, вероятно през VIP-а на летище София.
Своята
голяма благодарност към генерала Тилев изразява като го прави директор
на застрахователното му дружество и член на управителните съвети на
всичките му фирми. А на снахата на генерала – Елена Аспарухова, която
има чуждестранна фирма в Брюксел превежда големи суми във валута. Това е
документирано в доклад на МВР.
Симеон Сакскобургготски, сигурно се чуства задължен към ген. Бриго Аспарухов. След избирането му за премиер той предлага на Аспарухов поста „съветник и координатор по разузнаването”. Генералът се отказва от мястото си на депутат от БСП в Парламента и приема предложението.
Брус Джаксън, председател на комисията по разширяването на НАТО лично предупреждава Симеон Сакскобургготски казвайки му, че “с това прибързано назначаване на ген. Аспарухов, създава на България сериозен проблем при ратификацията на страната за членство в НАТО”. И Симеон е принуден да освободи генерала.
Друго
странно явление, свързано със Симеон Сакскобургготски и ДС е
констатация за изчезване на „ценен документ”, което е регистрирано в
началото на юни 2003 г.
В
Министерство на външните работи не може да бъде открит Анекс от 1970 г.
към дипломатическо споразумение между Испания и България. В анекса,
според проф. Ал. Янков, който е участвал в изготвянето му е третиран
статутът на Симеон ІІ, включително и въпросът с неговото двойното
гражданство.
Проф.
Ал. Янков е известен със своите леви убеждения и по време на интервюто
отказва да потвърди, че в анекса е третиран този въпрос, защото ”въпросът имал сериозен политически отглас”.
С
изчезването на документа, своевременно е уреден и проблемът с двойното
гражданство на Симеон ІІ. Така са отстранени всички правни пречки за
неговото участието в управлението на страната.
Пропагандата по повод пристигането на Симеон е много голяма.
По ирония на съдбата, Цар Симеон Втори отива завинаги в историята. Остава само като Симеон Сакскобургготски. 
Но той е доволен, защото управлението на България му е върнато.
Той постига мечтата си – да се завърне на „бял кон” и да получи властта.
Задкулисният план на „кукловодите” е изпълнен блестящо. Спасена е БСП, опасността за „статуквото” също е преодоляна.
Българският
народ прие с отворени обятия бившия Цар и повярва, че той – Симеон е
“спасителят на нацията”, след паденията на БСП и СДС.
В
голямата еуфория никой не можеше да си представи, че обещанията, които
щедро раздаде Симеон дълго ще чакат…. „когато им дойде времето”, а
времето им никога не дойде!
Обръщение на Симеон Сакскобургготски към българския народ - Врана, 6 април 2001 г.
„Мои сънародници!
Днешният
ден е повратен в моя живот. Аз съм готов да основа и поведа ново
обществено движение за нов морал в политиката, с нови идеи и с нови
хора. С това обръщение към вас поставям началото на Национално Движение
Симеон ІІ в името на три принципни цели:
Първо:
бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на
функционираща пазарна икономика. Готов съм да предложа схема,
посредством която не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие
ще промени живота ви.
Второ: скъсване с политическата партизанщина.
Трето: въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията.
Гласувайки
за Национално движение Симеон ІІ, вие ще сте истинските му създатели, а
избраните депутати – изпълнители в Парламента на неговите цели и
идеали”.
Царски обещания, големи обещания, иска само 800 дни да стискаме зъби – мисли си народа.
То
май от стискане, зъби не му останаха на горкия народ, но и този път,
пак ще повярва – не на червени, не на сини, а на него на Царя ще
повярва!
Народът ни е доверчив, но и мъдър, той веднага започна да брои дните. А
ние ще проследим действията на Симеон ІІ, за да видим дали ще изпълнява
своите щедри обещания или е поредният демагог, който като всички
предишни политици ще измами отново НАРОДА.
Организационната работа по изграждане на Движението кипи. Започва се от нищо, има само един „гол Цар”, както се казва в приказката.
Създаден е Щаб, в който първостепенна роля има Стоян Ганев. Други важни функционери са Мирослав Севлиевски, доцентът – правист Пламен Панайотов, юристката Миглена Димитрова, съпругът й –икономистът Венцислав Димитров - те и двамата са били върли седесари.
Помагат
и други юристи от група около Пламен Панайотов, защото царя и неговото
Движение все още не е озаконено и регистрирано, за да има право на
участие в изборите.
Задачите на щаба са да организират Национална конференция, да изработят Устава на Движението и да уредят неговата регистрация в съда.
Но въпросът, който най-много вълнува хората от Щаба и активистите на Симеон ІІ е подреждането на изборните листи. Чрез тях реално ще се определят позициите на всеки приближен до Царя – ще се разпределя властта.
При
изработването на Устава се разбира, че по нареждане на Царя, Движението
няма да има никакво управително тяло и цялото ръководство ще бъде в
ръцете на Симеон ІІ, който еднолично ще управлява.
Още в началото, вече са се появили първите противоречия между Стоян Ганеви групата на юристите, начело с Пламен Панайотов , които роптаят срещу големите права за кадруване и командване, дадени на Ганев от Царя.
В същото време, Симеон ІІ се съветва с другия стълб, на който се е опрял – Илия Павлов, собственик на империята”Мултигруп”, за която Царят знае, че тя може да мери мегдан дори с държавата.
В
навечерието на изборите, Царят прави едно продължително царско
гостуване на Илия Павлов в неговия луксозен комплекс ”Свети Илия” на
морето. Посрещането на Симеон ІІ е като през 1997 г. във Велико Търново –
на много високо равнище. На специален обяд с Царя Павлов кани и
кандидат-депутатите от Варненският район.
Добре информираният политически анализатор Ариел Коен от фондация ”Heritage” твърди:
”Листите на Движението бяха създадени с помощта на Стоян Ганев и Илия Павлов”. Това е вярно, но не напълно. Участие
има и милионерът от Лондон Спас Русев, който е близък със Симеон ІІ и с
неговите синове, особено с банкера Кирил. С тяхното съдействие Спас
Русев е подбрал млади български ”Юпита” от банковата сфера на
Лондонското Сити за икономическия екип на Царя.
Симеон ІІ вече се сблъсква с първия възникнал по-сериозен проблем. При проверка на кандидат–депутатите на НДСВ в т.н. ”Комисия по досиетата”, някои са белязани с „червен картон” като бивши сътрудници на ДС. Един от тях е активистът Венцислав Димитров,който
е напуснал СДС и става голям привърженик на Царя. Венци е бил определен
дори за водач на листа в Разград , но се наложило Царят да го извиди от
списъка.
Отстраняването
на Венци Димитров е станало по странен начин, защото факсът, с който го
уведомяват, от проверката се разбира, че е изпратен от лечебно
заведение за душевно болни.
Съпругата му – Миглена Димитрова и
тя бивша активистка на синята партия, сега е изявена привърженичка на
Симеон ІІ и взема дейно участие в подготовката на устава и по
регистрацията на Движението. Но изваждането на съпруга й от листите
дълбоко я обижда и разочарова.
Миглена открива големи противоречия в обещанията и действията на Симеон ІІ. Афектирана от случилото се със съпруга й, тя решава да проговори.
В интервюто от 12 юни 2001 г. пред Коритаров от „Свободна Европа” тя открито обвинява Симеон ІІ, че лъже.
„Царят
излъга всички ни, каза Миглена Димитрова. Симеон ІІ подведе хората като
им каза, че прави формална коалиция с Тошо Пейков и Весела Драганова, а
тя се оказа политическа. И за новия морал. Какъв нов морал! Няма
групировка, която да не е представена в листите, пълно е с мошеници и
леки жени”.
Има
още сериозни обвинения, които ще бъдат потвърдени и от други
разочаровани царисти. Миглена Димитрова в интервюто казва, че Стоян
Ганев е идеолог на много странни концепции за бунт, революция и нови
избори.
„Неуспешната
регистрация на царското движение беше част от сценарий на Стоян Ганев, с
който трябваше да се предизвика революция. Да се дигнат хората на бунт в
защита на Царя”. И допълва: „Но сега разбирам, че първоначалните намерения са били такива, да няма регистрация”. На въпрос на Коритаров”документите съзнателно ли са били изработени с юридически пропуски, за да няма регистрация”, тя отговаря утвърдително.
От
ОДС светкавично искат Симеон ІІ да обясни каква роля е играл в този
сценарий за умишлената предизборна дестабилизация. Те настояват за
имената на други царски хора, замесени в атаката срещу институциите.
Концепцията на Стоян Ганев е след като кандидатурата на Царя за президент е отхвърлена от съда, трябва да се върви към ”проблеми с регистрацията на НДСВ”. Целта е да се вдигне шум в пресата и предизвика обществено недоволство. Симеон ІІ да изпадне в ролята на „жертава”, за да печели симпатии, от там и повече гласове.
Едновременно
с това, безшумно се работи за коалиция с две малки, но регистрирани
партии, чрез които Движението ще получи право да участва на изборите. Според изборните наблюдатели, тази тактика е довела до желаното настроение сред хората на съчувствие и дори „героизация” на Движението на Симеон и действителни тактиката се оказва печеливша.
Симеон ІІ е приел тази тактика и от съображения, които освен него никой друг не знае. Те са
внушени от приятеля му Илия Павлов, който счита, че ако Движението се
регистрира по-рано, ще се разкрият хората, които стоят в „ядрото”, ще
има време за проверки, анализи и много излишни коментари. А в „ядрото” – това са поставени от него представители на групировките и сенчестия бизнес.
За първи път при Симеон ІІ различните
престъпни групировки ще са заедно в неговото Движение. Хората на ВИС и
СИК, на Васил Божков, на Гриша Ганчев и на Николай Гигов, ще са в един
екип – Царският.
Влиянието на Илия Павлов върху Симеон ІІ е голямо, защото и паричната помощ, която получава от него също е голяма.
За първи път организираната престъпност ще влезе във властта и ще получи държавна защита.
Най-после
ще настъпи така чаканият момент на легализирането й, за да могат да се
изчистят и да носят спокойно белите якички. Да станат станат почтени
представители на нацията.
Илия
Павлов и преди е бил инициатор за легализиране на престъпния бизнес.
През 1995 г. той пребивава в луксозната си къща край Вашингтон, но в
червения вестник ”Дума”, от негово име излиза статията: ”Време е да обуздаем организираната престъпност”. В
нея той внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните
групировки да се легализират, така те ще излязат на светло.
Тогава не успява да реализира това но сега с помощта на Симеон ІІ, той може да го направи и го прави.
Предполага
се, че Симеон е бил наясно с цената на неговата услуга защото е
достатъчно хитър, за да знае, че от този план печели най – много Илия
Павлов и корпорацията „Мултигруп”, която е признатият лидер на
престъпните групировки.
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – ЩУРМУВАНЕ НА ВЛАСТТА ЧРЕЗ ЦАРСКОТО ДВИЖЕНИЕ
“Qualis vir, talis et oratio.” “Какъвто човекът, такава и речта му.” Луций Сенека Втора част.
Тошо Пейков е бивш активист на СДС,после става радикал в партия „Либерален конгрес”, след това създава и регистрира Движение „Оборище” и накрая се приютява при Царя.
Симеон
ІІ използва Т. Пейков и неговото Движение „Оборище”, както и Партията
на българските жени начело с Весела Драганова, с чиито регистрации НДСВ
получава право на коалиционно участие в парламентарните избори през юни
2001 гоодина.
Използвайки
вратичките на закона, по този хитър начин, Симеон преодолява решението
на българския съд да не регистрира царското Движението. Обществеността
подробно се информира за пречките и трудностите, на които „съзнателно” е
подложен Царят и които той трябва да преодолява.
Симеон
ІІ е длъжник на Тошо Пейков и на ръководителката на женската партия
Весела Драганова, които разбира се, като отплата стават царски депутати.
Голяма част от социолозите считат, че НДСВ ще спечели изборите, защото народът харесва Симеон ІІ и му вярва.
Но
социолозите съзнателно премълчават това, че той знае как да обещава и
да казва това, което избирателите искат да чуят и по този начин „гъделичка” изстрадалите им души.
Програмата
му е популистка, но същевременно антисоциална, защото е насочена към
богатите, а не към социално слабите. Освен това, тя е толкова объркана и
неясна, както и приказките и идеите на самия Цар.
Според
много от политическите анализатори в случай на победа, екипът на Симеон
ІІ за управление на страната ще е съставен от случайно подбрани хора,
защото той няма нито идеология, нито социална база, нито някаква
изградена структура – задължителни за всяка партия или движение.
Въпреки това, те предричат успех на Симеон ІІ, защото отчитайки народната еуфория, те усещат, че ще има „наказателен вот” на народа към предишните управления.
И действително, коалицията начело с НДСВ печели изборите с 43%.
Парламентът ще има следната конфигурация:
НДСВ – 120 депутати; ОДС – 51 депутати; Коалиция за България – 48 депутати и ДПС – 21 депутати.
Обстоятелството, че Симеон ІІ има 120 от общо 240 депутати, налага той да търси коалиционен партньор и това е ДПС. Споразумението е подписано през юли 2001 година.
След
спечелване на изборите Симеон Сакскобургготски учредява партията
Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и става лидер на партията.
Политически
партии, които носят името на лидера си е рядко явление и обикновено
това се прави при диктаторски режими от диктатори.
А нима Симеон не е диктатор? В неговото движения няма учредени органи и той еднолично управлява.
На 24 юли 2001 г. кабинетът на НДСВ, в коаллиция с ДПС и с министър-председател Симеон Сакскобургготски полага клетва.
Правителството
е съставено предимно от активистите на Царската партия. На коалиционния
партньор са предоставени Министерство на земеделието и горите с
министър Мехмед Дикме, а на Неджет Моллова поста министър без портфейл.
Като жест към БСП Симеон ІІ прави Костадин Паскалев заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика.
„Юпитата” подбрани от сивия кардинал Спас Русев и сина на Симеон – Кирил заемат важни постове – там където са парите.
Николай Василев е първи заместник министър-председател и министър на икономиката.
Милен Велчев – на финансите, а негов заместник е Красимир Катев – все млади, наперени и изключително верни на Симеон ІІ „Юпита”.
Милен
Велчев, заедно със сина на Симеон ІІ – Кирил, ще изиграят ключовата
роля в сделката с валутния дълг на България,от която Царят, Велчев и
техни приближени печелят милиони.
Вицепремиерът Костадин Паскалев е изненадата в правителството на Симеон. Политическите анализатори считат, че с този ход, Царят иска да не хлопва портата на БСП.
Престоят
на Паскелев в кабинета е много кратък – една година, защото трудно се
издържа, ако неволно си попаднал в „гнездо на оси”.
И сега навлизаме в министерската джунгла на лобита, групировки и сенчестият бизнес.
Лидия Шулева.
Вицепремиер, министър на труда и социалната политика по професия е инженер, но по специалист „оценяване на предприятия за приватизация”. С това се е занимава частната й фирма. Използвала е максимално и важната позиция шеф на„Албена Инвест холдинг” по време на голямата туристическа приватизация. В пресата за нея пише: „шокиращ пример закорупционно управление”.
В
началния период, Симеон я харесва и през юли 2003 г. тя остава
вицепремиер и поема от Н.Василев икономиката. Но през 2005 г. Царя сваля
доверието си от Шулева и я освобождава от кабинета. Замесена е в
различни непрозрачни и корупционни сделки, а заради афера с продажбата
на ”Булгартабак” прави сериозен скандал в НДСВ и предизвиква предсрочно
освобождаване на председателя на Парламента Огнян Герджиков .
Лидия Шулева е в много „топли” отношения с „Мултигруп” и е най-голямата благодетелка на братя„Диневи”- крупни туристически олигарса.
Тя
играе важна роля в бизнеса на братята, който много бързо и успешно се
развива, за да се превърнат за няколко години в крупни олигарси.
Въпросът, който много си задават е каква е била благодарността им към
Жулева?
На снимката Огромната Марина “Диневи” на Слънчев бряг.
За министрите също има много интересна информация, но както казва Царят ”когато му дойде времето”.
Това,
че народът повярва на една непозната, но митологична фигура – Симеон
ІІ, който на развален български език даваше охотно обещания и лозунги,
като„почтеност във всичко”, има своето оправдание.
Защото това не беше само традиционното
за българина очакване, спасението да дойде „отвън”,нито пък комплекс за „национална малоценност”, както псевдосоциолози го съчиниха.
Това
е израз на голямото народно огорчение и обезверение – естествената
реакция на обидени хора. Това е „наказателен вот” и към сини и към
червени управници.
Как
ще обяснят своето Царско превъплъщение такива изявени сини деятели като
Емил Кошлуков – специалист политолог, или Венцислав Димитров –
икономист и политик, за когото Желю Желев пише в своя книга, че през
1990 г. ”се мъчел да привлече Иван Костов в СДС”.
В предизборна дискусия Емил Кошлуков, кандидат за депутат на НДСВ се опитва да излъже българския народ, твърдейки, че „Царят
променил дневния ред на обществото с това, че то вече не се дели на
партии, а на „честни” и „нечестни”. „Образът на политическата фигура,
олицетворен от Симеон, била „скромен, честен, некорумпиран”.
Иска
се голяма доза наглост и лицемерие, след като си бил в първите редици
на сините барикади и митинги и си развявал байрака на синята демокрация,
сега да я заплюеш и да агитираш за Царя.
На снимката Самонадеяният Кошлуков, който сменяше политическите партии като носни кърпи!
Политологът
Кошлуков толкова беше запленен от Симеон, че не виждаше как той се
разпорежда еднолично, авторитарно и безкомпромисно, като че ли е
българския Цар?Самият Кошлуков го наричаше “Царят”.
Г-н политик Кошлуков, “смисълът на демокрацията не е в едноличното управление”!
Очевидно,
интересът е в основата на новото превъплъщение на Кошлуков. Но ето че,
неучаквано у него настъпва сериозно просветление.
На 8 април 2003 г. той набира смелост да каже: ”НДСВ не е модерна партия а СЕКТА”.
Срамно
е но факт – не български, а руски политолог направи точния анализ за
състоянието на политическата обстановка в България, като пише:
”Новата
политическа сила на бившия български цар е лош признак. Това е признак
на тежко заболяване на българското общество, което изпитва дълбоко
недоверие към българската политическа класа във всички нейни разклонения
и в ляво и в дясно”.
„Когато
в политическия спектър се появи сила, която не кореспондира по никакъв
начин с политическите партии, няма ясна програма, а само въплъщава
някакви надежди – от една страна и разочарования от друга – това е
симптом на много тежко обществено заболяване”.
Очевидно,
голямата еуфория от завръщането на Царя е обхванала не само
обикновените хора, но и тези, чието задължение е да изследват
обществото, особено когато то изживява тежка криза.
Разсъжденията за тежкото заболяване на нашето общество са не само верни, но и тревожни.
И
ако българският интелектуален елит не преодолее потребителския
инстинкт, който му се налага и го завладява, бавно но сигурно ще
продължи духовното обедняване на българската нация.
Наш
дълг е да казваме истината, а не това което се харесва, както прави
Симеон Сакскобургготски и както все по – често се прави от политиците в
България.
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – ”Кохортата” на Премиера.
Койчо
Белчев е един от успелите и много богати български емигранти в САЩ.
Напуснал е България през 1943 г. Има няколко висши образования в
областта на икономиката, финансите и психологията. Специализирал е при
най – големия психолог на ХХ век – Карл Юнг.
Почти
всеки месец идва в България и проявява жив интерес към нашия обществен,
политически и културен живот. Той добре познава обстановката в
страната, но няма никакви политически или партийни пристрастия, или
някаква обвързаност с лобита и кръгове. Доброто образование и богатият
житейски опит му позволяват да прави свои преценки и изводи, които са
точни, но добронамерени спрямо България, макар и често да са критични.
На снимката Койчо Белчев с Президента на Чехословакия Вацлав Клаус, пред картината на големия чешки художник Мърквичка.
Койчо Белчев е известен във висшите международни финансови и културни среди и се ползва с голям авторитет и уважение. Той
е личен приятел на Симеон Сакскобургготски и го познава още от времето
на неговото изгнание в чужбина. Канил е него и съпругата му многократно
на приеми, които Белчев е давал на изтъкнати аристократи.
С голямо огорчение Койчо Белчев споделя:
„Аз
бях много близък със Симеон, много пъти сме си гостували взаимно.
Скоро, във влака се срещнахме случайно и Симеон каза, че иска на всяка
цена да се видим. Знаех, че той винаги ме използва, така ще бъде и
сега.”
„Като видях, че всичките му министри са комунисти или техни наследници, си казах Симеон Сакскобурготски е човек на КГБ и ДС”.
В
изразеното мнение на необвързания политически г-н Белчев, у
интелектуалеца няма никаква предубеденост или политическа пристрастност,
просто разочарование и недоверие към считания от него близък, бившият
Цар Симеон.
След
като проследихме пътя на Симеон до властта, както и поведението му като
министър – председател, сега ще хвърлим кратък поглед на кабинета,
който той състави с помощта на няколко приближени съветници, които имат
много съмнителна репутация.
ЦАРСКИТЕ „ЮПИТА” – Ядрото на КОХОРТАТА.
Николай Василев (бивш член на БКП):
Баща
му, в периода 1992 – 1996 г. е бил началник на военноморското
контраразузнаване. Симеон възлагаше много надежди на него и му повери
най-тежкия ресор в управлението – икономиката, но Василев не се справи.
На негово място поставя Лидия Шулева, която също си тръгва
преждевремнно. Симеон направи Василев министър на транспорта, на мястото
на Пламен Петков, когото освобождава заради „яхтената афера”, както и
за мудността му по приватизацията на БТК, където очевидно Симеон има
лични интереси. А Пламен Петков бави приватизацията, защото е основен
акционер във фирмата ”Кейбъл Бългериан” – конкурент на БТК.
Василев
бързо урежда приватизацията и донякъде си връща загубеното разположение
на Царя. Междувременно, той прави неизгодна за България спекулативна
сделка с вагони, за която се дигна доста шум в пресата. Работата на
Николай Василев като министър на транспорта също не е успешна.
Милен Велчев:
Баща
му е от номеkклатурата на БКП в БГА ”Балкан” и участва в съмнителната
сделка – т. нар. “Габонска афера”. Участва също и в неизгодната
продажбата на националния авиопревозвач БГА ”Балкан” на Гад Зееви.
Братът
на Милен – Горги е женен за дъщерята на бившия кандидат–член на
Политбюро на ЦК на БКП Стоян Марков – живущ в Англия, един от червените
партийни олигарси зад граница. Неговата фирма ”Стенмарк” веднага след
преврата през 1989 г. присвоява много пари от задгранични български
фирми, за които е отговарял по партийна линия в България и които са в
периода на безвластие и без контрол. Така комунистът Стенмарк бързо се
устройва на запад и с български държавни пари, става един от новите
олигарси в Лондон. А зет му – Георги, братът на Милен Велчев строи
огромни хотели на българското черноморие, като пере крадените пари на
тъста си и заедно с брат си Милен стават новите олигарси на българска
земя.
Красимир Катев:
През
1989 г. той напуска бившата комунистическа партия и заминава първо в
Унгария, после в Ню Йорк и Лондон, където учи икономика и финанси.
Освен
че е първи зам. министър на финансите и като такъв заедно с Милен
Велчев участва и вероятно получава нещо от голямата сделка по външния
дълг, той участва и в ръководствата на банка „Биохим”, ”Булгаргаз” и
БКК.
Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията:
И
той е обагрен с червено. Специализирал е в няколко университета в САЩ,
работил е в банки, минава за американско юпи. В сравнение с другите
юпита, той има най – малко участие в различни фирми или сделки.
Признат
лидер на Юпитата е т.н. ”Сив кардинал” Спас Русев, който е в основата
на големия „Яхтен скандал”, който разклати сериозно правителството на
Симеон Сакскобургготски и изкупителната жертва стана министърът на транспорта Пламен Петров.
За неговото отстраняване Симеон чякаше само удобен случай, защото му пречеше за голямата сделка с БТК.
През
май 2002 г. Спас Русев кани в Монако, на наета от него луксозна яхта
приятели да наблюдават състезанието ”Формула 1”. Всъщност е делова среща
между царски министри и крупни български мафиоти.
Специалните
гости са финансовият министър Милен Велчев, транспортният министър
Пламен Петров, жълтият депутат Мирослав Севлиевски и дясната ръка на
Спас Русев, членът на предизборния екип на Царя – Любомир Минчев. На
яхтата са поканени също и “видните” представители на подземния свят –
Иван Тодоров (Доктора) и Петър Петров (Амигоса).
Някой с фотоапарат запечатва как компанията играе на яхтата карти, а Докторът разговаря с министъра Пламен Петров.
Тези
снимки излизат на бял свят след атентата през пролетта на 2003 г. срещу
Доктора, при който шофьорът и негов бодигард е убит, а той е леко
ранен. При следващия атентат, в центъра на София “Доктора” е показно
разстрелян посред бял ден.
Снимките
поставят началото на т.н.”яхтен скандал”, който води до подаване на
оставки от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, по – късно, от
министъра Милен Велчев и до освобождаването на министерския пост от
Пламен Петров.
Проф. Георги Петканов – министър на вътрешните работи.
Той
е доайенът на юридическото лоби в правителството, в което участват още:
Проф. Пламен Герджиков – председател на Парламента, но след скандал с
Лидия Шулева е сменен; доц. Пламен Панайотов – Симеон го определя за
председател на парламенталната група на НДСВ, но и той напуска Царя;
Николай Свинаров – министър на отбраната; Даниел Вълчев – министър на
образованието и други. Между юридическото лоби и това на юпитата начело с
Милен Велчев вече се води не чак до там прикрита война.
За да се разбере кой е Петканов ще поместим едно писмо:
„Била
съм студентка на Петканов. Беше декан на факлтета, когато постъпих през
1991 г. Симпатичен човек с чувство за хумор. Естествено, бил е партиец
преди 10 – ти ноември 1989 г., а си спомням, че на лекции казваше, че
може би е единственият, който не се страхува да си признае, че е бил
агент на Шесто управление ДС.”
Мирослав Севлиевски – депутат от НДСВ.
Той е един от създателите на ”Новото време” – отцепели се млади Царски депутати. Бил
е член на борда на директорите на Слънчев бряг, когато става масовата
разпродажба на хотелите. Основен акционер е на фирма ”Станчов –
Севлиевски и ко”, заедно с бившия външен министър и бивш посланик в
Англия Иван Станчов. Севлиевски е акционер в инвестиционен посредник
”Хеджър”, съдружник е на Максим Димов – финансистът и ковчежникът на
царското движение; участва във фирма ”Маккап холдинг”, съдружник е на
хазартния бос Васил Божков (Черепа) в застрахователната компания ”Бул
Инс”, която поема клиентите и активите на нелицензираната
застрахователна компания СИК. Съдружник е на Божков и във фирмата „Нова
България” АД. Севлиевски е един от основните фактори за „топлата” връзка
между Симеон Сакскобургготски и Васил Божков. В резултат на това,
хазартният бизнес получи много облекчения и разрастна неимоверно бързо.
Казина, бинго и игрални зали – големи и малки никнеха като гъби. В
България се появиха бързо и предприятия за производство на игрални
апарати.
Даниел Вълчев – министър на образованието.
Чрез
фирмата „Филимко” е свързан с о.з.ген. Любен Гоцев, ръководител на
генералското движение. От “Филимко” са източени 15 млн. долара, Вълчев е
бил там на заплата, отделно е получавал и хонорари.
Вълчев
и фирмата му „Ей енд ВИ консултинг” ООД участва в над десет фирми, като
голяма част от тях са били свързани с банкера Емил Кюлев. Всъщност, фирмата му е вършила цялата юридическа част от работата на Кюлев.
Вълчев
присъства в бордвете на „Ривиера мениджмент”, „Слънчев ден”„ Булстрад –
живот, „Аптечно управление Бургас” , „Аптечно Силистра”, в ”Росексим
банк” и няколко други фирми.
Камен Влахов – бивш служител на МВР.
По образование е юрист, работи във външна търговия, после в апарата на БКП като съветник на Кубадински.
Демокрацията
го изпраща един етаж по-надолу – в офиса на „Нове холдинг” на Васил
Божков, който тогава основно се занимава с хазарт. Влахов
е юристконсулт на фирмите на Божков. Заедно с него участва във фирмите
Ин-В и АЙ ТИ ЕР. Ай Джи Ем е най-голямата хазартна групировка у нас с
участието на боса на СИК Младен Михалев-Маджо, на Илия Павлов и на Васил
Божков. В нея участие има и Камен Влахов. С него е свързано и
назначаването на Георги Петров –„Тъпото” за шеф на държавната комисия по
хазарта.
Списъкът
на Царската „Кохорта”, който сме изготвили е непълен и може да бъде
продължен с още много други. Преобладаващата част от министрите,
депутатите, областните управители от царската партия са или бивши
партийни функционери или свързани с ДС. Много от тях са обвързани с
различни групировки и неясни структури. В управлението на страната
трудно може да се намери независим или необвързан човек. А мафиотските и
сенчести структури, като „Мултугруп”, ВИС, СИК, фалиралите банки на
Кюлев, Тилев, Павлов и много други фирми, сдружения, асоциации и какви
ли още не, са креатури на Държавна сигурност или покровителствани от
задкулистни червени олигарси.
Прав е Койчо Белчев като казва:
”Тези
хора, които управляват днес България, я управляваха и преди – те са
същите или техните наследници. Но не можете да очаквате от един комунист
да управлява една капиталистическа държава. Това чисто и просто е
невъзможно. Или си капиталист, или комунист. Комунистът е научен да
взема това, което принадлежи на другите, да го използва и като си замине
да го остави толкова разрушено, че като дойде капиталистът – пак да го
оправя”.
Всеки сам трябва да направи преценка, доколко Койчо Белчев е прав!
СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – АЛЧНИЯТ И ЛЪЖЛИВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ.
През
февруари 1990 г., малко след политическия преврат на БКП в България,
появяват се открито и първите привърженици на бившия Цар.
Един от тези привърженици е Янко Янков, който на митинг в подкрепа на царя е освиркван. След няколко дни, изненадващо по телефона му се обажда американският дипломат Маршал Харис. Срещат се и Харис му казва:
”Тезата
за завръщането в България на Симеон Втори е спецална политическа
стратегия на съветската КГБ и на нейния комунистически български клан
ДС”.
Тази
стратегия, макар и по-късно ще бъде подкрепена и от САЩ, които ще се
съгласят той да се завърне, но не като Цар, не и като Президент.
Явно,
за евентуалното завръщане на Симеон в България и САЩ са в играта,
защото те не могат да останат пасивни, когато виждат, че у нас
”комунизмът си отива”. Те предвиждат, че бившият Цар може да се върне в
България, но осъзнават, че в аспирациите си към него са изпреварени от
руснаците.
КГБ
и ДС изиграват перфектно картите си и когато възниква необходимостта,
Симеон ІІ се завръща в България уж като спасител на нацията, но в
същност той е спасител на една разбита партия – БСП. Тя можеше да
изчезне от политическата карта на страната, или да се свие като охлюв в
черупка, ако те не се намесят чрез Симеон – бившият Цар.
„Кукловодите” в сянка са доволни, доволни са и побратимите от Русия – всичко е под контрол.
Невероятно, но факт – американците познават, че Симеон няма да се завърне нито като Цар, нито като Президент.
Да
се излъже един народ, който дълги години е страдал от омразен
диктаторски режим, чиито пипала на октопод все още съществуват, не е
трудно. Още повече, че този режим, преди да си тръгне, създаде т.нар. „червени олигарси” – новите капиталисти, които Западът и САЩ приеха охотно, защото те заминаха за там с пари – с много пари.
В
България, същите играчи които докараха Симеон – КГБ и ДС, си спретнаха
преврат, за да залъжат народа и най-вече Европа, че страната се променя и
демократизира.
И
направиха така, тази демокрация да заблуждава хората, че промените са
за добро, а в същност той – народът затъваше все повече в блатото на
мизерията.
Нещастната
българска демокрация от „червен” тип и мъчителния български преход,
обезвериха да такава степен народа, че той се хвана за бившия Цар Симеон
като удавник за сламка.
И той – „спасителят” дойде!
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАРОДА – 6 април 2001 г.
Мои сънародници! Драги съотечественици!
Днес декларирам целта си да основа едно обществено движение за нов МОРАЛ в политиката – Национално Движение Симеон ІІ.
Симеон
изрича куп обещания – че за 800 дни ще направи качествена промяна на
стандарта на живот у нас; ще ликвидира политическата партизанщина и ще
премахне корупцията. Той казва:
Трябва ПОЧТЕНОСТ. ПОЧТЕНОСТ във всичко.
Народът му повярва, а той се оказа най – големия лъжец и измамник.
Ето даказателствата:
През
месец февруари 2011 г. независимата агенция „Индъстри Уоч” представя на
финансовия министър С. Дянков доклад, според който България е загубила
ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА от сделката с държавния дълг, извършена от Милен
Велчев -
финансовия министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. Сделката се
извършва и с активното участие на сина на премиера Кирил – банкер от Лондонското Сити.
От
синята коалиция веднага са настояли прокуратурата да разследва тази
сделка, защото ясно прозират скритите интереси, играта с курса на долара
и лихвите, тайното облагодетелствуване и огромните загуби на България
от сделката. Незнайно защо, никаква реакция не последва. Обясняват го с
близките отношения на Симеон с премиера Борисов.
През 2002 г. близо половината външен дълг – около 2,2 млрд. долара, е трансформиран от БРЕЙДИ ОБЛИГАЦИИ с падаща лихва от 2,5 – 3% и превърнат в ЕВРООБЛИГАЦИИ с твърда лихва от 8,25%.
Малка
част от дълга – над 8,3 млн. долара е превалутирана в ЕВРОВА позиция.
Това е голямата “игра” с външния дълг на България. А сега малко
предистория:
Една
година преди тази сделка, при правителството на Иван Костов,
финансовият министър Муравей Радев получава обаждане от сина на Симеон
Сакскобургготски – Кирил Кобургготски. Поискал конфеденциална среща с
него, в качеството му на финансов министър.
„Приех
го в мининестерството на финансите, но той помоли да няма журналисти,
да не се разбира, че е в България и дойде с един висш представител от
мениджмънта на Лемън Брадърс (една от най – големите инвестиционни банки
в света). И сложи на масата същата тази сделка, която една година по –
късно неговия баща направи в България чрез Милен Велчев”.
Муравей Радев, след като се е съветвал със специалисти, отказва сделката като рискова и неизгодна.
Той
също казва, по негови сметки загубата е много по-голяма, няколко
милиарда долара, но това ще стане ясно през 2015 година, защото тогава
свършва животът на новата емисия облигации – последният им падеж. И по
отчет може да се види какво сме платили от 2002 г. до 2015 г. – до
стотинка.
Сметката е много проста – в
течение на 8 години от 2002 до 2010, всяка година плащаме грешни пари с
5% лихва повече, но върху 2,2 млрд. 5% правят 110 милиона долара
годишна загуба. За 8 години – 880 млн.долара.
Тази
наша огромна загуба е печалба за някой, който е притежавал облигации по
българския брейди дълг. Това са големите инвестиционни банки, като
Лемън Брадърс. Но спечелиха и физически лица, които са притежавали
облигации от нашия външен дълг. Спечелиха и хората, които са знаели, че
ще стане тази операция, а най – вероятно те са казали на свои близки да
купуват брейди облигации преди да се реализира сделката.
Тази
криминална сделка ограби България, но напълни джобовете на много хора и
на първо мяста на фамилиите Сакскобургготски и Велчеви.
Симеон
Сакскобургготски спечели изборите с лозунга” почтеност във всичко”, но
от тази сделка се разбра, че той е извършил най – голямата кражба от
България.
Друга
голяма корупционна сага, в която са замесени отново Симеон
Сакскобергготски и финансовият му министър Милен Велчев е т.н.”Царска
болница”.
Проектът
за педиатрична болница излиза на 4 май 2004 г. като предложение,
подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера
Сакскобургготски. Правителството прави два пъти опити да прокара проекта
през 39 – то Народно събрание, което предизвиква протести и става
причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на комисията
е посочено, че финансовият министър Милен Велчев и здравният Славчо
Богоев са нарушили конституцията и закона за международните договори,
защото са сключили споразумение за кредит с „Банк Ауктрия Кредитанщалт” без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес.
По
цени на Камарата на архитектите в България стойността на страежа е 1
960 000 евро, а средствата, които се предвиждат в споразумението обаче
са 7 259 000 евро.
Разгърнатата застроена площ на детската клиника по чертеж е 11 807 кв.м. А
в предложението за инвестиционен проект, което внася министърът на
здравеопазването Богоев в парламента, се посочва общата площ на
педиатрията от 60 000 кв.м.
Огромна
е разликата в застроената площ на клиниката, които дават Камарата на
архитектите и здравното министерство и сумата за изграждане на
клиниката.
Едно легло в педиатрията излиза 280 000 евро, докато цената в европейските болници е 30 000 евро.
През
2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за т.н. „Царска
болница” на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е бавена две
години, въпреки законовия едномесечен срок.
Назначена
е нова проверка и на 13 юли 2006 г. е публикуван докладът, поръчан от
новия прокурор Борис Велчев. В него се разкрива, че делото „Царска
болница” е било умишлено бавено по нареждане на предишния прокурор
Никола Филчев.
Името
на Симеон Сакскобергготски е замесено в скандал, който според
италианските медии щял да ”промени политическата ситуация в България”.
Сакскобургготски е участвал в предполагаеми корупционни схеми на
арестувания в Италия негов първи братовчед принц Виктор Емануил
Савойски. Принцът е обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на
държавни служители, измами и използване на проститутки. Проектът за
строеж на детската болница в България също е с посредничеството на
Виктор Емануил Савойски и с покровителството на Сакскобургготски.
Царските имоти – голямото забогатяване на фамилия Сакскобургготски.
Извадки от книгата ”Разговори със Симеон Втори” на Кеворк Кеворкян. Разговорът е воден на 8 февруари 1990 г.
Кеворкян: Материални претенции към България имате ли?
Симеон ІІ: Как материални?
Кеворкян: Имуществени?
Симеон ІІ: Как?
Не. От собствената си страна! Не! От мен това няма да видите,
независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения – категорично
не!
Категоричното е само това, че Симеон пак излъга.
През
1998 г. Конституционният съд с решение 12 обявява за
противоконституционен Законът за обявяване в държавна собственост на
имуществото на царете Фердинанд и Борис ІІІ и техните наследници.
Дакументъ
уточнява, че според списъка от 1946 г. изготвен по нареждане на
министър-председателя Кимон Георгиев, царските имоти са 17. От тях на
царското семейство са върнати резиденция Врана до София, Царска
Бистрица, Саръгьол, Ситняково, къща в гр. Баня, горски масиви в района
на гр.Самоков – Боровец и с. Бели Искър.
На
18.11.2000 г., по време на третото посещение в България, Симеон се
среща с адвоката си Асен Ошанов, който движи документацията по
деактуването на царските имоти. Уточнено е, че липсват важни документи.
Еуфорията
около царското завръщане, както и подготовката за изборите притъпяват
вниманието на обществото по отношение на царската реституция, която се
извършва много бързо и при не дотам изяснени законови аргументи.
В медиите се появяват статии за това, че решението на Конституционния съд не е достатъчно за връщането на царските имоти.
В-к
”Труд” през 2003 г. публикува поредица от статии на репортери,
журналисти и юристи, които анализират законността на реституираните
имоти.
Широки коментари предизвикват статиите „Връх Мусала бил на царя”, ”Симеон искал да си върне Мусала преди да стане премиер” и др.
На
29.07.2003 г. в интервю за БНР депутатът от СДС и бивш председател на
Народното събрание Йордан Соколов заявява, че връщането на царските
имоти е незаконно.
На
7.10.2003 г. лидерът на Национално сдружение на БЗНС Яне Янев внася в
прокуратурата сигнал за нарушение при връщането на имотите на Симеон
Сакскобургготски. Сигналът е срещу министрите Милен Велчев и Мехмед
Дикме. Става дума за двореца ”Царска Бистрица”, ”Врана”, къщата в с. Баня, за гори и ливади.
От пресслужбата на главния прокурор Филчев заявяват, че нямат информация за сигнала.
На 4.12.2003 г. управителят на Софийска област Олимпи Кътев обявява пред журналисти, че дворецът
”Ситняково” в Рила е деактуван и фактически Симеон и сестра му Мария –
Луиза възстановяват собствеността си върху всички имоти около София, за
които са претендирали през 2000 година.
На
27.01.2004 г. парламентарната група на Коалиция за България внася в
парламента проекторешение за създаване на временна анкетна комисия,
която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители
кметове и други държавни служители по удостоверяване на реституционните
претенции на Симеон Сакскобургготски.
С
гласовете на НДСВ и ДПС парламента отхвърля искането. Депутатите на
всички останали групи го подкрепят. Парламентарната група на Коалиция за
България е внасяла това искане 12 пъти и то винаги е било отхвърляно от
НДСВ и ДПС.
На 31.01.2004 г. в интервю за радио ”Нет” Мария-Луиза – сестрата на премиера Симеон Скскобургготски заявява: ”Ровят
ни имотите, вместо да работят. Всеки честен българин, на който му
върнаха имотите, си ги държи и си прави каквото иска с тях”.
На
23.6.2004 г. депутатите в парламента приемат в дневния ред да влезе
Законопроект за мораториум върху разпореждането с реституираните
недвижими имоти на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ, но 39-то Народно
събрание такова решение съзнателно не е вземало.
През
март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване
реституцията на т.н. царски имоти. Тази комисия и партиите повдигат
въпроса за царските имоти, но поради необходимостта управляващата
коалиция БСП, НДСВ и ДПС да си осигури стабилност на управлението,
въпроса за незаконно възстановените имоти се потулва. В замяна на това,
Симеон безкритично подкрепя всяка инициатива на коалицията.
Когато
се съставя “тройната коалиция” и Симеон създава трудности, на 28 юли
2005 г. депутатът от БСП Георги Божинов преднамерено внася в българския
парламент Проектозакон срещу царските имоти. След часове се оказва, че
партията му БСП няма мнозинство и не може да състави правителство.
“Номерът” на БСП минава. Започват пазарлъци с НДСВ и Симеон се включва в
коалицията, но Проектозаконът минава в забвение.
Така от юридически, царските имоти се оказват сериозен „коз” на НДСВ и на Симеон Сакскобургготски в политическите игри за власт.
Лидерът
на СДС Мартин Димитров заяви, че има доказателства, според които
поземлената комисия в Самоков, неправомерно е възстановила на Симеон
4521 декара земи и гори. Говори се за неконтролирана сеч от тези гори,
извършвана от фирмата ”Кардам” на Симеон.
Единственото
нещо което направи сегашното правителство е да наложи мораториум върху
сеченето и износа на дървен материал от спорните със Симеон гори.
Правителството е отнесло въпроса до международния съд в Страсбург.
Симеон Сакскобургготски също е отнесъл въпроса до международен съд.
Въпросът с царските имоти вече много години се влачи, но Симеон се
разпорежда с тях и се чуства пълен господар. Не е известно да има
някакво решение по въпроса.
Симеон Сакскобургготски твърдеше, че няма никакви имуществени притенции, а придоби имоти за няколко стотин милиона евро.
Симеонe, имаш право на царски облаги и привилегии, учеше го някога майка му.
Тук
е мястото за един от бисерите на Симеон, с който даваше инструкции на
своите министри от кабинета, а в същност им запушваше устата - „Бъдете господари на мълчанието, а не роби на думите”
Симеон Сакскобурготски действително реанимира сациалистическата партия и с това той изпълни основната си роля.
„Кукловодите” знаеха, че цената, която му се плаща за това не е малка, но тя се плаща от народа.
Народът
разбра, че отново е излъган и че „почтеност”, „честност”, ”800 дни и
благоденствие” изречени от устата на бившия Цар са празни приказки.
На
изборите народът показа, че той е поредният лъжец и крадец и му обърна
гръб, но Симеон си награби от България една грамада пари, каквито не
може да събере дори и цялата българска мафия. И тази снимка е много
красноречива !?
http://razuznavane.com/?p=450
