ПРОКЛЯТИЕТО „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV RUSEV – HEMY
ПРОКЛЯТИЕТО
„ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ


ТАЗИ ДОСТА ТЕЖКА ЗА ЧЕТЕНЕ КНИГА, мъчително трудно изпреварила своето време, можеби някому напомня по тематика „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ“ на Ивайло ПЕТРОВ. Но работата е в това, че „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ (ДИ „Георги Бакалов“-Варна, Каталожен № 723, стр. 428, Редактор Усин Керим – 1965.!), е писана и обнародвана далеч преди „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ“. Без да е първоизточник, тя е първородник на изключително тесен кръг писания, едва-едва докосващи драматическите събития в КАМЧИЙСКАТА ДОЛИНА, в краят на четиридесеттях и началото на петдесетте години на миналият век; свързани с принудителното коопериране на ПРОЦЪФТЯВАЩОТО - ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИТЕ - БЪЛГАРСКО СЕЛО.

НЯКОГА „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ стъписа литературната българска мисъл, и видя бял ден, чрез СЪДЕБНО ПОСТАНОВЯВАНЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ от Държавно Издателство „Георги БАКАЛОВ“ във Варна. (Каталожен № 723/1965.!) Ненадминат – и до днес - прецедент в българската правна практика. Случило се, благодарение на един достоен особено куражлия председател на окръжен съд – уважаемата госпожа Живка КАЛЧЕВА. Микроскопическият - и тогава - и понастоящем национален книжен пазар бе готов да си затвори очите за премълчаване на още една издирваческо-документална ниша актуални национал-идеологеми. В интерес на настъпващото с особено бавни стъпки „НЕСРАВНИМО БЪДНО“. Обещавано от тогавашната комунистическа партия на БЪЛГАРИЯ, под мъдрото ръководство на московският школник Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Книгата излиза през 1965. във Варна, а подир това през 1979. в столицата. Ние имаме спомени за издание, и от 1982., но това следва да се верифицира. Възможно това да е допълнителен тираж.

ЗАМИСЛЕНА В ДВАНАДЕСЕТ ЧАСТИ и два тома, тази ВЕЧНО АКТУАЛНА ПАНОРАМА НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО от краят на четиридесетте години на миналият век, очевидно е реализирана едва наполовина. Втората част на романа все още текстово не е известна, но знае се - съществува в ръкопис. Дали ще излезе някога? За сега националният литературен пазар е претъпкан със всевъзможна ПРЕВОДНА ФУРДА, от която едва десетина процента би могло да се
59
има за равностойностна на всичко онова, което игнорирани местни таланти създадоха, и продължават да създават. Докато СЛАВНАТА НЕВИДИМА БКП успя и продължава да възпретява за обнародване. Пита се – ТАЗИ НЯКОГАШНА НАШЕНСКА ТОТАЛИТАРНА ПОЛИТИКА НА ПРАВОВЕРНО БЛЪСКАНЕ В ГЪРДИТЕ В ИМЕТО НА ВЕЧНА ДРУЖБА И ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ – в чий интерес – в крайна сметка - се сколаса?

И - НЕКА ДА ПРЕДУПРЕДЯ. Анализът който приподнасям, има по-скоро системно-политически отколкото литературно-изследователски характер. Ние нямаме претенции на литератори, макар да сме преполагаеми поети.

ПРОЛОГЪТ среща основният слушател – ловецът ЖЕРАВА, с главният разказвач – ЛУНИЧАВИЯТ – там, ВСРЕД БЛАТАТА НА ЛОНГОЗА при странни обстоятелства. ЛУНИЧАВИЯТ се укрива – защо – това става ясно едва в краят на романа, а ЖЕРАВА по случайност открива. Нещо, за което в един зрял социалистически роман следва да бъде премълчано. Едва отшумялата немска окупация е оставила следи дори тук – всред затънтените блата на ЛОНГОЗА. Едва отминалата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА, е оставила металическо ловджийско гюме, превърнато в бункер от офицер-благородник от ВЕРМАХТА. Не са минали много годни от онова отхвърлено време, а вече време, когато почти всички са партийци.

БОРАТА - първа част (Осем глави!). Тук пръв път в НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА се споменава за ГОРЯНИ в БАТОВА и ЛОНГОЗА. Езикът е пребогат на древнобългарски думи, днес изхвърлени от употреба, и забравени напълно. Докато панорамата на селската неволя тръгва и лелее. Детайлна и живописна, национална и вечна. Документална с писмо на горяни, с цитрано заявление за влизане в ТЕКЕЗЕСЕ. Никъде в съвременната българска литература подобни цитати не се срещат, а съвремието безпричинно и без повод ги подлага на посмешка. Целта е ясна. Да се елиминира едно окървавено минало. През ксоето бе направено доста, и видяно предостатъчно.

БЕЛИЯТ КАМЪК – втора част (Девет глави!) Изцяло е разказана от името на ЛУНИЧАВИЯ. Там, в останало от германците добре оборудвано и заредено с бутилки многогодишно трофейно вино металическо гюме, в блатата на ЛОНГОЗА, истините са различни. Гюмето е изхвърлен резервоар от прогонена английска летяща крепост от немската противозенитна батарея в РАЗДЕЛНА. Цивилизовано прекалено потайно място под повърхността на блатата. Където все още може да се довери много. Докато от време на време двмата ловци отстрелват прелитащи диви патици. (Природозащитни организации все още няма, а не са и необходими!) Където авторът не пропуска да напомни за „един
60
старинен обичай на буйни огньове и запалени стрели. Празник на влюбените.“ Както не пропуска (Това все пак е началото на шестдесетте години на двадесети век – Балканите!) да каже добра дума за невръстният тогава СИМЕОН ВТОРИ. (Стр. 98.!) Без да пести усилиа за подбор на критики в местната бръснарница – този традиционен селски парламент.

(СТР.102: „И КОМУНИСТИТЕ КАТО ВСИЧКИ ВЛАСТНИЦИ! ЩЕ СЕ ОЯДАТ,
ЩЕ СЕ ИЗПОКАРАТ И НАКРАЯ ЩЕ СИ ИДАТ ПО РЕДА.“)

Писателите са интуитивни, а още по-точно ЕВРИСТИЧНИ ПРОГНОЗИСТИ. Някогашна наша изследователска проблематика. Сдъвкана на две - на три от управляющите българската тоталитарна наука за анализ, диагноза и прогноза. От каквито се считаше, че изобщо няма никаква нужда. Защото бе в сила аксиомата

„ПРАВИМ ТОВА КОЕТО СИ ИСКАМЕ – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!“

Често-често подобни „ЛЕКО“ изречени абстрактни прогнози се сбъдват именно на международната и регионална политически сцени.

(СТР. 103: БАЙ ГУРГУЛ:
„ОТ ОКУМУШИТЕ, ОТ УЧЕНИТЕ ЩЕ ПОТЪНЕ СВЕТЪТ!“)

През ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, нахлуващо на мощни вълни в селото, следващо пирамидално партийно празнословие, та дано изтрие последната вяра на народа в БОГ, ЦАР, НАРОД и ДЪРЖАВНОСТ, Тодор РИЗНИКОВ въздига НАРОДНАТА МЪДРОСТ НАД УЧЕНОТО СЛОВО. И, няма как обнародването на „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, през шестдесесттях години на миналият век в провинциална Варна да не бъде централно възпрепятствано. Директорът на книгоиздателството по онова време, а по-късно варненски кмет и втора ръка дипломат в АВСТРИЯ, ще да се е самооткрил в образа на ЧЕРНИЯТ ПРОПАГАНДИСТ ОТ ОК НА СНМ.
Задълбочен познавач на народнипесни и древни обичаи, Тодор РИЗНИКОВ умело ги вплита в литературната интрига. Забравеният обичай „ОЛЮЛЮНГА“, за изстрелване на огнени стрели и прескачане на огън по СИРНИЦА, за последно бива възроден и представен :

