НАСЛЕДСТВОТО НА БОГОМИЛИТЕБогомилите и Универсалното учение
От незапомнени времена един дълбок и необясним стремеж към просветление съпътства българския народ, отправяйки неговия дух отвъд природното ограничение на материята. Този копнеж намира синтезиран израз в богомилството - български културен феномен, станал по-късно основа за бъдещата реформация, както и за възникването на много мистични и езотерични общества в Европа.
Уникално по значение, всеобхватно по съдържание и космополитно в същността си, Богомилското учение се ражда в средновековна България поради историческата необходимост да се възстанови истинското, първоначално Христово учение. То представлява цялостна религиозно-философска и езотерично-магична доктрина, освобождаваща съзнанието от авторитети, религиозни предразсъдъци, църковни догми, заблуди и суеверия.
Уникално по значение, всеобхватно по съдържание и космополитно в същността си, Богомилското учение се ражда в средновековна България поради историческата необходимост да се възстанови истинското, първоначално Христово учение. То представлява цялостна религиозно-философска и езотерично-магична доктрина, освобождаваща съзнанието от авторитети, религиозни предразсъдъци, църковни догми, заблуди и суеверия.
Кои са богомилите – исторически свидетелства
За основател на богомилското движение се приема легендарният Боян Мага, зад чиято енигматична личност се крие вторият син на цар Симеон – Бениамин, идеолог и глава на по-късно развилата се Христова църква на Балканите. Той учил в Константинополската Магна Аула (Магнаурската школа), където показал изключителна религиозна ерудиция и завидна духовна култура. В тази школа се изучавали отдавна изчезналите култури на шумери и акади, на Древна Елада, Персия, Египет и канонично християнство. Но тласкан от дълбок копнеж, Боян търсил една друга мъдрост – мъдростта, която от началото на времената пазела тайната на човешка метаморфоза, даваща власт над живота и смъртта. Един историк обобщава неговата личност с думите: "Бениамин-Боян бе силен в магията, вълшебството и тайното очарование". Именно Боян Магът става онази искра, от която лумва духовният огън на Богомилството.
През 928 г. Боян посвещава в дарената му от патриарх Стефан църква "Света Параскева", която става център на новото учение, своите първи апостоли: Стефан Венецианец, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, както и поп Богомил, негов наследник и незаменим помощник.
През 928 г. Боян посвещава в дарената му от патриарх Стефан църква "Света Параскева", която става център на новото учение, своите първи апостоли: Стефан Венецианец, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, както и поп Богомил, негов наследник и незаменим помощник.
Организация на богомилската общност, тайнства и ритуали
За няколко години Боян изгражда с помощта на първите посветени и многобройните привлечени, стройната организация на религиозна общност и мистична школа с различни степени на посвещение. По своята същност богомилското учение е езотерично и има две степени: миряните образували групата на оглашените и верните, а монасите – на избраните и съвършените. Първата група се занимавала с морално-напътствения аспект на учението, а втората - с неговата гностично-магична реализация, намираща най-висшия си израз в посвещенията. Най-външният кръг на учението бил за оглашените и верните. С езотеричната страна на учението се занимавали монасите. Те съставяли кръга на избраните и се наричали презвитери. На върха на духовната йерархия стояли съвършените със звания епископи и апостоли. Над всички стоял Боян, архиепископ на Богомилската църква.
Богомилството било живо християнско учение. Богомилите не гледали на Христос като на църковна икона, а вярвали, че носейки Иисус вътре в себе си, ще станат свободни. Затова и Учителят Беинса Дуно казва за тях, че са дали свободата на Европа. По-късно розенкройцерите, подобно на богомилите ще кажат: Jesus mihi omnia – «Иисус е всичко за мен”, изповядвайки същия принцип на лично божествено откровение.
Богомилството било живо християнско учение. Богомилите не гледали на Христос като на църковна икона, а вярвали, че носейки Иисус вътре в себе си, ще станат свободни. Затова и Учителят Беинса Дуно казва за тях, че са дали свободата на Европа. По-късно розенкройцерите, подобно на богомилите ще кажат: Jesus mihi omnia – «Иисус е всичко за мен”, изповядвайки същия принцип на лично божествено откровение.
Богомилското учение – космогония, антропология, есхатология
Защо Богомилството привлякло такъв широк кръг от хора? Може би защото тогавашният български дух съумял да обедини няколко древни традиции, възстановявайки първоначалната мъдрост: космоцентричното светоусещане, коренящо се в прабългарската традиция на тангризма и доразвито върху основата на ирански, персийски и арийски учения, по-новото антропоцентрично Христово учение, както и традициите на манихейството и павликянство.
Така богомилството станало свързваща брънка между източните и западните мистични системи, между миналото и настоящето на българския дух – християнския гностицизъм, обогатен с елементите на тракийския орфизъм и древните български религии на Слънцето.
Богомилите почитали Новия завет, а Евангелието на Йоан използвали във всички богослужения и религиозни церемонии на посвещение. Измежду останалите апокрифи със старозаветна тематика най-разпространени били „Слово за Адам и Ева от началото до свършека”, „Книга за светите тайни Енохови”, „Слово за Сивила”, а от новозаветните – „Детство Исусово” и „Ходене на Богородица по мъките”. Популярни били също и „Гадателните книги”, чието съдържание било изпълнено с предсказания за бъдещето. Известни богомилски апокрифи са „Тайната книга”, „Повест за кръстното дърво” на поп Йеремия, „Слово за Адам и Ева”, „Прение на Антихрист с Иисус”, „Тивериадско море” и много други текстове, даващи ни представа за философско-религиозната система на Богомилството. Същинската част от вътрешната традиция на богомилите, обаче, не била излагана писмено. Тук зороастрийската идея, сакралните текстове да бъдат наизустявани, следвала авестийския принцип, истинският божествен текст да не се записва.
Въпреки това до днес се е запазил един забележителен документ, съдържащ почти цялата доктрина и основите на Богомилското учение. Това е „Запитване на апостол и евангелист Йоан на Тайната вечеря за небесното царство, за устройството на света, за началото и за Адам”, по-известно с краткото си заглавие „Йоаново евангелие” или както го наричали богомилите: „Тайната книга”. Под формата на разговор между Йоан и Иисус Христос се открояват няколко разказа за: сътворението на Вселената и човека, грехопадението, идването на Иисус Христос на земята, свършека на света и края на човешкия род.
Според богомилите Бог сътворил седем небеса, които съставлявали Неговото царство. Седмото, най-високото, било неговото жилището. Под най-ниското започвал въздухът, а под него – водите. За разлика от официалната християнска догма обаче, която твърди, че Бог е единственият творчески дух, богомилите развиват възгледа, че наред с него, като вторичен създател, действа още един творец – Сатанаил, който първоначално бил Божи син.
Според “Тайната книга” Сатанаил решил да свали баща си от престола и да заеме неговото място, но бил разкрит и изгонен от Божието царство заедно с част от ангелите. Напуснал божествения свят, той започнал да имитира творенията на своя Отец, без да притежава неговия творчески дух. Така Сатанаил сътворил под седемте небеса още едно небе - добре познатия ни природно-материален свят на сетивността, времето и смъртта.
Човекът също бил сътворен от Сатанаил, който накарал ангелите от третото и четвърто небе, повлечени от него, да влязат в глинено тяло. Но тъй като творението му нямало душа, той помолил своя Отец да му вдъхне от своята душа. Така първият човек Адам бил двойствено създание, съставено от материя според своето тяло и природно съзнание, а според най-вътрешната си същност бил Божие създание, защото притежавал безсмъртна божествена душа.
Богомилите учили, че по пътя на живото Христово посвещение човек можел да се превърне отново в Божи син и да се освободи от колелото на раждане и смърт. Постигналите степента “съвършени” наричали себе си “небесни жители”, защото подобно на Христос, те били “в този свят, но не от този свят”.
Така богомилството станало свързваща брънка между източните и западните мистични системи, между миналото и настоящето на българския дух – християнския гностицизъм, обогатен с елементите на тракийския орфизъм и древните български религии на Слънцето.
Богомилите почитали Новия завет, а Евангелието на Йоан използвали във всички богослужения и религиозни церемонии на посвещение. Измежду останалите апокрифи със старозаветна тематика най-разпространени били „Слово за Адам и Ева от началото до свършека”, „Книга за светите тайни Енохови”, „Слово за Сивила”, а от новозаветните – „Детство Исусово” и „Ходене на Богородица по мъките”. Популярни били също и „Гадателните книги”, чието съдържание било изпълнено с предсказания за бъдещето. Известни богомилски апокрифи са „Тайната книга”, „Повест за кръстното дърво” на поп Йеремия, „Слово за Адам и Ева”, „Прение на Антихрист с Иисус”, „Тивериадско море” и много други текстове, даващи ни представа за философско-религиозната система на Богомилството. Същинската част от вътрешната традиция на богомилите, обаче, не била излагана писмено. Тук зороастрийската идея, сакралните текстове да бъдат наизустявани, следвала авестийския принцип, истинският божествен текст да не се записва.
Въпреки това до днес се е запазил един забележителен документ, съдържащ почти цялата доктрина и основите на Богомилското учение. Това е „Запитване на апостол и евангелист Йоан на Тайната вечеря за небесното царство, за устройството на света, за началото и за Адам”, по-известно с краткото си заглавие „Йоаново евангелие” или както го наричали богомилите: „Тайната книга”. Под формата на разговор между Йоан и Иисус Христос се открояват няколко разказа за: сътворението на Вселената и човека, грехопадението, идването на Иисус Христос на земята, свършека на света и края на човешкия род.
Според богомилите Бог сътворил седем небеса, които съставлявали Неговото царство. Седмото, най-високото, било неговото жилището. Под най-ниското започвал въздухът, а под него – водите. За разлика от официалната християнска догма обаче, която твърди, че Бог е единственият творчески дух, богомилите развиват възгледа, че наред с него, като вторичен създател, действа още един творец – Сатанаил, който първоначално бил Божи син.
Според “Тайната книга” Сатанаил решил да свали баща си от престола и да заеме неговото място, но бил разкрит и изгонен от Божието царство заедно с част от ангелите. Напуснал божествения свят, той започнал да имитира творенията на своя Отец, без да притежава неговия творчески дух. Така Сатанаил сътворил под седемте небеса още едно небе - добре познатия ни природно-материален свят на сетивността, времето и смъртта.
Човекът също бил сътворен от Сатанаил, който накарал ангелите от третото и четвърто небе, повлечени от него, да влязат в глинено тяло. Но тъй като творението му нямало душа, той помолил своя Отец да му вдъхне от своята душа. Така първият човек Адам бил двойствено създание, съставено от материя според своето тяло и природно съзнание, а според най-вътрешната си същност бил Божие създание, защото притежавал безсмъртна божествена душа.
Богомилите учили, че по пътя на живото Христово посвещение човек можел да се превърне отново в Божи син и да се освободи от колелото на раждане и смърт. Постигналите степента “съвършени” наричали себе си “небесни жители”, защото подобно на Христос, те били “в този свят, но не от този свят”.
Наследството на богомилите – Граал, Катари и Кръст с Рози
От България учението се разпространило в земите на Сърбия, Хърватско, Далмация, Босна, стигайки до Киевското княжество и Москва. През ХІ в. то прониква в Западна Европа: Италия, Германия, Фландрия и френските области Шампан, Бургундия и Аквитания, като намира широк отзвук сред аристокрацията в тулузкото графство Лангедок.
През 1167 г., в Сан Феликс дьо Карман, близо до Тулуза, се състоял Велик събор на френски и италиански богомили под ръководството на съвършения богомил, българския патриарх Никита. На него той посветил някои от най-изтъкнатите богомили в сан епископ и призовал братството на катарите да осъществи своята духовна мисия, а именно, да оповести в Европа мистериите на Христовото посвещение и освобождаващата мисия на Христовата сила.
Наименованието катари, както богомилите се наричали в тези земи, произлиза от гръцката дума katharos, което означава "чисти". Хората ги наричали също и les bonhommes, добрите хора. Те били известни още като „Sels de Bulgaria”, “онези от България”. Църквата ги наричала албигойци, наименование, което давала на еретиците.
Човек не можел да стане катар чрез кръщаване или встъпване в религиозната общност и да постигне освобождение на душата от затвора на материята чрез формално служене или ритуално подражание, а само чрез Христовата мистерия на посвещение в свещения Граал и чрез изминаване на пътя от Витлеем до Голгота по примера на Иисус.
Крепостта Монсегюр в Лангедок и днес се нарича “Замъкът на светия Граал”. Тук, през 1244 г. всички членове на Братството, 205 мъже и жени, след като завършили своето духовно дело и приели от своя гросмайстор Бертранд Марти Consolamentum (утешението), държейки се за ръце и пеейки, се хвърлили доброволно в пламъците на кладите. Легендата разказва, че един бард направил следното предсказание: След 700 години, върху пепелта на мъчениците лаврите отново ще разцъфнат.
