© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ
от
Богомил Костов Аврамов РУСЕВ – ХЕМИ
ЗА МНОЗИНА, пропуснали да срещнат и опознаят творчеството на Тодор РИЗНИКОВ, все още под старомодна възбрана, за поколения на които са чужди тежненията на драстично драматични отминали времена, всякакво номиниране като „явление“ на неговата прозрачна и открита личност, би могло да предизвика недоверчива усмивка. За други; неговото светло присъствие в СТРАННИЯ ОБРЕЧЕН ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ ПОДЗЕМЕН КУЛТУРАЛЕН КИПЕЖ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА; все още е съкровно осезаем. И отново - налице е усмивка. Но усмивка на качествено осъзната горчивина.
Тодор РИЗНИКОВ бе от категория съвременни творци, самообрекли се на неофициалицирана употреба. Без да сме достатъчно дълбочинно запознати с ОСЪДЕНАТА НА ПРЕДНАМЕРЕНА МЪЛЧИНА ПРОБЛЕМАТИКА НА НЕГОВИТЕ ЧАСТНИ ПАРАНАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ; но наясно с мъчително осъществяваните негови грош-заплащани публикации; ние все повече се убеждаваме в качествата на неговият дух на мащабен безхитростен национал-патриот, от средата на двадесети век. Загледан в миналото – на гладен стомах кретащ през НАСТОЯЩЕТО - опитващ се да преоткрие БЪДНОТО. Умно преборвайки се с хитро постановени негласни запрети. Чрез устойчив поток сравнително безобидни публикации и интервюта в дребномащаната провинциална преса от недалечното тоталитарно балканско минало. Което – за да се превърне в история – са необходими ОБИЧАЙНИТЕ ВЕКОВЕ ПРЕОСМИСЛАЖ. Побързало да се превърне в НАШЕ ЛЕПЛИВО НАСТОЯЩЕ. Писания, всред които следва да търсим повод и податки за безумните джаста-праста иманярски и конкретни археологически разкопки, обхванали цялата страна през последните двадесетина години. Едва в наше време, телевизионни спекулант-изследователи успяха, осъществиха и заснеха документално ТАКА МЕЧТАНИЯТ ОТ Тодор РИЗНИКОВ ПОХОД КЪМ КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА, пръкнала преди векове от ТИБЕТ, и от ПАМИР. Всичко някога казано и писано от Тодор РИЗНИКОВ, днес окончателно да се доказва от всички онези, на които не е чужд нелицемерният поход към ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА ИЗВОРИТЕ на население, наричано все още БЪЛГАРСКО. Което -
91
как се види – ПАСЕЙКИ-ПАСЕЙКИ-ПАСЕЙКИ - е на път да слезе от геополитическата сцена на БАЛКАНИТЕ и ЕВРОПА, но не и на СВЕТЪТ. Заедно с принудително насаденото - по византийски ПОЛУГРАМОТНО НЕУСТОЙЧИВО ХРИСТИЯНСТВО. Така лукаво предоставило възможност за мюсюльманска инвазия ПРЕЗ ЕВРОПА КЪМ СВЕТА. И, ето защо – НИЕ – които сме никакви за покойният Тодор РИЗНИКОВ, автор и изследовател по мащабите на света – освен случайни познати, си позволяваме – ИЗПРЕВАРВАЙКИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НОТАБИЛИ, да поразровим ТЕМЕЛИТЕ НА ТАЗИ БОЛГАРИЯ ПРОХИБИТА, че да почетем – поне веднъж - ДЕЛОТО И ПРИНОСА НА САМОТНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДИВИ ПАТИЦИ. На частният изследовател НА КОРЕНИЩАТА НА ВЕДА СЛОВЕНА. Човекът и приятелят Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ от СЪРТА. Самоотвержено завещал своят единствен столичен имот на свободомислеща младежка формация. За да остане ПРИЮТЕН ПОД СЯНКАТА НА СКАЛИТЕ НА МАДАРА. Между древните ПРЕСЛАВ и ПЛИСКА. Където вместо потомствени комити; безпощадно изтрепани до крак – а на останалите взет страхът до мъде; ВСЕ ПОВЕЧЕ И ВСЕ ПО-БЕЗНАКАЗАНО СЕ ШИРЯТ НАЦИИТЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА. Напреки на всякакви фестивали и фестивалчета, чиято задача е повече от ясна – ВМЕСТО ДА БУДЯТ И ОТКРИВАТЕЛСТВУВАТ – ДА МАМЯТ И ПРИСПИВАТ.
КОГАТО СТАНЕ ДУМА В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА ЗА „ПРИНОС-ЯВЛЕНИЕ“, непочетените остатъчни „ТВОРЦИ“ остават лично ощетени. Професионалната ревност рядко е равностойна на професионалната добросъвестност. Но, забележително добре се бори с елементарната гражданска загриженост. Откъдето всъщност тръгват всевъзможните „КУЛТУРАЛНИ ЯВЛЕНИЯ“. Тоталитарно добре изявени творци, лесно избухват надушвайки подчертан професионализъм и пресен граждански ангажемент, при казионно замразени творци – все още самоутвърждаващи се. Забравили, че неказионното самоутвърждаване на БАЛКАНИТЕ трае цял един никакъв живот. Границите с ЕВРОПА - все още креят. И, това ще продължава. Защото АРОМАТЪТ НА ШКЕМБЕЧОРБА – ПОВЕРВАЙТЕ! - макар да се надушва и оттатък ВИЕНА е недостатъчен, щото МАТИ БОЛГАРИЯ ВЕВЕЧНА да се превърне в НАЦИЯ-ЯВЛЕНИЕ. Без некомерсилни частни творци-изследователи, като покойният Тодор РИЗНИКОВ. Светът би признал ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ПРИОРИТЕТ НА БАЛКАНИТЕ едва, когато неакадемични феномени с гражданската доблест на Тодор РИЗНИКОВ дотолкова зачестят, че МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА се превърне в ГЛОБАЛНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА РЕСУРСНА ЕДИНИЦА, че казионната наука престане да обслужва хазната, и все що се върти около нея. Когато т.н. „АКАДЕМИЗЪМ“ престане да смущава сънят на ОПТИМИЗАЦИОННО НЕДОВЕРЧИВИ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТИ. Които под маската на наивитетски „АНТИКОМУНИЗЪМ“ ширят успешни глобализационни далавери.
92
събота, 28 август 2010 г.
ФЕНОМЕНЪТ "ВЕДА СЛОВЕНА" от Георги Михов
ФЕНОМЕНЪТ "ВЕДА СЛОВЕНА"
от
Георги Михов
В далечната 1874 година в Белград излиза от печат една книга, която разбунва духовете в научните среди и не им дава покой до днес. "Авторът" й е босненският сърбин Стефан Веркович, а заглавието -
"Веда Словена: Български народни песни от предисторическата и
предхристиянската епоха". Това е един особен сборник с фолклорни
песни и предания, събирани в продължение на дванадесет години
сред българите - мохамедани (помаци) от Македония и Родопския
край. Особен е защото изложените в него умотворения са с
необикновена тематика и съдържание; говорят за езически богове,
свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и
господари - знания, спомени формирани далеч преди
насилственото потурчване на помаците и преди християнизацията
на целокупния български народ, вечни истини, съхранени от
езически времена, доказващи устойчивостта, дълбокия смисъл и
високата културна стойност на езическите идеи, вярвания и
философия. Именно затова, заради езическото си съдържание, "Веда
Словена" бива отречена, обявена за "фалшификат и откровена
измислица". Защото коя държавна научна институция, коя власт и
кой закостенял "учен" мозък биха допуснали някакви си
"съмнителни" народни песни да проповядват езическата правда, да
мътят благоверното съзнание на едно "целомъдрено" християнско
общество, пък били и тия песни проявление на хилядолетната
езическа мъдрост на цял един народ.
С какво е ценна за българите Веда Словена?
1. Песните в нея са събирани сред родопските и беломорските
българи - мохамедани. Съдържат огромен брой реминисценции от
християнски и езически религиозни практики, характерни за
българския народ. Така Веда Словена се явява неопровержимо
доказателство за българската принадлежност на т.нар. помаци от
Южна България и Северна Гърция. Тя доказва, че българите
мохамедани в определен исторически период са споделяли с
останалите българи славянските езически вярвания, а по-късно и
християнската религия.
2. Песните събирани сред македонските българи пък са на
специфичен български диалект и на нито едно място не се
споменава нищо, характеризиращо ги като "македонци". Самият
сърбин Стефан Веркович издава Веда Словена под наслов "Обрядни
песни отъ язическо время. Упазени со устно предание при
Македонско - Родопски-те Българо - Помаци". Какво по-добро
доказателство за бърския характер на "македонците" от това сам
сърбин да събира български песни в Македония?
3. Легендите във Веда Словена са записани в периода 1860-1870 и
съдържат митологически спомен от езическо време, славят езически
божества, езически герои, духове, самодиви. Т.е. езическите
вярвания сред помаците са оцелели и след християнизацията (ІХ в.)
и след ислямизацията им (ХVІ - ХVІІ в.), потвърждавайки дълбоката
истина за света и голямата ценност за човека, които носят.
Съществуването на тези легенди е доказателство, че езическата
религия е била необходима на народа ни и продължава да
съществува хилядолетия след опита за изтриването й от народната
памет, живеейки на апокрифно ниво - сред обикновените хора в
изолираните планински общности.
4. Редица от сказанията говорят дори за предславянски
митологически персонажи, познати специално на древните траки -
факт, разобличаващ наложената в българската историография
абсурдна презумпция, че във формирането на българския етнос
участват единествено славяни и прабългари. Песните от Веда
Словена показват, че във фолклора ни траките оставят мистично
наследство, което доказва тяхното важно участие в изграждането на
българската народност, култура и система от езически вярвания.
Формалните доводи за оспорване автентичността на един неудобен
писмен паметник могат да бъдат всякакви - диалектови
разминавания, смислови несъответствия, необичайна стихотворна
стъпка, "прекомерна" дължина на стиховете, неочаквано стара
историческа памет, грешно поставени запетаи, нуместно
употребени местоимения, сбъркано минало несвършено време и
т.н, и т.н. По-важен е въпросът с какво е "неудобен" въпросният
писмен паметник? На пръв поглед - с нищо, поне за обикновения
българин. Но всъщност има твърде много хора, които са
заинтересовани от пазенето му в тайна:
- като Българската Православна Църква, например, с целия клир - те
не желаят да съществува нещо, което напомня на българите, че
някога са били езичници, че са имали своя лична (не еврейска, не
гръцка) езическа митология, свой личен езически епос и
хилядолетна родова памет, за тях е по-добре българите въобще да
нямат история отпреди покръстването.
- като редица учени, набедени професори и доценти, които не
желаят да се занимават с проучване на нови, изцяло непознати им
фолклорни монументи, които противоречат на показното им
християнско благоверие и съдържат напълно непонятна им (поради
слабите им познания за езическата религия) информация.
- не желаят да съществува Веда Словена и някои политически
анти-български елементи в България, които всячески се опитват да
убедят българите-мохамедани, че всъщност не са и никога не са
били българи и че са мюсюлмани от дълбока древност (!?).
- подобни нечисти кроежи следват и учените във Вардарско, които
ако признаят, че Веда Словена е автентична, автоматично ще
признаят, че така наречените "македонци" са всъщност българи -
идея табу отвъд югоизточната ни граница.
от
Георги Михов
В далечната 1874 година в Белград излиза от печат една книга, която разбунва духовете в научните среди и не им дава покой до днес. "Авторът" й е босненският сърбин Стефан Веркович, а заглавието -
"Веда Словена: Български народни песни от предисторическата и
предхристиянската епоха". Това е един особен сборник с фолклорни
песни и предания, събирани в продължение на дванадесет години
сред българите - мохамедани (помаци) от Македония и Родопския
край. Особен е защото изложените в него умотворения са с
необикновена тематика и съдържание; говорят за езически богове,
свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и
господари - знания, спомени формирани далеч преди
насилственото потурчване на помаците и преди християнизацията
на целокупния български народ, вечни истини, съхранени от
езически времена, доказващи устойчивостта, дълбокия смисъл и
високата културна стойност на езическите идеи, вярвания и
философия. Именно затова, заради езическото си съдържание, "Веда
Словена" бива отречена, обявена за "фалшификат и откровена
измислица". Защото коя държавна научна институция, коя власт и
кой закостенял "учен" мозък биха допуснали някакви си
"съмнителни" народни песни да проповядват езическата правда, да
мътят благоверното съзнание на едно "целомъдрено" християнско
общество, пък били и тия песни проявление на хилядолетната
езическа мъдрост на цял един народ.
С какво е ценна за българите Веда Словена?
1. Песните в нея са събирани сред родопските и беломорските
българи - мохамедани. Съдържат огромен брой реминисценции от
християнски и езически религиозни практики, характерни за
българския народ. Така Веда Словена се явява неопровержимо
доказателство за българската принадлежност на т.нар. помаци от
Южна България и Северна Гърция. Тя доказва, че българите
мохамедани в определен исторически период са споделяли с
останалите българи славянските езически вярвания, а по-късно и
християнската религия.
2. Песните събирани сред македонските българи пък са на
специфичен български диалект и на нито едно място не се
споменава нищо, характеризиращо ги като "македонци". Самият
сърбин Стефан Веркович издава Веда Словена под наслов "Обрядни
песни отъ язическо время. Упазени со устно предание при
Македонско - Родопски-те Българо - Помаци". Какво по-добро
доказателство за бърския характер на "македонците" от това сам
сърбин да събира български песни в Македония?
3. Легендите във Веда Словена са записани в периода 1860-1870 и
съдържат митологически спомен от езическо време, славят езически
божества, езически герои, духове, самодиви. Т.е. езическите
вярвания сред помаците са оцелели и след християнизацията (ІХ в.)
и след ислямизацията им (ХVІ - ХVІІ в.), потвърждавайки дълбоката
истина за света и голямата ценност за човека, които носят.
Съществуването на тези легенди е доказателство, че езическата
религия е била необходима на народа ни и продължава да
съществува хилядолетия след опита за изтриването й от народната
памет, живеейки на апокрифно ниво - сред обикновените хора в
изолираните планински общности.
4. Редица от сказанията говорят дори за предславянски
митологически персонажи, познати специално на древните траки -
факт, разобличаващ наложената в българската историография
абсурдна презумпция, че във формирането на българския етнос
участват единествено славяни и прабългари. Песните от Веда
Словена показват, че във фолклора ни траките оставят мистично
наследство, което доказва тяхното важно участие в изграждането на
българската народност, култура и система от езически вярвания.
Формалните доводи за оспорване автентичността на един неудобен
писмен паметник могат да бъдат всякакви - диалектови
разминавания, смислови несъответствия, необичайна стихотворна
стъпка, "прекомерна" дължина на стиховете, неочаквано стара
историческа памет, грешно поставени запетаи, нуместно
употребени местоимения, сбъркано минало несвършено време и
т.н, и т.н. По-важен е въпросът с какво е "неудобен" въпросният
писмен паметник? На пръв поглед - с нищо, поне за обикновения
българин. Но всъщност има твърде много хора, които са
заинтересовани от пазенето му в тайна:
- като Българската Православна Църква, например, с целия клир - те
не желаят да съществува нещо, което напомня на българите, че
някога са били езичници, че са имали своя лична (не еврейска, не
гръцка) езическа митология, свой личен езически епос и
хилядолетна родова памет, за тях е по-добре българите въобще да
нямат история отпреди покръстването.
- като редица учени, набедени професори и доценти, които не
желаят да се занимават с проучване на нови, изцяло непознати им
фолклорни монументи, които противоречат на показното им
християнско благоверие и съдържат напълно непонятна им (поради
слабите им познания за езическата религия) информация.
- не желаят да съществува Веда Словена и някои политически
анти-български елементи в България, които всячески се опитват да
убедят българите-мохамедани, че всъщност не са и никога не са
били българи и че са мюсюлмани от дълбока древност (!?).
- подобни нечисти кроежи следват и учените във Вардарско, които
ако признаят, че Веда Словена е автентична, автоматично ще
признаят, че така наречените "македонци" са всъщност българи -
идея табу отвъд югоизточната ни граница.
СТАРАТА КРЕПОСТ от Hemy VARNALIS I CORMORAN DE GOLOGAN
СТАРАТА КРЕПОСТ
от
Hemy VARNALIS I CORMORAN DE GOLOGAN
На Тодор РИЗНИКОВ
ФАСАДА НА МЕЧТАНИЯ - ДОКРАЙ ИНТИМНИ,
СЪРЦЕТО МИ РАЗДИРАШ СЪС ГРОБОВЕН ТРЯСЪК.
ЗА ТВОЙТА ВЯРА - КАКТО ВСЕКИ - СМЕ ДО СМЪРТ ПЕТИМНИ,
НО ТИ ХАРЕСВАШ - ДА СИ ПРОСТО - ШЕПА ДРЕВЕН ПЯСЪК ...
КАКЪВ ЖИВОТ КИПЯЛ Е НЯВГА ВСРЕД СТЕНИТЕ,
ПОД ПОКРИВЪТ - ГДЕ ВЕЧЕ НИКАКЪВ ГО НЯМА.
ПОБЯГНАЛИ СА В УПЛАХ НАДАЛЕЧ ЖЕНИТЕ,
ПОД МИШНИЦА ОТНЕСЛИ НЕСВЕСТНИ ЛИЧНИ ДРАМИ ...
НАСЛЯПО ЗЕЯТ ПОРУТЕНИ ОТ БУРИТЕ ПРОЗОРЦИ,
А ВЯТЪРЪТ ЗЛОКОБНА ПЕСЕН БЕЗПРЕСТАННО ВИЕ.
НАДОЛУ Е БРЕГЪТ - С ГРОБОВЕ НА ПРИМОРЦИ;
ОБЕЗУМЯЛОТО МОРЕ - ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВИМЕТО МУ ПИЕ.
СТОЯТ СТЪПИСАНИ - НА ПРЕМАЛЯЛИ КРЕПОСТИ - СТЕНИТЕ,
И ПАДА КАМЪК ПОДИР КАМЪК – ТЕЖКИ СЪЛЗИ РОНИ.
В МОРЕТО МЪЛЧАЛИВО СЕ ПРИТУЛВАТ ПЛАНИНИТЕ,
ЗАКЛЕВАЩИ ДЕЦАТА НИ С ПРОКЛЯТИЯ СЪДБОВНИ.
ОТНОВО КРАЧА САМ ПО УЛИЦИТЕ ТЕСНИ-КРИВИ,
ПОДОБНИ НА СЪДБАТА МИ НЕСВЕСТНА И НЕСРЕТНА.
ДУШАТА НЕ ПРЕСТАВА - СТЕНЕ ПЕСНИ ЖИВИ.
А ВЯТЪРЪТ ПРОСВИРВА - СВОЙТА ДРЕВНА ПЕСНЯ.
THE END
02.08.2010
02
от
Hemy VARNALIS I CORMORAN DE GOLOGAN
На Тодор РИЗНИКОВ
ФАСАДА НА МЕЧТАНИЯ - ДОКРАЙ ИНТИМНИ,
СЪРЦЕТО МИ РАЗДИРАШ СЪС ГРОБОВЕН ТРЯСЪК.
ЗА ТВОЙТА ВЯРА - КАКТО ВСЕКИ - СМЕ ДО СМЪРТ ПЕТИМНИ,
НО ТИ ХАРЕСВАШ - ДА СИ ПРОСТО - ШЕПА ДРЕВЕН ПЯСЪК ...
КАКЪВ ЖИВОТ КИПЯЛ Е НЯВГА ВСРЕД СТЕНИТЕ,
ПОД ПОКРИВЪТ - ГДЕ ВЕЧЕ НИКАКЪВ ГО НЯМА.
ПОБЯГНАЛИ СА В УПЛАХ НАДАЛЕЧ ЖЕНИТЕ,
ПОД МИШНИЦА ОТНЕСЛИ НЕСВЕСТНИ ЛИЧНИ ДРАМИ ...
НАСЛЯПО ЗЕЯТ ПОРУТЕНИ ОТ БУРИТЕ ПРОЗОРЦИ,
А ВЯТЪРЪТ ЗЛОКОБНА ПЕСЕН БЕЗПРЕСТАННО ВИЕ.
НАДОЛУ Е БРЕГЪТ - С ГРОБОВЕ НА ПРИМОРЦИ;
ОБЕЗУМЯЛОТО МОРЕ - ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВИМЕТО МУ ПИЕ.
СТОЯТ СТЪПИСАНИ - НА ПРЕМАЛЯЛИ КРЕПОСТИ - СТЕНИТЕ,
И ПАДА КАМЪК ПОДИР КАМЪК – ТЕЖКИ СЪЛЗИ РОНИ.
В МОРЕТО МЪЛЧАЛИВО СЕ ПРИТУЛВАТ ПЛАНИНИТЕ,
ЗАКЛЕВАЩИ ДЕЦАТА НИ С ПРОКЛЯТИЯ СЪДБОВНИ.
ОТНОВО КРАЧА САМ ПО УЛИЦИТЕ ТЕСНИ-КРИВИ,
ПОДОБНИ НА СЪДБАТА МИ НЕСВЕСТНА И НЕСРЕТНА.
ДУШАТА НЕ ПРЕСТАВА - СТЕНЕ ПЕСНИ ЖИВИ.
А ВЯТЪРЪТ ПРОСВИРВА - СВОЙТА ДРЕВНА ПЕСНЯ.
THE END
02.08.2010
02
СЪДЪРЖАНИЕ-01
СЪДЪРЖАНИЕ
02
СТАРАТА КРЕПОСТ, поема, Б. Аврамов -ХЕМИ
03
БИОГРАФИЧНО, www.despite-mag.blogspot.com
04
ДУХЪТ МУ ЩЕ ВИТАЕ ИЗ СЪРТА, Д-р Огнян ЖЕКОВ
05
НА МА – ТА – РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН, Б. Аврамов -ХЕМИ
18
ТОДОР РИЗНИКОВ С ЧЕРВЕН ТЕЛЕФОН – около 1988.
19
ВЕДИЧЕСКА МАДАРА, Тодор РИЗНИКОВ
21
THE VEDICAL MADARA, Todor RIZNIKOV
23
ПЪРВО ПРИСТАНИЩЕ, Ружа ВЕЛЧЕВА
24
ТОДОР РИЗНИКОВ - ON THE STREET – около 1985.
25
ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА, поема, Б. АВРАМОВ - ХЕМИ
26
VEDA SLOVENA – THE BIRTH OF ORFEUS, www.Radhe.net
34
TODOR RIZNIKOV AND A FOLLOWER, around 1995.
35
ЕДНА НЕДОИЗДАДЕНА КНИГА, Никола ИВАНОВ,
в „Литературен Свят“, № 12, 12.09.2009.!; www.geom-bg.com.
OCEAN PRESS PUBLISHING HOUSE IS A PART FROM C/O HEMY INTERNATIONAL PLC,
A PRIVATE ART AND PRESS RESEARCH & CONSULTING GROUP,
BASED BULGARIA, 09002-VARNA,24 IVAN DRASSOV STREETQ APT. 02!
GSM: +359 886735983; E-mail: hemy@abv.bg; bulgaranaocean@gmail.com;
www.despite-mag.blogspot.com; www.godlieb.blog.bg.
ALL RIGHTS RESERVED.
A TRULY REGISTERED EDITION AS “OF THE SANCTUARIES THE HOMELESSES SEARCHER”
ISBN 954 – 8530 – 25 - 2
02
СТАРАТА КРЕПОСТ, поема, Б. Аврамов -ХЕМИ
03
БИОГРАФИЧНО, www.despite-mag.blogspot.com
04
ДУХЪТ МУ ЩЕ ВИТАЕ ИЗ СЪРТА, Д-р Огнян ЖЕКОВ
05
НА МА – ТА – РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН, Б. Аврамов -ХЕМИ
18
ТОДОР РИЗНИКОВ С ЧЕРВЕН ТЕЛЕФОН – около 1988.
19
ВЕДИЧЕСКА МАДАРА, Тодор РИЗНИКОВ
21
THE VEDICAL MADARA, Todor RIZNIKOV
23
ПЪРВО ПРИСТАНИЩЕ, Ружа ВЕЛЧЕВА
24
ТОДОР РИЗНИКОВ - ON THE STREET – около 1985.
25
ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА, поема, Б. АВРАМОВ - ХЕМИ
26
VEDA SLOVENA – THE BIRTH OF ORFEUS, www.Radhe.net
34
TODOR RIZNIKOV AND A FOLLOWER, around 1995.
35
ЕДНА НЕДОИЗДАДЕНА КНИГА, Никола ИВАНОВ,
в „Литературен Свят“, № 12, 12.09.2009.!; www.geom-bg.com.
OCEAN PRESS PUBLISHING HOUSE IS A PART FROM C/O HEMY INTERNATIONAL PLC,
A PRIVATE ART AND PRESS RESEARCH & CONSULTING GROUP,
BASED BULGARIA, 09002-VARNA,24 IVAN DRASSOV STREETQ APT. 02!
GSM: +359 886735983; E-mail: hemy@abv.bg; bulgaranaocean@gmail.com;
www.despite-mag.blogspot.com; www.godlieb.blog.bg.
ALL RIGHTS RESERVED.
A TRULY REGISTERED EDITION AS “OF THE SANCTUARIES THE HOMELESSES SEARCHER”
ISBN 954 – 8530 – 25 - 2
СЪДЪРЖАНИЕ-03
СЪДЪРЖАНИЕ
71
ШИБАНЯЦИ
ремарк, от Б. К. АВРАМОВ РУСЕВ -ХЕМИ
73
ЗАГАДКАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ БЪЛГАРИ
есе, от Тодор РИЗНИКОВ
76
ТРИ ВЪРХА НА ВРЕМЕТО
политическа поема, от Тодор РИЗНИКОВ
77
ОРИГИНАЛНА ПЕСЕН
ОТ „ВЕДА СЛОВЕНА“
запис и коментар, от Григор Симов БОЖИЛОВ
84
THE “VEDA SLOVENA” MYSTERY
research essay, from INTERNET BAY - (C) 2010
88
ТОДОР РИЗНИКОВ –
СТАТИИ ЗА „ВЕДА СЛОВЕНА“
Фонд № 575/07 - „Държавен Архив“, Благоевград
89
ВЕДИЧЕСКА МАДАРА
есе, от Тодор РИЗНИКОВ
91
ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ,
есе, от Б. К. АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
93
SHORT BIOGRAPHY
by B. K. AVRAMOV RUSEV-HEMY
94
THE VEDICAL MADARA
essay, by Todor RIZNIKOV
96
ЗА И ПРОТИВ „ВЕДА СЛОВЕНА“,
extract, Гане ТОДОРОВСКИ, Скопие, 1967
OCEAN PRESS PUBLISHING HOUSE
IS A PART FROM C/O HEMY INTERNATIONAL PLC,
A PRIVATE ART AND PRESS RESEARCH & CONSULTING GROUP,
BASED BULGARIA, 09002-VARNA,24 IVAN DRASSOV STREET, APT. 02!
GSM: +359 886735983;
E-mail: hemy@abv.bg; bulgaranaocean@gmail.com;
Blogs: www.despite-mag.blogspot.com;
www.vedaslovenaknights.blogspot.com;
www.godlieb.blog.bg.
ALL RIGHTS RESERVED.
FOR PERSONAL PURPOSES ONLY.
A TRULY REGISTERED HAND-MADE EDITION AS
“OF THE SANCTUARIES THE HOMELESSES RESEARCHER”
ISBN 954–8530–25–2
71
ШИБАНЯЦИ
ремарк, от Б. К. АВРАМОВ РУСЕВ -ХЕМИ
73
ЗАГАДКАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ БЪЛГАРИ
есе, от Тодор РИЗНИКОВ
76
ТРИ ВЪРХА НА ВРЕМЕТО
политическа поема, от Тодор РИЗНИКОВ
77
ОРИГИНАЛНА ПЕСЕН
ОТ „ВЕДА СЛОВЕНА“
запис и коментар, от Григор Симов БОЖИЛОВ
84
THE “VEDA SLOVENA” MYSTERY
research essay, from INTERNET BAY - (C) 2010
88
ТОДОР РИЗНИКОВ –
СТАТИИ ЗА „ВЕДА СЛОВЕНА“
Фонд № 575/07 - „Държавен Архив“, Благоевград
89
ВЕДИЧЕСКА МАДАРА
есе, от Тодор РИЗНИКОВ
91
ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ,
есе, от Б. К. АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
93
SHORT BIOGRAPHY
by B. K. AVRAMOV RUSEV-HEMY
94
THE VEDICAL MADARA
essay, by Todor RIZNIKOV
96
ЗА И ПРОТИВ „ВЕДА СЛОВЕНА“,
extract, Гане ТОДОРОВСКИ, Скопие, 1967
OCEAN PRESS PUBLISHING HOUSE
IS A PART FROM C/O HEMY INTERNATIONAL PLC,
A PRIVATE ART AND PRESS RESEARCH & CONSULTING GROUP,
BASED BULGARIA, 09002-VARNA,24 IVAN DRASSOV STREET, APT. 02!
GSM: +359 886735983;
E-mail: hemy@abv.bg; bulgaranaocean@gmail.com;
Blogs: www.despite-mag.blogspot.com;
www.vedaslovenaknights.blogspot.com;
www.godlieb.blog.bg.
ALL RIGHTS RESERVED.
FOR PERSONAL PURPOSES ONLY.
A TRULY REGISTERED HAND-MADE EDITION AS
“OF THE SANCTUARIES THE HOMELESSES RESEARCHER”
ISBN 954–8530–25–2
СЪДЪРЖАНИЕ-02
СЪДЪРЖАНИЕ
37
ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК ОТ МАДАРА ЧАКА ИЗВЪНЗЕМНИ
ИНТЕРВЮ - „НАРОДНО ДЕЛО“ - ВАРНА, 25.08.1993.
40
ОТШЕЛНИЦИ, ЛЕЧИТЕЛИ И ЖРЕЦИ НАСЕЛИХА ПЕЩЕРИТЕ ПОД МАДАРСКИЯТ КОННИК
ИНТЕРВЮ - „ДУМА“ - 02.08.1993.
42
ПОЧИНА ДВОЙНИКЪТ НА МАРКС
„ДУМА“ - 04.03.1996.
43
КЪДЕ ВСЕ ПАК Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР
„ПРОВАДИЙСКИ ГЛАС“, 09.09.1992
45
ТОДОР РИЗНИКОВ ОБИТАВА ПРАИСТОРИЧЕСКА ПЕЩЕРА
„ДУМА“ 08.06.1993.
46
ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ
„УСТРЕМ“ - КАСПИЧАН, 29.03.1996.
47
КОЙ Е ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ?
ИНТЕРВЮ - „ВАРНЕНСКА ДУМА“ - 1992.
50
ДАЙ ОГЪН СТАВА СТРОИТЕЛ
„ШУМЕНСКА ЗАРЯ“, 02.07.1994.
51
ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ
от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ
53
ЕДИН ПОЕТ БРОДИ ИЗ ГОРАТА
от Тодор РИЗНИКОВ, „НАРОДНО ДЕЛО“ - ВАРНА, 29.09.1972.
55
СНЕЖИНСКИЯТ КМЕТ
от Тодор РИЗНИКОВ, „НАРОДНО ДЕЛО“ - Варна, 22.09.1973.
57
ПЕСЕНТА НА СТАРИТЕ ЧЕШМИ
от Тодор РИЗНИКОВ, „НАРОДНО ДЕЛО“, 20.08.1972.
59
ПРОКЛЯТИЕТО „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“
от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ
OCEAN PRESS PUBLISHING HOUSE IS A PART FROM C/O HEMY INTERNATIONAL PLC,
A PRIVATE ART AND PRESS RESEARCH & CONSULTING GROUP,
BASED BULGARIA, 09002-VARNA,24 IVAN DRASSOV STREETQ APT. 02!
GSM: +359 886735983; E-mail: hemy@abv.bg; bulgaranaocean@gmail.com;
www.despite-mag.blogspot.com; www.godlieb.blog.bg.
ALL RIGHTS RESERVED.
A TRULY REGISTERED EDITION AS “
OF THE SANCTUARIES THE HOMELESSES RESEARCHER”
ISBN 954 – 8530 – 25 – 2
37
ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК ОТ МАДАРА ЧАКА ИЗВЪНЗЕМНИ
ИНТЕРВЮ - „НАРОДНО ДЕЛО“ - ВАРНА, 25.08.1993.
40
ОТШЕЛНИЦИ, ЛЕЧИТЕЛИ И ЖРЕЦИ НАСЕЛИХА ПЕЩЕРИТЕ ПОД МАДАРСКИЯТ КОННИК
ИНТЕРВЮ - „ДУМА“ - 02.08.1993.
42
ПОЧИНА ДВОЙНИКЪТ НА МАРКС
„ДУМА“ - 04.03.1996.
43
КЪДЕ ВСЕ ПАК Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР
„ПРОВАДИЙСКИ ГЛАС“, 09.09.1992
45
ТОДОР РИЗНИКОВ ОБИТАВА ПРАИСТОРИЧЕСКА ПЕЩЕРА
„ДУМА“ 08.06.1993.
46
ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ
„УСТРЕМ“ - КАСПИЧАН, 29.03.1996.
47
КОЙ Е ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ?
ИНТЕРВЮ - „ВАРНЕНСКА ДУМА“ - 1992.
50
ДАЙ ОГЪН СТАВА СТРОИТЕЛ
„ШУМЕНСКА ЗАРЯ“, 02.07.1994.
51
ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ
от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ
53
ЕДИН ПОЕТ БРОДИ ИЗ ГОРАТА
от Тодор РИЗНИКОВ, „НАРОДНО ДЕЛО“ - ВАРНА, 29.09.1972.
55
СНЕЖИНСКИЯТ КМЕТ
от Тодор РИЗНИКОВ, „НАРОДНО ДЕЛО“ - Варна, 22.09.1973.
57
ПЕСЕНТА НА СТАРИТЕ ЧЕШМИ
от Тодор РИЗНИКОВ, „НАРОДНО ДЕЛО“, 20.08.1972.
59
ПРОКЛЯТИЕТО „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“
от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ
OCEAN PRESS PUBLISHING HOUSE IS A PART FROM C/O HEMY INTERNATIONAL PLC,
A PRIVATE ART AND PRESS RESEARCH & CONSULTING GROUP,
BASED BULGARIA, 09002-VARNA,24 IVAN DRASSOV STREETQ APT. 02!
GSM: +359 886735983; E-mail: hemy@abv.bg; bulgaranaocean@gmail.com;
www.despite-mag.blogspot.com; www.godlieb.blog.bg.
ALL RIGHTS RESERVED.
A TRULY REGISTERED EDITION AS “
OF THE SANCTUARIES THE HOMELESSES RESEARCHER”
ISBN 954 – 8530 – 25 – 2
ПЕСЕНТА НА СТАРИТЕ ЧЕШМИ от Тодор РИЗНИКОВ
© Todor IVANOV (Riznikov )
Вестник „НАРОДНО ДЕЛО“, 20.08.1972.
ПЕСЕНТА НА СТАРИТЕ ЧЕШМИ
от
Тодор РИЗНИКОВ
КАЖИ НА БЪЛГАРИНА да ти направи чешма – той ще си излее душата!
Дали ще бъде закътан завет, или диво усое – няма значение. Важното е да се открие „МАСЛАКА“, да се улови водата и да се турят КЛЮНКОВЕ. Някой път те се спускат право надолу, друг път се вият по околните РЪТЛИНИ. Зависи как искаш да бъде чешмата.
ИМА ЧЕШМИ, градени за усилни дни, и чешми – моминска радост; чешми, сечени с хайдушки нож, и чешми, дялани с ... (?).
Чешмите с тайни КЛЮНКОВЕ са останали от далечни времена. Те са чешмите от старите градища и калета. Няма ли таен извор или скрита чешма, крепостта не може да издържи на обсада. Други са полските – те гиздят и красят цялата околност и се разпростират нашироко със своите десет или дванадесет корита. От тях пият по цели стада наведнъж. Има чешми с мека вода - на тях младите невести белят платна. Има лековити чешми – с тяхната вода се промиват КУРШУМЕНИ РАНИ. Всяка чешма е градена мъка или тържествуваща любов ...
Обикнеш ли чешмите – обикваш и този, който ги е правил, обикваш и тези, които са пили от тях, обикваш миналото и настоящето, обикваш бъдещето на своят народ ...
ПЕСЕНТА НА СТАРАТА ЧЕШМА!
Тя все по-рядко се чува. Водата, която караше бронзовите чучури да пеят, пропадна някъде. От буйната зеленина са останали само сините звездички на метличината да напомнят, че тука са дъхали цели килими диви цветя.
Голямата и незапълнена още яма зад „ДОБРЕВА ЧЕШМА“ е последен знак, че тук са идвали хора с лопати и кирки да търсят злато ... а са посели пустош.
НЕ ЗНАМ КАКВО Е ТУЙ, дето ме тегли към СТАРИТЕ ЧЕШМИ! Можеби нямаше да намеря отговор на тоя въпрос, ако не бях дочул стъпки, ако вятърът не донесе до ушите ми нечии разпалени думи:
- Защо да не зарадваме старците? Защо да не им дадем по един чук в ръцете? И чешмите отново да бликнат, пък и те ще се усетят нужни и полезни хора ...
Познах този глас. Познавах го отдавна. Бях чувал тези думи неведнъж. Човекът, който ги изговаряше, беше Стефан, а този, който вървеше до него –
57
партийният секретар Добри Недев. И двамата са пълни със сили и пориви. И двамата имаха предостатъчно „текущи“ тревоги, за да си позволят една такава сантименталност по никое време. Значи ставаше дума наистина за нещо важно, за нещо, което не търпи отлагане. Но за какво пък са им потрябвали старите чешми, когато във всяка къща има кран?
Въпросът обаче не се поставяше така. И Стефан Василев, и Добри Недев стъпваха здраво на краката си, бяха земни и безхитростни хора – значи СТАРИТЕ ЧЕШМИ или по-точно ТЯХНАТА ПЕСЕН им беше станала нуона. И на всички хора, които кръстосват земята с коли и трактори с овчарски геги и ловни пушки ...
- Няма ли дървета, няма ли чешми, няма ли птици, няма ли песен – нещо ме души, когато вървя през къра – и Стефан тръгна с едри и поривисти крачки, а Добри отмяташе листата на измачкания бележник.
- Наистина какво ще ни струва, ако решим да дадем по един чук в ръцете на снежинските старци?
- Нищо! - отвърна Стефан. - Нищо! Защото благодарността на хората не се измерва, няма цена ...
ПОСЛЕ тия мъже крачиха, размахваха ръце, размерваха, писаха, изчисляваха и когато поеха по своя път, аз още дълго останах проснат по гръб. Вечерта падаше чиста и хубава, ...та заедно с песента на щурците дочувах и ромона на старите снежански чешми. Те пееха както по-рано, а наоколо земята набъбваше от зелени злакове и една проста човешка радост звънтеше в душата ми.
58
Вестник „НАРОДНО ДЕЛО“, 20.08.1972.
ПЕСЕНТА НА СТАРИТЕ ЧЕШМИ
от
Тодор РИЗНИКОВ
КАЖИ НА БЪЛГАРИНА да ти направи чешма – той ще си излее душата!
Дали ще бъде закътан завет, или диво усое – няма значение. Важното е да се открие „МАСЛАКА“, да се улови водата и да се турят КЛЮНКОВЕ. Някой път те се спускат право надолу, друг път се вият по околните РЪТЛИНИ. Зависи как искаш да бъде чешмата.
ИМА ЧЕШМИ, градени за усилни дни, и чешми – моминска радост; чешми, сечени с хайдушки нож, и чешми, дялани с ... (?).
Чешмите с тайни КЛЮНКОВЕ са останали от далечни времена. Те са чешмите от старите градища и калета. Няма ли таен извор или скрита чешма, крепостта не може да издържи на обсада. Други са полските – те гиздят и красят цялата околност и се разпростират нашироко със своите десет или дванадесет корита. От тях пият по цели стада наведнъж. Има чешми с мека вода - на тях младите невести белят платна. Има лековити чешми – с тяхната вода се промиват КУРШУМЕНИ РАНИ. Всяка чешма е градена мъка или тържествуваща любов ...
Обикнеш ли чешмите – обикваш и този, който ги е правил, обикваш и тези, които са пили от тях, обикваш миналото и настоящето, обикваш бъдещето на своят народ ...
ПЕСЕНТА НА СТАРАТА ЧЕШМА!
Тя все по-рядко се чува. Водата, която караше бронзовите чучури да пеят, пропадна някъде. От буйната зеленина са останали само сините звездички на метличината да напомнят, че тука са дъхали цели килими диви цветя.
Голямата и незапълнена още яма зад „ДОБРЕВА ЧЕШМА“ е последен знак, че тук са идвали хора с лопати и кирки да търсят злато ... а са посели пустош.
НЕ ЗНАМ КАКВО Е ТУЙ, дето ме тегли към СТАРИТЕ ЧЕШМИ! Можеби нямаше да намеря отговор на тоя въпрос, ако не бях дочул стъпки, ако вятърът не донесе до ушите ми нечии разпалени думи:
- Защо да не зарадваме старците? Защо да не им дадем по един чук в ръцете? И чешмите отново да бликнат, пък и те ще се усетят нужни и полезни хора ...
Познах този глас. Познавах го отдавна. Бях чувал тези думи неведнъж. Човекът, който ги изговаряше, беше Стефан, а този, който вървеше до него –
57
партийният секретар Добри Недев. И двамата са пълни със сили и пориви. И двамата имаха предостатъчно „текущи“ тревоги, за да си позволят една такава сантименталност по никое време. Значи ставаше дума наистина за нещо важно, за нещо, което не търпи отлагане. Но за какво пък са им потрябвали старите чешми, когато във всяка къща има кран?
Въпросът обаче не се поставяше така. И Стефан Василев, и Добри Недев стъпваха здраво на краката си, бяха земни и безхитростни хора – значи СТАРИТЕ ЧЕШМИ или по-точно ТЯХНАТА ПЕСЕН им беше станала нуона. И на всички хора, които кръстосват земята с коли и трактори с овчарски геги и ловни пушки ...
- Няма ли дървета, няма ли чешми, няма ли птици, няма ли песен – нещо ме души, когато вървя през къра – и Стефан тръгна с едри и поривисти крачки, а Добри отмяташе листата на измачкания бележник.
- Наистина какво ще ни струва, ако решим да дадем по един чук в ръцете на снежинските старци?
- Нищо! - отвърна Стефан. - Нищо! Защото благодарността на хората не се измерва, няма цена ...
ПОСЛЕ тия мъже крачиха, размахваха ръце, размерваха, писаха, изчисляваха и когато поеха по своя път, аз още дълго останах проснат по гръб. Вечерта падаше чиста и хубава, ...та заедно с песента на щурците дочувах и ромона на старите снежански чешми. Те пееха както по-рано, а наоколо земята набъбваше от зелени злакове и една проста човешка радост звънтеше в душата ми.
58
СНЕЖИНСКИЯТ КМЕТ от Тодор РИЗНИКОВ
© 1973 – Todor TIZNIKOV
Вестник „НАРОДНО ДЕЛО“ - Варна, 22.09.1973 .!
СНЕЖИНСКИЯТ КМЕТ
от
Тодор РИЗНИКОВ
ДО ПРОЧУТИЯ ИЗВОР „БАШ ПУНАР“, седи замислен мъж и от време навреме присяга към шуртящите курни. Някога изворът приличаше на сребърен харман, на врящо езеро. После нечии ръце го стегнаха в благороден затвор, наречен „КАПТАЖ“. Хванаха го, както се хваща камчийска кошута, и го вързаха с въжета-водопроводи.
Някога, когато замисленият мъж бе все още млад, млад беше и „БАШ ПУНАР“. После и той, като извора бе каптиран. Живя половин век и не натрупа нито богатства, нито имане. Пред къщата си насади ягоди и единствената му радост бе да гледа как мускурливи малчугани се опитват да преповторят младежките му лудории, като си побъркват незабелязано и пълнят пазвите си със сочни плодове.
Младостта му прошумя и оттече като буйните, бистри води на „БАШ ПУНАР“. Колко сборове, колко свадби и панаири! Бъдещият кмет на СНЕЖИНА бе на двадесет години и му се струваше, че на този свят може да се живее и без да се задават въпроси. Видиш ли в ливадите млад и хубав кон и сърцето ти го поревне: мятвай се на гривата му и гони с него вятъра. Някой откраднал мома и гърми на провала – какъв по-сгоден случай от този „ДА ДРЪПНЕШ“ на три пъти половин бакър вино? Туй ще ти остане! „ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ - УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА“.
БЪДЕЩИЯТ КМЕТ НА СНЕЖИНА не искаше и да знае, че може би на същото място, гдето се веселеше с другарите си, преди 1100 години ВЕЛИКИЯТ ЮВИГИ ХАН ОМУРТАГ е изрекъл крилатите си думи. Но неусетно и ненадейно дойде въпросът над въпросите какво трябва да се прави, че да изживее своя единствен живот на земята, както подобава? Младостта му прошумя и отнесе вековечните истини, които изглеждаха непоклатими. „ВЕСЕЛИ СЕ – ТУЙ ЩЕ ТИ ОСТАНЕ!“. После ще се опнеш за последен път и ще те ръснат с китка по челото. А изяденото и изпитото ще го вземеш ли със себе си?А сборовете и панаирите ще вземеш ли? Пък дори и да ги вземеш всичките тези съблазни, нали ще бъдеш прах, нали ще станат прах?
55
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ – кажи го четвърт век – БАЙ ДРАГИЯ е кмет на СНЕЖИНА, но никога не съм го виждал тъй бодър и енергичен. Можеби е така, защото, където стане и където седне, се чувства като на бойно поле. Един ден, след като обходи ЯЛИЯТА НА БАШПУНАРСКАТА РЕКА, където бе прекарал детството си, той излезе насред село като новороден. И беше решил – беше наясно какво трябва да прави.
В НАЧАЛОТО НА РЕВОЛЮЦИЯТА родното му село бе едно от първите разбунени огнища. После стана тъй, че остана встрани от талвега на общия подем. Нямаше в него няколкоетажни сгради, нямаше прогимназия. Но СНЕЖИНА можеше да стане един истински РАЙСКИ КЪТ със своята вековна гора, със своята студена и бистра вода.
Няколко щриха върху една цигарена кутия – и планът за бъдещият център на селото се роди. Останалото щеше да се реши на общоселското събрание. А после? После дните и нощите на БАЙ ДРАГИЯ се смесиха. И сънят му престана да бъде сън. Докато всичко си отиде на мястото . . .
ВИЖДАЛ СЪМ ГО да обяснява усмихнат на някакви гости:
- Да, това синьо-зелено езеро и тая китка от тополи не са ни паднали от небето. Тук по-рано беше жив пущинак, обрасъл с бъзей и репей. Беше гъше сборище и свърталище на безпризорни псета. Нямаше ги трите острова. Нямаше ги и брезовите мостове между тях. А ИВАЙЛОВИЯТ ОСЕН, гдето е на 700 години, сега гмурка зеленото си чело в бистрите води на езерото и се мъчи да навили с могъщите си клони облаците. Ехей – той вече не е самотен старец, както преди. Една млада осенова гора шуми наоколо. А и гургулици, и авлиги вият гнезда по крехките им върхове. И пеят ли, пеят.
ПЕЯТ, защото през този ден на двата снежински острова има две свадби. Едната от невястите е от някакъв далечен град, другата е тъдявашна. Но и двете са от хубави по-хубави и празнуват свадбите си в СНЕЖИНА. А един мъж, смесил дните и нощите си, ги гледа и им се радва. Не иска той никаква награда, не иска ничия признателност. Един мъж, прехвърлил своя половин век, иска само едно: БЪДЕЩИТЕ ХОРА ДА СЕ УСМИХВАТ.
56
Вестник „НАРОДНО ДЕЛО“ - Варна, 22.09.1973 .!
СНЕЖИНСКИЯТ КМЕТ
от
Тодор РИЗНИКОВ
ДО ПРОЧУТИЯ ИЗВОР „БАШ ПУНАР“, седи замислен мъж и от време навреме присяга към шуртящите курни. Някога изворът приличаше на сребърен харман, на врящо езеро. После нечии ръце го стегнаха в благороден затвор, наречен „КАПТАЖ“. Хванаха го, както се хваща камчийска кошута, и го вързаха с въжета-водопроводи.
Някога, когато замисленият мъж бе все още млад, млад беше и „БАШ ПУНАР“. После и той, като извора бе каптиран. Живя половин век и не натрупа нито богатства, нито имане. Пред къщата си насади ягоди и единствената му радост бе да гледа как мускурливи малчугани се опитват да преповторят младежките му лудории, като си побъркват незабелязано и пълнят пазвите си със сочни плодове.
Младостта му прошумя и оттече като буйните, бистри води на „БАШ ПУНАР“. Колко сборове, колко свадби и панаири! Бъдещият кмет на СНЕЖИНА бе на двадесет години и му се струваше, че на този свят може да се живее и без да се задават въпроси. Видиш ли в ливадите млад и хубав кон и сърцето ти го поревне: мятвай се на гривата му и гони с него вятъра. Някой откраднал мома и гърми на провала – какъв по-сгоден случай от този „ДА ДРЪПНЕШ“ на три пъти половин бакър вино? Туй ще ти остане! „ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ - УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА“.
БЪДЕЩИЯТ КМЕТ НА СНЕЖИНА не искаше и да знае, че може би на същото място, гдето се веселеше с другарите си, преди 1100 години ВЕЛИКИЯТ ЮВИГИ ХАН ОМУРТАГ е изрекъл крилатите си думи. Но неусетно и ненадейно дойде въпросът над въпросите какво трябва да се прави, че да изживее своя единствен живот на земята, както подобава? Младостта му прошумя и отнесе вековечните истини, които изглеждаха непоклатими. „ВЕСЕЛИ СЕ – ТУЙ ЩЕ ТИ ОСТАНЕ!“. После ще се опнеш за последен път и ще те ръснат с китка по челото. А изяденото и изпитото ще го вземеш ли със себе си?А сборовете и панаирите ще вземеш ли? Пък дори и да ги вземеш всичките тези съблазни, нали ще бъдеш прах, нали ще станат прах?
55
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ – кажи го четвърт век – БАЙ ДРАГИЯ е кмет на СНЕЖИНА, но никога не съм го виждал тъй бодър и енергичен. Можеби е така, защото, където стане и където седне, се чувства като на бойно поле. Един ден, след като обходи ЯЛИЯТА НА БАШПУНАРСКАТА РЕКА, където бе прекарал детството си, той излезе насред село като новороден. И беше решил – беше наясно какво трябва да прави.
В НАЧАЛОТО НА РЕВОЛЮЦИЯТА родното му село бе едно от първите разбунени огнища. После стана тъй, че остана встрани от талвега на общия подем. Нямаше в него няколкоетажни сгради, нямаше прогимназия. Но СНЕЖИНА можеше да стане един истински РАЙСКИ КЪТ със своята вековна гора, със своята студена и бистра вода.
Няколко щриха върху една цигарена кутия – и планът за бъдещият център на селото се роди. Останалото щеше да се реши на общоселското събрание. А после? После дните и нощите на БАЙ ДРАГИЯ се смесиха. И сънят му престана да бъде сън. Докато всичко си отиде на мястото . . .
ВИЖДАЛ СЪМ ГО да обяснява усмихнат на някакви гости:
- Да, това синьо-зелено езеро и тая китка от тополи не са ни паднали от небето. Тук по-рано беше жив пущинак, обрасъл с бъзей и репей. Беше гъше сборище и свърталище на безпризорни псета. Нямаше ги трите острова. Нямаше ги и брезовите мостове между тях. А ИВАЙЛОВИЯТ ОСЕН, гдето е на 700 години, сега гмурка зеленото си чело в бистрите води на езерото и се мъчи да навили с могъщите си клони облаците. Ехей – той вече не е самотен старец, както преди. Една млада осенова гора шуми наоколо. А и гургулици, и авлиги вият гнезда по крехките им върхове. И пеят ли, пеят.
ПЕЯТ, защото през този ден на двата снежински острова има две свадби. Едната от невястите е от някакъв далечен град, другата е тъдявашна. Но и двете са от хубави по-хубави и празнуват свадбите си в СНЕЖИНА. А един мъж, смесил дните и нощите си, ги гледа и им се радва. Не иска той никаква награда, не иска ничия признателност. Един мъж, прехвърлил своя половин век, иска само едно: БЪДЕЩИТЕ ХОРА ДА СЕ УСМИХВАТ.
56
ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА, поема от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
© 2000 – BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV-HEMY
ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,
ПОКРАЙ МОРЕТО ЧЕСТО-ЧЕСТО БРОДЯТ.
БРЕГЪТ ЛИ ИМАТ ЗА ПОДСЛОН;
БРЕГЪТ ЛИ ЛЮБЯТ - ВМЕСТО ВЯРА?
РАЗВЯВА ЗИМНИ ШАЛОВЕ НАМЕСТО ФЛАГОВЕ ПОБЕДНИ ВЯТЪРЪТ;
НАГОНВА ТОЙ ОКЪСАНИ ПЛАТНА НА ВЕТРОХОДЪТ ИМ ПРОДЪНЕН.
НАМЕСТО ГОЛА ИСТИНА ДА ВЪДВОРИ,
ТОЙ - ВЯТЪРЪТ - СЕ ПРАВИ НА РАЗСЕЯН . . .
НО, ГДЕ ДОМУВА ИСТИНАТА СВЯТА,
ТОВА ЕДВА ЛИ БИ МОГЪЛ ЧОВЕКЪТ ДА ОТКРИЕ,
МАКАР ДА ТЪРСИ - И ДА НЕ НАМИРА;
ТУК КРАЙ БРЕГА - КЪДЕТО БРОДЯТ ТЪЙ-БЕЗГРИЖНО;
МЕЧТАТЕЛИТЕ-СКАПАНЯЦИ ЗАВИНАГИ ОТ ГЛАД ОБЕЗУМЯЛИ;
УМНИЦИ НИКОМУ НЕНУЖНИ,
ВСЕВЕЧНИ ДРЪНКАЛА ЗА СВЯТОСТ -
И - ЗА НЯКАКВА СИ МНИМА СВОБОДА . . .
ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,
КАКВО ЛИ ДИРЯТ ОТ БУРЯТА ДОБРЕ НАТАМАНЕНИ,
С ПОЧУПЕНИ НА ГЛАРУСИ КРИЛА,
СЪС ЧОВКИ СМАЧКАНИ ОТ СЪОТВЕНИЯТ ПОБОЙНИК,
И ОТ МОРЕТАТА ПРОГОНЕНИ ДОРИ,
КЪДЕТО САМОТАТА Е БЕЗПЛАТНА.
ВИТАЕ МЪКАТА ИМ ТУК,
ЕДИН ИЗМЪЧЕН ПРИЗРАК - КАКТО САМИТЕ ТЯХ;
ПРОВЛАЧВАЙКИ НОЗЕ ПРЕУМОРЕНИ,
РАЗМАХВАЙКИ ПОГУБЕНИ ОТ ВЕТРОВЕ КРИЛА,
КОИТО НИКОГА НЕ СА ЛЕТЕЛИ,
ЗАЩОТО НА МЕЛНИЦИТЕ ВЕТРЕНИ
СА ИНСТРУМЕНТ;
ВСРЕД СТРАШНИТЕ ПОРЕДНИ ДНИ НА ВСЕНАРОДНО ПОКАЯНИЕ
ПОСТИГНАТО ЧРЕЗ ПИПВАНЕТО НА ПАРЧЕТО ХЛЕБ -
ПРЕДИ ДОРИ ДА ГО ЗАХАПЯТ;
ИЗМЪКНАТО ИЗ КРЕХКИТЕ ИМ ДЛАНИ -
С КОВАРНАТА ЛАКИРАНА УСМИВКА НА МИСКА ОТ ЕКРАН.
РАЗПЕРИЛИ РЪЦЕ,
ИЗПРАЗНЕНИ ОТ ВСЯКАКВО ИМАНЕ,
ПОРАДИ ПОРЕДНА ХИТРОСТ НА ВЛАСТТА,
ИЗМАМНА - КАКТО НЕЙНОТО САМОПОСТАНОВЯВАНЕ,
ПРЕКРАЧВАЙКИ НАЗАД-НАПРЕД -
ПРЕЗ ДУПКАТА НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
УСТАНОВЯВАЙКИ ЗА ЛИШЕН И ПОРЕДЕН ПЪТ,
ДОКОЛКО ХОРАТА СА КРЕХКИ СВЕЩИ;
КОИТО ХИТРЕЦИТЕ НА ВЛАСТТА,
ЦЕНТРАЛНО ПАЛЯТ И ЗАГАСВАТ;
УСПЕЯТ ЛИ ДА УСТАНОВЯТ,
ЧЕ СА МАТЕРИЯ НА ВРЕМЕТО ДОСТАТЪЧНО УПОТРЕБЕНА . . .
(Continued - Only with the Permission of the Unvisible Democratical Censorship named "THE MUNICIPAL CULTURAL COMISSION", Varna, Republic of Bulgaria!)
25
ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,
ПОКРАЙ МОРЕТО ЧЕСТО-ЧЕСТО БРОДЯТ.
БРЕГЪТ ЛИ ИМАТ ЗА ПОДСЛОН;
БРЕГЪТ ЛИ ЛЮБЯТ - ВМЕСТО ВЯРА?
РАЗВЯВА ЗИМНИ ШАЛОВЕ НАМЕСТО ФЛАГОВЕ ПОБЕДНИ ВЯТЪРЪТ;
НАГОНВА ТОЙ ОКЪСАНИ ПЛАТНА НА ВЕТРОХОДЪТ ИМ ПРОДЪНЕН.
НАМЕСТО ГОЛА ИСТИНА ДА ВЪДВОРИ,
ТОЙ - ВЯТЪРЪТ - СЕ ПРАВИ НА РАЗСЕЯН . . .
НО, ГДЕ ДОМУВА ИСТИНАТА СВЯТА,
ТОВА ЕДВА ЛИ БИ МОГЪЛ ЧОВЕКЪТ ДА ОТКРИЕ,
МАКАР ДА ТЪРСИ - И ДА НЕ НАМИРА;
ТУК КРАЙ БРЕГА - КЪДЕТО БРОДЯТ ТЪЙ-БЕЗГРИЖНО;
МЕЧТАТЕЛИТЕ-СКАПАНЯЦИ ЗАВИНАГИ ОТ ГЛАД ОБЕЗУМЯЛИ;
УМНИЦИ НИКОМУ НЕНУЖНИ,
ВСЕВЕЧНИ ДРЪНКАЛА ЗА СВЯТОСТ -
И - ЗА НЯКАКВА СИ МНИМА СВОБОДА . . .
ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,
КАКВО ЛИ ДИРЯТ ОТ БУРЯТА ДОБРЕ НАТАМАНЕНИ,
С ПОЧУПЕНИ НА ГЛАРУСИ КРИЛА,
СЪС ЧОВКИ СМАЧКАНИ ОТ СЪОТВЕНИЯТ ПОБОЙНИК,
И ОТ МОРЕТАТА ПРОГОНЕНИ ДОРИ,
КЪДЕТО САМОТАТА Е БЕЗПЛАТНА.
ВИТАЕ МЪКАТА ИМ ТУК,
ЕДИН ИЗМЪЧЕН ПРИЗРАК - КАКТО САМИТЕ ТЯХ;
ПРОВЛАЧВАЙКИ НОЗЕ ПРЕУМОРЕНИ,
РАЗМАХВАЙКИ ПОГУБЕНИ ОТ ВЕТРОВЕ КРИЛА,
КОИТО НИКОГА НЕ СА ЛЕТЕЛИ,
ЗАЩОТО НА МЕЛНИЦИТЕ ВЕТРЕНИ
СА ИНСТРУМЕНТ;
ВСРЕД СТРАШНИТЕ ПОРЕДНИ ДНИ НА ВСЕНАРОДНО ПОКАЯНИЕ
ПОСТИГНАТО ЧРЕЗ ПИПВАНЕТО НА ПАРЧЕТО ХЛЕБ -
ПРЕДИ ДОРИ ДА ГО ЗАХАПЯТ;
ИЗМЪКНАТО ИЗ КРЕХКИТЕ ИМ ДЛАНИ -
С КОВАРНАТА ЛАКИРАНА УСМИВКА НА МИСКА ОТ ЕКРАН.
РАЗПЕРИЛИ РЪЦЕ,
ИЗПРАЗНЕНИ ОТ ВСЯКАКВО ИМАНЕ,
ПОРАДИ ПОРЕДНА ХИТРОСТ НА ВЛАСТТА,
ИЗМАМНА - КАКТО НЕЙНОТО САМОПОСТАНОВЯВАНЕ,
ПРЕКРАЧВАЙКИ НАЗАД-НАПРЕД -
ПРЕЗ ДУПКАТА НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
УСТАНОВЯВАЙКИ ЗА ЛИШЕН И ПОРЕДЕН ПЪТ,
ДОКОЛКО ХОРАТА СА КРЕХКИ СВЕЩИ;
КОИТО ХИТРЕЦИТЕ НА ВЛАСТТА,
ЦЕНТРАЛНО ПАЛЯТ И ЗАГАСВАТ;
УСПЕЯТ ЛИ ДА УСТАНОВЯТ,
ЧЕ СА МАТЕРИЯ НА ВРЕМЕТО ДОСТАТЪЧНО УПОТРЕБЕНА . . .
(Continued - Only with the Permission of the Unvisible Democratical Censorship named "THE MUNICIPAL CULTURAL COMISSION", Varna, Republic of Bulgaria!)
25
Ружа ВЕЛЧЕВА (WITH AUTHOR'S PERMISSION)
© 2003 - Ruja VELTCHEVA
ИЗ
„ПЪРВО ПРИСТАНИЩЕ – ВАРНА МОЯ ЛЮБОВ“
(септември 1964 – септември 1967)
от
Ружа ВЕЛЧЕВА
(WITH AUTHOR'S PERMISSION)
. . .
ДУШАТА НА НАШЕТО МАЛКО ОБЩЕСТВО беше обаче Тодор Ризников, непрежалимият Тодор Ризников, защото и той си отиде без време...
С невероятно чувство за хумор, все пак трудно приемаше бездушието на издателствата към неговата мъжка книга “Ловецът на диви патици”, излязла след дълги перипетии през 1979 година в изд. “Народна младеж”.
Само той можеше да измисли и осъществи такъв езоповски номер на бездарния и непросветен редактор, върнал ръкописа на романа му. В онези години историята се предаваше от уста на уста, почти като притча...
ЗА ДА ДОКАЖЕ НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА на DDT от Варненското издателство (впрочем публична тайна за пишещата гилдия), той сяда и преписва, като само сменя името на автора със своето, бисера от руската класика “Смъртта на Иван Илич” на Л. Н. Толстой и му го изпраща, заедно с една своя детска повест. За да не бъде обвинен в плагиатство, запознава предварително Тодор Стойчев, тогава първи секретар на ОК на БКП във Варна... Естествено, след известно време получава отговор, в който руският класик е направен на пух и прах!? Малко по-ласкав е отговорът за детската книжка... Много конфузна ситуация за редактора, но какво да се прави, в онези години съдбата на много от нас зависеше понякога от такива малограмотници... Добре, че талантът все пак е като птицата-феникс – удар след удар, а той пак е жив, напук на бездарието!... След като напуснах Варна през 1967 година, с Тодор Ризников се видяхме в Димитровград през май 1969 г. на тържествата по случай 10-годишнината от смъртта на Пеньо Пенев. Наскоро беше загубил майка си и целият беше в черно. Непозната тъга беше заседнала в езоповското му лице. Жалихме за Пеньо съвсем лично, напук на пищните държавни тържества, пихме и говориме за съдбата, тази, която не може да ни отмине... По-късно, вече студент във Великотърновския университет, често ми гостуваше, говорехме си на любимата му тема – Веда Словена, за мечтата му да се издадат всички песни от нея... Пo-нататък пътят му премина и през Музея на литературата в София, за да го видя години след това като отшелник... и атракция в една пещера в подножието на Мадарския конник!?... Вестта за неговата смърт угаси още една звездичка в сърцето ми.
. . .
23
ИЗ
„ПЪРВО ПРИСТАНИЩЕ – ВАРНА МОЯ ЛЮБОВ“
(септември 1964 – септември 1967)
от
Ружа ВЕЛЧЕВА
(WITH AUTHOR'S PERMISSION)
. . .
ДУШАТА НА НАШЕТО МАЛКО ОБЩЕСТВО беше обаче Тодор Ризников, непрежалимият Тодор Ризников, защото и той си отиде без време...
С невероятно чувство за хумор, все пак трудно приемаше бездушието на издателствата към неговата мъжка книга “Ловецът на диви патици”, излязла след дълги перипетии през 1979 година в изд. “Народна младеж”.
Само той можеше да измисли и осъществи такъв езоповски номер на бездарния и непросветен редактор, върнал ръкописа на романа му. В онези години историята се предаваше от уста на уста, почти като притча...
ЗА ДА ДОКАЖЕ НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА на DDT от Варненското издателство (впрочем публична тайна за пишещата гилдия), той сяда и преписва, като само сменя името на автора със своето, бисера от руската класика “Смъртта на Иван Илич” на Л. Н. Толстой и му го изпраща, заедно с една своя детска повест. За да не бъде обвинен в плагиатство, запознава предварително Тодор Стойчев, тогава първи секретар на ОК на БКП във Варна... Естествено, след известно време получава отговор, в който руският класик е направен на пух и прах!? Малко по-ласкав е отговорът за детската книжка... Много конфузна ситуация за редактора, но какво да се прави, в онези години съдбата на много от нас зависеше понякога от такива малограмотници... Добре, че талантът все пак е като птицата-феникс – удар след удар, а той пак е жив, напук на бездарието!... След като напуснах Варна през 1967 година, с Тодор Ризников се видяхме в Димитровград през май 1969 г. на тържествата по случай 10-годишнината от смъртта на Пеньо Пенев. Наскоро беше загубил майка си и целият беше в черно. Непозната тъга беше заседнала в езоповското му лице. Жалихме за Пеньо съвсем лично, напук на пищните държавни тържества, пихме и говориме за съдбата, тази, която не може да ни отмине... По-късно, вече студент във Великотърновския университет, често ми гостуваше, говорехме си на любимата му тема – Веда Словена, за мечтата му да се издадат всички песни от нея... Пo-нататък пътят му премина и през Музея на литературата в София, за да го видя години след това като отшелник... и атракция в една пещера в подножието на Мадарския конник!?... Вестта за неговата смърт угаси още една звездичка в сърцето ми.
. . .
23
THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
Sunday, June 21, 2009 НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН
THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 0
На Ма-Та-Ра пазителят световен
На Ма-Та-Ра пазителят световен
© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ СВЕТОВЕН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ЗНОЙНАТА ИСТОРИЯ на ниските варненски литературни страсти, името на покойния Тодор РИЗНИКОВ (1932-1992!) отваря слабоизвестна, забележително интригуваща духовна страница. Чужд на вечните литературни ежби на дребно; кой доколко е поет – кой съвсем не е поет, кой до къде е писател – от кога журналист, къде се поставя запетайка или запетайка придружена с тире, (Съдбовен грях за задочници!); Тодор РИЗНИКОВ успя отрано да се уедини в своя собствена си вътрешна интелектуална ниша, на самопожертвувателно пътешественическо самозамонашване. За да се открои. И разграничи.
ЧЕРПЕЙКИ ОТ ПОГРЕБАНОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА НА БЪЛГАРИЯ, Тодор РИЗНИКОВ изненадващо се появява по научни, и не чак толкова научни, форуми. Където хвърля дискусионна ръкавица, по проблемите на Прото-България. Рядко приемана за словесен двубой. (Мнозина бързат да си вземат писмени бележки!) Времената са орисано преходни. Дискусиите - регламентирани. Всъщност нежелателни. (Не се знае - от коя трънка какъв заяк би пръкнал. Ето защо – млък!) Прескрипциите в науката идват от високо, та вихърът на компетентната безкомпетентност е шеметен. (Понастоящем дваж!) Чужд на вечните гонения по стълбата нагоре - която винаги води надолу, Тодор РИЗНИКОВ си позволява така да удря словесна к?па у з?ми, че да събере ?чи на докладчици, слушатели, и партай-наблюдатели. Неговите оригинални, неправоверни прозрения и хипотези; за произхода и вярванията на Прабългарите; са в отчайващ разрез с официализираната историческа наука. Превърната чрез догми в козметичка световна. Практиката на персонална творческа изява по Българската Земя Хубава е доказала и доказва, как подобни личности рядко успяват да получат обществен отклик и признание. Освен всред аркадаш-запалянковци. Частните сказки не са забранени, но са подменени с пропаганден лекторски апарат. Структуриран основно от съпруги на партай-босове. Устати женуря, нападнали трибуните на Великото Народно Събрание - в по-късно време.
Задънили зовът за Братство, Равенство и Свобода, навреме. (Дори в настоящите дни на духовен мързел и политическо непостоянство, сказки изнасят единствено премиери и министри в присъствие на глобално забавляващи се топ-западняци. Учените – за какво! Туй да не ти е Асен Златаровото време!) Нови идеи биват допускани единствено, като аспект на хиперцентрализирана партийна дружбаш цедилка. Така че, докато се върши нещо – нищо да не се свърши. Резултат на тежки умувания от принудително олисяли белокоси лаици. Около мащабни маси под червено сукно. Следвайки безскрупулни “революционни” рецепти. Пропаганда, която отдавна не е комунистическа, ни болшевишка, ами откровено национализползваческа. Всеки публичен доклад, всеки научен труд, безусловно започва и завършва със задължително обезсмъртяване на партийни вождове. По недоглеждане класифицирани като “световни философи”. Университетските катедри пъшкат под надведомствен контрол. (Тъй оцеляват и понастоящем!) Титли и благини биват присъждани, чрез целево политизирани дипломи. Служебно натикани в ръцете на комсомолски селяндур-аферисти. За които кафеджийски подшушнатите имена на Алберт Айнщайн, Джон Атанасов и Папа Хемингуей, (Пръв път ги чуят!), са повод да паднат от изненада от задната стъпенка на някой столичен боклуджийски камион. Където хитричко отбиват работарски стаж за получаване на столично жителство, (Ха бакалъм, апапи!), водещо към университетски катедри, че да пипнат задгранични командировки пременени в тужурки. Мнозина, попаднали в мисловна безисходица, овреме зарязват неблагодарното научно поприще. Неколцина под успешен брак, дриблират в прикрит монархизъм зад граница. (Пар?та върти фукарата!) Докато пипнат зелена карта. Онези, гдето са преуспели (Не от наука - от спекула с антики!), се завръщат, готови да рушнат БАН и ВАК из корен.
САМОТНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ остават изолирани. И, още по-лошо – на самоиздръжка. Предполага се, че така е всъде по този лъжовен свят. (Ама не е!) Преживяйки с просяшки заплатки. (Никъде го няма!) Рядко успяват да се радват на високи научни титли, без добро от съответните окръжни комитети. Където критериалността е - собствено казано – на махленско равнище. (Такава е и понастоящем!) Съществени са родствени връзки от днес обезлюдените завинаги села. Някога, по каприз на Тато прераснали в градове-държави, от където всеки гледа да избяга в столицата. Престрашат ли се да драснат зад граница, попаданали в свой си изследователски ареал, понякога успяват да се докажат. За да свършат изхвърлени през прозорците на някоя провинциална библиотека. (Сам си го направи!) Останат ли на място, устискват пенсия за старост. А ако това – Не дай Бог! – стане, в ранна утрин възпитано навестяват кофите за смет. Все още в ролята на вечни младши научни сътрудници. (Да се трудим неуморно другари!) Отначало с погнуса и нежелание. После свикват. Казионната наука предоставя поле за личностна изява единствено, на бюрократично институционализирани оръженосци. Предъвкващи мухлясали марксиско-ленински постулати, подир връщане от творчески командировки на Запад. (Валутна книжка – за марксисти!) Чиято научна стратегия, тактика и практика се изразява, в издирване възможности за отнемане на запрялите в недоумение ветрени мелници, от някой хубаво забаламосан Дон Кихот. И предоставянето им, в разположение на Политбюро от свое име. (Димитровски Награди!) Че, да бъдат изнесени квалитетно на запад. (Подарени от наивитет - продадени на евтиния!) Останалото е каканижене на неясни лекции, пред още по-неясни слушатели. Докато стане възможно разкриване на частни университети. Където всичко е до болка ясно – имаш ли пари учиш – подир това безработен. Световнопризнати учени с доказан научно-приложен принос, са превърнати в одържавени чиновници, наплашени от безмилостни заводски организатори на производство. Управлението на науката е умишлено е многостъпално, следователно побъркващо. Редовият научен изследовател е въдворен на най-ниско управленско стъпало, с мижава държавна
заплатка, че евтината наука при СоциализЪма е благодат за обилно оножданата наука на КЪпитализЪма. Обезпечен с бакалски тефтер и молив, (За своя сметка!), и някоя жалка надлежно регистрирана “Continental”, от шрифтът която службите част по час вземат отпечатъци – да не стане нещо с държавността. Жалък придатък за квалифицирано решаване на ежедневни заводски проблеми, които рядко биват реална наука. Креативни личности подобни на Тодор РИЗНИКОВ, подир десетилетия лишения, преодолявайки какви ли не хитроумни пречки, все пак успяват да оставят диря в лоното на науката и изкуствата. Светъл лъч новопробудно, пронизал дълбоко клеясал политически сумрак, кооптиран от професионализирани лаици (Дворцово надменни!). Следващи измишльотски революционни идеологеми. Съгласно които би следвало световното човечество да прокопса, докато не престава да затъва. Падаща звезда, пресякла нечии научно-финансови интереси и поради това - под възбрана. Скитащ интелектуален парий имитиращ провинциален глупак, че на столичната публична трапеза туй върви най-густо. Успял да кръстоса пеш кратката Земя Българска. Преровил и записал полузабравени сказания. (Кой ги усвои!?!) Превъплътил се, в краят на своят не така дълъг живот, в театрализиран първобитен жрец в пещерите под Мадара. Дано някакси опази онова, което никой не го еня дали ще се опази, (MA-THA-RA!), Тодор РИЗНИКОВ успява да преоткрие възпретени за изследване остатъци от древни духовни средища. Към които световната историческа мисъл едва сега получава свободен достъп. (Електронната екипировка – Баста!)
*
“Триъгълникът Варна-Мадара - Град Орфей в местността “Орфенското”
тепърва ще бъде проучван, оценяван и коментиран.”
ТОДОР РИЗНИКОВ остава завладян завинаги от загадъчната Веда Словена. Прибързано обявена от казионната наука, (И Царска - и Отечественофронтовска!), за мистификация. Нейното вторично откривателство е съмнително, а нейното изследване не е санкционирано. Значително по-късно, Веда Словена ще стане обект на дългогодишна дейност на академичен екип оглавен от мастит учен. Този остатъчен сборник национална кодирана история чрез народни песнопения; разшифровани, тълкувани и преосмислени и от Тодор РИЗНИКОВ; крие Истинската Истина за мигрирането на прабългарската нация из дебрите на Афганистан и Бангладеш, през Балканите по Европа и света. (През шестдесеттях години на миналия век, при разкопки във Великобритания, изненадващо е открита стела с Мадарски Конник!) Разбран, защитен и възнаграден от високопоставена дама с монокъл и кок, Тодор РИЗНИКОВ е един от малцината частни изследователи, каквито тоталитарното общество недолюбва и наказва, но търпи и допуска до къшей горчив хляб от денонощен магазин. Един от множеството труженици, чиито частни постижения държавата предпочиташе и предпочита да игнорира. Вместо да стимулира, разгъва и приобщава. Нехабилитиран писач по проблеми, които изпреварващо жилят върховете на пирамидата на наведената в поклони насам-натам национална историоведческа мисъл. За да напомнят, че по Земята Българска креят огнища безсмъртни и магични, огнища духовни, сакрални и транцедентални, под вековна възбрана. Приживе майсторски потулван. Постмортем задължително забравен. Никой от трите варненски писателски съюза, (Такива ли са те!?!), не се е сетил да се заинтересува къде именно е гробът на този насмешлив първооткривател на възпретената за изследване подвижна история на племена и народи, населявали някога – и всякога - нашенските злачни земи балкански. Литературстващ дисидент, временно устроен на мижава уредническа длъжност в днес останалия без покрив и покров “Музей на Българската Литература” в столицата. Рядко допускан до международни трибуни, откъдето управляющите и преди и сега, харесват единствено елей в ушите и тежък хонорар в джоб, Тодор РИЗНИКОВ не престава да кръстосва страната до самата своя бедна кончина там, под дълбокото небе на Ведическа Мадара. (МАДЪР-РА; МАТ–ДАР–РА; МАТА-РА – Майка дарила на света Слънцето!” Тълкуване: Мат – Майка; Дар-Дарила; Ра-Радост-Слънце!).
Където дири неуловими за останалия свят релации между Минало, Настояще и Бъдеще. За да пророкува. Дали единствено за себе си? Какво именно? Като грамотен изследовател, е изключено Тодор РИЗНИКОВ да не е записвал своите мадарски прорицания. Къде са те? Ако не знаем от къде идваме, как ще установим накъде ни водят безбройните полуграмотни сръдливи духовни водачи, за които всяко древно светилище е нищо повече освен стока за политическо послужване и поевропейчен селски туризъм? Историческата безграмотност и забрава целево ползва чуждестранни политически апетити за безгранична власт. О, да! Тодор Ризников имаше видения, при това – не какви да е:
*
“Мадара е на път да се окаже един от най-древните центрове на средиземноморска цивилизация по тези земи.”
*
... под необятния скален навес непредубеденото око може да види непокътнат каменният трон на Орфей, а образът на самия божествен певец да потърси в лицето на вековечният конник. (“Каспичан днес”- Ocean Press-Varna, 1993!)
*
“ … дойде време всеки разумен човек … да влезе в собствената си пещера. … и там да потърси силата, увереността си …”
*
“ ... истината е вътре в нас, тя е генетично заложена там.”
*
“Колкото фантастично да звучи, Конникът не е единственото и съкровено скално творение.”
За поколението наричано “Пропаднали надежди”, името Тодор РИЗНИКОВ означава бегъл спомен. За поколението което идва, този бездомен търсач на антични светилища, би придобил значение и стойност на регионален (О, не! Национален!) артистичен феномен, след като бъде основно проучен и подходящо представен. Без да успее да натрупа десетки книги, (Предимство на автори по ЦК-списък!), но с бая публикации в централната и местна преса, Тодор РИЗНИКОВ бележи своеобразна диря в областта на свободния социал-историографски частен експеримент.
В КРАЯТ НА АПРИЛ 1993. из страната се разчува, че полугол чудак обитава пещерите под Мадара. Това е преоткривателя на полузабравената, по партийному игнорирана “Веда Словена”. Писателят-експериментатор Тодор РИЗНИКОВ. Възседнал каменен трон. Полуоблечен в нещавени овчи кожи. На глава с огромна корона с рога от коч. В ръката жезъл. На кръст препасал нож. Гордо раздрусал под кожена пола остаряло тяло, в халтави избелели плажни плувки. Разочарован от политическите сметки в столицата. Омъдрял окончателно. На ляво рамо преметнал кожена торба със сирене, пиперница и самун хляб. Отпиващ отцедена в кафена чаша пещерна вода, Тодор царства под усойната сянка на високите скали на Мадара. На недостъпна висота е отворил таен бивак ограден с плет. В него не допуска никой. Там крие последното съкровище което притежава, същата шумна пишеща машина, която влачи със себе си надлъж и шир през страната. Недалеч гайдата на Бай Иван от Кюлевча зове и оплаква. Тодор пророкува ли, пророкува. Наивни доброжелатели предполагат, че очаква извънземни. (Мястото бива за това!) Други, че с Тодор се е случило най-лошото. (Пръщи от здраве!) Трети, че се е превърнал в комедиант. (С каква цел!?!) Един самотен изследовател за пръв път свободно, без програма и началство, на своя сметка и отговорност, провежда частни антроположки изследвания. Прииждат туристи. В недалечното кметство Каспичан, отговорните за “културата” в радиус едва десет километра, се цупят. Не са свикнали на подобен ихтибар извън стените на пльоснатото от железобетон подобно на крепост учреждение. Ако се е поселил тук за да търси имане - няма да я бъде. Околността кипи от професионални иманяри. Всичко отдавна е преровено, и все пак - от време на време - се открива по нещо. Тази земя е давала и дава. За да бъде препратено зад граница. Откривател на родопродопското “Орфенско” край село ?сина, (Разчуло се е!). Тодор е подозрително компетентен конкурент, зад който стои управата на Историческия музей в Шумен.
Позволява си да държи патриотични проповеди. Науката, като доказан път към Истинската Истина е докрай опасна. Тодор РИЗНИКОВ си позволява да тръгне от последните полузабравени древноселски вярвания, тълкувайки реалистично и достоверно, можеби окончателно и завинаги, (Но къде неговият е ръкопис?), опазените писмена на “Веда Словена”. (Неговият принос за обнародване на изключително рядкото фототипно издание е безспорен!) В чиито текстове, Тодор не престава да търси и открива корените на античната миграция на прабългарското племе. (Проблем, по който родната наука – в зависимост от политичесия вятър – не престава да се тутка!) За да установи хипотетично не само произхода, но и посоката на неговото древно придвижване от Тибет и Памир към западните брегове на Темарин.
*
„Ако да имаме една кола, Бого, и ако тръгнем от тук по следите на Прабългарите,
Бого, пълно е със псакрални знаци, ще стигнем право в Тибет!“
КОГА И КАК ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ, не стана ясно овреме. Казват, било по Тодоров ден. (Така си отиват светците!) Намерили го под скалите на Ма-Та-Ра. Изстинал. Година преди това, пак по Тодоров Ден, той бе прекосил централния площад на Стара Варна върху гърба на магаре. Може би за да напомни, че магарешкото начало е характерно за „управление“ на науката, изкуството и културата в този древен, обичан и мразен, незабравим пристанищен град. Под скалите на Мадара, или МА – ТА – РА, “Майката” (THE MOTHER!) както твърдеше Тодор, е пусто. В Община Каспичан е спокойно. Няма кой да тревожи обществеността с философии, че скалите са магьосани от Господ-Бог. Иманярите са мирясали. Няма с кого да се задяват - няма кой да ги презира. Книжките за град Каспичан с брилянтното есе на Тодор върху Мадара на два езика, мухлясват в шкафовете на общината. Възхищението на НВ Цар Симеон Втори от тази малка спретната книга е пренебрегнато от общинските власти. (Бог на небето – Царят в Мадрид - какви са тези възхищения!) Поръчалият книжката общински секретар бива отстранен. Село Мадара бива амалгамирано от община Шумен, а това означава нова съдба за Мадарския Конник. Дали по-свястна? Конникът остава сам, заедно с още една тайна. Тайната за загадъчната смърт на неговият таен самодеен изследовател. Остава малко време, преди ветровете, бурите и халите на националният историографски нихилиизъм, да го изядат докрай. С механическата прилежност на нашето модерно, ала толкоз обезумяло настояще. (Днешните дъждове, ветрове и бури са киселинни, радиоактивни, метални, и трансконтинентални!) Както нескопосното нашенско време изяде изследователят-мечтател Тодор РИЗНИКОВ. И няма никой като Тодор, да се възправи срещу всички нас, тълкувайки “Веда Словена” по човешки. Сочейки път през душите на живите - към Вечността на Мъртвите. Пътят на глобализма, по който принудително сме тръгнали, рядко води точно там, където сме най-необходими. Особено, ако се опитваме да изпреварим Времето. Нещо, над което Тодор РИЗНИКОВ не преставаше да се надсмива. Дали не му бе все едно?
THE SIN TO THE POETS IS NOT LIABLE FOR REMISSION - Doktorow
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 0
На Ма-Та-Ра пазителят световен
На Ма-Та-Ра пазителят световен
© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ СВЕТОВЕН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ЗНОЙНАТА ИСТОРИЯ на ниските варненски литературни страсти, името на покойния Тодор РИЗНИКОВ (1932-1992!) отваря слабоизвестна, забележително интригуваща духовна страница. Чужд на вечните литературни ежби на дребно; кой доколко е поет – кой съвсем не е поет, кой до къде е писател – от кога журналист, къде се поставя запетайка или запетайка придружена с тире, (Съдбовен грях за задочници!); Тодор РИЗНИКОВ успя отрано да се уедини в своя собствена си вътрешна интелектуална ниша, на самопожертвувателно пътешественическо самозамонашване. За да се открои. И разграничи.
ЧЕРПЕЙКИ ОТ ПОГРЕБАНОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА НА БЪЛГАРИЯ, Тодор РИЗНИКОВ изненадващо се появява по научни, и не чак толкова научни, форуми. Където хвърля дискусионна ръкавица, по проблемите на Прото-България. Рядко приемана за словесен двубой. (Мнозина бързат да си вземат писмени бележки!) Времената са орисано преходни. Дискусиите - регламентирани. Всъщност нежелателни. (Не се знае - от коя трънка какъв заяк би пръкнал. Ето защо – млък!) Прескрипциите в науката идват от високо, та вихърът на компетентната безкомпетентност е шеметен. (Понастоящем дваж!) Чужд на вечните гонения по стълбата нагоре - която винаги води надолу, Тодор РИЗНИКОВ си позволява така да удря словесна к?па у з?ми, че да събере ?чи на докладчици, слушатели, и партай-наблюдатели. Неговите оригинални, неправоверни прозрения и хипотези; за произхода и вярванията на Прабългарите; са в отчайващ разрез с официализираната историческа наука. Превърната чрез догми в козметичка световна. Практиката на персонална творческа изява по Българската Земя Хубава е доказала и доказва, как подобни личности рядко успяват да получат обществен отклик и признание. Освен всред аркадаш-запалянковци. Частните сказки не са забранени, но са подменени с пропаганден лекторски апарат. Структуриран основно от съпруги на партай-босове. Устати женуря, нападнали трибуните на Великото Народно Събрание - в по-късно време.
Задънили зовът за Братство, Равенство и Свобода, навреме. (Дори в настоящите дни на духовен мързел и политическо непостоянство, сказки изнасят единствено премиери и министри в присъствие на глобално забавляващи се топ-западняци. Учените – за какво! Туй да не ти е Асен Златаровото време!) Нови идеи биват допускани единствено, като аспект на хиперцентрализирана партийна дружбаш цедилка. Така че, докато се върши нещо – нищо да не се свърши. Резултат на тежки умувания от принудително олисяли белокоси лаици. Около мащабни маси под червено сукно. Следвайки безскрупулни “революционни” рецепти. Пропаганда, която отдавна не е комунистическа, ни болшевишка, ами откровено национализползваческа. Всеки публичен доклад, всеки научен труд, безусловно започва и завършва със задължително обезсмъртяване на партийни вождове. По недоглеждане класифицирани като “световни философи”. Университетските катедри пъшкат под надведомствен контрол. (Тъй оцеляват и понастоящем!) Титли и благини биват присъждани, чрез целево политизирани дипломи. Служебно натикани в ръцете на комсомолски селяндур-аферисти. За които кафеджийски подшушнатите имена на Алберт Айнщайн, Джон Атанасов и Папа Хемингуей, (Пръв път ги чуят!), са повод да паднат от изненада от задната стъпенка на някой столичен боклуджийски камион. Където хитричко отбиват работарски стаж за получаване на столично жителство, (Ха бакалъм, апапи!), водещо към университетски катедри, че да пипнат задгранични командировки пременени в тужурки. Мнозина, попаднали в мисловна безисходица, овреме зарязват неблагодарното научно поприще. Неколцина под успешен брак, дриблират в прикрит монархизъм зад граница. (Пар?та върти фукарата!) Докато пипнат зелена карта. Онези, гдето са преуспели (Не от наука - от спекула с антики!), се завръщат, готови да рушнат БАН и ВАК из корен.
САМОТНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ остават изолирани. И, още по-лошо – на самоиздръжка. Предполага се, че така е всъде по този лъжовен свят. (Ама не е!) Преживяйки с просяшки заплатки. (Никъде го няма!) Рядко успяват да се радват на високи научни титли, без добро от съответните окръжни комитети. Където критериалността е - собствено казано – на махленско равнище. (Такава е и понастоящем!) Съществени са родствени връзки от днес обезлюдените завинаги села. Някога, по каприз на Тато прераснали в градове-държави, от където всеки гледа да избяга в столицата. Престрашат ли се да драснат зад граница, попаданали в свой си изследователски ареал, понякога успяват да се докажат. За да свършат изхвърлени през прозорците на някоя провинциална библиотека. (Сам си го направи!) Останат ли на място, устискват пенсия за старост. А ако това – Не дай Бог! – стане, в ранна утрин възпитано навестяват кофите за смет. Все още в ролята на вечни младши научни сътрудници. (Да се трудим неуморно другари!) Отначало с погнуса и нежелание. После свикват. Казионната наука предоставя поле за личностна изява единствено, на бюрократично институционализирани оръженосци. Предъвкващи мухлясали марксиско-ленински постулати, подир връщане от творчески командировки на Запад. (Валутна книжка – за марксисти!) Чиято научна стратегия, тактика и практика се изразява, в издирване възможности за отнемане на запрялите в недоумение ветрени мелници, от някой хубаво забаламосан Дон Кихот. И предоставянето им, в разположение на Политбюро от свое име. (Димитровски Награди!) Че, да бъдат изнесени квалитетно на запад. (Подарени от наивитет - продадени на евтиния!) Останалото е каканижене на неясни лекции, пред още по-неясни слушатели. Докато стане възможно разкриване на частни университети. Където всичко е до болка ясно – имаш ли пари учиш – подир това безработен. Световнопризнати учени с доказан научно-приложен принос, са превърнати в одържавени чиновници, наплашени от безмилостни заводски организатори на производство. Управлението на науката е умишлено е многостъпално, следователно побъркващо. Редовият научен изследовател е въдворен на най-ниско управленско стъпало, с мижава държавна
заплатка, че евтината наука при СоциализЪма е благодат за обилно оножданата наука на КЪпитализЪма. Обезпечен с бакалски тефтер и молив, (За своя сметка!), и някоя жалка надлежно регистрирана “Continental”, от шрифтът която службите част по час вземат отпечатъци – да не стане нещо с държавността. Жалък придатък за квалифицирано решаване на ежедневни заводски проблеми, които рядко биват реална наука. Креативни личности подобни на Тодор РИЗНИКОВ, подир десетилетия лишения, преодолявайки какви ли не хитроумни пречки, все пак успяват да оставят диря в лоното на науката и изкуствата. Светъл лъч новопробудно, пронизал дълбоко клеясал политически сумрак, кооптиран от професионализирани лаици (Дворцово надменни!). Следващи измишльотски революционни идеологеми. Съгласно които би следвало световното човечество да прокопса, докато не престава да затъва. Падаща звезда, пресякла нечии научно-финансови интереси и поради това - под възбрана. Скитащ интелектуален парий имитиращ провинциален глупак, че на столичната публична трапеза туй върви най-густо. Успял да кръстоса пеш кратката Земя Българска. Преровил и записал полузабравени сказания. (Кой ги усвои!?!) Превъплътил се, в краят на своят не така дълъг живот, в театрализиран първобитен жрец в пещерите под Мадара. Дано някакси опази онова, което никой не го еня дали ще се опази, (MA-THA-RA!), Тодор РИЗНИКОВ успява да преоткрие възпретени за изследване остатъци от древни духовни средища. Към които световната историческа мисъл едва сега получава свободен достъп. (Електронната екипировка – Баста!)
*
“Триъгълникът Варна-Мадара - Град Орфей в местността “Орфенското”
тепърва ще бъде проучван, оценяван и коментиран.”
ТОДОР РИЗНИКОВ остава завладян завинаги от загадъчната Веда Словена. Прибързано обявена от казионната наука, (И Царска - и Отечественофронтовска!), за мистификация. Нейното вторично откривателство е съмнително, а нейното изследване не е санкционирано. Значително по-късно, Веда Словена ще стане обект на дългогодишна дейност на академичен екип оглавен от мастит учен. Този остатъчен сборник национална кодирана история чрез народни песнопения; разшифровани, тълкувани и преосмислени и от Тодор РИЗНИКОВ; крие Истинската Истина за мигрирането на прабългарската нация из дебрите на Афганистан и Бангладеш, през Балканите по Европа и света. (През шестдесеттях години на миналия век, при разкопки във Великобритания, изненадващо е открита стела с Мадарски Конник!) Разбран, защитен и възнаграден от високопоставена дама с монокъл и кок, Тодор РИЗНИКОВ е един от малцината частни изследователи, каквито тоталитарното общество недолюбва и наказва, но търпи и допуска до къшей горчив хляб от денонощен магазин. Един от множеството труженици, чиито частни постижения държавата предпочиташе и предпочита да игнорира. Вместо да стимулира, разгъва и приобщава. Нехабилитиран писач по проблеми, които изпреварващо жилят върховете на пирамидата на наведената в поклони насам-натам национална историоведческа мисъл. За да напомнят, че по Земята Българска креят огнища безсмъртни и магични, огнища духовни, сакрални и транцедентални, под вековна възбрана. Приживе майсторски потулван. Постмортем задължително забравен. Никой от трите варненски писателски съюза, (Такива ли са те!?!), не се е сетил да се заинтересува къде именно е гробът на този насмешлив първооткривател на възпретената за изследване подвижна история на племена и народи, населявали някога – и всякога - нашенските злачни земи балкански. Литературстващ дисидент, временно устроен на мижава уредническа длъжност в днес останалия без покрив и покров “Музей на Българската Литература” в столицата. Рядко допускан до международни трибуни, откъдето управляющите и преди и сега, харесват единствено елей в ушите и тежък хонорар в джоб, Тодор РИЗНИКОВ не престава да кръстосва страната до самата своя бедна кончина там, под дълбокото небе на Ведическа Мадара. (МАДЪР-РА; МАТ–ДАР–РА; МАТА-РА – Майка дарила на света Слънцето!” Тълкуване: Мат – Майка; Дар-Дарила; Ра-Радост-Слънце!).
Където дири неуловими за останалия свят релации между Минало, Настояще и Бъдеще. За да пророкува. Дали единствено за себе си? Какво именно? Като грамотен изследовател, е изключено Тодор РИЗНИКОВ да не е записвал своите мадарски прорицания. Къде са те? Ако не знаем от къде идваме, как ще установим накъде ни водят безбройните полуграмотни сръдливи духовни водачи, за които всяко древно светилище е нищо повече освен стока за политическо послужване и поевропейчен селски туризъм? Историческата безграмотност и забрава целево ползва чуждестранни политически апетити за безгранична власт. О, да! Тодор Ризников имаше видения, при това – не какви да е:
*
“Мадара е на път да се окаже един от най-древните центрове на средиземноморска цивилизация по тези земи.”
*
... под необятния скален навес непредубеденото око може да види непокътнат каменният трон на Орфей, а образът на самия божествен певец да потърси в лицето на вековечният конник. (“Каспичан днес”- Ocean Press-Varna, 1993!)
*
“ … дойде време всеки разумен човек … да влезе в собствената си пещера. … и там да потърси силата, увереността си …”
*
“ ... истината е вътре в нас, тя е генетично заложена там.”
*
“Колкото фантастично да звучи, Конникът не е единственото и съкровено скално творение.”
За поколението наричано “Пропаднали надежди”, името Тодор РИЗНИКОВ означава бегъл спомен. За поколението което идва, този бездомен търсач на антични светилища, би придобил значение и стойност на регионален (О, не! Национален!) артистичен феномен, след като бъде основно проучен и подходящо представен. Без да успее да натрупа десетки книги, (Предимство на автори по ЦК-списък!), но с бая публикации в централната и местна преса, Тодор РИЗНИКОВ бележи своеобразна диря в областта на свободния социал-историографски частен експеримент.
В КРАЯТ НА АПРИЛ 1993. из страната се разчува, че полугол чудак обитава пещерите под Мадара. Това е преоткривателя на полузабравената, по партийному игнорирана “Веда Словена”. Писателят-експериментатор Тодор РИЗНИКОВ. Възседнал каменен трон. Полуоблечен в нещавени овчи кожи. На глава с огромна корона с рога от коч. В ръката жезъл. На кръст препасал нож. Гордо раздрусал под кожена пола остаряло тяло, в халтави избелели плажни плувки. Разочарован от политическите сметки в столицата. Омъдрял окончателно. На ляво рамо преметнал кожена торба със сирене, пиперница и самун хляб. Отпиващ отцедена в кафена чаша пещерна вода, Тодор царства под усойната сянка на високите скали на Мадара. На недостъпна висота е отворил таен бивак ограден с плет. В него не допуска никой. Там крие последното съкровище което притежава, същата шумна пишеща машина, която влачи със себе си надлъж и шир през страната. Недалеч гайдата на Бай Иван от Кюлевча зове и оплаква. Тодор пророкува ли, пророкува. Наивни доброжелатели предполагат, че очаква извънземни. (Мястото бива за това!) Други, че с Тодор се е случило най-лошото. (Пръщи от здраве!) Трети, че се е превърнал в комедиант. (С каква цел!?!) Един самотен изследовател за пръв път свободно, без програма и началство, на своя сметка и отговорност, провежда частни антроположки изследвания. Прииждат туристи. В недалечното кметство Каспичан, отговорните за “културата” в радиус едва десет километра, се цупят. Не са свикнали на подобен ихтибар извън стените на пльоснатото от железобетон подобно на крепост учреждение. Ако се е поселил тук за да търси имане - няма да я бъде. Околността кипи от професионални иманяри. Всичко отдавна е преровено, и все пак - от време на време - се открива по нещо. Тази земя е давала и дава. За да бъде препратено зад граница. Откривател на родопродопското “Орфенско” край село ?сина, (Разчуло се е!). Тодор е подозрително компетентен конкурент, зад който стои управата на Историческия музей в Шумен.
Позволява си да държи патриотични проповеди. Науката, като доказан път към Истинската Истина е докрай опасна. Тодор РИЗНИКОВ си позволява да тръгне от последните полузабравени древноселски вярвания, тълкувайки реалистично и достоверно, можеби окончателно и завинаги, (Но къде неговият е ръкопис?), опазените писмена на “Веда Словена”. (Неговият принос за обнародване на изключително рядкото фототипно издание е безспорен!) В чиито текстове, Тодор не престава да търси и открива корените на античната миграция на прабългарското племе. (Проблем, по който родната наука – в зависимост от политичесия вятър – не престава да се тутка!) За да установи хипотетично не само произхода, но и посоката на неговото древно придвижване от Тибет и Памир към западните брегове на Темарин.
*
„Ако да имаме една кола, Бого, и ако тръгнем от тук по следите на Прабългарите,
Бого, пълно е със псакрални знаци, ще стигнем право в Тибет!“
КОГА И КАК ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ, не стана ясно овреме. Казват, било по Тодоров ден. (Така си отиват светците!) Намерили го под скалите на Ма-Та-Ра. Изстинал. Година преди това, пак по Тодоров Ден, той бе прекосил централния площад на Стара Варна върху гърба на магаре. Може би за да напомни, че магарешкото начало е характерно за „управление“ на науката, изкуството и културата в този древен, обичан и мразен, незабравим пристанищен град. Под скалите на Мадара, или МА – ТА – РА, “Майката” (THE MOTHER!) както твърдеше Тодор, е пусто. В Община Каспичан е спокойно. Няма кой да тревожи обществеността с философии, че скалите са магьосани от Господ-Бог. Иманярите са мирясали. Няма с кого да се задяват - няма кой да ги презира. Книжките за град Каспичан с брилянтното есе на Тодор върху Мадара на два езика, мухлясват в шкафовете на общината. Възхищението на НВ Цар Симеон Втори от тази малка спретната книга е пренебрегнато от общинските власти. (Бог на небето – Царят в Мадрид - какви са тези възхищения!) Поръчалият книжката общински секретар бива отстранен. Село Мадара бива амалгамирано от община Шумен, а това означава нова съдба за Мадарския Конник. Дали по-свястна? Конникът остава сам, заедно с още една тайна. Тайната за загадъчната смърт на неговият таен самодеен изследовател. Остава малко време, преди ветровете, бурите и халите на националният историографски нихилиизъм, да го изядат докрай. С механическата прилежност на нашето модерно, ала толкоз обезумяло настояще. (Днешните дъждове, ветрове и бури са киселинни, радиоактивни, метални, и трансконтинентални!) Както нескопосното нашенско време изяде изследователят-мечтател Тодор РИЗНИКОВ. И няма никой като Тодор, да се възправи срещу всички нас, тълкувайки “Веда Словена” по човешки. Сочейки път през душите на живите - към Вечността на Мъртвите. Пътят на глобализма, по който принудително сме тръгнали, рядко води точно там, където сме най-необходими. Особено, ако се опитваме да изпреварим Времето. Нещо, над което Тодор РИЗНИКОВ не преставаше да се надсмива. Дали не му бе все едно?
НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ЗНОЙНАТА ИСТОРИЯ на ниските варненски литературни страсти, името на покойния Тодор РИЗНИКОВ (1932-1992!) отваря слабоизвестна, забележително интригуваща духовна страница. Чужд на вечните литературни ежби на дребно; кой доколко е поет – кой съвсем не е поет, кой до къде е писател – от кога журналист, къде се поставя запетайка или запетайка придружена с тире, (Съдбовен грях за задочници!); Тодор РИЗНИКОВ успя отрано да се уедини в своя собствена си вътрешна интелектуална ниша, на самопожертвувателно пътешественическо самозамонашване. За да се открои. И разграничи.
ЧЕРПЕЙКИ ОТ УМИШЛЕНО ПОГРЕБАНОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА НА ЧМАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, Тодор РИЗНИКОВ изненадващо се появява по научни, и не чак толкова научни, форуми. Където хвърля дискусионна ръкавица, по проблемите на Прото-България. Рядко приемана за словесен двубой. (Мнозина бързат да си вземат писмени бележки!) Времената са орисано преходни. Дискусиите - регламентирани. Всъщност нежелателни. (Не се знае - от коя трънка какъв заяк би пръкнал. Ето защо – млък!) Прескрипциите в науката идват от високо, та вихърът на компетентната безкомпетентност е шеметен. (Понастоящем дваж!) Чужд на вечните гонения по стълбата нагоре - която винаги води надолу, Тодор РИЗНИКОВ си позволява така да удря словесна к?па у з?ми, че да събере ?чи на докладчици, слушатели, и партай-наблюдатели. Неговите оригинални, неправоверни прозрения и хипотези; за произхода и вярванията на Прабългарите; са в отчайващ разрез с официализираната историческа наука. Превърната чрез догми в козметичка световна. Практиката на персонална творческа изява по Българската Земя Хубава е доказала и доказва, как подобни личности рядко успяват да получат обществен отклик и признание. Освен всред аркадаш-запалянковци. Частните сказки не са забранени, но са подменени с пропаганден лекторски апарат. Структуриран основно от съпруги на партай-босове. Устати женуря, нападнали трибуните на Великото Народно Събрание - в по-късно време. Задънили зовът за Братство, Равенство и Свобода, навреме. (Дори в настоящите дни на духовен мързел и политическо непостоянство, сказки изнасят единствено премиери и министри в присъствие на глобално забавляващи се топ-западняци. Учените – за какво! Туй да не ти е Асен Златаровото време!) Нови идеи биват допускани единствено, като аспект на хиперцентрализирана партийна дружбаш цедилка. Така че, докато се върши нещо – нищо да не се свърши. Резултат на тежки умувания от принудително олисяли белокоси лаици. Около мащабни маси под червено сукно. Следвайки безскрупулни “революционни” рецепти. Пропаганда, която отдавна не е комунистическа, ни болшевишка, ами откровено национализползваческа. Всеки публичен доклад, всеки научен труд, безусловно 01.
започва и завършва със задължително обезсмъртяване на партийни вождове. По недоглеждане класифицирани като “световни философи”. Университетските катедри пъшкат под надведомствен контрол. (Тъй оцеляват и понастоящем!) Титли и благини биват присъждани, чрез целево политизирани дипломи. Служебно натикани в ръцете на комсомолски селяндур-аферисти. За които кафеджийски подшушнатите имена на Алберт Айнщайн, Джон Атанасов и Папа Хемингуей, (Пръв път ги чуят!), са повод да паднат от изненада от задната стъпенка на някой столичен боклуджийски камион. Където хитричко отбиват работарски стаж за получаване на столично жителство, (Ха бакалъм, апапи!), водещо към университетски катедри, че да пипнат задгранични командировки пременени в тужурки. Мнозина, попаднали в мисловна безисходица, овреме зарязват неблагодарното научно поприще. Неколцина под успешен брак, дриблират в прикрит монархизъм зад граница. (Пар?та върти фукарата!) Докато пипнат зелена карта. Онези, гдето са преуспели (Не от наука - от спекула с антики!), се завръщат, готови да рушнат БАН и ВАК из корен.
САМОТНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ остават изолирани. И, още по-лошо – на самоиздръжка. Предполага се, че така е всъде по този лъжовен свят. (Ама не е!) Преживяйки с просяшки заплатки. (Никъде го няма!) Рядко успяват да се радват на високи научни титли, без добро от съответните окръжни комитети. Където критериалността е - собствено казано – на махленско равнище. (Такава е и понастоящем!) Съществени са родствени връзки от днес обезлюдените завинаги села. Някога, по каприз на Тато прераснали в градове-държави, от където всеки гледа да избяга в столицата. Престрашат ли се да драснат зад граница, попаданали в свой си изследователски ареал, понякога успяват да се докажат. За да свършат изхвърлени през прозорците на някоя провинциална библиотека. (Сам си го направи!) Останат ли на място, устискват пенсия за старост. А ако това – Не дай Бог! – стане, в ранна утрин възпитано навестяват кофите за смет. Все още в ролята на вечни младши научни сътрудници. (Да се трудим неуморно другари!) Отначало с погнуса и нежелание. После свикват. Казионната наука предоставя поле за личностна изява единствено, на бюрократично институционализирани оръженосци. Предъвкващи мухлясали марксиско-ленински постулати, подир връщане от творчески командировки на Запад. (Валутна книжка – за марксисти!) Чиято научна стратегия, тактика и практика се изразява, в издирване възможности за отнемане на запрялите в недоумение ветрени мелници, от някой хубаво забаламосан Дон Кихот. И предоставянето им, в разположение на Политбюро от свое име. (Димитровски Награди!) Че, да бъдат изнесени квалитетно на запад. (Подарени от наивитет - продадени на евтиния!) Останалото е каканижене на неясни лекции, пред още по-неясни слушатели. Докато стане възможно разкриване на частни университети. Където всичко е до болка ясно – имаш ли пари учиш – подир това безработен. Световнопризнати учени с доказан научно-приложен принос, са превърнати в одържавени чиновници, наплашени от безмилостни заводски организатори на производство. Управлението на науката е умишлено е многостъпално, следователно побъркващо. Редовият научен изследовател е въдворен на най-ниско управленско стъпало, с мижава държавна заплатка, че евтината наука при СоциализЪма е благодат за обилно оножданата наука на КЪпитализЪма. Обезпечен с бакалски тефтер и молив, (За своя сметка!), и 02.
някоя жалка надлежно регистрирана “Continental”, от шрифтът която службите част по час вземат отпечатъци – да не стане нещо с държавността. Жалък придатък за квалифицирано решаване на ежедневни заводски проблеми, които рядко биват реална наука. Креативни личности подобни на Тодор РИЗНИКОВ, подир десетилетия лишения, преодолявайки какви ли не хитроумни пречки, все пак успяват да оставят диря в лоното на науката и изкуствата. Светъл лъч новопробудно, пронизал дълбоко клеясал политически сумрак, кооптиран от професионализирани лаици (Дворцово надменни!). Следващи измишльотски революционни идеологеми. Съгласно които би следвало световното човечество да прокопса, докато не престава да затъва. Падаща звезда, пресякла нечии научно-финансови интереси и поради това - под възбрана. Скитащ интелектуален парий имитиращ провинциален глупак, че на столичната публична трапеза туй върви най-густо. Успял да кръстоса пеш кратката Земя Българска. Преровил и записал полузабравени сказания. (Кой ги усвои!?!) Превъплътил се, в краят на своят не така дълъг живот, в театрализиран първобитен жрец в пещерите под Мадара. Дано някакси опази онова, което никой не го еня дали ще се опази, (MA-THA-RA!), Тодор РИЗНИКОВ успява да преоткрие възпретени за изследване остатъци от древни духовни средища. Към които световната историческа мисъл едва сега получава свободен достъп. (Електронната екипировка – Баста!)
“Триъгълникът Варна-Мадара - Град Орфей в местността “Орфенското” тепърва ще бъде проучван, оценяван и коментиран.”
ТОДОР РИЗНИКОВ остава завладян завинаги от загадъчната Веда Словена. Прибързано обявена от казионната наука, (И Царска - и Отечественофронтовска!), за мистификация. Нейното вторично откривателство е съмнително, а нейното изследване не е санкционирано. Значително по-късно, Веда Словена ще стане обект на дългогодишна дейност на академичен екип оглавен от мастит учен. Този остатъчен сборник национална кодирана история чрез народни песнопения; разшифровани, тълкувани и преосмислени и от Тодор РИЗНИКОВ; крие Истинската Истина за мигрирането на прабългарската нация из дебрите на Афганистан и Бангладеш, през Балканите по Европа и света. (През шестдесеттях години на миналия век, при разкопки във Великобритания, изненадващо е открита стела с Мадарски Конник!) Разбран, защитен и възнаграден от високопоставена дама с монокъл и кок, Тодор РИЗНИКОВ е един от малцината частни изследователи, каквито тоталитарното общество недолюбва и наказва, но търпи и допуска до къшей горчив хляб от денонощен магазин. Един от множеството труженици, чиито частни постижения държавата предпочиташе и предпочита да игнорира. Вместо да стимулира, разгъва и приобщава. Нехабилитиран писач по проблеми, които изпреварващо жилят върховете на пирамидата на наведената в поклони насам-натам национална историоведческа мисъл. За да напомнят, че по Земята Българска креят огнища безсмъртни и магични, огнища духовни, сакрални и транцедентални, под вековна възбрана. Приживе майсторски потулван. Постмортем задължително забравен. Никой от трите варненски писателски съюза, (Такива ли са те!?!), не се е сетил да се заинтересува къде именно е гробът на този насмешлив първооткривател на възпретената за изследване подвижна 03.
история на племена и народи, населявали някога – и всякога - нашенските злачни 03. земи балкански. Литературстващ дисидент, временно устроен на мижава уредническа длъжност в днес останалия без покрив и покров “Музей на Българската Литература” в столицата. Рядко допускан до международни трибуни, откъдето управляющите и преди и сега, харесват единствено елей в ушите и тежък хонорар в джоб, Тодор РИЗНИКОВ не престава да кръстосва страната до самата своя бедна кончина там, под дълбокото небе на Ведическа Мадара. (МАДЪР-РА; МАТ–ДАР–РА; МАТА-РА – Майка дарила на света Слънцето!” Тълкуване: Мат – Майка; Дар-Дарила; Ра-Радост-Слънце!). Където дири неуловими за останалия свят релации между Минало, Настояще и Бъдеще. За да пророкува. Дали единствено за себе си? Какво именно? Като грамотен изследовател, е изключено Тодор РИЗНИКОВ да не е записвал своите мадарски прорицания. Къде са те? Ако не знаем от къде идваме, как ще установим накъде ни водят безбройните полуграмотни сръдливи духовни водачи, за които всяко древно светилище е нищо повече освен стока за политическо послужване и поевропейчен селски туризъм? Историческата безграмотност и забрава целево ползва чуждестранни политически апетити за безгранична власт. О, да! Тодор Ризников имаше видения, при това – не какви да е:
“Мадара е на път да се окаже един от най-древните центрове на средиземноморска цивилизация по тези земи.”
... под необятния скален навес непредубеденото око може да види непокътнат каменният трон на Орфей, а образът на самия божествен певец да потърси в лицето на вековечният конник. (“Каспичан днес”- Ocean Press-Varna, 1993!)
… дойде време всеки разумен човек … да влезе в собствената си пещера. … и там да потърси силата, увереността си …”
“ ... истината е вътре в нас, тя е генетично заложена там.”
“Колкото фантастично да звучи, Конникът не е единственото и съкровено скално творение.”
За поколението наричано “Окончателно Пропаднали Надежди”, името Тодор РИЗНИКОВ означава бегъл спомен. За поколението което идва, този бездомен търсач на антични светили-ща, би придобил значение и стойност на регионален (О, не! Национален!) артистичен феномен, след като бъде основно проучен и подходящо представен. Без да успее да натрупа десетки книги, (Предимство на автори по ЦК-списък!), но с бая публикации в централната и местна преса, Тодор РИЗНИКОВ бележи своеобразна диря в областта на свободния социал-историографски частен експеримент.
В КРАЯТ НА АПРИЛ 1990. из страната се разчува, че полугол чудак обитава пещерите под Мадара. Това е преоткривателя на полузабравената, по партийному игнорирана “Веда Словена”. Писателят-експериментатор Тодор РИЗНИКОВ. Възседнал каменен трон. Полуоблечен в нещавени овчи кожи. На глава с огромна корона с рога от коч. В ръката жезъл. На кръст препасал нож. Гордо раздрусал под кожена пола остаряло тяло, в халтави избелели плажни плувки. Разочарован от политическите
04.