СТОЯН СТРЕЛА СТРЕЛЯШЕ
КЪМ МОМИНИ ДВОРОВЕ.
СТРЕЛИТЕ МУ ПАДАХА
В БУЙНА ВОДА ДЪЛБОКА,
НАСРЕД ЛУДА КАМЧИЯ.
61
ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ устойчиво изтляват заедно с ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА - издълбоко порусначено. Старият хайдушки пищов на ДЯДО ДЕМИР ОЛЮЛЮНГА все още не иззет от ВЛАСТТА; а впоследствие и това ще се случи; вече се нарича КАТЮШЪТ. Детайлно са вплетени трепетно очакваното самодейно селско представление на читалищната сцена; селското надскачане на селската речка; славният ТОДОРОВ ДЕН; селските пехливан-състезателни борби. Традиции за които в наши дни се правят полуграмотни опити да бъдат възродени, че дано привлекат задгранични туристи. Какво е тук – някакъв си българин.

БАЙ ДРАГИЕВАТА ЧЕШМА - трета част, (Седем глави!), върви на изповед между ЖЕРАВА и ЛУНИЧАВИЯ, където и двамата – петимни за истина - търсят . . . ИСТИНСКАТА ИСТИНА. Основна парафраза – казана по един или друг начин – на тази целебна за БЪЛГАРЩИНАТА книга.

(СТР. 184.: „ИСТИНАТА! ИМА МНОГО ДА Я ТЪРСИШ! ТЪРСИ Я ...
А ТИ ВСЕ ЩЕ Я НАМЕРИШ НЯКОГА ...
ИЗКАЧВАЙ СЕ КЪМ ВЪРХА, НО НЕ ОТМИНАВАЙ СЕНЧЕСТИТЕ ПОЛЯНКИ. СТРЕМИ СЕ КЪМ МОРЕТО – НО ПИЙ ОТ МАЛКИТЕ, СТУДЕНИ РУЧЕИ, ЗАЩОТО НА ВЪРХА ВСИЧКО СВЪРШВА.
И ПЪТЯТ, И МЕЧТИТЕ ...
А МОРЕТО НЕ Е ПО-ДОБРО ОТ ВЪРХА ...“

И народната песен стои непоклатимо, в основата на повествованието, както в целокупното творчество на писателят-народовед Тождор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ.

ЛЮБЕН СЕ С ГОРА ПРОЩАВА
И НА ГОРАТА ДУМАШЕ:
ПРОЩАВАЙ ГОРО ЗЕЛЕНА,
И ТИ -
КАМЧИЙО СТУДЕНА ...

Дълбоко патриотическа, но не побъркано-националистическа е тази книга. Понякога песните са турски, че и обичаите, докато ЛУНИЧАВИЯТ твърди: „КАТО ДЕТЕ ИЗРАСТНАХ СРЕД ТУРЧЕТА“. Истината за мнозина от нас. Истината, че до съкровната дата 09.09.1944., в изтънчен град, като Варна, съществуваха на равна нога български, руски, турски, френски, немски, арменски и гръцки училища, докато бабите назнайваха всички тези езици, и спокойно говореха предимно френски, като резултат от остатъчно военно присъствие през повече от две загубени войни.
62
Във ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, когато не всичко е докрай опорочено, не всичко е съвсем загубено, а целувка между влюбени (Стр. 190.!) е по-силна от закон.
ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА ЧОВЕШКИ И БОЛГАРСКИ, когато все още никой не си позволява да подозира, до какво всенародно падение ще доведе дългогодишното принудително политическо партизиране на куцо и сакато, с последващ технологически импакт.
Но, ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА не стои на място, и неговите пътеки са различни. Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ документално цитира позив и заповед № 107/03.04.1948., на БНВ – БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ВОЙСКИ, с други думи на някогашните ГОРЯНИ. Партизанстващи формирования, оглавявани от разжалвани от властта кадрови царски офицери. Незначително подпомагани от западният свят. Изтрепани до крак от т.н. ВЪТРЕШНИ ВОЙСКИ. Съпротивително движение, за което широката публика знае пределно малко. Къс народностна история, изцяло игнорирана в часовете за НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ в средният курс на училищата. Парлива и болезнена тема – добре затрита от ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА БОЛГАРСКИ. РИЗНИКОВ не пропуска да представи същността на побългареният ПАВЕЛМОРОЗОВСКИ КОМПЛЕКС, характерно изявен при стациониране на всякакъв вид диктатура, началото и утвърждаването на т.н. КОМСОМОЛСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ, чрез безумно скучни и безкрайно дълги организационни събрания. На които всичко е предрешено, докато кворумът е само една досадна задължителна повинност.

(СТР. 204.: „ЩЕ ТЕ ИЗТУПАТ КАТО БРАШНЕН ЧУВАЛ!
ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА Е ТАКАВА – ГРЕШАТ МАЛКИТЕ,
ПАЛЕНЦАТА КАТО ТЕБЕ!“)

Чрез принудително коопериране, далеч от всякаква етика и мъдрост, начева безумното опустошаване на цялата ЗЕМЯ БОЛГАРСКА. Като начало, чрез сърцераздирателно погубване на синорните дървета; чрез изтръгване из корен на СТОЛЕТНИКЪТ-ОРЕХ НА ОЛЮЛИНГАТА. Авторът не си позволява да представи традиционният селски побой, решаващ подобни проблеми. Маскирайки го с разбиването на парчета на ДРЕВНИЯТ ПИЩОВ „КАТЮШ“; с припадането на старецът под ореха от сърдечна мъка, с ВКОПЧВАНЕТО МУ В ЗЕМЯТА – за която дълго-дълго е кандардисван; че вече ТАЗИ ЗЕМЯ ВЕЧЕ НЕ Е НЕГОВА - А ВСЕОБЩА ... А, изтръгването на ореха с ТРАКТОР „КИРОВЕЦ“ е достатъчно читателят да успее да разбере – за какво именно става дума. Щото напълно е възможно, самият той да е някогашен потърпевш. Ала ИСТИНАТА НА ИСТИНИТЕ е, че подобни потърпевши почти до един се преселиха в ОТВЪДНОТО. Пропити с горчивина подир невъзвратимото. В крайна сметка ПЪТЯТ КЪМ ГРАДА е открит. Пътят към опролетализиране – чети опропастяване - на цяла една кадър -
63
но земледелческа нация. За да бъде превърната в просещи пенсионери край кофите със смет; в разбягали се по широкият свят поколения висококвалифицирани безработни. Във хигиенисти-висшисти поддържащи общинските кенефи в БЕРЛИН.
И, не преставам да си се питам, КОЙ ИМА ЗЪБ НА ТАЗИ НАШЕНСКА БЕДНЯШКА БЪЛГАРСКА НАЦИЯ?
И не преставам да си отговарям – едва ли единствено самите ние.

