СТАРАТА КРЕПОСТ от Hemy VARNALIS I CORMORAN DE GOLOGAN

СТАРАТА КРЕПОСТ
от
Hemy VARNALIS I CORMORAN DE GOLOGAN

На Тодор РИЗНИКОВ

ФАСАДА НА МЕЧТАНИЯ - ДОКРАЙ ИНТИМНИ,
СЪРЦЕТО МИ РАЗДИРАШ СЪС ГРОБОВЕН ТРЯСЪК.
ЗА ТВОЙТА ВЯРА - КАКТО ВСЕКИ - СМЕ ДО СМЪРТ ПЕТИМНИ,
НО ТИ ХАРЕСВАШ - ДА СИ ПРОСТО - ШЕПА ДРЕВЕН ПЯСЪК ...

КАКЪВ ЖИВОТ КИПЯЛ Е НЯВГА ВСРЕД СТЕНИТЕ,
ПОД ПОКРИВЪТ - ГДЕ ВЕЧЕ НИКАКЪВ ГО НЯМА.
ПОБЯГНАЛИ СА В УПЛАХ НАДАЛЕЧ ЖЕНИТЕ,
ПОД МИШНИЦА ОТНЕСЛИ НЕСВЕСТНИ ЛИЧНИ ДРАМИ ...

НАСЛЯПО ЗЕЯТ ПОРУТЕНИ ОТ БУРИТЕ ПРОЗОРЦИ,
А ВЯТЪРЪТ ЗЛОКОБНА ПЕСЕН БЕЗПРЕСТАННО ВИЕ.
НАДОЛУ Е БРЕГЪТ - С ГРОБОВЕ НА ПРИМОРЦИ;
ОБЕЗУМЯЛОТО МОРЕ - ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВИМЕТО МУ ПИЕ.

СТОЯТ СТЪПИСАНИ - НА ПРЕМАЛЯЛИ КРЕПОСТИ - СТЕНИТЕ,
И ПАДА КАМЪК ПОДИР КАМЪК – ТЕЖКИ СЪЛЗИ РОНИ.
В МОРЕТО МЪЛЧАЛИВО СЕ ПРИТУЛВАТ ПЛАНИНИТЕ,
ЗАКЛЕВАЩИ ДЕЦАТА НИ С ПРОКЛЯТИЯ СЪДБОВНИ.

ОТНОВО КРАЧА САМ ПО УЛИЦИТЕ ТЕСНИ-КРИВИ,
ПОДОБНИ НА СЪДБАТА МИ НЕСВЕСТНА И НЕСРЕТНА.
ДУШАТА НЕ ПРЕСТАВА - СТЕНЕ ПЕСНИ ЖИВИ.
А ВЯТЪРЪТ ПРОСВИРВА - СВОЙТА ДРЕВНА ПЕСНЯ.

THE END
02.08.2010

02