Николай Дойнов е един от най-видните и самобитни български астролози. Роден е в Габрово през 1904 г. Завършва Априловската гимназия, след което следва физика и математика в Софийския университет. Изучава философия и естествени науки. Успехите му като търговец на едро, го превръщат в милионер, но след 1944 г. новата власт му отнема всичко – стоки, имот, пари, книги и го изпраща за три години в Белене. Умира през 1997 г. Трудовете му са в областта на астрологията, окултната философия, френологията и хиромантията и са познати в цял свят. Възгледите на Николай Дойнов почиват на блестящата си логика, съчетана с древното мистично познание и най-новите научни открития, смятат съвременни български астролози.
Неизвестни изследвания на едно от светилата в българската астрология - Николай Дойнов, се завъртяха в интернет. Чрез задълбочени анализи на историята и звездната карта, астрологът стига до извода, че Св.Иван Рилски, почитан и като покровител на българския народ, е единственият богомил, който българската православна църква тачи като светия.
Въпреки, че научното изследване на Дойнов е направено още в началото на 90-те, нито църквата, нито историческата наука могат да го обяснят. Нещо повече – те мълчат по въпроса. Според официални исторически и православни сведения, Рилският светец произхожда от бедно селско семейство и е роден в бобошевското село Скрино. Николай Дойнов обаче, оборва този мит около произхода на Свети Иван и в изследователският си научен труд твърди, че: "…всички тези лъжи битуват в съзнанието на повечето българи до ден днешен.”
Според Дойнов идеите на богомилите са се стрували опасни на църквата по онова време, след като и до днес всички писмени паметници, свързани с тях, все още най-строго се охраняват в хранилищата на Ватикана и остров Малта.
Дойнов разкрива в трудовете си, че „истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп Богомил, а синът на цар Симеон - Боян Мага.”
Ето какво пише в труда си българският учен: „По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис І - Симеон, се залюбил с византийската принцеса. Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван /Рилски/ и Михаил. Но когато по-късно Борис І сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян/Мага/ и Петър.
Царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското Христово Учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на Любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството.
Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа... Един от най-верните последователи на Боян Мага е брат му - Иван /Рилски/. Той приел учението му с голяма искреност, напуснал двореца и със съдействието на други богати съмишленици построил Великата рилска обител, превърнал я в духовен център на чистото Христово Учение.
Брат му Петър, който вече се бил качил на българския престол, получил инструкции от Цариград да вземе остри мерки срещу разпространението на богомилството. Започнали се страшни гонения, лумнали клади. Петър искал да се срещне с Иван Рилски и да го убеди да се откаже от идеите си, но Иван въобще не го приел и продължил делото си докрай."
Николай Дойнов обаче не оборва преданието, което и до днес се разказва като легенда, за точно тази, така жадуваната среща на цар Петър с Рилския Чудотворец. Според астролога обаче, тази среща е трябвало да се състои не като между цар с отшелник, а между двамата родни братя - Иван и Петър.
Дойнов не оспорва и други предания, които православието разказва - че Свети Иван е обитавал пещерата, която се намира над днешния Рилски манастир, както и всеизвестните писания около и след смъртта на българския светец. За историята на тленните му останки свидетелства православната летопис, където пише, че "…след няколко десетки години след кончината си, Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец /София/. Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който от тогава се чества тържествено неговата памет."
През 1183 г. мощите на Свети Иван Рилски попадат в Унгария. След тригодишен престой там били върнати обратно в София с много дарове, а кралят украсил ковчега със злато, пише в летописа. В 1195 г., българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново, тогавашната столица на България. Днес, мощите на Рилският Чудотворец почиват в неговата света Рилска обител.
Кратка визитка на Николай Дойнов
Николай Дойнов е един от най-видните и самобитни български астролози. Роден е в Габрово през 1904 г. Завършва Априловската гимназия, след което следва физика и математика в Софийския университет. Изучава философия и естествени науки. Успехите му като търговец на едро, го превръщат в милионер, но след 1944 г. новата власт му отнема всичко – стоки, имот, пари, книги и го изпраща за три години в Белене. Умира през 1997 г. Трудовете му са в областта на астрологията, окултната философия, френологията и хиромантията и са познати в цял свят. Възгледите на Николай Дойнов почиват на блестящата си логика, съчетана с древното мистично познание и най-новите научни открития, смятат съвременни български астролози.
Няма коментари:
Публикуване на коментар