И ЕТО, че покойният Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ, си позволява в едно сравнително далечно време, да анализира, предсказва и напомня.
За ЦИГАНИТЕ-МОХАМЕДАНИ, са отправили благодарствено писмо до МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ за отпуснати захар и олио по случай МОХАМЕДОВАТА ГОДИШНИНА (СТР. 217.!);
За безпрестанната смяна на политическите постановки, превърнала старите партийни активисти-идеалисти от прегракнали глашатаи на „НОВОТО“, в НОЩНИ ПАЗАЧИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
СОБСТВЕНОСТ, осъдена за окончателно деструктуриране и преразпределение по време на БЕЗКРАЙНИЯТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ „ПРЕХОД“ КЪМ ... ХМ! ... ДЕМОКРАЦИЯ. Без да подозира, или много добре знаейки, как един злощастен ден, САМИЯТ ТОЙ – УЧЕНИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ И ПИСАТЕЛ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, известен на половина български научен свят, както всички наивници подобни, ще си се превърне в ПОСЛЕДНИЯТ ИСКРЕН ПАЗАЧ НА ПОСЛЕДНИЯТ ПОМЕН ОТ ПРОТОБЪЛГАРИТЕ ПРЕД ПЕЩЕРИТЕ НА МАДАРА. Запратен там от поредно подхвърлените политически обстоятелства на нашата принудително изконсумирана нация. Готова да се отърве не само от ОНЕЗИ КОИТО ВСЕ ОЩЕ НОСЯТ ПОЛИТИЧЕСКОТО НОУ-ХАУ В СЕБЕ СИ, но – в крайна сметка - и от самата себе си. За да започне всичко отначало. Фатална цикличност, която ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (По Хендрик ВАН-ЛУН!) многократно потвърждава.

В ТОЗИ РОМАН-ХРОНИКА-ПРОКЛЯТИЕ срещу БРУТАЛНИТЕ ПОДХОДИ ЗА КООПЕРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО от краят на четиридесетте и началото на петдесетте; а значителна част от българското село посрещна 09.09.1944., кооперирана по своему; срещу ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗБИВАНЕ НА РАЗБИРАНЕТО ЗА ТРАДИЦИОННО СЕМЕЙСТВО; не е спестено почти нищо. Освен онова – белязано на десетки места с многоточие. Явен знак, за цензура. И въпреки това „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ от Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ, блести с пасажи и образи, от които не може да не паднеш от смях.


64
НАЙ-ДОБРОСЪВЕСТНИЯТ СТОПАНИН НА СЕЛО – ОБЯВЕН ЗА „КУЛАК“ ПО СЪВЕТСКИ МАНИЕР ЗАЯВЯВА, ЧЕ ХРАНИ СВОИТЕ КОНЕ ... С ВЕСТНИЦИ – ТОЕСТ С ПРОПАГАНДА;
КОНЕТЕ НА ТЕКЕЗЕСЕТО ДОТОЛКОВА ПРИМИРАТ ОТ ГЛАД, ЧЕ НЕВЕЖИ КОНЯРИ ГИ ПОДХРАНВАТ С ХАРДАЛ – ПА ИЗМИРАТ;
НА ЦИГАНИНА-КОНЯР ЛЕПВАТ ПРОЗВИЩЕ ПЕНКО ПРЕСАТА – ЩОТО ПО ЦЯЛ ДЕН ЧЕТЕ ВЕСТНИЦИ ВМЕСТО ДА СЕ ГРИЖИ ЗА КОНЕТЕ; И Т.Н., И Т.Н., И Т.Н.

Безкомпромисен конкретно-саркастичен стил; преследван по закон и без закон по всяко едно време; на какъвто бе способен единствено НЕЗАБРАВИМИЯ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ. Майсторски икономисан МАЩАБЕН БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ-НАРОДОВЕД ОТ СЪРТА. ДОБРОВОЛЕН ПАЗИТЕЛ НА БЕЗОБРАЗНО ВЕХНЕЩИТЕ ОСТАНКИ ОТ МАДАРСКИЯТ КОННИК. БУНТАР ПО ДУША. АНАРХИСТ-МАРКСИСТ ПО УБЕЖДЕНИЕ.
БЕЗВРЕМИЕ на останали с вързани ръце недоизявени таланти. В по-късни времена превърнати в небрежни наемни работници за експанзивно развиващата се тежка промишленост на страната. Безвремие, когато будния селски идеалист – БАЙ ДРАГИЯ, не престава да рисува с химически молив чешми върху дъното на цигарени кутии. Чешми, които никога няма да се сбъднат, подобно ХРИСТИЯНСКАТА МЕЧТА ЗА КОМУНИЗЪМ. Но, за една чешма все пак получава допуск – за да бъде наречена „ПИШМАН ЧЕШМА“. Дали, защото водата шурти от повече от едно гърло?

