VEDA SLOVENA KNIGHTS: ЗА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ

04.08.2011 01:16 - Смъртта на цар Борис ІІІ – срещу някои лъжи

автор: alexanderherzdorf категория:История

прочетен: 7883 коментари: 26 гласове:

последна промяна: 10.08.2011 21:38

Смъртта на Негово Величество Цар Борис ІІІ е едно от най-мистериозните, загадъчни и трагични събития в новата история на България. Застигнало страната в буреносен и съдбоносен период от нейното развитие, то лишава народът от неговата естествена опора и водач, оставяйки огромна празнина в неговата душа и един спомен за владетел, който се е стремил да прави най-доброто за народа си. Разбира се тази историческа памет беше тровена в продължение на десетилетия от така наречената „народна власт”. С пера пръскащи отрова комунистически историографи се надпревардаха, кой да оплюе повече и да почерни повече паметта на този български владетел. Народната памет обаче се оказа по-силна от пошлостта и цинизма, като запази споменът за Народния Цар и неговото управление. И до днес, все още се намират достатъчно стари хора, живели по времето на Царство България, които могат да разказват продължително за Негово Величество и за близостта му с народа. Народната памет обви образът на цар Борис в една романтична осанка, която се оказа най-силното оръжие срещу болшевишката злоба, и именно тя запази неговият светъл образ в паметта на хората, за да бъде съхранен и ненакърнен от поколения за поколения. Мистерията около смъртта му обаче все още остава неразяснена...

Първата тревожна вест за здравословното състояние на Царя е разненеса от Радио София на 25 август 1943 г., като в емисията е съобщено, че Негово Величество е заболял тежко и че са взети спешни мерки за неговото лекуване. Три дни по-късно на 28 август 1943 г. Цар Борис ІІІ предава Богу дух. Докато цялата страна е потопена в скръб от смъртта му, нейната неизясненост започва да поражда различни слухове. От различни среди, от правителството и от неговото семейство се говори за инфаркт, но наред с това тръгва слухът е Царят е бил отровен. Но от кого? Веднага излиза отговор: от германците. Българските комунисти, яростни лакеи на СССР, веднага се хващат за това нещо и започват да го разпростаняват, с цел да бъдат засилени антигерманските настроения в страната. Възможно ли е обаче това нещо? Историческите свидетелства отричат подобно твърдение и то бива разгромено с факти. Като за начало може да се спомене взаимната симпатия, която е имала, между Адолф Хитлер и Цар Борис. Самият фюрер заявява по време на юнската си среща с Цар Борис през 1943 г. следното: „Сега най-после ще науча какво наистина става по света! Вие, вие, нищо не знаете. И до един ме лъжете! А Цар Борис знае. Разбира световното положение и ми казва истината.”. Хора от обкръжението на Хитлер пък свидетелстват, че настроението на му рязко се подобрявало, когато трябвало да се среща с българският владетел, докато в останалото време той ставал все по-тираничен, неспокоен и непрекъснато ругаел. Свидетелство за доброто отношение между двамата държавници идва и от Светослав Помянов, началник на царската канцелария: "Царят много добре се разбираше с Хитлер". Оттук нататък подобно действие от страна на Германия би могло да бъде изключено.

Цар Борис ІІІ и Хитлер

Но нека обърнем поглед и към свидетелите, които болшевишката историография се опита да заглуши. В спомените на Констан Шауфелбергер, възпитател на Цар Борис, с когото двамата се срещат в Швейцария фигурира следният интересен факт: „Твърдеше понякога, че лица, заплащани от Москва, Прага и Белград, са натоварени да го убият преди 30 август. Поради това запази най-строго инкогнито, преместваше се бързо, неочаквано, даваше неверни сведения”. Интересни факти идват и от мемоарите на професор Александър Цанков. През януари 1945 г. той се намира във Виена като глава на Българското задгранично правителство и се среща с професор д-р Епингер, интернист във Виенския медицински факултет. Епингер е едно от трите светила на немската медицина, заедно с професорите Тьонис и Дегренис, изпратени по личната заповед на Хитлер в България по време на болестта на Цар Борис ІІІ, за да го лекуват. Лекарите обаче пристигат твърде късно и не могат да помогнат с нищо на умиращият владетел. Пред професор Цанков Епингер споделя следното нещо: „Цар Борис не умря от естествена смърт. Той бе отворен. Германското разузнаване знаело, че отровата е дошла от Турция.”. Тези показания, ясни и категорични, идващи от един авторитетен източник, показват че Негово Величество е станал жертва на отравяне. Интесерен е и фактът, че видният германски политик и дипломат Франц фон Папен, заявява по време на Нюрнбергският процес, че Цар Борис ІІІ е станал жертва на отравяне. За това свидетелства и дневникът на фон Шьонебек, германски представител в София: „”Каква е истинската причина за смъртта на цар Борис” - попитах лекарите. - Моят въпрос висеше във въздуха, но отговор не идваше. Професор Зайц запали цигара, дълбоко погълнат от мислите си. Проф. Епингер си почеса главата и каза бавно: „Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство. Това е моето мнение! А вие какво мислите, драги колега?” Професор Зайц кимна утвърдително и рече, че петната, които се бяха появили по тялото преди настъпването на смъртта, показват абсорбция на отрова. Заключение с пълна сигурност обаче би могло да се направи само след аутопсия”. Разказът му става още по-интересен впоследствие: „Професор Епингер вярваше чак до смъртта си, че Борис III е бил отровен, и то със същата отрова, екстракт от някакво пълзящо растение или змия, която той (Епингер) бе намерил при следсмъртния (post mortem) преглед, направен от него на гръцкия министър-председател Метаксас. Отрова, която предизвиква появата на петна върху кожата на умиращия точно преди смъртта”. Интересна подборност е че Метаксас се разболява няколко дни след пищен обед в английското посолство в негова чест...

професор Ханс Епингер

Кой е имал интерес от смъртта на Цар Борис ІІІ? Изложените дотук факти свидетелстват, че хипотезата, че това е дело на Германия и на Адолф Хитлер е абсолютно невярва. Нищо повече, свидетелствата говорят за активно вмешателство от страна на Съюзниците в това дело. От всички съюзни страни, най-голям интерес от смъртта на българският цар има СССР и Сталин, който изпитвал лична омраза към Негово Величество. В дните на Втората световна война българският цар представлявал голяма пречка за интересите на Сталин на Балканите, който възнамерявал да превърне страната в свой сателит и да изпълни мечтата за Задунайската губерния. Освен това болшевиките вече имали опит в убийството на монарси, спомняйки си за тяхното кърваво деяние в Ипатиевия дом от 17 юли 1918 г. Мистерията около смъртта на цар Борис ІІІ обаче продължава, но всеки може да допринесе по нещо за нейното окончателно разгадаване, като са абстрахира от наложените ни чрез болшевишка пропаганда факти и погледне свидетелствата от това време такива, каквито са. А в същото време не бива да позволяваме светлият образ на този български цар да потъне в забрава и отново да бъде окалян от лъжи и измати и разбира се най-важното – да го помним такъв, какъвто е бил: ЦАРЯТ-БЪЛГАРОФИЛ!