ТОДОР РИЗНИКОВ ПРЕД ВЕСТНИК „ВАРНЕНСКА ДУМА“ - 1992. КОЙ Е ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ?

ТОДОР РИЗНИКОВ
ПРЕД
ВЕСТНИК „ВАРНЕНСКА ДУМА“ - 1992.
КОЙ Е ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ?

ТОДОР РИЗНИКОВ ВСЪЩНОСТ Е ТОДОР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ – СИН НА ПИСАТЕЛЯ ИВАН ВАСИЛЕВ ОТ СЕЛО СНЕЖИНА. КОГА СТАНАХТЕ РИЗНИКОВ И ЗАЩО НЕОТДАВНА НА ВЪПРОСА МИ ВИЕ ЛИ СТЕ РИЗНИКОВ, ОТГОВОРИХТЕ „БЯХ“?
Кога станах ли?
Това беше някъде към 1954. Имаше много синове на писатели, които не се гледаха с добро око. Смяташе се, че сложиш ли името на баща си, искаш да минеш между капките. Това ми беше дълбоко несвойствено. Аз не съм такъв човек и затова реших да се различа от това име, макар да съзнавах, че ще наскърбя по някакъв начин баща си.
Тогава се сетих за една песен, която много обичам. Една песен, в която Инжето казва на Кара Колю да не се безпокои за него,че ще бъде убит, защото носи риза-ризница:

„. . . Я НОСЯ РИЗА-РИЗНИЦА,
МЕНЕ МЕ КУРШУМ НЕ ФАТА,
МЕНЕ МЕ САБЯ НЕ СЕЧЕ ...“

Реших, че литературното поприще крие не по-малко опасности от кърджалийските времена и затова сложих символично една ризница. После дойде и красивата легенда, че ризницата била подарък от Владислав ВАРНЕНЧИК на един мой далечен прадядо за превземането на Провадийската Крепост през 1444.! И всичко оттогава тръгна ... Като че ли все още съм неуязвим.

НЕ СТЕ ЛИ ВИЕ ЕДНО ИЗГУБЕНО ПОКОЛЕНИЕ, ЗАЩОТО МАКАР И БЕЗ ВОЙНА У НАС ИЗЧЕЗНАХА МНОГО ЦЕННОСТИ, МНОГО ПЪТИЩА СЕ ОКАЗАХА НАПРАЗНИ, МНОГО ДУШИ – ОПУСТОШЕНИ?
За изгубено поколение не съм съгласен, но съм съгласен за „ЖЕРТВЕНО“ ПОКОЛЕНИЕ и по-точно ПОКОЛЕНИЕ-МОСТ. Ние бяхме междинното поколение между миналото и онова, което се очертаваше като като единствено бъдеще на нашия народ. Просто ние трябваше да застанем в това МЕЖДУВРЕМИЕ и да отстоим някакви позиции, каквито имахме, за да могат тези, които идват след нас, възползвани от нашия опит, да продължат. Така че ние сме и ЖЕРТВЕНО ПОКОЛЕНИЕ, и ПОКОЛЕНИЕ-МОСТ.

47
А КОЙ ЩЕ БЪДЕ ДНЕС „ЛОВЕЦЪТ НА ПАТИЦИ“?
Задавате ми много коварен въпрос. Бих се радвал, ако между младото поколение писатели се намери човек, който да обгърне това НАШЕ ВРЕМЕ поне
със същата любов и мащабност, с които аз се опитвах да го направя. Аз не зная дали моят опит е сполучлив. но ако въпросът не е съвсем коварен и ако съм жив, можеби в последните страници на „ЛОВЕЦЪТ НА ДИВИ ПАТИЦИ“ ще намери отзвук и нашето време.

ЗАМИСЪЛЪТ БЕШЕ ЗА ТРИЛОГИЯ, НАЛИ?
Замисълът беше за роман-хроника, която да допише самият живот. Мен ме подиграват, че съм започнал романа си с ОСНОВАВАНЕТО НА ТЕКЕЗЕСЕТАТА, а сега ГОСПОД даде да го завърша с тяхното разтурване. Мисля, че и разтурването не е краят, ще видим по-нататък . . .