ОПРЯНА ЕДИНСТВЕНО НА РЕАЛНИ ФАКТИ, но и на задължителната някога вътрешна авторова самоцензура, романът маркира и заклеймява брутално-лицемерните похвати на СЕЛСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ НОВОНОТАБИЛИ. Пипнали се в насилствено коопериране на съвестни имотни хора, със сравнително едри стопанства. На които това едва ли е било необходимо, та човек си се пита – ААЛАНКООЛУ – БИЛО ЛИ Е НЕОБХОДИМО И НА ДЪРЖАВАТА? Стопани, които никога не са и помислювали, ЩО ГИ - БОЖЕМ - ОЧАКВА. Крайните резултати на тази прикрито елитарна смъртоносна „национална“ политика; която определени аналитици не престават да определят като ИМИТАЦИОННО-ЗАДОКЕАНСКА; обществото изпитва и ще продължи да изпитва. Пълното деструктуриране на НАЦИОНАЛНОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО, е налице вече повече от двадесетина години земно време. Окончателното унищожаване на тежката индустрия е налице. Безскрупулна комасация на пустеещите земеделски масиви – стои на дневен ред. При цялостно разпродаване под масата, на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, на съмнителни външни инвеститори. Що би могло да очаква тази страна в недалечно бъдеще!?! Би могло да се предполага. Ако многоточията в тази СЪДБОВНА КНИГА, не бяха самоналожени.
65
РОМАНЪТ „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“, с автор Тодор Иванов ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, претърпява две мъчително трудни издания. (1965.; 1979.!) Еднакви по обем, характер, и формат. Подир десетилетия изчакване на ръкописа, из чекмеджетата на различни комисии, налице са две небрежно продуцирани издания с меки корици върху 1/16 от 60/84, калпава вестникарска хартия; в тираж по 20 000 броя, при 428 стр. текстов обем. Твърди се, но не е доказано, че част от тиражите биват изкупени на едро, за да бъдат претопени. Колкото да звучи странно, и двете издания светкавично се изчерпват. Какво ли би се случило, ако книгата овреме би видяла чуждестранен превод? Местната публика е петимна за подобна носталгично-аналитична литература. Тя е преглътнала, но не е забравила недалечното минало, и едва ли някога ще го забрави. Макар НАРОДЪТ БОЛГАРСКИ да упорства в късопаметство, а младежта в снобарско безгрижие. Днес, тези издания трудно биха могли да се открият дори при заклети букинисти, но библиотеки и читалище по села и градове – разполагат с количества от тях.

ТОДЮВАТА СВАТБА - четвърта част, (Осем глави!), има стойност на социографско проучване разказано от забележителен народопсихолог. За същността и древните чалъми на СВАДБЕНИЯТ ОБРЕД. Днес напълно забравен, напълно изтрит чрез фалшивите промасонски посткомунистически обреди на доказано безсмисленият ГРАЖДАНСКИ БРАК. При който ДЪРЖАВНАТА МАША НА БЮРОКРАЦИЯТА най-често е някаква платена недоспала си махленска безверница. Старинен обред, успешно болшевизиран от поредният БИГ БРАДЪР.
Но, макар по време на „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“, прикамчийските села все още да пазят споменът за традиция и табиет, поредните селски свадбари, бързат да влязат в крак с политическата мода припявайки:

ЗАРАНТА СЪМНА НЕ СЪМНА
НАЙ-РАНО РАНИ ДИМАНА.
ПОДКАРА ТРАКТОР В ПОЛЕТО
И НОВА ОРАН ЗАХВАНА ...

Каталясали от лична съпротива, кандисали за онова което ги очаква, насилствено кооперираните селяни на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА нямаха друга алтернатива. ОСВЕН ДА КАНДИСАТ – ЗА ДА ПРИГЛАСЯТ.

