петък, 4 юли 2014 г.

БЪЛГАРСКИ ОТБРАНИТЕЛНИ ВАЛОВЕ - БЛОГ.БГ - 08.07.2014.

Император Йовиан (363-364) сключва неизгоден мир след смъртта на Юлиян Отстъпник. Един от най-цветущите градове Нисибин остава в границите на Персия и съгласно мирния договор е трябвало да бъде върнат след 120 г. на Византия.

Византийският посланик Евсевий е изпратен през 483 г. приперсийския цар Пероз (459-484) от византийския император Зенон (474-475; 476-491), за да даде ход на преговорите по връщането на гр. Нисибин. (Учените предполагат, че този посланик Евсевий е „същото лице, което е и магистър официй през 474, 492-497 г. и е консул през 489 г. и 493 г.” (Виж.PLRE. II. Р. 431, 433: Eusebius 18, Eusebius 19, Eusebius 28; Виж. Bury J. History of the Later Roman Empire from the Death of Theodosins I to the Death of Justinian (A. D. 395 to A. D. 565). L 1931. Vol. 2. P. 10.)).
Посолството на Евсевий до Пероз съвпаднало с първата хуно-персийска война от 483 г. и той, според Прокопий Кесарийски, е придружавал Пероз в похода му срещу хуните. Вследствие на това, Евсевий оставя голям архив, от който е черпил обилно през VІ в. Прокопий Кесарийски, давайки сведения, които другаде липсват.Евсевий дава много ярки сведения и от втората война на Пероз от 484 г. с хуните, когато Пероз е убит…
Прокопий е заел от Евсевий много важни факти и от двете войни на Пероз с хуните-ефталит. Те могат да бъдат групирани така:
1. Евсевий разказва, че първият проход, в който Пероз през 483 г. попада в капан, е заобиколен отвсякъде с гори, т.е. това не е със сигурност Дербенд, който на изток граничи с Каспийско море, но не изключва да е Дарялският проход над Грузия.
2. Евсевий подробно разказва за договора по примирие от 483 г., за това, че хунският цар упреквал Пероз за самонадеяността му, с която тръгнал срещу него и че Пероз му се поклонил, но имитирайки, че се кланя на слънцето, по съвета на магите.
3. Евсевий дава сведения като очевидец от лагера на хуните, които по време на началото на втората атака на Пероз през 484 г. упреквали своя цар, че е пуснал първият път Пероз. Именно той разказва за вала, който хунския цар направил.
4. Евсевий дава и изключително важното сведение, че след убийството на Пероз през 484 г., римският владетел е пратил посолство до хунския цар. Именно това посолство, което явно е под ръководството на Евсевий, може да е донесло обилната информация с пряка реч на хунския цар, цитирана от Прокопий по-късно. За съжаление Прокопий обръща внимание върху това посолство само във връзка с мисията му да купи царствената диадема-обица на Пероз, която посолството обаче не успяло да купи и не казва повече подробности за задачите му. Но ние знаем от Йоан Антиохийски, че Зенон именно по това време се е свързал и е поканил хуни („така наречените българи”) да дойдат в Мизия и Тракия за съюзници, които през 486 г. със сигурност вече са там. Не е изключено посолството да е имало и тази задача.
5. Но несъмнено най-важното съобщение, заето в книгата на Прокопий от Евсевий е, че „две години се намираха персите под властта на тези варвари”. Официалната персийска версия (Сергий, Йешу Стилит, Агатий), е потулила този факт. Тези две години прeвръщат четиригодишното управление на Ирник с прозвище Балас (484-488), във важна част от непроучената българска история за периода 465-485 години.
Ние знаем от Малала, че през 527 г. хунския цар е носил име Балах, а Теофан директно пише, че това е „Бал“, т.е. Балас, Балах, Бал(=Господаря) е прозвище на Ирник, видно и от още едно негово прозвище със същото значение, упоменато от Прокопий като „Амбазук” (кн. І, Х). Ото Менхен-Хелфен в монографията си „Светът на хуните” (1973, гл. ІХ. Език. Ирански имена.) посочи, че името Амбазук означава „притежаващият оръжието и властта” на персийски (от древ.иран. ama-bazuka).
Данните от архивните доклади на Евсевий сами по себе си са много ценни, при това са ползвани не само от Прокопий. Част от тях е ползвал и неизвестният автор на военния трактат „Maurikios. Strategikon”, писан по времето на Маврикий (582-602), който съобщава, че през 484 г. Пероз е подлъган с военни маневри от ефталитите да попадне в направен от хунския цар ров с размери 8-10 фута в дълбочина и 50-60 в ширина. Прокопий не е пряк източник на цифрите в горепосоченият военен трактат от края на VІ в. В летописа му, макар и да се разказва подробно за рова-примамка, благодарение на който хуните побеждават Пероз, цифри за размера му няма. Тоест, авторът на военния трактат от края на VІ в., все още е имал на разположение докладите на посланик Евсевий.
И така, Ирник през 484 г. изкопава ров, който му помага да примами войските на Пероз и да го победи. Той е бил „с достатъчна дължина, дълбок 8 или 10 фута и широк 50 или 60 фута, закрит отгоре с тънки дървета, трева и храсти, така че повърхността на рова да се слее с останалата земя наоколо. Изкопаната пръст е била изнесена и скрита. На няколко места по средата на рова е имало непрокопани места, носещи нишан и предназначени за преминаване на собствените войски…“ (Maurikios. Strategikon, кн. ІV, 3). Един конен отряд е нападнал войската на Пероз, а след това е имитирал, че бяга от страх. Персите са се втурнали да го преследват. Конниците хуни се разделили на няколко групи и преминали рова на отбелязаните места, а персийската войска се срутила в рова и била победена. Загинал и самият Пероз. Прокопий посочва, че след време бил променен персийския устав, където изрично се забранявало да се преследващ бягащи отряди на врага…
 И така, какво е направил Ирник?
 Нищо повече от вал, на който е скрил изкопната пръст и го е маскирал, което е част от възможността при построяването на всеки вал.
По нашата страна е пълно със землени укрепителни съоръжения, т.е. валове, от които се вижда каква е била ролята на българите след 680 г. по запазването на границите. Още в „Българския апокрифен летопис“ от ІХ в. пише, че Аспарух „създаде велик презид от Дунава до морето“.
Споменът от тези съоръжения се е пазил векове наред в народната памет“, пише проф. Рашев, който положи най-много усили за тяхното изучаване. Тук ще покажем негови материали от статията му „Раннобългарски землени укрепителни съоръжения“ в сб. Български средновековни градове и крепости, т.1, Варна, 1981, с. 16-44.

   "Землените укрепителни съоръжения от ранното средновековие са разположени в Северна България, предимно в нейния североизточен дял. В зависимост от разположението си те могат да бъдат обособени в няколко групи. Централно място заемат укрепленията около първата българска столица Плиска. Втора група укрепления се проследява по десния бряг на Дунав. Самостоятелна група образуват валовете по брега на Черно море и по билото на Стара планина. Към нея се включва и валът Еркесия между Марица и Черно море - единственият паметник в южната част на страната (с. 20)".











Валът Еркесия в Южна България



Валовете в Западна България на юг от Дунав


Разрез на валът на Плиска в югозападния ъгъл на укреплението.






Гласувай:
7
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. letopisec - Проф. Рашев:
06.06 11:20
"Териториалното разширение на българската държава в началото на ІХ в. е отбелязано със строителството на най-внушителното землено съоръжение у нас - 130 километровия вал Еркесия в Южна България. Той започва на 5 км. северно от вливането на р. Сазлийка в Марица и се проследява в непрекъсната линия до десния бряг на р. Тунджа при с. Тенево, Ямболски окръг. Появява се отново на левия бряг на реката, насочва се на изток и завършва на брега на Мандренското езеро при Бургас (първоначално е достигал до морския бряг)."
цитирай
2. letopisec - Проф. Рашев:
06.06 11:25
"...Аспаруховия вал при Варна. Той се простира върху ниска песъчлива ивица, която отделя морето от Варненското езеро, на 600 м от брега на залива. Южният му край опира до стръмния склон на Авренското плато, а северния, днес заличен, е достигал до възвишението, върху което се разполага старата част на града. В първоначалния си вид валът бил дълъг 3,5 км."
цитирай
3. sandlih - Както е известно, Йоан Малала през ...
06.06 19:37
Както е известно, Йоан Малала през 527 г. е съобщил прозвището, Бал, Балах, на хунският владетел, който победил сасанидския цар на царете Пероз,. В превода на презвитер Григорий, то е останало в руските копия като "Валах". Но по-важното е дали това име означава нещо и на българския език. освен известното за значението му на ирански като "господарят"; и "амбузак" - "притежаващият оръжието и властта", и се оказва, че името "бал", като "балъу" - баща, баща ми, е останало в народните говори и по-специално, този от Котелско, което е засвидетелствано в 15 том на "Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина", издаден в 1898 г. с примера: "балъу - баща, баща ми; Тоiзи-i моi балъу. Балъу си дуде." (с ударение на "а", а "у" е падежно окончание), в раздела "Материал за български речник" От Котел, събрал З. Б. Собаджиев. Известни са и други имена с корена "бал" - Балчо, Балю и фамилии - Балев, Балевски
цитирай
4. letopisec - Благодаря Ви за коментара, много е ценен...
07.06 07:13
sandlih написа:
Както е известно, Йоан Малала през 527 г. е съобщил прозвището, Бал, Балах, на хунският владетел, който победил сасанидския цар на царете Пероз,. В превода на презвитер Григорий, то е останало в руските копия като "Валах". Но по-важното е дали това име означава нещо и на българския език. освен известното за значението му на ирански като "господарят"; и "амбузак" - "притежаващият оръжието и властта", и се оказва, че името "бал", като "балъу" - баща, баща ми, е останало в народните говори и по-специално, този от Котелско, което е засвидетелствано в 15 том на "Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина", издаден в 1898 г. с примера: "балъу - баща, баща ми; Тоiзи-i моi балъу. Балъу си дуде." (с ударение на "а", а "у" е падежно окончание), в раздела "Материал за български речник" От Котел, събрал З. Б. Собаджиев. Известни са и други имена с корена "бал" - Балчо, Балю и фамилии - Балев, Балевски
цитирай
5. letopisec - 3. sandlih
07.06 07:21
Името е засвидетелствувано от няколко източника и заслужава да му обърнем специално внимание. Както правилно посочвате, то при Малала и Влах, Балах, но при Прокопий е посочен и хун Балас, по друг повод. Освен това Прокопий дава и сведение за име на коня при хуните като "Балан" или "Булан". Последното пък се връзва със скитската дума за "конен отряд" Бал, съхранена и в осетинския като Балц, за което пише Иванчик. Ето сега и Вашето сведение: " името "бал", като "балъу" - баща, баща ми, е останало в народните говори и по-специално, този от Котелско, което е засвидетелствано в 15 том на "Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина", издаден в 1898 г. с примера: "балъу - баща, баща ми; Тоiзи-i моi балъу. Балъу си дуде." (с ударение на "а", а "у" е падежно окончание), в раздела "Материал за български речник" От Котел, събрал З. Б. Собаджиев. Известни са и други имена с корена "бал" - Балчо, Балю и фамилии - Балев, Балевски". То е много ценно, понеже е очевидно че значението баща тук е вторично и идва от нещо друго, напр.: значението за родител, първенеца в рода, бащата, стария, старшия, големия, господаря на рода...
цитирай

Няма коментари:

Публикуване на коментар