събота, 28 август 2010 г.

ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ – ХЕМИ

© 2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЯВЛЕНИЕТО ТОДОР РИЗНИКОВ
от
Богомил Костов Аврамов РУСЕВ – ХЕМИ

ЗА МНОЗИНА, пропуснали да срещнат и опознаят творчеството на Тодор РИЗНИКОВ, все още под старомодна възбрана, за поколения на които са чужди тежненията на драстично драматични отминали времена, всякакво номиниране като „явление“ на неговата прозрачна и открита личност, би могло да предизвика недоверчива усмивка. За други; неговото светло присъствие в СТРАННИЯ ОБРЕЧЕН ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ ПОДЗЕМЕН КУЛТУРАЛЕН КИПЕЖ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА; все още е съкровно осезаем. И отново - налице е усмивка. Но усмивка на качествено осъзната горчивина.
Тодор РИЗНИКОВ бе от категория съвременни творци, самообрекли се на неофициалицирана употреба. Без да сме достатъчно дълбочинно запознати с ОСЪДЕНАТА НА ПРЕДНАМЕРЕНА МЪЛЧИНА ПРОБЛЕМАТИКА НА НЕГОВИТЕ ЧАСТНИ ПАРАНАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ; но наясно с мъчително осъществяваните негови грош-заплащани публикации; ние все повече се убеждаваме в качествата на неговият дух на мащабен безхитростен национал-патриот, от средата на двадесети век. Загледан в миналото – на гладен стомах кретащ през НАСТОЯЩЕТО - опитващ се да преоткрие БЪДНОТО. Умно преборвайки се с хитро постановени негласни запрети. Чрез устойчив поток сравнително безобидни публикации и интервюта в дребномащаната провинциална преса от недалечното тоталитарно балканско минало. Което – за да се превърне в история – са необходими ОБИЧАЙНИТЕ ВЕКОВЕ ПРЕОСМИСЛАЖ. Побързало да се превърне в НАШЕ ЛЕПЛИВО НАСТОЯЩЕ. Писания, всред които следва да търсим повод и податки за безумните джаста-праста иманярски и конкретни археологически разкопки, обхванали цялата страна през последните двадесетина години. Едва в наше време, телевизионни спекулант-изследователи успяха, осъществиха и заснеха документално ТАКА МЕЧТАНИЯТ ОТ Тодор РИЗНИКОВ ПОХОД КЪМ КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРЩИНАТА, пръкнала преди векове от ТИБЕТ, и от ПАМИР. Всичко някога казано и писано от Тодор РИЗНИКОВ, днес окончателно да се доказва от всички онези, на които не е чужд нелицемерният поход към ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА ИЗВОРИТЕ на население, наричано все още БЪЛГАРСКО. Което -
91
как се види – ПАСЕЙКИ-ПАСЕЙКИ-ПАСЕЙКИ - е на път да слезе от геополитическата сцена на БАЛКАНИТЕ и ЕВРОПА, но не и на СВЕТЪТ. Заедно с принудително насаденото - по византийски ПОЛУГРАМОТНО НЕУСТОЙЧИВО ХРИСТИЯНСТВО. Така лукаво предоставило възможност за мюсюльманска инвазия ПРЕЗ ЕВРОПА КЪМ СВЕТА. И, ето защо – НИЕ – които сме никакви за покойният Тодор РИЗНИКОВ, автор и изследовател по мащабите на света – освен случайни познати, си позволяваме – ИЗПРЕВАРВАЙКИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НОТАБИЛИ, да поразровим ТЕМЕЛИТЕ НА ТАЗИ БОЛГАРИЯ ПРОХИБИТА, че да почетем – поне веднъж - ДЕЛОТО И ПРИНОСА НА САМОТНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДИВИ ПАТИЦИ. На частният изследовател НА КОРЕНИЩАТА НА ВЕДА СЛОВЕНА. Човекът и приятелят Тодор Иванов ВАСИЛЕВ-РИЗНИКОВ от СЪРТА. Самоотвержено завещал своят единствен столичен имот на свободомислеща младежка формация. За да остане ПРИЮТЕН ПОД СЯНКАТА НА СКАЛИТЕ НА МАДАРА. Между древните ПРЕСЛАВ и ПЛИСКА. Където вместо потомствени комити; безпощадно изтрепани до крак – а на останалите взет страхът до мъде; ВСЕ ПОВЕЧЕ И ВСЕ ПО-БЕЗНАКАЗАНО СЕ ШИРЯТ НАЦИИТЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА. Напреки на всякакви фестивали и фестивалчета, чиято задача е повече от ясна – ВМЕСТО ДА БУДЯТ И ОТКРИВАТЕЛСТВУВАТ – ДА МАМЯТ И ПРИСПИВАТ.

КОГАТО СТАНЕ ДУМА В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА ЗА „ПРИНОС-ЯВЛЕНИЕ“, непочетените остатъчни „ТВОРЦИ“ остават лично ощетени. Професионалната ревност рядко е равностойна на професионалната добросъвестност. Но, забележително добре се бори с елементарната гражданска загриженост. Откъдето всъщност тръгват всевъзможните „КУЛТУРАЛНИ ЯВЛЕНИЯ“. Тоталитарно добре изявени творци, лесно избухват надушвайки подчертан професионализъм и пресен граждански ангажемент, при казионно замразени творци – все още самоутвърждаващи се. Забравили, че неказионното самоутвърждаване на БАЛКАНИТЕ трае цял един никакъв живот. Границите с ЕВРОПА - все още креят. И, това ще продължава. Защото АРОМАТЪТ НА ШКЕМБЕЧОРБА – ПОВЕРВАЙТЕ! - макар да се надушва и оттатък ВИЕНА е недостатъчен, щото МАТИ БОЛГАРИЯ ВЕВЕЧНА да се превърне в НАЦИЯ-ЯВЛЕНИЕ. Без некомерсилни частни творци-изследователи, като покойният Тодор РИЗНИКОВ. Светът би признал ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ПРИОРИТЕТ НА БАЛКАНИТЕ едва, когато неакадемични феномени с гражданската доблест на Тодор РИЗНИКОВ дотолкова зачестят, че МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА се превърне в ГЛОБАЛНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА РЕСУРСНА ЕДИНИЦА, че казионната наука престане да обслужва хазната, и все що се върти около нея. Когато т.н. „АКАДЕМИЗЪМ“ престане да смущава сънят на ОПТИМИЗАЦИОННО НЕДОВЕРЧИВИ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТИ. Които под маската на наивитетски „АНТИКОМУНИЗЪМ“ ширят успешни глобализационни далавери.
92

Няма коментари:

Публикуване на коментар