Ружа ВЕЛЧЕВА (WITH AUTHOR'S PERMISSION)

© 2003 - Ruja VELTCHEVA
ИЗ
„ПЪРВО ПРИСТАНИЩЕ – ВАРНА МОЯ ЛЮБОВ“
(септември 1964 – септември 1967)
от
Ружа ВЕЛЧЕВА
(WITH AUTHOR'S PERMISSION)

. . .
ДУШАТА НА НАШЕТО МАЛКО ОБЩЕСТВО беше обаче Тодор Ризников, непрежалимият Тодор Ризников, защото и той си отиде без време...
С невероятно чувство за хумор, все пак трудно приемаше бездушието на издателствата към неговата мъжка книга “Ловецът на диви патици”, излязла след дълги перипетии през 1979 година в изд. “Народна младеж”.
Само той можеше да измисли и осъществи такъв езоповски номер на бездарния и непросветен редактор, върнал ръкописа на романа му. В онези години историята се предаваше от уста на уста, почти като притча...

ЗА ДА ДОКАЖЕ НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА на DDT от Варненското издателство (впрочем публична тайна за пишещата гилдия), той сяда и преписва, като само сменя името на автора със своето, бисера от руската класика “Смъртта на Иван Илич” на Л. Н. Толстой и му го изпраща, заедно с една своя детска повест. За да не бъде обвинен в плагиатство, запознава предварително Тодор Стойчев, тогава първи секретар на ОК на БКП във Варна... Естествено, след известно време получава отговор, в който руският класик е направен на пух и прах!? Малко по-ласкав е отговорът за детската книжка... Много конфузна ситуация за редактора, но какво да се прави, в онези години съдбата на много от нас зависеше понякога от такива малограмотници... Добре, че талантът все пак е като птицата-феникс – удар след удар, а той пак е жив, напук на бездарието!... След като напуснах Варна през 1967 година, с Тодор Ризников се видяхме в Димитровград през май 1969 г. на тържествата по случай 10-годишнината от смъртта на Пеньо Пенев. Наскоро беше загубил майка си и целият беше в черно. Непозната тъга беше заседнала в езоповското му лице. Жалихме за Пеньо съвсем лично, напук на пищните държавни тържества, пихме и говориме за съдбата, тази, която не може да ни отмине... По-късно, вече студент във Великотърновския университет, често ми гостуваше, говорехме си на любимата му тема – Веда Словена, за мечтата му да се издадат всички песни от нея... Пo-нататък пътят му премина и през Музея на литературата в София, за да го видя години след това като отшелник... и атракция в една пещера в подножието на Мадарския конник!?... Вестта за неговата смърт угаси още една звездичка в сърцето ми.
. . .
23