VEDA SLOVENA KNIGHTS: ABOUT NAME VARNA

22.09.2013 09:36 - Произход на името Варна.

Както знаем старото име на гр. Варна е Одесос. Спори се дали `Одесос` е тракийско или гръцко название. Акад. Вл. Георгиев не го поставя сред тракийските. „За съжаление ние знаем много малко за езика на траките, за да можем да определим какво влияние той е оказал на старобългарския език. Известни са само около 40 думи (глоси), около 1800 собствени имена и няколко кратки надписа. Ето някои тракийски думи: бриа (град), болинт (див бик), брюнх (китара), зелас (вино), скалме (нож, меч) и др. Днес в нашият език са запазени някои географски названия от тракийски произход, като: Арда, Вит, Витбол, Искър, Лом, Места, Несебър, Осъм, Пловдив, Струма, Стряма, Тимок, Тунджа, Янтра, и др.(...)” (Вл.Георгиев. Проблеми на българския език., София, 1985., стр. 269).

Какъв е произхода на името Варна?

Географът Птоломей от ІІ в. от н.е. посочва на своята карта селище Варна по местата, където е била кимерийско-българската прародина, т.е. на юг от Кавказ, на север от р. Кура (Cyrus).

Към 551 г. готският историк Йордан пише на латински език своята история. В нея той посочва, че след 465 г. хуните са се изселили от загубените си територии в Панония и горна Дакия, отивайки на изток. Йордан пише: „ те се отправиха към онези области на Скития, по които протичат водите на р. Днепър, която на своя хунски език те наричат Вар” (`De origine actibusque Getarum`, повече известна като `Getica`).

Река Кубан, според „Арменската география” от VІІ век на Анани Ширакаци, също е била наричана „Вардар”...За този подробност знае и Г. Ценов: „Арменският географ Анания Ширакаци пише, че река Варданес или Вардар извира от планина Кавказ” (История на България, Берлин., 1917, ч. І).

Всъщност, първоначалното очакване, че в езика на българите „Вар” е хидроним, не е правилно. Думата „вар” е означавала „крепост, препятствие, ограждение”, оттук и етимологията на думата ни „варда, вардя”.

Произходът на тази дума е зает в кимерийският език (хуно-българите произхождат от кимерийците, както ясно пише през VІ в. Прокопий Кесарийски) от урартския език. Очевидно хурито-урартската дума за крепост е много стара, понеже тя е заета в много езици. От урартския, т.е. в езика на народа, който се самонарича „боян”, произхожда думата „burgana” със значение „кула” (с. 99 в книгата на I. M. Diakonoff, S. A. Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. München, 1986.). Авторите смятат, че произхода на тази дума е източно-кавказки и оттам прониква в урартския, като твърдят, че в арменския, под формата „burg”, тя попада от урартския. Нещо повече, те предполагат такъв произход и за древно-гръцката дума πύργος (с. 99).

Още в краят на ІV в. от н.е. хуно-българите превземат старото келтско селище Карнунт, намиращо се на отсрещният бряг на Виена. Именно този римски град тогава те устройват за своя столица, давайки му името `Ветвар`, буквално „вехта, стара крепост”. За това, че името „Ветвар” е хунско, пише през ХVІІІ в. Ханзиций в своя труд „Свещенна Германия”. Ханзиций, проучвайки хунското име на Карнунт, а именно Ветвар, твърди, че немската дума `бург` е заета от хуните.

Така че, думата „вар, бур” в хуно-българския, не означава буквално „река”, а означава използването на определени реки като `защитни крепости`, разбира се не само реки. Това става ясно от волжко-българския титул „балтвар”, което буквално значи `господар на крепостта`. С думата „бал” са образувани урартските и асирийските думи за градоначалник. Наместникът на урартския цар в града е носил титул `bēl paŋāti` (Б.Б.Пиотровски). `Вel ali` е градоначалник в асирийските текстове (В.А.Якобсен).

Титулът „балтвар” при волжките българи е засвидетелствуван от Ибн Фадлан (в оригинала на risala на Фадлан е **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар) и в летописа „Историята на Бейхаки”.