VEDA SLOVENA KNIGHTS: март 2015

21:25 - римските пътища на територията на България

Автор: barin Категория: История

Прочетен: 0 Коментари: 0 Гласове:

        Чел съм, че на територията на днешна България минават много римски пътища, откоито ще опиша само деветнадесет, за които намерих материали. Те са строени по такъв начин, че около 1900-2000 г. по-късно част от тях са все още запазени. Аз съм обикалял много из България и на много места съм виждал част от римски пътища, частично запазени. Те са строени от римляните, които са известни със своите строежи- стадиони, амфитеатри, пътища, акведукти, бани( терми), крепости и др. ПЪРВИЯТ, Повеждащ на север от кв Заножене, София. Този път върви покрай р. Ботуня в посока на Тодорините кукли, минавйки от дясната им страна, но долу пътят е префасониран през хилядолетията и не личи в близост до селото. Проличава си едва когато завие на дясно от реката и започне да се изкачва по склоновете, удобни той да бъде построен. Много малко участъци са останали в оригинала от този път, аз не съм напълно убеден къде е минавало трасето му. Той се насочва към билото в дясно от Куклите, но преди него се губи в тревата. Части от трасето му могат да се открият горе по билото между Козница и Понора в скалистите участъци. Те водят към Червената локва, но в дясно от Червената локва ли повежда пътят по Понора не може да се каже. Тук планината е превърната в пасища и пътищата са останали под торфа. Аз предполагам, в дясно, защото от ляво ще се изкачат до тук още няколоко римски пътища, а един от долината на р. Пробойница също ще се изкачи на Понора. ВТОРИЯТ е един от най-запазените римски пътища. Той започва от Заножене, минава покрай тяхната хижа, Бялата река, и без да се прекъсва трасето му той достига до превала над с. Дружево при един голям понор. Тук трасето му се губи,но според мен то върви нагоре към по-високия също огромен понор и се прехвърля към билния превал над махалите на Губислав, където има запазени участъци от римски път. Мисля, че точно този римски път е довел до тук хората, заселили се по късно в планината с животните си. ТРЕТИЯТ римски път в този район минава в дясно от с. Долна Бяла Речка и се закатерва по ската в посока на Дружевския превал. Този път се разделя на две. Дясното разклонение отива към пътя, който описах като Втори, а лявото излиза зад импровизираната спирка на Дружевския превал и се губи. По-точно, губят му се стотина метра, където той се включва в Магистралата. ЧЕТВЪРТИЯТ римски път започва от с. Лютаджик и се изкачва на седловината под х. Пършевица, северозападна България, където се включва в ниския участък на магистрала" Хемус". Днес има построен друг път и този шедьовър е разрушен заради новото трасе и заради камъните му. Където пътят е просечен от новия се вижда как са наредени камъните му: долу са най-големите, следват по-малки, но така са наредени, че се натискат към осовата му линия. Страхотни инженери са били тези хора, измислили технологията му на изработка. ПЕТИЯТ римски път е третостепенен, вероятно стратегически, за изтегляне на войските или бягството им. Той започва над манастира "Св. Иван Пусти" /ножител/ и се изкачва по тясно стръмно трасе към билото на Врачанската планина, което тук е ужасно – скали и въртопи. Горе в скалистите участъци между въртопите той се появава на няколко места и следва посока към пещерата Леденика. След нея вероятно достига магистралата. ШЕСТИЯТ римски пат започва от същият манастир, но в ляво. Малко по-горе в страни от него има останки от римски постове. Продължавал ли е пътят нагоре, не мога да кажа. Ако някога по моите постинги някои решат да търсят този път или им трябва да го нанесат на карта, давам им отправна точка. СЕДМИЯТ римски път започва от кв. Бистрец на Враца. Той минава в дясно по рида, където са стълбовете за електрозахранването на пещерата Леденика. Пътят е обрасъл жестоко с подраст и не може да се ползва, но път трасето му стои. Може да се върви успоредно на него през гората. Вероятно се слива горе с този, който е идвал от манастира в дясно и се отправя към магистрала" Хемус". ОСМИЯТ римски път започва от същото село, напълно е запазен и тръгва към местността, където е пещарата Леденика. Той следва долината на едно дере и излиза на платото с пещерите и въртопите, където изчезва. За мен няма никакво съмнение, че пътят е водел също за магистралата. Да можеше някой да постави една таблела на този път, ползван непрекъснато от туристите и да напише на нея, че е римски. ДЕВЕТИЯТ римски път – много важен, главната магистрала! – започва от Згориград, врачанско. От ул. Плакалница той завива в дясно и без прекъсване достига реката над водопада Боров камък( много красив водопад, но само един път съм го виждал). Малко по-нагоре той се разклонява на два пътя, така важни, че ги нарекох Магистралата, защото те минават по различни трасете по платото на планината и се събират при Дружевската седловина. Дясното разклонение на Магистралата поема всички пътища от Заножене до тук. Лявото разклонение на Магистралата пък приема пътищата, поемащи от долината на р. Искър. Обединена, Магистралата минава над с. Миланово, слиза на Дружевската седловина и се изкачва на превала на рида над с. Губислав. Тя е в района на гр. Своге. От тук започва разклонение към с. Губислав, като трасето е запазено само през скалистите участъци. Магистралата след водопада Боров камък продължава до мина Плакалница, която е била разработвана още по римско време и се изкачва на най-важния кръстопът – този на превала над извора Дудил, носещ същото име. Понеже тази Магистрала ще приеме още доста римски пътища, ще продължа по-нататък описанието й. ДЕСЕТИЯТ римски път започва от Лудницата над Враца, минава в ляво от водопада Врачанската Скакля и Пещерата и излиза на платото с въртопите. Тук той се губи, но по платато на планината се появяват участъци от римски пътища, които не е ясно от къде идват, защото остават под торфа. За мен няма съмнения, че той също се е включвал отнякъде в Магистралата. ЕДИНАДЕСЕТИЯТ път започва от квартал на Враца в посока към Химзавода, където се заселиха цигани. Под квартала достига тролей, мисля, че №4. Забравих името на квартала, известен е като Циганския. Пътят продължава от него по долината на реката, но тя е ужасна и преминава в ляво по скатовете. Пътят е доправян, за да минават и по-големи коли по него, на места трасетата са различни и старото трасе си стои. Пътят извежда на платото на планината и завива към вр. Околчица, където се губи по тренистите въртопи, но и той през местностите Избата и Йолковица и после през гора се включва в магистралата. Там съм виждал останки от него. ДВАНАДЕСЕТИЯТ път повежда от мястото, където започва Алеята на Ботев. Това е третокласен римски път, за което нямам никакви съмнения. Изсечените участъци в скалите доказват това, а също и трасето му на места, когато минава по ливади с тънка почва и е запазено или по скалистите участъци. Пътят пресича едно скалисто курудере, където трасето му се е размило за хилядите години, после се изкачва на поляната под вр. Вола, където се слива с пътя от квартала с циганите, дето цяла Враца е пропищяла от тях и се спуска при карстовия извор Зимника. Чувал съм, че има римски път от с. Паволче покрай карстовия извор Крушевица до вр. Околчица, но не съм намирал участъци от него, въпреки че скоро ходих до върха и внимателно гледах. ТРИНАДЕСЕТИЯТ път започва от с. Челопек( известно с къщата на баба Илийца), той е уникален! Трасето му е изсечено в миргеловите скали, а където е иззиждан с камъни, те са по половин куб. м. и са паралелопипеди. Пътят е много опасен, минава по монолитни скали и е обезопасен с естествени скални парапети. Той достига вр. Околчица. От там завива и се събира с другите римски пътища, които се шмугват в поноровата поляна Йолковица, където е убит Ботев. Събрани в един, тези пътища продължават докато се включат в Магистралата, идваща от с. Згориград и преминаваща през седловината Дудил. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯТ римски път започва от с. Лютиброд, където има римски пост и крепост, запазени до днес. Той достига Челопек, но голяма част от неговото трасе е унищожено при строежа на шосето за вр. Околчица. Тук от долината на р. Габровница е идвал много голям римски път от Ботевградско. Пътят е излизал над поляната Йолковица и макар там да се губи, според мен се е включвал ком другите, всичките отиващи към седловината Дудил. ПЕТНАДЕСЕТИЯТ римски път започва от гр. Зверино, минава под ретранслатора, където са го асфалтирали. Камъни по квадратен метър, наекскрементирани отгоре с асфалт. Този път минава покрай овчарниците и се изкачва през Конския превал на платото с въртопите, за да се слее с този, който събира всички пътища, изброени до сега. ШЕСТНАДЕСЕТИЯТ римси път започва също от Зверино и се изкачва чак до седловината при извора Дудил. Той е запазен абсолютно. СЕДЕМНАДЕСЕТИЯТ римски път започва от с. Елисейна в искърското дефиле покрай река Искър и е много широк. Събира се първо с пътя от с. Зверино и така достига също до седловината над извора Дудил, където се включва в Магистралата. ОСЕМНАДЕСЕТИЯТ римски път започва от с. Очин дол, но не се изкачва нагоре в планината, а пуска разклонения към пътя от с. Елисийна и към с. Оплетня. Над с. Оплетня има местност Стражите, където има останки от римски постове. Иманяри разкопават руините като за световно. ДЕВЕТНАДЕСЕТИЯТ римски път започва от с. Оплетня по левия скат на късата река, достига махалата Старо село на Миланово, където се разделя и лявото му разклонение през махалите Русинов дел, където днес живеят мечки се закатерва по горист рид, който после става алпийски. Пътят прехвърля билото, където се слива с магистралата, но продължава и в посока на с. Лютаджик по друго трасе от описанато, но сред страхоните скали не може да бъде намерен. Римските пътища не са изгубили значението си – те са станали причина да се заселят в планината много хора. Те и днес осигуряват връзки през участъци, където няма кьорав катаджия. Искам да я продължа с описание на пътища от други участъци на Балкана. Такава концентрация на римски пътища никъде другаде няма. Да се опишат обаче римските пътища из Родипите – това е невъзможно. Те са толкова много. Виждалсъм ги в районите на вр. Голям Персенк, Асеновград, Нареченските бани, Широка лъка и на още места. За построяването им през Балкана има логика, но от къде да премине път през безкрайните дерета на Родопите – това не може да се отгатне по останалите тук и там оригинални участъци. Там архитектурно богатство са само отделните запазени участъци от тези пътища тук и там и стотиците мостове. Но пък има и доста римски пътища, които още се ползват.Главни пътища, свързващи отделни части на огромната по територия Римска империя минават по дължината на България. Едни от тях е Виа диагоналис. Той минава покрай част от автомагистрала" Тракия". За далновидността на римляните и изборът им за построяване на пътища говори фактът, че някои съвременни пътища повтарят старите от преди 1900-2000 г. римски пътища. Наскоро при разкопки в района на гр. Дупница за построяване на автомагистрала" Струма" откриха част от римски път и крепост. На много места из различни краища на България освен римски пътища има римски мостове, терми( Кюстендил, Варна), останки от крепости.
              Схема на главните римски пътища на територията на България:

Всичко това говори за високото ниво на развитие на комуникациите в Римската империя. На Балканския полуостров е имало много римски градове, крепости, станции, гарнизони. Ето някои от тях: Одесос, Аполония, Дионисопол, Филипопол, Августа Траяна, Сексагинда Приста, Доросторум, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Сердика, Деултум, Улпия Ескус, Пауталия, Анхиало, Бонония.... Тринадесет от градовете са имали право да секат римски колониални монети с образа на императора и символ на града през II-III в. сл.Хр. Написаното стана много дълго, дано не Ви е отегчило и Ви е харесало.