сметки в столицата. Омъдрял окончателно. На ляво рамо преметнал кожена торба със сирене, пиперница и самун хляб. Отпиващ отцедена в кафена чаша пещерна вода, Тодор царства под усойната сянка на високите скали на Мадара. На недостъпна висота е отворил таен бивак ограден с плет. В него не допуска никой. Там крие последното съкровище което притежава, същата шумна пишеща машина, която влачи със себе си надлъж и шир през страната. Недалеч гайдата на Бай Иван от Кюлевча зове и оплаква. Тодор пророкува ли, пророкува. Наивни доброжелатели предполагат, че очаква извънземни. (Мястото бива за това!) Други, че с Тодор се е случило най-лошото. (Пръщи от здраве!) Трети, че се е превърнал в комедиант. (С каква цел!?!) Един самотен изследовател за пръв път свободно, без програма и началство, на своя сметка и отговорност, провежда частни антроположки изследвания. Прииждат туристи. В недалечното кметство Каспичан, отговорните за “културата” в радиус едва десет километра, се цупят. Не са свикнали на подобен ихтибар извън стените на пльоснатото от железобетон подобно на крепост учреждение. Ако се е поселил тук за да търси имане - няма да я бъде. Околността кипи от професионални иманяри. Всичко отдавна е преровено, и все пак - от време на време - се открива по нещо. Тази земя е давала и дава. За да бъде препратено зад граница. Откривател на родопродопското “Орфенско” край село ?сина, (Разчуло се е!). Тодор е подозрително компетентен конкурент, зад който стои управата на Историческия музей в Шумен.
Позволява си да държи патриотични проповеди. Науката, като доказан път към Истинската Истина е докрай опасна. Тодор РИЗНИКОВ си позволява да тръгне от последните полузабравени древноселски вярвания, тълкувайки реалистично и достоверно, можеби окончателно и завинаги, (Но къде неговият е ръкопис?), опазените писмена на “Веда Словена”. (Неговият принос за обнародване на изключително рядкото фототипно издание е безспорен!) В чиито текстове, Тодор не престава да търси и открива корените на античната миграция на прабългарското племе. (Проблем, по който родната наука – в зависимост от политичесия вятър – не престава да се тутка!) За да установи хипотетично не само произхода, но и посоката на неговото древно придвижване от Тибет и Памир към западните брегове на Темарин.
„Ако да имаме транспорт, Бого, и ако тръгнем от тук по следите на Прабългарите, Бого, пълно е със псакрални знаци, ще стигнем право в Тибет!“
КОГА И КАК ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ, не стана ясно овреме. Казват, било по Тодоров ден. (Така си отиват светците!) Намерили го под скалите на Ма-Та-Ра. Изстинал. Година преди това, пак по Тодоров Ден, той бе прекосил централния площад на Стара Варна върху гърба на магаре. Може би за да напомни, че магарешкото начало е характерно за „управление“ на науката, изкуството и културата в този древен, обичан и мразен, незабравим пристанищен град. Под скалите на Мадара, или МА – ТА – РА, “Майката” (THE MOTHER!) както твърдеше Тодор, е пусто. В Община Каспичан е спокойно. Няма кой да тревожи обществеността с философии, че скалите са магьосани от Господ-Бог. Иманярите са мирясали. Няма с кого да се задяват - няма кой да ги презира. Книжките за град Каспичан с
05.
брилянтното есе на Тодор върху Мадара на два езика, мухлясват в шкафовете на общината. Възхищението на НВ Цар Симеон Втори от тази малка спретната книга е пренебрегнато от общинските власти. (Бог на небето – Царят в Мадрид - какви са тези възхищения!) Поръчалият книжката общински секретар бива отстранен. Село Мадара бива амалгамирано от община Шумен, а това означава нова съдба за Мадарския Конник. Дали по-свястна? Конникът остава сам, заедно с още една тайна. Тайната за загадъчната смърт на неговият таен самодеен изследовател. Остава малко време, преди ветровете, бурите и халите на националният историографски нихилиизъм, да го изядат докрай. С механическата прилежност на нашето модерно, ала толкоз обезумяло настояще. (Днешните дъждове, ветрове и бури са киселинни, радиоактивни, метални, и трансконтинентални!) Както нескопосното нашенско време изяде изследователят-мечтател Тодор РИЗНИКОВ. И няма никой като Тодор, да се възправи срещу всички нас, тълкувайки “Веда Словена” по човешки. Сочейки път през душите на живите - към Вечността на Мъртвите. Пътят на глобализма, по който принудително сме тръгнали, рядко води точно там, където сме най-необходими. Особено, ако се опитваме да изпреварим Времето. Нещо, над което Тодор РИЗНИКОВ не преставаше да се надсмива. Дали не му бе все едно?
НА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ ЧУТОВЕН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ЗНОЙНАТА ИСТОРИЯ на ниските варненски литературни страсти, името на покойния Тодор РИЗНИКОВ (1932-1992!) отваря слабоизвестна, забележително интригуваща духовна страница. Чужд на вечните литературни ежби на дребно; кой доколко е поет – кой съвсем не е поет, кой до къде е писател – от кога журналист, къде се поставя запетайка или запетайка придружена с тире, (Съдбовен грях за задочници!); Тодор РИЗНИКОВ успя отрано да се уедини в своя собствена си вътрешна интелектуална ниша, на самопожертвувателно пътешественическо самозамонашване. За да се открои. И разграничи.
ЧЕРПЕЙКИ ОТ УМИШЛЕНО ПОГРЕБАНОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА НА ЧМАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, Тодор РИЗНИКОВ изненадващо се появява по научни, и не чак толкова научни, форуми. Където хвърля дискусионна ръкавица, по проблемите на Прото-България. Рядко приемана за словесен двубой. (Мнозина бързат да си вземат писмени бележки!) Времената са орисано преходни. Дискусиите - регламентирани. Всъщност нежелателни. (Не се знае - от коя трънка какъв заяк би пръкнал. Ето защо – млък!) Прескрипциите в науката идват от високо, та вихърът на компетентната безкомпетентност е шеметен. (Понастоящем дваж!) Чужд на вечните гонения по стълбата нагоре - която винаги води надолу, Тодор РИЗНИКОВ си позволява така да удря словесна к?па у з?ми, че да събере ?чи на докладчици, слушатели, и партай-наблюдатели. Неговите оригинални, неправоверни прозрения и хипотези; за произхода и вярванията на Прабългарите; са в отчайващ разрез с официализираната историческа наука. Превърната чрез догми в козметичка световна. Практиката на персонална творческа изява по Българската Земя Хубава е доказала и доказва, как подобни личности рядко успяват да получат обществен отклик и признание. Освен всред аркадаш-запалянковци. Частните сказки не са забранени, но са подменени с пропаганден лекторски апарат. Структуриран основно от съпруги на партай-босове. Устати женуря, нападнали трибуните на Великото Народно Събрание - в по-късно време. Задънили зовът за Братство, Равенство и Свобода, навреме. (Дори в настоящите дни на духовен мързел и политическо непостоянство, сказки изнасят единствено премиери и министри в присъствие на глобално забавляващи се топ-западняци. Учените – за какво! Туй да не ти е Асен Златаровото време!) Нови идеи биват допускани единствено, като аспект на хиперцентрализирана партийна дружбаш цедилка. Така че, докато се върши нещо – нищо да не се свърши. Резултат на тежки умувания от принудително олисяли белокоси лаици. Около мащабни маси под червено сукно. Следвайки безскрупулни “революционни” рецепти. Пропаганда, която отдавна не е комунистическа, ни болшевишка, ами откровено национализползваческа. Всеки публичен доклад, всеки научен труд, безусловно 01.
започва и завършва със задължително обезсмъртяване на партийни вождове. По недоглеждане класифицирани като “световни философи”. Университетските катедри пъшкат под надведомствен контрол. (Тъй оцеляват и понастоящем!) Титли и благини биват присъждани, чрез целево политизирани дипломи. Служебно натикани в ръцете на комсомолски селяндур-аферисти. За които кафеджийски подшушнатите имена на Алберт Айнщайн, Джон Атанасов и Папа Хемингуей, (Пръв път ги чуят!), са повод да паднат от изненада от задната стъпенка на някой столичен боклуджийски камион. Където хитричко отбиват работарски стаж за получаване на столично жителство, (Ха бакалъм, апапи!), водещо към университетски катедри, че да пипнат задгранични командировки пременени в тужурки. Мнозина, попаднали в мисловна безисходица, овреме зарязват неблагодарното научно поприще. Неколцина под успешен брак, дриблират в прикрит монархизъм зад граница. (Пар?та върти фукарата!) Докато пипнат зелена карта. Онези, гдето са преуспели (Не от наука - от спекула с антики!), се завръщат, готови да рушнат БАН и ВАК из корен.
САМОТНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ остават изолирани. И, още по-лошо – на самоиздръжка. Предполага се, че така е всъде по този лъжовен свят. (Ама не е!) Преживяйки с просяшки заплатки. (Никъде го няма!) Рядко успяват да се радват на високи научни титли, без добро от съответните окръжни комитети. Където критериалността е - собствено казано – на махленско равнище. (Такава е и понастоящем!) Съществени са родствени връзки от днес обезлюдените завинаги села. Някога, по каприз на Тато прераснали в градове-държави, от където всеки гледа да избяга в столицата. Престрашат ли се да драснат зад граница, попаданали в свой си изследователски ареал, понякога успяват да се докажат. За да свършат изхвърлени през прозорците на някоя провинциална библиотека. (Сам си го направи!) Останат ли на място, устискват пенсия за старост. А ако това – Не дай Бог! – стане, в ранна утрин възпитано навестяват кофите за смет. Все още в ролята на вечни младши научни сътрудници. (Да се трудим неуморно другари!) Отначало с погнуса и нежелание. После свикват. Казионната наука предоставя поле за личностна изява единствено, на бюрократично институционализирани оръженосци. Предъвкващи мухлясали марксиско-ленински постулати, подир връщане от творчески командировки на Запад. (Валутна книжка – за марксисти!) Чиято научна стратегия, тактика и практика се изразява, в издирване възможности за отнемане на запрялите в недоумение ветрени мелници, от някой хубаво забаламосан Дон Кихот. И предоставянето им, в разположение на Политбюро от свое име. (Димитровски Награди!) Че, да бъдат изнесени квалитетно на запад. (Подарени от наивитет - продадени на евтиния!) Останалото е каканижене на неясни лекции, пред още по-неясни слушатели. Докато стане възможно разкриване на частни университети. Където всичко е до болка ясно – имаш ли пари учиш – подир това безработен. Световнопризнати учени с доказан научно-приложен принос, са превърнати в одържавени чиновници, наплашени от безмилостни заводски организатори на производство. Управлението на науката е умишлено е многостъпално, следователно побъркващо. Редовият научен изследовател е въдворен на най-ниско управленско стъпало, с мижава държавна заплатка, че евтината наука при СоциализЪма е благодат за обилно оножданата наука на КЪпитализЪма. Обезпечен с бакалски тефтер и молив, (За своя сметка!), и 02.
някоя жалка надлежно регистрирана “Continental”, от шрифтът която службите част по час вземат отпечатъци – да не стане нещо с държавността. Жалък придатък за квалифицирано решаване на ежедневни заводски проблеми, които рядко биват реална наука. Креативни личности подобни на Тодор РИЗНИКОВ, подир десетилетия лишения, преодолявайки какви ли не хитроумни пречки, все пак успяват да оставят диря в лоното на науката и изкуствата. Светъл лъч новопробудно, пронизал дълбоко клеясал политически сумрак, кооптиран от професионализирани лаици (Дворцово надменни!). Следващи измишльотски революционни идеологеми. Съгласно които би следвало световното човечество да прокопса, докато не престава да затъва. Падаща звезда, пресякла нечии научно-финансови интереси и поради това - под възбрана. Скитащ интелектуален парий имитиращ провинциален глупак, че на столичната публична трапеза туй върви най-густо. Успял да кръстоса пеш кратката Земя Българска. Преровил и записал полузабравени сказания. (Кой ги усвои!?!) Превъплътил се, в краят на своят не така дълъг живот, в театрализиран първобитен жрец в пещерите под Мадара. Дано някакси опази онова, което никой не го еня дали ще се опази, (MA-THA-RA!), Тодор РИЗНИКОВ успява да преоткрие възпретени за изследване остатъци от древни духовни средища. Към които световната историческа мисъл едва сега получава свободен достъп. (Електронната екипировка – Баста!)
“Триъгълникът Варна-Мадара - Град Орфей в местността “Орфенското” тепърва ще бъде проучван, оценяван и коментиран.”
ТОДОР РИЗНИКОВ остава завладян завинаги от загадъчната Веда Словена. Прибързано обявена от казионната наука, (И Царска - и Отечественофронтовска!), за мистификация. Нейното вторично откривателство е съмнително, а нейното изследване не е санкционирано. Значително по-късно, Веда Словена ще стане обект на дългогодишна дейност на академичен екип оглавен от мастит учен. Този остатъчен сборник национална кодирана история чрез народни песнопения; разшифровани, тълкувани и преосмислени и от Тодор РИЗНИКОВ; крие Истинската Истина за мигрирането на прабългарската нация из дебрите на Афганистан и Бангладеш, през Балканите по Европа и света. (През шестдесеттях години на миналия век, при разкопки във Великобритания, изненадващо е открита стела с Мадарски Конник!) Разбран, защитен и възнаграден от високопоставена дама с монокъл и кок, Тодор РИЗНИКОВ е един от малцината частни изследователи, каквито тоталитарното общество недолюбва и наказва, но търпи и допуска до къшей горчив хляб от денонощен магазин. Един от множеството труженици, чиито частни постижения държавата предпочиташе и предпочита да игнорира. Вместо да стимулира, разгъва и приобщава. Нехабилитиран писач по проблеми, които изпреварващо жилят върховете на пирамидата на наведената в поклони насам-натам национална историоведческа мисъл. За да напомнят, че по Земята Българска креят огнища безсмъртни и магични, огнища духовни, сакрални и транцедентални, под вековна възбрана. Приживе майсторски потулван. Постмортем задължително забравен. Никой от трите варненски писателски съюза, (Такива ли са те!?!), не се е сетил да се заинтересува къде именно е гробът на този насмешлив първооткривател на възпретената за изследване подвижна 03.
история на племена и народи, населявали някога – и всякога - нашенските злачни 03. земи балкански. Литературстващ дисидент, временно устроен на мижава уредническа длъжност в днес останалия без покрив и покров “Музей на Българската Литература” в столицата. Рядко допускан до международни трибуни, откъдето управляющите и преди и сега, харесват единствено елей в ушите и тежък хонорар в джоб, Тодор РИЗНИКОВ не престава да кръстосва страната до самата своя бедна кончина там, под дълбокото небе на Ведическа Мадара. (МАДЪР-РА; МАТ–ДАР–РА; МАТА-РА – Майка дарила на света Слънцето!” Тълкуване: Мат – Майка; Дар-Дарила; Ра-Радост-Слънце!). Където дири неуловими за останалия свят релации между Минало, Настояще и Бъдеще. За да пророкува. Дали единствено за себе си? Какво именно? Като грамотен изследовател, е изключено Тодор РИЗНИКОВ да не е записвал своите мадарски прорицания. Къде са те? Ако не знаем от къде идваме, как ще установим накъде ни водят безбройните полуграмотни сръдливи духовни водачи, за които всяко древно светилище е нищо повече освен стока за политическо послужване и поевропейчен селски туризъм? Историческата безграмотност и забрава целево ползва чуждестранни политически апетити за безгранична власт. О, да! Тодор Ризников имаше видения, при това – не какви да е:
“Мадара е на път да се окаже един от най-древните центрове на средиземноморска цивилизация по тези земи.”
... под необятния скален навес непредубеденото око може да види непокътнат каменният трон на Орфей, а образът на самия божествен певец да потърси в лицето на вековечният конник. (“Каспичан днес”- Ocean Press-Varna, 1993!)
… дойде време всеки разумен човек … да влезе в собствената си пещера. … и там да потърси силата, увереността си …”
“ ... истината е вътре в нас, тя е генетично заложена там.”
“Колкото фантастично да звучи, Конникът не е единственото и съкровено скално творение.”
За поколението наричано “Окончателно Пропаднали Надежди”, името Тодор РИЗНИКОВ означава бегъл спомен. За поколението което идва, този бездомен търсач на антични светили-ща, би придобил значение и стойност на регионален (О, не! Национален!) артистичен феномен, след като бъде основно проучен и подходящо представен. Без да успее да натрупа десетки книги, (Предимство на автори по ЦК-списък!), но с бая публикации в централната и местна преса, Тодор РИЗНИКОВ бележи своеобразна диря в областта на свободния социал-историографски частен експеримент.
В КРАЯТ НА АПРИЛ 1990. из страната се разчува, че полугол чудак обитава пещерите под Мадара. Това е преоткривателя на полузабравената, по партийному игнорирана “Веда Словена”. Писателят-експериментатор Тодор РИЗНИКОВ. Възседнал каменен трон. Полуоблечен в нещавени овчи кожи. На глава с огромна корона с рога от коч. В ръката жезъл. На кръст препасал нож. Гордо раздрусал под кожена пола остаряло тяло, в халтави избелели плажни плувки. Разочарован от политическите
04.
сметки в столицата. Омъдрял окончателно. На ляво рамо преметнал кожена торба със сирене, пиперница и самун хляб. Отпиващ отцедена в кафена чаша пещерна вода, Тодор царства под усойната сянка на високите скали на Мадара. На недостъпна висота е отворил таен бивак ограден с плет. В него не допуска никой. Там крие последното съкровище което притежава, същата шумна пишеща машина, която влачи със себе си надлъж и шир през страната. Недалеч гайдата на Бай Иван от Кюлевча зове и оплаква. Тодор пророкува ли, пророкува. Наивни доброжелатели предполагат, че очаква извънземни. (Мястото бива за това!) Други, че с Тодор се е случило най-лошото. (Пръщи от здраве!) Трети, че се е превърнал в комедиант. (С каква цел!?!) Един самотен изследовател за пръв път свободно, без програма и началство, на своя сметка и отговорност, провежда частни антроположки изследвания. Прииждат туристи. В недалечното кметство Каспичан, отговорните за “културата” в радиус едва десет километра, се цупят. Не са свикнали на подобен ихтибар извън стените на пльоснатото от железобетон подобно на крепост учреждение. Ако се е поселил тук за да търси имане - няма да я бъде. Околността кипи от професионални иманяри. Всичко отдавна е преровено, и все пак - от време на време - се открива по нещо. Тази земя е давала и дава. За да бъде препратено зад граница. Откривател на родопродопското “Орфенско” край село ?сина, (Разчуло се е!). Тодор е подозрително компетентен конкурент, зад който стои управата на Историческия музей в Шумен.
Позволява си да държи патриотични проповеди. Науката, като доказан път към Истинската Истина е докрай опасна. Тодор РИЗНИКОВ си позволява да тръгне от последните полузабравени древноселски вярвания, тълкувайки реалистично и достоверно, можеби окончателно и завинаги, (Но къде неговият е ръкопис?), опазените писмена на “Веда Словена”. (Неговият принос за обнародване на изключително рядкото фототипно издание е безспорен!) В чиито текстове, Тодор не престава да търси и открива корените на античната миграция на прабългарското племе. (Проблем, по който родната наука – в зависимост от политичесия вятър – не престава да се тутка!) За да установи хипотетично не само произхода, но и посоката на неговото древно придвижване от Тибет и Памир към западните брегове на Темарин.
„Ако да имаме транспорт, Бого, и ако тръгнем от тук по следите на Прабългарите, Бого, пълно е със псакрални знаци, ще стигнем право в Тибет!“
КОГА И КАК ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ, не стана ясно овреме. Казват, било по Тодоров ден. (Така си отиват светците!) Намерили го под скалите на Ма-Та-Ра. Изстинал. Година преди това, пак по Тодоров Ден, той бе прекосил централния площад на Стара Варна върху гърба на магаре. Може би за да напомни, че магарешкото начало е характерно за „управление“ на науката, изкуството и културата в този древен, обичан и мразен, незабравим пристанищен град. Под скалите на Мадара, или МА – ТА – РА, “Майката” (THE MOTHER!) както твърдеше Тодор, е пусто. В Община Каспичан е спокойно. Няма кой да тревожи обществеността с философии, че скалите са магьосани от Господ-Бог. Иманярите са мирясали. Няма с кого да се задяват - няма кой да ги презира. Книжките за град Каспичан с
05.
брилянтното есе на Тодор върху Мадара на два езика, мухлясват в шкафовете на общината. Възхищението на НВ Цар Симеон Втори от тази малка спретната книга е пренебрегнато от общинските власти. (Бог на небето – Царят в Мадрид - какви са тези възхищения!) Поръчалият книжката общински секретар бива отстранен. Село Мадара бива амалгамирано от община Шумен, а това означава нова съдба за Мадарския Конник. Дали по-свястна? Конникът остава сам, заедно с още една тайна. Тайната за загадъчната смърт на неговият таен самодеен изследовател. Остава малко време, преди ветровете, бурите и халите на националният историографски нихилиизъм, да го изядат докрай. С механическата прилежност на нашето модерно, ала толкоз обезумяло настояще. (Днешните дъждове, ветрове и бури са киселинни, радиоактивни, метални, и трансконтинентални!) Както нескопосното нашенско време изяде изследователят-мечтател Тодор РИЗНИКОВ. И няма никой като Тодор, да се възправи срещу всички нас, тълкувайки “Веда Словена” по човешки. Сочейки път през душите на живите - към Вечността на Мъртвите. Пътят на глобализма, по който принудително сме тръгнали, рядко води точно там, където сме най-необходими. Особено, ако се опитваме да изпреварим Времето. Нещо, над което Тодор РИЗНИКОВ не преставаше да се надсмива. Дали не му бе все едно?
БИОГРАФИЧНО
БИОГРАФИЧНО
ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ или ТОДОР РИЗНИКОВ; РОДЕН 28.05.1932, СЕЛО КОМАРЕВО, ВАРНЕНСКО; СИН НА ИВАН ВАСИЛЕВ - ДЕТСКИ ПИСАТЕЛ;
ПОЧИНАЛ ПРИ НЕИЗЯСНЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НА 03.02.1996(?), СОФИЯ.
ПИСАТЕЛ, ЛИТЕРАТУРОВЕД, ФОЛКЛОРИСТ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, ПОПУЛЯРЕН НАРОДОВЕДАСЛОВЕНИСТ.
ОТШЕЛНИК В СКАЛИТЕ ПРИ МАДАРА.
ЗАВЪРШВА БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ (1974.!) ПРИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ".
РЕДАКТОР: РЕПЕРТОАРНО БЮРО ЦДНА (1955-1956.!) СПИСАНИЕ "ПРОСТОРИ" (1958), ИК "ГЕОРГИ БАКАЛОВ"-ВАРНА (1962-1964)!
РЪКОВОДИТЕЛ НА МЛАДЕЖКА БОЯДЖИЙСКА БРИГАДА В КРЕМИКОВЦИ (1960-1962).
ЛИЧЕН СЕКРЕТАР НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ (1970-1972).
УРЕДНИК НА ОТДЕЛ "ВЪЗРАЖДАНЕ" В НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ ЗА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА (1977-1999).
ПЪРВА ПУБЛИКАЦИЯ - ВЕСТНИК "КООПЕРАТИВЕН ФРОНТ" (1948).
ПРЪВ ПОСТАВЯ ОФИЦИАЛНО ВЪПРОСА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕОЦЕНКА НА ПРОБЛЕМА "ВЕДА СЛОВЕНА". ИГНОРИРАН И ЗАТЪМНЕН ОТ ТОТАЛИТАРНИ НАУЧНИ СВЕТИЛА,
ОСТАНАЛ ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ, ПРОДЪЛЖИЛ ДА СЪБИРА И ИЗСЛЕДВА.
ПУБЛИКАЦИИТЕ МУ, СА РАЗПРЪСНАТИ ИЗ ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ - БЕЗ ДА БЪДАТ СЪБРАНИ И ИЗСЛЕДВАНИ.
КНИГИ:
"ГЕРЧО НА ПЪРЗАЛКА" - ДЕТСКА (1958);
"ЛЕТЯЩАТА ПРАШКА" - ПОЕМА (1960);
"МАРКО - УЧЕН КОТАРАК" - ДЕТСКА (1962);
"ЛОВЕЦЪТ НА БАЛОНИ" - ДЕТСКА (1969);
"ХИТЪР ТУНЧО И ДЕВЕТТЕ ЛЪВА" - ДЕТСКА (1969);
"ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ" - РОМАН (1965, 1980.!)
ОСТАВИЛ НЕСРАВНИМИ СПОМЕНИ ЗА НАЦИОНАЛНА ПРИЕМСТВЕНА
ДУХОВНОСТ В БЕЗБРОЙ ПРИЯТЕЛИ - И ОЩЕ ПОВЕЧЕ СЛУЧАЙНИ ЛИЦА.
ИК ОКЕАН-ПРЕС – ВАРНА
ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ или ТОДОР РИЗНИКОВ; РОДЕН 28.05.1932, СЕЛО КОМАРЕВО, ВАРНЕНСКО; СИН НА ИВАН ВАСИЛЕВ - ДЕТСКИ ПИСАТЕЛ;
ПОЧИНАЛ ПРИ НЕИЗЯСНЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НА 03.02.1996(?), СОФИЯ.
ПИСАТЕЛ, ЛИТЕРАТУРОВЕД, ФОЛКЛОРИСТ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, ПОПУЛЯРЕН НАРОДОВЕДАСЛОВЕНИСТ.
ОТШЕЛНИК В СКАЛИТЕ ПРИ МАДАРА.
ЗАВЪРШВА БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ (1974.!) ПРИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ".
РЕДАКТОР: РЕПЕРТОАРНО БЮРО ЦДНА (1955-1956.!) СПИСАНИЕ "ПРОСТОРИ" (1958), ИК "ГЕОРГИ БАКАЛОВ"-ВАРНА (1962-1964)!
РЪКОВОДИТЕЛ НА МЛАДЕЖКА БОЯДЖИЙСКА БРИГАДА В КРЕМИКОВЦИ (1960-1962).
ЛИЧЕН СЕКРЕТАР НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ (1970-1972).
УРЕДНИК НА ОТДЕЛ "ВЪЗРАЖДАНЕ" В НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ ЗА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА (1977-1999).
ПЪРВА ПУБЛИКАЦИЯ - ВЕСТНИК "КООПЕРАТИВЕН ФРОНТ" (1948).
ПРЪВ ПОСТАВЯ ОФИЦИАЛНО ВЪПРОСА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕОЦЕНКА НА ПРОБЛЕМА "ВЕДА СЛОВЕНА". ИГНОРИРАН И ЗАТЪМНЕН ОТ ТОТАЛИТАРНИ НАУЧНИ СВЕТИЛА,
ОСТАНАЛ ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ, ПРОДЪЛЖИЛ ДА СЪБИРА И ИЗСЛЕДВА.
ПУБЛИКАЦИИТЕ МУ, СА РАЗПРЪСНАТИ ИЗ ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ - БЕЗ ДА БЪДАТ СЪБРАНИ И ИЗСЛЕДВАНИ.
КНИГИ:
"ГЕРЧО НА ПЪРЗАЛКА" - ДЕТСКА (1958);
"ЛЕТЯЩАТА ПРАШКА" - ПОЕМА (1960);
"МАРКО - УЧЕН КОТАРАК" - ДЕТСКА (1962);
"ЛОВЕЦЪТ НА БАЛОНИ" - ДЕТСКА (1969);
"ХИТЪР ТУНЧО И ДЕВЕТТЕ ЛЪВА" - ДЕТСКА (1969);
"ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ" - РОМАН (1965, 1980.!)
ОСТАВИЛ НЕСРАВНИМИ СПОМЕНИ ЗА НАЦИОНАЛНА ПРИЕМСТВЕНА
ДУХОВНОСТ В БЕЗБРОЙ ПРИЯТЕЛИ - И ОЩЕ ПОВЕЧЕ СЛУЧАЙНИ ЛИЦА.
ИК ОКЕАН-ПРЕС – ВАРНА
ПРОКЛЯТИЕТО „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV RUSEV – HEMY
ПРОКЛЯТИЕТО
„ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
ТАЗИ ДОСТА ТЕЖКА ЗА ЧЕТЕНЕ КНИГА, мъчително трудно изпреварила своето време, можеби някому напомня по тематика „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ“ на Ивайло ПЕТРОВ. Но работата е в това, че „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ (ДИ „Георги Бакалов“-Варна, Каталожен № 723, стр. 428, Редактор Усин Керим – 1965.!), е писана и обнародвана далеч преди „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ“. Без да е първоизточник, тя е първородник на изключително тесен кръг писания, едва-едва докосващи драматическите събития в КАМЧИЙСКАТА ДОЛИНА, в краят на четиридесеттях и началото на петдесетте години на миналият век; свързани с принудителното коопериране на ПРОЦЪФТЯВАЩОТО - ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ - БЪЛГАРСКО СЕЛО.
НЯКОГА „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ стъписа литературната българска мисъл, и видя бял ден, чрез СЪДЕБНО ПОСТАНОВЯВАНЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ от Държавно Издателство „Георги БАКАЛОВ“ във Варна. (Каталожен № 723/1965.!) Ненадминат – и до днес - прецедент в българската правна практика. Случило се, благодарение на един достоен особено куражлия председател на окръжен съд – уважаемата госпожа Живка КАЛЧЕВА. Микроскопическият - и тогава - и понастоящем национален книжен пазар бе готов да си затвори очите за премълчаване на още една издирваческо-документална ниша актуални национал-идеологеми. В интерес на настъпващото с особено бавни стъпки „НЕСРАВНИМО БЪДНО“. Обещавано от тогавашната комунистическа партия на БЪЛГАРИЯ, под мъдрото ръководство на московският школник Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Книгата излиза през 1965. във Варна, а подир това през 1979. в столицата. Ние имаме спомени за издание, и от 1982., но това следва да се верифицира. Възможно това да е допълнителен тираж.
ЗАМИСЛЕНА В ДВАНАДЕСЕТ ЧАСТИ и два тома, тази ВЕЧНО АКТУАЛНА ПАНОРАМА НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО от краят на четиридесетте години на миналият век, очевидно е реализирана едва наполовина. Втората част на романа все още текстово не е известна, но знае се - съществува в ръкопис. Дали ще излезе някога? За сега националният литературен пазар е претъпкан със всевъзможна ПРЕВОДНА ФУРДА, от която едва десетина процента би могло да се
59
има за равностойностна на всичко онова, което игнорирани местни таланти създадоха, и продължават да създават. Докато СЛАВНАТА НЕВИДИМА БКП успя и продължава да възпретява за обнародване. Пита се – ТАЗИ НЯКОГАШНА НАШЕНСКА ТОТАЛИТАРНА ПОЛИТИКА НА ПРАВОВЕРНО БЛЪСКАНЕ В ГЪРДИТЕ В ИМЕТО НА ВЕЧНА ДРУЖБА И ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ – в чий интерес – в крайна сметка - се сколаса?
И - НЕКА ДА ПРЕДУПРЕДЯ. Анализът който приподнасям, има по-скоро системно-политически отколкото литературно-изследователски характер. Ние нямаме претенции на литератори, макар да сме преполагаеми поети.
ПРОЛОГЪТ среща основният слушател – ловецът ЖЕРАВА, с главният разказвач – ЛУНИЧАВИЯТ – там, ВСРЕД БЛАТАТА НА ЛОНГОЗА при странни обстоятелства. ЛУНИЧАВИЯТ се укрива – защо – това става ясно едва в краят на романа, а ЖЕРАВА по случайност открива. Нещо, за което в един зрял социалистически роман следва да бъде премълчано. Едва отшумялата немска окупация е оставила следи дори тук – всред затънтените блата на ЛОНГОЗА. Едва отминалата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА, е оставила металическо ловджийско гюме, превърнато в бункер от офицер-благородник от ВЕРМАХТА. Не са минали много годни от онова отхвърлено време, а вече време, когато почти всички са партийци.
БОРАТА - първа част (Осем глави!). Тук пръв път в НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА се споменава за ГОРЯНИ в БАТОВА и ЛОНГОЗА. Езикът е пребогат на древнобългарски думи, днес изхвърлени от употреба, и забравени напълно. Докато панорамата на селската неволя тръгва и лелее. Детайлна и живописна, национална и вечна. Документална с писмо на горяни, с цитрано заявление за влизане в ТЕКЕЗЕСЕ. Никъде в съвременната българска литература подобни цитати не се срещат, а съвремието безпричинно и без повод ги подлага на посмешка. Целта е ясна. Да се елиминира едно окървавено минало. През ксоето бе направено доста, и видяно предостатъчно.
БЕЛИЯТ КАМЪК – втора част (Девет глави!) Изцяло е разказана от името на ЛУНИЧАВИЯ. Там, в останало от германците добре оборудвано и заредено с бутилки многогодишно трофейно вино металическо гюме, в блатата на ЛОНГОЗА, истините са различни. Гюмето е изхвърлен резервоар от прогонена английска летяща крепост от немската противозенитна батарея в РАЗДЕЛНА. Цивилизовано прекалено потайно място под повърхността на блатата. Където все още може да се довери много. Докато от време на време двмата ловци отстрелват прелитащи диви патици. (Природозащитни организации все още няма, а не са и необходими!) Където авторът не пропуска да напомни за „един
60
старинен обичай на буйни огньове и запалени стрели. Празник на влюбените.“ Както не пропуска (Това все пак е началото на шестдесетте години на двадесети век – Балканите!) да каже добра дума за невръстният тогава СИМЕОН ВТОРИ. (Стр. 98.!) Без да пести усилиа за подбор на критики в местната бръснарница – този традиционен селски парламент.
(СТР.102: „И КОМУНИСТИТЕ КАТО ВСИЧКИ ВЛАСТНИЦИ! ЩЕ СЕ ОЯДАТ,
ЩЕ СЕ ИЗПОКАРАТ И НАКРАЯ ЩЕ СИ ИДАТ ПО РЕДА.“)
Писателите са интуитивни, а още по-точно ЕВРИСТИЧНИ ПРОГНОЗИСТИ. Някогашна наша изследователска проблематика. Сдъвкана на две - на три от управляющите българската тоталитарна наука за анализ, диагноза и прогноза. От каквито се считаше, че изобщо няма никаква нужда. Защото бе в сила аксиомата
„ПРАВИМ ТОВА КОЕТО СИ ИСКАМЕ – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!“
Често-често подобни „ЛЕКО“ изречени абстрактни прогнози се сбъдват именно на международната и регионална политически сцени.
(СТР. 103: БАЙ ГУРГУЛ:
„ОТ ОКУМУШИТЕ, ОТ УЧЕНИТЕ ЩЕ ПОТЪНЕ СВЕТЪТ!“)
През ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, нахлуващо на мощни вълни в селото, следващо пирамидално партийно празнословие, та дано изтрие последната вяра на народа в БОГ, ЦАР, НАРОД и ДЪРЖАВНОСТ, Тодор РИЗНИКОВ въздига НАРОДНАТА МЪДРОСТ НАД УЧЕНОТО СЛОВО. И, няма как обнародването на „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, през шестдесесттях години на миналият век в провинциална Варна да не бъде централно възпрепятствано. Директорът на книгоиздателството по онова време, а по-късно варненски кмет и втора ръка дипломат в АВСТРИЯ, ще да се е самооткрил в образа на ЧЕРНИЯТ ПРОПАГАНДИСТ ОТ ОК НА СНМ.
Задълбочен познавач на народнипесни и древни обичаи, Тодор РИЗНИКОВ умело ги вплита в литературната интрига. Забравеният обичай „ОЛЮЛЮНГА“, за изстрелване на огнени стрели и прескачане на огън по СИРНИЦА, за последно бива възроден и представен :
СТОЯН СТРЕЛА СТРЕЛЯШЕ
КЪМ МОМИНИ ДВОРОВЕ.
СТРЕЛИТЕ МУ ПАДАХА
В БУЙНА ВОДА ДЪЛБОКА,
НАСРЕД ЛУДА КАМЧИЯ.
61
ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ устойчиво изтляват заедно с ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА - издълбоко порусначено. Старият хайдушки пищов на ДЯДО ДЕМИР ОЛЮЛЮНГА все още не иззет от ВЛАСТТА; а впоследствие и това ще се случи; вече се нарича КАТЮШЪТ. Детайлно са вплетени трепетно очакваното самодейно селско представление на читалищната сцена; селското надскачане на селската речка; славният ТОДОРОВ ДЕН; селските пехливан-състезателни борби. Традиции за които в наши дни се правят полуграмотни опити да бъдат възродени, че дано привлекат задгранични туристи. Какво е тук – някакъв си българин.
БАЙ ДРАГИЕВАТА ЧЕШМА - трета част, (Седем глави!), върви на изповед между ЖЕРАВА и ЛУНИЧАВИЯ, където и двамата – петимни за истина - търсят . . . ИСТИНСКАТА ИСТИНА. Основна парафраза – казана по един или друг начин – на тази целебна за БЪЛГАРЩИНАТА книга.
(СТР. 184.: „ИСТИНАТА! ИМА МНОГО ДА Я ТЪРСИШ! ТЪРСИ Я ...
А ТИ ВСЕ ЩЕ Я НАМЕРИШ НЯКОГА ...
ИЗКАЧВАЙ СЕ КЪМ ВЪРХА, НО НЕ ОТМИНАВАЙ СЕНЧЕСТИТЕ ПОЛЯНКИ. СТРЕМИ СЕ КЪМ МОРЕТО – НО ПИЙ ОТ МАЛКИТЕ, СТУДЕНИ РУЧЕИ, ЗАЩОТО НА ВЪРХА ВСИЧКО СВЪРШВА.
И ПЪТЯТ, И МЕЧТИТЕ ...
А МОРЕТО НЕ Е ПО-ДОБРО ОТ ВЪРХА ...“
И народната песен стои непоклатимо, в основата на повествованието, както в целокупното творчество на писателят-народовед Тождор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ.
ЛЮБЕН СЕ С ГОРА ПРОЩАВА
И НА ГОРАТА ДУМАШЕ:
ПРОЩАВАЙ ГОРО ЗЕЛЕНА,
И ТИ -
КАМЧИЙО СТУДЕНА ...
Дълбоко патриотическа, но не побъркано-националистическа е тази книга. Понякога песните са турски, че и обичаите, докато ЛУНИЧАВИЯТ твърди: „КАТО ДЕТЕ ИЗРАСТНАХ СРЕД ТУРЧЕТА“. Истината за мнозина от нас. Истината, че до съкровната дата 09.09.1944., в изтънчен град, като Варна, съществуваха на равна нога български, руски, турски, френски, немски, арменски и гръцки училища, докато бабите назнайваха всички тези езици, и спокойно говореха предимно френски, като резултат от остатъчно военно присъствие през повече от две загубени войни.
62
Във ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, когато не всичко е докрай опорочено, не всичко е съвсем загубено, а целувка между влюбени (Стр. 190.!) е по-силна от закон.
ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА ЧОВЕШКИ И БОЛГАРСКИ, когато все още никой не си позволява да подозира, до какво всенародно падение ще доведе дългогодишното принудително политическо партизиране на куцо и сакато, с последващ технологически импакт.
Но, ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА не стои на място, и неговите пътеки са различни. Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ документално цитира позив и заповед № 107/03.04.1948., на БНВ – БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ВОЙСКИ, с други думи на някогашните ГОРЯНИ. Партизанстващи формирования, оглавявани от разжалвани от властта кадрови царски офицери. Незначително подпомагани от западният свят. Изтрепани до крак от т.н. ВЪТРЕШНИ ВОЙСКИ. Съпротивително движение, за което широката публика знае пределно малко. Къс народностна история, изцяло игнорирана в часовете за НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ в средният курс на училищата. Парлива и болезнена тема – добре затрита от ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА БОЛГАРСКИ. РИЗНИКОВ не пропуска да представи същността на побългареният ПАВЕЛМОРОЗОВСКИ КОМПЛЕКС, характерно изявен при стациониране на всякакъв вид диктатура, началото и утвърждаването на т.н. КОМСОМОЛСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ, чрез безумно скучни и безкрайно дълги организационни събрания. На които всичко е предрешено, докато кворумът е само една досадна задължителна повинност.
(СТР. 204.: „ЩЕ ТЕ ИЗТУПАТ КАТО БРАШНЕН ЧУВАЛ!
ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА Е ТАКАВА – ГРЕШАТ МАЛКИТЕ,
ПАЛЕНЦАТА КАТО ТЕБЕ!“)
Чрез принудително коопериране, далеч от всякаква етика и мъдрост, начева безумното опустошаване на цялата ЗЕМЯ БОЛГАРСКА. Като начало, чрез сърцераздирателно погубване на синорните дървета; чрез изтръгване из корен на СТОЛЕТНИКЪТ-ОРЕХ НА ОЛЮЛИНГАТА. Авторът не си позволява да представи традиционният селски побой, решаващ подобни проблеми. Маскирайки го с разбиването на парчета на ДРЕВНИЯТ ПИЩОВ „КАТЮШ“; с припадането на старецът под ореха от сърдечна мъка, с ВКОПЧВАНЕТО МУ В ЗЕМЯТА – за която дълго-дълго е кандардисван; че вече ТАЗИ ЗЕМЯ ВЕЧЕ НЕ Е НЕГОВА - А ВСЕОБЩА ... А, изтръгването на ореха с ТРАКТОР „КИРОВЕЦ“ е достатъчно читателят да успее да разбере – за какво именно става дума. Щото напълно е възможно, самият той да е някогашен потърпевш. Ала ИСТИНАТА НА ИСТИНИТЕ е, че подобни потърпевши почти до един се преселиха в ОТВЪДНОТО. Пропити с горчивина подир невъзвратимото. В крайна сметка ПЪТЯТ КЪМ ГРАДА е открит. Пътят към опролетализиране – чети опропастяване - на цяла една кадър -
63
но земледелческа нация. За да бъде превърната в просещи пенсионери край кофите със смет; в разбягали се по широкият свят поколения висококвалифицирани безработни. Във хигиенисти-висшисти поддържащи общинските кенефи в БЕРЛИН.
И, не преставам да си се питам, КОЙ ИМА ЗЪБ НА ТАЗИ НАШЕНСКА БЕДНЯШКА БЪЛГАРСКА НАЦИЯ?
И не преставам да си отговарям – едва ли единствено самите ние.
И ЕТО, че покойният Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ, си позволява в едно сравнително далечно време, да анализира, предсказва и напомня.
За ЦИГАНИТЕ-МОХАМЕДАНИ, са отправили благодарствено писмо до МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ за отпуснати захар и олио по случай МОХАМЕДОВАТА ГОДИШНИНА (СТР. 217.!);
За безпрестанната смяна на политическите постановки, превърнала старите партийни активисти-идеалисти от прегракнали глашатаи на „НОВОТО“, в НОЩНИ ПАЗАЧИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
СОБСТВЕНОСТ, осъдена за окончателно деструктуриране и преразпределение по време на БЕЗКРАЙНИЯТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ „ПРЕХОД“ КЪМ ... ХМ! ... ДЕМОКРАЦИЯ. Без да подозира, или много добре знаейки, как един злощастен ден, САМИЯТ ТОЙ – УЧЕНИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ И ПИСАТЕЛ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, известен на половина български научен свят, както всички наивници подобни, ще си се превърне в ПОСЛЕДНИЯТ ИСКРЕН ПАЗАЧ НА ПОСЛЕДНИЯТ ПОМЕН ОТ ПРОТОБЪЛГАРИТЕ ПРЕД ПЕЩЕРИТЕ НА МАДАРА. Запратен там от поредно подхвърлените политически обстоятелства на нашата принудително изконсумирана нация. Готова да се отърве не само от ОНЕЗИ КОИТО ВСЕ ОЩЕ НОСЯТ ПОЛИТИЧЕСКОТО НОУ-ХАУ В СЕБЕ СИ, но – в крайна сметка - и от самата себе си. За да започне всичко отначало. Фатална цикличност, която ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (По Хендрик ВАН-ЛУН!) многократно потвърждава.
В ТОЗИ РОМАН-ХРОНИКА-ПРОКЛЯТИЕ срещу БРУТАЛНИТЕ ПОДХОДИ ЗА КООПЕРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО от краят на четиридесетте и началото на петдесетте; а значителна част от българското село посрещна 09.09.1944., кооперирана по своему; срещу ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗБИВАНЕ НА РАЗБИРАНЕТО ЗА ТРАДИЦИОННО СЕМЕЙСТВО; не е спестено почти нищо. Освен онова – белязано на десетки места с многоточие. Явен знак, за цензура. И въпреки това „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ, блести с пасажи и образи, от които не може да не паднеш от смях.
64
НАЙ-ДОБРОСЪВЕСТНИЯТ СТОПАНИН НА СЕЛО – ОБЯВЕН ЗА „КУЛАК“ ПО СЪВЕТСКИ МАНИЕР ЗАЯВЯВА, ЧЕ ХРАНИ СВОИТЕ КОНЕ ... С ВЕСТНИЦИ – ТОЕСТ С ПРОПАГАНДА;
КОНЕТЕ НА ТЕКЕЗЕСЕТО ДОТОЛКОВА ПРИМИРАТ ОТ ГЛАД, ЧЕ НЕВЕЖИ КОНЯРИ ГИ ПОДХРАНВАТ С ХАРДАЛ – ПА ИЗМИРАТ;
НА ЦИГАНИНА-КОНЯР ЛЕПВАТ ПРОЗВИЩЕ ПЕНКО ПРЕСАТА – ЩОТО ПО ЦЯЛ ДЕН ЧЕТЕ ВЕСТНИЦИ ВМЕСТО ДА СЕ ГРИЖИ ЗА КОНЕТЕ; И Т.Н., И Т.Н., И Т.Н.
Безкомпромисен конкретно-саркастичен стил; преследван по закон и без закон по всяко едно време; на какъвто бе способен единствено НЕЗАБРАВИМИЯ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ. Майсторски икономисан МАЩАБЕН БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ-НАРОДОВЕД ОТ СЪРТА. ДОБРОВОЛЕН ПАЗИТЕЛ НА БЕЗОБРАЗНО ВЕХНЕЩИТЕ ОСТАНКИ ОТ МАДАРСКИЯТ КОННИК. БУНТАР ПО ДУША. АНАРХИСТ-МАРКСИСТ ПО УБЕЖДЕНИЕ.
БЕЗВРЕМИЕ на останали с вързани ръце недоизявени таланти. В по-късни времена превърнати в небрежни наемни работници за експанзивно развиващата се тежка промишленост на страната. Безвремие, когато будния селски идеалист – БАЙ ДРАГИЯ, не престава да рисува с химически молив чешми върху дъното на цигарени кутии. Чешми, които никога няма да се сбъднат, подобно ХРИСТИЯНСКАТА МЕЧТА ЗА КОМУНИЗЪМ. Но, за една чешма все пак получава допуск – за да бъде наречена „ПИШМАН ЧЕШМА“. Дали, защото водата шурти от повече от едно гърло?
ОПРЯНА ЕДИНСТВЕНО НА РЕАЛНИ ФАКТИ, но и на задължителната някога вътрешна авторова самоцензура, романът маркира и заклеймява брутално-лицемерните похвати на СЕЛСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ НОВОНОТАБИЛИ. Пипнали се в насилствено коопериране на съвестни имотни хора, със сравнително едри стопанства. На които това едва ли е било необходимо, та човек си се пита – ААЛАНКООЛУ – БИЛО ЛИ Е НЕОБХОДИМО И НА ДЪРЖАВАТА? Стопани, които никога не са и помислювали, ЩО ГИ - БОЖЕМ - ОЧАКВА. Крайните резултати на тази прикрито елитарна смъртоносна „национална“ политика; която определени аналитици не престават да определят като ИМИТАЦИОННО-ЗАДОКЕАНСКА; обществото изпитва и ще продължи да изпитва. Пълното деструктуриране на НАЦИОНАЛНОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО, е налице вече повече от двадесетина години земно време. Окончателното унищожаване на тежката индустрия е налице. Безскрупулна комасация на пустеещите земеделски масиви – стои на дневен ред. При цялостно разпродаване под масата, на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, на съмнителни външни инвеститори. Що би могло да очаква тази страна в недалечно бъдеще!?! Би могло да се предполага. Ако многоточията в тази СЪДБОВНА КНИГА, не бяха самоналожени.
65
РОМАНЪТ „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“, с автор Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, претърпява две мъчително трудни издания. (1965.; 1979.!) Еднакви по обем, характер, и формат. Подир десетилетия изчакване на ръкописа, из чекмеджетата на различни комисии, налице са две небрежно продуцирани издания с меки корици върху 1/16 от 60/84, калпава вестникарска хартия; в тираж по 20 000 броя, при 428 стр. текстов обем. Твърди се, но не е доказано, че част от тиражите биват изкупени на едро, за да бъдат претопени. Колкото да звучи странно, и двете издания светкавично се изчерпват. Какво ли би се случило, ако книгата овреме би видяла чуждестранен превод? Местната публика е петимна за подобна носталгично-аналитична литература. Тя е преглътнала, но не е забравила недалечното минало, и едва ли някога ще го забрави. Макар НАРОДЪТ БОЛГАРСКИ да упорства в късопаметство, а младежта в снобарско безгрижие. Днес, тези издания трудно биха могли да се открият дори при заклети букинисти, но библиотеки и читалище по села и градове – разполагат с количества от тях.
ТОДЮВАТА СВАТБА - четвърта част, (Осем глави!), има стойност на социографско проучване разказано от забележителен народопсихолог. За същността и древните чалъми на СВАДБЕНИЯТ ОБРЕД. Днес напълно забравен, напълно изтрит чрез фалшивите промасонски посткомунистически обреди на доказано безсмисленият ГРАЖДАНСКИ БРАК. При който ДЪРЖАВНАТА МАША НА БЮРОКРАЦИЯТА най-често е някаква платена недоспала си махленска безверница. Старинен обред, успешно болшевизиран от поредният БИГ БРАДЪР.
Но, макар по време на „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“, прикамчийските села все още да пазят споменът за традиция и табиет, поредните селски свадбари, бързат да влязат в крак с политическата мода припявайки:
ЗАРАНТА СЪМНА НЕ СЪМНА
НАЙ-РАНО РАНИ ДИМАНА.
ПОДКАРА ТРАКТОР В ПОЛЕТО
И НОВА ОРАН ЗАХВАНА ...
Каталясали от лична съпротива, кандисали за онова което ги очаква, насилствено кооперираните селяни на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА нямаха друга алтернатива. ОСВЕН ДА КАНДИСАТ – ЗА ДА ПРИГЛАСЯТ.
СТЪЛП РАЗДЕЛЕН – пета част (девет глави!) В тази прекалено сложна съвокупност от сюжетни линии и безброй действащи лица, и най-прецизният четец не би могъл да не се обърка. „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ ОТ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, НЕ Е КНИГА ЗА ЧЕТЕНЕ НА ЕДИН ДЪХ. Това е книга за многократно препрочитане. Защото е книга за характерната за нашият народ СЪКРУШЕНА ГРАЖДАНСКА СЪПРОТИВА. За което би могло да се гадае –
66
от къде именно ни е привнесена. Привнесеното на БАЛКАНИТЕ е фатално много, но струва ми се – най-много привнесено тежи на широките плещи на нашият беден народец.
Я, СТАВАЙ, СТАВАЙ, МОРЕ СТОЯНЕ,
Я СТАВАЙ, СТАВАЙ, ГОСТИ ТИ ИДАТ,
ГОСТИ ТИ ИДАТ, ВСЕ БЕТОНДЖИИ,
ВСЕ БЕТОНДЖИИ, ВСЕ АЙНАДЖИИ.
Новото, или поне представяното за „НОВО“ е бетонирало безусловно всички селяци за бетонджии из ДЕВНЕНСКАТА НИЗИНА. И, трагедиите прекосили ЛОНГОЗ, ПОЛЯ, ПЛАНИНИ, няма как да не тръгнат и достигат морето. Но трагедията тепърва предстои. В политическа мишена е превърнат и предприемчивият ПОП КОСТАДИН. Известен с това, че е „ЧЕРВИВ С ПАРИ“. След като спестява на читателя само с три точки подробностите около САМОТО ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКО „ВЪСТАНИЕ“ в КАМЧИЙСКАТА ДЛИНА, РИЗНИКОВ живописва срещата на ПОП КОСТАДИН с един от първите представители на „НОВАТА ВЛАСТ“. И многоточията тук - са най-много. Защото, както твърди народът „ВЪГЛЕНЪТ НЕ ВИНАГИ ПАРИ – НО ВИНАГИ ЧЕРНИ!“ Настават времена, когато ВСИЧКО БУДНО Е ОБЯВЕНО ЗА ПОДОЗРИТЕЛНО. И, поради това, прибрано в общинското мазе. От където освен народни песни, се дочува стародавна мъдрост:
„ТИ СТАНИ ПРОРОК,
ПЪК ЩЕ СЕ НАМЕРИ СИНЕДРИОН ДА ТЕ ОСЪДИ,
И СБИРЩИНА ДА ТЕ УБИЕ С КАМЪНИ!“
И, едва сега разбирам меко осъдителните думи на ТОДОР:
„БОГО – ВСЕ ОЩЕ НЕ СИ ЧЕЛ
МОЕТО ПРОКЛЯТИЕ-РОМАН – ПРОЧЕТИ ГО!“
Днес не преставам да се чудя – как така Тодор РИЗНИКОВ надуши, че прочета ли „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ - ще взема книгата за възглаве? Беше се позасмял – КРАСТАВИТЕ КУЧЕТА – ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА СЕ ПОДУШВАТ . Преди да хване влака за КАСПИЧАН.
ПО САМОДИВСКИ ИГРИЩА – шеста част (Шест глави!)
. . .
. . .
. . .
67
РЕКАПИТУЛАЦИЯ
ЗАГЛАВИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ
АВТОР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ТОДОР РИЗНИКОВ
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .17
СЪЖЕТНИ ЛИНИИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3
ЧАСТИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6 ЧАСТИ
ГЛАВИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .38 ГЛАВИ
СТРАНИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .428 СТРАНИЦИ
КОРИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . .МЕКИ
ИЗДАНИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ДВЕ
ТИРАЖ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .2 Х 20 000!
68
ПРОКЛЯТИЕТО
„ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
ТАЗИ ДОСТА ТЕЖКА ЗА ЧЕТЕНЕ КНИГА, мъчително трудно изпреварила своето време, можеби някому напомня по тематика „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ“ на Ивайло ПЕТРОВ. Но работата е в това, че „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ (ДИ „Георги Бакалов“-Варна, Каталожен № 723, стр. 428, Редактор Усин Керим – 1965.!), е писана и обнародвана далеч преди „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ“. Без да е първоизточник, тя е първородник на изключително тесен кръг писания, едва-едва докосващи драматическите събития в КАМЧИЙСКАТА ДОЛИНА, в краят на четиридесеттях и началото на петдесетте години на миналият век; свързани с принудителното коопериране на ПРОЦЪФТЯВАЩОТО - ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ - БЪЛГАРСКО СЕЛО.
НЯКОГА „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ стъписа литературната българска мисъл, и видя бял ден, чрез СЪДЕБНО ПОСТАНОВЯВАНЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ от Държавно Издателство „Георги БАКАЛОВ“ във Варна. (Каталожен № 723/1965.!) Ненадминат – и до днес - прецедент в българската правна практика. Случило се, благодарение на един достоен особено куражлия председател на окръжен съд – уважаемата госпожа Живка КАЛЧЕВА. Микроскопическият - и тогава - и понастоящем национален книжен пазар бе готов да си затвори очите за премълчаване на още една издирваческо-документална ниша актуални национал-идеологеми. В интерес на настъпващото с особено бавни стъпки „НЕСРАВНИМО БЪДНО“. Обещавано от тогавашната комунистическа партия на БЪЛГАРИЯ, под мъдрото ръководство на московският школник Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Книгата излиза през 1965. във Варна, а подир това през 1979. в столицата. Ние имаме спомени за издание, и от 1982., но това следва да се верифицира. Възможно това да е допълнителен тираж.
ЗАМИСЛЕНА В ДВАНАДЕСЕТ ЧАСТИ и два тома, тази ВЕЧНО АКТУАЛНА ПАНОРАМА НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО от краят на четиридесетте години на миналият век, очевидно е реализирана едва наполовина. Втората част на романа все още текстово не е известна, но знае се - съществува в ръкопис. Дали ще излезе някога? За сега националният литературен пазар е претъпкан със всевъзможна ПРЕВОДНА ФУРДА, от която едва десетина процента би могло да се
59
има за равностойностна на всичко онова, което игнорирани местни таланти създадоха, и продължават да създават. Докато СЛАВНАТА НЕВИДИМА БКП успя и продължава да възпретява за обнародване. Пита се – ТАЗИ НЯКОГАШНА НАШЕНСКА ТОТАЛИТАРНА ПОЛИТИКА НА ПРАВОВЕРНО БЛЪСКАНЕ В ГЪРДИТЕ В ИМЕТО НА ВЕЧНА ДРУЖБА И ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ – в чий интерес – в крайна сметка - се сколаса?
И - НЕКА ДА ПРЕДУПРЕДЯ. Анализът който приподнасям, има по-скоро системно-политически отколкото литературно-изследователски характер. Ние нямаме претенции на литератори, макар да сме преполагаеми поети.
ПРОЛОГЪТ среща основният слушател – ловецът ЖЕРАВА, с главният разказвач – ЛУНИЧАВИЯТ – там, ВСРЕД БЛАТАТА НА ЛОНГОЗА при странни обстоятелства. ЛУНИЧАВИЯТ се укрива – защо – това става ясно едва в краят на романа, а ЖЕРАВА по случайност открива. Нещо, за което в един зрял социалистически роман следва да бъде премълчано. Едва отшумялата немска окупация е оставила следи дори тук – всред затънтените блата на ЛОНГОЗА. Едва отминалата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА, е оставила металическо ловджийско гюме, превърнато в бункер от офицер-благородник от ВЕРМАХТА. Не са минали много годни от онова отхвърлено време, а вече време, когато почти всички са партийци.
БОРАТА - първа част (Осем глави!). Тук пръв път в НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА се споменава за ГОРЯНИ в БАТОВА и ЛОНГОЗА. Езикът е пребогат на древнобългарски думи, днес изхвърлени от употреба, и забравени напълно. Докато панорамата на селската неволя тръгва и лелее. Детайлна и живописна, национална и вечна. Документална с писмо на горяни, с цитрано заявление за влизане в ТЕКЕЗЕСЕ. Никъде в съвременната българска литература подобни цитати не се срещат, а съвремието безпричинно и без повод ги подлага на посмешка. Целта е ясна. Да се елиминира едно окървавено минало. През ксоето бе направено доста, и видяно предостатъчно.
БЕЛИЯТ КАМЪК – втора част (Девет глави!) Изцяло е разказана от името на ЛУНИЧАВИЯ. Там, в останало от германците добре оборудвано и заредено с бутилки многогодишно трофейно вино металическо гюме, в блатата на ЛОНГОЗА, истините са различни. Гюмето е изхвърлен резервоар от прогонена английска летяща крепост от немската противозенитна батарея в РАЗДЕЛНА. Цивилизовано прекалено потайно място под повърхността на блатата. Където все още може да се довери много. Докато от време на време двмата ловци отстрелват прелитащи диви патици. (Природозащитни организации все още няма, а не са и необходими!) Където авторът не пропуска да напомни за „един
60
старинен обичай на буйни огньове и запалени стрели. Празник на влюбените.“ Както не пропуска (Това все пак е началото на шестдесетте години на двадесети век – Балканите!) да каже добра дума за невръстният тогава СИМЕОН ВТОРИ. (Стр. 98.!) Без да пести усилиа за подбор на критики в местната бръснарница – този традиционен селски парламент.
(СТР.102: „И КОМУНИСТИТЕ КАТО ВСИЧКИ ВЛАСТНИЦИ! ЩЕ СЕ ОЯДАТ,
ЩЕ СЕ ИЗПОКАРАТ И НАКРАЯ ЩЕ СИ ИДАТ ПО РЕДА.“)
Писателите са интуитивни, а още по-точно ЕВРИСТИЧНИ ПРОГНОЗИСТИ. Някогашна наша изследователска проблематика. Сдъвкана на две - на три от управляющите българската тоталитарна наука за анализ, диагноза и прогноза. От каквито се считаше, че изобщо няма никаква нужда. Защото бе в сила аксиомата
„ПРАВИМ ТОВА КОЕТО СИ ИСКАМЕ – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!“
Често-често подобни „ЛЕКО“ изречени абстрактни прогнози се сбъдват именно на международната и регионална политически сцени.
(СТР. 103: БАЙ ГУРГУЛ:
„ОТ ОКУМУШИТЕ, ОТ УЧЕНИТЕ ЩЕ ПОТЪНЕ СВЕТЪТ!“)
През ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, нахлуващо на мощни вълни в селото, следващо пирамидално партийно празнословие, та дано изтрие последната вяра на народа в БОГ, ЦАР, НАРОД и ДЪРЖАВНОСТ, Тодор РИЗНИКОВ въздига НАРОДНАТА МЪДРОСТ НАД УЧЕНОТО СЛОВО. И, няма как обнародването на „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, през шестдесесттях години на миналият век в провинциална Варна да не бъде централно възпрепятствано. Директорът на книгоиздателството по онова време, а по-късно варненски кмет и втора ръка дипломат в АВСТРИЯ, ще да се е самооткрил в образа на ЧЕРНИЯТ ПРОПАГАНДИСТ ОТ ОК НА СНМ.
Задълбочен познавач на народнипесни и древни обичаи, Тодор РИЗНИКОВ умело ги вплита в литературната интрига. Забравеният обичай „ОЛЮЛЮНГА“, за изстрелване на огнени стрели и прескачане на огън по СИРНИЦА, за последно бива възроден и представен :
СТОЯН СТРЕЛА СТРЕЛЯШЕ
КЪМ МОМИНИ ДВОРОВЕ.
СТРЕЛИТЕ МУ ПАДАХА
В БУЙНА ВОДА ДЪЛБОКА,
НАСРЕД ЛУДА КАМЧИЯ.
61
ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ устойчиво изтляват заедно с ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА - издълбоко порусначено. Старият хайдушки пищов на ДЯДО ДЕМИР ОЛЮЛЮНГА все още не иззет от ВЛАСТТА; а впоследствие и това ще се случи; вече се нарича КАТЮШЪТ. Детайлно са вплетени трепетно очакваното самодейно селско представление на читалищната сцена; селското надскачане на селската речка; славният ТОДОРОВ ДЕН; селските пехливан-състезателни борби. Традиции за които в наши дни се правят полуграмотни опити да бъдат възродени, че дано привлекат задгранични туристи. Какво е тук – някакъв си българин.
БАЙ ДРАГИЕВАТА ЧЕШМА - трета част, (Седем глави!), върви на изповед между ЖЕРАВА и ЛУНИЧАВИЯ, където и двамата – петимни за истина - търсят . . . ИСТИНСКАТА ИСТИНА. Основна парафраза – казана по един или друг начин – на тази целебна за БЪЛГАРЩИНАТА книга.
(СТР. 184.: „ИСТИНАТА! ИМА МНОГО ДА Я ТЪРСИШ! ТЪРСИ Я ...
А ТИ ВСЕ ЩЕ Я НАМЕРИШ НЯКОГА ...
ИЗКАЧВАЙ СЕ КЪМ ВЪРХА, НО НЕ ОТМИНАВАЙ СЕНЧЕСТИТЕ ПОЛЯНКИ. СТРЕМИ СЕ КЪМ МОРЕТО – НО ПИЙ ОТ МАЛКИТЕ, СТУДЕНИ РУЧЕИ, ЗАЩОТО НА ВЪРХА ВСИЧКО СВЪРШВА.
И ПЪТЯТ, И МЕЧТИТЕ ...
А МОРЕТО НЕ Е ПО-ДОБРО ОТ ВЪРХА ...“
И народната песен стои непоклатимо, в основата на повествованието, както в целокупното творчество на писателят-народовед Тождор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ.
ЛЮБЕН СЕ С ГОРА ПРОЩАВА
И НА ГОРАТА ДУМАШЕ:
ПРОЩАВАЙ ГОРО ЗЕЛЕНА,
И ТИ -
КАМЧИЙО СТУДЕНА ...
Дълбоко патриотическа, но не побъркано-националистическа е тази книга. Понякога песните са турски, че и обичаите, докато ЛУНИЧАВИЯТ твърди: „КАТО ДЕТЕ ИЗРАСТНАХ СРЕД ТУРЧЕТА“. Истината за мнозина от нас. Истината, че до съкровната дата 09.09.1944., в изтънчен град, като Варна, съществуваха на равна нога български, руски, турски, френски, немски, арменски и гръцки училища, докато бабите назнайваха всички тези езици, и спокойно говореха предимно френски, като резултат от остатъчно военно присъствие през повече от две загубени войни.
62
Във ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, когато не всичко е докрай опорочено, не всичко е съвсем загубено, а целувка между влюбени (Стр. 190.!) е по-силна от закон.
ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА ЧОВЕШКИ И БОЛГАРСКИ, когато все още никой не си позволява да подозира, до какво всенародно падение ще доведе дългогодишното принудително политическо партизиране на куцо и сакато, с последващ технологически импакт.
Но, ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА не стои на място, и неговите пътеки са различни. Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ документално цитира позив и заповед № 107/03.04.1948., на БНВ – БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ВОЙСКИ, с други думи на някогашните ГОРЯНИ. Партизанстващи формирования, оглавявани от разжалвани от властта кадрови царски офицери. Незначително подпомагани от западният свят. Изтрепани до крак от т.н. ВЪТРЕШНИ ВОЙСКИ. Съпротивително движение, за което широката публика знае пределно малко. Къс народностна история, изцяло игнорирана в часовете за НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ в средният курс на училищата. Парлива и болезнена тема – добре затрита от ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА БОЛГАРСКИ. РИЗНИКОВ не пропуска да представи същността на побългареният ПАВЕЛМОРОЗОВСКИ КОМПЛЕКС, характерно изявен при стациониране на всякакъв вид диктатура, началото и утвърждаването на т.н. КОМСОМОЛСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ, чрез безумно скучни и безкрайно дълги организационни събрания. На които всичко е предрешено, докато кворумът е само една досадна задължителна повинност.
(СТР. 204.: „ЩЕ ТЕ ИЗТУПАТ КАТО БРАШНЕН ЧУВАЛ!
ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА Е ТАКАВА – ГРЕШАТ МАЛКИТЕ,
ПАЛЕНЦАТА КАТО ТЕБЕ!“)
Чрез принудително коопериране, далеч от всякаква етика и мъдрост, начева безумното опустошаване на цялата ЗЕМЯ БОЛГАРСКА. Като начало, чрез сърцераздирателно погубване на синорните дървета; чрез изтръгване из корен на СТОЛЕТНИКЪТ-ОРЕХ НА ОЛЮЛИНГАТА. Авторът не си позволява да представи традиционният селски побой, решаващ подобни проблеми. Маскирайки го с разбиването на парчета на ДРЕВНИЯТ ПИЩОВ „КАТЮШ“; с припадането на старецът под ореха от сърдечна мъка, с ВКОПЧВАНЕТО МУ В ЗЕМЯТА – за която дълго-дълго е кандардисван; че вече ТАЗИ ЗЕМЯ ВЕЧЕ НЕ Е НЕГОВА - А ВСЕОБЩА ... А, изтръгването на ореха с ТРАКТОР „КИРОВЕЦ“ е достатъчно читателят да успее да разбере – за какво именно става дума. Щото напълно е възможно, самият той да е някогашен потърпевш. Ала ИСТИНАТА НА ИСТИНИТЕ е, че подобни потърпевши почти до един се преселиха в ОТВЪДНОТО. Пропити с горчивина подир невъзвратимото. В крайна сметка ПЪТЯТ КЪМ ГРАДА е открит. Пътят към опролетализиране – чети опропастяване - на цяла една кадър -
63
но земледелческа нация. За да бъде превърната в просещи пенсионери край кофите със смет; в разбягали се по широкият свят поколения висококвалифицирани безработни. Във хигиенисти-висшисти поддържащи общинските кенефи в БЕРЛИН.
И, не преставам да си се питам, КОЙ ИМА ЗЪБ НА ТАЗИ НАШЕНСКА БЕДНЯШКА БЪЛГАРСКА НАЦИЯ?
И не преставам да си отговарям – едва ли единствено самите ние.
И ЕТО, че покойният Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ, си позволява в едно сравнително далечно време, да анализира, предсказва и напомня.
За ЦИГАНИТЕ-МОХАМЕДАНИ, са отправили благодарствено писмо до МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ за отпуснати захар и олио по случай МОХАМЕДОВАТА ГОДИШНИНА (СТР. 217.!);
За безпрестанната смяна на политическите постановки, превърнала старите партийни активисти-идеалисти от прегракнали глашатаи на „НОВОТО“, в НОЩНИ ПАЗАЧИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
СОБСТВЕНОСТ, осъдена за окончателно деструктуриране и преразпределение по време на БЕЗКРАЙНИЯТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ „ПРЕХОД“ КЪМ ... ХМ! ... ДЕМОКРАЦИЯ. Без да подозира, или много добре знаейки, как един злощастен ден, САМИЯТ ТОЙ – УЧЕНИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ И ПИСАТЕЛ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, известен на половина български научен свят, както всички наивници подобни, ще си се превърне в ПОСЛЕДНИЯТ ИСКРЕН ПАЗАЧ НА ПОСЛЕДНИЯТ ПОМЕН ОТ ПРОТОБЪЛГАРИТЕ ПРЕД ПЕЩЕРИТЕ НА МАДАРА. Запратен там от поредно подхвърлените политически обстоятелства на нашата принудително изконсумирана нация. Готова да се отърве не само от ОНЕЗИ КОИТО ВСЕ ОЩЕ НОСЯТ ПОЛИТИЧЕСКОТО НОУ-ХАУ В СЕБЕ СИ, но – в крайна сметка - и от самата себе си. За да започне всичко отначало. Фатална цикличност, която ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (По Хендрик ВАН-ЛУН!) многократно потвърждава.
В ТОЗИ РОМАН-ХРОНИКА-ПРОКЛЯТИЕ срещу БРУТАЛНИТЕ ПОДХОДИ ЗА КООПЕРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО от краят на четиридесетте и началото на петдесетте; а значителна част от българското село посрещна 09.09.1944., кооперирана по своему; срещу ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗБИВАНЕ НА РАЗБИРАНЕТО ЗА ТРАДИЦИОННО СЕМЕЙСТВО; не е спестено почти нищо. Освен онова – белязано на десетки места с многоточие. Явен знак, за цензура. И въпреки това „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ, блести с пасажи и образи, от които не може да не паднеш от смях.
64
НАЙ-ДОБРОСЪВЕСТНИЯТ СТОПАНИН НА СЕЛО – ОБЯВЕН ЗА „КУЛАК“ ПО СЪВЕТСКИ МАНИЕР ЗАЯВЯВА, ЧЕ ХРАНИ СВОИТЕ КОНЕ ... С ВЕСТНИЦИ – ТОЕСТ С ПРОПАГАНДА;
КОНЕТЕ НА ТЕКЕЗЕСЕТО ДОТОЛКОВА ПРИМИРАТ ОТ ГЛАД, ЧЕ НЕВЕЖИ КОНЯРИ ГИ ПОДХРАНВАТ С ХАРДАЛ – ПА ИЗМИРАТ;
НА ЦИГАНИНА-КОНЯР ЛЕПВАТ ПРОЗВИЩЕ ПЕНКО ПРЕСАТА – ЩОТО ПО ЦЯЛ ДЕН ЧЕТЕ ВЕСТНИЦИ ВМЕСТО ДА СЕ ГРИЖИ ЗА КОНЕТЕ; И Т.Н., И Т.Н., И Т.Н.
Безкомпромисен конкретно-саркастичен стил; преследван по закон и без закон по всяко едно време; на какъвто бе способен единствено НЕЗАБРАВИМИЯ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ. Майсторски икономисан МАЩАБЕН БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ-НАРОДОВЕД ОТ СЪРТА. ДОБРОВОЛЕН ПАЗИТЕЛ НА БЕЗОБРАЗНО ВЕХНЕЩИТЕ ОСТАНКИ ОТ МАДАРСКИЯТ КОННИК. БУНТАР ПО ДУША. АНАРХИСТ-МАРКСИСТ ПО УБЕЖДЕНИЕ.
БЕЗВРЕМИЕ на останали с вързани ръце недоизявени таланти. В по-късни времена превърнати в небрежни наемни работници за експанзивно развиващата се тежка промишленост на страната. Безвремие, когато будния селски идеалист – БАЙ ДРАГИЯ, не престава да рисува с химически молив чешми върху дъното на цигарени кутии. Чешми, които никога няма да се сбъднат, подобно ХРИСТИЯНСКАТА МЕЧТА ЗА КОМУНИЗЪМ. Но, за една чешма все пак получава допуск – за да бъде наречена „ПИШМАН ЧЕШМА“. Дали, защото водата шурти от повече от едно гърло?
ОПРЯНА ЕДИНСТВЕНО НА РЕАЛНИ ФАКТИ, но и на задължителната някога вътрешна авторова самоцензура, романът маркира и заклеймява брутално-лицемерните похвати на СЕЛСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ НОВОНОТАБИЛИ. Пипнали се в насилствено коопериране на съвестни имотни хора, със сравнително едри стопанства. На които това едва ли е било необходимо, та човек си се пита – ААЛАНКООЛУ – БИЛО ЛИ Е НЕОБХОДИМО И НА ДЪРЖАВАТА? Стопани, които никога не са и помислювали, ЩО ГИ - БОЖЕМ - ОЧАКВА. Крайните резултати на тази прикрито елитарна смъртоносна „национална“ политика; която определени аналитици не престават да определят като ИМИТАЦИОННО-ЗАДОКЕАНСКА; обществото изпитва и ще продължи да изпитва. Пълното деструктуриране на НАЦИОНАЛНОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО, е налице вече повече от двадесетина години земно време. Окончателното унищожаване на тежката индустрия е налице. Безскрупулна комасация на пустеещите земеделски масиви – стои на дневен ред. При цялостно разпродаване под масата, на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, на съмнителни външни инвеститори. Що би могло да очаква тази страна в недалечно бъдеще!?! Би могло да се предполага. Ако многоточията в тази СЪДБОВНА КНИГА, не бяха самоналожени.
65
РОМАНЪТ „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“, с автор Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, претърпява две мъчително трудни издания. (1965.; 1979.!) Еднакви по обем, характер, и формат. Подир десетилетия изчакване на ръкописа, из чекмеджетата на различни комисии, налице са две небрежно продуцирани издания с меки корици върху 1/16 от 60/84, калпава вестникарска хартия; в тираж по 20 000 броя, при 428 стр. текстов обем. Твърди се, но не е доказано, че част от тиражите биват изкупени на едро, за да бъдат претопени. Колкото да звучи странно, и двете издания светкавично се изчерпват. Какво ли би се случило, ако книгата овреме би видяла чуждестранен превод? Местната публика е петимна за подобна носталгично-аналитична литература. Тя е преглътнала, но не е забравила недалечното минало, и едва ли някога ще го забрави. Макар НАРОДЪТ БОЛГАРСКИ да упорства в късопаметство, а младежта в снобарско безгрижие. Днес, тези издания трудно биха могли да се открият дори при заклети букинисти, но библиотеки и читалище по села и градове – разполагат с количества от тях.
ТОДЮВАТА СВАТБА - четвърта част, (Осем глави!), има стойност на социографско проучване разказано от забележителен народопсихолог. За същността и древните чалъми на СВАДБЕНИЯТ ОБРЕД. Днес напълно забравен, напълно изтрит чрез фалшивите промасонски посткомунистически обреди на доказано безсмисленият ГРАЖДАНСКИ БРАК. При който ДЪРЖАВНАТА МАША НА БЮРОКРАЦИЯТА най-често е някаква платена недоспала си махленска безверница. Старинен обред, успешно болшевизиран от поредният БИГ БРАДЪР.
Но, макар по време на „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“, прикамчийските села все още да пазят споменът за традиция и табиет, поредните селски свадбари, бързат да влязат в крак с политическата мода припявайки:
ЗАРАНТА СЪМНА НЕ СЪМНА
НАЙ-РАНО РАНИ ДИМАНА.
ПОДКАРА ТРАКТОР В ПОЛЕТО
И НОВА ОРАН ЗАХВАНА ...
Каталясали от лична съпротива, кандисали за онова което ги очаква, насилствено кооперираните селяни на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА нямаха друга алтернатива. ОСВЕН ДА КАНДИСАТ – ЗА ДА ПРИГЛАСЯТ.
СТЪЛП РАЗДЕЛЕН – пета част (девет глави!) В тази прекалено сложна съвокупност от сюжетни линии и безброй действащи лица, и най-прецизният четец не би могъл да не се обърка. „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ ОТ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, НЕ Е КНИГА ЗА ЧЕТЕНЕ НА ЕДИН ДЪХ. Това е книга за многократно препрочитане. Защото е книга за характерната за нашият народ СЪКРУШЕНА ГРАЖДАНСКА СЪПРОТИВА. За което би могло да се гадае –
66
от къде именно ни е привнесена. Привнесеното на БАЛКАНИТЕ е фатално много, но струва ми се – най-много привнесено тежи на широките плещи на нашият беден народец.
Я, СТАВАЙ, СТАВАЙ, МОРЕ СТОЯНЕ,
Я СТАВАЙ, СТАВАЙ, ГОСТИ ТИ ИДАТ,
ГОСТИ ТИ ИДАТ, ВСЕ БЕТОНДЖИИ,
ВСЕ БЕТОНДЖИИ, ВСЕ АЙНАДЖИИ.
Новото, или поне представяното за „НОВО“ е бетонирало безусловно всички селяци за бетонджии из ДЕВНЕНСКАТА НИЗИНА. И, трагедиите прекосили ЛОНГОЗ, ПОЛЯ, ПЛАНИНИ, няма как да не тръгнат и достигат морето. Но трагедията тепърва предстои. В политическа мишена е превърнат и предприемчивият ПОП КОСТАДИН. Известен с това, че е „ЧЕРВИВ С ПАРИ“. След като спестява на читателя само с три точки подробностите около САМОТО ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКО „ВЪСТАНИЕ“ в КАМЧИЙСКАТА ДЛИНА, РИЗНИКОВ живописва срещата на ПОП КОСТАДИН с един от първите представители на „НОВАТА ВЛАСТ“. И многоточията тук - са най-много. Защото, както твърди народът „ВЪГЛЕНЪТ НЕ ВИНАГИ ПАРИ – НО ВИНАГИ ЧЕРНИ!“ Настават времена, когато ВСИЧКО БУДНО Е ОБЯВЕНО ЗА ПОДОЗРИТЕЛНО. И, поради това, прибрано в общинското мазе. От където освен народни песни, се дочува стародавна мъдрост:
„ТИ СТАНИ ПРОРОК,
ПЪК ЩЕ СЕ НАМЕРИ СИНЕДРИОН ДА ТЕ ОСЪДИ,
И СБИРЩИНА ДА ТЕ УБИЕ С КАМЪНИ!“
И, едва сега разбирам меко осъдителните думи на ТОДОР:
„БОГО – ВСЕ ОЩЕ НЕ СИ ЧЕЛ
МОЕТО ПРОКЛЯТИЕ-РОМАН – ПРОЧЕТИ ГО!“
Днес не преставам да се чудя – как така Тодор РИЗНИКОВ надуши, че прочета ли „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ - ще взема книгата за възглаве? Беше се позасмял – КРАСТАВИТЕ КУЧЕТА – ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА СЕ ПОДУШВАТ . Преди да хване влака за КАСПИЧАН.
ПО САМОДИВСКИ ИГРИЩА – шеста част (Шест глави!)
. . .
. . .
. . .
67
РЕКАПИТУЛАЦИЯ
ЗАГЛАВИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ
АВТОР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ТОДОР РИЗНИКОВ
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .17
СЪЖЕТНИ ЛИНИИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3
ЧАСТИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6 ЧАСТИ
ГЛАВИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .38 ГЛАВИ
СТРАНИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .428 СТРАНИЦИ
КОРИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . .МЕКИ
ИЗДАНИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ДВЕ
ТИРАЖ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .2 Х 20 000!
68
КЪДЕ ВСЕ ПАК Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР ДО КАКВА ИСТИНА Е ДОСТИГНАЛ ТОДОР РИЗНИКОВ
ВЕСТНИК „ПРОВАДИЙСКИ ГЛАС“ № 32/09.09.1992.!
КЪДЕ ВСЕ ПАК Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР
ДО КАКВА ИСТИНА Е ДОСТИГНАЛ ТОДОР РИЗНИКОВ
ТОДОР РИЗНИКОВ е роден на 28.05.1932., в ц. Комарево, Провадийско. Учи в гимназията на Провадия, завършва в София, а после и българска филология във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“+. Работи предимно като редактор. Две години е в младежката бетонджийска бригада в Кремиковци (1970-72.). Пше повече за деца, но романът му „Ловецът на диви патици“ е едно голямо платно на ранната социалистическа действителност около село.
ГОСПОДИН РИЗНИКОВ, НЕОТДАВНА В НАШИЯ ВЕСТНИК БЕШЕ ПУБЛИКУВАНА СТАТИЯ СЪС ЗАГЛАВИЕ „КЪДЕ Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР“. В НЕЯ СЕ СПОМЕНАВАХА РАЗЛИЧНИ ИМЕНА, ГОВОРЕШЕ СЕ ЗА ГОСТУВАНЕТО НА АКАДЕМИК НИКОЛАЙ ТОДОРОВ И ВИДЕН ГРЪЦКИ ВИЗАНТОЛОГ, НО НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВАШЕ ЗА ВАШИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС. КАКВА Е СПОРЕД ВАС ИСТИНАТА? КЪДЕ Е РАЗГРОМЕН ИМПЕРАТОР НИКИФОР?
За мен въпросът е решен. Преди двайсет години се запознах с Христо Василев от село Кюлевча и от там започна всичко. Естествено най-напред се интересувах от Мадарския Конник, като смятах, че местните хора най-добре ще знаят за Конника, а реалии, които не подозираме, могат да се намерят в коледарските песни и в топонимията на местните географски имена. Аз исках да изуча коледарските песни от този край и топонимията около Конника, за да разбера нещата. Реалиите са там, но ние не можем да ги видим.
Започнахме с местностите около Конника. Още първата местност се казваше „РАТ ДОЛ“. Рат – това е войска, война. После „МЕЧОВА ЧЕШМА“ или „МЕЧКОВА ЧЕШМА“. Чешма на мечове. После „КОР БАИР“. Кор би могло да бъде развалено от корт – меч. Но на старогръцки „кор“ е момиче, а на турски „кор“ е жар. Всичко това ме накара да мисля, че тези наименования са изключително древни и че всяка епоха ги е оцветявала по своему.
Най-голямата ми изненада беше, когато разбрах, че съществува местност „ГРЪЦКА СЕЧ“. Отидохме с Христо Василев, кръстосахме цялото землище и аз вече бях убеден, че тук, на СЪРТА се е разиграло нещо грандиозно. Но в ония времена, преди двайсет години, да кажеш, че сражението се е състояло тук, а не във ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД, където по това време вече поставяха паметни плочи, беше просто невъзможно. Аз написах статия в „НАРОДНО ДЕЛО“, в която описах всички топоними и казах, че най-вероятно на това място се е разиграла една от най-големите битки в СРЕДНОВЕКОВИЕТО ... сложих три точки, а можеби тук ИВАЙЛО е сразил войската на АПРИН ,и я е унищожил до крак. Трите точки включваха и предположението ми за разгрома на НИКИФОР, но тогава да си призная, не намерих кураж да го кажа открито. Но след всяко лято, пре което аз кръстосвах ЗЕМЛИЩЕТО НА СЪРТА, се убеждавах, че е така.
От „ГРЪЦКА СЕЧ“ до село Снежина минавах винаги пеш и най-много се въртях около и из долината на „КОСТИНА РЯКА“. Самото й име говори, че тази река е текла по кости, вместо по бели камъни. От един разказ на неизвестен автор, чийто ръкопис се пази във ВАТИКАНА, знаем, че при някаква река отстъпващите византийски войски изпаднали в бедствие, което никога не са подозирали. Реката била тинеста, потъвала, конните рицари потъвали, върху тях идвали други и накрая ВАРВАРИТЕ, тоест БЪЛГАРИТЕ, минавали като по жив мост.
Тази легендарна река някой я мислят за КАМЧИЯ, но тя е река, известна много отдавна и щеше да се назове, а голямото събитие станало около нея, рано или късно трябва да даде някакво отражение. И ето ние намираме река, която се нарича „КОСТИНА“. Като тръгнем по течението, от село Кюлевча насам, след местността „ГРЪЦКА СЕЧ“, само след шест-седем километра, картината се променя. Стига се до една широка 200-300 метра долина, която е мочурлива и сега. Като продължим
43
напред, стигаме до местността „КОСТИТЕ“. Това представлява есин склон, леко наведен от юг на север, можеби около хиляда декара. По предания там орачите са изкарвали с ралата си конски и човешки черепи. Реката, която тече през това място, съвсем естествено е получила името си от тези кости. На това място, според мен, е станало свръх-сражението, след „ГРЪЦКА СЕЧ“, вторият етап, тоест окончателното унищожаване на византийците.
Интересно е, че веднага като свърши местността „КОСТИТЕ“, започва местността „МИРЯВИЦА“. МИР – ЯВИЦА, от славянското „МИР“. Реката също вече се нарича МИРЯВИЦА.
Като премине през МИРЯВИЦА, реката навлиза в един каньон, аз го наричам „СНЕЖИНСКИ КАНЬОН“, на който е снежинският язовир. В началото на този каньон, длъг два-три километра, стои една скала, наречена „ЛУПУРАТА“. Отсрещната страна на каньона не е така извисена и стръмна, но все пак е недостъпна. На това място, според мен, е била една от последните прегради. Тази преграда, както я описват и византийски автори, е била направена от побити високи дървета, най-вероятно букове около двадесет метра високи, наредени в два реда. Долу оградата можеби е била подплатена с пръст, а нагоре със сено, шума или плява, тъй като е било жътвено време, но по принцип, с всичко годно за подпалване. Докато се изграждала преградата, долу водата естествено се завирява. Тоест водата на реката започва да се връща назад, минава през цялата местност „МИРЯВИЦА“ и навлиза местността „КОСТИТЕ“.
Там пръстта е изключителна – при дъжд кипва като хума. Когато това лято я проверявах за пореден път, засята с царевица, и все пак трудно се вдървеше. Представете си какво ще стане, ако тази местност се наводни и поне едно денонощие стои под метър вода – всичко ще кипне! Един бос овчар може да прецапа, но за един тежък византийски рицар, целият в броня, и конят му целият в броня, е абсолютно невъзможно. За мене е повече от ясно, че в тази местност „ЛУПУРАТА“ - от „ЛУПУР“ - нещо срутено и от „ЛУПАНИЦА“ – бой, действително завършва всичко. От „ЛУПУРАТА“ нататък нито един топоним не подсказва за такива събития.
СЕГА ОСТАВА ИСТОРИЦИТЕ ДА СЕ СЪГЛАСЯТ
Това вече не е мой проблем. Мен не ме интересува дали исторците ще се съгласят, а Вие ме питате за мнението ми като писател от този край. Ае държа на моят роден край, за МОЯ СЪРТ и искам да видя с други очи всичко, което някога се е премълчавало.
Разговора води: Николай ПЕТРОВ
44
КЪДЕ ВСЕ ПАК Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР
ДО КАКВА ИСТИНА Е ДОСТИГНАЛ ТОДОР РИЗНИКОВ
ТОДОР РИЗНИКОВ е роден на 28.05.1932., в ц. Комарево, Провадийско. Учи в гимназията на Провадия, завършва в София, а после и българска филология във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“+. Работи предимно като редактор. Две години е в младежката бетонджийска бригада в Кремиковци (1970-72.). Пше повече за деца, но романът му „Ловецът на диви патици“ е едно голямо платно на ранната социалистическа действителност около село.
ГОСПОДИН РИЗНИКОВ, НЕОТДАВНА В НАШИЯ ВЕСТНИК БЕШЕ ПУБЛИКУВАНА СТАТИЯ СЪС ЗАГЛАВИЕ „КЪДЕ Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР“. В НЕЯ СЕ СПОМЕНАВАХА РАЗЛИЧНИ ИМЕНА, ГОВОРЕШЕ СЕ ЗА ГОСТУВАНЕТО НА АКАДЕМИК НИКОЛАЙ ТОДОРОВ И ВИДЕН ГРЪЦКИ ВИЗАНТОЛОГ, НО НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВАШЕ ЗА ВАШИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС. КАКВА Е СПОРЕД ВАС ИСТИНАТА? КЪДЕ Е РАЗГРОМЕН ИМПЕРАТОР НИКИФОР?
За мен въпросът е решен. Преди двайсет години се запознах с Христо Василев от село Кюлевча и от там започна всичко. Естествено най-напред се интересувах от Мадарския Конник, като смятах, че местните хора най-добре ще знаят за Конника, а реалии, които не подозираме, могат да се намерят в коледарските песни и в топонимията на местните географски имена. Аз исках да изуча коледарските песни от този край и топонимията около Конника, за да разбера нещата. Реалиите са там, но ние не можем да ги видим.
Започнахме с местностите около Конника. Още първата местност се казваше „РАТ ДОЛ“. Рат – това е войска, война. После „МЕЧОВА ЧЕШМА“ или „МЕЧКОВА ЧЕШМА“. Чешма на мечове. После „КОР БАИР“. Кор би могло да бъде развалено от корт – меч. Но на старогръцки „кор“ е момиче, а на турски „кор“ е жар. Всичко това ме накара да мисля, че тези наименования са изключително древни и че всяка епоха ги е оцветявала по своему.
Най-голямата ми изненада беше, когато разбрах, че съществува местност „ГРЪЦКА СЕЧ“. Отидохме с Христо Василев, кръстосахме цялото землище и аз вече бях убеден, че тук, на СЪРТА се е разиграло нещо грандиозно. Но в ония времена, преди двайсет години, да кажеш, че сражението се е състояло тук, а не във ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД, където по това време вече поставяха паметни плочи, беше просто невъзможно. Аз написах статия в „НАРОДНО ДЕЛО“, в която описах всички топоними и казах, че най-вероятно на това място се е разиграла една от най-големите битки в СРЕДНОВЕКОВИЕТО ... сложих три точки, а можеби тук ИВАЙЛО е сразил войската на АПРИН ,и я е унищожил до крак. Трите точки включваха и предположението ми за разгрома на НИКИФОР, но тогава да си призная, не намерих кураж да го кажа открито. Но след всяко лято, пре което аз кръстосвах ЗЕМЛИЩЕТО НА СЪРТА, се убеждавах, че е така.
От „ГРЪЦКА СЕЧ“ до село Снежина минавах винаги пеш и най-много се въртях около и из долината на „КОСТИНА РЯКА“. Самото й име говори, че тази река е текла по кости, вместо по бели камъни. От един разказ на неизвестен автор, чийто ръкопис се пази във ВАТИКАНА, знаем, че при някаква река отстъпващите византийски войски изпаднали в бедствие, което никога не са подозирали. Реката била тинеста, потъвала, конните рицари потъвали, върху тях идвали други и накрая ВАРВАРИТЕ, тоест БЪЛГАРИТЕ, минавали като по жив мост.
Тази легендарна река някой я мислят за КАМЧИЯ, но тя е река, известна много отдавна и щеше да се назове, а голямото събитие станало около нея, рано или късно трябва да даде някакво отражение. И ето ние намираме река, която се нарича „КОСТИНА“. Като тръгнем по течението, от село Кюлевча насам, след местността „ГРЪЦКА СЕЧ“, само след шест-седем километра, картината се променя. Стига се до една широка 200-300 метра долина, която е мочурлива и сега. Като продължим
43
напред, стигаме до местността „КОСТИТЕ“. Това представлява есин склон, леко наведен от юг на север, можеби около хиляда декара. По предания там орачите са изкарвали с ралата си конски и човешки черепи. Реката, която тече през това място, съвсем естествено е получила името си от тези кости. На това място, според мен, е станало свръх-сражението, след „ГРЪЦКА СЕЧ“, вторият етап, тоест окончателното унищожаване на византийците.
Интересно е, че веднага като свърши местността „КОСТИТЕ“, започва местността „МИРЯВИЦА“. МИР – ЯВИЦА, от славянското „МИР“. Реката също вече се нарича МИРЯВИЦА.
Като премине през МИРЯВИЦА, реката навлиза в един каньон, аз го наричам „СНЕЖИНСКИ КАНЬОН“, на който е снежинският язовир. В началото на този каньон, длъг два-три километра, стои една скала, наречена „ЛУПУРАТА“. Отсрещната страна на каньона не е така извисена и стръмна, но все пак е недостъпна. На това място, според мен, е била една от последните прегради. Тази преграда, както я описват и византийски автори, е била направена от побити високи дървета, най-вероятно букове около двадесет метра високи, наредени в два реда. Долу оградата можеби е била подплатена с пръст, а нагоре със сено, шума или плява, тъй като е било жътвено време, но по принцип, с всичко годно за подпалване. Докато се изграждала преградата, долу водата естествено се завирява. Тоест водата на реката започва да се връща назад, минава през цялата местност „МИРЯВИЦА“ и навлиза местността „КОСТИТЕ“.
Там пръстта е изключителна – при дъжд кипва като хума. Когато това лято я проверявах за пореден път, засята с царевица, и все пак трудно се вдървеше. Представете си какво ще стане, ако тази местност се наводни и поне едно денонощие стои под метър вода – всичко ще кипне! Един бос овчар може да прецапа, но за един тежък византийски рицар, целият в броня, и конят му целият в броня, е абсолютно невъзможно. За мене е повече от ясно, че в тази местност „ЛУПУРАТА“ - от „ЛУПУР“ - нещо срутено и от „ЛУПАНИЦА“ – бой, действително завършва всичко. От „ЛУПУРАТА“ нататък нито един топоним не подсказва за такива събития.
СЕГА ОСТАВА ИСТОРИЦИТЕ ДА СЕ СЪГЛАСЯТ
Това вече не е мой проблем. Мен не ме интересува дали исторците ще се съгласят, а Вие ме питате за мнението ми като писател от този край. Ае държа на моят роден край, за МОЯ СЪРТ и искам да видя с други очи всичко, което някога се е премълчавало.
Разговора води: Николай ПЕТРОВ
44
ПРОБЛЕМЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“ от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПРОБЛЕМЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
ПРОБЛЕМЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“ чака ред за гражданско-правно утвърждаване, заедно с множество подобни деликатни политико-исторически проблеми от общ характер. За които съвременната българска историческа наука все не намира сила и време достатъчно задълбочено да проучи, че да възприеме и преглътне. За него рядко се споменува в мас-медиите. И, как се види, с него се занимават пределно малко на брой научни колективи. В това отношение, в средният курс на общообразователните училища, информационното затъмнение е пълно, и рядко би се намерил учител-българист, или историк, който да е наясно с проблема. А проблемът е такъв. ЩОМ „ВЕДА СЛОВЕНА“ СЪЩЕСТВУВА – ДАЛИ И ДОКОЛКО Е МИСТИФИКАЦИЯ?
ПРОБЛЕМЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“ е принудително мистифициран от спекулативни политици, озъртащи се ту на изток – ту на запад, ту на север – ту на юг, за пореден политически пурбоар. Което дава перспектива „ВЕДА СЛОВЕНА“ да остане завинаги неверифициран регионален феномен. Опасността една значителна част от бездънната „ВЕДА СЛОВЕНА“ да се окаже историческа истина означава, ПЪЛНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ , а подир това и ЦЯЛОСТНО ПРЕНАПИСВАНЕ, на драматичната ПРАИСТОРИЯ НА БАЛКАНИТЕ. Поставена под политическа запрета още по време на своето появяване на бял свят (Белград – 1874.!), хвърля една сериозна историко-етнографска проблематика в ръцете на любители-историци, и изследователи-лаици. Което не може да не наведе на тъжни размисли. Отношението на казионната историческа наука към „ВЕДА СЛОВЕНА“ е повече от унизително. Не е известна нито една дългогодишна изследователска програма, която чрез методите на съвременната лингвистика и науките за компаративен анализ, да изследва проблема. Насмешката над нейните компилатори, насадена навремето от общинският държавен поет Иван ВАЗОВ е станала нарицателна. На стари години Стефан ВЕРКОВИЧ едва ли не се извинява на министър Иван ВАЗОВ, че някога е издал този сборник с руска помощ,а подплашен от министерски гняв, ГОЛОГАНОВ се крие някъде в селата около БАНЯ, и твърдо отказва среща в МИНИСТЕРСТВО НА ПРОСВЕТАТА в столицата. Някога ВЕРКОВИЧ е плащал на ГОЛОГАНОВ, едва ли от своят джеб, по триста гроша месечно да се трепе из помашките села, събирайки ред по ред тази БАЛКАНСКА ОДИСЕЯ. В краят на своите бедняшки дни – той не желае височайша разправия. Вятърът духа от Запад, а „ВЕДА СЛОВЕНА“ иде от Изток. Насмешките на Дядо ВАЗОВ имат силите на категориално институционализиране. Но явно,
.84
и самият МИНИСТЪР НА ПРОСВЕТАТА НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, е бил озадачен от непознатия понятиен апарат във виделите бял свят с помощта на РУСКИЯТ ЦАРСКИ АЗИАТСКИ ДЕПАРТАМЕНТ десетината хиляди народностни стиха.
„ВЕДА СЛОВЕНА:БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ ПРЕДИСТОРИЧЕС-КАТА И ПРЕДХРИСТИЯНСКА ЕПОХА“, е сборник с автентични фолклорни песни и предания на БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИ (ПОМАЦИ) от МАКЕДОНИЯ и РОДОПИТЕ. Търпеливо издирвани и мълчаливо събирани в продължение на повече отк дванадесет години време, хилядите мерени и немерени стихове – най-вече НАРОДНИ ПЕСНИ И ЛЕГЕНДИ, повествуват за:
ЕЗИЧЕСКИ БОГОВЕ;
МИТИЧЕСКИ СЪЩЕСТВА;
НАРОДНИ СУПЕР-ГЕРОИ;
ДРЕВНИ КРАЛЕ,ЦАРЕ И ГОСПОДАРИ;
не чак толкова характерни за БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ. Открито говорейкиш за НАЦИЯ ПРИДОШЛА ОТ ИЗТОК СЪС СВОЯ ВЯРА, ДУХОВЕН ЖИВОТ, ДРЕВНИ ОБИЧАИ И ХАРАКТЕРНА ФИЛОСОФИЯ. Неподала се на насилствена СЛАВИНИЗАЦИЯ. Устояла на ВИЗАНТИЙСКА ХРИСТИАНИЗАЦИЯ и ОСМАНСКА ИСЛЯМИЗАЦИЯ. Нация, останала СКРИТОМ ЕЗИЧЕСКА – из века – та до наши дни. Което прави политиците да поставят под съмнение този забележителен фолклорен сборник.
В ПОЛИТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ, „ВЕДА СЛОВЕНА“ остава неопровержимо доказателство за българската принадлежност на БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИТЕ-ПОМАЦИ от ЮЖНА БЪЛГАРИЯ, СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ и БЕЛОМОРИЕТО. В наши дни препотвърдено чрез щатски експедиционни генетически проучвания. И, че в определен исторически период те наистина са били ЕЗИЧНИЦИ, после ХРИСТИЯНИ, и едва тогава МЮСЮЛЬМАНИ. Дефинирани, като МАКЕДОНО-РОДОПСКИ БЪЛГАРО-ПОМАЦИ.
ЗАПИСЪТ НА ХИЛЯДИТЕ АВТЕНТИЧНИ СТРОФИ, бива правен на коляно отначало от ВЕРКОВИЧ, а по-късно от ГОЛОГАНОВ, в периода 1860-1870. СТИХОВЕТЕ ВЪЗХВАЛЯВАТ ПОДВИЗИТЕ И ЕЖЕДНЕВИЕТО НА ЕЗИЧЕСКИ БОЖЕСТВА, ЕЗИЧЕСКИ ЦАРЕ, ЕЗИЧЕСКИ ЮНАЦИ, често пъти на език говорим, но неразгадан и понастоящем. Тяхната сила е така завладяваща, че нито ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ IX ВЕК СЛЕД ХРИСТА, нито ИСЛяМИЗАЦИЯТА ПРЕЗ XVI-XVII СТОЛЕТИЯ не успяват да изтрият тези божествени легенди. не преставащи да битуват във всички нас, населяващи тези земи и балкани. Дори сега в началото на изключително технологическият ДВАДЕСЕТИ ПЪРВИ ВЕК. Нищо чудно, древнобългарският ВЪРХОВЕН БОГ
85
ТАНГРА, по свидетелства на руски изследователи, понастоящем активно се изповядва из манастирите на ИНДИЙСКИ ТИБЕТ, като „БОГ ТАНГ-ЛА“. Някога Владимир СВИНТИЛА бе писал, че през тридесеттях години на миналият век при разкопки на исторически слой – днес умишлено игнориран от нашенските историци, биват открити значителен брой прабудистки статуетки – масово изнесени на антикварният пазар в ЗАГРЕБ. Разкопки на древни масови гробове в региона ДЕВНЯ, проведени през седемдесеттях години на миналият век говорят за масови етнически прочиствания свързани с ПОХРИСТИЯНЧВАНЕТО НА ЕЗИЧНИЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ.
ОСПОРВАНЕТО НА „ВЕДА СЛОВЕНА“, от страна на казионната наука, с течение на времето се превръща в МАСОВ НАУЧЕН СПОРТИНГ-ЗАНИМАНИЯ, т.к. Помашкото население на РОДОПА-ПЛАНИНА, успява да омълчава своето истинско минало и коренни реалии. С това е свързана и ЧЕРНАТА ГРАДСКА ПИСАТЕЛСКА ЛЕГЕНДА, свързана с факта, че значителна част от събраното от ГОЛОГАНОВ,е погинало в камината на ДЯДО ВАЗОВ във вилата му в ЧАМ-КОРИЯ. Но, на това не бива да се вярва. Все пак, тогава той е бил министър.
В КРАЙНА СМЕТКА - КОМУ ПРЕЧИ „ВЕДА СЛОВЕНА“?
НА ЦЪРКОВНИЯТ КЛИР. който иска да докаже, че преди ВИЗАНТИЙСКОТО ХРИСТИЯНИЗИРАНЕ НА БАЛКАНИТЕ, други религии тук не са се изповядвали. Още повече – подир това. Което БОГОМИЛСТВОТО успява и опровергава.
НА РАТНИЦИТЕ ЗА ПЪЛНА РУСИЗАЦИЯ НА БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ. Предпочитащи постхристиянска история – и нищо повече.
НА КАЗИОННИЯ НАУЧЕН АПАРАТ. За който рахатлъка в науката е по-важен от всякакви неортодоксални прения. Харесващ достъпността на славянските езици – отхвърлящ наоличието на закърнели езици в сянка.
НА КОРУМПИРАНИ ПОЛИТИЦИ,настояващи за невероятна мюсюльмани-зация от преди ХРИСТА, макар мюсюльманството да е със 600 години по-млада креация.
НА НАЦИОНАЛ-МАКЕДОНСТВАЩИ УЧЕНИ И ПОЛИТИЦИ, Харесващи изтърканата концепция на някогашния КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНА-ЦИОНАЛ, за генериране на съвокупност от БЕЗБРОЙ МАЛЦИНСТВЕНИ ДЪРЖАВИ НА БАЛКАНИТЕ ПОД ШАПКАТА НА СССР.
ПРОЧЕЕ, да се надяваме, че някой ден ще бъде открита и третата книга на ДОСТОВЕРНАТА „ВЕДА СЛОВЕНА“, Което би могло да сложи край на ВСЯКАКВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И ПСЕВДОНАУЧНИ МАНИПУЛАЦИИ.
86.
ПРОБЛЕМЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
ПРОБЛЕМЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“ чака ред за гражданско-правно утвърждаване, заедно с множество подобни деликатни политико-исторически проблеми от общ характер. За които съвременната българска историческа наука все не намира сила и време достатъчно задълбочено да проучи, че да възприеме и преглътне. За него рядко се споменува в мас-медиите. И, как се види, с него се занимават пределно малко на брой научни колективи. В това отношение, в средният курс на общообразователните училища, информационното затъмнение е пълно, и рядко би се намерил учител-българист, или историк, който да е наясно с проблема. А проблемът е такъв. ЩОМ „ВЕДА СЛОВЕНА“ СЪЩЕСТВУВА – ДАЛИ И ДОКОЛКО Е МИСТИФИКАЦИЯ?
ПРОБЛЕМЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“ е принудително мистифициран от спекулативни политици, озъртащи се ту на изток – ту на запад, ту на север – ту на юг, за пореден политически пурбоар. Което дава перспектива „ВЕДА СЛОВЕНА“ да остане завинаги неверифициран регионален феномен. Опасността една значителна част от бездънната „ВЕДА СЛОВЕНА“ да се окаже историческа истина означава, ПЪЛНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ , а подир това и ЦЯЛОСТНО ПРЕНАПИСВАНЕ, на драматичната ПРАИСТОРИЯ НА БАЛКАНИТЕ. Поставена под политическа запрета още по време на своето появяване на бял свят (Белград – 1874.!), хвърля една сериозна историко-етнографска проблематика в ръцете на любители-историци, и изследователи-лаици. Което не може да не наведе на тъжни размисли. Отношението на казионната историческа наука към „ВЕДА СЛОВЕНА“ е повече от унизително. Не е известна нито една дългогодишна изследователска програма, която чрез методите на съвременната лингвистика и науките за компаративен анализ, да изследва проблема. Насмешката над нейните компилатори, насадена навремето от общинският държавен поет Иван ВАЗОВ е станала нарицателна. На стари години Стефан ВЕРКОВИЧ едва ли не се извинява на министър Иван ВАЗОВ, че някога е издал този сборник с руска помощ,а подплашен от министерски гняв, ГОЛОГАНОВ се крие някъде в селата около БАНЯ, и твърдо отказва среща в МИНИСТЕРСТВО НА ПРОСВЕТАТА в столицата. Някога ВЕРКОВИЧ е плащал на ГОЛОГАНОВ, едва ли от своят джеб, по триста гроша месечно да се трепе из помашките села, събирайки ред по ред тази БАЛКАНСКА ОДИСЕЯ. В краят на своите бедняшки дни – той не желае височайша разправия. Вятърът духа от Запад, а „ВЕДА СЛОВЕНА“ иде от Изток. Насмешките на Дядо ВАЗОВ имат силите на категориално институционализиране. Но явно,
.84
и самият МИНИСТЪР НА ПРОСВЕТАТА НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, е бил озадачен от непознатия понятиен апарат във виделите бял свят с помощта на РУСКИЯТ ЦАРСКИ АЗИАТСКИ ДЕПАРТАМЕНТ десетината хиляди народностни стиха.
„ВЕДА СЛОВЕНА:БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ ПРЕДИСТОРИЧЕС-КАТА И ПРЕДХРИСТИЯНСКА ЕПОХА“, е сборник с автентични фолклорни песни и предания на БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИ (ПОМАЦИ) от МАКЕДОНИЯ и РОДОПИТЕ. Търпеливо издирвани и мълчаливо събирани в продължение на повече отк дванадесет години време, хилядите мерени и немерени стихове – най-вече НАРОДНИ ПЕСНИ И ЛЕГЕНДИ, повествуват за:
ЕЗИЧЕСКИ БОГОВЕ;
МИТИЧЕСКИ СЪЩЕСТВА;
НАРОДНИ СУПЕР-ГЕРОИ;
ДРЕВНИ КРАЛЕ,ЦАРЕ И ГОСПОДАРИ;
не чак толкова характерни за БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ. Открито говорейкиш за НАЦИЯ ПРИДОШЛА ОТ ИЗТОК СЪС СВОЯ ВЯРА, ДУХОВЕН ЖИВОТ, ДРЕВНИ ОБИЧАИ И ХАРАКТЕРНА ФИЛОСОФИЯ. Неподала се на насилствена СЛАВИНИЗАЦИЯ. Устояла на ВИЗАНТИЙСКА ХРИСТИАНИЗАЦИЯ и ОСМАНСКА ИСЛЯМИЗАЦИЯ. Нация, останала СКРИТОМ ЕЗИЧЕСКА – из века – та до наши дни. Което прави политиците да поставят под съмнение този забележителен фолклорен сборник.
В ПОЛИТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ, „ВЕДА СЛОВЕНА“ остава неопровержимо доказателство за българската принадлежност на БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНИТЕ-ПОМАЦИ от ЮЖНА БЪЛГАРИЯ, СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ и БЕЛОМОРИЕТО. В наши дни препотвърдено чрез щатски експедиционни генетически проучвания. И, че в определен исторически период те наистина са били ЕЗИЧНИЦИ, после ХРИСТИЯНИ, и едва тогава МЮСЮЛЬМАНИ. Дефинирани, като МАКЕДОНО-РОДОПСКИ БЪЛГАРО-ПОМАЦИ.
ЗАПИСЪТ НА ХИЛЯДИТЕ АВТЕНТИЧНИ СТРОФИ, бива правен на коляно отначало от ВЕРКОВИЧ, а по-късно от ГОЛОГАНОВ, в периода 1860-1870. СТИХОВЕТЕ ВЪЗХВАЛЯВАТ ПОДВИЗИТЕ И ЕЖЕДНЕВИЕТО НА ЕЗИЧЕСКИ БОЖЕСТВА, ЕЗИЧЕСКИ ЦАРЕ, ЕЗИЧЕСКИ ЮНАЦИ, често пъти на език говорим, но неразгадан и понастоящем. Тяхната сила е така завладяваща, че нито ХРИСТИЯНИЗАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ IX ВЕК СЛЕД ХРИСТА, нито ИСЛяМИЗАЦИЯТА ПРЕЗ XVI-XVII СТОЛЕТИЯ не успяват да изтрият тези божествени легенди. не преставащи да битуват във всички нас, населяващи тези земи и балкани. Дори сега в началото на изключително технологическият ДВАДЕСЕТИ ПЪРВИ ВЕК. Нищо чудно, древнобългарският ВЪРХОВЕН БОГ
85
ТАНГРА, по свидетелства на руски изследователи, понастоящем активно се изповядва из манастирите на ИНДИЙСКИ ТИБЕТ, като „БОГ ТАНГ-ЛА“. Някога Владимир СВИНТИЛА бе писал, че през тридесеттях години на миналият век при разкопки на исторически слой – днес умишлено игнориран от нашенските историци, биват открити значителен брой прабудистки статуетки – масово изнесени на антикварният пазар в ЗАГРЕБ. Разкопки на древни масови гробове в региона ДЕВНЯ, проведени през седемдесеттях години на миналият век говорят за масови етнически прочиствания свързани с ПОХРИСТИЯНЧВАНЕТО НА ЕЗИЧНИЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ.
ОСПОРВАНЕТО НА „ВЕДА СЛОВЕНА“, от страна на казионната наука, с течение на времето се превръща в МАСОВ НАУЧЕН СПОРТИНГ-ЗАНИМАНИЯ, т.к. Помашкото население на РОДОПА-ПЛАНИНА, успява да омълчава своето истинско минало и коренни реалии. С това е свързана и ЧЕРНАТА ГРАДСКА ПИСАТЕЛСКА ЛЕГЕНДА, свързана с факта, че значителна част от събраното от ГОЛОГАНОВ,е погинало в камината на ДЯДО ВАЗОВ във вилата му в ЧАМ-КОРИЯ. Но, на това не бива да се вярва. Все пак, тогава той е бил министър.
В КРАЙНА СМЕТКА - КОМУ ПРЕЧИ „ВЕДА СЛОВЕНА“?
НА ЦЪРКОВНИЯТ КЛИР. който иска да докаже, че преди ВИЗАНТИЙСКОТО ХРИСТИЯНИЗИРАНЕ НА БАЛКАНИТЕ, други религии тук не са се изповядвали. Още повече – подир това. Което БОГОМИЛСТВОТО успява и опровергава.
НА РАТНИЦИТЕ ЗА ПЪЛНА РУСИЗАЦИЯ НА БАЛКАНСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ. Предпочитащи постхристиянска история – и нищо повече.
НА КАЗИОННИЯ НАУЧЕН АПАРАТ. За който рахатлъка в науката е по-важен от всякакви неортодоксални прения. Харесващ достъпността на славянските езици – отхвърлящ наоличието на закърнели езици в сянка.
НА КОРУМПИРАНИ ПОЛИТИЦИ,настояващи за невероятна мюсюльмани-зация от преди ХРИСТА, макар мюсюльманството да е със 600 години по-млада креация.
НА НАЦИОНАЛ-МАКЕДОНСТВАЩИ УЧЕНИ И ПОЛИТИЦИ, Харесващи изтърканата концепция на някогашния КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНА-ЦИОНАЛ, за генериране на съвокупност от БЕЗБРОЙ МАЛЦИНСТВЕНИ ДЪРЖАВИ НА БАЛКАНИТЕ ПОД ШАПКАТА НА СССР.
ПРОЧЕЕ, да се надяваме, че някой ден ще бъде открита и третата книга на ДОСТОВЕРНАТА „ВЕДА СЛОВЕНА“, Което би могло да сложи край на ВСЯКАКВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И ПСЕВДОНАУЧНИ МАНИПУЛАЦИИ.
86.
Абонамент за:
Публикации (Atom)