През 1944 г., 700 години след онази паметна дата, Антонен Гадал, патриархът на Братството на катарите и пазител на духовното му наследство, заедно със седем свидетели се изкачи на крепостта Монсегюр, за да потвърди предсказанието. В Алби, в известната градина на розите, непосредствено до катедралата на победата на инквизицията, през 1954 г., Младото гностично братство на розенкройцерите получи задачата, да продължи делото на катарите. Антонен Гадал предаде майсторския печат, който българският патриарх Никита бе поверил през 12 век на катарите, на Ян ван Райкенборг, гросмайстора на Духовната школа на Златния Розенкройц.
Издигнатият през май 1957 г. в Сабартез, в долината на р. Ариеж паметник Галаад, свидетелстващ за вътрешната духовна връзка между тези братства, бе предаден също на Братството на розенкройцерите. Паметникът е символ на освобождаващото дело на Христовата йерархия в нейното тройно въздействие: Граал, Катари и Кръст с Рози.
През 1167 г., в Сан Феликс дьо Карман, близо до Тулуза, се състоял Велик събор на френски и италиански богомили под ръководството на съвършения богомил, българския патриарх Никита. На него той посветил някои от най-изтъкнатите богомили в сан епископ и призовал братството на катарите да осъществи своята духовна мисия, а именно, да оповести в Европа мистериите на Христовото посвещение и освобождаващата мисия на Христовата сила.
Наименованието катари, както богомилите се наричали в тези земи, произлиза от гръцката дума katharos, което означава "чисти". Хората ги наричали също и les bonhommes, добрите хора. Те били известни още като „Sels de Bulgaria”, “онези от България”. Църквата ги наричала албигойци, наименование, което давала на еретиците.
Човек не можел да стане катар чрез кръщаване или встъпване в религиозната общност и да постигне освобождение на душата от затвора на материята чрез формално служене или ритуално подражание, а само чрез Христовата мистерия на посвещение в свещения Граал и чрез изминаване на пътя от Витлеем до Голгота по примера на Иисус.
Крепостта Монсегюр в Лангедок и днес се нарича “Замъкът на светия Граал”. Тук, през 1244 г. всички членове на Братството, 205 мъже и жени, след като завършили своето духовно дело и приели от своя гросмайстор Бертранд Марти Consolamentum (утешението), държейки се за ръце и пеейки, се хвърлили доброволно в пламъците на кладите. Легендата разказва, че един бард направил следното предсказание: След 700 години, върху пепелта на мъчениците лаврите отново ще разцъфнат.
През 1944 г., 700 години след онази паметна дата, Антонен Гадал, патриархът на Братството на катарите и пазител на духовното му наследство, заедно със седем свидетели се изкачи на крепостта Монсегюр, за да потвърди предсказанието. В Алби, в известната градина на розите, непосредствено до катедралата на победата на инквизицията, през 1954 г., Младото гностично братство на розенкройцерите получи задачата, да продължи делото на катарите. Антонен Гадал предаде майсторския печат, който българският патриарх Никита бе поверил през 12 век на катарите, на Ян ван Райкенборг, гросмайстора на Духовната школа на Златния Розенкройц.
Издигнатият през май 1957 г. в Сабартез, в долината на р. Ариеж паметник Галаад, свидетелстващ за вътрешната духовна връзка между тези братства, бе предаден също на Братството на розенкройцерите. Паметникът е символ на освобождаващото дело на Христовата йерархия в нейното тройно въздействие: Граал, Катари и Кръст с Рози.
Възможен ли е този път днес?
Да, възможен е! С настъпването на ерата на Водолея този път повече от всякога е отворен за всички търсещи хора. Съвременното Братство на Розата и кръста, като пълноправен наследник на богомили и катари, отново ни отправя зова на Христовото спасителното учение: „Време е!” С установяването на Духовната школа на Златния Розенкройц в България през 1998 г., у нас отново се завърна духовният импулс, излязъл оттук преди десет века. В Духовната школа на съвременните розенкройцери ние можем да осъществим процеса на новораждане по дух, душа и тяло, като нашите предшественици – богомилите, вървейки по Пътя на Розата и кръста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар