Проф. Георги Василев: Богомилите в България не са унищожени, в страната ни има жив пренос на техните идеи
25 Януари 2015 | 19:05 | Агенция „Фокус”
Фокус: Проф. Василев, в БАН има изложба, на която сте един от авторите - „Средновековни предшественици на реформацията в Европа: богомили, патарени, катари, лоларди”. Какво могат да видят посетителите на нея?
Георги Василев: Изложбата представлява паневропейското влияние на богомилството, за което се знае като нещо далечно, но в нея то е представено в детайли. Посетителите могат да разберат какво от богомилството е прониквало във всяка отделна страна, какви образи и следи е оставило то. Част от фактите на изложбата, както и нейната трета част, „Панорама на богомилски и апокрифни образи в английската култура XII-XIX век", са включени в книгата ми „Българската „ерес” и английската Реформация (богомило-катарски влияния върху Уиклиф, Лангланд, Тиндейл, Милтън и Блейк”. Изложбата е представена в 52 постера с обяснителни текстове. Най-ценното обаче са изображенията, свързани с богомилското влияние. Една от изненадите например е в Англия, където се оказва, че е проникнал образ на Христос Орач, който e от българския апокриф „Повест за кръстното дърво”от 10 век. Той е включен в поредица от керамични плочки от 14 век от вече несъществущата църква в Тринг, недалеч от Лондон. Не се допускаше дори, че богомилството е имало влияние в Англия, но ето там се появява именно образът на Христос Орач. И то не само това, а се създава и една цяла иконография сред английските средновековни дисиденти - лолардите.Те не могат да бъдат наречени еретици, те са ранни реформатори. Иконографията представлява Христос, като земеделец, който е целият в рани, а над главата си носи ореол от земеделски инструменти. Лолардите са го виждали като техен брат в тежката им участ на свръх експлоатирани селяни, защото в средните векове няма по-нещастен човек от селянина. Всички са го възсядали и са използвали труда му - местният феодал, кралят, църквата. Този образ на Христос Орач е едно забележително проникване на българското влияние в английската средновековна култура. Той се повтаря и в голяма средновековна поема в Англия от 14 век на Уилям Лангланд - "Видението на Петър Орача".
Фокус: Какво е известно за поп Богомил и неговото учение?
Георги Василев: Информацията за поп Богомил е много оскъдна. Не се знае дори и мястото, в което е роден. Една от хипотезите е, че някъде около София е живял и действал. Много е важно да се знае, че неговото учение представлява едно връщане към скромното християнство на Иисус Христос, когато не е имало нито църква като официална институция с храмовете си, нито тежки църковни одежди. Това е връщане към практиката, когато Христос и неговите апостоли са седели на една маса и са живели скромно, дори бедно. Знаете ли, каква е била храната на Христос и неговите апостоли –обикновено хляб и зехтин. Тази велика идея за връщане към началното християнство по-късно възприема протестантството. Има още един много важен момент - при това учение влизат съставки от далечни култури и религии, например: зорастризъм, орфизъм,будизъм, гностицизъм, павликянство. И досега няма толкова широк културен кръг, който да е поставен под знака на Христос.
Фокус: А царският син Боян Мага свързва ли се с богомилството, има ли източници да сочат за такава връзка?
Георги Василев: Що се отнася до Боян мага, това е една легенда, за която нямаме конкретни данни. Има само едно сведение от един немски историк Лиутпранд, че Боян, е владеел магическо изкуство. По-нататъшната идея или легенда е развита от Николай Райнов в неговата книга „Богомилски легенди”, издадена през 1912 година. За нея бих казал, че е на основа на личното художествено виждане и въображение. Няма такива източници, съществува само легендата и текстът на Николай Райнов, който е художествен текст, а не научен.
Фокус: Богомилството възниква от българските земи, но знае ли се къде точно е неговият извор?
Георги Василев: Ние разполагаме само с един точен документ в това отношение. Това е словото на Презвитер Козма „Срещу богомилите”. Цитирам: „Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп Богомил – по вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя.” Както неведнъж са правили, нашите колеги от Македония се опитват да присвоят богомилството, като представят днешна Македония за негова родина, но тук е казано категорично – „в българската земя”. Освен това, както се знае, по времето на цар Петър няма и следа от Македония, защото още не е създадена. Мога да посоча две основни зони в България, където смята, че е възникнало богомилството. Едната е в Родопите, срещу Пловдив, и в самия град, където то прави връзка с павликянството. Павликянството е негов предшественик, от което богомилите възприемат много неща. Павликянството е арменско учение, чиято идея също е за връщане към първоначалната, чиста Христова община, така че Пловдивско е едно от доказаните места. Друго място например е около София, тогава Сердика, където е имало богомилски общини. В нашата страна има много селища, предимно села, но и градове, които са свързани с идеята за присъствието на богомилите: село Богомил в подножието на Сакар планина, Хасковско; с. Богомилци в Разградско; с. Богомилово в Разградско; с. Богомилово в Старо Загорско; град Павликени; с. Горно Павликени, Ловешко; селата Благослов и Йеремия в Кюстендилско и други.
Такъв пример е град Павликени, където едно от направлението на богомилството запазва името павликяни и ето там, в този град очевидно е имало стабилно присъствие. Също такова е имало и около Велико Търново. За това сочат съборите срещу богомилите при управлението на Борил през 1211 г, а също и съборът от 1360 година, воден от Теодосий Търновски.
Фокус: В кои страни се разпростира богомилството?
Георги Василев: Пътят на богомилството е представен в изложбата. Богомилството се разпростира в цяла Европа, като неговото разпространение започва от България през Сърбия и Македония. Сърбите проявяват много голяма жестокост към богомилите, Жупан Стефан Неманя, т.е тогавашен средновековен княз на държавата им Рашка, организира един събор срещу тях във втората половина на XII век. На него те са осъдени и са им наложени най-жестоки наказания. Някои от тях са горени, убивани. От сръбските земи те отиват в местните македонски земи, но се укрепват много стабилно в Босна, където успяват да основат самостоятелна църква. Тя е единствената богомилска църква в света, която съществува до 15 век, когато Босна е завладяна от турците и се ислямизира. От България и Босна богомилството се разпространява в Северна Италия,също и в Южна Франция. Тамошните разклонения на богомилите се наричат катари, албигойци или бугри (тоест българи – така звучи народностното име българи на старофренски). Именно във френските земи се създава една великолепна цивилизация – катарската, която по това време е била най-развитата част на Европа. След това богомилите преминават в Германия, във Фландрия и стигат чак до Англия.
Фокус: На какво се дължи това, че в толкова много държави богомилството намира свои последователи?
Георги Василев: Обяснението е просто. Богомилството представлява едно освобождаване на християнството от догмата. Всеки човек има право да общува със Светите писания. Не е необходимо да се кланя на поп или на епископ, той може сам да чете Новия завет, да го коментира със своите близки, със съвършените богомилски водачи, докато църквата вече е силно догматизирана и тя налага власт в християнството. Това една твърда власт, според която трябва да се поклониш и подчиниш на попа, да платиш данък. Още по-твърдо е отношението на църквата в Западна Европа, където разпространението на Библията е било само на латински език. Народите на Западна Европа, които вече са говорили новите си езици - старофренски, староиталиански,средноанглийски и т.н, не са могли по този начин да се запознаят с пълноценно с действителния текст на Библията, защото тя е съществувала само на латински език. Именно това освобождение на вярата от диктата на официалните църкви е привличало хората. Както знаете, най-зловещата форма на този диктат е упражняван и от Инквизицията. Богомилството им е позволявало пряко да общуват със Светите писания, да развиват умствения си потенциал и да се чувстват свободни хора.
Фокус: Как са били унищожени богомилите ?
Георги Василев: В България ситуацията е малко по-сложна. Богомилите в България не са унищожени, те изчезват при падането ни под турско робство. Турците избиват аристокрацията, изчезват социалните различия, разбиват и църквата. Тогава се губи разликата между официалната, тежка диктаторска официална църква и народното движение на богомилите. Те фактически изчезват в един известен смисъл, като масово движение, но се запазват по друг много интересен начин, който е много слабо изследван и голяма част от нашите историци не го знаят. Става дума за част от богомилите, които са били в Родопите срещу Пловдив, когато започва кървавата ислямизация през 17 век, точно така, както е описвана в историческите хроники „ Или ще се потурчиш, или ще ти отсека главата”. Голяма част от богомилските общини се вдигат и бягат нагоре по река Искър, като достигат чак до Дунава. Те са от това крило на богомилите, което се нарича павликяни или нови павликяни. Те остават в различни селища и се намират в едно трудно положение, защото са в конфликт с църквата, а и турците ги тормозят. Тогава при тях идват монаси от Францисканския орден на Католическата църква, които ги католицизират. Много е интересно да се знае, че католицизираните павликяни носят едно ранно пробуждане на българската култура и националното ни съзнание. Чипровското въстание от 1688 година е организирано от водачи на новите павликяни, които искат да интернационализират българския проблем и да привлекат вниманието на европейските християнски сили към поробения български народ, в случая са търсели намесата на Австрия. Павликяните създават и собствена култура, която използва като писмена система латиницата. Изобщо са една от струите на ранното пробуждане на българското население. За съжаление, още един път посочвам, че нашите официални историци доста пренебрегват този процес, който е преди нашето национално Възраждане, свързано с Паисий Хилендарски и другите духовни лидери.
Фокус: След като богомилството не е напълно унищожено, особено по българските земи, дали днес има негови последователи, които се опитват да възродят някои от неговите идеи?
Георги Василев: Вашият въпрос е много интересен и има конкретни отговори. Доскоро се смяташе, че не е останала следа от богомилството, като жив пренос от Средновековието. Но аз се запознах с наш известен и талантлив художник Иван Гонгалов, който е над 80 години, но е пълен със сили. Оказа се, че той е получил посвещение в богомилството от своя чичо, който е бил диригент на русенската опера, а целият им род е от Лясковец, където е имало богомилски общини. Тази връзка е преминала исторически и се е запазила до днес. Това е уникален случай и се опитвам да намеря повече фактология по него. Друг случай, при който се смята, че съществува един морален пренос, е този с Петър Димков, известният в миналото народен лечител. Той е споделял, че се чувства наследник на богомилското учение и на майсторството на богомилските лечители. Той беше международно известен лечител. Лекувал е големи политически лидери като Брежнев и т.н. Друг такъв случай е Петър Дънов. Той винаги е твърдял, че в своето учение включва и елементи от богомилството. Лично за мен, моето свързване и посвещаване в богомилството дължа на големия български писател Стефан Гечев (1911-2000), комуто е посветена изложбата. Той беше отличен познавач на богомилството и е бил любим студент на акад. Йордан Иванов (1872-1947), нашият най-голям изследовател на богомилството. Акад. Йордан Иванов го е подготвял за доцент в университета. Стефан Гечев има прекрасен цикъл стихотворения „Из проповедите на поп Богомил”.
Това са примери за живи връзки или късни преноси на богомилските идеи у нас.
Ива САПУНДЖИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар