ФЕНОМЕНЪТ "ВЕДА СЛОВЕНА"
от
Георги Михов
В далечната 1874 година в Белград излиза от печат една книга, която разбунва духовете в научните среди и не им дава покой до днес. "Авторът" й е босненският сърбин Стефан Веркович, а заглавието -
"Веда Словена: Български народни песни от предисторическата и
предхристиянската епоха". Това е един особен сборник с фолклорни
песни и предания, събирани в продължение на дванадесет години
сред българите - мохамедани (помаци) от Македония и Родопския
край. Особен е защото изложените в него умотворения са с
необикновена тематика и съдържание; говорят за езически богове,
свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и
господари - знания, спомени формирани далеч преди
насилственото потурчване на помаците и преди християнизацията
на целокупния български народ, вечни истини, съхранени от
езически времена, доказващи устойчивостта, дълбокия смисъл и
високата културна стойност на езическите идеи, вярвания и
философия. Именно затова, заради езическото си съдържание, "Веда
Словена" бива отречена, обявена за "фалшификат и откровена
измислица". Защото коя държавна научна институция, коя власт и
кой закостенял "учен" мозък биха допуснали някакви си
"съмнителни" народни песни да проповядват езическата правда, да
мътят благоверното съзнание на едно "целомъдрено" християнско
общество, пък били и тия песни проявление на хилядолетната
езическа мъдрост на цял един народ.
С какво е ценна за българите Веда Словена?
1. Песните в нея са събирани сред родопските и беломорските
българи - мохамедани. Съдържат огромен брой реминисценции от
християнски и езически религиозни практики, характерни за
българския народ. Така Веда Словена се явява неопровержимо
доказателство за българската принадлежност на т.нар. помаци от
Южна България и Северна Гърция. Тя доказва, че българите
мохамедани в определен исторически период са споделяли с
останалите българи славянските езически вярвания, а по-късно и
християнската религия.
2. Песните събирани сред македонските българи пък са на
специфичен български диалект и на нито едно място не се
споменава нищо, характеризиращо ги като "македонци". Самият
сърбин Стефан Веркович издава Веда Словена под наслов "Обрядни
песни отъ язическо время. Упазени со устно предание при
Македонско - Родопски-те Българо - Помаци". Какво по-добро
доказателство за бърския характер на "македонците" от това сам
сърбин да събира български песни в Македония?
3. Легендите във Веда Словена са записани в периода 1860-1870 и
съдържат митологически спомен от езическо време, славят езически
божества, езически герои, духове, самодиви. Т.е. езическите
вярвания сред помаците са оцелели и след християнизацията (ІХ в.)
и след ислямизацията им (ХVІ - ХVІІ в.), потвърждавайки дълбоката
истина за света и голямата ценност за човека, които носят.
Съществуването на тези легенди е доказателство, че езическата
религия е била необходима на народа ни и продължава да
съществува хилядолетия след опита за изтриването й от народната
памет, живеейки на апокрифно ниво - сред обикновените хора в
изолираните планински общности.
4. Редица от сказанията говорят дори за предславянски
митологически персонажи, познати специално на древните траки -
факт, разобличаващ наложената в българската историография
абсурдна презумпция, че във формирането на българския етнос
участват единествено славяни и прабългари. Песните от Веда
Словена показват, че във фолклора ни траките оставят мистично
наследство, което доказва тяхното важно участие в изграждането на
българската народност, култура и система от езически вярвания.
Формалните доводи за оспорване автентичността на един неудобен
писмен паметник могат да бъдат всякакви - диалектови
разминавания, смислови несъответствия, необичайна стихотворна
стъпка, "прекомерна" дължина на стиховете, неочаквано стара
историческа памет, грешно поставени запетаи, нуместно
употребени местоимения, сбъркано минало несвършено време и
т.н, и т.н. По-важен е въпросът с какво е "неудобен" въпросният
писмен паметник? На пръв поглед - с нищо, поне за обикновения
българин. Но всъщност има твърде много хора, които са
заинтересовани от пазенето му в тайна:
- като Българската Православна Църква, например, с целия клир - те
не желаят да съществува нещо, което напомня на българите, че
някога са били езичници, че са имали своя лична (не еврейска, не
гръцка) езическа митология, свой личен езически епос и
хилядолетна родова памет, за тях е по-добре българите въобще да
нямат история отпреди покръстването.
- като редица учени, набедени професори и доценти, които не
желаят да се занимават с проучване на нови, изцяло непознати им
фолклорни монументи, които противоречат на показното им
християнско благоверие и съдържат напълно непонятна им (поради
слабите им познания за езическата религия) информация.
- не желаят да съществува Веда Словена и някои политически
анти-български елементи в България, които всячески се опитват да
убедят българите-мохамедани, че всъщност не са и никога не са
били българи и че са мюсюлмани от дълбока древност (!?).
- подобни нечисти кроежи следват и учените във Вардарско, които
ако признаят, че Веда Словена е автентична, автоматично ще
признаят, че така наречените "македонци" са всъщност българи -
идея табу отвъд югоизточната ни граница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар