25.02 19:30 - Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога
Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са наоколо, за да ни напомнят, че такава ярка звезда някога е съществувала... Звездата на Българите, на Божиите хора...Тази светлина виждаме отразена в древните науки за тялото, ума и душата и тяхното опазване и изцеление, наречени Йога и Аюрведа. Когато се запознаеш дори и повърхностно с методите на Аюрведа и Йога за лечение и духовно просветление и проследиш историята на тяхното възникване, няма как да не си зададеш въпроса - Защо се крие от нас, че древните ни предци, най-древните българи – арийците прототраки и траките, са първите създатели на познатите по целия свят Аюрведа и Йога?
Аюрведа (или Аир веда) и Йога (или Иго) са част от древното познание на първата човешка цивилизация, населявала Земята преди хиляди години, чиито най-древни останки, оригинален език и артефакти произхождат от нашите земи. Макар и първите признати писмени източници за Йога и Аюрведа да са Ведите в Индия, както са наречени от древните им създатели първите записани религиозни текстове в света (Веда – знание, ведам – зная са древнобългарски думи), Ведите се базират по техни сведения на препредаденото и чутото от по-древни времена, изречено от уста на уста от поколения древни мистици и мъдреци - поне 5000 години преди Христа.
Аюрведа или Аирведа на ведически санскрит означава Знание за Живота в благоденствие, което лесно може да бъде обяснено на български език:
- Аир (хаир) – древна българска дума аир, арно, означаваща добро, полза, благоденствие
- Веда – ведам, зная на български език.
Двете дисциплини Йога и Аюрведа са се развивали съвместно и винаги са били прилагани заедно в древността. Йога е дисциплината за самореализацията и себеосъзнаването, което може да бъде постигнато само ако тялото и умът са в баланс и синхронност със съзнанието/душата на човека. Аюрведа е науката за запазване на тялото и ума в добре здраве и за изцеление на техните болести.
Първите писмени сведения за Аюрведа и Йога намираме в най-старите записани религиозни текстове в света – индийската Риг веда (или произнасяна още Рча Веда - „рча“означава изричам, възхвалявам на древен санскрит). Риг веда е записана за първи път на ведически санскрит в северозападната част на Индия в периода 1700 – 1100 BC, като знанието, което препредава датира от хилядолетия преди това и е предавано от уста на уста и от ухо на ухо. Оттук и названието на Риг (Рча) веда – речена веда, изречено знание (от древнобългарския глагол река, реча, и глагола – ведам, зная). Ведическият санскрит е Прото–арийски-индийски език, който се свързва с древния ирански език Авестан, който пък от своя страна е по-късна разновидност на древния български език, говорен от най-дълбока древност (поне 10000 г. преди Христа) по нашите земи та до днес. Това се потвърждава от факта, че племената на Ригведа, така наречените Ригведически племена са дошли от запад, от нашите земи и са се заселили най-напред в Пенджаб през Иран. Тези Ригведически племена са се състояли от:
- Племето на Агни (Огъня) Бъхарете / Бъгарете (Българите), което на санскрит означава Благословените т.е. Божиите. Това племе е споменавано по-късно в епоса Махабхарат - със значение Маха (Големите) бъхарати (българи),- където неговите царе и войници носят български имена – Панчо, Румен и др.
- Племето на Бригите или още Баргавите, основателите на астрологията и други племена като Алина, Ану, Балани, Дарию.
Йога – иго, свързване, впрягане, ярем, дисциплина; произлиза от глаголайок –впрягам в иго, в ярем
Карма – карам нещо да се случи
Чакра – колело, чакрък, въртящо се колело на енергията в йога
Браман – бременният с живота, носещият живота, създателят на човека, върховният Бог
Шрути - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
Смрити – смърморени, измърморени - запаметени наизуст знания от Веда с временен характер на тематиката
Джнана - Знана, знание, духовното познание
"Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!) - Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на духовно познание и единение с Бога, навлязла в Индия чрез древните българи.
БОГАМ - така се нарича на ведически санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ;
ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити
ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви
БУДА - Будният, просветленият, осъзнатият.
Върховната цел на дисциплината Йога е освобождението от неспокойствието на ума и пребиваване в състоянието на блаженство и осъзнатост. Това състояние се нарича мокша / мокса, което произлиза от санскритската думамък и мъкяте (мъквасе), които означават измъквам се, освобождавам се, включително и измъкване на кон от впряга. Мокса със значениеосвобождение се обяснява с българската дума измъквам се, освобождавам се от впряга на неспокойния ум. По-голямата част от индийските учени проследяват корените на Йога именно като Арийски, т.е. от времето на бългАРИТЕ / Бъгарете, преселили се в земите на Индия след потопа в Черно море от 5-6 хиляди години преди Христа.
Една от стъпките на Йога дисциплината е медитацията или Дяна на ведически санскрит, като това е състоянието, в което умът е забавен и човек остава в състоянието на наблюдател на реалността такава, каквато е, без да е обвързан с мисли и оценки. Дяна изисква неподвижност на тялото, с което да се постигне и неподвижност и забавяне на ума. Състоянието на забавяне на ума чрез дяна се нарича бава на ведически санскрит (бавя на български език). Думата Дяна/медитация за осъзнаване/ може лесно да се свърже с българската дума деяна със значение измолвам от Бога, упорствам,изтърпявам, издържам. Преминавайки от Индия в Китай чрез учението на Бодидарма дяна постепенно достига и до Япония, като по пътя произношението й се променя в съответствие с езиковите особености на местните езици и дяна се произнася вече като Зен в Япония. Зен практиката в Япония е именно медитация / дяна в неподвижна поза.
Дяна практиката е тясно свързана със Садана (Седене) – неподвижно седене за преодоляване внушенията на ума чрез тяхното обездвижване и обезсилване.Патанджали, човекът, който записва и систематизира йога в стройна наука е този, който нарича садана (Седенето) Абяза (обезателност, задължение) при Йогата, което трябва редовно да се практикува за изчистване на ума и неговото смиряване чрез обездвижване на тялото. Освен Абяза той препоръчва и Крия (от санскритския глагол кри – кроя на български език) означаваща целенасочено действие чрез духовни упражнения като дишане и други за прекрояване енергиите на тялото. Практиката Садана е позната и се използва не само в Йога, но и в православното християнство в неговата разновидност исихазма, в така наречената умна молитва. Садана се използва и в Исляма в зикр (спомняне на Бога).
Интересното при садана (седенето) е, че то е разделено на два вида:
- Сакам садана (сакам, искам е български глагол) е духовна практика на желанието (сакането), подобна на молитвата, когато човек моли Бог за разни светски неща и придобивки. Сакам седенето се счита за по-низша форма на медитация.
- Нискам садана (не искам, не сакам) – по-висша форма на медитация, в която желанието за материалното отсъства и човек се подготвя за духовно просветление.
Хората, постигнали самади се наричат седу за м.род и седви за ж.р.(практикуващи садана/Седене) или саняси от санскритската думасамниази – сам без аза на личното его, човек, който се е отрекъл от егото си, преодолял е егото си, изчезнал е като его, разтворил се е в Бог, за да остане единствено Бог и Неговата реалност.
Тези йога практики отдавна са загубени у нас в първоначалния си вид, но можем да ги наблюдаваме все още в българските народни традиции под формата на:
- Седенки (седене) – където хората се събират да пеят и споделят
- Хора – където хората се хващат за ръце и танцуват заедно за споделяне и завихряне на жизнената енергия
- Многобройните събори и танци на българите от дълбока древност до днес.
За съжаление под давлението на християнската институционална доктрина тези древни български обичаи са обявени за езически, безбожни, многобожни, еретични и прочие заклеймяващи определения и са били наилствено забранявани, а върху древните български светилища са строени християнски храмове за заличаване на следите от българската древна духовност. Но дори и малкото запазени до днес тракийски светилища говорят за несъмненото познаване на астрологията, земните сили, природните закони, законите на материята и духа.
Практикуването на Йога за духовно просветление е било немислимо за древните българи без практикуването на Аюрведа за опазване на физическото и умственото здраве на човека. Принципите на Аюрведа са насочени към опазване на живота — здравословни навици и терапия не само на тялото, но и на психиката, взаимоотношенията и духа.
За основни текстове на Аюрведа така, както е запазена днес в Индия чрез Ведите, се считат два старинни ръкописа – Сушрута Самита и Карака Самита, наречени така по името на своите създатели.
- Сушрута е древен хирург, живял във Варанаси, Индия през 6 в. Преди Христа. Интересното при него е, че той произлиза от племето Иксваку, от което произлизат и Буда, и Рама – това е племето на саките (саки – приятели) -тракийско племе, преселило се на Изток след потопа в Черно море. За това племе е известно още, че го наричали племето на Сурва (Слънцето) и то е било многократно споменавано в индийските свещени книги Рамаяна и Махабхарата.
- Карака означава странстващ ученик на санскрит и отвежда началото на Карака самита към древните Риши (Риси), създателите на Ригведа, древни мъдреци, мистици. Един Риси (или една Рисика за жена ( -ка е характерното за българския език окончание за ж.род ) са древни мистици, познали единението с Бога. Спори се за произхода на думата риси във ведическия санскрит.
За мен думата риси е тясно свързана с думата рус, риж на български език, която преминава в русат на санскрит и означава освен рус, и светъл, блестящ. Като се има предвид, че хората на знанието в Индия произхождат от племето на саките (сакя), наречени в Индия Племето на светлината, на слънцето (Сурва), може лесно да се свърже думата риси със светъл човек. Още повече, че саките са били истински българи тракийци – високи, светли хора, руси, рижи или кестеняви със сини очи в голямата си част. Това се допълва и от факта, че Буда е описан като синеок представител на племето на саките. Дори едно от задължителните 32 физически качества на един истински буда (просветлен човек, риси) в древна Индия е било да има сини очи.
Древните мистици Рисите/Ришите със значение русите, белите хора ясно разкрива директната връзка между древните знания за духовно и физическо възраждане на древна Индия и древните българи траките, заселили се през Иран в Индия и Китай.
Още повече, че и китайски източници също съобщават за високите сияйни хора, основали първите Китайски династии – факт, който се потвърждава от намерените в Китай мумии на големи бели хора, както и запазеният в китайските пирамиди древно български знак IYI.
Рисите (ришите) са практикували Аюрведа от най-дълбока древност и благодарение на усилията на индийския народ много от техните рецепти за лекове, отвари от билки и хранителни добавки са запазени и до днес. Ползвайки древни свитъци с рецепти, днешните индийски лечители аюрведици пазят тайното древно познание.
Така например, аюрведичните лечители са познавали до съвършенство ползата и вредата от металите в човешкото тяло. Те са притежавали умения да изработят хранителни добавки от специално пречистените метали на калая, златото, среброто, живака, арсена, които да обработят до наночастици без да притежават днешната нано технология. За целта са пречиствали металите, като са ги обработвали последователно чрез растителни и органични материи и топлинна обработка и стриване както следва:
- Киснене на разтопения метал в различни видове олио, кисело мляко, ферментирал ориз, органични течности (урина)
- Пържене / Жарене на разтопения метал – така нар. Жарана (жарене)
- Многократно печене на метала – така нар. Пака (пека)
- Изпичането е ставало в специално количество естествена кравешка тор – изсушена органична материя, като по тази начи се е регулирала температурата на печене.
- Получената смес вече е била различна от метала, без блясък и без възможност да се преобразува отново в метал. Това се е наричало убиване на метала – мърана/мърене (мъртвене, уМЪРтвяване). Тази смес се е стривала продължително и ръчно на прах (толкова фина, че може да се измерва с днешните нанометри)!
- Кисненето и съхранението на пречистения метал се е извършвало в глинени съдове с различна големина – подобни на тези, които са намирани и у нас, в гробовете на древните българи – като указание, че съответният човек е бил лечител и се е занимавал с преработката на билки и метали с лечебна цел.
Отчитайки основното значение на употребата на металите в аюрведичните рецепти, не можем да пренебрегнем факта, че най-древните рудници и металолеене са намерени по нашите земи. За това свидетелства и най-старото обработено злато и скъпоценни камъни, намерени именно в България. Нашите деди са познавали до съвършенство металолеенето, за което свидетелстват и тънките листове обработено злато и сребро, намерени като артефакти у нас (Варненският некропол). Интересен за отбелязване е и фактът, че в Аюрведазлатото се нарича Суварна – су Варна, от Варна, където е намерено първото обработено злато в света. Раса пък означава сребро. Раса на санскрит означава и роса – а среброто блести като роса на утринното слънце.
Очевидно нашите прадеди са познавали благотворното въздействие на металите, когато са в необходимата малка доза, върху човешкия организъм – за подмладяване, за лекуване на диабет, на нелечими болести, и др.
Не случайно от древни времена та до поколението на нашите баби и дядовци са се използвали в българския бит съдове от метали – калаени, златни, сребърни, медни. Спомням си моята баба, която чакаше с нетърпение калайджията да мине по улицата, за да му даде съдовете си за калайдисване. А водата, която пиех от нейната калаена манерка беше най-вкусната. Медените чашки и чайничета също доскоро заемаха своето достойно място в нашия народен бит. Но доскоро – днес предпочитаме пластмасовите съдове, пълни с химикали и с доказана вреда за човешкия организъм... Не всички обаче – забелязала съм, че един наш съвременник от Индия, мистик – йогин Садгуру, пие водата си само от меден съд.
Така, както са извличали полза от металите, древните са знаели и как да се възползват от съставките на минералите в природата, на слюдата, на така наречените скални сълзи и така нат. Знаели са и силата на билките и са приготвяли от тях отвари и вина. В днешна Индия голяма част от аюрведичните смеси се предлагат смесени с билки в подходящи вина.
Естествено е обаче да запитаме себе си – защо нашите древни знания са загубени за днешните българи, или поне не са официално записани и съхранени? Защо с поколението на нашите баби свършиха народните аюрведични лекове – обтриване със зехтин и мас, нагрят зехтин за болно ухо, хума за възпаленото място и за мека коса, сок от дива зелка за възпалено ухо и така нататък. Отделни родолюбиви българи като Петър Димков записваха народните рецепти за билкови отвари, но това не бе превърнато в широко производство, както това се случва в Индия с много от аюрведичните продукти.
Не можем да отречем факта, че днешната фармацевтика е много развита, но и болестите ни не намаляха, дори повече и по-страшни станаха. А и няма как да не признаем, че днешните лекарства и методи на лечение са изключително агресивни химически продукти в по-голямата си част, които наблягат на разрушението на болните клетки, но не и на запазването на здравето на тялото, ума и душата преди всичко – така, както това постига древната Аюрведа.
„Благосъстоянието на Живота (Аюр, аир) е съединяването (санйога) на тялото, сетивата, ума и прераждащата се душа. Аюрведа е най-свещената наука за живота, благотворна за хората и на този, и на онзи свят.“ – Карака Самита, Сутрастана
Къде изчезна онова древно знание на древните българи от нашите земи и защо не е запазен нито един древен ръкопис или исторически документ?
- И защо ли нашите поробители – и византийците, и турците с такава ярост разрушаваха дебелите стени на нашите религиозни светилища, като хвърляха срещу шепа монаси огромна войска, само и само за да могат след това да изнесат отвътре древни ръкописи и скрижали, исторически документи, а артефактите да накълцат на чакъл, с който да си постелят пътищата? Със същата тази ярост, с която османските пълчища запалиха и унищожиха Александрийската библиотека в Египет, която по думите на Платон съхраняваше древните знания на нашите предци.
- И защо ли и до ден днешен исторически артефакти са скривани в задните стаички на музеите, или още по-лошо – изнасяни в чужбина? Като златният орел и въртящото се намагнетизирано кълбо от Царевец, за които беше забранено да се говори и пише?!
- И не е ли време нашите политици да потърсят и извадят наяве българските исторически документи, които залежават във Ватикана и в други световни музеи, скрити добре от хорските очи?
- И най-вече защо ние българите сме толкова безотговорни към своята древна история и своя корен? У нас има много лекари и лечители, които се занимават с Аюрведа, които славословят индийските медицински знания без да се замислят над очевидните български думи и термини, които се употребяват в тези лечителски методи. И които са склонни да търсят корена на Аюрведа навсякъде другаде – например в древна страна от потънал в Индийския океан континент Лемурия, но само не и у нас – първата човешка цивилизация според намерените тук исторически артефакти? И дори още по-зле – тези „българи“ твърдят, че ние сме произлезли от индийците – въпреки, че най-старите исторически находки са в нашите земи, не в индийските, не в татарските, не в тюркските – а в нашите български земи, където българският език се е леел от хилядолетия от устата на прототракийците (арийците) и тракийците. И не е ли национален нихилизъм и пренебрежение към себе си фактът, че наричаме себе си тюрки, татари и какви ли не още, а забравяме да се погледнем в огледалото и да видим светлите си лица, светлите си очи, високия си ръст и европеидни черти?
- И може би не е случаен фактът, че един от най-прочутите лекари аюрведици в света Дейвид Фроли има намерение да посети нашата страна тази пролет, като на всяка цена желае да види и лично да посети древните тракийски светилища, скалните обиталища и розобера на разсъмване, за да се вдъхнови от скритото в земите ни послание на хилядолетията.
Той очевидно знае нещо за Аюрведа, което у нас се премълчава – за да не обидим индийците, за да не обидим гърците, за да не обидим турците, и американците, и политиците, и фармацевтичните корпорации... Тези фармацевтични корпорации, които и до днес забраняват посредством законите на ЕС и САЩ в тези страни да се разпространяват аюрведичните лекарства. Нищо, че тези лекарства успешно лекуват и предотвратяват заболявания сред хората вече хилядолетия наред.
Страхувайки се да не обидим тези или онези, да не загубим нечие височайше благоволение, ние все повече и повече се отказвахме да бъдем себе си... докато забравихме кои сме ние Българите. Българите на най-древното човешко знание за духа и медицината, на най-древния човешки език, на първата човешка цивилизация!
Българите на българската земя и българския език - основоположниците на човешката цивилизация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар