ПРАИСТОРИЯ - КРАЙ ВИДИН - ФБ-ДАРЗАЛАС - 16.01.2014.

Некрополът край видинското село Балей разкрива уникална култура на „инкрустираната керамика“
Доц. д-р Стефан Александров е един от най-изтъкнатите специалисти по бронзова епоха сред българските археолози. Ръководил е и е участвал в множество научни проучвания за бита, живота и културата на хората, живели в епохата между четвъртото и второто хилядолетие преди Христа. Работи в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. В продължение на близо 30 години доц. Александров е насочил „творческите си търсения“ в района на Видин и Монтана – Димово, Кутово, Градец. Доц. Александров е научен консултант на екипа, който продължава работата си по проучването, реставрацията и популяризацията на „културата  на инкрустираната керамика“. Един от най-интересните обекти на тази култура е край видинското село Балей.Доцент Александров, разкажете повече за археологическите находки край село Балей и хората, които са правили инкрустирана керамика по тези земи?Балей е едно от малкото изцяло проучени селища на една изчезнала култура. Наричаме я „култура на инкрустираната керамика“, тъй като открихме голямо количество керамични предмети, инкрустирани с много интересни орнаментални мотиви с бяла паста. Проучванията показаха, че пастата за инкрустациите е била приготвяна от стрити животински кости, примесени с лепило. Самата керамика е с тъмен цвят и бялата инкрустация придава много красив естетически ефект.  „Културата на инкрустираната керамика“ се е развивала по течението на Дунава и стига към района между Лом и Оряхово. Както споменах, Балей е едно от малкото проучени селища на тази култура, която е известна по-скоро със своите некрополи. Причината за това е и в „нивото на река Дунав“ – тъй като тези селища са основно по поречието на Дунав и се откриват по-лесно, когато водата се отдръпва. Така че са проучвани повече некрополи, отколкото селища.Откога датират проучванията и на какъв етап са в момента?Селището е проучвано първоначално от бившия директор на видинския музей Ана Йоцова и Румен Катинчаров от НАИМ-БАН.  Те са работили в продължение на 18 години – от 1970 година до края на 80-те, с няколко прекъсвания.  Благодарение на фондация Skelby&White в последните години успяхме да обработим и подготвим за печат резултатите от тези проучвания. Екипът ни е голям и включва различни специалисти. Заедно с колетите от Видинския музей в продължение на 4-5 години обработвахме материалите. Те се съхраняват в музея във Видин. През следващата година ни предстои и издаването на научна публикация на екипа.  Ще бъдат издадени два тома, които представят проучванията и направените анализи.
Години наред е проучвано селището, но местонахождението на некропола му е оставало загадка за колегите. Любопитна е историята на откриването на първия гроб от некропола край Балей– това е станало случайно, когато през 2010 година местните хора от последната къща в селото започнали да копаят дупка за външна тоалетна. Така Любо Петров от Балей попаднал на керамични съдове и изключително професионално ги изважда и се обажда в музея. Хората от Балей често са участвали в археологически разкопки заедно с археолозите и знаят как се действа в такива случаи. Така още през лятото на следващата година започнахме разкопките на некропола, който е на 400 метра от откритото преди това селище, на около два километра от брега на Дунав. Проучихме 27 структури в некропола – има единични, двойни и тройни пжгребения.Проучванията продължават и тук е мястото да благодарим на Министерство на културата, които помогнаха финансово за археологическите разкопки
На какви находки попаднахте и къде могат да се видят артефактите?През миналата година например работихме на площ от около 75 квадратни метра и проучихме 16 гроба с над  50 съда. Интересна е една археологическа структура от некропола с две урни и общо 18 съда, повечето богато украсени. За следващата година предвиждаме една временна изложба в РИМ-Видин за Деня на археолога през февруари, на която да се покажат част от резултатите от нашите проучвания и подновените през тази година проучвания на неолитното селище до село Майор Узуново и Рациария. Всяка година организираме и изложба в Археологическия музей в София, на която представяме най-значимите резултати  от всички разкопки в България. Там ще има и една витрина за Балей, ще представим един комплекс и материалите, открити в гроба –две урни, три съда и  един идол, около 6 предмета в една витрина. Много са красиви, за това решихме да ги покажем в пълен комплект. Другите колеги също здраво работиха, така че ще има много интересни неща.
