ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК ОТ МАДАРА ЧАКА ИЗВЪНЗЕМНИ

© 1993 – NARODNO DELO NEWSPAPER, Varna, Bulgaria
© 1993 – Dvrdm AVRAMOV
© 1993 – Krasimir STOITCHEV

ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК ОТ МАДАРА
ЧАКА ИЗВЪНЗЕМНИ
ТОДОР РИЗНИКОВ ПРЕД ВЕСТНИК „НАРОДНО ДЕЛО“, ВАРНА, БРОЙ 197/25.08.1993.
Репортер Аврам АВРАМОВ
Фотограф Красимир СТОЙЧЕВ


ВСЪЩНОСТ, КОГА ЗАПОЧНА ПЕЩЕРНИЯТ ЖИВОТ ТОДОР РИЗНИКОВ?
Той започна много отдавна, от 1958. година, когато скитах по Стара Планина и попаднах в ситуация съвсем невероятна. Беше абсолютно тъмна нощ, валеше дъжд, имаше мъгла и аз, и покойният ми приятел Ферманджиев търсехме някъде уют, къде да се подслоним. Чухме шуртяща вода и решихме, че там
37
наблизо има някакъв живот. Биехме магарето – то не вървеше. Като видяхме една светлинка, в един процеп на скалата, овчарят се побърка, зави надясно и чак на сутринта каза, че ни взел за диви хора. Обясни ми, че там, където към минал аз, може да мине само истински див човек и ми показа мястото, където магарето беше ударило четирите си копита – то беше на две педи от стометрова отвесна пропаст. Човекът ме убеди, че вижда дивите хора и аз реших да направя всичко възможно да ги видя, но със средствата на цивилизацията това естествено не можеше да стане. Останалото вече е ясно ... Обстановката, която настана в България, не ми харесва. Това е една от основните причини да подивея.

А КОГА СЕ ПРЕСЕЛИ ТУК, В НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ „МАДАРВА“?
От краят на Април.

И ДОКОГА ЩЕ БЪДЕШ?
Докато мога ... можеби до Октомври.

ДА НЕ БИ ДА ЧАКАШ НОВ ДЕСЕТИ НОЕМВРИ?
Не, вече не чакам. Той няма да дойде. Ако не си го извоюваме, разбира се. Той ни беше подарен, даден.

БИ ЛИ СПОДЕЛИЛ КАК ПРОТИЧА ЕЖЕДНЕВИЕТО ТИ ТУК?
За пръв път каточели живея истински. Стремя се да се освободя от това, коуето ме е убивало до сега – страстите и насъщните нужди. Реших да възстановя това, което съм загубил. Според мен дойде време, когато всеки разумен човек трябва да влезе в собствената си пещера. А в душата на човека има много птещери. И там да потърси силата, увереността си, да не чака нещо да му подадат, поднесат ...

ТИ СИ ИЗВЕСТЕН ОЩЕ И КАТО ДВОЙНИК НА МАРКС. БИ ЛИ ПРОДЪЛЖИЛ ДА ПИШЕШ „КАПИТАЛЪТ“ ТУК?
„Капиталът“ не можеше да се напише и в Англия, и в онова време, а в сегашно време в Пещерата – може. С една дума – АБСУРД!

А ЗАНИМАВАШ ЛИ СЕ С ЛИТЕРАТУРА?
Литературата се занимава с мен, аз не се занимавам с нея. Отвреме навреме тук идват хора, много рядко, които ми казват изключително важни неща. Носят голяма информация и смятат, че аз съм човекът, на когото трябва да я кажат. Ако пък попиташ някого, информацията се скрива веднага – трябва нищо да не питаш, и тя идва сама.

38
ЧУВСТВАШ ЛИ СЕ ПРЕЧИСТЕН ТУК?
Да! Една много малка нишка все още ме държи към греховните ми страсти. Чувствам, че тя се прекъсва. Когато се освободя от нея, можеби ще съм истински човек.

ИМАШ ЛИ СРЕЩИ С ЕКСТРАСЕНСИ И КАКВО Е МНЕНИЕТО ИМ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО ТИ?
Екстрасенсите каточели смятат за свой пръв ритуал да дойдат при мен в пещерата. Една от тях, от село Кюлевча, беше вътре с някаква приятелка, когато аз дойдох, още на втория ден. Малко сурово я попитах какво прави в моята обител. Тя не отговори, но ми предрече следното: „Щом си се посели на това място, ти вече си неуязвим. Ще ти се случат много неприятности, но всичко ще бъде преодоляно ... Първо ме ухапа змия пепелянка – оцелях. Тровиха ме с тая вода, която се отцежда от скалите, от която и вие пихте – пак оцелях.

А КАКВО Е МЕНЮТО ТИ? ЯДЕШ ЛИ СУРОВО МЕСО?
Предимно вегетарианско ... С удоволствие бих ял, ако мога да намеря пресен дивеч – нямам нищо против. Тук започнах с коприва и с всеки изминат ден природата ми даваше различни плодове. В самата ми голяма пещера има черници, има череша, има джанка – вътре в самата пещера. От мен просто не се иска нищо друго, освен да чакам някой плод да падне. Впрочем придобих
представа за райски живот – тук има всичко. Ако водите не бяха заприщени и ако темаха свободно, този бърз поток щеше да гъмжи от риба и тогава нямаше да имам въобще проблеми.

С НЯКОЛКО ДУМИ – ПОСЛАНИЕТО ТИ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА В. „НАРОДНО ДЕЛО“?
Нека намерят време и да дойдат тук, на това свято място. Не аз – скалите, въздухът и природата ще отгатнат въпросите им и ще им отговорят. И тайнствено ще им помогнат ...
Аврам АВРАМОВ
Б.А. Разговорът с пещерния човек бе направен
в подножието на Мадарския Конник,
но на какъв език – ще запазим в тайна.
Снимки Красимир СТОЙЧЕВ



39



© Vestnik “DUMA”, Sofia
© Tonka PETROVA
ОТШЕЛНИЦИ, ЛЕЧИТЕЛИ И ЖРЕЦИ НАСЕЛИХА ПЕЩЕРИТЕ ПОД МАДАРСКИЯТ КОННИК
Тонка ПЕТРОВА
Вестник „ДУМА“, Брой 177, 02.08.1993.


Идеята да се вдъхне новн живот на древната обител под Мадарските Скали се роди от съвместните усилия на фондация „Мадарски Конник“, шуменският клон на „Балкантурист“ „Мадара-Интертур“ и на „Лабораторията за екстраординерни феномени“ към Шуменския Университет и от това лято в праисторическите пещери се заселиха отшелници, лечители и жреци.
Освен като езически и християнски култов център Мадара от хилядолетия е съществувала като място на лечители, твърди зам-директорът на Фондацията, археологът Тодор Балабанов. Такива са били тракийските жреци и прабългарските шамани. Връщане към традицията било построяването около скалите на санаториум, чието точно място е посочила и Баба Ванга, твърди г-н Балабанов, но засега първи тук се заселиха екстрасенсите.
Изумително е излъчването на това място, твърди биоенерготерапефката Цветанка Стефанова, която вече втора седмица прави своите сеанси под скалите. Тук се чувствам неузнаваемо – духовно и физически, казва тя. Особено силно било излъчването на енергия в олтара на скалния параклис, осветен преди няколко дни от Варненско-Преславския Митрополит Кирил.
Преди няколко седмици тук се засели и праисторическият човек, жрецт нарекъл себе си ДАЙ-ОГЪН, роден преди девет хилядолетия, сега вселил се в тялото на писателя Тодор РИЗНИКОВ. В меча кожа, препасан с боен чук и тежък буздоган, в ръце с копие с връх от старомоден кремък, а на главата с рога от бизон се появявал пещерният човек и започвал войнственият си монолог. Но див ужас обхващал дамите от чуждестранните групи, повярвали, че из България все още се лутат първобитни отшелници, и те удряли на бяг. Шестдесет и една годишният пещерен човек, известен повече като автор на „Ловецът на диви патици“, и с ролята си на Маркс от предизборният клип на СДС и със змията пепелянка , която го ухапа в началото на неговата праисторическа мисия, заменил мечите кожи с агнешки и сега развява библейската си брада из старините като мълчалив отшелник.
Подобни изживявания през живота си не съм имала, твърди млада българска студентка в Американския Университет и запечатва неповторимата сре-
40
ща в дузина снимки, за да ги носи зад океана. Кой пусна този, лудия от София да ни плаши децата, косят се местните селски жени и злословят, че дарения в зелено за праисторическите духове ръсели чужденците, които после загадъчно се изпарявали в дупките в скалите.
След девет хилядолетия заварих край себе си толкова много диваци, каза за „ДУМА“ Господин Жрецът ДАЙ-ОГЪН, та като махнеш дънките и джинсите ще видиш, че нищо не се е променило.
. . .
И докато от Голямата Пещера която притежава изумителна акустика, неспирно се лее звукът на гайдата, а „първобитният“ човек се брани от пещерните мечки с кривак, в скалният параклис вярващите християни смирено палят свещ.
Първи екстрасенсите „зърнали“ в основата на каменния олтар невидимата икона с образ на жена, после и археолози го потвърдили, а специалисти по туризма поставиха копие от истинската икона там – къде енергийното излъчване от скалите било най-силно.
Езически и християнски духове населиха от това лято Мадарските Скали. Мадара не е бисер – а диамант, заявил преди няколко седмици американски професор по менежмент на туризма и станал консултант на новия туристически продукт, който трябва да привлече хиляди туристи от цял свят в това свято за българите място.













41