Вестник “ЧЕРНОМОРИЕ” - Варна
08.03.1996/Брой 58(1302)
IN MEMORIAM
ДУХЪТ МУ ЩЕ ВИТАЕ ИЗ СЪРТА
от
Огнян ЖЕКОВ
Без време, на 63 години, си отиде от белия свят писателят и фолклористът Тодор РИЗНИКОВ (Тодор Иванов Василев). Но духът му дълго ще витае по непребродените пътеки на родния Сърт, Родопите, Пирин, Мадара … Там, където остави частица от себе си. Още в романа си “Ловецът на диви патици”, той възпя мъжествената красота на Камчийския край. И остана верен завинаги на обикновените хора на Снежина, Аспарухово, Сатовча, Кюлевча, които го приемаха с отворено сърце и му изпяха съхранени от столетия песни. Много от тях успя да публикува, но още повече пазеше в паметта си, които така и не останаха записани. От разпръснатото в преданията и песните изгради смели хипотези, които историците вече доказват. И независимо от напредналата си възраст поведе по стъпките на легендите своите приятели в търсене на славата и величието на хан Крум, на Ивайло, на трагедията на ослепените самуилови войни. Той каточели бе съвременник на легендите.
Почти 40 години Тодор Ризников посвети на великия български епос “ВЕДА СЛОВЕНА”. Проверяваше всяка дума и ударение, търсеше зад имената на героите й най-древната ни история – от преселението ни от индийската земя в земите зад Дунава. И откри местността “ОРФАНСКОТО” в Родопите, където преданията сочат, че е бил градът на ОРФЕЙ. Последните му планове бяха да издаде така дълго обмисляната си книга за “ВЕДА СЛОВЕНА”, за която дарителският фонд “13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ” – ВАРНА, се беше наел да осигури финансирането. Да се надяваме, че ръкописите му един ден ще станат достояние на българите. Защото едва ли някой вече може да поеме и премине неговият нелек път, който ще завърши на 20 март, когато ще бъде положен прахът му в София.
Човек знае враговете си, но приятелите - никога. Така бе, и със Странният Частен Изследовател на Орфеизма, Сърта и Ма-Та-Ра, - на КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА - Знаменитият писател Тодор РИЗНИКОВ. Той нямаше докторска титла, както мнозина от нас. Нямаше и средства - за да откривателствува и претвори в дела онова - което бе замислил, както всинца нас. И, въпреки това направи, и наложи няколко значими книги по време, когато за това се изискваше повече от гражданска доблест. Човек със Съвест, той не се посвени да се преоблече в кожи, за да представя и пророкува протоантичното минало на МА - ТА - РА - в пещерите под нея. И, само един съселски гайдар, му бе помощник. О, как харесваха чужденките да го докосват, докато Той умираше, заедно със своята мечта за ВЪЗРОДЕНА ПРАБЪЛГАРИЯ.
ОтговорИзтриванеАмен за Тодор и за Всинца подобни Нему!