СТЪЛП РАЗДЕЛЕН – пета част (девет глави!) В тази прекалено сложна съвокупност от сюжетни линии и безброй действащи лица, и най-прецизният четец не би могъл да не се обърка. „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ ОТ ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – РИЗНИКОВ, НЕ Е КНИГА ЗА ЧЕТЕНЕ НА ЕДИН ДЪХ. Това е книга за многократно препрочитане. Защото е книга за характерната за нашият народ СЪКРУШЕНА ГРАЖДАНСКА СЪПРОТИВА. За което би могло да се гадае –
66
от къде именно ни е привнесена. Привнесеното на БАЛКАНИТЕ е фатално много, но струва ми се – най-много привнесено тежи на широките плещи на нашият беден народец.

Я, СТАВАЙ, СТАВАЙ, МОРЕ СТОЯНЕ,
Я СТАВАЙ, СТАВАЙ, ГОСТИ ТИ ИДАТ,
ГОСТИ ТИ ИДАТ, ВСЕ БЕТОНДЖИИ,
ВСЕ БЕТОНДЖИИ, ВСЕ АЙНАДЖИИ.

Новото, или поне представяното за „НОВО“ е бетонирало безусловно всички селяци за бетонджии из ДЕВНЕНСКАТА НИЗИНА. И, трагедиите прекосили ЛОНГОЗ, ПОЛЯ, ПЛАНИНИ, няма как да не тръгнат и достигат морето. Но трагедията тепърва предстои. В политическа мишена е превърнат и предприемчивият ПОП КОСТАДИН. Известен с това, че е „ЧЕРВИВ С ПАРИ“. След като спестява на читателя само с три точки подробностите около САМОТО ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКО „ВЪСТАНИЕ“ в КАМЧИЙСКАТА ДЛИНА, РИЗНИКОВ живописва срещата на ПОП КОСТАДИН с един от първите представители на „НОВАТА ВЛАСТ“. И многоточията тук - са най-много. Защото, както твърди народът „ВЪГЛЕНЪТ НЕ ВИНАГИ ПАРИ – НО ВИНАГИ ЧЕРНИ!“ Настават времена, когато ВСИЧКО БУДНО Е ОБЯВЕНО ЗА ПОДОЗРИТЕЛНО. И, поради това, прибрано в общинското мазе. От където освен народни песни, се дочува стародавна мъдрост:

„ТИ СТАНИ ПРОРОК,
ПЪК ЩЕ СЕ НАМЕРИ СИНЕДРИОН ДА ТЕ ОСЪДИ,
И СБИРЩИНА ДА ТЕ УБИЕ С КАМЪНИ!“

И, едва сега разбирам меко осъдителните думи на ТОДОР:

„БОГО – ВСЕ ОЩЕ НЕ СИ ЧЕЛ
МОЕТО ПРОКЛЯТИЕ-РОМАН – ПРОЧЕТИ ГО!“

Днес не преставам да се чудя – как така Тодор РИЗНИКОВ надуши, че прочета ли „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ - ще взема книгата за възглаве? Беше се позасмял – КРАСТАВИТЕ КУЧЕТА – ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА СЕ ПОДУШВАТ . Преди да хване влака за КАСПИЧАН.

ПО САМОДИВСКИ ИГРИЩА – шеста част (Шест глави!)
. . .
. . .
. . .
67
РЕКАПИТУЛАЦИЯ

ЗАГЛАВИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ
АВТОР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ТОДОР РИЗНИКОВ
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .17
СЪЖЕТНИ ЛИНИИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3
ЧАСТИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6 ЧАСТИ
ГЛАВИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .38 ГЛАВИ
СТРАНИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .428 СТРАНИЦИ
КОРИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . .МЕКИ
ИЗДАНИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .ДВЕ
ТИРАЖ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .2 Х 20 000!
68