ПЕСЕНТА НА СТАРИТЕ ЧЕШМИ от Тодор РИЗНИКОВ

© Todor IVANOV (Riznikov )
Вестник „НАРОДНО ДЕЛО“, 20.08.1972.
ПЕСЕНТА НА СТАРИТЕ ЧЕШМИ
от
Тодор РИЗНИКОВ

КАЖИ НА БЪЛГАРИНА да ти направи чешма – той ще си излее душата!
Дали ще бъде закътан завет, или диво усое – няма значение. Важното е да се открие „МАСЛАКА“, да се улови водата и да се турят КЛЮНКОВЕ. Някой път те се спускат право надолу, друг път се вият по околните РЪТЛИНИ. Зависи как искаш да бъде чешмата.

ИМА ЧЕШМИ, градени за усилни дни, и чешми – моминска радост; чешми, сечени с хайдушки нож, и чешми, дялани с ... (?).
Чешмите с тайни КЛЮНКОВЕ са останали от далечни времена. Те са чешмите от старите градища и калета. Няма ли таен извор или скрита чешма, крепостта не може да издържи на обсада. Други са полските – те гиздят и красят цялата околност и се разпростират нашироко със своите десет или дванадесет корита. От тях пият по цели стада наведнъж. Има чешми с мека вода - на тях младите невести белят платна. Има лековити чешми – с тяхната вода се промиват КУРШУМЕНИ РАНИ. Всяка чешма е градена мъка или тържествуваща любов ...
Обикнеш ли чешмите – обикваш и този, който ги е правил, обикваш и тези, които са пили от тях, обикваш миналото и настоящето, обикваш бъдещето на своят народ ...

ПЕСЕНТА НА СТАРАТА ЧЕШМА!
Тя все по-рядко се чува. Водата, която караше бронзовите чучури да пеят, пропадна някъде. От буйната зеленина са останали само сините звездички на метличината да напомнят, че тука са дъхали цели килими диви цветя.
Голямата и незапълнена още яма зад „ДОБРЕВА ЧЕШМА“ е последен знак, че тук са идвали хора с лопати и кирки да търсят злато ... а са посели пустош.

НЕ ЗНАМ КАКВО Е ТУЙ, дето ме тегли към СТАРИТЕ ЧЕШМИ! Можеби нямаше да намеря отговор на тоя въпрос, ако не бях дочул стъпки, ако вятърът не донесе до ушите ми нечии разпалени думи:
- Защо да не зарадваме старците? Защо да не им дадем по един чук в ръцете? И чешмите отново да бликнат, пък и те ще се усетят нужни и полезни хора ...
Познах този глас. Познавах го отдавна. Бях чувал тези думи неведнъж. Човекът, който ги изговаряше, беше Стефан, а този, който вървеше до него –
57
партийният секретар Добри Недев. И двамата са пълни със сили и пориви. И двамата имаха предостатъчно „текущи“ тревоги, за да си позволят една такава сантименталност по никое време. Значи ставаше дума наистина за нещо важно, за нещо, което не търпи отлагане. Но за какво пък са им потрябвали старите чешми, когато във всяка къща има кран?
Въпросът обаче не се поставяше така. И Стефан Василев, и Добри Недев стъпваха здраво на краката си, бяха земни и безхитростни хора – значи СТАРИТЕ ЧЕШМИ или по-точно ТЯХНАТА ПЕСЕН им беше станала нуона. И на всички хора, които кръстосват земята с коли и трактори с овчарски геги и ловни пушки ...
- Няма ли дървета, няма ли чешми, няма ли птици, няма ли песен – нещо ме души, когато вървя през къра – и Стефан тръгна с едри и поривисти крачки, а Добри отмяташе листата на измачкания бележник.
- Наистина какво ще ни струва, ако решим да дадем по един чук в ръцете на снежинските старци?
- Нищо! - отвърна Стефан. - Нищо! Защото благодарността на хората не се измерва, няма цена ...

ПОСЛЕ тия мъже крачиха, размахваха ръце, размерваха, писаха, изчисляваха и когато поеха по своя път, аз още дълго останах проснат по гръб. Вечерта падаше чиста и хубава, ...та заедно с песента на щурците дочувах и ромона на старите снежански чешми. Те пееха както по-рано, а наоколо земята набъбваше от зелени злакове и една проста човешка радост звънтеше в душата ми.

58