За съжаление въпросът с изложбите опира до финанси, свързани с транспорт, опаковане, застраховки… Имаме също идея  да пренесем в музея във Видин in situ един гроб от некропола. Това ще изисква сериозно финансиране – става дума за пренасяне на няколко тона на 30 километра със специален транспорт, така че да не се повреди конструкцията.  Задачата е трудна, но не и невъзможна.Този вид инкрустирана керамика има ли аналог, намирани ли са подобни находки другаде освен по поречието на Дунав?Точно този тип не е намиран другаде, керамиката действително е  уникална. Но  подобни „речни цивилизации“ са изследвани и другаде.
Какви са най-често керамичните предмети?Предметите са много и разнообразни – керамика за бита, идолна пластика. Основно женски предмети с висока естетическа стойност. На някои от артефактите все още не можем да определим предназначението. Има доста детски дрънкалки в различна форма – патици, животни. Отвътре дрънкалките са кухи и все още не знаем какво има вътре, тъй като не е правен рентгенов анализ. Тази речна цивилизация не е имала писменост и ние само предполагаме, че това са дрънкалки, тъй като по света са намирани детски играчки още от неолита, откакто съществува керамиката. Но не е невъзможно тези фигурки да са се използвали и в различни ритуали.С какво са се занимавали хората от речната цивилизация по поречието на Дунав?Направени са анализи и със сигурност може да се твърди, че са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. Интересноq специално за Балей е, че там е съществувала една от най-големите в европейски мащаб популация бобри.
Търгували ли са с кожите?Това са предположения, все пак говорим за събития отпреди 3500 години. Със сигурност е установено, че древните хора от Балей са ловували много бобри и че са ползвали месото за храна. Това беше установено на проф. Николай Спасов. Съвременната археология е екипна наука – има различни специалисти – палеонтолози, палеоботанисти, хора, които се занимават с анализ на метал, на кремък. Така че зад думите на един човек ,който разказва за даден археологически обект, всъщност стоят труда и усилията на доста хора от различни специалности.
Например д-р  Танева от НАИМ-БАН се  занимава с кремъчния камък и кремъчните оръдия в Балей. Според нея кремъците са идвали от находище до плевенското  село Муселиево, на около 200 км. от Балей. Тук става въпрос за търговия и това е доказано. От късната бронзова епоха е и намерената шлака, която показва че някъде във или около селището е имало център за производство на суровия бронз, от който са правени украшенията и част от предметите. Но това също е все още хипотеза, която има нужда от още доказателства.
Какво освен бобри са ловували хората от речната цивилизация?Около 20-25% от месото, което са яли, е идвало от лов. Основно са ловували глигани, намерен е цял скелет на глиган с височина около 1,2 м. Имало е и много елени. Интересно е, че по това време домашните коне по тези земи са били с размерите на глигана – тъй като са се ползвали коне от европейската порода, които са също с височина около 1.30 м. В рамките на шегата и не съвсем, това показва, че в регионите на запад от Видин тенденцията винаги е била да се поддържат повече връзки със Средна Европа, отколкото с Изтока.
Как се отнасят местните хора към вашите проучвания в Балей?Съдействат ни през цялото време. Те са прекрасни хора и мои приятели – даже ме учат на влашки, а аз тях на румънски и така открихме, че има някаква разлика в граматиката и в думите. Хората са изключително мили и симпатични. За съжаление обаче и тук както в целия регион е много сериозен проблемът с безработицата. А регионът на Северозападна България е уникален не само за археолозите и има огромен потенциал за развитие.„Балей. Праисторическо селище и некропол“ е съвместен проект между НАИМ-БАН и РИМ-Видин. Разкопките на некропола се финансират от Министерство на културата. Участници в екипа са:Ана Йоцова† (научен консултант до 2012 г., РИМ-Видин)Стефан Александров (научен консултант на разкопките и ръководител на проекта, НАИМ-БАН)Таня Христова и Георги Иванов (ръководители на разкопките, НАИМ-БАН)Николай Казашки (заместник ръководител, РИМ-Видин)Бистра Гяурова (специалист геодезия, НАИМ-БАН)Мартин Николов (специалист, СУ)Елена Начева и Вечеслав Николов (стажанти, НБУ)Екатерина Илиева (реставрация, РИМ-Видин)Надежда Атанасова-Тимева и Борислава Гълъбова (антропологичен анализ, ИЕМПАМ-БАН)Станимира Танева (специалист кремъчни сечива, НАИМ-БАН)Петър Зидаров (специалист обработена кост, специалист геомагнетика, НБУ)