ПУТИН - КАТО ПРОТОБЪЛГАРИН - ФБ - 24.01.2016.

Posted on 02.07.2015 by svet

След като дадохме на Русия 12 князе и царе, 86 министри и 141 губернатори, етнически българин зае и президентския пост

Стара снимка на Чипровския манастир

В интервю за популярен седмичник доц. Добринка Райчинова направи пред журналистката Добринка Корчева сензационното разкритие, че корените на родословното дърво на президента Путин са в България.
Тя тръгва по следите на бележка на Константин Иречек, че след поражението на Чипровското въстание през 1688 г., когато били изклани знатните родове на ръководителите на въстанието, при което не били пожалени дори пеленачетата, все пак оцеляло едно дванадесетгодишно момченце от фамилията Путин. То било укрито от съграждани, които избягали от българско и се заселили в Санкт Петербург. Там детето възмъжава и се жени за рускиня. В цяла Русия, твърди познавачката на въпроса доц. Райчинова, няма фамилия Путини.

Райчинова е завършила инженерство и филология и защитила десертация в Московския университет „Ломоносов“. Тя проявява траен интерес към произхода на руския политически и обществен елит.
В Руската федерация още от времето на перестройката на Княза на тъмнината се чуха гласове за реабилитация на българския етнос. Изтъкнати учени намериха над 2000 български думи в руския език и доказаха българския произход на князе и дори царе, видни дворяни, световни учени и писатели. База на изследователската дейност на доц. Райчинова са трудовете на акад. Рахимов, който издири етническия български произход на 12 руски царе и князе, 86 министри, 141 губернатори, 161 световноизвестни учени, 2023 дворяни…

Етническият българин проф. Алфред Халиков и Татяна Ярулина ал Булгари разкриха подробно произхода на над 500 видни руски фамилии, сред които Ахматови, Бердяев, Мичурин, Куприн, Годунов, Гогол, Бунин, Елцин, Жданов, Корсаков, Кутузов, Рахманинов, Суворов, Тимирязев, Тургенев, Тухачевски, Улянов, Хрушчов и др.
Родното ми село е Мокреш, Ломско. То отчасти е съставено от потомци на преселници от Чипровци след клането, което има аналогия само с Баташкото (11 години по-късно в султански ферман се съобщава за „непомръднали разрушения и опустошения“ и че „не се намирал тук и един човек“, б. а.).

И аз продължих по следата, оставена от доц. Райчинова.
Краеведът от Чипровци Никола Николов ме насочи към статия на бащата на българската етнография Димитър Маринов, отпечатана в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ от 1894 г., кн. 11. Стана ясно, че още преди окончателното падане на България под турска власт населеното място било с особени привилегии, жителите „освободени от всякакви даждия (данъци) и в самия град не смеел да замръква турчин“.

„Това – продължава Димитър Маринов – привлякло в Чипровци няколко болярски фамилии като Парчевичи, Тома-Гьоновичи, Княжевичи, Путини, Марини и др.“
Логиката сочи Търново и околностите на Третия Рим като родно място на рода Путин. Известно е, че голяма част от непокорните боляри са избити, други приели исляма, но е имало и оцелели, за които етнографът пише, че били „привлечени“ от привилегиите на Чипровци.

Димитър Маринов веднага оборва мнението на Иречек, че населението на града било от саксонци, заселени там от турците. Като доказателство той изследва облеклото и нравите, както и говора на чипровчани и хората от близките села Клисура, Копиловци и Жеравна, като намира чисто български връзка. Както и нещо много важно за нас – в Чипровци махалите били обособени социално, също както в Търново (Царевец, Трапезица): „запазени ония семейни различия, сянка на благородство, каквито срещнах в Търново, Свищов, Елена…“ .

Това е традиционната за старата столица йерархия на махалите, един вид подобие на „клубната рамкираност“ на английското общество. Жителите на Сребрил махала например не можели нито да се женят за жители на другите махали като Табашката, където живеели майсторите на кожи, нито пък Пазарската, където били магазините, складовете и кръчмите, а също и да имат с тях по-дълбоки социални взаимоотношения.
Същото се наблюдава и в Лясковец – селище, за което легендата твърди, че било лично на сестрата на Иван Шишман Кера Тамара.

В търсене на българските корени на фамилията Путин, стигнахме до окончанието -ин, което не е толкова характерно за традиционните български окончания на фамилиите. Оказа се, че в Чипровци, съгласно изследванията на Никола Николов, на -ин завършват 27% от фамилиите. Толкова се оказаха и окончаващите по същия начин фамилии в родното ми село Мокреш.
Корените на различието вероятно се крият в далечната връзка на старите българи, стъпили в Европа, според дисидента писател и изследовател Йордан Вълчев, най-късно през 89 г. след Христа. Доказателства се намират и в езика на чувашите.

Те не само и до днес имат българско самосъзнание, но открито се наричат българи. А по време на Октомврийската „революция“ дори се обособяват в самостоятелна държава, нарекла се България. Чуваш в съвременен превод означава „пазач“, „пазител“ – смисълът се оказва по-дълбок от повърхностния, защото чувашите се проявяват и като пазители на духа на българщината. Колкото до самата дума „чувам“ в смисъл на „отглеждам“ тя и сега битува поне в диалекта на жителите от моето село.
Колкото до окончанието -ин в превод – „човек“, нещата са ясни: столичанин – човек от столицата, овчарин – човек ,пасящ овце и т. н. Нещо, което се среща и в братския английски език: бизнесмен (мъж, занимаващ се с бизнес, търговия), супермен, конгресмен и т. н.

За да не сме голословни в твърденията за 27-процентовия състав на фамиилите, окончаващи на – ин в Чипровци и Мокреш, ето няколко от тях: Георгини, Бузини, Качини, Доини, Куздини (рода на дамаскинара поп Пунчо) и други.
Много от тях, както в голяма част от българските фамилии изобщо, са резултат от социално определение, на синтезирана в прякор санкция на обществото – например Бузин от буза – „вол“, ще рече, че е фамилия на воловари; Кирин от кър – „поле“, хора, занимаващи се с полска работа, и т.н.

По тази логика можем да стигнем до любопитния извод, че фамилията Путин  произлиза от човек, намиращ се все на път. Най-вероятно прякорът е дошъл от потомствени пътуващи търговци. Тъй като отдавна е доказана трайната връзка на търновските боляри с дубровнишките търговци, а в самото Чипровци от незапомнени времена имало складове (влаглища, както са наричани по онова време) на търговците от Дубровник, веднага може да се направи изводът, че това също е една от предпоставките, за което, както пише Димитър Маринов, че привлекли с накити – златни и сребърни (в околностите се добивало злато), църковна утвар, кожи от лисици, вълци и мечки, както и с килимите си интереса на занимаващите се с алъш-вериш от Солун, Цариград, Букурещ, Одеса, Брашов, Пеща и др.

Но да се върнем към произхода на Владимир Путин. Доц. Добринка Райчинова гостувала в Казан по време на един от традиционните български празници, чествани от тамошното население – Тодоровден. Освен празничните кушии (надбягванията с коне), важно място се отделяло и на борбите, в които наравно с мъжете се състезавали и жени. Путин, който бил също по това време на посещение в този вечно български град, запретнал с явно приповдигнато настроение ръкави да се бори с една юначна на вид българка.
Това не е нищо друго, освен най-великата загадка на цивилизацията: гласът на кръвта –  глас, за който няма нито време, нито пространство.

Толкова и за незаглъхналия у Путин глас на кръвта българска. Който и сам той потвърждава в едно свое изказване: „Няма чисти руснаци – неслучайно има пословица: „Изтрий добре руснака и отдолу ще се покаже татаринът“.
Читателю, не се смущавай от думата „татарин“ – по силата на едно чиновническо недоразумение, през 1932 г. по време на масовата паспортизация в СССР, всички българи по народност трябвало да се пишат „татари“. Самият споменат тук изследовател Алфред Халиков е заслужил деятел на науката на… Република Татарстан.

С това приключваме търсенията на корените на Путин по нашите земи.
Връщаме се в Мокреш. Оказва се, че Иречек греши, като съобщава само за едно оцеляло момченце от бунтовническия род Путини. Имало е още едно и то е спасено от съграждани, които впоследствие се заселват именно в това ломско село.
Населеното място има богата история и в него и досега действа една чешма от римско време, когато тук е имало вили на римската аристокрация от град Алмус (дн. Лом) – един градеж от печени тухли, мазилка и хоросан, кой знае как оцелял две хилядолетия.

„След пропадането на Чипровското въстание – пише изследователят Вл. Шачер – по-голяма част от неизбитото население на Чипровци и околните села Клисура, Копиловци и Железна се заселили… източно от Лом… впоследствие избягвайки крайбрежния район, една част от тях се заселили в Мокреш…“ Също и в съседното Ковачевица, като една местност между двете села, наречена Кипровец, и досега пази далечния спомен за бегълците от пожарищата.

Фамилията Путин на малкото момченце, единствено оцеляло от рода, обяснява и рядкото й срещане през двадесети век. В сравнение с фамилиите Мачорини – 40 къщи, Дойни – 40 семейства, Кирини – 17 семейства, то трансформираната от Путин вече в Ботин по време на детството ми (50-те години на миналия век) носеха само три семейства.
Ботини живееха срещу нашия двор (по майчина линия родът ми е Георгин) и дните ми минаваха в игри с децата на Ботини – Вельо и Цецко. Дядо им носеше странния прякор Пуци. Това беше далечен полъх от транформираната фамилия. Дядо Пуци беше за мен в ония години библейски старец – присядал съм до него и съм слушал разказите му как   като млад бил пленник на сенегалците, пътувал и през океана, преминавал екватора и какво ли не.

Той имаше каручка и с нея ходеше из околностите на Лом за хума, която много се търсеше от жените, та често сядаше да си хортува с тях. Когато умря Георги Димитров, поклати глава: „Хитлер уби цар Борис, Сталин уби Георги Димитров“. За неудоволствие на пишман демократите днес, които все за забрани и репресии на волнодумците дрънкат, никой нищо не направи на дядо Пуци, както и не забраняваше на жените в селото ми да пеят освен „Катюша“ още и „Лили Марлен“.
Питал съм защо му викат Пуци, когато веднъж една подпийнала комшийка се засмя: „Ти какво – дядо Пути ли (с извинение) искаш да го наричаме?!“.

Колкото до трансформацията на „п“ в „б“ (Путин-Бутин-Ботин), тя само на пръв поглед е съмнителна. Освен семантиката и диалекта, на помощ само трябва да извикаме логиката, която е изкуство, даващо достатъчно убедителни доводи и изводи. Още с нахлуването си в Европа българите започват да дават свои топографски определения на местностите.  „Наименованието Панония – твърди Йордан Вълчев – е българско“. Смятаните за две съседни области сега – Панония и Банат, някога са били едно общо и се е произнасяло ту с „п“, ту с „б“. Произходът и на двете названия идва от българската дума за господар „пан“, която се произнася в много случаи и като „бан“.

Доказателство за трансформирането на „п“ в „б“ намираме отново при пазителите на българщината – чувашите. Тяхното Паръс е трансформираното у нас Борис, а думата „барс“ е от календара на старите българи. Сред чувашите съществува и досега старобългарското Паруш (което като фамилията се среща и в България, б. а.) – префасонирано в Боруш като название на местност в Горнооряховско.

Има и още примери на „смущаващата“ трансформация Путин-Ботин. Някога в държавническите традиции на българите имало и съвладетелство, като старшият цар носил титлата „бат“ (Батоя, Бота, Бат Баян). Тук е мястото да кажем, че има и други неща, възприети от старите руснаци и от старите българи – от „бат“, произнасяно и като „пат“, идва руското прозвище на цар-батушка.
Така че няма нищо необикновено в преминалата от Путин в Ботин странна българска фамилия.

Сега потомъкът на Ботини, далечен родственик на президента Путин – Росен Валентинов Ботин, развива собствен бизнес. Той притежава антикварен магазин в центъра на София на ъгъла на „Раковска“ и пл. „Славейков“. Той е запазил българския дух в себе си и е един от спонсориралите издаването на една история на село Мокреш, която макар банално написана, непълна и неточна, все пак е известен принос към опознаване миналото на населеното място.

Често съм обвиняван в своеволни тълкувания, противоречащи на историците традиционалисти. Но аз съм исторически детектив, а не професионален историк. И няма разследвания, които съм правил и за които съм обвиняван във всички смъртни грехове, които да не са се потвърдили с времето.
Историческият детектив е като частния детектив – не отрича полицейските разследвания, но върши онова, за което, по едни или други причини, полицията е с вързани ръце. Той търси истината, но робувайки на неписания канон на историците: има документ, има събития, няма документ – няма събитие. И така стига пръв на финала.

Колкото до неверниците, за тях един друг мъдрец – Чачко, пише: „На някои хора им се струва принципно невъзможно онова, което те смятат за истина“. А акад. Кирил Серафимов е още по-точен: „У нас, в днешна България, най-лесно е да кажеш „не“! Не е вярно! Не съм съгласен!“ и никой не ти търси доказателства. Но кажи „Това е така и така!“ всички крещят: „Я го докажи…“
Е, доказахме го за тия, които имат очи да видят и уши да чуят.