Събота, 1 Февруари 2014 
През 1927 г. Иван Балканджиев, редактор на излизащите по това време в Кърджали вестници “Арденска дума» и «Мастанлийски окръжен вестник», поставя въпроса за създаването на един кръжок, комитет или просветно-историческо дружество, което, подпомогнато от държавните институции, да привлече вниманието на обществеността към опазване и съхраняване на историческото богатство на Източнородопската област. Причината за това е, че през 20 -те години на ХХ век в областта се разгръща усилена надпревара за усвояване и узаконяване на обширни минни периметри и паралелно с това процъфтява иманярството, което нанася непоправими вреди върху културно-историческото наследство. Иманяри както от вътрешността на страната, така и от Русия, Унгария, Румъния и Турция проявявят интерес към Източните Родопи.
Идеята да се проучи историята на региона не е чужда и на други служители и учители, заселили се в Кърджали след Освобождението от османско господство през 1912 г. Забуленото в тайни минало на този край, легендите и преданията, неизвестните за науката антични и средновековни паметници предизвикват интереса им. Те са впечатлени и обезпокоени от това, че регионът е осеян с непроучени исторически старини, а липсва траен интерес от страна на българските учени към неговото минало.
Първият представител на българската историческа наука, преминал през Кърджалийско след 1912 г., еБогдан Филов. Като директор на Народния археологически музей в София ръководи научна експедиция за откриване и регистриране на исторически паметници в новоосвободените земи. В дневника на тази експедиция той дава сведения за средновековна крепост, разположена между Златоград и Кърджали, близо до село Устра, където намира бронзова монета, за три могили, намиращи се на юг от Кърджали, за развалини от крепост при Златоград и за това, че е закупил релефни изображения на тракийски конник, намерени при село Бели пласт.
В началото на ХХ век както в научни издания, така и в местния периодичен печат се появяват публикации на Стою Шишков, Хр. Караманджуков, проф. Г. Бонев, проф. д-р Г. Кацаров, в които намираме ценни сведения за миналото на региона. В периода 1926 — 1928 г. към Източните Родопи проявяват интерес и представители на Йенския университет. Д-р Алберт Бурхарт и негови студенти, придружавани от Иван Батаклиев – по това време доцент в Софийския университет, обикалят областта и извършват геоложки и географски проучвания.
През 30 -те години към културно-историческото и археологическото наследство на Източните Родопи насочват вниманието си професор В. Златарски и д-р Иван Велков. Въпреки това липсва траен интерес към цялостното проучване на областта, а първите местни проучватели смятат, че Източните Родопи са историческа и археологическа съкровищница, която заслужава по-особеното внимание на българските учени. Обезпокоени от посегателствата на иманяри, краеведите в този край – Никола Иванов, ревностен защитник на идеята за комплексно и компетентно изучаване на миналото на Източните Родопи, Станчо Кадиев, окръжен училищен инспектор, Павел Ковачев, учител /по-късно дългогодишен директор на гимназията в града/, инж. Никола Шиваров, началник на окръжното водоснабдително и пласментно бюро, и учителите Васил Гогов, Ал. Стаменов и Йордан Иванов през октомври 1928 г. създават историко-археологическа група в Кърджали. Избират временно управително тяло, в което влизат инж. Никола Шиваров и Никола Иванов. В началото на 1929 г. е уредена първата нумизматична сбирка при Окръжната училищна инспекция със сребърни и медни монети, намерени при останки от крепост при село Перуника, Крумовградско, при Зимзелен, Кърджалийско, край село Горна крепост, при село Аврен и други. Уредена е и първата археологическа музейна сбирка към непълната гимназия в града. Малко по-късно е подредена и изложба от минерали.
Групата е много активна. С появата на първите местни вестници през 20 -те години на ХХ век се появяват и първите публикации за ползата от изучаването на миналото и статии за резултатите от първите проучвания и първите успехи на краеведите. Десетки са материалите, публикувани от членовете на историко- археологическата група – на Васил Гогов, Станчо Кадиев, Никола Шиваров, Б. Бенов, Иван Балканджиев, Никола Иванов, както и от учители от редица селища.
Огромен принос в краеведческата дейност през 20 -те и 30 -те години на ХХ век има Никола Иванов – един от инициаторите за създаване на историко- археологическата група в Кърджали. Преселил се в града след 1920 г., той е първият, който разпалва интереса на голяма част от интелигенцията към проучване на миналото на региона. Многобройни са статиите му в местния печат – описания на движими и недвижими паметници, легенди за селища, разкази за събития, обичаи. Обиколил целия регион, запознал се с богатствата му, той оказва помощ на първите български учени, предприели експедиции в Източните Родопи.
Историко-археологическата група скоро прераства в дружество. На 15 декември 1929 г. в сградата на Общия дом е проведено събрание, което избира настоятелство и приема Устав и Програма. Дружеството носи името на средновековната крепост в Източните Родопи – “Устра“. В настоятелството влизат полковник Атанас Драгиев, командващ Кърджалийския гарнизон – председател, подпредседател Димитър Чапкънов – окръжен управител по това време, секретар – Васил Гогов, учител, завеждащ отделите – Никола Иванов, и съветници инж. Никола Шиваров, Павел Ковачев и Стайко Кадиев. Контролната комисия на дружеството е с председател Б. Бенов, директор на клон на БНБ в Кърджали, секретар – Ст. Вълков и Я. Ламбрев.
За няколко години дружеството разгръща широка дейност на територията на целия окръг – правят разкопки, сондажи, обхождания. За разкопките в селата Гледка и Глухар през 1930 – 1931 г. общината съдейства с отпускане на временни трудоваци. Там са намерени жертвеници и средновековна църква. Работят по разкриване на черковището в село Газиолар и Вишеград, изследват могилите край Кърджали. В Джебелско проучват крепостта Мал хасар, в село Търновци работят в местността «Гяур арман». В община Мишевско проучват руините при река Читак дере и в село Църквица, където разкриват основи на църква.
Краеведите са регистрирали наличието на религиозни изображения при скалите около село Равен. В Кърджалийска околия обект на проучвания са селищата Игловръх, Главатарци, Рани лист, където намират християнски гробища, Зелениково, където е открита разрушена сграда с подземен канал, село Широко поле и крепостта “Хисар алтъ» и «фурнообразните издълбавания» при село Скалище. По същото време работят и при селата Голямо каменяне и Чал, Крумовградско, при крепостта “Дживеле“, където намират монети от периода на Втората българска държава. Близо до село Аврен извършват разкопки и е открита интересна находка – монети, керамика, добре запазени керамични съдове и бронзови фигури. Открити са каменни фрагменти с размери 20/20 см с релефно изображение на кон и конник. Според Никола Иванов това е фина художествена изработка. На същото място са намерени ножове, кръст, железни скоби. Тази находка е предадена на съхранение при околийския началник в Крумовград.
При разкопки край село Поточница, Крумовградско, също е намерена интересна находка от медни съдове, десетки медни и бронзови монети. Мраморна плоча с размери 40/50 см, върху която е изобразена фигура на жена, е открита в община Миладиново в началото на 1930 година.
Във вестник “Мастанлийски окръжен вестник“ от 1 юни 1933 г. Никола Иванов изнася данни за находки в района на каменната кариера близо до село Вежница. Открити са останки от крепост с дебелина на стената 1 – 1,5 м, гробове, изградени с хоросан, погребения с направление изток – запад и на самия връх до крепостта – издълбан гроб в скалата. Близо до село Татул той намира още една крепост, чиито стени са с дебелина 2 – 2,5 м и личат следи от кули. Според него в самата крепост има християнски параклис и издълбани успоредно три гроба. Там открива железен кръст, една бронзова плочка с изображения на светци, следи от цветна мозайка, оловна монета и вкаменени дървета. Изпраща в Софийския университет снимки и описания на обектите и моли за научно и компетентно изследване.
Изброените описания на находки и разкопки не са единствените, които дружество “Устра“ разкрива и които намират място на страниците на местните вестници. Описание на крепостта “Перперикон”, на останките от крепост при село Перуника, Крумовградско, намираме още през 1928 г. През януари 1930 г. сп. «Родопи»“ публикува съобщение, че в село Кирли /Бенковски/ в местността “Коджа мезарлък“ са открити основи на църква и че за пролетта се предвиждат разкопки. Появяват се съобщения за намерени монети, вещи от бита, публикуват се песни.
През 1935 г. дружеството прекратява дейността си, за да се появи след три години под ново име – “Източнородопски старини“. Избрано е ново настоятелство с председател Тодор Блъсков /кмет на града/, секретар Иван Балканджиев и членове Ал. Попов и Никола Иванов.
Източник: Нов живот
Няма коментари:
Публикуване на коментар