ЗАГАДКАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ БЪЛГАРИ от Тодор РИЗНИКОВ

© 1975 – Todor Ivanov VASILEV – RIZNIKOV
ВЕСТНИК „КАОЛИНОВСКО УТРО“
ГОДИНА ПЪРВА, БРОЙ 02, ПЕТЪК, 22.08.1975.
ЗАГАДКАТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ БЪЛГАРИ
от
Тодор РИЗНИКОВ

КАКВО Е СТАНАЛО С ПРАБЪЛГАРИТЕ преминали отсам ДУНАВА. Каква е тяхната историческа участ, изчезнал ли е езикът им? Ето въпросите, на които всяко поколение търси отговор. Според традиционното гледище испериховите дружинници се появяват като ураган на буйните си коне, разгромяват ромеите, основават държава, на която е съдено да пребъде през вековете и . . . слизат от историческата сцена, като се вливат в славянското море. От езика им оцеляват едва няколко думи. Така че днес да търсим живи следи от тях е безсмислено. И това изглежда така, защото още при поставянето на тези въпроси ние си създаваме предпоставка за един неверен и диалектически изпразнен от съдържание отговор. „ПРАБЪЛГАРИТЕ СЕ ПРЕТОПЯВАТ, А ЕЗИКЪТ ИМ ИЗЧЕЗВА“. Как си представяме ние това претопяване, и как може да изчезне един език носител на висока култура?

НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ от самото начало. ИСПЕРИХ разселва седемте славянски племена и отваря място на своя конен народ. А тнова значи, че конният народ се обособява като самостоятелна етническа единица въврху строго определена територия, със строго определени граници. Каквито и да бъдат понататък отношенията между славяни и прабългари, те ще бъдат отношения между два етноса. И ако отделните знатни прабългарски родове влзат в брачни връзки и се сродяват с видните славянски семейства, това ще бъде предпоставка за смесването на прабългарската и сравянска кръв, но няма да бъде още „ОБЕКТИВНО“ условие за „ПРЕТОПЯВАЯНЕТО И ИЗЧЕЗВАНЕТО“ на един от двата етноса. Според строгите и установени веднъж завинаги закони на родовия строй, всяка жена попаднала на даден мъж вече принадлежи към него и децата, които ще народи ще принадлежат на този род. А това значи, че прабългарите не са могли да изчезнат и не са изчезнали! В противен случай как бихме могли си обяснили, че ВЛАДИМИР, СИНЪТ НА ЦАР БОРИС ПЪРВИ, покръстеният ХРАСАТЕ ХАН би се надигнал против токущо установената религия на християните?
Тук му е мястото да кажем, че БУНТЪТ НА ВЛАДИМИР не е само метеж на закоравяли езичници, а бунт оглавен от една политическа партия, която не е могла да не съзре смъртната опасност надвиснала над гаснещите български родо
73
ве. Навлизайки в ранния стадия на феодализма ПРАБЪЛГАРИТЕ започнали осезателно да губят своята първоначалнса роля в държавния апарат. И ако възстават те възстават не толктова против новата вяра, колкото против новите неприемливи за тях феодални порядки, които тази вяра иде да насади и признае за ЕДИНСТВЕНО „УТВЪРДЕНИ“ ОТ НОВИЯ БОГ. Те се дразнят и от необичайната за тях титла „ГОСПОДАР“, която си присвояват хановете и силните славянски князе. „ГОСПОДАР“ ще рече ГОСПОДЕН МЪЖ, сиреч мъж чиято власт е дадена от християнския бог, докато ханът беше и си остава войник, пръв между равните.

И ТЪЙ, прабългарският народностен дух, преодолял какви ли не сътресения, не би могтъл да изчезне и през БУРНАТА СИМЕОНОВА ЕПОХА, нито пък през ПОСЛЕДНИТЕ 40 ГОДИНИ НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА, отредени на слабия и безволев ПЕТЪР. Следващите две столетия, които БЪЛГАРИЯ прекарва под ярема на византийските императори, са извънредно благоприятен фактор за ИЗОЛАЦИЯТА НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС: тройното политическо, икономическо и верско иго на поробителите, още повече усилва неговата съпротивителна сила. Освен това по онова време земята ни е превърната в АРЕНА НА ОПУСТОШИТЕЛНИ НАБЕЗИ НА УЗИ, ПЕЧЕНЕЗИ И КУМАНИ, които говорят език, твърде близък до езика на прабългарите. И ако не друго – тъкмо това сходство би вляло свежа живителна струя в ЛИНЕЕЩИЯ И ИЛИ „ИЗЧЕЗВАЩ“ ПРАБЪЛГАРСКИ ЕЗИК.
Ние можем да приемем като вероятна историческа истина, че докато чертите на прабългарите все повече и повече придобиват славянски облик, то домашният им език се съхранява и през следващата трагична епоха, когато ознаменува разлагането на българската късно-феодална държава и падането й под ударите на османските завоеватели.

ЩЕ СЕ ПОЗОВЕМ НА ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПРИМЕР: византийският летописец ПАХИМЕР ни е съхранил прозвището на народния вожд ИВАЙЛО, което звучи в ушите му като „КОРДОКУБАС“. Нашите историци виждат в това име славянската дума „БЪРДОКВА“. Смятам, че ние сме в пълното си право да кажем, че освен славянско това име или прозвище може да бъде и прабългарско, защото „КОРД“ значи „МЕЧ“, а „ДОКС“ - глиган, дива свиня. Едва ли можем да допуснем, че ПАХИМЕР съвременник на ИВАЙЛО, е сбъркал името или прозви щето му! А от времето на ИВАЙЛО до нашествието на османите има само 100 години. И да твърдим, че за смяната на няколко поколения, без ничие насилие, ще бъде заличен един език е невероятно. Вероятно е тъкмо обратното: ОЦЕЛЕЛИТЕ ПРАБЪЛГАРИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ПО СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРОХОДИ НА ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА И ОБШИРНАТА РАВНИНА МЕЖДУ ШУМЕН, ДРЪСТЪР И ВАРНА, ДА СТАНАТ ПЪРВАТА ЖЕРТВА НА НОВИТЕ
74
ЗАВОЕВАТЕЛИ – ДА ПРИЕМАТ ИСЛЯМА И ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В „ЧИСТИ“ ТУРЦИ. Тъкмо в това се крие и загадката около изчезването на прабългарите. Османските поробители говорят на един понятен за тях език и те, губейки малко ненавистната „ГРЪЦКА“ Вяра, загубват всичко: ИМЕ, ЕЗИК, НАЦИОНАЛНОСТ.
75