СИЛАТА НА МИСЪЛТА: НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА
Тук споделям своя превод на класическото и знаково произведение на Джеймс Алън “AS A MAN THINKETH” (Както човек мисли).
Това кратко есе, издадено в началото на 20 век, през 1903 година, е оказало огромно положително влияние върху развитието и творчеството на знайни и незнайни велики хора. Авторът, с присъщата си скромност, интелигентност и вътрешна светлина, е свързал европейския ум с истините, дадени ни от Буда, от създателите на Йога, от Библейските пророци и от други, знайни и незнайни Духовни Същества, помагали и продължаващи да помагат на Човека да следва Истината и Божественото. В Дхаммапада, свещения текст на Буда, Той казва: „Ти си това, което мислиш.“ Това ни казва и Джеймс Алън в прочутото си есе. Името на тази книга е пряко повлияно от Библията, Притчи Соломонови, глава 23, стих 7: „Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той.“. Някои преводи на Библията, основно на други езици, превеждат този стих така: „Защото както той мисли в сърцето си, такъв е.“
Целият пасаж:
6. Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7. Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе. (Притчи Соломонови)
Повечето съвременни бестселърни гуру-та на мисълта и нейната сила базират своите учения и книги именно на тази малка, но велика книжка. Силва-метод, Силата на намерението, контролът на ума, транссърфингът, „Тайната“, „Законът за Привличането“ и други подобни „нови открития“ – също произлизат от есето на Джеймс Алън. Което пък, от своя страна, е вид европейски, съвременен преразказ на достигналите до нас древни познания за Силата на Мисълта, описани още във Ведите, в Дхаммапада, в Бхагавадгита, в Йога Вашищха, в Библията и т.н.
Един от големите съвременни корифеи по самопомощ и контрол на ума беше описал как се срещнал с тази книга. По онова време той далеч не бил корифей, дори изобщо не знаел за контрол на ума и подобни неща. Няма да казвам кой, тъй като не помня точно. Налагало му се да чака приятел, чакането трябвало да трае поне 2 часа. Той бил на някакъв пазар. Загледал се в една сергия с книги. По неведоми пътища очите му се спрели на една малка, стара книжка, с цена 2 долара – никога преди не я бил виждал и чувал. Решил да си я купи – направил го. Оттеглил се встрани, седнал на бордюра и отворил книжката. Името ѝ било „Както човек мисли“ на Джеймс Алън. … Не станал, докато не я прочел. Тази неугледна книжка отворила пред него порталите на нови светове. По неговите думи – тази книжка, с цена 2 долара, реално трябвало да струва поне 2 милиона…
Приятелю, който четеш това, който и да си, случайно минаващ или съзнателно дошъл, където и да си, както и да се чувстваш в момента – пожелавам Ти да станеш Господар на мислите си и Създател на Своя Прекрасен Свят!
Колкото повече Души осъзнават, че Човек не е безпомощно и безволево същество, колкото повече Човеци се докосват до и впрягат в действие Силата на Мисълта – толкова повече нашият общ Свят ще става по-добър и по-прекрасен.
От Аеи
КАКТО ЧОВЕК МИСЛИ От Джеймс Алън ПРЕДИСЛОВИЕ Тази малка книжка (резултат от медитация и пряк личен опит) не е предназначена за изчерпателно изследване на този многостранно разглеждан предмет – силата на мисълта. Тя по-скоро е обяснителна и подсказваща, нейната идея е да стимулира мъжете и жените да открият и възприемат истината, че – „Самите те са създатели на себе си“, чрез силата на мислите, които избират и окуражават;
да възприемат и осъзнаят, че съзнанието е майстор-тъкач, който изтъкава и вътрешната облицовка на характера, и външната дреха на обстоятелствата, и че както досега са могли да изтъкават нещата в невежество и болка, така сега те могат да тъкат себе си и обстоятелствата в просветление и щастие. Джеймс Алън
Глава Първа
Мисъл и Характер Афоризмът „Каквото мисли човек в сърцето си, това е той“, не само обхваща цялото човешко същество, но се отнася и за всички условия и обстоятелства в неговия живот. Човекът буквално е това, което мисли, неговият характер е общата сума от всички негови мисли. Както растението произлиза от семето и не може да съществува без него, така всяко действие на човека произтича от скритите семена на мисленето, и не може да се прояви без тях. Това важи поравно, както за действията, наречени „спонтанни“ и „непредумишлени“, така и за планираните и предумишлените. Действието е цъфтежа, цвета на мисленето, а радостта и страданието са неговите плодове; така човек събира и сладките, и горчивите плодове на собственото си стопанство. Мисълта в ума ни е създала. Това, което сме,от мисъл изковано е и построено.Ако съзнанието ни човешкоподхранва мисли зли,то зло и болка ни спохождат неизменно,както колелото на колата вола следва...Но ако човек упорства в чистотана мисълта – то радостта го следва,както и сянката му собствена - това е сигурно. По закон човек е растеж, а не е изкуствено и готово създадено същество, и причината и следствието в скритата реалност на мисленето са така абсолютни и неизменни, както са и в света на видимите и материалните неща. Благородният и Богоподобен характер изобщо не е резултат от шанс или благоволение свише, а е естествено последствие от продължителни усилия за правилно мислене; този характер е просто ефектът от дълго поддържаната връзка с Богоподобаващи мисли. По същия начин, неблагородният и зверски характер е резултат от дълготрайно подхранване на лоши мисли. Човек сам себе си създава или унищожава; от арсенала на мислите си той освобождава оръжията, с които сам се разрушава. Но отново от него той моделира инструментите, с които построява за себе си небесни селения на радост, сила и мир. Чрез правилния избор и вярното приложение на мисленето, човек се възкачва до Божественото Съвършенство; чрез злоупотребата с мисълта и грешното приложение на мисленето, той слиза под равнището на звяра. Между тези две крайности се намират всички стъпала на характера, и човекът е неговият създател и господар. От всички прекрасни истини за душата, запазени от вековете и достъпни и в наше време, никоя не е по-приятна и изпълнена с божествено обещание и истинност от тази – че човек е господар на мисълта, строител на характера и създател и скулптор на условията, околната среда и съдбата си. Като същество на Силата, Интелигентността и Любовта, и като Господар на своите собствени мисли, човек държи ключа към всяка ситуация, и съдържа в себе си онази трансформираща и възобновяваща енергия, чрез която той може да направи от себе си всичко, което пожелае. Човек винаги е господарят, дори в своето най-слабо и най-запуснато състояние; но в своята слабост и деградация той е най-глупавият господар, господарят, който ръководи зле своето „стопанство“. Когато, обаче, той започне да разсъждава върху своето състояние и започне да търси усърдно Закона, според който то е създадено, тогава човек става мъдрият господар, насочващ своите енергии с интелигентност, и моделиращ своето мислене за постигане на плодоносни резултати. Такъв е съзнателният господар, и човек може да стане това, като открие в себе си законите на мисленето; това откритие е изцяло въпрос на търсене, самоанализ и експериментиране. Диаманти и злато се придобиват само след много търсене и копаене на мини; и човек може да намери всяка една истина, свързана с неговата същност, ако копае надълбоко в мината на душата си. И че той е създател на своя характер, скулптор на живота си, строител на съдбата си, това той може безпогрешно да си докаже като: наблюдава, контролира и сменя мислите си, проследявайки техния ефект върху себе си, върху другите и върху живота си и обстоятелствата; ако човек свърже причината и следствието на мисленето, посредством търпелива практика и изследване, използвайки всяко свое преживяване, дори най-тривиалното, като средство за добиване на това познание за самия себе си. В тази посока, както в никоя друга, стои абсолютният закон, че „Този, който търси, намира; и на този, който чука, ще му бъде отворено“; защото само с търпение, практика и неспирна упоритост човек може да влезе през Вратата на Храма на Познанието.
Глава Втора
Ефектът на Мисленето върху Обстоятелствата
Умът на човек може да бъде сравнен с градина, която може да е отглеждана интелигентно или да бъде оставена да подивява; но дали е култивирана или е занемарена, тя трябва и ще продължи да ражда. Ако в нея биват посявани неполезни семена, то и реколтата няма да е полезна – и тази реколта ще продължава да се възпроизвежда и възпроизвежда. Точно както градинарят култивира градината си, пазейки я от плевели и бурени, и отглеждайки цветята и плодовете, които той желае, така и човек може да се грижи за градината на ума си, изкоренявайки всички грешни, непотребни и нечисти мисли, и култивирайки съвършените цветя и плодове на правилните, полезните и чистите мисли. Като следва с постоянство този процес, човек рано или късно открива, че той е господарят градинар на своята душа, режисьорът на живота си. Той също така ще разкрие, в самия себе си, законите на мисленето, и ще започне да разбира, с постоянно растяща точност, как силите на мисълта и елементите на ума действат за оформянето на неговия характер, обстоятелства и съдба. Мислене и характер, това е едно и също нещо, и както характерът може се прояви и открие сам себе си единствено чрез обстановката и обстоятелствата, така и външните условия в живота на дадена личност винаги ще бъдат хармонично свързани с нейното вътрешно състояние. Това не значи, че във всеки един момент външните обстоятелства са показател за цялостния характер на човека, а че тези обстоятелства са елемент, така близко свързан с неговото вътрешно жизнено мислене, че са крайно необходими за неговото развитие в дадения момент. Всеки човек е там, където е, поради закона на собственото му същество. Мислите, които той е вградил в характера си, са го довели до това място, и в подредбата на живота му няма никакъв елемент на късмет или случайност, а всичко е резултат на този закон, който никога не греши. Това се отнася както за тези, които се чувстват „в дисхармония“ с околната си среда, така и за онези, които се чувстват хармонично свързани с нея. Като прогресивно и развиващо се същество, човек е там, където може да учи и да расте; и когато той научи духовния урок, съдържащ се заради него във всяко едно обстоятелство, то това обстоятелство преминава и освобождава място за следващо. Човек е ограничен от обстоятелствата до тогава, докато вярва, че той самият е създание на външни условия. Но когато той осъзнае, че може да командва скритата почва и скритите семена на своето същество, от които израстват тези външни обстоятелства, тогава той става истински господар на себе си. А че обстоятелствата израстват от мисленето – това го знае всеки човек, който определено време е практикувал самоконтрол и себе-изчистване; защото той ще забележи, че смяната на неговите външни обстоятелства е в напълно точно съответствие със смяната на неговото умствено състояние. Така че, истината е , че когато човек сериозно заляга да премахне недостатъците в характера си, и когато постигне бърз и забележителен прогрес в това, то той ще успява впоследствие да преминава с успех и през всякакви други неприятности и превратности на съдбата. Душата привлича това, което тя тайно подхранва във себе си; това, което обича, но също и това, от което се страхува. Тя се издига до висотата на най-съкровените си въжделения. Тя, също така, пада до равнището на най-низките си желания – и обстоятелствата са средствата, чрез които душата постига своето. Всяко мисловно семенце, което е посято или на което е позволено да падне в почвата на ума, и да пусне там корени, ще цъфне, рано или късно, във свое собствено действие, и ще донесе свои собствени плодове – под формата на възможности и обстоятелства. Добрите мисли донасят добър плод, лошите мисли раждат лоши плодове. Външният свят на обстоятелствата се оформя във вътрешния свят на мисленето, и приятните, и неприятните външни условия са фактори, които служат за крайното добро на индивида. Като събирач на своята собствена реколта, човек се учи и от страданието, и от блаженството. Като следва най-съкровените си желания, стремления и мисли, на които е позволил да вземат връх в него (гонейки блуждаещите огньове на своите нечисти помисли, или крачейки неотклонно по етичния път на моралните възвишени намерения), човек накрая, така или иначе, достига до тяхното реализиране и изпълнение във външните условия на живота си. Законите на растежа и на адаптацията важат навсякъде. Човек не стига до приюта или до затвора, заради тиранията на съдбовните обстоятелства, стига до там най-често по пътя на потайните мисли и на низките желания. Също така никога не се случва човек с чист ум да стане внезапно престъпник, да извърши престъпление от стрес или от някаква друга чиста външна сила; престъпното мислене, преди извършването на престъплението, е било дълго време тайно развивано и култивирано в сърцето, и часът на неговата проява просто разкрива неговата акумулирана сила. Обстоятелството не прави човека; то разкрива пред него истинската му същност. Няма такива външни условия, които да те доведат до падение в пороци и свързаното с тях страдание, освен твоите собствени порочни наклонности; както и не би могъл да се въздигнеш до добродетели и свързаното с тях чисто щастие, без преди това да си култивирал добродетелни желания и стремления. И човек, по този начин, като Бог и господар на мисленето си, е създателят на самия себе си, скулпторът и авторът на своите обстоятелства. Още с раждането душата на човека си е само негова, и чрез всяко свое действие още от най-ранния си път, тя привлича тези комбинации от условия, които я разкриват самата нея, които са отражения на нейната чистота или нечистота, на нейната сила или слабост. Хората не привличат това, което искат, а това, което са. Техните прищевки, фантазии и амбиции биват осуетявани на всяка крачка, но техните вътрешни мисли и желания биват подхранвани с тяхна собствена храна, била тя мръсна или чиста. „Божественото, което оформя нашите краища“ (цитат от „Хамлет“) е в самите нас; това е нашият истински аз. Човек бива оковаван само от самия себе си. Мисълта и действието са Тъмничарите на Съдбата – те ни вкарват в затвора, ако са низки. Но те, също така, са и Ангелите на Свободата – те ни освобождават, бивайки благородни. Човек спечелва не това, което желае и за което се моли, а това, което наистина заслужава. Желанията му се сбъдват и получава положителен отговор на молитвите си, само когато те са в хармония с мислите и действията му. В светлината на тази истина, какво ли тогава е значението на изречението „да се бориш с обстоятелствата“? Това значи, че човек непрестанно въстава срещу външните следствия, докато през цялото време продължава да подхранва и запазва тяхната причина в своето сърце. Тази причина може да приеме формата на съзнателен порок или на несъзнателна слабост; но каквато и да е, тя упорито забавя усилията на своя притежател, и с това просто крещи да бъде отстранена. Хората се тревожат да подобрят своите обстоятелства, но не желаят да подобрят себе си. По този начин те си остават с вързани ръце. Човек, който не се бои да се самоанализира и да се саморазпъва на кръст, винаги ще успява да изпълнява това, което желае сърцето му. Това важи и за земните, и за небесните неща. Дори единствената цел на човека да е да придобие богатство, той отново трябва да извърши огромни лични саможертви, преди да постигне тази цел; а представете си колко повече саможертви трябва да извърши човек, който желае да постигне силен и пълноценен живот? Ето ви един изключително беден човек. Той е крайно тревожен – мислейки постоянно, че неговата околна среда и домашен комфорт трябва да се подобрят. Въпреки това, той постоянно клинчи от работа и си мисли, че е в правото си да се опитва да излъже работодателя си, защото, видите ли, заплатата му била ниска. Този човек не разбира най-елементарните основи на тези принципи, които са основата на истинския напредък. Той не само, че е изцяло неспособен да се измъкне от собствената си мизерия, но всъщност и привлича към себе си още по-голяма беднотия, като непрекъснато мисли как да изкръшка и как да излъже – все долни, лъжливи и нечовешки мисли. Ето ви един богат човек, който е жертва на болезнена и продължителна болест, резултат от лакомия. Той е готов да плати огромни суми от пари, за да се отърве от нея, но той никога няма да пожертва своите лакомийски желания, нама да се откаже от любовта си към преяждането. Той хем иска да задоволява своя вкус с тежки и нездравословни храни, хем иска да бъде здрав. Този човек е напълно неспособен да оздравее, защото още не е научил основните принципи на здравословния живот. Ето ви един работодател, който предприема нечестни мерки, с цел да не плаща договорираната заплата, и който, в надеждата си да получи по-големи печалби, намалява заплатите на своите работници. Този човек е абсолютно неспособен да напредне и да забогатее. И когато банкрутира финансово, а и репутацията му се срине, той ще обвини за това обстоятелствата, без да си даде и най-малка сметка, че той е единственият автор на положението, в което е попаднал. Въведох тези три примера, само като илюстрация на истината, че човек е причинителят (макар и често несъзнателно) на своите обстоятелства. И че макар и да се стреми към добър завършек, той постоянно проваля неговото постигане, като подхранва мисли и желания, които не могат да се хармонизират с този желан завършек, с този добър краен резултат. Такива примери могат да се дават до безкрайност, но не е необходимо. Читателят може, ако реши, да проследи действието на законите на мисленето в неговия собствен ум и собствен живот, и, докато не го направи, никакви външни примери няма да му послужат за нищо. Обстоятелствата, обаче, са така усложнени, мисълта е така дълбоко вкоренена, и условията на щастието така широко варират между различните индивиди, че човек не трябва никога да съди за цялостното състояние на душата на някого (дори да му е напълно познато) единствено по външните аспекти на живота му. Човек може да е честен в някои отношения, и въпреки това да пострада от загуби. Човек може да е и нечестен в други отношения, а въпреки това да придобие богатство. Но заключението, което обичайно се формира в този случай е, че първият се е провалил точно заради честността си, и че вторият е забогатял точно заради своята нечестност – а това всъщност е суеверно осъждане, което няма нищо общо с истината, и приема като аксиома твърдението, че нечестният винаги е напълно корумпиран, а честният винаги е напълно добродетелен. Тези преценки, обаче, са грешни, защото се основават на откъслечни знания за човека и на факта, че не го познаваме достатъчно добре. В светлината на едно по-дълбоко познание и по-обширен опит със сигурност ще разберем колко погрешно е това отсъждане. Защото нечестният човек може да притежава и някои достойни за възхищение добродетели, които другият не притежава; а честният пък може да има някои пречещи му пороци, липсващи в първия. Честният човек ще привлече добри резултати със своите честни мисли и действия; но също така ще си навлече и страдания – от своите пороци. По същия начин и нечестният се е сдобил със своето щастие и страдание. Гъделичкащо е за човешката суета да вярва, че някой може да страда заради добродетелите си. Но само когато човек изтръгне всяка лоша, горчива и нечиста мисъл от ума си, и заличи всеки греховен белег от душата си, той ще бъде в позиция да знае и да твърди, че неговите страдания са резултат от неговите добри качества, а не от лошите. И по пътя към това висше съвършенство, докато работи върху своя ум и своя живот, той ще открие Великия Закон, който е абсолютно справедлив, и който не може да даде добро за лошо, лошо за добро. И притежавайки това знание, той вече ще знае, поглеждайки назад към предишното си невежество и слепота, че неговият живот е, и винаги е бил, справедливо подреден, че неговите минали опитности, добри и лоши, са били справедливият резултат от неговия развиващ се и все още неразвит аз. Добри мисли и действия никога не могат да произведат лоши резултати. Лоши мисли и действия никога не могат да произведат добри резултати. Това е като да кажеш, че от царевицата се ражда царевица, а от копривата – коприва. Хората разбират този дакон в природата, и работят с него. Но малцина го разбират в менталния и моралния свят (макар че неговото действие там е също толкова просто и безотказно), и, съответно, не се съобразяват с него. Страданието винаги е резултат от погрешно мислене в определена посока. То е показател, че индивидът не е в хармония със себе си, със Закона на неговото същество. Единствената и висша полза от страданието е да изчисти, да изгори всичко ненужно и нечисто. Страданието изчезва за този, който е чист. Както в пречистеното злато не остава никакъв примес, който може да бъде изгорен, така в съвършено чистото и просветлено същество не остава никакво страдание. Обстоятелствата, които човек среща със страданието си, са резултат от неговата собствена умствена дисхармония. Обстоятелствата, които човек среща с щастието си, не материалните притежания, са мерило за правилно мислене. Нещастието, не липсата на материални притежания, е мерило за погрешно мислене. Чонек може да е прокълнат и богат; може да е благословен и беден. Благословеността и богатството са заедно само тогава, когато богатсвата биват ползвани правилно и мъдро. И бедният човек може да изпадне в нещастие, само когато разглежда живота си като несправедливо отреден му товар. Крайната бедност и крайното охолство са двете крайности на злочестието. Те и двете са поравно неестествени и са резултат от умствени разстройства. Човек се чувства добре, само когато е щастливо, здраво и напредващо същество. А щастието, здравето и напредъкът са резултат от хармонията между вътрешното и външното, между човека и неговата среда. Човек започва да става човек тогава, когато престане да ругае и хленчи, и започне да търси скритата справедливост, която управлява живота му. И когато човек приспособи своя ум към този управляващ фактор, той престава да обвинява околните, че са причина за неговото състояние, и построява сам себе си със силни и благородни мисли. Човек престава да рита срещу обстоятелствата, а започва да ги използва като помощни средства за постигане на по-бърз напредък, и като средства за откриване на скритите сили и възможности в самия него. Закон, а не обърканост, е доминиращият принцип във вселената. Справедливост, а не несправедливост, е душата и субстанцията на живота. И праведност, а не поквара, е главната оформяща и движеща сила в духовното управление на света. Бидейки така, човек сам трябва да е праведен, за да разбере, че и вселената е праведна; и в процеса, в който той става праведен, той ще открие, че когато промени своите мисли по отношение на нещата и на другите хора, нещата и другите хора ще се променят спрямо него. Доказателството за тази истина се намира във всеки един човек, и това предполага лесно изследване на феномена, посредством системна интроспекция (вътрешно самонаблюдение) и самоанализиране. Нека човек коренно промени мисленето си, и той ще бъде удивен от бързата трансформация, която ще предизвика тази промяна в неговите материални условия на живот. Хората си въобразяват, че мисълта може да бъде пазена в тайна, но не може. Тя бързо изкристализира в навик, навикът се втвърдява в навици за пиянстване и сладострастие, които пък кристализират в обстоятелства на нищета и болест. Нечистите мисли от всякакъв вид кристализират в обезсилващи и омаломощаващи навици, който се втвърдяват в отблъскващи и противни обстоятелства. Мислите за страх, съмнения и нерешителност кристализират в слабост, нечовешкост и прострастяващи навици, който застиват в обстоятелства на падение, сировашия и робска зависимост. Мислите за мързел кристализират в навици на нечистоплътност и нечестност, които се втвърдяват в обстоятелства на мръсотия и просия. Мислите на омраза и укори кристализират в навици на обвиняване и насилие, които пък застиват в обстоятелства на нараняване и преследване. Егоистичните мисли от всякакъв вид кристализират в навици на себичност, които се втвърдяват в повече или по-малко стресиращи обстоятелства. От друга страна, красивите мисли от всякакъв вид кристализират в навици на милост и доброта, които се втвърдяват в приятни и слънчеви обстоятелства. Чистите мисли кристализират в навици на умереност и самоконтрол, които се втвърдяват в обстоятелства на мир и покой. Мислите за смелост, самоупование и решителност кристализират в човечни навици, които пък се втвърдяват в обстоятелства на успех, изобилие и свобода. Енергичните мисли кристализират в навици на чистоплътност и продуктивност, които пък се втвърдяват в обстоятелства на приятна обстановка. Нежните и прощаващи мисли изкристализират в навици на доброта, които пък се втвърдяват в обстоятелства на сигурност и безопасност. Мислите на неегоистичност и любов кристализират в навици на жертвоготовност за другите, които пък се втвърдяват в обстоятелства на сигурен и траен просперитет и на истинско богатство. Всеки един поток от мисли, върху който се връщаш постоянно, независимо добър или лош, няма да пропусне да повлияе със своите последствия върху характера и обстоятелствата ти. Човек не може да избира пряко своите обстоятелства, но може да избира своите мисли, и по този начин непряко, но напълно сигурно, може да оформи своите обстоятелства. Природата помага на всеки човек за сбъдването на мислите, които той най-много подхранва, и ни дава възможности, които по най-бързия начин да изведат на повърхността и лошите, и добрите мисли. Нека човек се отрече от греховните си мисли, и тогава цял свят ще омекне към него, и ще бъде готов да му помага. Нека той прогони мислите за слабост и болест и ето! – възможности ще потекат към него и много хора ще му подадат ръка от всички страни. Нека той се занимава с добри мисли, и няма да го стигне зла съдба на нещастия и срам. Светът е твой калейдоскоп, и променящите се комбинации от цветове, които ти доставя всеки миг, са абсолютно точни картини на твоите вечно движещи се мисли. Ти ще бъдеш това, което ще бъдеш;Нека падението намери своето лъжливо съдържаниеВ тази бедна дума, „обкръжение“,Защото духът ще я разбие, той е свободен. Той владее времето, той подчинява пространството;Той направлява този фуклив лъжец, наречен Шанс,И детронира тиранина Обстоятелство,Поставяйки го на мястото на роба. Човешката Воля, тази невидима сила,Източникът на безсмъртната Душа,Може да постигне всяка цел,И през стени гранитни да премине. Не бъди нетърпелив в отсрочката,А чакай като човек разбиращ;Когато духът изгрее и започне да управлява,Боговете са готови да му се подчинят.
Глава Трета
Ефектът на Мисленето върху Здравето и Тялото
Тялото е слуга на ума. То се подчинява на заповедите на съзнанието, независимо дали те са формулирани целенасочено, или са изразени автоматично. Поставено под влиянието на неправилни и лоши мисли, тялото бързо се срива в болести и разруха; при команди, свързани с радостни и красиви мисли, тялото се облича в младост и красота. Болестта и здравето, също като обстоятелствата, се коренят в мислълта. Болните мисли ще се проявят в болно тяло. Известни са случаи, в които мисли за страх са убивали човек на място, също както би го убил куршум. На това му казват ощее – умрял от страх. И тези мисли продължават да убиват хиляди хора, все така сигурно, макар и не винаги така бързо. Хората, които живеят в страх от болест са тези, които се и разболяват. Тревожността бързо деморализира цялото тяло и го прави открито за болести; нечистите мисли пък, дори да не са довели до физическа изява, бързо поразяват нервната система. Силни, чисти и щастливи мисли изграждат издръжливо и красиво тяло. Тялото е деликатен и пластичен инструмент, който с готовност отговаря на мислите, които са го впечатлили; и постоянно повтарящите се мисли неминуемо ще произведат върху тялото своя ефект, добър или лош. Хората ще продължават да имат нечиста и натровена кръв дотогава, докато продължават да разпространяват нечисти мисли. Чист живот и чисто тяло произлизат само от чисто сърце. От заразен ум произлиза покварен живот и съсипано тяло. Мисълта е източникът на действието, на живота и на изявата в материалния свят; направи го този извор чист – и всичко друго ще бъде чисто. Промяната на диетата няма да помогне на човек, който не променя и мисленето си. Когато човек изчисти своите мисли, той вече няма да желае нечиста храна. Ако искаш съвършено тяло, развивай ума си. Ако искаш да обновиш тялото си, първо разкраси ума си. Мисли за лоши неща, за отмъщение, завист, отчаяние, разочарование ограбват от тялото неговото здраве и грация. Киселата физиономия не се образява случайно; тя е резултат от кисели мисли. Бръчките се изрязват от безразсъдство, страсти, гордост. Познавам жена на деветдесет и шест години, която има светло и невинно личице на момиче. Познавам мъж доста под средната възраст, чието лице е набраздено с грозни бръчки. Първото лице е резултатът от сладък и слънчев характер; второто е ефектът от страсти и неудовлетвореност. Както вкъщи не може да ти е приятно и удобно, ако не проветряваш редовно стаите и не допускаш вътре слънчевата светлина, така и здравото тяло и светлото, щастливо и ясно изражение може да бъде резултат единствено и само на свободния достъп до ума на мисли на радост, доброта и яснота. Върху лицата на старите хора има бръчки, създадени от съчувствие, други пък от силни и чисти мисли, трети са издълбани от страсти. Кой не може да ги различи? При тези, които са живели правилно, старостта е спокойна, омиротворена, плавна, като залязващо слънце. Наскоро видях един философ на смъртното му легло. Той не беше стар – беше стар само на години. Той почина също така леко и омиротворено, както беше и живял. Няма по-добър лекар за болното тяло от приятните мисли; и нищо не може да се сравни с добронамерената воля и нейната способност да разпръсква сенките на тъгата и скръбта. Да живееш постоянно в мисли за болна воля, цинизъм, подозрение и завист – това е като да си се зазидал сам в килия. Но ако мислиш добре за всичко, ако бъдеш добър с всички, ако търпеливо се учиш да намираш доброто във всичко – такива неегоистични мисли са истинският портал към Небесата; и който ден подир ден храни мирни мисли за всяко едно същество – той ще живее в мир и спокойствие.
Глава Четвърта
Мисъл и Цел
Докато мисълта не бъде свързана с целта, няма да има никакъв резултат. При мнозинството хора лодката на мисълта е пусната да се движи по течението на океана на живота. Безцелността е порок, и такова движение по течението не бива да продължава за този, който не иска да преживее катастрофа и разрушение. Тези, които нямат главна цел в живота си, стават лесна плячка на безсмислени тревоги, притеснения и самосъжаления, всички от които са показатели за слабост, която пък води, също така сигурно, както и добре осъзнатия грях (макар и по различни пътища) до падение, нещастие, и загуба; защото слабостта не може да оцелее във вселена, в която всичко се крепи на сила. Човек трябва да приеме в сърцето си ясна и красива цел, и да се заеме да я изпълни. Той трябва да направи тази цел централна и отправна точка на своите мисли. Тази цел може да е под формата на духовен идеал, може и да е буквален предмет, земна цел, според природата на човека по време на поставянето на целта. Но каквато и да е тя, човек трябва да съсредоточи упорито и здраво своите мисловни сили върху целта, която сам си е поставил. Той трябва да направи тази цел свой върховен дълг и той трябва да се посвети на постигането ѝ, и да не позволява на мислите си да блуждаят по ефимерни фантазии, щения и измишльотини. Това е царският път към самоконтрола и истинската концентрация на мисълта. И дори човек постоянно да се проваля в постигането на своята цел (което задължително ще става, докато неговата слабост не бъде преодоляна), спечелената от това сила на характера ще бъде мярката за истинския успех, и тази сила ще формира нова стартова точка за бъдеща сила и триумф. Този, който не е готов да приеме една велика цел, трябва да съсредоточи мислите си върху безупречното изпълнене на задълженията си, колкото и незначителни да му изглеждат те. Само по този начин мислите могат да бъдат събрани и фокусирани, и човек да развие решителност и енергия, с които да може да постигне всяка една цел впоследствие. И най-слабата душа, познавайки своята собствена слабост, но вярвайки в тази истина – че силата може да се развива единствено чрез усилия и практика, - веднага ще се напрегне и, полагайки усилие след усилие, търпение след търпение, и сила след сила, непрестанно ще се развива, ще укрепва и накрая ще стане божествено силна. Както един физически слаб човек може да стане силен, чрез постоянни и търпеливи тренировки, така и човек със слабо мислене може да засили мисълта си, чрез упражняване на правилно мислене. Да се избавиш от безцелността и слабостта и да започнеш да мислиш с цел, насочено – това значи да влезеш в редиците на онези силни хора, за които провалът е нищо друго, освен път към успеха; тези хора принуждават всички външни условия да им служат; тези хора мислят силно, опитват безстрашно и постигат майсторски. Приел веднъж своята цел, човек трябва да маркира в ума си прекия път за нейното постигане, без да гледа наляво и надясно. Съмнения и страхове трябва да бъдат безкомпромисно изключвани; те са разрушаващи елементи, които разбиват на пух и плах правата линия на усилието, превръщайки я в безполезна и неефективна кука. Мисли на съмнение и страх никога не могат да постигнат нищо, и никога няма да могат. Те водят само до провал. Цел, енергия, сила за действие, и всички силни мисли изчезват, щом съмнението и страхът се врежат в ума. Волята за действие произхожда от знанието, че можем да го направим. Съмнението и страхът са велики врагове на знанието, и този, който ги подхранва, който не ги изтръгва из корен, среща тяхното съпротивление на всяка своя стъпка. Този, който е победил съмнението и страха, е победил провала. Всяка негова мисъл е свързана със сила, и всичките трудности, посрещани смело от него, биват мъдро преодолявани. Неговите цели са посадено навреме, и те цъхтят и връзват плод, който не пада преждевременно на земята. Мисъл, безстрашно съединена с цел, става творяща сила. Този, който знае това, е готов да стане нещо по-висше и по-силно от сноп блуждаещи мисли и променливи усещания. Този, който прави това, е станал съзнателният и интелигентен владетел на своите умствени сили.
Глава Пета Мисловният Фактор в Постиженията
Всичко, което човек постига, и всичко, което не успява да постигне, е пряк резултат от неговите собствени мисли. В една справедливо подредена вселена, където загубата на равновесие може да означава цялостно унищожение, отговорността на индивида трябва да бъде абсолютна. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на човека са си лично негови, не на някой друг човек. Те са предизвикани от него, а не от някой друг; и единствено от него те могат да бъдат променени, никога от някой друг. Неговото състояние е също лично негово, не на друг човек. Неговото страдание и неговото щастие извират от самия него. Както човек мисли, такъв е. Както човек продължава да мисли, такъв и остава. Силен човек не може да помогне на по-слаб, освен ако последният не поиска да му бъде помогнато, и дори тогава слабият сам трябва да стане силен. Той трябва, чрез собствени усилия, да развие силата, която го възхищава в другия. Само той единствен може да промени своето състояние. Обичайно е за хората да мислят и да казват: „Много хора са роби, защото някой е потисник; нека мразим потисника!“. В днешно време, все пак, има една тенденция да се обърне това осъждане, и да се казва: „Един човек е потисник, защото много са роби; нека да презираме робите!“. Истината е, че и потисникът, и робът са съдружници в невежеството, и, независимо че изглежда, че те се измъчват един друг, реално те мъчат самите себе си. Съвършеното Познание долавя действието на закона в слабостта на потиснатите и в грешно насочената сила на потисника. Съвършената Любов, виждайки страданието, на което са подложени и двете страни, не обвинява нито една от двете. Съвършеното Съчувствие прегръща и потиснатия, и потисника. Този, който е победил слабостта, и който е премахнал всичките егоистични мисли, непринадлежи нито към потисниците, нито към потиснатите. Той е свободен. Човек може да израства, да побеждава, и да постига, само чрез въздигане на мисленето си. Той може и да остане слаб и отхвърлен, и нещастен – единствено като откаже да въздигне мислите си. Преди човек да постигне каквото и да било, дори и най-простото нещо, той трябва да въздигне мислите си над робското скотско задоволяване. Той може и да не съумее да се отърве от цялата си скотщина и себичност, но поне част от тях трябва да бъде пожертвана – за да успее. Човек, чиято първа мисъл е животинското задоволяване, не е способен нито да мисли ясно, нито да планира методично. Той не може да намери и развие своите скрити ресурси, и ще се провали във всяко предприятие.Без да е започнал по човешки да контролира своите мисли, той няма да е в позицията да контролира делата си и да поема сериозни отговорности. Той няма да е в състояние да действа независимо и да се справя сам; но реално човек е ограничен само от своите мисли, които той сам избира. Без жертва не може да има напредък, нито някакво постижение. Успехът на човек зависи от размера на пожертваните объркани животински мисли и от фиксирането на ума му върху развитието на неговите планове, както и от засилването на неговата решителност и самостоятелност. И колкото по-високо въздига човек мислите си, толкова по-човечен, по-смел и по-праведен става, и успехът му ще е по-велик, и по-благословени и трайни ще са постиженията му. Вселената не търпи алчния, нечестния, порочния, макар че понякога изглежда, че прави точно това; вселената помага на честния, на великодушния, на добродетелния. Всички велики Учители, от всички времена и от дълбока древност са твърдели това под различни форми, и за да го докаже и за го разбере за самия себе си, човек трябва просто да упорства, правейки себе си все по-добродетелен, посредством въздигане на мисленето си. Интелектуалните постижения са резултат от мислене, посветено на търсенето на знание, или на красота, или на истина в живота и в природата. Тези постижения могат понякога да бъдат свързани с суета и амбиция, но те не са резултат от тези характеристики. Те са естествените последици на продължителни и пламенни усилия, и на чисти и несебични мисли. Духовните постижения са осъществени свещени стремежи. Този, който живее постоянно в благородни и възвишени мисли, който непрекъснато занимава ума си с чисти и алтруистични мисли, ще стане мъдър и благороден по характер – това е така сигурно, както е сигурно, че слънцето ще стигне зенита си или че луната ще се изпълни; и такъв човек непременно ще се въздигне до позиция на влияние и благослов. Постижението, от какъвто и да е вид, е короната на усилието, диадемата на мисленето. С помощта на самоконтрола, на решителността, на чистотата, на праведността и с добре насочена мисъл, човек се въздига. С помощта на животинското, на леността, на нечистотата, на покварата и на объркването на мислите, човек пропада. Човек може да е постигнал огромен успех в светските дела, може да се е издигнал до най-висшите сфери в духовната област – и въпреки това отново да пропадне в слабост и нещастие, ако позволи на арогантни, себични и покварени мисли да го завладеят и да ввземат превес в ума му. Победите, постигнати чрез правилно мислене, могат да бъдат задържани, единствено чрез поддържане на бдителност. Мнозина се отпускат след сигурния си успех, и бързо падат обратно на дъното. Всички постижения, били те в бизнеса, или интелектуални, или в духовния свят, са резултат от прецизно насочване на мислите, и са управлявани от един и същ закон, и се дължат на една и съща методика на действие; единствената разлика между тях е в обекта на постигане. Който би искал да постигне малко, трябва да жертва малко. Който иска да постигне много, трябва да жертва много. Който иска да постигне нещо велико, трябва да направи велика жертва.
Глава Шеста
Визии и Идеали
Мечтателите са спасителите на света. Както видимият свят се поддаръжа от невидимия, така хората, с всичките им недостатъци, грехове и низки занимания, биват поддържани и подкрепяни от красивите визии и проникновения на техните самотни мечтатели и визионери. Човечеството не може да забрави своите мечтатели. То не може да позволи техните идеали да пропаднат и загинат. То живее в тях. То ги познава като реалности, които един ден то ще види и опознае. Композиторът, скулпторът, художникът, поетът, пророкът, мъдрецът, това са създателите на този отвъден свят, това са архитектите на небесата. Светът е красив, защото те са живели, без тях отруденото човечество би загинало. Този, който има красива мечта и висок идеал в своето сърце, един ден ще ги реализира. Колумб е мечтаел да открие друг свят, и го е открил. Коперник и поддържал своята визия за множественост на световете и за безкрайната вселета, и ти е разкрил. Буда е поддържал визията за духовен свят с непреходна красота и съвършен мир - и е влязъл в него. Обичай визииите си. Обичай идеалите си. Обичай музиката, която звучи в сърцето ти, обичай красотата, която се оформя в ума ти, обичай любовта, която нагиздва твоите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат всичките благоприятни условия, всичките райски обстановки; от тях, но само ако им останеш верен, твоят свят най-накрая ще бъде изграден. Да желаеш, значи да придобиеш; да се стремиш, значи да постигнеш. Дали най-низките човешки желания биват задоволявани напълно, а най-чистите стремления биват оставяни да умрат от глад, поради липса на поддръжка? Това не е законът. Това състояние на нещата е в пълно противоречие с – „Искай, и ще получиш“. Мечтай възвишени неща, и за каквото мечтаеш, това и ще станеш ти самия. Твоята Визия е обещанието, което ти един ден ще бъдеш. Твоят Идеал е пророчеството, което ти един ден ще разкриеш. И най-голямото постижение първоначално е било мечта. Дъбът спи в жълъда; птицата чака в яйцето; и в най-висшите визии на душата звънят ангелски струни. Мечтите са семената на реалностите. Твоите обстоятелства може да не са хубави, но те няма да останат дълго такива, ако ти намериш своя Идеал и започнеш да се стремиш да го постигнеш. Не можеш да пътуваш вътрешно и да си неподвижен външно. Ето един младеж, притиснат от бедност и непосилен труд; бъхти се безкрайни часове в мръсна работилница, необразован, неграмотен и непознаващ етикета на добрите обноски. Но той мечтае за по-добри неща. Той мисли за интелигентност, за изисканост, за грация и красота. В ума му зачева мисъл, той умствено построява едни идеални условия за живот. Визията за по-голяма свобода и по-широка перспектива го завладява напълно; това вълнение го подтиква към действие и той започва да влага всяка своя свободна минутка и всички свои средства, колкото и оскъдни да са те, в развиване на своите латентни сили и ресурси. Много скоро умът му вече е толкова променен, че работилницата повече не може да го задържи. Тя е станала така несъвместима с неговия манталитет, че той я изхвърля от живота си като непотребна износена дреха и с нарастването на възможностите му, които са и в синхрон с неговите нарастващи сили, той ѝ обръща гръб завинаги. Години по-късно отново срещаме този младеж, вече като напълно израснал човек. Виждаме го като човек, който е господар на мислите си, и който ги използва, добивайки с тях огромно влияние и нечувана сила. С ръцете си той дърпа конците на гигантски отговорности. Той казва нещо, и, виж ти! Променя животи с говоренето си. Мъже и жени се хващат за неговите думи и преизвайват своите характери, и, подобно на слънце, той остава центриран в светещия център, около който се завъртат неизброими съдби. Той е осъществил своята младежка Мечта. Той е станал едно с Идеала си. И ти, също, млади читателю, ще осъществиш Мечтата (не празното желание) на своето сърце, била тя низка или красива, или смес от двете, защото ти винаги ще бъдеш привличан към това, което тайно обичаш най-много. В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати от твоите собствени мисли; ти ще получиш това, което си заслужил, нито повече, нито по-малко. Каквато и да е настоящата ти околна среда, ти ще пропаднеш, ще се задържиш или ще пораснеш със своите мисли, със своята Мечта, със своя Идеал. Ти ще станеш малък, колкото най-силното си желание; и ще станеш голям, колкото е голям водещият ти стремеж. Като в прекрасните думи на Стантън Къркам Дейв, „Ти можеш да си обикновен счетоводител и изведнъж да преминеш през тази врата, която така дълго ти се е струвала като бариера пред твоите идеали, и да се намериш пред аудитория – писалката зад ухото ти, мастилото, стичащо се по пръстите ти – и тогава и там да излееш бурния поток на своето вдъхновение. Ти може да си обикновен овчар и да пристигнеш в града – селянин със зяпнала уста; и храбрият ти дух да те заведе в студиото на някой майстор, който след време ще ти каже: „Нямам на какво повече да те науча“. И сега ти си станал майстор, който доскоро просто е мечтал за велики дела, докато е пасял овцете си. И ще захвърлиш триона и рендето, и ще преобразиш света.“ Немислещият, невежият и мързеливият, виждайки само проявените ефекти на нещата, а не самите неща, говорят за късмет, шанс и провидение. Като видят някой да забогатява, те казват: „Какъв късметлия е този!“. Наблюдавайки друг, който става интелектуалец, те възкликват: „Колко му помагат всички!“. И като видят добродушния характер и широкото влияние на трети, те отбелязват: „Виж ти как шансът винаги е на негова страна!“. Те не виждат изпитанията, провалите и борбите, които тези хора са приели доброволно, с цел да придобият своята опитност. Те нямат представа за жертвите, които са направили тези хора, за безстрашните усилия, които са положили, за вярата, която са упражнявали, така че да могат да преодолеят видимо непреодолимото, и да реализират Мечтата на сърцето си. Те не знаят нищо за тъмата и болката; те виждат само светлината и радостта, и ги наричат „късмет“; те не виждат дългото и пламенно пътуване, а само приятната цел, и наричат това „щастлива съдба“; те не разбират процеса, а схващат само резултата от него, и наричат това „шанс“. Във всички човешки дела има усилия, има и резултати, и силата на усилието е мярката за резултата. Шанс няма. „Подаръци“, сили, материални, интелектуални и духовни притежания са плодовете на усилието. Това са изпълнени мисли, постигнати обекти, реализирани мечти. Мечтата, която прославяш в ума си, Идеалът, който поставяш на пиедестал в сърцето си – с това ти ще изградиш живота си, това ще станеш ти.
Глава Седма Яснота или ЯсноДушие
Спокойствието на ума е едно от красивите бижута на мъдростта. То е резултат от дълго и търпеливо усилие в самоконтрола. Неговото присъствие е показател за дълбока опитност, и за повече от обикновено познаване на законите и действията на мисленето. Човек става спокоен, когато започне да разбира себе си като същество, произлизащо от мисълта; защото това знание изисква разбиране и на другите като резултат от мисленето. Колкото повече човек развива своето правилно разбиране, толкова по-сигурно той започва да вижда все по-ясно вътрешните връзки на нещата, посредством действието на причината и следствието, и тогава той престава да се оплаква и ядосва, да се тревожи и да скърби, и става стабилен, уравновесен и с ясна душа. (Бел. на Аеиа: „и с ясна душа“ е свободен превод от думата “serene”. Основното ѝ значение е „спокоен“. Името на настоящата глава е Serenity. Повечето преводачи го превеждат като „Спокойствие“. И, да, това си е напълно правилно. Но за мен същинското спокойствие е например CALM, а считам SERENITY за нещо като напълно чиста, спокойна и прозрачна вода, която пропуска през себе си всички светлинни лъчи, без да ги изкривява. Когато душата ни е в такова състояние, тя е напълно прозрачна, напълно сливаща се с всичко, напълно проникваща във всичко, и най-вече, ставаща Едно със Светлината. Ако душата е замърсена и развълнувана, също както водата – в нея нито може да проникне светлина, нито тя може да предаде тази светлина наоколо.) Спокойният човек, научил как да управлява себе си, знае как да се приспособява към другите; и те, в отговор на това, почитат искрено неговата духовна сила, и чувстват, че могат да се учат от него и да разчитат на него. Колкото по-спокоен става човек, толкова по-велик е и неговият успех, неговото влияние, неговата сила за творене на добро. Дори и най-дребният търговец ще види как бизнесът му започва да расте, когато той развие по-голям самоконтрол и самообладание, защото хората винаги ще предпочитат да работят с човек, който е спокоен и уравновесен. Силният спокоен човек е винаги обичан и уважаван. Той е като огромно дърво насред голяма нива – винаги даващо благодатна сянка; или е като скала, която винаги ще те приюти при страховита буря. Кой не обича спокойното сърце, благия и уравновесен живот? За такъв човек няма значение, дали навън вали, или тлее слънце, нито му влияят превратностите на съдбата – той винаги остава с ясна душа, спокоен и благ. Това изключително ценно качество на характера, което наричаме „яснодушие“ (serenity), е последният урок на културата; това е цветът на живота, това е плодът на душата. То е по-скъпо от мъдростта, по-желано е от златото – да, дори от най-чистото злато. Колко незначителна изглежда вечната борба за завоюване на пари в сравнение с яснодушния живот- животът, който се разтваря в океана на Истината, под вълните, оттатък досега на бурите, във Вечния Покой! „Колко хора познаваме, които вгорчават живота си, които разрушават всичко благо и красиво с бурния си нрав, които унищожават всичко ценно в характера си, и отравят собствената си кръв! Въпросът е дали по-голямата част от хората не разрушава живота и не унищажава щастието си, поради липса на самоконтрол. Колко са малко хората, които сме срещали в своя живот, хора, добре уравновесени, които притежават изключителните качества на завършения характер!“ Да, човечеството се вълнува в неконтролируеми страсти, крещи в неуправляема мъка и се задушава в тревожност и съмнения. Само мъдрият човек, само този, чиито мисли са контролирани и изчистени, може да накара ветровете и бурите на душата да му се подчинят.
Разтърсени от бури Души, където и да сте, в каквито и условия да живеете, знайте това – в океана на живота островите на Благословията се усмихват, и слънчевият бряг на вашия Идеал ви чака да пристигнете. Дръжте здраво кормилото на мисълта. В лодката на вашата душа се намира Капитанът; Той е там, но спи; събудете Го. Самоконтролът е сила; Правилното Мислене е господство; Спокойствието е власт.
Кажете на сърцето си: „Мир, спокойно бъди!“
Край
…
Превод: Соня Петрова – Аеиа
Няма коментари:
Публикуване на коментар