ЕНЬОВДЕН - ФБ - 23.06.2014.

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана".

Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници". Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Прочетете цялата статия тук: http://utroruse.com/article/185997/#ixzz35UguUcDK
Follow us: @utrobg on Twitter | utroruse on Facebook

ПРАБЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ - ФБ-01.06.2014.

10.11.2013 Г.

БЪЛГАРСКИ НАДПИС НА 6500 ГОДИНИ

До неотдавна учените смятаха, че най-ранната писменост е тази на шумери и египтяни.През трето хилядолетие преди Христа, в земите край Нил, Тигър и Ефрат се появават особени знаци. От тях се оформят йероглифите и клиновидната писменост. Никой изследовател не бе дръзвал да помисли, че много преди шумерите и египтяните да достигнат до високо ниво на култура е съществувал друг народ, който без ничия намеса е изобретил още по-древна писменост.

През втората половина на ХХ век обаче това се промени. Археолозите откриха и датираха множество неолитни селища по Балканите. Оказа се, че по керамиката са изрязани различни символи. Първоначално те бяха считани за орнаменти, но с намирането на повече артефакти се оказа, че това е форма на писменост непозната до този момент. Изведнъж старото вярване, че искрата на познанието е блеснала в Ориента се разклати. Това смути, а и направи недоволни доста учени, които бяха въздигнали народите на Изтока до небесата. Тези учени оказаха и все още оказват упорита съпротива да приемат, че не в земите на Ирак и Египет хората са открили знанието най-рано, а у нас,  на Балканите.

След това възникна въпроса – на кого принадлежи тази непозната древна цивилизация, която изпреварва с хилядолетия цивилизациите на египтяни, шумери, хети, финикийци, гърци и римляни? Кои са тези прометеевци, за които никой не е чувал? Траките бяха изключени веднага от списъка с възможни кандидати защото в миналото на тях бе изградено име на жестоки, войнолюбиви варвари. Би ли било възможно народ, който се подиграва на смърта да намери покой нужен за създаване на култура?

Учените не си направиха труда да се запитат дали не е възможно лошият имидж на траките не е само хитра пропаганда създадена от враговете им. Противникът винаги се описва по-черен от дявола. Ако човек се поразрови упорито в историческите извори ще установи, че не траките са унищожители на народи и култури, а гърците и римляните.

От друга страна слабо известни летописи дават на траките статут на талантливи хора, на образователи, мъдреци, мислители. Алкидамант определя тракиецът Музей за откривател на числата. На тракиецът Тамир се приписва създаването на музиката. А Орфей е провъзгласен за изобретателят на азбуката и носител на мъдростта. В случай, че тези данни не тънеха в забрава, то би било повече от логично най-древната цивилизация на Балканите, а и в света да бъде приписана на траките.

За това има даже писмени доказателства. Със създаването на добре организирано общество възниква необходимост за маркиране на собствеността. Различните хора са поставяли особени знаци по своите съдове и сечива, и по този начин са ги разпознавали по-лесно. Един такъв артефакт е дискът от Тартария. Той е от земите на северните траки, от същият регион, от който идва Аспарух- освободителят на страната ни от Римската Империя.

http://www.thelivingmoon.com/46ats_members/Lisa2012/04images/Tartaria_Tablets/Tartaria_amulet.png

Върху диска има изразяни четири групи знаци, сред които има и идеограма – изображение на жена. Тази подробност ни позволява да разберем, че предметът е прижежание на лице от женски пол. Какво разказват обаче знаците? Как да се разчете надпис, който е на около 6500 години? Възможно ли е изобщо разчитане на толкова древен език? Все пак думите са документирани около две хиляди години преди издигането на египетските пирамиди!

Първо трябва да се установи дали знаците от диска имат паралели с някакава по-късна, позната форма на писменост. Когато това бе направено последваха две невероятни изненади. Oказа ce, че знаците от Тартария имат без изключение успоредици сред Линеар А и Линеар Б. Това са писмености използвани по време на Бронзовата епоха в Югоизточна Европа. После с удивление установих, че старобългарските руни също показват силна прилика със знаците от един от най-древните надписи в историята на човечеството.

Това не би трябвало да ме учудва защото бях открил, че руните на дедите ни, а и глаголицата имат ясни съответствия със знаци от Линеар А и Линеар Б. Смайващото бе това, че руните на дедите ни се бяха запазили непроменени в продължение на хилядолетия!

БР- български руни

ЛП- линеарна писменост от Бронзовата епоха

ЛЗ- линеарни знаци

ГЛ -глаголически букви

Да се върнем обаче на диска и надписа върху него. 

Ако на древните тракийски знаци се приложи звукова стойност на знаци от Линеарен А то се получава следния текст:

СИ –ЙЕ   ПА-ТУ-РА  Я-РЯ   РА –ТЕ .........(*)

СИЙЕ отговаря на старобългарското показателно местоимение СЬ, СИ, СЕ – този,тази, това, а и на диал. СЕЯ,СИЯ-тази.

ПАТУРА има значението диск, парче, част. Думата показва връзка с хетската патар-крило и с нашата диалектна дума патар-филия, резен, парче, част.

ЯРА е женско име, което е идентично на старобългарското лично име Яра.

РАТЕ тълкувам като направи, сътвори, изработи, сродна дума е ратай-работник.

Смисълът на надписа е следният – Яра направи този диск.

Както виждате няма нищо сложно. Четенето е елементарно и е подкрепено от редица факти.

1.Находката е глинен диск, така, че думата патар – филия, резен...пасва добре.

2.Женското име Яра се покрепя от идеограмата за жена, която е изобразена на предмета. Яра е едно от най-древните български лични имена. Сродно е на Ярей, Арей – името на тракийският бог на войната.

3. СИЙЕ – този, това, тази е почти идентично на трако-пеласгийското СЕЯ- този, това, тази, срещащо се на надписа с Линеарен А върху златен пръстен на трако-пеласгийски благородник, чието погребение е открито в Мавро Спелио ( Крит), близко е и до фригийските показателни местоимения СА, СИ – това, този, тази.

Всеки учен запознат с древната егейска писменост би трябвало от пръв поглед да установи, че знаците изписани на диска са по-стар вариант на Линеарен А, а идеограмата е дори идентичта на идеограмата за жена в Линеарен А. Четеното е лесно, но явно резултатът не е бил изгоден за нечии политически интереси и затова не се е стигнало да популяризиране на този изключтелно важен за историята надпис.

Прекалено много са неудобните факти:

1. Става ясно, че искрата на познанито не e заблестяла в Близкия Изток, както ни се внушаваше дълги години, а в Тракия.

2. Понеже българският език е прекрасен кандидат за разчитането на надписа, то от това следва, че дедите не са били никакво тюркско, или иранско племе, а най-древният цивилизован народ, чиято най-родна земя е Тракия.

3. Приликата на знаците от диска с Линеар А и старобългарските руни  показва, че минойците са били трако-пеласги и разбира се наши деди.

Ако тези истини бъдат признати хиляди томове “научна литература” ще трябва да бъде предадени за вторични суровини, а титлите на много академици ще увиснат във въздуха. Бяха хвърлени неимоверно много усилия да се заблуди света, че тракийте са били примитивен, див и безписмен народ, който се е изпарил яко дим. Лъжеше се най-безсрамно, че дедите ни са били азиатски номади. Хора като Цани Гинчев и Ганчо Ценов, които се осмелиха да кажат каква е реалността бяха охулени, а работите им забранени.

Не можем да очакваме доблест и признаване на грехове от тези, които ни заблуждаваха. Те ще продължават с още по-голяма ярост да отричат заслугите на нашите деди траките и ще ни затрупват с нови лъжи ( филмът за "българската прародина в Иран" не е случайност). Нека обаче ние да не позволяваме на безсъвестни личности да се подиграват с нас и със свещената памет на нашите деди. Нека гордо да кажем – Ние сме потомци на най-древния цивилизован народ, нашите предци разпространиха искрата на познанието!

Съсредоточавайки се върху доброто, отричайки злобата и дребнавостта ще махнем от себе си товар, който носим дълго време и пречиствайки се ще достигнем истинската си същност. Помагайки на по-слабите и придържайки се към истината ще докажем на света, че сме потомци на най-праведният народ – траките.

Благодаря на ген.майор Л. Пандев за ценната информация.

Използвана литература и пояснения:

1.A.Evans, J. Myres, INSCRIPTION IN THE MINOAN LINEAR SCRIPT OF CLASS A, edited by W.C. Brice from the notes of Sir A.Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961;

2.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;

3.D. Packard, Minoan Linear A, University of California Press, Berkeley/Los Angeles/ London, 1974;

4. J. Best, F. Woudhuizen, Ancient Scripts from Crete and Cyprus, E. J. Brill, Leiden * New York* København * Köln, 1988;

5.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

6.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;

* До думата РАТЕ – направи има и други знаци, най-вероятно те са дата ( месец, година..). Те представляват знака РА, който е акроним на старобългарсата дума рокъ-време.

Трябва да се отбележи, че в Линеарен А и Линерен Б има няколко знака за РА, А, ПУ и т.н. В надписа от Тартария присъстват РА и РА2.