Във връзка с материала от 30 май в сайта www.burgasnews.com за съществуването на българска държава в Турция, читатели се свързаха с нашата редакция и помолиха за повече информация за проучването, проведено от ВМРО Бургас. Оказа се, че вече има историци, които са работили по този проблем. Поради големия интерес към темата, публикуваме част от книгата на Катерина Венедиктова за караманските българи "Българите в Мала Азия от древността до наши дни".
Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в. "Историята на Караман" ("Караман Тарихи") или "Историята на Караманската династия" е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. "Историята на Караман" е разказ и за компактно българско население, живяло на и около Булгар Дагъ (Планината Булгар, Българската планина) в Тороските планини.
То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници от 1227 до 1517 г. Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.
Професорът по история на турския език и по история на Турция в Истамбулския университет Неджип Асъм има заслугата и смелостта пръв да публикува сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" (1921 г.)
"...за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхши хан и сина му Айдън, в близост до крепоста Маре (вер. дн. Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228 г. сл.Хр.); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243 г. сл. Хр. в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273 г. на страната на караманския владетел Мехмед, при р. Чаршамба сую (между Ларенде и Коня) в сраженията между селджуските и караманските войски.
Един клон от българското племе от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 г. сл. Хр.) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната планина Еренколоф (вероятно това е планината Еренлер с височина 2319 м., която се намира на североизток от Бейшехир). Към края на XV и началото на XVI б. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки. Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вер. след 1487 г.), селяните от границите на Коня до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.
Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, преди похода му до Египет и Арабия (1516 г.) Особено ценни са бележките на Неджип Асъм за езика, религията и произхода на тези българи. Той отбелязва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Бейшехир до Коня) и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи."
Езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска. Това показва, че те са от балканските българи.
Изворите и изследванията сочат български преселения там поне от VIII в., ако не и от по-рано. Вярно е, че тези българи са били компактна маса, както и че в летописа са указани някои от елементите на държавност сред тези българи. Преданието за "Маненската крепост" на "Мано, български войвода на преселените много отдавна българи с хиляди във времето на българските царе" свързва крепостта Меннан с българското присъствие. Крепост с такова име се намира в околностите на Ерменак в Южен Анадол. В нея често се подслонявали караманските владетели.
Географското понятие Булгар Дагъ, Българска планина, се споменава в "Данишменднаме" във връзка със събитията от 1098 г. сл.Хр. и че по същото време е съществувало понятието българска граница (булгар хаддъ - bulgar haddi) и тази граница се е простирала в полите на Българската планина. Следователно още в края на XI век българите в Южен Анадол са били обединени на териториален принцип. Ибрахим Татарлъ, позовавайки се на стиховете на Дж. Руми, отбелязва, че българите през тази епоха (XIII в.) са били популярни в Централна, Източна и Южна Мала Азия, че българските племена са били организирани в държавност и през определен период някои малоазииски държави били задължени да плащат данък на българската държава.
Татарлъ правилно регистрира, че според "Историята на Караман" от началото на XIII до началото на XVI в. българите вземат активно участие в повечето събития в големи области на Мала Азия и част от Близкия Изток, че българските племена населявали подножията и областите на Булгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не целия Тавърски масив; че и до днес са запазени руините на голям средновековен град по пътя между Коня и Гьоксу, в близост до град Бозкър, известен сред населението като Булгар.В Малоазииската българска държава били включени християнски славянизирани българи от Балканския полуостров, тюркоезични българи, къпчаци, кумани и др.
Татарлъ изказва предположението, че е възможно една част от българите около Булгардаг да са се преселили в Западна Мала Азия и да са поставили основите на Айдънското княжество. Друга част останали в Южна Мала Азия и са се разселили в съседната Чукурова и равнината на Коня и постепенно се асимилирали. Вероятно други продължили да съществуват като т.нар. караманлии, говорещи тюркски, а изповядващи християнска религия.
Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова (по наши хронологически уточнения ок. 1217 - 1228 г. сл. Хр.), те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях. След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвместни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век.
Някои автори са обърнали внимание в изследванията си на Българската планина, която често е арена на действия в "Историята на Караман", а и в други извори. Тороските планини са от най-важните планински вериги на Турция. Простират се в Южен и Източен Анадол по протежение на Средиземно море.
Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив. Някои учени са обръщали внимание в изследванията си и на Българския рудник (Bulgar madeni), който се намира в Българската планина. За Българския рудник (Bulgar madeni) или за рудника в Българската планина (Bulgar dagi madeni) е отбелязано, че е "прочут оловно-сребърен рудник на северния склон на Булгар дагъ, южно от големия път на кервани от Коня Ереклиси до прохода Кюлек, югоизточно от Ули къшла". Бил разработван с прекъсване от 1825 г. до Първата световна война. Още в средните векове Ибн Фазл аллах говори за сребърен рудник в околностите на [славянската крепиост Лулуа] и това е същият Булгар мадени.
Турският учен проф. д-р Зеки Веледи Тоган споменава за придвижвания от Северен Кавказ към Анадола на племена, свързани с прабългарите, през време далеч преди новата ера. Той излага следните интересни мисли:
"Когато скитите идват към Източна Европа, те подгонват киммерийците, kоито живеят в Северен Кавказ, към южната част на Кавказ и към Мала Азия. Гръцкият автор Прокопий показва тези киммерийци като прадеди на по-сетнешните българи. Подобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимарийците като прадеди (деди) на българите...
M.И. Артаманов отбелязва: "От древноизточните извори е известно, че кимерийците са се появили в Мала Азия в 20-те години на VIII в.пр.Хр." В такъв случай може би ние би следвало да отнесем тази първа поява на прадеди на по-сетнешните българи в Анадола около това време.
Неведнъж потомци на българските владетели са играли важна роля в Анадола. За 1045 г. арменски източници разказват, че Арон Булгар, син на Българския цар Иван Владислав, бил един от първите управители на бившата столица на Армения - Ани. През 1048 г. една от трите византийски армии, които се сражават против тюрките селджуци, била командвана от Арон, син на българин, който владеел Васпураканския край.
И извори за XII в. регистрират славянско и българско присъствие в Мала Азия. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските страни Сувар, Булгар и Анкара..." (цитат по Татарлъ). В османските регистри Анкара е посочена като едно от местата, в което летуват и зимуват български джемаати - юруци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар