ВЕСТНИК „ПРОВАДИЙСКИ ГЛАС“ № 32/09.09.1992.!
КЪДЕ ВСЕ ПАК Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР
ДО КАКВА ИСТИНА Е ДОСТИГНАЛ ТОДОР РИЗНИКОВ
ТОДОР РИЗНИКОВ е роден на 28.05.1932., в ц. Комарево, Провадийско. Учи в гимназията на Провадия, завършва в София, а после и българска филология във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“+. Работи предимно като редактор. Две години е в младежката бетонджийска бригада в Кремиковци (1970-72.). Пше повече за деца, но романът му „Ловецът на диви патици“ е едно голямо платно на ранната социалистическа действителност около село.
ГОСПОДИН РИЗНИКОВ, НЕОТДАВНА В НАШИЯ ВЕСТНИК БЕШЕ ПУБЛИКУВАНА СТАТИЯ СЪС ЗАГЛАВИЕ „КЪДЕ Е РАЗГРОМЕН НИКИФОР“. В НЕЯ СЕ СПОМЕНАВАХА РАЗЛИЧНИ ИМЕНА, ГОВОРЕШЕ СЕ ЗА ГОСТУВАНЕТО НА АКАДЕМИК НИКОЛАЙ ТОДОРОВ И ВИДЕН ГРЪЦКИ ВИЗАНТОЛОГ, НО НИКЪДЕ НЕ СЕ СПОМЕНАВАШЕ ЗА ВАШИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС. КАКВА Е СПОРЕД ВАС ИСТИНАТА? КЪДЕ Е РАЗГРОМЕН ИМПЕРАТОР НИКИФОР?
За мен въпросът е решен. Преди двайсет години се запознах с Христо Василев от село Кюлевча и от там започна всичко. Естествено най-напред се интересувах от Мадарския Конник, като смятах, че местните хора най-добре ще знаят за Конника, а реалии, които не подозираме, могат да се намерят в коледарските песни и в топонимията на местните географски имена. Аз исках да изуча коледарските песни от този край и топонимията около Конника, за да разбера нещата. Реалиите са там, но ние не можем да ги видим.
Започнахме с местностите около Конника. Още първата местност се казваше „РАТ ДОЛ“. Рат – това е войска, война. После „МЕЧОВА ЧЕШМА“ или „МЕЧКОВА ЧЕШМА“. Чешма на мечове. После „КОР БАИР“. Кор би могло да бъде развалено от корт – меч. Но на старогръцки „кор“ е момиче, а на турски „кор“ е жар. Всичко това ме накара да мисля, че тези наименования са изключително древни и че всяка епоха ги е оцветявала по своему.
Най-голямата ми изненада беше, когато разбрах, че съществува местност „ГРЪЦКА СЕЧ“. Отидохме с Христо Василев, кръстосахме цялото землище и аз вече бях убеден, че тук, на СЪРТА се е разиграло нещо грандиозно. Но в ония времена, преди двайсет години, да кажеш, че сражението се е състояло тук, а не във ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД, където по това време вече поставяха паметни плочи, беше просто невъзможно. Аз написах статия в „НАРОДНО ДЕЛО“, в която описах всички топоними и казах, че най-вероятно на това място се е разиграла една от най-големите битки в СРЕДНОВЕКОВИЕТО ... сложих три точки, а можеби тук ИВАЙЛО е сразил войската на АПРИН ,и я е унищожил до крак. Трите точки включваха и предположението ми за разгрома на НИКИФОР, но тогава да си призная, не намерих кураж да го кажа открито. Но след всяко лято, пре което аз кръстосвах ЗЕМЛИЩЕТО НА СЪРТА, се убеждавах, че е така.
От „ГРЪЦКА СЕЧ“ до село Снежина минавах винаги пеш и най-много се въртях около и из долината на „КОСТИНА РЯКА“. Самото й име говори, че тази река е текла по кости, вместо по бели камъни. От един разказ на неизвестен автор, чийто ръкопис се пази във ВАТИКАНА, знаем, че при някаква река отстъпващите византийски войски изпаднали в бедствие, което никога не са подозирали. Реката била тинеста, потъвала, конните рицари потъвали, върху тях идвали други и накрая ВАРВАРИТЕ, тоест БЪЛГАРИТЕ, минавали като по жив мост.
Тази легендарна река някой я мислят за КАМЧИЯ, но тя е река, известна много отдавна и щеше да се назове, а голямото събитие станало около нея, рано или късно трябва да даде някакво отражение. И ето ние намираме река, която се нарича „КОСТИНА“. Като тръгнем по течението, от село Кюлевча насам, след местността „ГРЪЦКА СЕЧ“, само след шест-седем километра, картината се променя. Стига се до една широка 200-300 метра долина, която е мочурлива и сега. Като продължим
43
напред, стигаме до местността „КОСТИТЕ“. Това представлява есин склон, леко наведен от юг на север, можеби около хиляда декара. По предания там орачите са изкарвали с ралата си конски и човешки черепи. Реката, която тече през това място, съвсем естествено е получила името си от тези кости. На това място, според мен, е станало свръх-сражението, след „ГРЪЦКА СЕЧ“, вторият етап, тоест окончателното унищожаване на византийците.
Интересно е, че веднага като свърши местността „КОСТИТЕ“, започва местността „МИРЯВИЦА“. МИР – ЯВИЦА, от славянското „МИР“. Реката също вече се нарича МИРЯВИЦА.
Като премине през МИРЯВИЦА, реката навлиза в един каньон, аз го наричам „СНЕЖИНСКИ КАНЬОН“, на който е снежинският язовир. В началото на този каньон, длъг два-три километра, стои една скала, наречена „ЛУПУРАТА“. Отсрещната страна на каньона не е така извисена и стръмна, но все пак е недостъпна. На това място, според мен, е била една от последните прегради. Тази преграда, както я описват и византийски автори, е била направена от побити високи дървета, най-вероятно букове около двадесет метра високи, наредени в два реда. Долу оградата можеби е била подплатена с пръст, а нагоре със сено, шума или плява, тъй като е било жътвено време, но по принцип, с всичко годно за подпалване. Докато се изграждала преградата, долу водата естествено се завирява. Тоест водата на реката започва да се връща назад, минава през цялата местност „МИРЯВИЦА“ и навлиза местността „КОСТИТЕ“.
Там пръстта е изключителна – при дъжд кипва като хума. Когато това лято я проверявах за пореден път, засята с царевица, и все пак трудно се вдървеше. Представете си какво ще стане, ако тази местност се наводни и поне едно денонощие стои под метър вода – всичко ще кипне! Един бос овчар може да прецапа, но за един тежък византийски рицар, целият в броня, и конят му целият в броня, е абсолютно невъзможно. За мене е повече от ясно, че в тази местност „ЛУПУРАТА“ - от „ЛУПУР“ - нещо срутено и от „ЛУПАНИЦА“ – бой, действително завършва всичко. От „ЛУПУРАТА“ нататък нито един топоним не подсказва за такива събития.
СЕГА ОСТАВА ИСТОРИЦИТЕ ДА СЕ СЪГЛАСЯТ
Това вече не е мой проблем. Мен не ме интересува дали исторците ще се съгласят, а Вие ме питате за мнението ми като писател от този край. Ае държа на моят роден край, за МОЯ СЪРТ и искам да видя с други очи всичко, което някога се е премълчавало.
Разговора води: Николай ПЕТРОВ
44
Няма коментари:
Публикуване на коментар