четвъртък, 26 август 2010 г.

ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ – ХЕМИ



© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ
от
Богомил Костов Аврамов РУСЕВ – ХЕМИ

ЗА МНОЗИНА, пропуснали да срещнат и опознаят творчеството на Тодор РИЗНИКОВ, все още под старомодна възбрана, за поколения на които са чужди тежненията на драстично драматични отминали времена, всякакво номиниране като „явление“ на неговата прозрачна и открита личност, би могло да предизвика недоверчива усмивка. За други; неговото светло присъствие в СТРАННИЯ ОБРЕЧЕН ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ ПОДЗЕМЕН КУЛТУРАЛЕН КИПЕЖ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА; все още е съкровно осезаем. И отново - налице е усмивка. Но усмивка на качествено осъзната горчивина.
Тодор РИЗНИКОВ бе от категория съвременни творци, самообрекли се на неофициалицирана употреба. Без да сме достатъчно дълбочинно запознати с ОСЪДЕНАТА НА ПРЕДНАМЕРЕНА МЪЛЧИНА ПРОБЛЕМАТИКА НА НЕГОВИТЕ ЧАСТНИ ПАРАНАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ; но наясно с мъчително осъществяваните негови грош-заплащани публикации; ние все повече се убеждаваме в качествата на неговият дух на мащабен безхитростен национал-патриот, от средата на двадесети век. Загледан в миналото – на гладен стомах кретащ през НАСТОЯЩЕТО - опитващ се да преоткрие БЪДНОТО. Умно преборвайки се с хитро постановени негласни запрети. Чрез устойчив поток сравнително безобидни публикации и интервюта в дребномащаната провинциална преса от недалечното тоталитарно балканско минало. Което – за да се превърне в история – са необходими ОБИЧАЙНИТЕ ВЕКОВЕ ПРЕОСМИСЛАЖ. Побързало да се превърне в НАШЕ ЛЕПЛИВО НАСТОЯЩЕ. Писания, всред които следва да търсим повод и податки за безумните джаста-праста иманярски и конкретни археологически разкопки, обхванали цялата страна през последните двадесетина години. Едва в наше време, телевизионни спекулант-изследователи успяха, осъществиха и заснеха документално ТАКА МЕЧТАНИЯТ ОТ Тодор РИЗНИКОВ ПОХОД КЪМ КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА, пръкнала преди векове от ТИБЕТ, и от ПАМИР. Всичко някога казано и писано от Тодор РИЗНИКОВ, днес окончателно да се доказва от всички онези, на които не е чужд нелицемерният поход към ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА ИЗВОРИТЕ на население, наричано все още БЪЛГАРСКО. Което -
91
как се види – ПАСЕЙКИ-ПАСЕЙКИ-ПАСЕЙКИ - е на път да слезе от геополитическата сцена на БАЛКАНИТЕ и ЕВРОПА, но не и на СВЕТЪТ. Заедно с принудително насаденото - по византийски ПОЛУГРАМОТНО НЕУСТОЙЧИВО ХРИСТИЯНСТВО. Така лукаво предоставило възможност за мюсюльманска инвазия ПРЕЗ ЕВРОПА КЪМ СВЕТА. И, ето защо – НИЕ – които сме никакви за покойният Тодор РИЗНИКОВ, автор и изследовател по мащабите на света – освен случайни познати, си позволяваме – ИЗПРЕВАРВАЙКИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НОТАБИЛИ, да поразровим ТЕМЕЛИТЕ НА ТАЗИ БОЛГАРИЯ ПРОХИБИТА, че да почетем – поне веднъж - ДЕЛОТО И ПРИНОСА НА САМОТНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДИВИ ПАТИЦИ. На частният изследовател НА КОРЕНИЩАТА НА ВЕДА СЛОВЕНА. Човекът и приятелят Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ от СЪРТА. Самоотвержено завещал своят единствен столичен имот на свободомислеща младежка формация. За да остане ПРИЮТЕН ПОД СЯНКАТА НА СКАЛИТЕ НА МАДАРА. Между древните ПРЕСЛАВ и ПЛИСКА. Където вместо потомствени комити; безпощадно изтрепани до крак – а на останалите взет страхът до мъде; ВСЕ ПОВЕЧЕ И ВСЕ ПО-БЕЗНАКАЗАНО СЕ ШИРЯТ НАЦИИТЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА. Напреки на всякакви фестивали и фестивалчета, чиято задача е повече от ясна – ВМЕСТО ДА БУДЯТ И ОТКРИВАТЕЛСТВУВАТ – ДА МАМЯТ И ПРИСПИВАТ.

КОГАТО СТАНЕ ДУМА В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА ЗА „ПРИНОС-ЯВЛЕНИЕ“, непочетените остатъчни „ТВОРЦИ“ остават лично ощетени. Професионалната ревност рядко е равностойна на професионалната добросъвестност. Но, забележително добре се бори с елементарната гражданска загриженост. Откъдето всъщност тръгват всевъзможните „КУЛТУРАЛНИ ЯВЛЕНИЯ“. Тоталитарно добре изявени творци, лесно избухват надушвайки подчертан професионализъм и пресен граждански ангажемент, при казионно замразени творци – все още самоутвърждаващи се. Забравили, че неказионното самоутвърждаване на БАЛКАНИТЕ трае цял един никакъв живот. Границите с ЕВРОПА - все още креят. И, това ще продължава. Защото АРОМАТЪТ НА ШКЕМБЕЧОРБА – ПОВЕРВАЙТЕ! - макар да се надушва и оттатък ВИЕНА е недостатъчен, щото МАТИ БОЛГАРИЯ ВЕВЕЧНА да се превърне в НАЦИЯ-ЯВЛЕНИЕ. Без некомерсилни частни творци-изследователи, като покойният Тодор РИЗНИКОВ. Светът би признал ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ПРИОРИТЕТ НА БАЛКАНИТЕ едва, когато неакадемични феномени с гражданската доблест на Тодор РИЗНИКОВ дотолкова зачестят, че МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА се превърне в ГЛОБАЛНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА РЕСУРСНА ЕДИНИЦА, че казионната наука престане да обслужва хазната, и все що се върти около нея. Когато т.н. „АКАДЕМИЗЪМ“ престане да смущава сънят на ОПТИМИЗАЦИОННО НЕДОВЕРЧИВИ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТИ. Които под маската на наивитетски „АНТИКОМУНИЗЪМ“ ширят успешни глобализационни далавери.
92

1 коментар:

  1. R.I.P. приятелю Тодоре! Пророних една - две сълзи за теб и разлях малко ракия!

    ОтговорИзтриване