ДВЕ ГОДИНИ СТЕ ЛИЧЕН СЕКРЕТАР НА ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ. КАКВО МИСЛИТЕ ДНЕС ЗА ЛИЧНОСТТА И ИМЕТО МУ? КАК ЩЕ СЕ „ДОРАЗВИЕ“ СЪДБАТА НА ТОЗИ ТВОРЕЦ?
Личността и името на Георги Караславов са здраво вкоренени в българската литература и са противоречиви в много отношения. Произведения като „ТАТУЛ“ и „СНАХА“ са класика и ще си останат класика. Докато големият му многотомен роман „ОБИКНОВЕНИ ХОРА“ и тогава и сега буди съмнения. Аз лично съм му казвал, че тази епопея е някакси встрани от централното му „било“. Той не беше съгласен с тази оценка. Той смяташе, че РОМАНЪТ „ОБИКНОВЕНИ ХОРА“ е най-крупното му постижение. Спомням си още как се опитваше да гледа отвъд железните решетки и догми. Как искаше да види какво има оттатък, но жестокият му мироглед не му позволяваше. Това мога да кажа накратко за ЧОВЕКА КАРАСЛАВОВ. Той беше много добре разположен към мен, но в моменти на суровост ми е нанасял такива травми, както никой друг.

ДА СВЪРЖЕМ РАЗГОВОРА С ДНЕШНИЯТ ДЕН. ОСВЕН ТОДОР РИЗНИКОВ ПО ЕДНО ВРЕМЕ ВИЕ „БЯХТЕ“ И КАРЛ МАРКС. ВРЪЩАМ СЕ КЪМ ПРЕДИЗБОРНИТЕ ДНИ НА 1991. ГОДИНА, КОГАТО В „РОЛЯТА“ НА КАРЛ МАРКС ВИЕ ТАНЦУВАХТЕ „ПОСЛЕДЕН ВАЛС С ЕДНА ПАРТИЯ“. КАКВО МИСЛИТЕ ДНЕС ЗА СИНЯТА ИДЕЯ, ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ИЗБОРИТЕ? МАГИЯТА СЯКАШ ПООТМИНА. ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ТОВА, КОЕТО ОСТАНА?
Магията според мен не е отминала. Отминали са някакви илюзии. Отминали са някакви мехури, които са изплували. Основното си остава и е ясно, че връщане назад не може да има. Въпросът е - в хода си напред да останем на едно високо ниво. На мен лично не са ми приятни тези сблъсъци, които стават. В никакъв случай не съм съгласен да се стигне до улични стълкновения. Просто политическите сили трябва да проумеят не с разума, а със сърцата си, че сме
48
много малко на тази земя ние, българите. Просто сме много малко. Биологически не се развъждаме, живеем в апартаменти-клетки. Не сме си мили един на друг. Като че ли племе татари да дойдат, да ни пуснат малко кръв, че да
си домилеем. Татарите са между нас. Всеки за другия е татарин. Но това, което става напоследък, не ме разтревожи въобще, сякаш аз бях подготвен за това. Сега става ясно, че и от ляво, и от дясно има все българи. Никой не може да каже, че сините обичат повече БЪЛГАРИЯ, а Червените всичките са били врагове и предатели и не са я обичали. Аз не съм съгласен с това. Всеки по своему обича тази земя. Въпросът е да разберем, че земята е една и ние сме нейните чада. По-умният, по-тактичният, дори ако щете, не е обидно, по-слабият в моментга, който пък има амбиции за утре, трябва да отстъпи. За сражение върху мост не съм съгласен, защото за мен това представлява ДВА РОГАЧА НА ТЯСНО МОСТЧЕ. Сплетат ли се рогата, става опасно. А на всички, които ме обвиняват, че вчера съм бил такъв, днес съм друг, ще кажа, че стоя на тази позиция откакто съзнавам какво върша. На тях само ще кажа, че на моя таван в СОФИЯ неведнъж е идвал да гледа живи дисиденти МОЯТ ЗЕМЛЯК ОТ ВЕСЕЛИНОВО ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ.
Разговора води Николай ПЕТРОВ
49